СЕМЕЙНАТА ОБРЕДНОСТ


Водата неизменно присъства в ритуалите и от семейния празничен цикъл заради своите очистителни и апотролейни функции.

Раждане



Бременна не бива да си мие главата, нито да пере дрехите си от Игнаж-зен до Йордановден. Това са Мръсни, Погани дни, в които светът и водата анекръстени и опасни за всички, но особено за бременните. Ако се наруши тази забрана, раждането ще е трудно.
Когато жената ражда трудно, дава й се да пийне или се пръска лицето й ле светена водица. Светена вода сипват и във водата за къпане на детето до 40-ия ден. Някъде се кади вода при първото отиване за вода.
Всички възможности за ритуално очистване са чрез вода. Плискат в краката на лехусата на кладенеца, на прага на къщата, пред храма...
Очистителната сила на водата се използва и на 40-ия ден след раждането, при първото отиване на родилката в църква. На връщане от храма й :ават светена вода, да измие обредно лицето си и да пийне от нея. Докато не пийне и не се умие, все още се счита за нечиста.
Водата, която никой не може да спре, да преобърне хода й, е символ на гървежа - „да ти върви по вода" означава да се стичат благата върху тебе. За магическото заклинание, правено при течаща вода или кладенец: „Както ми тече водата, така да ми тече кърмата", разчитали кърмачки, за да гърнат кърмата си.
Светената, кръстената вода е символ на подредения, нашия свят. Тя мзи, пречиства, помага, Мръсната вода, в която родилката в никакъв случай не трябва да гази, е па другия край на отвъдното царство на бродещи и :пасни души. Забраните да се приближава човек към тях, особено на родилка, са повече от категорични. Някъде раждането съвсем директнс асоциира с прекрачване през света на отвъдното в нашия човешки свят. Когато бабата пита родилката: „Какво бродиш?", тя оттоваря: „Вода бродя", и знае или само смътно се досеща, че минава през ели невероятно важен и опасен брод - между живота и смъртта, между тялото и душата, между природата и нейното очовечаване, усвояване от човешко митологично-приказното мислене отрежда ходенето за вода, пътя кш кладенеца да се асоциират с пътя към другия, долния свят. Затова и в родилка е строго забранено да ходи за вода до 40-ия ден. В този период не трябва и да помисля дори за този път, камо ли да тръгне по него. Ако все пак се появи на кладенеца, длъжна е да се предпази с определени магически, очистителни действия - първо се умива и пие вода, стичаща се по лактите й, налива съдовете през ръкава си, дарява кладенеца с просо, жито, фасул, пара, слага сол в кофата, преди да го спусне във водата, слага мм-ра престилка на гърдите си, жените плискат вода в краката й и пр. Тои път, това първо отиване на родилката за вода твърде много напомня невестиното отиване за вода. Пътят сякаш се повтаря. Жената „изплува" за втори път, изкачва се „горе", при живите, при светлината, намира място в дома и света наоколо, подрежда се, вписва се в него. Миенето й на кладенеца сякаш е нейното възкресение.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.