Премиерът Бойко Борисов: Нашето законодателство е хармонизирано, добро и достатъчно ефективно, за да се налага да се подписва и споразумението АСТА
Правителството прие решение за спиране на участието на България в търговското споразумение АСТА. На сайта на Министерски съвет е публикувана стенограмата от заседанието на правителството при обсъждането на Доклад относно проект на решение относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати. Агенция “Фокус” публикува пълния текст на дискусията по тази точка.
БОЙКО БОРИСОВ: Ще започнем с тази точка, защото тези дни се наслушах на какво ли не. А и министър Трайков вчера много великодушно прие вината, просто за да не се водят дебати. Но те не престанаха и затова аз съм длъжен да дам малко хронология, а гостите, които са тук, преди десетина дни имаха среща с мен, могат и да я потвърдят.
Бившият премиер Станишев каза „Преговорите за АСТА са се водили плавно и тайно зад гърба на Европейския съюз. Аз самият научих за споразуменията от Уикипедия и това е един от мотивите ПЕС да не го приеме.”
Спирането на АСТА е наш успех, ние винаги успехите сме готови да ги разделим с всички, но все пак искам да се знае какво е правено през времето досега, защото, повтарям, това, че министър Трайков каза за вината и то, повтарям, много великодушно, за да не се дебатира, искам специално да се знае какво е правено през годините.
При правителството на Тройната коалиция на 30 ноември 2007 г. Петър Димитров се обръща към Стефан Данаилов за тяхно становище, като водещо ведомство в работната група 18 „Политика в областта на културата и аудиовизията, закрилата на интелектуалната и индустриалната собственост към Съвета по европейски въпроси в България, представител на МИЕТ не участва в тази група. Това започва от 30 ноември 2007 г., започва между министерствата, ръководени от многоуважаемия господин Станишев, да се води вече преписка по тази тема. Трайков, това е 2007 г., когато ти изобщо не си си представял, че ще станеш министър. На 12 декември 2007 г. мандатът е гледан в Работна група „Интелектуална собственост” на Съвета, където участва Министерство на културата – представител Стефан Данаилов. В Работната група е водена подробна дискусия по мандата за преговори с редакции по конкретни текстове. Уточнено е, че ще се гледа в двата комитета – Комитета по търговска политика и Работна група по интелектуална собственост към Съвета на Европейския съюз.
Изчитам всичко това по простата причина, че искам да съм много коректен в изказа, за да няма след това допълнителни дискусии по него.
Февруари 2008 г. Министерство на културата, Стефан Данаилов, изготвя рамкова позиция за одобрение на мандата на Европейската комисия за преговори в Съвета по европейски въпроси в България. Предвид материята и компетентностите, както и предвидени до този момент по-съществени обсъждания в Работната група по интелектуална собственост към Съвета по европейски въпроси. Подписването на споразумението не е нито тайно, нито скрито.
Още преди одобрението на мандата за преговори има становище на Българската асоциация на музикалните продуценти с входящ номер от 2007 г., които настояват за включване на страната ни в тези изключително важни за нашата индустрия и ползватели за права преговори.
На 20 март 2008 г. Министерството на икономиката и енергетиката тогава с министър Петър Димитров уведомява Министерство на културата, Стефан Данаилов и Патентното ведомство, че е обявена мълчалива процедура до 26 март 2008 г. в Съвета на Европейския съюз за приемане на ревизирания и съгласуван между страните мандат на Европейската комисия за преговори, която предлагаме да не се нарушава.
На 26 март 2008 г. изтича мълчаливата процедура, без да се нарушава от никоя страна членка на Европейския съюз. Няма как премиерът Станишев тогава, участвайки в Съвета, да не го знае, да го научава сега.
На 14 април 2008 г. решението за одобряване на мандата за Европейската комисия е прието формално от Съвета на Европейския съюз без обсъждания по раздел „Търговска политика”. От българска страна е участвал министърът на земеделието и храните министър Нихат Кабил.
От 2006 г. до октомври 2010 г. са проведени 11 кръга преговори. Държавите-членки на Европейския съюз са информирани устно и писмено за преговорите чрез Комитета „Търговска политика” на Съвета, където господин Станишев е бил информиран устно и писмено. Ротационното председателство на Европейския съюз проведе преговорите по въпроси от областта на наказателното правоприлагане въз основа на позиции, договорени и приети единодушно от Съвета в рамките на КОРЕПЕР. Основните компетентни ведомства, които в България са работили по текстовете на АСТА и са ги подкрепили в различни формати на обсъждания в Брюксел, са Министерство на културата, Министерство на правосъдието, Патентно ведомство, Министерство на икономиката и енергетиката. Министър-председателят Станишев е участвал в заседанията на Европейския съвет. Българският еврокомисар Меглена Кунева е участвала в заседанията на Европейската комисия, където са се обсъждали и одобрявали тези въпроси.
Така че, с риск да ги разсърдя, но все пак не мога да приема, че след всичките тези преговори, години наред, Трайков трябва да поеме вината. И то е изведено днес в заглавие на водещи медии. Не мога да го приема, защото те са толкова нагли, че ще минат един-два месеца, Трайков, и ще кажат: правителството на ГЕРБ работеше да влезе в сила АСТА. Затова с приемането на тази точка практически ние се оттегляме от тази си позиция в момента. Затова вече мога да поема и цялата политическа отговорност на нашия кабинет за това решение.
Гостите ако имат да кажат нещо?
ЯНАКИ ГАНЧЕВ (Председател на Асоциация на потребителите на телекомуникации и интернет услуги): Искаме да чуем формулировката на решението.
БОЙКО БОРИСОВ: Трайков!
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, позволете ми да мина през целия доклад. Предлагам Министерски съвет да разгледа и приеме протоколно решение, с което да изрази позиция относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА). Решението за одобряване на АСТА бе прието на заседание на Министерски съвет на 16 ноември 2011 г. Споразумението беше подписано на 26 януари 2012 г. в Япония от Европейския съюз и 22 държави-членки. Споразумението третира търговските аспекти на правата на интелектуална собственост, които са предмет на общата търговска политика на Европейския съюз. Единствено наказателно-правните разпоредби на АСТА са от споделена компетентност на Европейския съюз и на държавите-членки. Ето защо решението на Съвета за подписване на АСТА от Европейския съюз е прието единодушно от всички 27 държави-членки през месец декември 2011 г. и страна по споразумението са Европейският съюз и неговите държави-членки.
За сключване и влизане в сила на Споразумението е необходимо съгласие от Европейския парламент и ратифицирането му от всички държави-членки. Предстои обсъждането на АСТА от Европейския парламент, като непостигането на съгласие по него ще доведе до прекратяването на процедурата по сключването му.
Независимо, че АСТА още не е факт, в много държави-членки на Европейския съюз, включително и в България, е налице загриженост сред гражданското общество относно прилагането на АСТА и защитата на гражданските права и свободи и по-специално тези на потребителите в Интернет.
АСТА не налага изменение в действащото ни законодателство, но протестите срещу споразумението в много други европейски страни и у нас показват липсата на подкрепа сред широката общественост. В резултат, по информация от Постоянното ни представителство в Брюксел, Германия, Холандия, Кипър, Естония и Словакия все още не са подписали споразумението, като Германия вероятно ще изчака обсъждането в Европейския парламент. Въпреки че, напомням, германското правителство взе решение да упълномощи посланика си да подпише.
На основание изложените обстоятелства, както и факта, че за сключването на АСТА се изисква единодушие от всички държави-членки и Европейския съюз, предлагам Министерски съвет да спре процедурата по сключването от страна на Република България на търговското споразумение. С това на практика България спира всякакви действия по влизането в сила на това споразумение, включително по ратифицирането му.
На основание чл. 8, алинея 3 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация предлагам Министерски съвет да приеме следното протоколно решение:
„Спира процедурата по сключването от страна на Република България на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати”.
И ако ми позволите няколко думи извън официалното проекторешение.
Първо, аз съм убеден, че за всички тези шест години за първи път има реален дебат и той се случи сега. Тоест това, за което ние сме упреквани, парадоксално стои точно по обратния начин.
От друга страна, трябва да е ясно, че с това решение…
БОЙКО БОРИСОВ: Те социалистите с това са известни, че, примерно, заклеймяваха религията, сега първи тичат да палят свещи и да се комкат в църквите. Те са водели всичките тези преговори, излязоха, как не отидоха на протеста да го оглавят, затова което те са договаряли. И както във всичко останало, контрата остава в нашето правителство. Сега ние ще понесем политическата отговорност пред Брюксел с взимането на това решение днес. А те се опитаха да се възползват от тревогите на хората за пореден път.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Това исках да добавя, господин премиер, че това решение не е както някои побързаха да го изкоментират – изчакване да видим какво ще направят другите, за да се съобразим. То е заявяване на нашата позиция. И ние тази позиция ще трябва да я отстояваме и защитаваме в Брюксел пред колегите ни, основно Вие, но и аз, външният министър и останалите колеги.
БОЙКО БОРИСОВ: Ние имаме основен довод да го направим по простата причина, че българското законодателство е много строго, много стриктно и решава всички тези проблеми за фалшифицирането, които всъщност АСТА като споразумение цели да защитава, и хората, които са в съответния бранш. С една дума, нашето законодателство е хармонизирано, добро и достатъчно ефективно, за да се налага и подобно споразумение да подписва.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Вероятно тази ни позиция ще бъде критикувана от международни организации и национални. Надявам се, тогава колегите от опозицията да нямат претенции също по тази тема.
БОЙКО БОРИСОВ: И надявам се тогава с господин Станишев да отчетем, че успехът ни е общ, както той самият каза, и тогава да не се скрие. Спирането на АСТА е и наш успех. Това ще си го запазя и се надявам, когато ни атакуват от другата страна, той да застане до нас и да каже: да, това е наш общ успех. Надявам се.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: И последно изречение, все пак този дебат позволи вместо само ние да го гледаме и експертите, ангажирани с документа, милиони очи да го гледат и да споделят мнението си по него. В крайна сметка това е меродавно, защото, ако нещо може да се чете по различни начини, значи може би това нещо има нужда от допълнително прецизиране.
ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Ние не можем да не бъдем доволни, тъй като фактически ние възбудихме тази дискусия още на 27 януари с едно отворено писмо и последващите ни действия в Народното събрание, среща с премиера и т. н. Защото то е в унисон с писмото, което Ви изпратихме на 6-ти след срещата, в продължение на постигнатото споразумение, където виждаме, че сте се съобразили с нашите препоръки, именно – международното споразумение, ако бъде ратифицирано, да бъде след като Европейският парламент се произнесе, тъй като ние като страна членка на Европейския съюз сме задължени да го спазваме. Алтернативата ни е да излезем от Европейския съюз, ако не го спазваме и то бъде прието.
Като организации, които се занимават с интернет, може би да изразим увереност, че то няма да бъде прието в Европейския парламент.
БОЙКО БОРИСОВ: Депутатите на ГЕРБ в Европаламента ще гласуват против.
ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Това много ме радва. Искам да кажа, че последното изказване на Вивиан Рединг го потвърждава, че ще иска санкция от Европейския съд, което е втората част от писмото, което Ви изпратихме на 6-ти и което вече се задейства, така че в тази посока може да бъде засилено да се иска от Европейския съд да се произнесе относно това доколко кореспондира с основите на европейското право АСТА. Благодаря ви.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие?
НЕВЕН ДИЛКОВ (Председател на Управителния съвет на Сдружението за електронни комуникации): Аз смятам, че това беше едно достойно решение на българското правителство. Благодаря ви.
БОЙКО БОРИСОВ: И аз ви благодаря. Приемаме тази точка.
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Премиерът Бойко Борисов: БСП, ДПС, СДС 20 години са управлявали, а не са взели никакви мерки по язовирите
Правителството реши на заседанието си в сряда да бъде създаден Национален инициативен комитет за отбелязването на стогодишнината от Балканската война. Във връзка с наводненията в Хасковско, пред минис...
Премиерът Бойко Борисов: От една страна сме най-бедните, но ако се дадат реалнит...
Премиерът Бойко Борисов: Ако съм искал предсрочни избори, щях да направя „3 в 1”
Бойко Борисов: Колкото по-ниско слиза ДДС, толкова по-добър е финансовият министър, разбира се, и премиерът
Добрите финансови министри свалят ДДС, това е заявил премиерът Бойко Борисов на последното правителствено заседание, което се проведе в сряда, 28 декември. Борисов коментира и конкуренцията на българските зимни курорти спрямо европейските, заради което европейски курорти плащат на екосдружения, за да протестират в България срещу строежа на ски писти и лифтове. Сред другите теми е пактът за финансова стабилност, както и назначението на Марияна Коцева в ЕВРОСТАТ. Какво още обсъждат министрите, Агенция “Фокус” публикува стенограмата от заседанието със съкращения. (...) Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на земеделието и храните. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, внасяме този проект за изменение и допълнение на Закона за горите за да може да се извършат промени свързани с провеждането на административните процедури по промяна на предназначението и учредяването на ограничени вечни права и управлението на горските територии. Знаете, че се създаде известно напрежение във връзка с приетия преди около половин година нов Закон за горите и рестриктивните мерки разписани в него по отношение сервитутното право за строеж на съоръжения за ски писти. Проектът предвижда освен за стълбове на въздушни електропроводи право на строеж върху поземлени имоти в горските територии без промяна на предназначението на територията да се учредява и за изграждане на стълбове за лифтове и влекове или за стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена. По сега действащия Закон за горите сервитут върху поземлени имоти в горските територии може да се учреди за изграждане или обслужване. Предлага се изграждане и/или обслужване да отпадне, тъй като правото на строеж е правото на изграждане, а сервитутът е за обслужване. Проектът предвижда правна възможност да се учредява право на ползване и върху съществуващите ски писти, като компетентен орган, пред който се подава заявлението, е министърът на земеделието и храните и се надявам с тези промени, които внасяме това напрежение, което беше създадено, да бъде решено. БОЙКО БОРИСОВ: Госпожа Караджова! НОНА КАРАДЖОВА: Искам да внеса едно уточнение, за да няма произволно тълкуване. Внесеният проектозакон от колегата Мирослав Найденов не отменя по никакъв начин изискванията по Закона за околната среда и по Закона за биологичното разнообразие за преминаване на съответните процедури при искане от инвеститори за изграждане на нови ски лифтове, ски съоръжения, както и за нови ски писти и съответните планове евентуално за такива планове независимо за къде се отнасят, подлежат на тези процедури. Изрично държа да уточня, тъй като имаше запитване от медиите и отново подчертавам, включително за „Витоша ски”, както и за други проекти, които евентуално биха инициирали инвеститори, са необходими тези процедури. БОЙКО БОРИСОВ: Това е важно да се знае. СВИЛЕН НЕЙКОВ: Искам също да кажа, че Министерството на физическото възпитание и спорта подкрепя промените в закона, тъй като по този начин ще се създаде възможност за практикуване на ски спорта, изобщо на спорта и не само на Витоша, но на всички територии, като Пампорово, Банско и други такива и по този начин ще може съвсем спокойно любителите на ски спорта да практикуват спорта. ИВО МАРИНОВ: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма също подкрепя внесения законопроект и изменението в Закона за горите, тъй като това ще даде възможност за по-нататъшно развитие на ски туризма в тези територии, съблюдавайки изискванията в Закона за околната среда и водите. БОЙКО БОРИСОВ: Мисля, че това беше и крайно време да се направи, защото има маса спекулации по тази тема за това е най-добре да има закон, който да регламентира териториите, където са ски пистите, да не се получават такива проблеми като тази година и се надявам, че на Витоша ще продължат хората да карат и тази година ски и в същото време, вижте конкуренцията в Европа е огромна в зимния туризъм. Нашите курорти Боровец, Банско и Пампорово в момента са толкова атрактивни, в Стара планина започват да развиват по-малки, но достатъчно атрактивни ски писти с инфраструктура от хотелчета от семеен бизнес и вече тази конкуренция не им харесва на големите курорти в Европа. Виждате, втора, трета година правим финали на световни купи и на европейски купи за мъже и жени – две в Банско и една в Пампорово и нашите курорти дърпат много силно напред. Това е огромна реклама и във всички случаи това не им харесва на конкурентите. Между другото трябва да започнете да назовавате с истинските имена и някои, разбира се, еколозите са наши основни партньори, еко организациите, които са в подкрепа на това, че защитаваме природата и я развиваме и екологията толкова много през последните години, но там има такива сдружения, които биват финансирани именно от конкуренцията на българските курорти. Нека всеки да отиде в Австрия, да отиде в Швейцария и да види колко ски писти и лифтове има там и да ги съпостави с нашите. Значи там може, а в България не може. Така, че имайте го предвид, назовавайте ги тези неща, защото когато сме били в Разлог и Банско и сме казали, ето на пет километра един от друг, единият град, който има възможност да развива туризма – Банско как изглежда, колко хора работят там и какви инвестиции са налети в строителство, колко бизнес е създал и от другата страна в Разлог. Можете да сравните и по никакъв начин природата не е увредена в Банско от инфраструктурата по планината. Тя е увредена от прекомерното строителство вътре в града, иначе е идеална. Така че понеже са кресливи някои от тях въобще няма да им се плашите и ще ги назовавате с истинските имена и най-вече когато говорят такива неща пратете да снимат как е в Европа. Колко километра лифтове има в Алпите, колко имат в Пирин, в Пампорово или колко имат в Боровец и ще видят разликата, защото ски спортът е скъп спорт. Туристите в тази дестинация са скъпи туристи. Те ползват скъпи хотели, СПА центрове и цял ден са на пистите, карти за лифтове и какво ли не. Екипировки, които се купуват там и това е много голям бизнес. Когато дойдат разхождат се, гледат старини, църкви, манастири и всичко това са допълнителни пари и България го развива много добре вече този туризъм и има много добри дестинации. С новите пътища, които открихме през Родопите даваме възможност и на гърци и турци да идват вече на ски, средната им класа и както виждате и в летния туризъм на морето… Колко много германци, румънци, гърци, македонци и сърби посещават Черноморието. Затова и съвещанието от сутринта, което водихме с министрите по големите инфраструктурни обекти са точно в тези посоки да подпомогнем бизнеса. Така, че госпожа Караджова, Найденов, Нейков излизате и говорите истината. Истината е най-добрата ви защита, защото те са шумни и като кажат, че ще изсекат гората и дърветата, не е вярно. В Алпите да не са ги изсекли, а хиляди писти, хиляди хотелчета, хиляди работни места, милиарди и милиарди евро приходи. Това е абсолютна спекулация със страховете на хората. Всеки знае какво беше Банско преди двадесет години и как изглежда сега, като център и като икономика. СИМЕОН ДЯНКОВ Да докладвам по едно поръчение, което бяхте дали за работа по Коледа по прохода Твърдица – Елена, тъй като се връзва със селски туризъм в случая. Работихме през последните няколко дни с Лиляна Павлова, с АПИ и със съответните кметове на Твърдица и Елена. Пътят на този проход не е рехабилитиран от 1984 година. Намерихме по моя молба, на Лили Павлова и АПИ направиха нов проект. Първоначалният проект е струвал 60 милиона, с нова технология вече е малко под 10 милиона, намерили сме тези пари за следващата бюджетна 2012 година, така че имам уверението, тъй като бяхте го поставил като поръчение, че още от месец април и май някъде ще стартира. БОЙКО БОРИСОВ: Да и този SMS, който ми изпрати по Коледа ме зарадва повече от много други – девет милиона и половина, изключително важен проход. Това и по време на изборите и Цветанов го беше поставил въпроса в населените места. Образно, ако си го представите, това е пътят от двете страни на балкана. В момента е в отвратително състояние така, че не само, че парите сме заделили, а и срокът е 2012 година да свършим. Сиреч, там може да се започне някъде, Лили, през месец май, когато се оправи времето, защото е планина, и да го натиснем до месец октомври да стане готов и хората да си го ползват. Така, че добре сте поработили по празниците. Павлова да го организира сега и да действа и там на кметовете днес да им се каже, максимално да съдействат. Приема се точка 17. (...) БОЙКО БОРИСОВ: Между другото в точка 2, в която приехме за съдията ни в Страсбург - Александър Арабаджиев, това е поредното доказателство, че нашето правителство, когато има един добър съдия, независимо че е номиниран от БСП, с Диана Ковачева и Николай Младенов разговаряхме и ние отново го предложихме сега с това решение и отново да е съдия. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това е изключително добър ход на правителството и на държавата като цяло защото дава възможност при такъв повторен избор на съдия, той вече да се вдигне на по-горно ниво и да бъде шеф на съдебен състав, което смятам, че за България е изключително позитивно. СИМЕОН ДЯНКОВ: По същия начин по темата, ние предложихме и сегашната директорка на Националния статистически институт – Мариана Коцева да бъде заместник-председател на ЕВРОСТАТ, много висока длъжност. Всъщност ще бъде българката с най-висока длъжност в целия Европейския съюз, в смисъл в администрацията. Тя е преминала вече през всички консултации и през доста активен процес на избор и вече знаем, че е избрана, така че от месец април ще стане като представител на България. Представители на седем различни държави се бореха за това място, победи България. Напомням го, защото госпожа Коцева, помните, беше на мястото си, когато влязохме на власт, приехме я заради добрата й работа. БОЙКО БОРИСОВ: Да и тогава направихме и конгреса в Бояна, цяла Европа дойде тук видяха отношението на правителството и как се работи така, че и тук сме пример за подражание. Надявам се да се оцени. Между другото и решението, което взехме на Изпълнителна комисия е много важно да го сведем тук до знанието на министрите. Политическа партия ГЕРБ се отказва, няма да номинираме ние, напротив ще подкрепим, консенсусно разбира се, за председател на Сдружението на общините кмет от друга политическа партия, дали от БСП, дали от ДПС, дали от сините, от където й да е консенсусна фигура, но ние няма да искаме да е от ГЕРБ, както ни се полага с най-много кметове, безспорно и да не говорим, че някои са вече по трети и по четвърти мандати, а други с по 70 % биха на изборите, но именно, за да имаме диалог и с опозицията на работно ниво с кабинета, се надяваме да изберат такъв консенсусен кмет от друга партия. Видяхте, какво е наследството на Дора Янкова и в Смолян и в Сдружението на общините, когато е от една партия. Ето това беше узурпиране на властта, ето това е точен пример как работеха червените и затова ги е страх сега. Имаха президент, председател на Народното събрание, премиер, прокурори, съдии, Сдружение на общините, абсолютно цялата власт. НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Само да добавя в тази връзка, че от последните назначения в Европейската комисия, едно от които е на Мариана Коцева, от три назначения, две бяха заделени за България и Румъния, две са на българи. Така, че мисля, че позицията на страната ни вече отива на по-високи нива в Европейския съюз. Второто назначение е в правната служба – съветник на генералния директор по правни въпроси, като това са ключови позиции, които оттук нататък ще се развиват с български кандидати и с наши представители. БОЙКО БОРИСОВ: Дано има политическа класа, която да го оцени, ако няма – здраве, поне хората да са доволни. Приема се точка 20. (...) Точка 26 Проект на Решение за одобряване проект на Международно споразумение за засилен икономически съюз. БОЙКО БОРИСОВ: Внасят заместник министър-председателят и министър на финансите и министърът на външните работи. НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, на 16 декември 2011 година Генералният секретариат на Съвета разпространи първоначален проект на Международно споразумение за засилен икономически съюз. Както знаете поради липсата на консенсус между 27-те държави членки на 9 декември 2011 година правителствените ръководители на еврозоната решиха да приемат мерки и правила под формата на международно споразумение, което да бъде подписано през месец март 2012 година или на по-ранна дата. Целта, която всички си поставят, въпреки липсата на консенсус в съвета, е възможно най-скоро това споразумение да стане част от договорите на Европейския съюз. Държавните и правителствените ръководители на България, Чешката република, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция посочиха възможността да вземат участие в този процес, след като по целесъобразност се консултират с националните си парламенти. В съответствие с декларацията на 9 декември 2011 година подготовката на това споразумение се осъществява във формат еврогрупа и към нея има специално създадена допълнителна ad-hoc група. В ad-hoc групата са представени всички държави членки, включително и тези, които не възнамеряват да са страни по новия договор. Предвижда се също така участие в заседанията да вземат и представители на Европейския парламент със статут на наблюдатели. На този етап не се предвижда подготовката на междуправителствения договор да се осъществява на ниво министри, след като се постигне известна степен на готовност по проекта е възможно да се обсъди в друг формат. Самото споразумение е раздадено на министрите. Бих искал да посоча, че първоначалната позиция на България по проекта на международното споразумение е както следва: Същината на това споразумение е свързана със засилване на фискалната дисциплина и дългосрочната устойчивост на публичните финанси в страните, които се присъединят към него. България провежда разумна фискална политика с цел гарантиране устойчивост на публичните финанси. Същевременно България счита, че е необходимо конкретизиране на правомощията и компетенциите на Съда на Европейския съюз по чл. 8, от Глава ІІІ на споразумението. По отношение на икономическата конвергенция съгласно Глава ІV от споразумението за България на този етап е изключително важно осигуряването на достатъчна гъвкавост за провеждане на национална икономическа политика в подкрепа на икономическия растеж. В този контекст за България от приоритетно значение е да се гарантира правото на държавите членки да следят самостоятелна данъчна политика и в процеса на договаряне на споразумението ще настояваме изрично да се запише, че данъчната хармонизация се изключва от икономическата конвергенция. С оглед на посечените доводи за България е целесъобразно присъединяването към разпоредбите на Глава ІV от споразумението отнасящи се до икономическа конвергенция да бъде отложено до датата на присъединяване на страната ни към еврозоната. Именно затова, както и министър-председателят заяви, предлагам на министрите да приемем тази рамкова позиция, за да може страната ни да влезе в разговорите по това споразумение, ако мога да резюмирам в подкрепа на фискалните ангажименти в споразумението, но с определени резерви в началото на дискусията по отношение на икономическата конвергенция. В началото на следващата година ще предложим и на Народното събрание конкретни решения, които да бъдат взети и обсъдени във всички комисии, за да може страната ни да участва пълноправно и пълноценно в преговорите. Следващият проект на международното споразумение ще бъде разпространен в началото на месец януари – около 4 януари, и тогава вече ще започнат същинските разговори по него. СИМЕОН ДЯНКОВ: И една добавка, по глава четвърта „Икономическа интеграция” вече няколко от моите колеги финансови министри са изразили мнение на техните правителства, че текстовете са твърде общи и може би цялата глава „Икономическа интеграция” трябва да отпадне и да се фокусираме върху основната задача, а именно, фискалния съюз. Затова именно ние предлагаме тук тази тема да се забави във времето за България до влизането ни в Еврозоната, но в тази връзка можем да мислим и ние да изразим като други страни членки мнения, че сега трябва да се фокусираме само върху фискалния съюз. това дава финансовата стабилност на Европа и въобще да отпадне глава четвърта, която е за икономическата интеграция. Второ, да подчертая пак, че в това споразумение няма никакви текстове, в които се говори за данъчна хармонизация. Това е благодарение на нас и още шест други държави-членки, които изрично настоявахме да няма въобще разговори за данъчна хармонизация под каквито и да е форми. БОЙКО БОРИСОВ: Мисля, че тази точка е изключително важна, защото тя отговаря на всички упреци или въпроси, които задаваха и от парламента, и опозиционни или не само наши партньори, от нашето политическо семейство, нека така да ги наречем, в парламента. Мисля, че нашата позиция е категорична, ясна и точна: да, пакт за финансова стабилност в конституциите на отделните държави, 3-процентен дефицит, 60 % дълг. За България – 40 % дълг. Това ще бъде нашето предложение и очакваме всички да го приемат. Останалото, особено за общата икономическа политика, общата данъчна политика, трябва много, много внимателно и дълго да се обсъжда, защото – да, то може да има и своите много добри страни. Не толкова далечно минало е, само преди 15-20 години в Европа действаха подобни: знаете, Общ пазар и Съветът за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни (СИВ). Всъщност това бяха интегрирани икономики в двата тогава свята, желязната бариера. С една дума, обща икономическа политика за Европа би могло да бъде и нещо много добро; въпросът е как и по какъв начин ще се направи. НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: То е ясно, че когато имаш обща валута, нямаш поне по-добра, по-висока координация на твоите икономически политики, но за страни, които са извън Еврозоната, които разчитат на данъчните преференции, които са създадени в България за привличане на инвестиции и т.н., все още е прекалено рано ние да се ангажираме с мерки, които не са ни задължителни. Живот и здраве, когато един ден се присъединим към Еврозоната, тогава, разбира се, поемаме всички ангажименти, които са част от европейското законодателство на Еврозоната, но предварително това да го правим, малко ще ограничи нашите възможности. Още повече, това е мнение, както каза министър Дянков, не само на България, а на доста страни извън Еврозоната, особено по отношение на данъчната свобода. Не трябва да приемаме, че може да има споразумение или може да има договор в Европа, който противоречи на това, което е записано в Лисабонския договор. Лисабонският договор изрично казва: непреките данъци са изцяло в правомощията на държавите-членки, не могат по никакъв начин да бъдат превръщани в общо европейско право, без всички страни единодушно да са се съгласили. БОЙКО БОРИСОВ: В общия контекст, колкото е по-слаб един финансов министър, колкото е по-слабо едно правителство, толкова по-хубаво е да има общи европейски закони. Колкото е по-слаб финансовият министър, толкова е по-високо ДДС. Колкото по-ниско слиза ДДС, толкова по-добър е финансовият министър, разбира се, и премиерът. Ние в момента държим най-лесния начин. Най-лесният начин за слаб финансов министър е да вдигне ДДС, защото веднага от цялото потребление парите отиват в бюджета. Един процент да вдигнем ДДС, примерно, на 21%, веднага около милиард – милиард и нещо влиза в бюджета повече пари да преразпределяме, 22 % - два милиарда и нещо. Ние не го правим. Защо? Защото така веднъж сме го поели като ангажимент, веднъж е по-добре за гражданите, за фирмите, за бизнеса, за всички. Нещо повече, мислим и дай Боже, имаме възможност още малко да слезем надолу в ДДС. Само за пример давам: Унгария е искала дерогация за 27% ДДС да направи, при таван 25% в Европа. Съседите ни са на 22, 23, 24 %. За тези, които не се занимават с финанси, искам да го обясня: един процент ДДС отгоре ти е веднага лесен приход, елементарен приход, защото ги взимаш от всяка касова бележка на всеки един човек. Затова ние три години не пипаме ДДС, държим 10% данък. Това е само защото е добро правителството. Лесният начин да се справиш с кризата, е: вдигаш данъците. Ние това точно защитаваме трета по ред година в бюджетите и това трябва да ви е гордост, когато го обяснявате и го говорите. Другото е лесно… Така че, ние именно затова си защитаваме тази наша позиция. Да – за пакта за финансова стабилност сме и за крути мерки срещу всеки, който не ги спазва – спиране на еврофондове, най-тежки санкции, който се спазва финансовата дисциплина. Защо? Защото това повлича мигновено всички държави в Европейския съюз в спиралата на кризата и светът започва да говори за Европа, че ние едва ли не сме предизвикали кризата, Европа! Генераторът, моторът на технологиите, на индустриите, на всичко модерно, на екологията в света – това е Европа; и ние се принуждаваме да обясняваме, че при нас имало криза! Така че – да, ние сме за. Разбира се, това е много важно да се говори след това за икономиката, но защо първо не започнем с армиите? Европа не е ли по-лесно, по-евтино да обединим въоръжените си сили? Защо всяка държава да купува хеликоптери? Защо всяка държава да купува танкове, да купува фрегати, самолети и изтребители, като може да има обща европейска армия? Защо не? Знаете ли колко пари ще се спестят, Ангелов? Милиарди, милиарди евро, които ще отидат в друга сфера, ако се направи. И това един ден ще стане. Защо да нямаме общ прокурор в Европа? Защо Европол да не действа на територията на цяла Европа? Това е бъдещето и ще видите, че това един ден ще стане, ако Европа иска да е конкурент на другите континенти в света – така да ги разглеждаме – на Америка, на Азия. Ще видите, че ще стане. Но може да започнем оттам, защо от данъците първо?