Етнологът Рачко Попов: Езичество и християнство са абсолютно преплетени и съществуват заедно

За Горещниците и българските традиции Агенция „Фокус” разговаря с етнолога ст.н.с. I ст. д.и.н. Рачко Попов от Етнографски институт с музей, Секция "Балканска етнология"

Фокус: Какви са традиционните обреди, които се правят по време на Горещниците – какво трябва и какво не трябва да се прави?
Рачко Попов: По християнския календар първият от трите празнични дни е на светците Кирик и Юлита, вторият - на Великомъченица Юлия, а третият е на страхотната светица Марина. Това са най-горещите дни през годината и тази година май наистина така се оказва. Затова в миналото са забранявали всякаква работа на полето, защото иначе снопите ще изгорят. Не се е палил и огън вкъщи. Това е един култ към огъня, към слънцето, защото огънят е приземеното слънце. Разбира се, правили са се и различни гадания за времето през зимните месеци. Тази година, например, вторият ден от Горещниците е много горещ, значи февруари, вторият зимен месец, ще бъде също топъл и няма да вали сняг.
Фокус: А какви са вярванията, свързани с третия ден от Горещниците?
Рачко Попов: Много интересен е третият ден, тъй като Св. Марина е една много почитана светица, особено в южните български земи и най-вече в Странджа. Там тя се смята за „господарка на змиите”. Винаги с удоволствие си спомням какви невероятно красиви икони съм виждал в странджанските църкви, на които тя е изобразена или с една кошница, от която се подават десетина змийски глави, или с престилка, под която също излизат змии. Затова в миналото на този ден жените не са се докосвали до никакви конци или въжета, всичко, което прилича на змия, за да не срещат змии и да не бъдат хапани от змии през лятото. Интересно е, че в миналото, точно в полунощ преди нейния празник, тоест срещу третия горещник много често се е добивал т.нар. жив, нов или божи огън. Той се добива винаги от двама братя близнаци, ако няма в селото такива трябва да са двама души роднини, чиито лични имена са единствени в селото. Съблечени съвсем голи и пазейки ритуално мълчание те трият две сухи липови или лескови дървета, докато се възпламенят. Този огън се смята за божествен. Той е много лековит и на другия ден всички стопани отиват да си вземат от него, за да стъкмят новото си семейно, домашно огнище. Така че, вярата в Св. Марина, защото българите я наричат „Опална” или „Огнена Марина”, а тя се смята и за сестра на най-великия гръмовержец Св. Илия, е един от най-големите празници, особено, както казах в Странджа и в другите южни области. Това е по-характерното за тези три горещи дни в годината.
Фокус: Казахте, че е забранена всякаква полска работа, но и всякаква домакинската работа също е забранена?
Рачко Попов: Щом няма огън даже хляб не се е месил, не се е слагал в огнището. Табуто за работа на тези празници, както на всички други, е било много валидно, защото са много страшни дни.
Фокус: В останалата част на България как се отбелязва този празник?
Рачко Попов: В останалата част от България Св. Марина не е толкова известна, но третият Горещник по принцип е най-страшният и тогава никъде и нищо не се работи, нищо не се пипа вкъщи. Освен това е много важно през тези три горещи дни човек да се изкъпе в лековити горещи извори, защото ще бъде здрав през цялата година.
Фокус: Това е един празник, който почита огъня, а има ли други празници, които почитат тази стихия?
Рачко Попов: Да, те са страшно много, аз съм написал даже книга за огнените светци. Почти всички летни светци имат огнена характеристика. Вече мина Петровден - двамата братя близнаци Петър и Павел са най-страшните огнепалци. На който работи на техните дни му изгарят ниви, жита, лозя. Огнена е и Марина. Огнен е много често св. Прокопий. 8 юли беше неговият празник. Да не говорим за самия Св. Илия, който сам пуска мълниите и гръмотевиците от небето. Много огнен, също така е и третия, защото много често българите казват, че Св. Илия има една сестра и един брат, това е Св. Пантелеймон, Пантелей, който също предизвиква пожари ако не се почита неговият празник.
Фокус: Българската народна традиция много сполучливо съчетава християнските вярвания с различни езически традиции, особено що се отнася до стихиите и почитането им. До къде свършва езическото и от къде започва християнското?
Рачко Попов: Това е много труден въпрос. Много автори съм чел и общо взето един от моите любими е румънският виден етнолог Мирча Елиаде, който казва, че след приемането на християнството всички стари богини на живота стават „Богородици”, всички божества, които са се борили със змейове стават „Свети Георгиевци”, всички божества като Тангра и като Перун, които са пускали мълнии стават „Свети Илиевци”. Така че, много е трудно да се сложи граница между езичеството и християнството и за това ние, специалистите, много често наричаме това православно езичество и битово християнство. Тоест, езичество и християнство са абсолютно преплетени и съществуват заедно, особено в нашето, Източно Православие.
Галина МАРИНОВА