ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Министър Ивайло Московски: Допълнителни рестриктивни мерки за тежкотоварни автомобили няма да има, до изграждането на нови паркинги

Министър Ивайло Московски: Допълнителни рестриктивни мерки за тежкотоварни автомобили няма да има, до изграждането на нови паркинги

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Московски, кои паркинги за тежкотоварни автомобили от сега съществува...

27 Юли 2012 | 14:30 | Агенция "Фокус"

Министър Ивайло Московски за бъдещето на БДЖ и цифровата телевизия в България

Министър Ивайло Московски за бъдещето на БДЖ и цифровата телевизия в България

Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в интервю за предаването „Тази сутрин” по бТВ
Водещ: Кога ще можем да гледаме безплатно десетки телевизии и програми и към финал ли отиват нещата в БДЖ след като вчера беше спряна и част от държавната субсидия към Българските държавни железници. Все въпроси, които засягат всеки един от нас гледаме телевизии и всички пътуваме. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ни е на гости. И на кого друг ако не на него да задам въпроси по тези теми. Добре дошли. Ивайло Московски: Добър ден. Водещ: Откъде да започнем, с БДЖ? Ивайло Московски: Най-добре. Водещ: Какво става, спирането на субсидията означава ли край на БДЖ? Ивайло Московски: Темата има малко предистория. Става въпрос за заем към Световната банка, който е държавно гарантиран от 1995 година. Тогава не са съществували двете дружества – Национална компания „Железопътна инфраструктура” и БДЖ по този начин разделени. Тогава е съществувало само едно БДЖ, голяма компания включваща в себе си инфраструктурата. Когато се активира държавната гаранция към този заем. Т.е. държавата трябва да покрие плащанията, които компанията дължи към банката, всъщност договорът не се променя по никакъв начин. И предполагам, че колегите от Министерство на финансите автоматично, тъй като вадят пари от държавния бюджет за да покрият тази гаранция. Автоматично приемат подходът да обезпечат същата сума, намалявайки субсидията към БДЖ. Дефектът в случая е следният, че реално тези пари по заема действително са ползвани в по-голямата си част от Национална компания „Железопътна инфраструктура” и когато е станало разделението е трябвало да се коригират договора като национална компания. Водещ: Н се прехвърля тази тежест към БДЖ. Ивайло Московски: Да, Националната компания „Железопътна инфраструктура” е трябвало да бъде вписана в договора чрез промяна като събенефициент и съполучател на тези средства, защото те всъщност в момента имат ресурса, имат средствата да плащат по заема, но нямат юридическо основание. Ние няколко пъти с министър Дянков разговаряхме по темата да бъде така променен договорът, че те да имат основание да разплащат и да не се намалява субсидията в случая на БДЖ. Водещ: Имате ли и сега разговор в последните часове с министър Дянков? Ивайло Московски: Имаме такъв разговор. Имаме от вчера разговор. Той пое ангажимент да провери в Министерство на финансите чисто технически как е възможно тава да стане. Иначе дописването на Националната компания „Железопътна инфраструктура” като събенефициент изисква, по предварителни проверки, ратификация. Т.е. наново да мине през парламента промяната на този договор. Водещ: Това са процедури, които надали интересуват тези хора. Ивайло Московски: Това отнема време. Да, разбира се. Водещ: Но на езика на пътниците това, какво означава? Ивайло Московски: В момента, както е създадена ситуацията действително БДЖ ще изпадне в много тежко състояние отнемайки му се тази субсидия. Тъй като и без това нашите разчети показват, че дружеството е не досубсидирано. Отнемайки му се и малкото, което е дадено считам, че компанията наистина ще изпадне в изключително тежко състояние. Аз вярвам, че колегите от Министерството на финансите ще намерят начин да се прехвърли това плащане действително от реалния ползвател на този заем, която е Националната компания, за да може респективно пък да бъде възстановена сумата по субсидията. Водещ: Колкото и време да отнема това може би ще има нещо, което ще стане в следващите дни или месеци. Какво, да не би да има забавяне на заплатите, примерно? Ивайло Московски: Няма да се получи. Разговарял съм вчера от колегите от БДЖ. За следващите един-два месеца няма драма със забавяния и със заплати, но принципно въпросът трябва да бъде решен. Тъй като така или иначе намалената субсидия тя може да се отлага, отлага, но в края на годината ще се усети този недостиг на средства ако ситуацията остане така, но аз не вярвам да остане така. Тъй като първо не е правилно. Защото реално заемът е ползван от НКЖИ. Второ, не вярвам и господин Дянков да остави ситуацията в това състояние. Водещ: Какво става с онези безплатни карти не само на служителите на БДЖ, а кажете и на кои държавни структури служители и техните роднини ползват безплатни карти? Ивайло Московски: Всъщност, темата с картите беше поводът за протестните действия от страна на синдикатите преди два дни или три пред министерството. Аз затова обясних няколко пъти, че темата с картите не съществува само като отделна тема. Тя е част от финансовите взаимоотношения на БДЖ с много държавни институции. Водещ: Да уточним, освен служителите? Ивайло Московски: Освен служителите на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и БДЖ, техните семейства. Освен всички във времето пенсионирани служители и техните семейства още може би десет на брой държавни институции и техните семейства ползват безплатно. Водещ: Кои например? Ивайло Московски: Това са структури от Министерството на вътрешните работи, от структурата на Министерство на отбраната и ред други. Водещ: Всички тези хора ползват безплатни карти задно с роднините си. Колко са общо безплатните карти? Ивайло Московски: Справката, която ми е подадена от БДЖ показва, че става въпрос за над 300 - 350 хиляди карти. Водещ: Какви са пътниците извън тези, които ползват безплатната услуга на БДЖ? Ивайло Московски: Цифрата е наистина ужасяващо голяма. Ако потенциално се предположи, че са пропуснати ползи от тези карти, сумата надвишава двеста милиона годишно, което е наистина. Не вярвам, че всички тези хора ако им бъдат спрени картите ще продължат да се возят с влак, но до голяма степен това са пропуснати ползи за компанията. При положение, че всички останали институции фактурират към БДЖ услугите си на пазарен принцип, няма логика БДЖ да извършва този ангажимент. Водещ: Признавам си, че не знаех. Мислех, че и държавните институции, когато например командироват служителите си плащат командировка, включително и пътните. Наистина не предполагаш, че толкова държавни институции се възползват, включително и частни пътувания, нали за това говорим? Ивайло Московски: Командировъчните нямат нищо общо със стойността на пътуване. Водещ: Говорим за честни пътувания? Ивайло Московски: Факт е, чу има 350 хиляди карти за безплатно пътуване. Водещ: Какво става с тези хора? Вие притеснявате ли се от някакъв социален проблем? Ивайло Московски: Анализът ще бъде готов до края на лятото, най късно през есента. В голямата си част той е направен от колегите от БДЖ. В началото на следващата година. Тъй като сме поели ангажимент и сме обещали, че тези карти няма да се променят до края на годината, вероятно те си имат своя социален ефект, но имат изключително негативен финансов върху компанията. Водещ: Все пак да направим сравнението, което е важно. Колко души се качват на година във влак, горе-долу? Ивайло Московски: Тази справка я нямам в момента. Водещ: Горе-долу? Ивайло Московски: Да ви кажа, но следващата година при всички положения броят на тези безплатни пътувания ще бъде оптимизиран и ограничен. Разбира се, служителите, които са от двете компании ще получат правото си да пътуват безплатно по направленията, в които извършват своята работа. Оттам нататък не е необходимо да имат право. Тези карти покриват цялата мрежа на страната, което е някаква нелогична ситуация. Водещ: На фона на всички проблеми, за които си говорим сега, все пак така наречената модернизация на компанията как върви – нови влакове, реновиране на влакове ? Ивайло Московски: Смея да твърдя, че успяхме действително последните месеци да покажем в реално изражение преструктурирането, модернизацията и въобще реформата в целия сектор. Както знаете, правят се инвестиции, които ще приключат 2014 година за над милиард и двеста милиона. Това не е еднократен процес, те продължават. Основно по няколко коридора се извършва модернизация и рехабилитация на ж.п. линиите и на инфраструктурата, нови гари, стартират процесите там. Пуснахме отсечката Пловдив-Димитровград със скорост 160-200 километра в час. Водещ: Тази скорост реална ли е, движи ли се този влак с тази скорост? Ивайло Московски: Нямаме такива влакове за такава скорост. Максималната скорост, която „Сименс”-ите могат да постигнат е 140 километра в час. До няколко дни ще приключи разпределението на новия график на влаковете. Тогава ще са факт тези скорости по това трасе. Пуснахме преди два дни сигнализацията, която включва... Водещ: Чакайте сега, до няколко дни ще бъдат факт скорости от 160 километра в час? Ивайло Московски: Да, в отсечката Пловдив-Димитровград. Те и в момента са възможни. Просто, се съгласува в момента новият график за движение на влаковете. Водещ: Тоест, говорим наистина за реално скорост, а не влакът може, а релсите не дават. Ивайло Московски: Не, напротив. Релсите дават повече, релсите дават възможност до двеста километра в час, но влакът не може повече от 140, но и това ще бъде факт. Ние имаме разрешение от Европейската комисия. БДЖ „Пътнически превози” вече е бенефициант по ОП „Транспорт”. До края на тази година и началото на следващата ще проведем процедура за избор на консултант за цялостна стратегия за подновяване на подвижния състав, т.е. за нови влакове. 1 януари 2014 година 600 милиона лева чакат да бъдат усвоени за нови влакове. Водещ: Всъщност, като ви слушам сте излезли от онзи параграф 22 – трябва да подобрим условията в БДЖ, за да има повече пътници и съответно да има повече приходи, но не можем да подобрим условията, защото няма пари. Пътниците намаляват, а пътниците стават все по-малко и по-малко, излезли ли сте? Ивайло Московски: Излезли сме при всички положения от параграфа. Имаме ясни цели, много ясна стратегия, която следваме и тя е. Всъщност, и хората в София и от метрото го виждат. Нова инфраструктура, нов подвижен състав, нови мотриси, нови влакове . Разбира се, по-висока скорост, което всъщност е и необходимостта от подобряване на тази услуга. Водещ: Още един проблем свързан с Българските държавно железници, а именно – кражба на гориво. Какви са размерите на тази кражба? Ивайло Московски: Те се разсърдиха синдикатите, че казах, което всъщност е факт. Аз нито съм излъгал, нито съм заблудил някой. Факт е, че всички заловени и уличени в този вид криминално деяние са членове на техните структури. Водещ: Но казано така означава едва ли не синдикатите организират кражба на гориво и затова скочиха? Ивайло Московски: Далеч съм от такава мисъл. Даже в случая наистина ако по някакъв начин някой съм обидил, да приемат моите извинения. Всъщност, всички доблестни, честни хора, които се трудят в системата на железниците заслужават респект и уважение. Но факт е, че за съжаление се случват тези кражби на гориво и аз затова казах. В длъжностната характеристика на нощната смяна не трябва да пише, че трябва да ходят на работа с туба и маркуч. Това очевадни неща са. Действително предприехме сериозни мерки, правят се изненадващи проверки GPS-системи се закачиха на локомотивите, дават резултат. Благодарение на усилията и на колегите. Водещ: Колко гориво е изчезнали Ивайло Московски: В парично изражение щетите към БДЖ годишно могат да достигнат суми дори в порядъка от четири до пет милиона. Водещ: Само от кражби? Ивайло Московски: Само от кражби на горива. Виждате, че организираната група, която беше заловена преди няколко седмици доказа се, че те с около десет тона на седмица са ощетявали компанията, което само по себе си. Водещ: Къде са пласирали това гориво? Ивайло Московски: Разследването ще покаже каква е била точно схемата, но факт е, че след като се краде има и къде да се пласира. Водещ: След малко ще сложим точка поне за днешния ден на разговорите на тема БДЖ. Последен въпрос отново свързан с проблема в БДЖ. Като става въпрос за загуби ваши колеги от БДЖ през годините неведнъж са ни споделяли за буквално милионите, които търпи като загуби БДЖ от повредена инфраструктура. Не само БДЖ, но и другата компания „Железопътна инфраструктура”, от всякакви набези, хора, които спират влаковете, за да могат да си откраднат нещо или пък крадат преди влака да дойде, или крадат от влака. Включително имаше и счупени глави на служители на БДЖ. Там как стоят нещата, успяхте ли да проконтролирате ситуацията така заедно с полицията, че поне загубите да спрат? Ивайло Московски: В момента наистина съвместно екипите на компаниите с Транспортна и Криминална полиция създали сме условия и действително превантивно се работи по много от тези направления. Така, че ограничени са нещата. Статистиката показва, че в сравнение с минали години значително са намалели посегателствата както върху инфраструктурата, така и върху подвижния състав. Водещ: Вече релси в пунктовете за изкупуване на скрап не се предават? Ивайло Московски: Да. Даже с колежката Нона Караджова се засякохме преди малко и там нещата се урегулират, по-трудно става. Бих искал обаче да използвам вашият ефир и да призова наистина хората, когато има пусната сигнализация и когато има пуснати бариери, наистина призовавам хората да не преминават с леките си автомобили. Водещ: Това заради страшния инцидент от тази седмица? Ивайло Московски: Инцидентите от този тип са няколко на седмица. За съжаление някои от тях са с трагичен край, починали хора, загинали. Наистина влакът, всъщност се движи по релси. Той няма как да маневрира, да заобиколи или да спре внезапно. Когато има пусната сигнализация, това наистина означава, че не е нужно да се преминава, забранено е. Влакът всъщност трябва да премине през това време. Затова е направено, за да има бариери. Аз действително не мога да си обясня до какво безумие се стига. Наистина превозвайки жени, деца, да се минава по линията. Водещ: И ние многократно сме показвали такива случаи, заснети от наши зрители. Поредица от автомобили преминават при спусната бариера. Ивайло Московски: Призовавам наистина хората, бъдете разумни и не правете тези неща, той като действително последният случай е трагичен. Загина дете с жена. Водещ: С майка си. Кога във влаковете ще има телевизия и интернет? Правя опит да направя плавен преход към следващата ни тема. Ивайло Московски: Много скоро. Аз няколко пъти подчертавам, че необходимостта да се модернизира железницата всички я знаят. Това, от което имаме нужда, всъщност, още три-четири години да работим на спокойствие и резултатите могат действително да се видят и да се пипнат. Хората виждат, какво се случва. Вече могат действително и да пробват новите отсечки, да ги използват ежедневно всъщност. Което самите хора вече ще преценят, каква е разликата. Новите влакове с всичките тези екстри като интернет, телевизия и по-бързи скорости ще бъдат факт от 2014 година. Надявам се ако успеем ако преди 2014-та да проведем процедурата. Към края на 2014 година да почнат да идват новите влакове, за които имаме осигурени бюджети. Така, че просто още две-три години ще са необходими, за да се види реалният резултат от нашата работа, а той действително ще бъде коренно различен от ситуацията, която е в момента. До месец тръгват и новите спални вагони, които са закупени. Подчертавам, че от 30 години не са купувани нови спални вагони. За първи път се купуват, до месец тръгват по различните направления. Водещ: Поне да хванете лятото. Ивайло Московски: Хубави са, нови. Пак моля хората наистина да ги пазят максимално, да ги ползват по предназначение. Водещ: Като стана въпрос за телевизия, не случайно ви попитах. Знам, че БДЖ е далече, за съжаление, от това всеки един влак да има интернет и телевизия, но в домовете ни поне достъпът очевидно ще стане до телевизия и до различни програми все по-лесен и по-лесен. Откога българите ще гледат безплатно и колко телевизионни програми? Ивайло Московски: По закон е заложено това да стане септември 2013 година. Водещ: Говорим за така наречената цифровизация? Ивайло Московски: Да. Водещ: Да обясним простичко. Ивайло Московски: Да, известна сред обществото темата с цифровизацията. Най-лесно за хората е, когато зададат този въпрос всъщност все едно да попитат защо се цифровизират телефоните. Защото е по-модерно, по-правилно, по-удобно, по-нискоресурсоемко. В крайна сметка разликата, какво е. Когато се гледа телевизия през аналогова честота, тогава на една честота се гледа една програма. При цифровизацията на една честота ще могат да се гледат няколко на брой програми. Всъщност, цифровизацията обхваща този сегмент от населението, които са да речем не само социално слаби, но и тези които нямат и са решили да не ползват кабелни оператори или сателитни такива. Затова цифровизацията. Водещ: Може само с един приемник и още едно устройство? Ивайло Московски: Да. Водещ: За това ще ни разкажете след малко, да гледаш телевизия без да подписваш договор с кабелен или някакъв сателитно разпространяващ телевизии оператор? Ивайло Московски: Точно така е и всъщност държавата е отделила за тази година 17.5 милиона, за да покрие точно този социално слаб слой от населението, където държавата ще закупи тези декодери и тези устройства, които са необходими. Водещ: Колко струва едно такова устройство, което е необходимо? Ивайло Московски: Не е проведена все още процедурата. Всички телевизори позволяват. Не знам, каква е цената. Пазарът определя вероятно, каква ще е цената на тези устройства. Ще има проведена процедура, при която критериите до голяма степен ще бъде ниска цената. Водещ: Колко ще бъдат хората, които ще бъдат обхванати от тази помощ държавна? Ивайло Московски: Имаме списък от Министерството на труда и социалната политика. Всъщност,у базираме се на техните данни, които имат за социално слабият слой от населението, които ще имат нужда от такава държавна подкрепа. Що се отнася до темата дали е полезна цифровизацията, безспорен факт е. Най-изостаналите държави в Европа по тази тема сме България, Румъния и Гърция. За съжаление две съседни държави. Но по плана, който приехме миналата седмица, на Министерски съвет преди няколко дни ясно разпределя кога, как и защо трябва да се случи това. В цяла Европа този процес трябва да приключи към 2015 година. Тук стана вчера и онзи ден стана. Миналият ден вицепремиерът Симеон Дянкав. Водещ: Това беше следващият ми въпрос. В рамките на дена вие не го бяхте чули, че беше казал, че България няма пари да въвежда цифровизация, а да не говорим, че така се променяли технологиите, че няма нужда да се влагат толкова много пари в една, а тя можела да се промени след време. Ивайло Московски: Не е точно така. Така поставен въпросът , цифровизацията са отлага. Така поставен въпросът си намери такъв отговор от вицепремиера, но въпросът не стои така. Първо, планът за цифровизация е за следващите пет годишен период. Второ, сумата необходима за този спектър, където трябва да бъдат освободени честотите ние е 300 милиона. Тя е значително по-малка. Сумата е много по-малка дори от половината. Вероятно около сто – сто и двадесет милиона са необходими, за срок от пет години, поетапно разпределени. Така, че не съществува такава тема, че следващата година ще са необходими триста милиона за освобождаване на честоти, необходими за наземното радио и телевизионно разпръскване. Водещ: Т.е. по план от догодина безплатните телевизии ще бъдат на разположение на зрителите. Ивайло Московски: Планът така, както е заложен ще бъде следван и аз вярвам, че бюджетът ще има необходимите средства за следващата година, за да се тръгне поетапно. Водещ: Т.е. разбрахте се със Симеон Дянков, защото сигналите, които излъчихте в рамките на един ден бяха различни? Ивайло Московски: По този начин, както в момента обяснявам нещата сме се разбрали. По другия начин следващата година ще трябват. Водещ: Накуп всички пари необходими за пет? Ивайло Московски: Не е необходимо. Водещ: Не ни трябват на куп? Ивайло Московски: Ще трябват много по-малко. Казвам сума, в порядъка на 100 – 120 милиона лева разпределена в следващите пет години, включително и тази. Така, че няма да има проблем. Водещ: Слушам Ви и се замислям, че всички оператори, които разпространяват по кабелен, аналогов и не знам, сателитен път телевизии, ще претърпят сериозни загуби на бизнеса си, след въвеждането на цифровизацзията. Някакъв отпор, намеци за отпор от този бизнес има ли? Ивайло Московски: Не, аз така или иначе казах, че в по-голямата част на държавите в Европа този процес отдавна е стартирал. Те са във финални фази, някъде изцяло е щифровизирана. Водещ: В крайна сметка още една конкуренция на пазара се появява. Ивайло Московски: Колкото повече конкуренция има, толкова по-добри условия ще има за потребителя. Най-вероятно допълнително цените ще паднат, качеството на услугата ще се повишава, какво по-хубаво за потребителите. Водещ: Приключваме с това, с хубави новини за българския потребител. Благодаря за това, че бяхте тук. Лек ден и лека работа ви желаем. Ивайло Московски: Благодаря.

13 Юли 2012 | 09:16 | бТВ, "Тази сутрин"