Проф. Боян Дуранкев : Правителството има резерви да увеличи доходите
Проф. Боян Дуранкев - икономист в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в сутрешния блок “Добро утро, България” на Радио „Фокус”
Водещ: Ще се повишат ли доходите на българите, както обещават управляващите?
Боян Дуранкев: Накратко казано, две са променливите, които определят повишаване, задържане или понижаване на доходите. Едната променлива, това са обективните фактори и условия в икономиката. А втората е конкретната икономическа политика на управляващите, на правителството. И тъй като, в случая става дума за нещо, да го наречем, нещо като игра на бридж. Очевидно е, че оферирането на повишаването на доходите е както обективно, донякъде обусловено, така също има и по-далечни проекции, вероятно, във връзка с предстоящите избори през следващата година. Тъй като задържането на доходите и бавното повишаване на някои доходи, всъщност доведоха до срив на жизнения стандарт и то на големи маси от населението, които преди 3 години подкрепяха управляващите. Но що се отнася до обективните фактори, то тук правителството, образно казано, трябва да мине между т. нар. щения на анрхолибералите, които даже препоръчват да няма минимална работна. И от другата страна, натиска за силно, бързо, рязко увеличаване на доходите, да го наречем на анархосоциалистите, които даже някои от тях виждат минимална работа заплата от около 500 евро през следващата година. Така че реалностите определят едно много малко, много икономично повишаване на паричните доходи. Което донякъде, не може да покрие повишаването на цените на основните стоки и услуги, които растат и то с доста бурни темпове за България. Но все пак за всичко донякъде можем да търсим оправданието в продължаващата икономическа криза, особено в България. Тъй като този блед икономически растеж от процент, процент и половина до 2%, гарантира от едно столетие доближаване на реалните доходи на развитите европейски страни. Така че при нисък икономически растеж, същевременно при напускане на голяма част от младите хора, на интелигенцията на България, да търсят по-добро поприще и препитание за себе си в други страни. И от трета страна, при увеличаване на относителния дял на тези, които са в пенсионна възраст, едно смело увеличение на доходите, е твърде рисковано. Затова донякъде това, което мисли, в момента, финансовият министър, с тази респективна политика, донякъде е оправдано. Но да не забравяме, че българския гръмовержец още не се е произнесъл, в края на краищата.
Водещ: Споровете за доходите тепърва се заформят. Синдикатите искат минималната заплата да бъде 330 лв., финансовия министър каза, че не може да е повече от 310. До какво може да доведе липсата на социален диалог и неразбирателство между синдикатите, работодателите и управляващите?
Боян Дуранкев: Неслучайно казах, че това е като играта на бридж. Отначало се оферира едно, след това обаче, решението ще бъде доста различно, бъдете сигурни в това. Както обикновено се казва – цената на еди какво си ще поскъпне със 17-18%, пък след това става само 10% уж, и т.н. Това офериране е всъщност опипване на почвата – какво може да се направи и какво трябва да се направи не само по отношение на минималната работна заплата, но и по отношение на доходите. И ето тук вече става дума за втората променлива – за икономическата политика на правителството, защото може да се каже, че тук има резерви, които са много по-съществени отколкото едно увеличение на 310-320 лв. на минималната работна заплата. Първото, което може да търси правителството, като източник на допълнителни доходи, това е един силен натиск и то много усилващ се натиск върху „сивата” и върху криминалната икономика, които в България са в доста сериозен порядък – почти 1/3 от цялата икономическа дейност се тълкува от изследователите като „сива” икономика. Едно увеличаване на приходите по този начин – чрез натиск върху „сивата” икономика дава много по-добри шансове за правителството. И непипнатия, най-голям резерв на правителството, това в момента е данъчната политика, защото то може да си позволи едно, по друг начин повишаване на реалните доходи, като примерно, въведе необлагаем минимум на работна заплата или необлагаем минимум на доходите на член от семейството. Другото нещо, което може да се помисли е доближаване на практиките на развитите европейски страни, където разбира се има и много по-силна защита на труда, на работната сила, а именно в посока на увеличаване на данъците и въвеждане на данък „лукс” за най-богатите, за тези които са с десетки милиони и т.н. Така че правителството има много съществени резерви от началото на следващата година да помисли за увеличаване на работната заплата, даже над оферираното от синдикатите.
Водещ: Ваши колеги са категорични, че страната ни е обедняла заради безработицата, така ли е според вас?
Боян Дуранкев: Кризата има много измерения, а безработица, която е над 3%, а в България е около 13% се тълкува като драматично висока, много висока. И то при положение, че голяма част от българите са се изнесли в чужбина и намират там поприще за себе си. Не само безработицата, но също така и картелите, монополите, които съществуват в България плюс позамогналите се мутри, които имат отлични юристи около себе си, това също упражнява много силен натиск върху онова, което на времето някои го наричаха пролетариат, а сега весело и гальовно го наричат работна сила. Така че има много широк простор за действие на едно правителство, което би било гледало по-благосклонно върху труда и също така все пак и сегашното правителство има някои ограничения. Да не пропускаме и факта, че и образованието, и здравеопазването в България имат спад и то съществен спад, така че и качеството на работната сила не се повишава достатъчно, за да му се разреши едно по-смело увеличаване на доходите. Въобще правителството в момента играе ролята на наковалня или чук.
Водещ: Как можем да накараме икономиката да ускори темпото, така че от началото на следващата година българите да бъдат малко по-богати от тази година?
Боян Дуранкев: Не са малко идеите в тази област и то работещите идеи, това което работят в другите страни. Очевидно е, че частният сектор е в криза. И там където отстъпва частникът, там обикновено навлиза държавата. Но второто нещо, което трябва да се отбележи е държавата навлиза в рентабилни, в индустриални производства, които действително да водят до икономически растеж. Даже в това отношение може да се търси вариант и дали е необходимо да се инвестира в неща като българския „Лувър” или нещо друго, което само по себе си, по дефиниция няма да бъде рентабилно или да не се развиват индустриални производства, или да не се инвестира повече в едно по-добро средно образование, без да се заяждаме конкретно в случая със средното образование. Но засега очевидно е, че там е възелът, който води до по-ниско качество на работната сила, тази която влиза от младите хора в производството. Въобще широк фронт за настъпление на държавата, стига разбира се държавата да го пожелае.
Водещ: Идва ли краят на кризата?
Боян Дуранкев: Кризата тълкувайте, че ще бъде доста дълга. 2007-2009 година тълкувахме, че ще бъде само 10-15 години. Сега, при сегашния Европейски съюз и при сегашното развитие на световната икономика за България кризата може да се окаже и доста по-дълга от 10-15 години. Може и 20 години, а може и да бъде перманентна криза.
Водещ: През какво още предстои да преминем?
Боян Дуранкев: Ако имахме способностите на баба Ванга със сигурност ще трябва да го кажем, но това което ни очаква това е все по-силен натиск на онеправданите, така да ги наречем, на тези които са с ниските доходи и от друга страна промяна на данъчната и на общо икономическата политика на следващото правителство, което и да бъде то.
Водещ: Тежка зима ни очаква отново според ваши колеги, цитирам, вие как смятате?
Боян Дуранкев: Щом безработицата през лятото остава висока, доходите ниски, а цените си растат нагоре, зимата наистина ще бъде, как да кажа, от зелената енергия българите ще посинеят от студ. Много е вероятно една значителна част от българите наистина да усетят една много тежка зима, която да продължи и през пролетта, за съжаление.
Водещ: Няма да имат възможност да си плащат сметките?
Боян Дуранкев: Разбира се, ако въобще им се разреши потребление, тъй като може и да се дръпва и шалтер, разбира се. Нещата не са както да кажем при Тройната коалиция или при други, когато свободно си потребяваш и очакваш оправдаване на твоите сметки и неплащане на тези сметки.
Водещ: Дано тези прогнози не се сбъднат, професор Дуранкев?
Боян Дуранкев: Залагам и аз на това, но чудеса трудно стават в икономиката.
Цветелина ПИШИКОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Боян Дуранкев: Икономистите се намират на кръстопът
Проф. Боян Дуранкев - икономист в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"Водещ: Проф. Дуранкев, средно колко икон...
Проф. Боян Дуранкев: Само спасителен заем няма да реши проблемите на Гърция
Проф. Боян Дуранкев: Държавата трябва да продължи да увеличава дела си по линия ...
Проф. Боян Дуранкев: Рухна митологията, че кризата приключва и България тръгва напред
Проф. Боян Дуранкев, преподавател в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране” на УНСС пред Агенция „Фокус”. Фокус: До какво може да доведе липсата на социален диалог и неразбирателството между синдикати, работодатели и правителство? Боян Дуранкев: Ако беше само този проблем, щеше всичко да се реши за една седмица. Заклинанията, от 2 години и половина вече, че икономическата криза приключва и България тръгва напред и бедните ще станат по-богати, цялата тази митология вече рухна, независимо от изборни резултати и от това, че ГЕРБ печели всичко. Вече излиза основният проблем, който е проблем на всяко правителство - че ако не осигури растеж и по-бързо нарастване на доходите на по-бедните, отколкото на богатите, правителството започва да слиза от върха, на който е стигнало. Фокус: Имат ли алтернатива предложенията на управляващите за пенсионна реформа, защото това като че ли се оказа най-големият проблем? Боян Дуранкев: Пенсионната реформа не опира само до възрастта за пенсиониране. Първият фактор - колко е работната седмица, колко е почивката, колко е годишната платена отпуска, каква е средната продължителност на живота. Правителството обикновено изтъква тези неща, които му е изгодно, но например, ако ние гоним пенсионната възраст на французите или на немците, съвсем естествено трябва да се запитаме дали при това положение не трябва да се мине на 5-седмичен годишен платен отпуск, както е във Франция. Не трябва ли също така да се намали работната седмица на 38 часа или 35 часа, както е там? Очевидно е, че самоцелното поставяне на свръхзадачи пред обикновените хора е най-погрешната тактика и политика, която може да си позволи в момента правителството. Оставям настрана въпроса, че това е единствената страна от Европейския съюз, в която тежестите от кризата падат върху най-бедните слоеве. Докато в другите потърсиха данък „лукс”, облагане на по-богатите и успяха да омекотят пропадането при кризата, в България остана като самоцел пълното затягане на коланите, пък който издържи – издържи. Очевидно е, че тази Нова година е преломната година и за правителството. Или ще проумеят, какви са коренните нужди на гражданите на Република България или ще последва славата на НДСВ и други подобни формирования от лидерски тип. Фокус: Има ли правилни решения в тази ситуация, които задължително трябва да се вземат и да се реализират? Боян Дуранкев: Ситуацията е ясна – че кризата, както твърдяхме от 2008 г. ще продължи повече от десетилетие и в страните от периферията, където кризата ще се прояви по-дълго, ще трябва да се вземат мерки за защита на най-бедните слоеве на населението и подкрепа на образование, здравеопазване и наука. Очевидно е, че в България такива мерки не се взеха и най-интересното е, че опозицията до този момент не предлага такива мерки. Има мерки, но те не са от типа „допълнително затягане на коланите” и една такава самоцел и фикция – балансиран бюджет, независимо от тежестите, които ще паднат върху обикновените хора. Не става дума вече за продължаващо рязане и търсене на алтернативи. По магистралата ще се стига за по-малко от 4 часа до Бургас, но ако се направи един влак от типа на китайските, японските, френските влакове, ще стигаме до Бургас за 55 мин. Кое е по-изгодно за гражданите? Да спасим ли БДЖ или да не го спасим е проблем, който е със стратегически отзвук. Алтернативи винаги има, проблемът е дали има интелект, който да реши в каква посока да върви общата държавна машина. Фокус: В контекста на стачката в момента, какво е Вашето мнение по отношение оздравяването на железниците? Боян Дуранкев: Най-евтиният превоз, най-бързият в света и най-удобният, това са железниците. Това е проблем, който е стратегически, както дали да бъдем на ТЕЦ-ове или на атомна централа. Особено в железниците стоят милиарди пари на българските граждани. Те не са на държавата, а са от данъците на българските граждани. Спасението на БДЖ е просто задължително условие за спасението на правителството. Фокус: Това спасяване не минава ли в крайна сметка през тези задължителни съкращения и по-високи цени на билетите? През какво всъщност минава, така че да има някакъв компромис? Боян Дуранкев: Стачката е форма на търсене на диалог с мълчаливците от другата страна. Така че това е форма на решение също, но въпросът не е да съкратим служителите и да увеличим цените на билетите. Проблемът е модернизация първо на железниците, след което съкращаване на служителите и след което покачване на цените на билетите. И напълно естествено тогава железниците ще станат изключително конкурентоспосбни на автобусните превози. Очевидно е, че някой не го желае това – да станат конкурентоспособни. Колкото по-зле са железниците, толкова повече ще бележат ръст и печалби частните фирми. Те първи ще увеличат цените на билетите, не железниците. Проблемът е стратегически, опира до обикновено икономическо стандартно мислене. Ако правителството прояви мъдрост, със сигурност диалогът ще бъде продължен даже в условията на стачка и ще се стигне до решение, което е благоприятно и за българските граждани, и за работещите в железниците. Фокус: Какво означава да няма Национален съвет за тристранно сътрудничество, да не се провеждат такива заседания? Боян Дуранкев: Всеки, който е работил без такъв съвет, е стигал до задънена улица в своите решения. Показването на мускули от двете страни не е полезно. Въпросът е кой показва по-големи мускули в случая. И вторият въпрос е все пак ще се търси ли някакво решение на проблемите, които са проблеми не само на железниците, а на българските граждани през следващите 25-30 г. Сега е моментът да се решават нещата. Фокус: Между двете четения в парламента, кои са заплахите пред бюджета за следващата година, добре ли е разписан той? Боян Дуранкев: Много анализи бяха направени - и на добрите, и на лошите страни на този бюджет. Може би най-големите проблеми могат да се синтезират в няколко посоки. Първо – очертава се бюджет на кризата. Второто нещо увеличаването на приходите е изключително малко. Вероятно ще се търси преизпълнение, да го наречем, по-късно, и третото е, че се разчита точно на данъчната политика, която беше наследена от Тройната коалиция да реши нещата. Със сигурност при такава данъчна политика следващата година проблемите ще бъдат много повече и бюджетът ще бъде под въпрос, може би след първото тримесечие. Оттам веднага каскада от проблеми в другата част – разходната част на бюджета, тъй като на този диетичен режим дълго време болният пациент няма да издържи. Въпросът е дали ще се намерят витамините в бюджета за разходната част и дали по този начин ще се постигне най-висшата цел на България, която може да бъде икономическа. А тя е постепенно доближаване до по-развитите страни и по-развитите икономики в Европа, иначе България остава абсолютния аутсайдер на ЕС поне за десетилетия напред. Веселина ЙОРДАНОВА