Професор Пламен Павлов: Очертава се предателство към македонската независимост и за това не може да се мълчи

Професор Пламен Павлов от Великотърновски университет „Свети Свети Кирил и Методий” и водещ на телевизионното предаване „Час по България” по телевизия „СКАТ” пред Агенция “Фокус”

Фокус: Професор Павлов, какъв е Вашият коментар на предстоящото съвместно честване на битката при Куманово от Първата балканска война на Македония и Сърбия на 28 октомври?
Пламен Павлов: Това съвместно отбелязване на една важна битка от историята на Балканската война, не би предизвикало учудване, ако не противоречеше напълно на македонската позиция в продължение на много години, на македонската историография и на македонската политическа пропаганда – за разделянето на Македония, в резултат на Балканските войни. Сражението при Куманово е важно сражение в историята на Балканската война. Но, не бива да забравяме, че ако не бяха действията на Седма Рилска дивизия, нямаше да се състои този голям военен успех и тази сръбска победа, която очевидно ще бъде възвеличена повече, отколкото трябва. Действията на българските сили по десния фланг на този фронт срещу Турция до голяма степен предопределят изхода от сражението при Куманово.
Парадоксално е, че Македония отказва всякакъв диалог с България, за отбелязване на каквито и да било годишнини, и то – много по-важни от Кумановската битка, което също би трябвало да ни накара да се замислим. Откакто управлява режимът на Груевски, това не е първата проява на подобно сърбофилско поведение в политически и прагматичен план, а не – в някакъв романтичен, наивно-патриотарски план. В средствата за масова информация в Македония се появиха някакви внушения, че България два пъти била окупирала Македония. По отношение на Втората световна война официалната гледна точка там винаги е била за „българска окупация”, но – за Първата световна война се говореше за раздел. Ако през 1915 г., по време на Първата световна война, имаме българска окупация, то излиза, че преди това имаме сръбско освобождение. Това противоречи дори и на македонската официална линия или поне – противоречеше доскоро.
Самият факт, че от сръбска страна ще участва самият президент Томислав Николич, който е известен сръбски националист, и че няма как от македонска страна да няма съответното представителство, говори за един очертаващ се съюз между остатъчна Югославия в лицето на Сърбия и резервата Югославия в лицето на Македония (извинявам се, че използвам подобни остри думи, но не мога да си го обясня по друг начин).
Фокус: Има ли други примери за този съюз?
Пламен Павлов: В подобен дух беше отбелязанa на 8 септември и годишнината от Независимостта на Македония, провъзгласена през 1991 година. С един концерт на юго-фолк и поп-звезди, премина, разбира се, без участие на български звезди, а иначе форматът им бе за балкански концерт. Ние виждаме, че кликата, която управлява в Скопие, съвсем прозрачно прокарва един курс към сближение и евентуално - някакво обединение със Сърбия, за в бъдеще. Този съюз едва ли е желан от хората в Македония, от огромната част от населението на Македония, и от българи, и от албанци и от всички останали, освен от миниатюрното сръбско малцинство и от сърбофилите, или по-скоро - югоносталгиците в днешна Македония.
Фокус: На какво се дължи този процес на демонстрирано сближаване?
Пламен Павлов: Очевидно е, че олигархията, която управлява в Македония, се стреми да запази с всички сили и средства своята власт – икономическа, политическа и всяка друга, с цената на диктат, с цената на преследване на всичко българско, и с цената на антибългарска истерия. Нещо, което наблюдаваме в последните дни с още по-голямо ожесточение дори в сравнение с времето на псевдоисторическите думи на Георге Иванов – „Да оставим историята на историците”... Българската политологична наука, журналисти и наблюдатели (които са изключително малко и се свеждат до журналистите от Агенция „Фокус”) трябва да се запитаме - защо е този курс? Разбира се, този отговор ние го знаем, но до сега не сме го изричали ясно на глас. Наш дълг е да предупредим хората в Македония, независимо дали се чувстват българи или някакви други, че се очертава едно предателство на македонската независимост. И, че тази демонстрация на сръбската окупация на Македония, на един курс на терор, който наложи Сърбия по време на Балканските войни на Македония, е абсолютно престъпление пред културата, пред интересите на хората в самата Македония, а да не говорим за общобългарската кауза.
Има купища документи за насилията, които сръбската окупационна власт наложи в Македония. Пред мен е една съвсем скоро излязла книга „Последните български владици в Македония” от доц. Лизбет Любенова от Института по история. Това е един огромен масив от информация за невероятните насилия, които сръбската окупационна власт налага в цяла Македония. Аз не мога да разбера - в случая македонското и сръбското държавно ръководство - какво ще отбелязват? Може би - някаква братска дружба от 1912 година. Може би ще отбелязва крал Александър Караджоджевич, който пита „Па шта си ти?” и при отговора „българка”, удря плесница на седемгодишното дете; случаят, предизвикал огромен отзвук в българското общество през 1912 – 1913 година. За него дори дядо Вазов пише стихотворението „Па шта си ти?”. Това е абсолютна лъжа, на която не може да се мълчи.
Аз още веднъж призовавам оторизираните български власти да възприемат адекватен курс към политиката на Македония. Нека не се заблуждаваме с „червени линии”, тепърва с писане на някакви чиновнически документи, а наистина ясно да се заяви пред хората в самата Македония - какво им се готви. Мисля, че е дълг на една европейска държава, една европейска журналистика, да предупреждаваме и хората в България, и хората в цяла Европа, за подобни исторически подстрекации и геополитически проекти с изцяло антидемократичен дух.