ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

„Утрински весник”, Македония: Коя е датата на държавността

„Утрински весник”, Македония: Коя е датата на държавността

Ерол РизаовКоя е датата на македонската държавност? Кога са формирани първата македонска държава, първото Събрание, първото македонско правителство? Когато е приета първата македонска Конституция? Ко...

30 Ноември 2012 | 12:24 | Утрински весник, Македония
„Утрински весник”, Македония: Значението на двуглавия орел

„Утрински весник”, Македония: Значението на двуглавия орел

29 Ноември 2012 | 17:32
Утрински весник, Македония
„Утрински весник”, Македония: Или си, или не си патриот

„Утрински весник”, Македония: Или си, или не си патриот

29 Ноември 2012 | 10:50
Утрински весник, Македония

„Утрински весник”, Македония: Докато се веят и горят знамена

„Утрински весник”, Македония: Докато се веят и горят знамена

Ерол Ризаов Още от дете ми е насадено уважението към знамената и химните. Въодушевявах се и тогава, и сега от героите в историята, които са гинели и с вдигнато знаме в ръцете. Войниците може и да загинат, но знамето на трябва да падне. Сцените, в които пред да бъде застрелян се умира с химн на устните е най-високия акт на патриотизма. Знамето и химна са синоним на свободата, на държавността, на националната идентичност, на битието на един народ. Уважението към знамето и химна на своя и на другите народи е част от родолюбието, възпитанието, културата, традицията... Изгазено, запалено и освиркано или осквернено знаме или химн е голяма обида, език на омразата, вражество, примитивизъм, вандализъм и балканщина. Винаги знамето и химна са били съществени инструменти на политиката, и когато се водела война, когато са се носили големи исторически решения, когато празниците и юбилеите се отбелязват исторически събития, при големи постижения в спорта, изкуството, литературата, при погребения и сватби и при всички събития, когато трябва да се изпратят послания до гражданите и обществеността. Сълзите от радост, докато се вдигат знамената на олимпийските пилони със звуците на националния химн са мигове, които продължават в съзнанието на човека до края на живота. Да се пее химн под знамето застанал на трона на победителите на спортните арени пред очите на цялата нация и света е голям подвиг, равен на героизъм във войните, въпреки акта на саможертва и спортния дух са несравними неща, освен ако успехите не се виждат като резултат на скъпо платена свобода с героизъм на предшествениците. Тогава това е доказателства, че жертвите не били напразно. Македонската история има светли и съществени дати, когато знамето и химна се сливат в колективна памет на народа, която се предава от поколение, на поколение. В главата на всеки македонец са врязани клетвите пред знамето, ножа и револвера, след това червените знамена на партизанските отряди и знамената на маршовете от антифашистката война и първата свободна държава след АВНОЙ и АСМОН, все до референдума за независимост и до издигането на знамето на пилона пред ООН. Въпреки че заради идеологически и други причини македонските знамена през изминалите 100 години доживяха повече радикални промени и трансформации, последното наше знаме за кратко време стана синоним на националната идентичност, борбата за свобода, стремежа за успех на световна арена. Затова уважението към знамето и химна на всички народи в Македония трябва да се поддържа с особено внимание и уважение. Злоупотребата на тези национални символи винаги остават белези в междуетническите, междунационалните и междурелигиозните отношения. Но и обратно злоупотребата на знамена и символи с изтъкната употреба, която надхвърля границите на добрия вкус, а особено нарушаването на законите и така задълбочава недоверието в етническите отношения. Днес албанците отбелязват 100 години на своето знаме. Шивашките цехове направиха хиляди знамена. Улиците са наводнени с албански знамена. Македонците през последните години по баирите, планините и градовете поставиха стотици пилони с големи знамена, а през последните дни започнахме международно състезание с българите на граничен пункт, кой ще издигне знамето си на по-висок пилон. С цялото уважение към албанските, македонските и всички знамена, тази надпревара по брой, квадратура и във височина не ми прилича на истинска почит и мотив за по-голяма любов към родината. Мен ми прилича на големи платна и пердета, зад които нещо трябва да се скрие. Нашите успехи и бедност не могат да се скрият зад знамена, колкото и да са големи и колкото и да ви вдигаме високо. На Македония и трябват знамена, които отбелязват големи победи, а не знамена, които се веят заради вятъра и горят заради омраза. Трябват ни като насушен хляб успехи и развитие, за да излезем от балканската кръчма и беднотията и да разпънем знамената, които ще честват настоящето и бъдещето. Кои постижения отбелязват тези чаршафи, която победа празнуват, освен, че стимулират надмощия на една нация над друга, които отбелязват територия и специфичност, а много малко съюзничество и взаимно уважение. Всичко което надхвърля разумните граници е прекалено и непродуктивно. Понякога веенето само на едно малко знаме, независимо дали на Монт Еверест, или на олимпийския пилон, или на луната или на танковете много по-дълбоко навлиза в съзнанието на хората, много по-силно вдига адреналина на принадлежността и любовта към родината, отколкото всички тези знамена, които се веят заради вятър и мъгла. Има още едно знаме, което не се вее на пилони, по баири и планини, а в сърцето на всеки гражданин, който истински обича своята страна. Това знаме не се вижда, това се носи постоянно в душата. На Македония и трябват такива знамена.

26 Ноември 2012 | 13:02 | "Утрински весник", Македония