Женско божество
В общославянската религиозна система, както и в известните религиозни системи на отделните славянски общности има и божества, определяни като същества от женски пол. Има сведение, което потвърждава почитането на женско божество и у българските славяни. Според “Житие на Георги Све-тогорец” - грузински монах от Атон, писано от йеромонах Георги, и през XI в. българи, живеещи около грузинския манастир, почитали идол на жена богиня. „Тия неразумни, както казах, служили още на нея и говорили: „Слънце и дъжд и всякакво добро за нас ни се дава от нея, тъй като тя има власт да дарува смърт и живот комуто пожелае." У източните славяни е известна богинята Мокош. Тя е поставена в края на списъка на боговете в “Повесть временыx лет” и в други руски ръкописи. Продължение на образа на Мокош е Параскева Пятница, на която се принася прежда, тя преде и води нишката на съдбата. Вероятно една от функщште на Мокош е била същата. Нейното име се свързва или с корена „мокрый", „мокнуть" или с mokos „предене", т.е. богинята преде нишката на съдбата, определя жизнения път на човека. Това я свързва с божества като мойрите у древните гърци или норките в германската митология. В западнославянската митология е позната богинята Жива, разглеждана като въплъщение на жизнената сила и противопоставена на смъртта. Споменатата в “Житие на Георги Светогорец” богиня е сходна с Жива и повече с Мокош. Тя е женско антропоморфно божество и основната й функция е дарителна. Тя има власт да определя живота и смъртта на хората - най-важните параметри в човешкото съществуване, дава добро, а в по-общ смисъл това е всичко, което подпомага човешкия живот - слънце, дъжд, щастие, успех. Несъмнено тя има и гадателна функиия, защото определянето на живота или смъртта винаги е свързано с гадаене - кой трябва да живее още, какво ще се случи с него, докога може да живее.
ИМЕННИЦИТЕ
Филип
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
В общославянската религиозна система, както и в известните религиозни системи на отделните славянски общности има и божества, определяни като същества от женски пол. Има сведение, което потвърждава почитането на женско божество и у българските славяни. Според “Житие на Георги Све-тогорец” - грузински монах от Атон, писано от йеромонах Георги, и през XI в. българи, живеещи около грузинския манастир, почитали идол на жена богиня. „Тия неразумни, както казах, служили още на нея и говорили: „Слънце и дъжд и всякакво добро за нас ни се дава от нея, тъй като тя има власт да дарува смърт и живот комуто пожелае." У източните славяни е известна богинята Мокош. Тя е поставена в края на списъка на боговете в “Повесть временыx лет” и в други руски ръкописи. Продължение на образа на Мокош е Параскева Пятница, на която се принася прежда, тя преде и води нишката на съдбата. Вероятно една от функщште на Мокош е била същата. Нейното име се свързва или с корена „мокрый", „мокнуть" или с mokos „предене", т.е. богинята преде нишката на съдбата, определя жизнения път на човека. Това я свързва с божества като мойрите у древните гърци или норките в германската митология. В западнославянската митология е позната богинята Жива, разглеждана като въплъщение на жизнената сила и противопоставена на смъртта. Споменатата в “Житие на Георги Светогорец” богиня е сходна с Жива и повече с Мокош. Тя е женско антропоморфно божество и основната й функция е дарителна. Тя има власт да определя живота и смъртта на хората - най-важните параметри в човешкото съществуване, дава добро, а в по-общ смисъл това е всичко, което подпомага човешкия живот - слънце, дъжд, щастие, успех. Несъмнено тя има и гадателна функиия, защото определянето на живота или смъртта винаги е свързано с гадаене - кой трябва да живее още, какво ще се случи с него, докога може да живее.
ИМЕННИЦИТЕ
Филип
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
