Богомил Шопов: Кунева е знаела за ACTA, но е бездействала

Богомил Шопов, Фондация „Електронна граница”, един от най-активните застъпници за свободата в интернет, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Шопов, какво ни очаква след ACTA – ще има ли нови опити за поставяне на мрежата под контрола на държавите и корпорациите?
Богомил Шопов: За съжаление, АCTA като опасност още не е преминала, но споразумението е само част от огромна кампания започнала преди около 5 години в ЕС и доста по-рано в САЩ за налагане на контрол на Интернет. Преди няколко години имаше опит за налагане на блокиране и филтриране на мрежата под името IPRED - абревиатура на английското значение на Директивата относно упражняването на правата върху интелектуалната собственост. След това имаше Директива за задържането на данни - или по-позната у нас като Наредба 40 по силата на която и сега се задържат за 1 година данни за електронната комуникация на всеки ползваш Интернет. Да, това означава, че информация за всяка изпратена електронна поща се пази една година при вашия доставчик и може да бъде поискана от МВР доста лесно. Това са само два примера от многото неща, които се случват в момента и лекота биха могли да се намерят през някоя машина за търсене. Следващата стъпка в опитите за контрол на Интернет и на гражданите на ЕС е INDECT.
Фокус: Какво се крие зад абревиатурата INDЕCT, вярно ли е, че това е проект за тотално наблюдение на форумите и социалните мрежи, който
Европейската комисия крие както криеше дълго време скандалното
споразумение ACTA?
Богомил Шопов: INDECT като абревиатура на български, приблизително е интелигентна информационна система за на наблюдение, търсене и откриване на сигурността на гражданите в градска среда. Колко чудесно звучи нали? Истината е че този проект се превръща в една огромна система за наблюдение на територията на целия европейски съюз. Повечето камери за наблюдение, включително и тези на частни институции, които обхващат публични пространства или такива, в който има много граждани по едно и също време ще бъдат обединени в една система, която ще съпоставя шаблони за поведение и ще алармира, ако има някакво поведение извън този шаблон. Ако много бързате на летището например, веднага службите ще знаят всичко за вас, защото системата ще може да разпознава лица и да търси информация в свързани бази данни - като базата данни с биометричните данни, например. От там по единен идентификатор, ще може да се извлича информация от други системи - да речем вашите последни 5 банкови транзакции.
Същото но с по-сложни алгоритми, ще се случва и в Интернет. Ще се следят форуми, дискусионни групи, уеб-сайтове, трафик и други с цел откриване на необичайно поведение в сравнение с предварително зададени шаблони. Ще бъдат подложени на анализ и изображения отново със същата цел - разпознаване на лица при протестни действия например или необичайно поведение на обществено място.
Ще има и лингвистични алгорити, за мониторинг на публичните чатове и още много неща, който сами можете да намерите в публичната (все още) мрежа. Ето един добър уеб-сайт за начало: http://www.stopp-indect.info/?page_id=2
Фокус: В Уикилийкс изтекоха грами на американската посланичка Макълдауни, в която се изразява безпокойство се говори за поставянето ви под наблюдение във връзка с учредяването на Пиратска партия в България. Някой упражнявал ли е натиск върху вас заради застъпничеството ви за свобода в интернет?
Богомил Шопов: Много учуден бях да се видя в Уикилийкс и то в частта за загрижеността на американската страна с нарушенията на авторските права и особено, че ако една такава формация влезе в Парламента, нещата няма да се развият на добре за тях, за правата. Борбата за цифрови права която подехме преди доста години не е лека и натиск се усеща, като на всяка борба, която иска да промени нещо, което не е в полза на доста голяма група от хора и организации с много пари. Имах няколко случая на индиректен натиск и дори на такъв чрез медиите, но това си е модерно в България.
Фокус: Да се върнем на ACTA. В доклад на Института за модерна политика са посочени като отговорни за въвличането на България в ACTA не само
сегашното и предишното правителство, но и българските еврокомисари от
2007 г. и евродепутати от ЕНП. Откога се знае в България за това споразумение?
Богомил Шопов: Всеки замесен в европолитиката по някакъв начин е виновен за това, което идва сега с действие или с бездействие. Нещата, които могат да се променят на европейско ниво са много и нашите представители там са длъжни да се научат как да пазят правата ни и как да направят България лидер в тази област, защото кой ако не ние знаем какво е да живееш под тоталитаризъм, в който човешките права бяха идилия. Преговорите започват през 2006 година, малко след като САЩ и Япония подхвърлят идеята за такова споразумение. През 2006 и 2007 година в преговорите е включена Европейската Комисия, а през 2008 представители на 27-те държави-членки са включени в преговорите. Малко след това започна и гражданската кампания против ACTA. Уведомени са всички членове на Еврпопейския парламент, както и всички еврокомисари. Гражданските организации се опитвахме да получим повече информация, защото имаше много слухове за това какво точно се случва по време на преговорите, но и официална информация или документи от тези преговори. България знае или поне би трябвало да знае още от 2007 година. Спор няма обаче, че малко от първите ни представители там бяха адекватни на това какво се случваше в Европейския парламент, как работи той и комисиите и тази информация, може да е минала между другото. Адекватни позиции по тази тема от българска страна започват да се появяват през 2010 година.
Фокус: Възможно ли е бившият еврокомисар Меглена Кунева да научава едва сега за ACTA, както тя твърди? Ресорът защита на потребителите няма ли отношение към свободата в интернет и оттам към ACTA?
Богомил Шопов: Абсолютно невъзможно, защото е била част от сформирана вътрешна работна група, където е трябвало да вземе отношение по проблема. От друга страна тя пряко няма вина като комисар, че това споразумение е подписано. Нейната роля в Европейската комисия е такава, че тя не можеше да има пряко влияние върху самото споразумение и неговото бъдеще, но тя беше отговорна за правата на потребителите в ЕС и тя трябваше да действа, а не да бездейства - това е нейното провинение, ако може да го кажем така - бездействието.