Илия Илиев: Търсим случайно изгубени неща, а не паметници на културата

Илия Илиев, председател на Българската национална федерация по металдетектинг пред Агенция „Фокус” .

Фокус: Защо според федерацията по металдетектинг се налага да има промени в Закона за културното наследство и какво предлагате?
Илия Илиев: За да се спазва даден закон, трябва да има параметри, които да бъдат определени. Паметниците на културата нямат точни граници и в един момент се получава така, че постоянно сме в границите им.
Държавата не си е свършила работата 40 години. В Западна Европа хобито металдетектинг е много популярно. Всяка една община има карта на паметниците на културата, за да си наясно, къде нямаш право да търсиш. По този начин вече знаеш къде са твоите права, къде свършват и къде си в престъпление. Това в България не е направено и в един момент се оказваме, че сме в престъпление.
Фокус: Какво точно предлагате?
Илия Илиев: Предложените допълнения на Закона за културното наследство целят преодоляването на проблеми, възникнали при неговото приложение, както и точно регламентиране на статута на специалните технически средства, за каквито се приемат металдетекторите.
Считаме за неприемлива тезата, че металдетекторите се използват само и единствено за издирване на археологически обекти като културни ценности. Неприемливи са въведените на практика ограничения за свободното им използване, чрез изискването, въведено в чл.150, ал.1 от Закона за културното наследство, а именнособственикът или държателят на такова средство да притежава образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от професионално направление „История и археология” и най-малко две години професионален опит в извършването на теренни проучвания.
Предлагаме ясно разграничаване на дейностите в чл.147 от ЗКН и въвеждане на нова ал.7., тъй като не всяка дейност по проучване и изследване на земните пластове е свързана с издирване и изучаване на археологически обекти като културни ценности.
Неприемлива е тезата, според която вещите, открити чрез специални технически средства като металдетекторите, преимуществено съставляват част от културният пласт и могат да бъдат издирени единствено от територията на археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство.
С помощта на металдетекторите могат да се търсят и откриват много други вещи, които не съставляват част от културния пласт, намират се извън територията на археологически обекти и не представляват културни ценности, като законът би следвало ясно да разграничи двете хипотези.
Считаме, че в тези случаи не следва металдетекторите да подлежат на регистрация.
Фокус: Става дума за това районите, които са част от културно наследство, да се обозначат, така ли?
Илия Илиев: Да, и това е много лесно. Ако има охранителна зона на някои паметници на културата – да се спомене например на 10 метра от границата на паметник на културата, нямаш право да извършваш никаква дейност. Когато това се публикува и го има, всички ще знаят
докъде могат да стигнат и всеки, ако пристъпи тази граница, ще си носи последствията.
Фокус: Какво се търси с метални детектори освен културни ценности?
Илия Илиев: Всичко може да се намери. Ако се тръгва с мисълта да се търсят културни ценности, ще е на някой паметник на културата, защото там има културен пласт. Ние не ходим към паметници на културата, а за случайно загубени предмети. Разбира се, че може някой да попадне случайно на паметник на културата, макар че понятието е много общо. Ние търсим случайно загубени вещи.
Фокус: Откога съществува Федерацията по металдетектинг и кои са членовете й?
Илия Илиев: Съществува от края на 2009 година. Учредителното събрание беше през ноември месец. Същевременно аз съм създал подобна организация в Ловеч още 2000 година.
Фокус: Защо е необходимо да има такава организация?
Илия Илиев: Главната цел е промяна на законодателството и синхронизиране със законодателството на западноевропейските държави. Искаме или не – нашето законодателство в един момент ще стане като тяхното във всяка една сфера.
От една страна това хоби е сред природата и е свързано с физически усилия.
От друга страна с повече късмет, може да се намери нещо, което струва пари.
Фокус: Много хора ли в България имат такова хоби?
Илия Илиев: Членовете на сдружението са 270. Ако слушаме полицията и Прокуратурата, според тях сме 300 000, 500 000.
Фокус: Въпрос на късмет ли е да намериш нещо, има ли дълги безплодни часове, в които просто обикаляш?
Илия Илиев: Може да се каже, че ден година храни, всичко е късмет. Ние не извършваме теренни археологически проучвания, където, ако копаеш някакъв културен пласт, логиката е, че ще има нещо ценно.
Не искаме да влизаме в конфликт с държавата. Нашите неща са настрани, където няма културен пласт, където има случайно загубени неща.
Фокус: По време на летния туристически сезон така много хора проверяват плажове за наличие на ценни метални предмети.
Илия Илиев: Да, загубените неща в пясъка – монети, накити, дори. мобилни телефони.
Фокус: Има ли случаи, в които по този случаен начин се намират неща, които представляват някаква културна ценност?
Илия Илиев: Има, и точно там е проблемът. Държавата не прави нищо това, което се намери случайно, човек да има интерес да иде в музея и да го предаде срещу награда.
В музея ти казват – от това нещо имаме хиляди долу в трезора, не ни интересува, и ти го дават. Ти си го вземаш и си отиваш във вас. В много от случаите веднага звънят на полицията. След два дни идват полицаите на обиск и го намират и ти повдигат обвинение за вещоукривателство. Когато кажеш, че си бил в музея, но оттам не са проявили интерес, ти казват –дай документ. Особено местни музеи казват, че не могат да издадат документ, защото трябва да съставят комисии. Ако представлява някакъв интерес, съставят комисии и накрая не получаваш никакви реални пари.
Самата държава не иска да купува нищо, като че ли й е по-лесно да го вземе с полиция, а не да са впрегнат тези хора. Лесно е само да се препише законът от Европа, не сега да го измислят и да става още по-голямо.
Фокус: Какъв е мотивът да се изисква регистрация?
Илия Илиев: В самия закон сега е заложено, че за да получиш един вид лиценз да го ползваш, трябва да имаш две години степен магистър по история и археология при положение, че извършваш теренни археологически проучвания. Ние не извършваме теренни археологически проучвания.
Фокус: Колко струва един металдетектор и какво е необходимо, ако обикновен гражданин поиска да се занимава с това?
Илия Илиев: Има металдетектори и от 300 лева. Не се изисква нищо. Трябва да го регистрирате, ако извършвате теренни археологически проучвания, а вие си го купувате.
Веселина ЙОРДАНОВА