ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Божидар Димитров: При магистралите за петостепенни обекти отиват много повече пари, отколкото за „Виа понтика” с антични и средновековни градове

Божидар Димитров: При магистралите за петостепенни обекти отиват много повече пари, отколкото за „Виа понтика” с антични и средновековни градове

Историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, в интервю за Агенция „Фокус”. Фокус: Какво е Вашето мнение за предлаганите поправки в Закона за културно-историче...

20 Ноември 2012 | 14:32 | Агенция "Фокус"

Божидар Димитров: Основният принцип е, че България няма да позволи посегателства върху своята история

Божидар Димитров: Основният принцип е, че България няма да позволи посегателства върху своята история

Историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”. Фокус:Г-н Димитров, как ще коментирате прочита в македонските медии на изказването на президента Росен Плевнелиев в Пловдив в деня на Съединението за отношенията с Македония? Коментарите от вчера и днес са предимно върху паметника на Димитър Талев в Прилеп. Божидар Димитров:В случая с паметника на Димитър Талев, македонските медии просто изместват центъра на въпроса, който е разискван между двамата президенти. Там едва ли са разглеждали конкретни случаи, а са говорили по принцип (поне от наша страна). Този принцип беше заявен недвусмислено, вече два пъти от българския президент и веднъж от външния министър, а той е, че България няма да позволи посегателства върху своята история. Нормално е македонските медии да се мъчат да детайлизират въпроса в един-единствен случай – паметника на Димитър Талев, тъй като ако недвусмислено им поставим тази червена линия – никакви посегателства върху българската история – Македония просто не може да я спази. По простата причина, че цялата държавна доктрина на Македония, както и доктрините за нацията и езика не могат да се поддържат в днешния си вид без посегателства върху българската история, заради отсъствието на собствена такава поне до 1944 година. Ако искат да останат върху пилоните на държавността, езика и нацията, искат – не искат македонците ще трябва да грабят щедро от българската история поне за Средновековието, Възраждането и най-новото време, а за античната – да крадат от гърците. Ще стане много интересно как ще реагира българското държавно ръководство, когато македонците преминат червената линия. Макар че още не е формулирана от външния министър – къде ще преминава тази червена линия, президентът недвусмислено показа къде ще бъде: повтарям се, дори се потретвам, тази червена линия ще бъде – никакви посегателства върху българската история. Оттам нататък може само да стоим, чакаме и гледаме – ще бъде ли облечено нашето, поне засега – твърдо решение – да не допускаме посегателства върху миналото ни, или пак ще си замълчаваме и ще си затрайваме, когато македонците вдигнат паметник на „македонския” писател Димитър Талев или – ще правят изложба с български ръкописи в Брюксел, обявени за македонски. Фокус:Споделяте ли тезата, че историята трябва да бъде оставена на историците и специалистите, а държавниците трябва да се съсредоточат върху европейски проекти и икономическото и инфраструктурно развитие на Балканите? Божидар Димитров:Като историк не мога да не се радвам, че историята ще бъде оставена на историците, които свободно ще могат да пишат или да говорят по въпроса. Защото често пъти в миналото върху историците периодично беше налагана забрана върху определени теми, свързани с българската история в географската област Македония. Така беше при комунизма, така беше при т.нар. демокрация във времената на преход: сакън, да не обидим съседите, сакън, Брюксел да не ни размаха пръст и т.н. Държавниците разбира се действително трябва да мислят за настоящето и бъдещето. Но, за съжаление, историята не е само познания върху миналото. Историята, за съжаление, и в миналото, а и днес, се използва от политиката като аргумент за права от държавните ръководства на всички страни по света, от нашите понякога – също. Затова – „да забравим историята”, „да се съсредоточим само върху настоящето”, няма да проработи (говоря за държавниците). Защото – какво правят държавниците в случаи, когато български ръкописи се обявяват за македонски и се появяват не другаде, а в Кралския музей на държавата, определена за столица на обединена Европа. Естествено, че трябва да реагират държавниците и, както виждате, реагираха някои от българските политици. Това доведе до думите на Росен Плевнелиев, тази изложба и шумът около нея доведоха до изявлението на Николай Младенов, че на четвъртата година от мандата на своето управление ще определи червените граници, които няма да позволим на македонците да прекрачат. Това доведе и до продължаващата полемика, която се води главно на държавно ниво. Да сте чули някои от историците да са заели страниците на медиите? Аз съм един от историците, може би първият, който отказва да дискутира с македонските си колеги, тъй като не вижда такива. Аз там не виждам историци. Виждам – някакви мошеници, фалшификатори на историята. Как да ги определиш, независимо от титлите им професор, доктор, академик, когато той нарушава основните принципи на историята. Навсякъде, по цял свят, такива хора не се смятат за историци, когато човек нарушава един основен принцип, който е фундамент на науката: Има документ, има история, няма документ, няма история. Противно на принципите на съвременната наука, т.нар. македонски „колеги” смятат, че история е това, което напишеш. Написваш нещо и казваш – това е история, но това не е история, когато не е подкрепено с документи. Как да я оставят на историците, в нашия случай – това означава на историците на едната страна, България, защото в България действително има историци, а в Македония няма нито един. И това е трагедията.

8 Септември 2012 | 13:35 | Агенция "Фокус"