Юрген Рот и Васил Антонов в разговор за това кои са „новите български демони”

Водещ: Започва „Коритаров Live”. Кои са новите български демони, описани в едноименната книга на германския разследващ журналист Юрген Рот „Новите български демони”. Ето я книгата, така изглежда тя. Утре от 18:00 часа в столичната книжарница „Хеликон” ще бъде нейното официално представяне, а тази сутрин мой гост е Юрген Рот. Добро утро и добре дошли.
Юрген Рот: Добър ден.
Водещ: Г-н Рот, нека да започнем с цитат на човек, който е засегнат от вашата книга, който е много характерен за атмосферата в България в рамките на подобни дебати. Чета ви от вчерашния брой на вестник „24 часа”, рубриката „Проблясъци”, Румен Петков: „Лъжецът, клеветникът, мошеникът, безгръбначният трябва да бъде удрян през устата и през пръстите, и през всички части на тялото”, тази рубрика е озаглавена „Бий клеветника през устата”. Бившият МВР-шеф Петков за книгата на Юрген Рот „Новите български демони”. Как се отнасяте към подобни реплики, плашат ли ви?
Юрген Рот: Не, не се боя от г-н Петков. Такива изказвания на г-н Петков показват неговите интелектуални качества и за съжаление, такъв човек е бил вътрешен министър в България, въпреки че трябва да се знае информацията в миналото, критични журналисти са били застрелвани, пребивани и това звучи като един такъв зов да се направят подобни неща. Това е срам за г-н Петков да говори по подобен начин.
Водещ: Но той иска да ви съди, мисля, че е завел иск срещу вас.
Юрген Рот: Това е твърдял, не знам нищо по този въпрос, знам само от вестниците, че нещата са такива или би трябвало да бъдат такива, аз и не знам за какво би могъл да ме съди.
Водещ: За неточни факти.
Юрген Рот: Тогава, за съжаление, не е чел книгата. Аз предоставям твърдения от определени източници, от хора на високо ниво, казвам същевременно обаче, че това са предположения, за това няма доказателства до момента и се дистанцирам от всичко това. Аз правя това, което е необходимо от журналистическа гледна точка.
Водещ: Но, ако това са твърдения, за които няма доказателства, тогава защо мислите, че те биха могли да бъдат използвани в сериозна книга и на тяхна основа да се правят сериозни изводи, след като са само твърдения.
Юрген Рот: Източниците не са какви де е, някакви малки полицейски чиновници на ниско ниво, това са квалифицирани източници от най-висшите етажи на вътрешното министерство или хора, които пък са работили във вътрешно министерство. Тези изказвания бяха много достоверни в моите очи и затова съм ги цитирал.
Водещ: Имате ли записи? Записи на тези разговори имате ли ?
Юрген Рот: Разбира се, те всички са записани на касетофон.
Водещ: Имате записи на касетофон? Имате такива?
Юрген Рот: Да, разбира се.
Водещ: Добре, аз ви казах и предварително, че именно заради сериозността на вашата книга ще ви задавам много сериозни въпроси по фактологията. Ето какво пише на страница 58-ма в българския вариант, вие говорите за Николай Добрев, който е покойник вече, бивш вътрешен министър. Пишете така: „Обученият в Москва партиен функционер Добрев заема поста министър на вътрешните работи в период, когато по единодушното мнение на международни наблюдатели мафията владее България. Преди това той е заместник-председател на Комитета за държавна сигурност (КДС) и член на Военния съвет на гранични войски, отговорни за разстрелите на безброй бежанци”, това сте го написали. Кога, според вас, Николай Добрев е бил заместник-председател на Комитета за държавна сигурност?
Юрген Рот: Не мога вече съвсем точно да си спомня кога е бил заместник-председател КДС. Източникът, който цитирам, е немски учен, който се е занимавал...
Водещ: Немският учен професор Стефан Апелиус.
Юрген Рот: Професор Стефан Апелиус, да него цитирам.
Водещ: А защо не си проверявате информацията и от втори източник?
Юрген Рот: Защото професор Апелиус е като един признат учен, известен, поне в Германия.
Водещ: Нека само да кажа нещо. Тъй като ние в България имаме, разбира се, своите обвързаности от гледна точка на професионален ангажимент, контакти, конфликти и т.н., но основен принцип в нашата работа е безпристрастността и заради това ще ви кажа, че Николай Добрев не само не е бил заместник-председател на Комитета за държавна сигурност, а това и фактологически би било невъзможно по следната причина, институция Комитет за държавна сигурност в България има в края на ’60-те години за кратко в продължение на три години, когато Николай Добрев е бил ученик. В годините, за които се пише, Николай Добрев беше секретар на Централния комитет на Комсомола и отговаряше за организационната работа, така че това е съществена фактологическа неточност. Аз го познавах лично.
Юрген Рот: Това, че сте го познавали лично, ви прави чест.
Водещ: Това е факт, просто.
Юрген Рот: Но това не променя нищо, аз им вярвам.
Водещ: Променя това, че не е бил такъв. Не е бил.
Юрген Рот: Говорих с професор Апелиус, той поддържа твърдението си...
Водещ: Вижте, има неща...
Юрген Рот: Вие казвате, че е грешно?
Водещ: Има неща, които могат да бъдат твърдени, но когато фактите са публични и са факти, твърдението просто е невярно. Обяснете на професор Апелиус, че това не е вярно. После да ви попитам още нещо. Страница 89. Ето как е написано в българския вариант и как звучи на български. Всекидневни измами, един примерен сценарий. Примерите за това какви щети нанася корупция и липсата на работеща средна система на българските граждани са много. Тук си позволявам да цитирам писмото на една бизнес-дама от България до министъра на външните работи на Федерална република Германия Гернот Ерлер. Кога Гернот Ерлер е бил министър на външните работа на ФРГ? Това е много важно на български език.
Юрген Рот: Гернот Ерлер никога не е бил външен министър. Той е бил държавен секретар във външно министерство.
Водещ: Така е в момента.
Юрген Рот: И така стои и в немския текст.
Водещ: При министър Франк-Валтер Щайнмайер сега.
Юрген Рот: Обясних ви.
Водещ: Просто тук е написано така, че ще създаде. Ето, министърът на външните работи.
Юрген Рот: Аз се доверявам на преводачите. В немския оригинал, логично е написано като държавен секретар във външно министерство.
Водещ: Да, просто преводът е сгрешен очевидно. Отиваме нататък. Вече по същество. Страница 122 – „В полицейските кръгове се говори за вълнуващото време, когато Румен Петков е бил кмет на Плевен. По това време е убит Конов. Водеща следователка по това време в Плевен, си спомня следното във връзка с убийството: „Както Людмил Конов, така и Васил Антонов, стояха на входа и изхода на една фирма за преработка на петрол. По този начин финансираха Петков. И за това твърдение, доказателства няма.” Следователката продължава обаче: „Твърди се, че двамата – Конов и Антонов имат директни връзки с престъпни структури. Конов бил организирал няколко бомбени атентата в Плевен, с цел да се стигне до смяна на директора на полицията. Той, заедно с една прокурорка, бил създал много добре функционираща система за изнудване – криминално проявени били задържани, след което отново ги пускали. Людмил Конов беше сред едни от най-важните поръчители на покушения. А после се случи така, че убиха Конов, а другият, Васил Антонов, стана депутат от БСП”. Например, имате ли запис на разговора си с тази следователка?
Юрген Рот: Разбира се, че имам запис.
Водещ: Защо не й посочите името.
Юрген Рот: Ако мога да ви прекъсна. Имам не само запис, но това изявление беше направено от петима свидетели общо.
Водещ: Петима свидетели? Защото тук може би е момента, аз ви споменах предварително, да включим Васил Антонов за кратко и след това ще продължим. Г-н Антонов, ако е на линия. Чувате ли ни?
Васил Антонов: Ало!
Водещ: Слушате ли ни? Чувате ли ни?
Васил Антонов: Да. Добро утро! Слушам и следя разговора от студиото.
Водещ: Г-н Рот казва, че не просто тази следователка, но и петима свидетели са развили тезата за това, че вие и Людмил Конов сте имали връзки с престъпни структури, директни връзки с престъпни структури.
Васил Антонов: Разбира се, че... ало...
Водещ: Да, слушаме ви. Вие говорете.
Васил Антонов: Разбира се, че това е една от големите манипулации, които г-н Рот отделя в главата, която развива за Плевен и за отношенията ми както с Румен Петков, така и с Людмил Конов. Не случайно аз преди няколко дни се опитах така, с едно изложение в медиите, да дам възможност да конкретизира, така да развие своята теза, а оттам съответно да можем да коментираме тези въпроси, защото действително материалът е изпълнен с чудовищни измислици и някои от тях мога конкретно да ги споделя, ако представлява интерес.
Водещ: Кажете.
Васил Антонов: Например, тезата му, не само тази теза, която спомена за директните връзки с престъпния свят. Това е теза, за която действително, ако г-н Рот не пожелае да вземе отношение и да се извини, наистина ще му заведа дело.
Водещ: Чакайте. Спрете само за момент.
Васил Антонов: Така също не е точна и тезата, която той споменава, че стоя или моята фирма по-точно е стояла на входа и на изхода на една рафинерия, а преди това, в април месец, когато излезе първата разпечатка в електронните медии, той споменаваше конкретно там плана.
Водещ: Добре, само за момент, само за момент, за да го включим в разговора. Изчакайте.
Васил Антонов: Да.
Водещ: Така. Предполагам, разбрахте. Г-н Антонов казва – или да конкретизирате тезата си за връзките с престъпни структури или да се извините. Можете ли да си конкретизирате тезата?
Юрген Рот: Аз мога само да кажа това, което е вече е написано в книгата. Има определи изявления, които съм взел като информация и ги цитирах в книгата. Момент. Но в книгата също съм писал, че това е твърдение на тази полицейска служителка. Аз не съм го представял като факти, а просто множество. И това е, което прави книгата сама по себе си. Различни условия, които изясняват корумпираните състояния в България. Това е един от многото примери. Ако Антонов твърди, че това не отговаря на истината...
Водещ: Така твърди. Тогава?
Юрген Рот: Тогава вярвам му, че той прави това изказване. Естествено, аз не съм догматично настроен.
Водещ: Бихте ли му се извинил?
Юрген Рот: Мога да се извиня в един личен разговор, но преди това трябва още веднъж да разговарям с полицейските служители от Плевен.
Водещ: Кои са тези служители?
Юрген Рот: Аз сега няма да ви го кажа ако не са те сега тук. Аз няма тяхното съществуване да застраша.
Водещ: Момент. Само секунда. Първо, г-н Антонов, това, което казва г-н Рот удовлетворява ли ви? Вие бихте ли се срещнали с него за личен разговор?
Васил Антонов: По всяко време бих се срещнал с него за личен разговор, но не може да ме удовлетворява, тъй като когато се излиза в публичното пространство, не мога лично извинение да приема. Трябва първо да изложим фактите и да ги коментираме. Явно, че някой неистово е искал да се хареса на г-н Рот, въпреки тези квалифицирани или както ви каза той служители. Искам и още въпрос обаче аз да поставя. Коментарът за фирмата, изхода и входа на фирмата, „Плама” или която и да е друга рафинерия, искам да спомена, че рафинерия „Плама” беше приватизирана още през 1996 година, а моята фирма, в съдружие с покойния вече Людмил Конов, бе регистрирана 1998 година. Тъй че имам и много други въпроси, но виждам, че и времето така напредва. Мога да отговарям на всички въпроси конкретно и ясно, за разлика от г-н Рот.
Водещ: Така, добре, г-н Антонов. Само за момент. Ето виждате, отново фактологично разминаване при регистрацията на фирмите. Да не се окаже така, че има едно сериозно подвеждане, както в случая, в който професор Апелиус ви е подвел доста за Николай Добрев?
Юрген Рот: В България човек често го подвеждат, когато става въпрос за информация. Аз съм убеден в това на базата на начина, по който оценявам личностите, с които разговарям. Не са ми дали грешни информации. Има ... определени факти и ако г-н Антонов казва, че в тези компилации нещата са, аз му вярвам разбира се на това, което твърди, но аз имам една определена гледна точка.
Водещ: Как така вярвате и на г-н Антонов, и на вашите източници?
Юрген Рот: Аз това, което каза г-н Антонов сега, ме убеди. Освен така също така, че източниците, с които говоря, че не са ме излъгали. Моята задача е в моменти на съмнение, да ги предоставя на обществеността.
Водещ: Ако сега това, което чухте от г-н Антонов ви е убедило, че той е прав, как така в същото време продължавате да вярвате и на източниците си.
Юрген Рот: Това не е противоречие. Аз не виждам тук противоречие, разбира се. Това го казва г-н Антонов убеден и аз нямам основание да не му вярвам. От друга страна, има източници, които твърдят съответно и трябва да се изясни защо тези източници твърдят нещо различно от това, което твърди Антонов, има противоречие.
Водещ: Защо не проведохте това разследване предварително, преди да напишете книгата, материалите?
Юрген Рот: Аз съм проверил тези неща веднъж в София и казаха ми, че нещата са така. А Антонов твърди, че нещата стоят по различен начин. Има различни твърдения, различни изказвания.
Водещ: Добре, един логичен въпрос не си ли зададохте? Ако тези, които са ви казали всичко това, твърдят, че това е така, защо не са образувани съдебни производства? Ако това са полицейски източници, защо не са правили разработка?
Юрген Рот: Този въпрос е малко наивно поставен.
Водещ: Защо?
Юрген Рот: Вие искате да ми кажете, че полицията и правосъдната система работи независимо каква е критиката на ЕС към съдебната система?
Водещ: Недейте да се криете зад ЕС. Въпросът е – ако на вас източниците ви са полицейски, логиката е следната – полицейският източник би ви се оплакал. Тук има престъпен казус. Ние искахме да работим по него, но някой ни спря. Казаха ли ви тези полицейски източници, че някой ги е спрял да работят по този случай?
Юрген Рот: Разбира се, че ми казаха, че са им забранили да работят.
Водещ: Кой им е забранил? Казаха ли ви?
Юрген Рот: Полицейските източници от Плевен обясниха, че не могат да продължат следствието.
Водещ: Кой им е забранил?
Юрген Рот: Техните висшестоящи.
Водещ: Кои? Г-н Рот, намирате се в сериозно студио, в сериозна телевизия, в сериозна държава. Направил сте книга с твърдения, на базата на която правите изводи. Кой е забранил на полицията да разследва тази престъпна хипотеза.
Юрген Рот: Техните началници.
Водещ: Кои началници?
Юрген Рот: Имало е политически натиск. И не съм питал за имената.
Водещ: Кат не сте питал? Това е много сериозно. Първо, сигурен ли сте, че е имало разследване?
Юрген Рот: Да, твърде сигурен съм, иначе не бих ви го разказал.
Водещ: Казаха ли ви, че е имало разследване?
Юрген Рот: Имало е разследване.
Водещ: Имало е разследване. Казаха ли ви, че някой е спрял това разследване?
Юрген Рот: Полицейските служители разказаха, че техните висшестоящи началници са им обяснили, че не бива тук да разследвате. Точка. Това беше нещото, на което можех да повярвам.
Водещ: Сега. Това разследване е правено от плевенската полиция или от НСБОП?
Юрген Рот: От плевенската полиция.
Водещ: Започнало ли е било това разследване или са имали намерение да го започват?
Юрген Рот: Те са били започнали с разследването.
Водещ: А нали знаете, че ако е било започнало разследването, трябва да има писмени следи?
Юрген Рот: Вероятно да.
Водещ: И този, който е забранил това, също да го направи така, че да остави следа.
Юрген Рот: Приемам, че е било така.
Водещ: Така. Ако това е така, тогава защо не ни кажете името на високопоставената следователка, както и на полицаите, за да има елемент на достоверност. В една държава, която иска да се бори срещу престъпността, поемането на отговорност и прозрачността, са най-важните фактори.
Юрген Рот: Защото опитът, който са имали тези полицейски служители не само в Плевен, но и в София.
Водещ: Вижте, ние не сме на края на света в затънтена провинция някъде, без правила. България е член на ЕС. И аз като журналист ви казвам – посочете поне един източник за тези твърдения конкретно.
Юрген Рот: Няма да назова никакви източници конкретно. Източници, които конкретно са назовани, са назовани в книгата.
Водещ: Защо?
Юрген Рот: И не можете да идвате с аргумент „тъй като България е в ЕС”, изведнъж нормите на правовата държава са на нивото на ЕС. И вие сега чрез това да излавирате, да докажете, че съдебната система, полицейската система.
Водещ: Не лавирам. Но твърдения, които не са факти и които са основа за правене на изводи, се наричан клевета.
Юрген Рот: Клевета е, за не правя едно твърдение, че нещо е факт. Ако аз казвам, има съмнения, подозрения, сериозни подозрения, тогава задачата на прокуратурата и на полицията е да разследват този случай. Ако не се водят разследвания и е имало много случаи, когато...
Водещ: С други думи, вие стоите зад книгата си. Зад твърденията.
Юрген Рот: Да, досега, разбира се. Стоя зад книгата си и зад това, което съм написал.
Водещ: Трябва ли според вас българската прокуратура да започне разследване по тези твърдения?
Юрген Рот: Би било много хубаво.
Водещ: Добре, аз благодаря на Юрген Рот за този разговор. Поздрав, между другото, на професор Апелиус. Наистина му кажете грешката за Николай Добрев.