СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Проф. Светлозар Елдъров: За 100 години е направено малко за съхраняване и популяризиране на ролята на Тракийското бойно поле в българската военна история

Проф. Светлозар Елдъров: За 100 години е направено малко за съхраняване и популяризиране на ролята на Тракийското бойно поле в българската военна история

В Свиленград се провежда национална научна конференция, посветена на 100-годишнината на Балканската война. Тя е организирана от Института за балканистика при БАН, Община Свиленград и Общинския историч...

1 Октомври 2012 | 18:19 | Агенция "Фокус"

Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров: Голяма и фатална грешка ще бъде да гледаме на паметниците в Р Македония, като на споделена история

Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров: Голяма и фатална грешка ще бъде да гледаме на паметниците в Р Македония, като на споделена история

Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Българската академия на науките пред Агенция “Фокус”. Историческата истина е на наша страна. Но и ние трябва да бъдем на страната на историческата истина. Ако я оставим сама, без никаква подкрепа, тя ще бъде само една гола истина, която всеки политически мошеник и българомразец ще може да похити и поругае. За да бъде силна, необорима и неопровержима, истината трябва да бъде въоръжена с доказателства. Те могат да бъдат под формата на интелектуален продукт – научна монография, документален сборник, конференция; могат да бъдат въплътени в художествено произведение – роман, рапсодия, филм; могат да станат част от образователната програма; могат да приемат облика на миниатюрна пластика или на монументален паметник; могат да бъдат всичко, стига да служат на истината и да разобличават лъжата. Издялани от мрамор, отлети от бронз, нарисувани на платно, изсвирени по ноти, напечатани на лазерен принтер или написани с паче перо, с каквото Паисий Хилендарски преди 250 години написа „История славяноболгарская”, важното е тези доказателства на историческата истина да присъстват трайно, видимо и ярко в живота на всяко българско поколение. Като написа своята история, Паисий Хилендарски не я заключи в долапа на манастирската библиотека, а тръгна да я разнася по цяло Българско, за да я четат и преписват и други. За съжаление, днес паисиевците стават все по-малко: тематиката за българското националноосвободително движение в Македония, за борбите, въстанията и войните за национално освобождение и обединение не са сред любимите творчески теми на учените, писателите, поетите, композиторите, скулпторите, хората на ума, сърцето и душата. Затова с уважение и гордост поздравявам инициаторите на идеята историческата истина за освободителните борби на Македония да бъде въоръжена с още едно трайно, видимо и ярко доказателство, като проектирания паметник на Тодор Александров в Благоевград. В съседна Р Македония също строят паметници, снимат филми, издават книги. Само че с тях въоръжават не истината, а лъжата. Лъжата, историческата фалшификация, политическата измама, също може да бъде въоръжена. Неслучайно народът е казал – една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина. Докато ние мълчим за истината, оттатък крещят в полза на лъжата. Съществува опасност – реална, осезаема, предвидима – тази гора от паметници, с която Повардарието обрасна в последните години, напълно да засенчи историческата истина за неизброимите жертви на България и българския народ за освободителните борби на Македония. Голяма и фатална грешка ще бъде да гледаме на паметниците, които се строят или вече са построени в Р Македония, като на споделена история, както често ни съветват някои наши политици и (ужким)държавни мъже. Да се нарича наглата кражба споделяне е или върховна глупост, или малодушно примирение. Това е все едно да се твърди, че кръвният данък (девширмето) от времето на турското робство, не е най-жестока форма на насилие и потисничество, а споделена историческа съдба, оригинална форма на политическо взаимодействие и сътрудничество. Междувпрочем днес има немалко чужди историци, които твърдят точно това – че кръвният данък бил нещо като ускорена писта за кариерно израстване, една оригинална и своеборазна институция в полза на християните, която разкривала Османската империя като модерна мултикултурна и толерантна държава. Паметниците на Симеон Радев, Дамян Груев, Гоце Делчев, Яне Сандански, на Солунските гемиджии и на всички други дейци на българското националноосвободително движение в Македония, построени или строящи се отвъд Девебаир, не са само нагла кражба на цяла епоха от българската история; те са очевадното доказателство за това как мултиплицирането на лъжата, стократното й повторение в различни образи и форми действително застрашава да се превърне в истина. Паметниците в Р Македония са и още нещо. Те са своеобразни новоезически капища на съвременната македонска национална митология, пред които ежедневно, ежечасно и ежеминутно се извършват жертвоприношения. Принася се в жертва не друго, а историческата истина, истината за българското минало на Македония, за да се превърне там, на олтара на политическата манипулация и фалшификация, в своята противоположност – в лъжата за македонската нация, за нейното минало, настояще и бъдеще. Това не е споделяне на история, това е присвояване и преиначаване на нематериално духовно наследство, кражба и фалшификация на история. Никой български гражданин не бива да остава безучастен пред това посегателство. Защото то не засяга само миналото, нито само настоящето; засяга и бъдещето, при това не само нашето – на нас, на нашите деца и на нашите внуци, но и бъдещето на внуците на нашите внуци. Няма стратегическо мислене без историческа дълбочина. Именно с мисълта за бъдещето на България, българската нация и българската национална идентичност, трябва да се оценява и инициативата за издигане на паметник на Тодор Александров в Благоевград. Тя е плод на искрена загриженост за националната съдба, мъдра инвестиция в бъдещето на България, едно силно, ярко и неопровержимо доказателство на историческата истина за Македония като неделима част от българската история.

24 Април 2012 | 15:06 | Агенция "Фокус"