Илко Димитров: Не е важно това, което казваш, а нюансът, който добавяш към вече казаното

За смисъла на живота, мястото на човека в света и поезията, като начин за изпълнение на житейските задачи Агенция „Фокус” разговаря с поета и политик Илко Димитров, който наскоро представи и новата си поетична книга – „Продавачът на конци”.

Фокус: От какво е провокирано заглавието на новата Ви книга „Продавачът на конци”?
Илко Димитров: От това стихотворение, което е по средата на книгата, където съществува такъв продавач на конци. Сега не мога да кажа нещо специално по отношение на тази професия. Не мисля, че е много специален или много безсмислен, просто само професийка. В това стихотворение, както и в няколко други около него, се опитвам да съпоставям извършването на професии, смисъла от осъществяването на различни дейности. Примерно, опитвам се да си отговоря на въпроса равнозначно ли е управлението на свръхзвуков самолет с чистенето на тоалетни. И ако не е равнозначно, къде е проблемът. В Бог или в човека? Дали е важно, това което работиш или е важно усилието към него. Защото, ако работиш нещо изключително интересно и се отнасяш с него цинично и недобросъвестно, за мен е по-важно какво отношение имаш към една изглеждаща незначителна професия, отколкото това, което вършиш. Аз се опитвам да сложа такъв акцент върху нещата - че наистина от човек, от нас зависи това, което ние имаме като отношение към живота. От нас не зависи това, което ще ни се случи, но зависи какво отношение имаме към него. Опитвам се това да изтегля като нишка в книгата.
Фокус: Т.е., Вие засягате някаква социална тематика, може би?
Илко Димитров: Не. Философска, според мен. По-скоро някаква смес между нещата, защото те са свързани. Отношението към другия, отношението към себе си, отношението към Бог, това са свързани неща. За мен трябва да се мисли, защото през мисълта за тези съпоставки преминава вече духовната нишка, която ни отделя, която ни откроява като мислещи създания.
Фокус: Забелязах, че конфигурацията на книгата е от 14 части. Има ли някаква символика в това или предварителен замисъл?
Илко Димитров: Не, никаква, абсолютно случайно. Мога да кажа, че я написах за два месеца и половина-три. Но ми отне един месец, докато я подредя, защото я написах като цялостно произведение, но понеже е съставена от отделни части, ми беше доста трудно да ги очертая.
Фокус: Тоест тези 14 части са смислово свързани помежду си?
Илко Димитров: Да, това е една поема. Една поема, която поставя за размисъл неща, които съм работил и в предишните си книги. Това, какво представлява човекът, неговото отношение с висшите ценности, ако речем, че има Бог, ако не дух, и така нататък. За мен представлява интерес тази промяна на конституцията на човека, бих казал, защото съвременната епоха, която продължава повече от 100 години, по такъв начин е разкрепостила човека, че е трудно да говорим за конкретни параметри на отделния индивид, на отделната личност. И аз това се опитвам да подскажа в книгата, че вече личността на човека е депозирала и вече има точка на контакт помежду си, повече отколкото ясно очертани контури на отделната личност. И това е много важно, според мен, защото ние сме поставени в една информационна среда, една духовна среда, която не търпи прегради и както не търпи прегради, това значи, че не търпи и самоличност. Така се опитвам да поставя този проблем като доста важен.
Фокус: Има ли някакво конкретно послание, което искате да внушите?
Илко Димитров: Нищо ново. Там има доста черни констатации. Но аз съм се опитал да внуша следното: че ситуацията, в която е поставен човек е наистина безнадеждна, защото той се ражда без да е искал да се роди, не знае кога ще умре, не знае какво ще работи и така нататък. Но ако той се опита да се погледне от дистанция, може да се види като отговорен за това свое присъствие на Земята, в Космоса изобщо, което значи, че в крайна сметка, нещата зависят и от нас. Така са и няколко стихотворения, които завършвам накрая. Аз на едно място соча, че всяка дискусия за смисъла на живота е безсмислена, защото вкарва човека в един смешен диалог, в един диалог, който няма изход от него. И не е проблемът да се разсъждава по смисъла на живота, а върху задачите, които има всеки от нас. Когато човек разбере, че има задачи, тогава той вижда своето осмисляне като духовно същество на земята. Аз затова твърдя, че е опасно да се влиза в дискусии, в спорове за такива трагични неща, от които няма изход. А изходът е да видиш себе си с конкретните задължения, които имаш на земята и да не се потапяш в себеотрицание, мислейки върху такива безнадеждни неща като смисъла на живота. Опитвам се да дам ключ към този проблем, защото сега може да звучи грандомански, но аз твърдя, че разговорът за смисъла на човешкия живот е глупав, безсмислен разговор. Трябва да има разговор върху задачите на човек. Всеки човек има конкретни задачи. Вие имате задача да издържате мъжа си, примерно, или майка си, аз имам семейство и така нататък. През тези задачи минава всичко, минава духовното послание на човека, минава духовният му ангажимент. Това е значението, смисълът според мен, на човешкото присъствие, другото е просто безсмислено.
Фокус: В този контекст, ще си позволя да цитирам последния стих от Вашата книга – „Търсиш благосклонен знак на съдбата? Виж – Слънцето изгрява”.
Илко Димитров: Аз го обичам. Но преди това, според мен има още един, който ще Ви предложа и него да го цитирате –„кой те подкрепя, кой може да те подкрепи”. Това е важно парче за мен, защото там пише - имаш конкретни задачи. Това е наистина книга с доста борчески заряд, признавам си. И е по-различна от предишните, но е така написана. Аз съм търсел и според мен, съм открил някакъв ужас за себе си към така наречените предизходни ситуации. В крайна сметка въпросът е да намериш ключ към нещата, пък дали този ключ ще бъде приет от другите... Аз мисля, че съм постигнал задачата си.
Фокус: Въпросът ми беше, изгревът на слънцето, като благосклонен знак на съдбата, винаги ли е достатъчен за човека?
Илко Димитров: Изгряването на слънцето е един процес, едно действие, което не зависи от теб. Едно повтарящо се действие, в което няма нищо изключително. Аз затова казвам, че искам да внуша с този стих, че в благосклонни знаци на съдбата, трябва да търсиш себе си и не в неща, които не зависят от теб. Изключителността е в нас. Искам да кажа, че акцентът е в нас. И не трябва да се пренасяме в жертва на външни обстоятелства, на външни фактори. Със същата сила мога да кажа примерно, че розата е разцъфнала. Искам да кажа, че не трябва да търсим никакви благосклонни знаци на съдбата.
Фокус: В едно предишно интервю за Агенция „Фокус” казвате, че винаги сте се занимавал и с други неща, освен с писане. Как съчетавате разнообразните си интереси, дали те се допълват или си противоречат?
Илко Димитров: Факт е, че винаги социални професии съм изпълнявал, но сега очевидно има неща, които работят в мен. Това са парчета, които съм написал за три месеца, но са ферментирали дълго време. Не мога да кажа дали това, което съм правил в момента, като социална дейност е пречило или е помагало, просто може би човек трябва наистина да се приближава все повече до това, което прави, отхвърляйки такива занимания, с които си вади хляба, за да става все по-съсредоточен и все по-отговорен. Това е смисълът, да знаеш как да започнеш да работиш това, за което си създаден. Пък може би, ако човек знае за какво е създаден ще бъде добре. На мен не ми е ясно. В крайна сметка знам едно, че не съм могъл да не напиша тези неща. Трябвало е да ги напиша и съм ги направил. В такъв смисъл, сега има неща за начина на писането. Искам да кажа две неща и го правя с тези парчета за технологията на писането, казано грубо. Искам да се демистифицира писателският труд. Да се свали от пиедестала на някакво сакрално занимание на божества, които ние не можем да докоснем, това е едното. Другото е, което на пръв поглед изглежда да си противоречи, но е свързано, този, който пише трябва да има изключителна отговорност към акта и съдържанието на писането, а не просто да се изпразва от съдържание, както отбелязвам. Тези две неща са безкрайно важни. Аз съм писал за тези неща. Примерно, труда на хирурга и труда на продавача е равен на този на поета като труд. Но отношението е безкрайно важно, това е много важно да се разбере.
Фокус: В България поезията може ли да бъде окачествявана като бизнес?
Илко Димитров: Не. Може да има изключение, не знам, но тук пари с това не могат да се правят. А не мисля, че някъде се правят пари с поезия. Не е възможно просто. Но е удивително как се продължава да се пише.
Фокус: Въпреки всичко?
Илко Димитров: Не. Не въпреки всичко. Въпреки Шекспир, да речем. Или въпреки „Еклесиаста”. Когато четеш Шекспир се питам има ли смисъл и какво може да се каже по по-добър начин? Но въпреки това се продължава да се пише. Това е едно откритие за мен – че в крайна сметка е важно не това, което казваш, а нюанса, който добавяш към вече казаното. Този нюанс е уникален. По този начин се съвместяват тези, които пишат. Това е много важно – уникалния нюанс, който всеки от нас носи в себе си.
Фокус: В днешното натоварено и забързано ежедневие има ли българинът време да оцени този нюанс и да чете поезия?
Илко Димитров: Аз има малко особена гледна точка за доброто и лошото време. Мисля, че няма добро и няма лошо време. Всяко историческо време е лошо или добро в зависимост от това дали го понасяш, и дали те мачка, и дали участваш във възпроизводството му. За мене това не е лошо време, в което сме, нито е добро. Въпроса е как го преценяваме, дали се оставяме да ни смачква, да ни поглъща без следа или участваме активно в неговото правене.
Фокус: А къде е поезията в него?
Илко Димитров: Навсякъде е поезията. Тук не става дума за поезия толкова, колкото за духовното измерение на присъствието ни. Аз твърдя, че колкото и да е тежка действителността, на всяка крачка можем да се сблъскаме с духовно измерение, духовно притегляне на действителността. Аз съм абсолютно убеден в това. Това духовно измерения, тази духовна черта, не е по-малка от преди. Просто не сме свикнали да я виждаме и да я оценяваме. Но пак твърдя – няма духовни времена. Има хора, които успяват да утвърдят духа си и хора, които не успяват. Винаги е имало такива хора. Това е мое мнение. Може би не съм съвсем прав. Сега си мисля за тези черните векове, за тъмните векове. Времето е едно, въпросът е как го преживяваме.
Фокус: Вие сте писател и поет. А какво четете?
Илко Димитров: Като малък четях безразборно и наистина прекалено много. И прекалено безразборно. Напоследък се опитвам да стеснявам четенето, защото това, което трябва всеки да направи е да извлича максималното от минимален брой книги. Иначе се претупват нещата и нямаш време за мислене. В момента чета от дълго време Монтен. За мен това е просто върхът.

Избрани стихотворения от новата книга на Илко Димитров – „Продавачът на конци”

Можеш да спреш мига.
Ако пожелаеш, можеш да спреш мига –
от тебе зависи. Само направи своя избор между
красивата пеперуда с карфица между крилата
и гъмженето на въздуха.

* * * *

С такова усърдие се труди продавачът на конци,
толкова сериозно се отнася към работата си, сякаш
ще направи онова, което ще направи хирургът.
Не изглежда ли смешен продавачът на конци,
сравнен с хирурга? А хирургът –
не изглежда ли смешен той, сравнен с божия пастир.
А последният – не е ли направо смешен, сравнен с Бога?
А Бог, не е ли смешен Бог, ако го сравниш с продавача на конци,
който с такова усърдие се труди. ТОВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО – ТОЙ ДЪРЖИ

* * * *

Кой те подкрепя? Кой може да те подкрепи?
Познай себе си, за да разбереш, че си никой.
Познай Бог, за да разбереш, че няма Бог.
Познай другите, за да разбереш, че си сам.
Остави всичко това, имаш конкретни задачи.

* * * *
Когато не ти се живее.
Когато изобщо не ти се живее.
Когато направо не ти се живее.
Когато не ти се живее, ама никак.
Когато ти се ще да си умрял.
Когато е най-добре да си умрял.
Когато да беше умрял.
Когато да умреш ей сега и ей тука.
Когато да не се беше раждал.
Когато никога да не се беше раждал.
Когато въобще защо си се родил.
Когато защо, наистина,
си жив, а не умрял. Когато не ти се живее
и когато ти се мре – кажи три пъти „когато”.
Нюансът има значение.

* * * *

Това, което пишеш, трябва да промени Вселената.
Ако не пишеш така, остави на друг.
Но мислиш ли да променяш Вселената, ще станеш за смях.