Календар
Календарът е система за организация и отчитане на времето в рамките на една година. В аграрните общества календара е изграден върху цикличното схващане за времето и се обуславя от природния кръговрат, от смяната на сезоните и зависещите от тях стопански дейности. Емпиричният народен календар на българите се състои от две полугодия - зимно и лятно, с основни опорни точки празниците в чест на светците Димитър и Георги. По своята същност той е слънчево-лунен - новата астрономическа година започва с коледните празници, бележещи точката на зимното слънцестоене, а великденският празничен цикъл се изчислява ежегодно съобразно с първото пролетно пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. През различните исторически епохи са използвани различни календари. Според римския календар новата година е започвала с месеца на бога на войната и вегетацията Марс - март. По-късно римският каленар е заменен от Юлиянския, поставящ началото на новата година на 1 януари. Сред източноправославните народи се използва и църковният календар, според който началото на новата земеделска година е на 1 септември. Народният календар включва 12 месеца, четири от които са персонифицирани - януари, февруари, март и април. Сред тях женската персонификация принадлежи на Баба Марта - сестрата на Голям и Малък Сечко и на Лъжко или Лъжитреф (април). Названията на останалите месеци се образуват най-често според присъщата им трудова дейност или получават името на най-почитания през месеца християнски светец. Например май е известен като „по копан на царевица време" или като Костадиновския или Ерминския месец (от св. Константин и св. Йеремия). Октомври е по „грозде време” или е Димитровският месец (от св. Димитър). В миналото отчитането на времето е ставало по т.нар. рабоши.
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
Календарът е система за организация и отчитане на времето в рамките на една година. В аграрните общества календара е изграден върху цикличното схващане за времето и се обуславя от природния кръговрат, от смяната на сезоните и зависещите от тях стопански дейности. Емпиричният народен календар на българите се състои от две полугодия - зимно и лятно, с основни опорни точки празниците в чест на светците Димитър и Георги. По своята същност той е слънчево-лунен - новата астрономическа година започва с коледните празници, бележещи точката на зимното слънцестоене, а великденският празничен цикъл се изчислява ежегодно съобразно с първото пролетно пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. През различните исторически епохи са използвани различни календари. Според римския календар новата година е започвала с месеца на бога на войната и вегетацията Марс - март. По-късно римският каленар е заменен от Юлиянския, поставящ началото на новата година на 1 януари. Сред източноправославните народи се използва и църковният календар, според който началото на новата земеделска година е на 1 септември. Народният календар включва 12 месеца, четири от които са персонифицирани - януари, февруари, март и април. Сред тях женската персонификация принадлежи на Баба Марта - сестрата на Голям и Малък Сечко и на Лъжко или Лъжитреф (април). Названията на останалите месеци се образуват най-често според присъщата им трудова дейност или получават името на най-почитания през месеца християнски светец. Например май е известен като „по копан на царевица време" или като Костадиновския или Ерминския месец (от св. Константин и св. Йеремия). Октомври е по „грозде време” или е Димитровският месец (от св. Димитър). В миналото отчитането на времето е ставало по т.нар. рабоши.
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
© 2020 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!