ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Мохд Абуаси: Военна сила в Афганистан не може да се справи с положението там

Д-р Мохд Абуаси: Военна сила в Афганистан не може да се справи с положението там

В началото на месеца министърът на отбраната Николай Цонев обяви, че се очаква консолидиране на българския военен контингент в Афганистан. Българските военни там, които в момента изпълняват задачи ...

21 Февруари 2009 | 15:15 | Агенция "Фокус"

Д-р Мохд Абуаси: Религията не може да акумулира тероризъм

Д-р Мохд Абуаси: Религията не може да акумулира тероризъм

Д-р Мохд Абуаси е директор на Центъра за близкоизточни изследвания - българска неправителствена организация с нестопанска цел, обединяваща учени и специалисти в областта на политическите науки, международните отношения, ориенталистиката и медиите. Центърът провежда изследвания и разработва анализи, свързани с проблематиката на съвременните обществено-политически и социално-икономически процеси, протичащи в един от най-динамичните региони на света - Близкия изток. Пред Агенция „Фокус” д-р Абуаси говори за връзката религия - национална сигурност и за това дали в България има среда за зараждане на терористични религиозни организации. Фокус: Д-р Абуаси, каква е връзката между религията и националната сигурност и по-точно - между религия и тероризъм? Мохд Абуаси: Всяка религия сама по себе си е против тероризма. Не може религията, която изповядва общочовешки ценности, да изповядва тероризъм или да поддържа тероризъм. Въпросът с тероризма и религията е свързан с тълкуването на религията в съответствие с определената социална, икономическа и политическа обстановка в дадена страна. Християнството не позволява убийството. В Корана пише, че ако убиеш човек, все едно убиваш целия свят. Политическата обстановка използва религията. В този смисъл тълкуването на джихада например е различно - някои казват, че насилието е част от религията, други казват, че това е морално усилие, трети казват, че джихад може да има само при установен халифат, според други - всеки може да обяви джихад. Така че тези тълкувания са свързани с политически амбиции. По същия начин може така да се тълкува и християнското поверие, че който няма меч, да продаде дрехите си и да го купи - това може да има различно тълкуване. Някои могат да го възприемат буквално, други - не. Това, което искам да кажа, е, че самата религия няма нищо общо с тероризма. 11 септември няма нищо общо с исляма. „Ал Кайда” смениха хората на други терористични организации като ИРА. През 60-70-те години тероризмът беше ляв - троцкисти, „Червените бригади” в Италия, „Сивите вълци” в Турция и т.н. Като се разпадна комунизмът като идеология и като политическо течение, в ислямския свят тероризмът намери други форми. Същите хора, които подкрепят Бен Ладен сега, подкрепяха марксисти, националисти и т.н. Къде беше тогава ислямският тероризъм през 60-те години? Ислямът съществува от 1400 години - къде беше ислямският тероризъм през това време? В края на 80-те години се получи вакуум след падането на левите сили и с тях – на левия тероризъм. Сега религията и при изкривено тълкуване служи като идеология на някои терористични организации. Ако част от усилията и средствата, които се влагат в борбата с тероризма, се насочат във войната срещу корените на този тероризъм - социалните, икономически или политически корени, щяхме да живеем в по-добър свят. Няма смисъл да се окупира например Ирак в името на борбата срещу тероризма. Фокус: Какво е мястото на медиите по отношение образа на тероризма у нас? Мохд Абуаси: Подготвяме една книга по темата тероризъм и ислямофобия и медиите. Не може човек да обвини изцяло медиите за тази психоза, която се създава за това, че има крайни нагласи и реална заплаха от тероризъм. Една медия трябва да отразява събитията. Психозата, която беше създадена преди известно време, за това, че хора на „Ал Кайда” са арестувани в България, беше разсеяна категорично от факта, че делото бе прекратено и не стигна до съда. Кой обаче ще плаща за тази психоза, която беше създадена тогава? Това повлия много хора да изградят негативно отношение срещу исляма и създава негативна атмосфера между мюсюлманите и християните в България. Досега няма осъден за тероризъм в България, за пропагандиране или за нещо подобно. Тогава кой носи отговорност за създадената психоза и кой има сметка от това нещо? Според мен има няколко категории, които се интересуват от създаването на подобни психози. Първо, това са политически сили, които имат интерес от създаване на подобна среда заради изборни или предизборни кампании. На второ място, това са някои медии, които искат популярност, тоест повече читатели, и тази тема е добре дошла за тях. На трето място, това са хора, които търсят популярност. Тук стигаме и до една друга тема, за която в България не се говори - липсата на диалог между хората и институциите. Няма кой да обясни на хората, че мюсюлманите не са по малко граждани на България от християните - нашата отговорност е една, нашите проблеми са едни. Защо българските политически партии се предават на този етнически модел? Трябва да има национална програма за интеграцията на тези хора. Самият факт, че в България има етнически вот, означава че в България има проблем, който поставя страната пред опасността за неясно бъдеще. Фокус: Защо според Вас не се говори на тази тема у нас? Мохд Абуаси: Защото е по-лесно да се печели електоратът на християните, като се нападат останалите, като казват, че ДПС е дяволът. Може ДПС да е дяволът, но хората, които избират тази партия, не са дяволи. ДПС не е по-различна по отношение на корупцията, по отношение на неспазването на интересите на избирателите си. С нищо не е по-различна. И също така има интерес от създадената ситуация. Българските политически партии трябва да влагат повече усилия да работят сред мюсюлманите и да им обясняват че са партии на всички българи независимо от техния етнос и религия. Българските политически партии трябва да имат като приоритет разсейването на липса на доверие между мюсюлманите и другите, и да им показват, че интеграцията не противоречи на техните религиозни права. Фокус: Има ли среда в България, която да е предпоставка за зараждането на тероризъм - независимо на каква религия е основан той? Мохд Абуаси: Според мен няма такава среда. Но опасността тя да бъде създадена, остава. Атмосферата, при която може да бъде създадена среда за зараждане на тероризъм, е свързана с икономически кризи, с политическа нестабилност. Затова казвам, че в България няма такава среда, но това не означава, че не могат да се случат атентати. Атентат може да дойде отвън. Липсата на диалог, изкуствено създадено напрежение на религиозна или етническа основа също помагат за създаването на такава среда. Фокус: Защо в днешно време се слага знак за равенство между тероризъм и ислям? Мохд Абуаси: Това е свързано с промяната в световния ред. След разпадането на Съветския съюз трябваше да се търси нов враг и той бе открит в така наречената „ислямска заплаха”. Такава заплаха е нужна за военната индустрия и определени кръгове в САЩ и Европа. Това не означава, че няма ислямисти, които са терористи, напротив - има такива и то много. Но борбата не трябва да бъде срещу конкретната религиозна общност, а към самото явление и елементите, които стоят зад него. Фокус: Ако се опитаме да се прехвърлим в границите на България, как може да се развие тази тема? Мохд Абуаси: В България е същото. Има среди, които предпочитат да бягат напред, като прехвърлят отговорността за недоверието между християните и мюсюлманите към последните. Истината е, че християните трябва да насочват по-голямо внимание към по-голямото активиране на ролята на Българската православна църква в обществото. БПЦ се отдалечи от хората, тя не е активна, затвори се зад големи стени. Църквата има своята социална роля. Същността на една религия е именно в това - да има своята не само духовна, но и социална роля в живота на хората. Вместо да търсим врагове в другата религия, нека да търсим врага в престъпността, корупцията, наркоманията, разпадането на семейните ценности и в опасните секти, чужди за българското общестово и неговите традиции. Например младежите, които отиват в секти - те отиват там, защото няма къде да реализират своята духовност. Те имат необходимост от религиозна атмосфера, а не могат да я реализират. Фокус: Какво е мястото на сектите в тази тема? Мохд Абуаси: В България има много секти от много видове. Те опитват да се възползват от проблемите при традиционните религиозни институции и по един или друг начин опитват да ги заместват. Такива секти има в Благоевград, в Родопите. Те не са признати в ислямския свят. Мога да ги сравня със сектите от типа на „Свидетели на Йехова”. Подобни сдружения, организации или секти, можем да ги наречем както искаме, в християнския смисъл на думата има много. И те не се признават нито от православната църква, нито от католицизма, нито от исляма. Трябва да се уточни какво имаме под секти. В Закона за вероизповеданията наистина трябва да има промени, въпреки че аз лично не мисля, че трябва да има такъв закон. Може да има такъв закон, който да организира съотношението на религиозните институции в държавата. Например мюфтийството - в исляма като религия няма такова нещо като мюфтийство и тази институция е измислена от времето на турската империя. Тази институция не може да вменява задължения на мюсюлманите. Това е и една от основните разлики между исляма и християнството - в исляма институции няма. Ислямът позволява да има мюфтии, които да представляват религията по един или друг начин, но те не могат да задължават с нищо вярващите. В християнството църквата е институция, която има свещена роля и върховенство - в това е разликата. Друг е въпросът, че мюфтийството в България е изцяло политизирано. С избора на мюфтия се казва, че се търси представител на мюсюлманите в България. Всъщност с това се декларира, че мюсюлманската общност се представлява от ДПС, защото изборът на мюфтия е политически избор. Мюфтийството се превърна в една партийна институция на ДПС и нищо повече. Юлиан ХРИСТОВ

19 Август 2008 | 06:02 | Агенция "Фокус"