Вячеслав Стоянов: България е с най-замърсените площи около морето

Вячеслав Стоянов - бесарабски българин, завърнал се в България, пред радио "Фокус" - Бургас за замърсяването на Черноморието и отношението на хората, живеещи в различните държави

Фокус: От къде идва интересът ви към Черно море?
Вячеслав Стоянов: Баща ми е бесарабски българин, а майка ми е рускиня. Аз съм роден в Украйна и съм живял в различни градове. Последното желание на баща ми, преди да почине, беше да се върна в България – нещо, което той така и не успя да направи. И така преди 12 години се преместих да живея в София. Като малък със семейството ми често пътувахме из Балканите и много пъти сме били на почивка на много места по Черно море. За мен то е много близко.
Фокус: Защо с колело?
Вячеслав Стоянов: Колело карам от малък. Преди три години преоткрих този прекрасен начин на придвижване. Работя в офис и това е чудесен метод за отърсване от стреса и напрежението от работа. През почивните дни си правех малки пътешествия около София. С времето постепенно увеличавах дистанцията и забелязах, че навсякъде около пътищата край София е мръсно. Дори и планината като отида пак е мръсно.
Фокус: Каква беше целта на пътешествието ви?
Вячеслав Стоянов: Целта ми е промяна в начина на мислене. По какъв начин хората се отнасят към проблема като цяло и дали искат да се случи някакъв вид промяна в бъдеще. За тази цел събирах на мнения от народите, които живеят около Черно море.
Фокус: Имате ли мото?
Вячеслав Стоянов: Мотото на моята експедиция е „Рециклиране на мисленето, отколкото рециклиране на отпадъците”. Хората да имат позитивно мислене и да използват тялото си за начин на придвижване.
Фокус: Каква беше нагласата ви в началото на пътуването?
Вячеслав Стоянов: Бях тръгнал с отрицателна нагласа. Впоследствие обаче разбрах, че не е нужно да казваме „Да, вие сте лоши хора, защото мърсите”. Разбрах, че човек по природа не е лош човек, той е програмиран да не извършва лоши неща. Ако се създадат условия малко да се промени негативната му нагласа към позитивната, той ще прави добри неща.
Фокус: Какви са впечатленията ви от отношението на хората към проблема?
Вячеслав Стоянов: Като цяло хората осъзнават проблема с отпадъците и сметищата и вредата, която нанасят. Когато снимам и пиша за този проблем, аз един вид ги изобличавам. Така на някои места хората определят моите действия. Знаят, че да замърсяваш не е хубаво, но и да се говори за това също не е хубаво. Хората ме възприемаха повече като пропагандатор на здравословен начин на живот, отколкото на проблема със замърсяването. Казват ми, че боклуци е имало и винаги ще има, но хора като мен, които обикалят на колело са малко.
Фокус: Какво е положението в България?
Вячеслав Стоянов: България е една от най-мръсните държави на Черно море. Самото море е сравнително чисто заради хотелите, които малко или много поддържат. В същото време около пътищата положението е отчайващо. Никъде няма кофи за боклук. Ако сложим такива заедно с табели с указания, човек ще се програмира да мисли по позитивен начин. В Украйна и Русия са сложени точно такива знаци и има ефект. Там, където има знаци и контейнери, е чисто, там, където липсват – не.
Фокус: Кое е най-абсурдното, което ви се случи по време на пътешествието?
Вячеслав Стоянов: Не съм търсил точно абсурдното. Но имах особени случки. В Гърция един възрастен човек ме заплаши за това, че снимам сметището наблизо.
Фокус: С какви вашето начинание ще промени мисленето на хората?
Вячеслав Стоянов: Обединих моето пътуване с темата за отпадъците. Нещо като PR на проблема. На хората им е по-лесно да гледат на мен като на авантюрист. Интересно им е това, че обикалям с колело, какви приключения съм имал по пътя, какви спънки съм срещнал. И покрай това нещо, между редовете на моето приключение аз слагах боклука. Ако говорех само за боклука, нямаше да е толкова интересна тема, но в комбинация с моето приключение вече става интересно. Всеки, който ме срещне, му е интересна енергията, която аз нося. Да види някакъв странник с багажи на колелото, рошав и брадясал. Питат ме от къде идвам, колко километра съм минал и постепенно разговорът минава в темата за боклуците. Понякога обаче хората бързо губят интерес.
Фокус: Как оценявате пътуването си?
Вячеслав Стоянов: Донякъде съм успял. Продължавам да получавам от Украйна и Русия благодарствени писма за изчезването на един вид импровизирани сметища, които съм документирал. По някакъв начин повлиях на хората. Можех да обиколя Черно море само така, като турист, но трансформирах след себе си и проблема с отпадъците. Не съм еколог. Не членувам в никакви организации. Направих това, защото чувствах, че трябваше да го направя. Аз съм един човек. Не се опитвам да променя целия свят, просто се опитвам да провокирам хората да мислят в позитивна посока. Ако имам един или двама последователи - значи съм успял.
Катя НИКОЛОВА