ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Един глас от Македония

Забравени страници от българската литература: Един глас от Македония

Агенция “Фокус” публикува поредица "Забравени страници от българската литература". Днес публикуваме текст от „Феноменът Дрангов. Спомени за полковник Борис Дрангов”. Един глас от Македония

27 Юни 2010 | 09:10 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: Една находка из Кумановско, описание и снимки от Антон Н. Антонов

Забравени страници от българската литература: Една находка из Кумановско, описание и снимки от Антон Н. Антонов

Агенция „Фокус” публикува поредица Забравени страници от българската литература. В тях читателите ще намерят истински шедьоври на известни български писатели, малко известни или не публикувани. Из страниците на нашето минало Една находка из Кумановско, описание и снимки от Антон Н. Антонов Сп. "Художествена седмица", София, 1916 г. На десетина километра от Куманово – североизточна посока – се намира селото Старо Нагоричино. В средната махала на селото се намира една стара църква „Свети Георги”, която още отдалече прави впечатление с своя силно внушителен вид. Църквата е била построена от сръбския крал Стефан Урош Милутин в 1313 г. Впоследствие той е бил провъзгласен от сръбските духовни власти за светеца, за следните по-важни „добродетели”: 1. Женил се 4 пъти, а последният му брак е бил за едно 8-годишно дете-гъркинче – Симонида, в чест на която е построена църквата „Свети Георги” (Вътре в църквата, на дясната страна, е изписано как Симонида коленичила поднася на Милутин плана на църквата). 2. По настояването на Симонида, той ослепил наследника си, Стефан Дечански, от третата си жена сръбкиня; въобще ред подобни деяния. За да се запазят мощите на „светеца” Милутин от нашествието на турците, те били пренесени в София – тогавашният най-голям християнски център. В началото на 19 столетие, по една случайност, костите му попадат в църквата св. Киряки (св. Неделя), която до скоро у нас в София се наричаше св. Крал, вместо св. Неделя, както е в старобългарските паметници. Построената от „светеца” Милутина църква не ни говори за нищо сръбско. Надписите и зографията са с българска юсова редакция и на гръцки. И това идва ясно да ни говори за особено „високата” и „неосегаема” култура на сърбизма в северна Македония, дето е било уж сърдцето на сърбизма. За нас църквата „св. Георги” е особено важна, понеже тук е бил погребан българският цар Михаил Шишман, което е загинал геройски начело навойските си в битките си с сърбите при Кюстендил. За уважение, понеже е бил зет на Милутина, тялото му е било пренесено от сръбското правителство в 1330 г. и погребан в църквата „св. Георги”. Отвъд в ляво, до южния вход на вратата в зида, е надгробният камък, а гробът е вътре в ляво до входа насъщата врата. В вътрешността на църквата на една от арките (дясната) се намират образите на двама светци с надписи, които сръбските учени ги взимат за св. св. Кирила и Методия. Обаче, научните изследвания на нашия професор Иванов идват да докажат, че речените светци не са нашите св. Кирил и Методия, а други някои светци, които нямат нищо общо с нашите първи български просветители. Понеже църквата е служила като възпоменателен паметник за сръбската победа, църквата е била запазена от сърбите.

6 Юни 2010 | 11:08 | Агенция „Фокус”