Алекс Алексиев: Аз съм "за" строг контрол при проучванията за шистов газ, и "против" произвола на "Газпром" и местните му лакеи
Алекс Алексиев, председател на Изпълнителя съвет на Центъра за балкански и черноморски изследвания в София, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Господин Алексиев, Вие сте писали често в американските медии по въпросите на енергетиката. Както вероятно знаете, в Народното събрание са внесени три законопроекта да се забранят проучванията за шистов газ в страната. Какво мислите по въпроса?
Алекс Алексиев: Аз мисля, че това е чисто и просто безумие от политическа, икономическа и екологическа гледна точка.
Фокус: Защо точно е безумие и чий интереси стоят зад законопроектите?
Алекс Алексиев: Прочетете внимателно обосновката на трите проектозакона. И след това прочетете мнението на борда на „Газпром” за шистовия газ, което беше публикувано към края на ноември. И ще видите, че те си съвпадат почти мот а мот. Трудно може да се избегне впечатлението, че тези български политици, съзнателно или не, служат на интересите на руския монополист, в ущърб на нашите национални интереси. За БСП това никак не е изненадващо, тъй като те заедно със своите предшественици комунисти, винаги са служили на своите руски господари. Що се отнася за „Атака” и хората на Яне Янев - не знам какви точно са им подбудите. Не бих се учудил, ако има и финансови такива. Руснаците са доста щедри, когато става въпрос за запазването на енергийния им монопол в България.
Фокус: Защо, според вас, „Газпром” се страхува от шистовия газ? Те не са ли най-големият производител на газ в света.
Алекс Алексиев: Те са най-големият износител на газ в момента. И точно това е, което ги боли, защото шистовата революция, на която сме свидетели в момента, застрашава техните монополни позиции навсякъде. Да ви дам няколко конкретни примера. Само преди пет години се смяташе, че Америка е почти изчерпала своите конвенционални газови находища. И се очакваше да започне масов внос на газ чрез ЛНГ терминали, построени най-вече в Тексас и Луизиана на Мексиканския залив. „Газпром” отвори офис в Хюстън и се хвалеше, че ще превземе 10% от американския пазар чрез експорт на ЛНГ от Сахалин. Междувременно, американците откриха масови находища на шистов газ и в момента се смята, че имат достатъчно най малко за сто години. Така, че от потенциален голям клиент на „Газпром”, те в момента строят терминали за износ на ЛНГ и скоро могат да станат един от основните конкуренти на пазара. Американската фирма „Чениере Енерджи” от Хюстън, например, сключи договор за доставка на газ в Литва с цени 25% по ниски от тези, които „Газпром” предлага.
Още по-голяма заплаха за „Газпром” е фактът, че шистовият газ се налага решително в най-бързо развиващите се страни, които бяха потенциални клиенти на Русия. Преди само шест месеца „Газпром” говореше за доставки от 68 милиарда кубически метра газ годишно на Китай. Китайците им отказаха, поради много високите цени и в момента усилено сондират в шистови басейни и говорят, че до 2020 година ще имат собствено производство oт 80 милиарда кубични метра на година. Същото става и в Индия, която напоследък закупи няколко американски фирми с шистова технология, както и в Турция, която сключи договор с „Шел Ойл” за проучване на големи шистови залежи около Диарбекир.
А какво става в нашия регион? С изключение на България, почти всяка източноевропейска държава в момента усилено търси неконвенционален газ. Полша е най-напред и почти сигурно ще е първата бивша комунистическа държава, която ще стане енергийно независима от Русия, на базата на нейните шистови залежи, които се оценяват до 5 трилиона кубични метра.
Фокус: Какви точно са преимуществата на шистовя газ, според вас? И какви са опасностите, свързани с неговото проучване и експлоатация, за които толкова много се говори?
Алекс Алексиев: Първото и най голямо преимущество на този тип газ е, че той е евтин за извличане, широко разпространен и значително по-чист от екологическа гледна точка от нефта и въглищата, които продължават да доминират енергетиката в света. Така че, ако ние искаме да почистим въздуха и да намалим емисиите на СО2 и други парникови газове, най-лесният начин е да минем от въглища на газ в електроцентралите.
В Съединените Щати, където шистовият газ безспорно ще бъде горивото на 21 век, цените на милион БТУ (британска термична единица) газ паднаха от $7 до $3.5 в момента. Това се равнява на $3.5 за 1000 кубически фута или $$115 за 1000 м3. Сравнете тези цени с $8 за един милион БТУ в Англия и $16 за един милиона БТУ в Източна Азия и ще видите икономическия му ефект. Също ги сравнете с $350 м3, които „Газпром” ни изнудва да му плащаме. Аз например, имам апартамент под наем в София и два пъти по-голяма къща в Америка. Преди седмица платих 457 лева на „София Газ” за отопление за ноември и $175 за отопление с пропан в Америка. Ето нагледно - какво значи монопол и свободен пазар. А евтин газ значи и евтино електричество и по-ниските цени в момента спестяват на американските домакинства $65 милиарда годишно или $180 милиона на ден. Да не говорим за това, че намирането и експлоатацията на шистов газ в даден район причинява истински икономически бум и пълни касите на държавата, общините и собствениците на земята където са сондите.
Що се отнася за опасностите, това, което чета в проектозаконите и различни анти-шистови пасквили, ми напомня на най възвишената пропаганда от годините на зрелия социализъм. Там научаваме, например, че сондажите на „Шеврон” в Добруджа щели да унищожат житницата на България, да отровят питейната вода и да причинят масови земетресения. Ако и един грам от това е вярно, Америка, където вече има десетки хиляди шистови кладенци, отдавна щеше да бъде унищожена, отровена и пометена от земетресения. Истината е, че това е чиста пропаганда, с която и Гьобелс би се гордял. Истината, според Лиса Джаксон, шеф на Американската Агенция за Защита на Природата и човек с отявлено зелени разбирания, в показания пред Конгреса, Май 24, 2011 е, че тя не “знае за нито един доказан случаи, където процесът фракинг се е отразил на водата”. До подобно заключение стига и едно изследване на Пенсилванския парламент на 233 питейни кладенци в непосредствена близост до шистови сонди, публикувано през октомври 2011 година. Американците имат много по-строги норми за чистота на водата и околната среда от нас И надали биха допуснали някой да им трови водата.
Аз сам за това, да се въведе още по строг контрол в България от съществуващия за водата и всичко, свързано с проучването и експлоатацията на шистовя газ, но съм твърдо против това - да оставим българския потребител на произвола на „Газпром” и неговите местни лакеи.
Фокус: Как бихте обяснили тогава факта, че в Америка също има голяма съпротива срещу фракинг от страна на екологически организации?
Алекс Алексиев: Обяснението не е трудно. Първо, и в Америка има много добронамерени хора със зелено мислене, които просто не са добре осведомени. Но основната съпротива от зелените идва от това, че шистовата буря (шале гале) както някои я наричат напоследък, сериозно застрашава възобновяемите енергии, които са станали новата религия на еколозите. Това е така, защото нито в Америка, нито някъде другаде по света, тези вятърни, соларни и пр. технологии, не са реализуеми, без огромни държавни субсидии, които в края на краищата, се плащат от народа като данъкоплатец и потребител. Погледнете например, цените на един мегават/час от новите мощности които влизат в Американската електрическа мрежа. Един М/час от газови електроцентрали струва $63.10 М/час а най евтината възобновяема енергия, вятър на брега (офшоре wind) е $97.00 М/час или повече от 50% по-скъпа. Другите са три до пет пъти по-скъпи. Офшорен вятър (оффшоре wind) е $243.20 М/час, соларни фотоволтации са $210.70 М/час, соларни термални станции са $311.80 М/час. Лесно може да се види, че при такива безумни цени и в условията на тежка икономическа криза, много хора започват да се замислят - дали си струва да се хвърлят на вятъра такива суми, при положение, че има евтина и сравнително чиста алтернатива като шистовия газ.
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Иван Алексиев: Имаме програма за развитие на всяко населено място в Община Поморие
С кандидата за кмет на община Поморие от ГЕРБ Иван Алексиев Радио „Фокус”-Бургас разговаря за виждането му за развитието на населените места в общината.Фокус: Г-н Алексиев, вие ст...
Кандидат-кметът на ГЕРБ Иван Алексиев: Младите семейства са приоритет в програма...
Алекс Алексиев: Надявам се, че Центърът за изследване на Балканския и Черноморск...
Алекс Алексиев: С отказ от съмнителните руски проекти българската енергетика има шанс да стъпи на много по-здрава база
Алекс Алексиев, научен сътрудник на Хъдсон Институт, Вашингтон D.C., пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Алексиев, в петък премиерът Борисов заяви, че България се отказва от проектите „Бургас – Александрополис” и строежа на атомната централа. Как бихте коментирали това изненадващо решение. Алекс Алексиев: Първо трябва да кажа, че решението, поне за мен, не беше пълна изненада тъй като новото правителство изрази съмнения по тези проекти още от самото начало. Що се отнася до моята реакция, смятам че решението е напълно правилно. И служи на истинските национални интереси. Остава само Борисов да обяви, че страната също се отказва от третия съмнителен руски проект, “Южен поток” и българската енергетика има шанс да бъде поставена на съвсем друга и много по-здрава база. Фокус: Защо смятате че тези проекти са съмнителни? Алекс Алексиев: Защото са проекти, които преследват по скоро политически, отколкото икономически цели. Главната им цел е да продължат българската енергийна зависимост от Москва както и да осигурят на Русия (например посредством „Южен поток” или „Северен поток”, които поляците вече наричат Молотов - Рибентроп поток) нови възможности за енергиен шантаж спрямо Европа. По мое мнение, фактът, че България двадесет години след падането на комунизма е все още почти напълно зависима от Русия за газ и петрол, е един скандал, на който е крайно време да се сложи край. Ако Борисов успее да се пребори със силните интереси зад тази зависимост и да я прекрати, това ще е едно ключово постижение. Фокус: Какви вреди носи на България тази зависимост, според вас, ако тя съществува? Алекс Алексиев: Вредите са и политически, и икономически. В политическо отношение многобройните фирми, фирмички и лобистки групировки, които защитават интересите на руски монополи като например „Газпром”, са в същото време проводници на проруска политика на всички нива на политиката, включително най-високото. Големите трудности, които имахме като държава при прехода от тоталитаризма към демокрацията, до голяма степен се дължат на добре окопаните проруски интереси като се почне от комунистите и Държавна сигурност, и се стигне до енергийната мафия. От гледна точка на икономическите интереси на българите, погледнете например какво става на пазара за газ. Чета във вестника, например, че монополистите искат да повишат цената на газа с 23%, което значи, че и парно, и ток, и всичко останало също така ще се повиши за народа, въпреки тежките кризисни условия. А каква е ситуацията на пазара? В целия свят цената на газа пада и то доста стремглаво. В момента спот цените за газ, както и фючърсните сделки, са половината от цената на дългосрочните газпромовски контракти. Ако ние бяхме умни да си осигурим алтернативни източници на енергия още през `90-те години, сега можехме да купуваме евтин газ от Катар или другаде. Това правят в момента в западна Европа където зависимостта от Русия е само 25%, а не 100%, както е при нас. Испания, например, току-що сключи десетгодишен договор с Катар за доставка на 12 милиона тона втечнена газ ( LNG). Фокус: Защо пада цената на газа? Това не се знае добре в България. Алекс Алексиев: Има няколко причини, част от които са конюнктурни и временни, други са системни и дългосрочни. От временните бих изтъкнал падането на консумацията с 2% в света през 2009 поради кризата. Това доведе до свиването на руските експорти с 10%. Много по-важни са системните причини, които са от революционен характер и ще направят бъдещият пазар неузнаваем. Най-важната е откритието на огромни количества от така наречената неконвенционална газ в Щатите посредством нови технологии като хоризонтално сондиране и хидравличнo разбиване на шистови слоеве. Докато само преди пет години се смяташе че американските газови залежи са почти изтощени, сега експертите прогнозират достатъчни запаси за сто години. Това значи че най-големият консуматор на газ в света отпада като вносител и се превръща в потенциален експортьор. За „Газпром” това е много лоша новина, тъй като огромните, но много скъпи за експлоатация газови залежи в Ямалския полуостров, като Щокман, например, щяха да бъдат разработени най-вече за LNG износ в Америка. Сега разработването е отложено отново и надали ще се случи скоро, ако въобще се случи. Друга причина е силното развитие на експорта на евтина течна газ, за която вече споменах. Страни като Катар, Алжир и евентуално Саудитска Арабия, ще играят все по-голяма роля на пазара за сметка на Русия. Фокус: Искате ли да кажете че „Газпром” и Русия губят мястото си на най-голям доставчик на синьо гориво в света? Алекс Алексиев: Това, което казвам, е, че те ще загубят монополната си позиция в Източна Европа и ще срещат все по-силна конкуренция в Западна Европа. Времената, когато те можеха по всяко време да заплашват и шантажират клиентите си със затваряне на кранчето отминават. Отминава също времето, когато те можеха да налагат дългосрочни контракти с цени от $350 за хиляда кубика газ. Погледнете фактите. В средата на 2008 г., „Газпром” имаше пазарна капитализация от $350 милиарда и твърдеше, че скоро ще стане най-голямата компания в света с капитализация от $1 билион. В момента пазарната й стойност не е много повече от $120 билиона с борчове които се доближават до тази сума. Неясните перспективи водят и до изчезване на инвеститорския интерес от Запад, а руснаците нямат пари за разработване на нови находища. Така че в момента „Газпром” няма достатъчни резерви нито за „Северен поток”, нито за „Южен поток” и продължава да ги подържа по чисто политически причини. Разбира се, проблемите на „Газпром” са лесно решими, ако Русия тръгне по пътя на демокрацията и свободния пазар. В момента използването на енергия в Русия е три пъти по малко ефективно от Китай и шест пъти – от Америка. Ако енергийният пазар се освободи и „Газпром” се приватизира и стане нормална фирма на пазарни начала, огромни количества газ ще се освободят за експорт. Но тогава, той няма да може да служи като главния инструмент на нео-империалистическите амбиции на Путин. Фокус: Какво значи всичко това за България? Алекс Алексиев: Според мен, тези развития са добре дошли за нас, ако правителството реши твърдо да се бори за енергийната независимост на страната. Няма да е никак лесно, поради дълбоко внедрените проруски политически и бизнес интереси, но е необходимо за бързо икономическо развитие на страната. Това, което трябва да се направи, вече се прави в много източноевропейски страни. Например, освен да разчитаме само на Набуко, ние трябва много бързо да привлечем инвестиции и технология за изследване на потенциала ни в областта на шистова газ и въглищен метан (coalbed methane, CBM). Експерти са убедени, че в България има залежи, които чакат да бъдат открити. В Полша току-що откриха повече от билион кубометра шистова газ, което е достатъчно за двеста години консумация пак и за експорт. В Унгария перспективите са също отлични в падината Мако, както и в Румъния, Виенския басейн и т.н. Общо залежите на неконвенционална газ в Европа са най малко пет пъти по големи от тези на натурална газ. Друга насока която е обещаваща е дълбоко сондиране на черноморския шелф, който въобще не е изследван в българската си част. Междувременно в цяла Източна Европа се засилва сътрудничеството в съвместното използване на LNG терминали и тръбопроводна мрежа и газови хранилища. Всичко това трябва да направим, за да не изпаднем отново в положението, в което Путин и „Газпром” ни поставиха в началото на 2009. Решенията, обявени от Борисов в петък, са едно добро начало в тази посока.