Проф. Боян Дуранкев - икономист в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в сутрешния блок “Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Водещ: Ще се повишат ли доходите на българите, както обещават управляващите?
Боян Дуранкев: Накратко казано, две са променливите, които определят повишаване, задържане или понижаване на доходите. Едната променлива, това са обективните фактори и условия в икономиката. А втората е конкретната икономическа политика на управляващите, на правителството. И тъй като, в случая става дума за нещо, да го наречем, нещо като игра на бридж. Очевидно е, че оферирането на повишаването на доходите е както обективно, донякъде обусловено, така също има и по-далечни проекции, вероятно, във връзка с предстоящите избори през следващата година. Тъй като задържането на доходите и бавното повишаване на някои доходи, всъщност доведоха до срив на жизнения стандарт и то на големи маси от населението, които преди 3 години подкрепяха управляващите. Но що се отнася до обективните фактори, то тук правителството, образно казано, трябва да мине между т. нар. щения на анрхолибералите, които даже препоръчват да няма минимална работна. И от другата страна, натиска за силно, бързо, рязко увеличаване на доходите, да го наречем на анархосоциалистите, които даже някои от тях виждат минимална работа заплата от около 500 евро през следващата година. Така че реалностите определят едно много малко, много икономично повишаване на паричните доходи. Което донякъде, не може да покрие повишаването на цените на основните стоки и услуги, които растат и то с доста бурни темпове за България. Но все пак за всичко донякъде можем да търсим оправданието в продължаващата икономическа криза, особено в България. Тъй като този блед икономически растеж от процент, процент и половина до 2%, гарантира от едно столетие доближаване на реалните доходи на развитите европейски страни. Така че при нисък икономически растеж, същевременно при напускане на голяма част от младите хора, на интелигенцията на България, да търсят по-добро поприще и препитание за себе си в други страни. И от трета страна, при увеличаване на относителния дял на тези, които са в пенсионна възраст, едно смело увеличение на доходите, е твърде рисковано. Затова донякъде това, което мисли, в момента, финансовият министър, с тази респективна политика, донякъде е оправдано. Но да не забравяме, че българския гръмовержец още не се е произнесъл, в края на краищата.
Водещ: Споровете за доходите тепърва се заформят. Синдикатите искат минималната заплата да бъде 330 лв., финансовия министър каза, че не може да е повече от 310. До какво може да доведе липсата на социален диалог и неразбирателство между синдикатите, работодателите и управляващите?
Боян Дуранкев: Неслучайно казах, че това е като играта на бридж. Отначало се оферира едно, след това обаче, решението ще бъде доста различно, бъдете сигурни в това. Както обикновено се казва – цената на еди какво си ще поскъпне със 17-18%, пък след това става само 10% уж, и т.н. Това офериране е всъщност опипване на почвата – какво може да се направи и какво трябва да се направи не само по отношение на минималната работна заплата, но и по отношение на доходите. И ето тук вече става дума за втората променлива – за икономическата политика на правителството, защото може да се каже, че тук има резерви, които са много по-съществени отколкото едно увеличение на 310-320 лв. на минималната работна заплата. Първото, което може да търси правителството, като източник на допълнителни доходи, това е един силен натиск и то много усилващ се натиск върху „сивата” и върху криминалната икономика, които в България са в доста сериозен порядък – почти 1/3 от цялата икономическа дейност се тълкува от изследователите като „сива” икономика. Едно увеличаване на приходите по този начин – чрез натиск върху „сивата” икономика дава много по-добри шансове за правителството. И непипнатия, най-голям резерв на правителството, това в момента е данъчната политика, защото то може да си позволи едно, по друг начин повишаване на реалните доходи, като примерно, въведе необлагаем минимум на работна заплата или необлагаем минимум на доходите на член от семейството. Другото нещо, което може да се помисли е доближаване на практиките на развитите европейски страни, където разбира се има и много по-силна защита на труда, на работната сила, а именно в посока на увеличаване на данъците и въвеждане на данък „лукс” за най-богатите, за тези които са с десетки милиони и т.н. Така че правителството има много съществени резерви от началото на следващата година да помисли за увеличаване на работната заплата, даже над оферираното от синдикатите.
Водещ: Ваши колеги са категорични, че страната ни е обедняла заради безработицата, така ли е според вас?
Боян Дуранкев: Кризата има много измерения, а безработица, която е над 3%, а в България е около 13% се тълкува като драматично висока, много висока. И то при положение, че голяма част от българите са се изнесли в чужбина и намират там поприще за себе си. Не само безработицата, но също така и картелите, монополите, които съществуват в България плюс позамогналите се мутри, които имат отлични юристи около себе си, това също упражнява много силен натиск върху онова, което на времето някои го наричаха пролетариат, а сега весело и гальовно го наричат работна сила. Така че има много широк простор за действие на едно правителство, което би било гледало по-благосклонно върху труда и също така все пак и сегашното правителство има някои ограничения. Да не пропускаме и факта, че и образованието, и здравеопазването в България имат спад и то съществен спад, така че и качеството на работната сила не се повишава достатъчно, за да му се разреши едно по-смело увеличаване на доходите. Въобще правителството в момента играе ролята на наковалня или чук.
Водещ: Как можем да накараме икономиката да ускори темпото, така че от началото на следващата година българите да бъдат малко по-богати от тази година?
Боян Дуранкев: Не са малко идеите в тази област и то работещите идеи, това което работят в другите страни. Очевидно е, че частният сектор е в криза. И там където отстъпва частникът, там обикновено навлиза държавата. Но второто нещо, което трябва да се отбележи е държавата навлиза в рентабилни, в индустриални производства, които действително да водят до икономически растеж. Даже в това отношение може да се търси вариант и дали е необходимо да се инвестира в неща като българския „Лувър” или нещо друго, което само по себе си, по дефиниция няма да бъде рентабилно или да не се развиват индустриални производства, или да не се инвестира повече в едно по-добро средно образование, без да се заяждаме конкретно в случая със средното образование. Но засега очевидно е, че там е възелът, който води до по-ниско качество на работната сила, тази която влиза от младите хора в производството. Въобще широк фронт за настъпление на държавата, стига разбира се държавата да го пожелае.
Водещ: Идва ли краят на кризата?
Боян Дуранкев: Кризата тълкувайте, че ще бъде доста дълга. 2007-2009 година тълкувахме, че ще бъде само 10-15 години. Сега, при сегашния Европейски съюз и при сегашното развитие на световната икономика за България кризата може да се окаже и доста по-дълга от 10-15 години. Може и 20 години, а може и да бъде перманентна криза.
Водещ: През какво още предстои да преминем?
Боян Дуранкев: Ако имахме способностите на баба Ванга със сигурност ще трябва да го кажем, но това което ни очаква това е все по-силен натиск на онеправданите, така да ги наречем, на тези които са с ниските доходи и от друга страна промяна на данъчната и на общо икономическата политика на следващото правителство, което и да бъде то.
Водещ: Тежка зима ни очаква отново според ваши колеги, цитирам, вие как смятате?
Боян Дуранкев: Щом безработицата през лятото остава висока, доходите ниски, а цените си растат нагоре, зимата наистина ще бъде, как да кажа, от зелената енергия българите ще посинеят от студ. Много е вероятно една значителна част от българите наистина да усетят една много тежка зима, която да продължи и през пролетта, за съжаление.
Водещ: Няма да имат възможност да си плащат сметките?
Боян Дуранкев: Разбира се, ако въобще им се разреши потребление, тъй като може и да се дръпва и шалтер, разбира се. Нещата не са както да кажем при Тройната коалиция или при други, когато свободно си потребяваш и очакваш оправдаване на твоите сметки и неплащане на тези сметки.
Водещ: Дано тези прогнози не се сбъднат, професор Дуранкев?
Боян Дуранкев: Залагам и аз на това, но чудеса трудно стават в икономиката.
Цветелина ПИШИКОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---