ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Трябва ли да се върне смъртното наказание

Трябва ли да се върне смъртното наказание

Кирил Гумнеров – независим депутат; Марин Марковски – адвокат, в интервю за предаването „Добро утро, България” на ТВ7Водещ: Независими депутати предлагат да се върне смъртната присъда в ...

7 Декември 2012 | 08:50 | ТВ7, "Добро утро, България"

Доц. д-р Александър Йорданов: След изборите България ще се управлява от коалиционно правителство и то трябва да бъде между  СДС и ГЕРБ

Доц. д-р Александър Йорданов: След изборите България ще се управлява от коалиционно правителство и то трябва да бъде между СДС и ГЕРБ

Доц. д-р Александър Йорданов, бивш депутат от СДС и бивш посланик на България в Македония в предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус” Водещ: Доц. Йорданов, как коментирате случващото се в сините редици и как смятате, защо партията продължава да се оплита в мрежите си? Александър Йорданов: Демокрацията е партийно представителна и макар че понякога един или друг народен представител или партиен функционер може да си мисли, че е по-важен сам по себе си от партията и нейния устав, истината е обратната, че партиите имат правила, имат устави, и особено, когато пък и вече са европейски партии, много важно е да се спазват тези правила и устави. В този смисъл, изключените народни представители, бих казал, от месеци наред водеха една непочтена кампания срещу СДС в медиите, непрестанно се изказваха отрицателно за решенията на СДС, а това са решения, които са взети по демократичен начин, с демократично мнозинство и респективно, те са задължителни за всички. В края на краищата, никой не връзва един човек да бъде член или да не бъде член на една политическа партия. Но след като си се хванал на хорото на партията, трябва да го играеш според правилата. И в този смисъл, аз просто приемам, макар че вътрешно не бих желал такива неща да се случват в която и да е политическа партия. Но приемам това решение, защото е решение на мнозинството. За съжаление, в историята на СДС се е случвало неведнъж това. Дори г-жа Нейнски - моите уважения към нея, но тя е също един от хората, които през годините и тя е изключвала, и тя е прогонвала. Дори навремето имаше такъв израз – „отлюпване на кадри от СДС”. Водещ: Трябва ли според вас изключените депутати да напуснат парламентарната група на „Синята коалиция” и заеманите от тях постове съответно? Александър Йорданов: Очевидно те са в такова състояние, че те ще продължат, предполагам да бъдат в „Синята коалиция”, да демонстрират единство с партията на Иван Костов ДСБ и ще изберат своята политическа съдба. В края на краищата, практически става дума за нещо основно – каква да бъде стратегията на СДС за следващите парламентарни избори и какво може да очаква България след изборите през следващата година. В СДС анализът, който е направен и доколкото и аз познавам нещата, показва, че след следващите парламентарни избори България ще се управлява от коалиционно правителство, няма да има ситуация, както сега, една партия да управлява сама. И СДС смята, че е добре това правителство, което ще управлява България, да бъде дясноцентристко. И оглеждайки се в политическото пространство на страната кои са евентуалните партньори за едно бъдещо управление, повтарям – след изборите, в СДС е направен анализ и се смята, че такъв потенциален партньор, независимо, че сега сме опозиционно настроени срещу него, е политическа партия ГЕРБ. Водещ: Коалиция между ГЕРБ и СДС след изборите догодина. Александър Йорданов: Това посочва анализът. И тогава България ще има дясноцентристко управление. Обратният вариант се подготвя в други политически среди, като там се обсъжда вариантът на коалиция между БСП и новосъздадената политическа партия, ръководена от Меглена Кунева, с подкрепата на ДПС. Една такава пък коалиция, то е очевидно, ще има, разбира се, европейска подкрепа, но ще бъде лявоцентристка по същество и ще изпрати партията ГЕРБ в опозиция. Този анализ времето ще покаже дали е верен, дали не е верен, но смятам, че подобен анализ е направила и политическата партия ГЕРБ, и Бойко Борисов, и аз си обяснявам неговото предложение към „старата десница” да излъчи свои кандидати, да даде хора за Конституционния съд, както беше, именно с едно желание да протегне, макар и късно, ръка към тая десница с идеята, че след изборите могат да си бъдат необходими. Водещ: Има ли опасност СДС да остане в историята догодина и кой ще е виновен за това? Александър Йорданов: Има опасност, както за всяка политическа партия – има опасност да влезе или да не влезе в парламента и това зависи от ръководството, от кадрите. В края на краищата, специално тези, които са изключени – нека не преувеличаваме тяхната роля – не са от този тип политици, които могат да донесат позитиви на една политическа сила. Мартин Димитров беше лидер на СДС доскоро, но не успя да повиши рейтинга, образно казано, на СДС. Още по-малко – останалите двама. Така че всичко е въпрос на стратегия и на разбиране за това какво иска една политическа партия и какво искат хората, които членуват в нея, от тази партия. Разбирането, което доминира в СДС, отново казвам, е следното: в България има един страхотен проблем. Това е проблемът за доходите на хората, за бедността, за липсата на перспектива в живота. И един такъв проблем не се решава с опозиционно говорене, нито с мърморене по кварталните кръчми. Той се решава, когато една политическа партия, след като има кадри, има професионалисти, намери пътя да влезе в управлението на страната и да промени тази ситуация. Ако тя не стига до управлението на страната, тя се превръща просто в един затворен клуб на сърдити млади или по-стари хора и с това тя приключва своята задача. Аз мисля, че СДС е взела правилен курс, курс към явяването на изборите, към влизане в парламента и към участие в една дясноцентристка коалиция в България. И в това няма лошо. В края на краищата, партиите се създават, за да участват в управлението. Те не се създават просто само, за ад се кичат някакви хора със значката на партийци. Водещ: Какво ще стане, ако останалите депутати откажат да подкрепят новата номинация за конституционен съдия на СДС? Александър Йорданов: Аз съм преживявал като народен представител подобни събития в историята на СДС, спомням си ги. Никак не е приятно, във всички случаи, това е една драма, защото все пак се разделят и съидейници, все пак и хора, които дълго време са били заедно. Но в края на краищата, политиката наистина не е бална зала, в която да си правим комплименти. Тя понякога изисква и такива саможертви, изисква вътрешнополитически борби и това го знаят всички политически партии. Няма една партия в България, която да не е минала през подобни катаклизми. Могат да се дадат много примери. И за съжаление, много често стойностни личности остават неразбирани от своите партии. Какво ще стане с народните представители? Те ще си останат в парламента, ще си получават хубавата депутатска заплата и в края на мандата ще гледат някъде да се закачат, в някаква комбинация, за да бъдат отново народни представители. Ако обаче са хора, които изпълняват дълга си към политическата партия, те просто ще имат един разговор с ръководството на партията и ще продължат да изпълняват решенията на това ръководство. Това изисква политическият морал, колкото и това понятие да е абстрактно. Водещ: В каква посока трябва да тръгне партията, за да не изчезне от политическата сцена? Александър Йорданов: В каква посока – тя трябва да тръгне именно в посоката да си връща доверието на избирателите, като посочва ясно главния проблем пред хората днес – проблемът за ниските доходи и липсата на перспектива, и да ги убеди, че ако участва в управлението на страната, тези неща, за които говоря, ще се променят към добро. Разбира се, при СДС винаги е стоял и този въпрос, че СДС не може да влиза в коалиция с БСП и това само по себе си вече предопределя търсенето на други политически партньори в бъдеще, ако съюзът желае да участва в управлението. Но пред същата дилема мисля, че са изправени и други партии. Например, ДСБ – предполагам, че няма да се прегърнат с БСП, след като сега, примерно, толкова остро атакуват политическата партия ГЕРБ. В един момент ще трябва да избират между ГЕРБ и БСП – кой е евентуален партньор и, както те обичат да казват, кое е по-малкото зло. Такава е съдбата, за съжаление, на партиите, които загубят доверието на по-голямата част от обществото, които останат с по-малко привърженици. Те трябва да се борят да оцеляват, но посочвайки ясна перспектива за своите избиратели, и перспективата не може да бъде друга, освен участие в управлението на страната след следващите избори. Цветелина ПИШИКОВА

27 Ноември 2012 | 13:08 | Радио "Фокус"