ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Георги Лозанов: Боби Цанков не беше разследващ журналист

Доц. Георги Лозанов: Боби Цанков не беше разследващ журналист

Mедийният експерт доц. Георги Лозанов в интервю за Агенция „Фокус” по повод убития Боби Цанков. Фокус: „Български разследващ журналист и радиоводещ” – така е обявен застреляният в...

6 Януари 2010 | 16:20 | Агенция „Фокус”

Доц. Георги Лозанов: Решенията на СЕМ са незаконни и трябва да бъдат атакувани в съда

Доц. Георги Лозанов: Решенията на СЕМ са незаконни и трябва да бъдат атакувани в съда

За необходимостта от съществуването на Съвета за електронни медии, за състоянието на Комисията за регулиране на съобщенията и скандала с кореспондента на БНР в Русе, Агенция “Фокус” разговаря с председателя на Българската медийна коалиция доцент Георги Лозанов. Фокус: Г-н Лозанов, напоследък има много жалби срещу решения на Съвета за електронни медии във връзка с конкурси за радио- и телевизионни честоти. Това поставя ли под въпрос съществуването на СЕМ като цяло и има ли нужда от неговото съществуване, още повече, че Съвета стои повече от месец и половина без председател? Доц. Георги Лозанов: Смятам, че не бива да се избързва с финализиращи изводи, за това дали по начало времето на Съвета за електронни медии е свършило и дали има някаква перспектива. Аз самият съм работил в регулатора и знам, че това е една европейска форма на поведение на държавата и институциите по отношение на медиите. Това, за съжаление, в България общо взето е повече катастрофа. Ситуацията около лицензирането и жалбите има две страни. Едната е чисто обективна и СЕМ наистина е превърнат в заложник на политическите интереси, а и не само на тези интереси, които минаха през волята на законодателя. Спирането на лицензирането създаде такава ситуация в медийната среда, че сега всяко решение на Съвета, което бъде взето, се оказва в една или друга степен несправедливо и СЕМ в този смисъл ще се окаже изкупителната жертва на един отдавна започнат, и не от него самият, процес. От друга страна, СЕМ извърши действия, които най-малкото не говорят за компетентност. Той не можа да реши на ниво стратегия, а имаше тази възможност, но в крайна сметка бе приета такава стратегия, проблемът за предстоящата цифровизация на телевизиите в България. Абсолютно длъжен бе Съветът за електронни медии, когато пишеше стратегия, да постави това в центъра на тази стратегия. Иначе ясно стоеше, че отпада от играта. Сега се прие една стратегия, в която става ясно, че СЕМ не е фактор по отношение на основния процес и трябва да лицензира със стара дата. Сега битката за ефирни честоти, а такава битка вече тече, е битка за музея на телевизиите. Също така, СЕМ си позволи нещо, което никога досега не е ставало. Да дава обратни сигнали по отношение на цялата медийна среда. Нещо, което няма как да бъде опростено от хората, които влагат в това морални и материални човешки ресурси. Не може единият съвет да казва “Ще има конкурси”, а другият да казва “Няма да има”. Това е абсолютен скандал, това е цинизъм по отношение на хората. Защото хората си дават парите, а не тези чиновници, които са сложени на едни маси, на които вместо да взимат решение, всеки играе за собствените си интереси и виждания. Това е абсолютно недопустимо поведение, от гледна точка на какъвто и да е професионален морал. По отношение на жалбите, СЕМ на ниво критерии и на ниво процедура ще трябва да отстои сега тези конкурси в съда. Доколкото познавам тези процедури, аз съм скептичен, че СЕМ ще може да отстои на тези жалби. Ако Съветът загуби повечето дела, това според мен ще е края на регулацията в България. Тогава няма да има смисъл повече да се говори за Съвет на електронните медии. Защото регулацията е свързана с независимост и некомпетентност, а самият факт, че в съда падат решенията на регулаторът и това, че той не може да ги защити в съда, значи, че тези решения са некомпетентни, което пък значи, че са били зависими като позиция. Това е една доста тежка ситуация в последна сметка. Фокус: Все пак колко време може да стои Съветът за електронни медии без председател? Действа ли законно по този начин - без председател? Доц. Георги Лозанов: Не, не действа законно. Но на първо място не действа законно парламентът. Има едномесечен срок, залегнал в закона. Вече стана жалко всичко това. За всички стана ясно, че щом се освободи място, в уж независимия по закон орган, започват много тежки политически борби и интриги за търсене на човека, който да бъде сложен там. И никога не стига времето - да стане като в Пепеляшка - слагат златната пантофка от крак на крак, за да намерят най-подходящия човек. Затова сами нарушават срокът, който е залегнал в закона. Сега от тази гледна точка, всяко решение, което се вземе от СЕМ е незаконно или поне може да бъде атакувано в съда. А това трябва да става непременно. Трябва да има институционален срам. Според мен всеки трябва да си спазва, ако не друго, то законите, които сам си пише. Фокус: Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) също няма председател, тъй като неговият мандат изтече, не е назначаван нов председател. Трябва да бъде назначен и още един член в нея. В такъв случай, това, което казахте за СЕМ, важи ли и за КРС? Доц. Георги Лозанов: Да. При тази комисия, фарсът е много от отдавна. Ту има председател, ту няма. Те искат да го освободят, пък нямат основание за това. Ясен е изключително политическият мотив, но той не и само политически - по-скоро политическо-корпоративен мотив, който се движи в тези работи. По отношение на Комисията по далекосъобщенията, там има една технологична мъгла. Няма пряка видимост. Освен това, там има като че ли много по-голям професионален ресурс, поне в разбирането на технологиите. Докато при Съвета за електронни медии всичко е по-срамно. Пък и СЕМ поначало е водещият регулатор по отношение на медиите. Фокус: Какво се случва с националните медии, след като органи като СЕМ и КРС нямат председатели? Станахме свидетели на доста скандали напоследък, включително с кореспондентка на БНР в Русе… Доц. Георги Лозанов: Ами какво се случва…? Случва се това, че Националното радио, самото, е пред конкурс. Когато регулаторът избира директор на една национална медия, така се случва, че сам я вкарва в криза, дори да не е. БНР, начело със своята директорка Поля Станчева, прие една политика, която напомняше, девиза на Тодор Живков навремето - “Да се снишаваме”. Те се снишаваха години наред. Ръководството по-скоро търсеше един тип поведение, което за мен не беше много красива гледка, защото тази колегия на БНР, особено на програма “Хоризонт”, е една от най-активните - и като гражданска позиция, и като професионално поведение, и като традиция. Затова не ми се искаше ръководството да ги поставя в това унизително положение. Сега за мен Националното радио отива към новия мандат в едно унизено положение. Израз на това унижение беше да бъде наказана репортерка, която е задала на вътрешния министър Румен Петков въпрос, който да прояви абсолютната репресивна нагласа, останала от най-тежите репресивни времена - той да казва на журналистите какво да правят и какво - не. Последното, което може да си позволи един министър на вътрешните работи, един силов министър, е да дава акъл на журналистите. Много по-хубаво е за се затвори вкъщи и да помълчи малко, вместо да реагира по този начин. Това е абсолютно недопустимо. Вместо реакцията срещу това да бъде изключително остра, колегиалната реакция, реакцията на медията, стана обратното - Поля Станчева прави една крачка напред и една назад - играе някакво танго - ту я наказва, ту се отказва от наказанието. Фокус: Какво е Вашето лично мнение за телевизия “Тракия” в Пловдив, която бе спряна от ефир? Доц. Георги Лозанов: Това е една частна телевизия, която не е нито обществена по документи, но по смисъл и функции, всички я разпознават като единствената истинска обществена медия, която се занимава преди всичко с интеграцията на обществото в социален смисъл. Тя върви по дневния ред на обществото, прави телевизионни референдуми, дава думата на хората. Чрез нея хората в Пловдив могат, така да се каже, да се намесят пряко в основните дебати на града, пък и на страната. Хората не се чувстват представени по пътя на демокрацията, прякото говорене се оказва единствената форма на вътрешна терапия. Тази телевизия имаше важна обществена функция и разбира се, тя беше спряна. Защото на чисто комерсиалните национални битки, тя няма как да участва, няма никакъв ресурс и няма никаква защита законова. Точно обратното. Законът само натовари със задължения онези, които изпълняваха обществена функция, и те нямат никакви привилегии. Това е една от най-тъжните характеристики напоследък на медийната среда, освен това, което говорихме до момента - катастрофата на проекта за обществените медии. Ако не в националните обществени медии, то поне частните обществени медии, които бяха заложени по закон, бяха най-европейската страна, ако мога така да се изразя, от медийния пейзаж - поне в хипотеза. Тази хипотеза никога не ни се случи, за съжаление. И това трябва да кажем сега влизайки в Европейския съюз. Мария СТАЛЯНОВА

16 Февруари 2007 | 06:25 | Агенция Фокус