Кръстопът


Осмисля се и се възприема като своеобразен хоризонтален модел на света, тъй като съсредоточава четирите основни посоки – север, юг, запад и изток. Затова в народните представи кръстопътят е сакрална граница, разделяща своето от чуждото или усвоеното пространство (културата) от неусвоеното (дивата природа). По тази причина на кръстопът се извършват множество обредно-магически действия и ритуали главно с очистителен характер, целящи извеждането (прогонването) на злините (болести, магии, демони) в чуждото, непринадлежащо на човека пространство. Най-често на кръстопът се изгражда грамадата от камъни – обичай, известен още като анатема или проклятие. На кръстопът баячките лекуват най-различни заболявания и там изхвърлят водата от поливките. Есенните женски жертвоприношения в чест на хтоничните демонични сили (сладки и медени, самодиви и юди, cтoпан на селището), известни като Кокоша черква, Блага черква, Божи дух или Лелино здраве, също се извършват на кръстопът, като част от обредната храна се оставя там с цел омилостивяването на тези свръхестествени сили. При ритуалните обхождания на селското землище против суша – покрьсти, свещеникът поръсва всеки кръстопът със светена вода, за да завали дъжд. На кръстопът се правят и развалят магии. Ако магьосницата иска да открадне млякото на чуждо стадо, тя скрива под камък на кръстопът залък хляб, яйце или муска. Пак на кръстопът тя поставя черен конец, верига с катинар или восък. Когато младоженците минат през това място, те стават „завързани" и брачният им живот не е щастлив. Предметите, с които е направена магия за лошо, също се изхвърлят на кръстопът, за да се „разнесе" (неутрализира) лошотията. На кръстопът се добива най-често живият огън.


За изготвянето на справка „Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
* Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител – Анани Стойнев. Издателство „Захарий Стоянов”. С., 2006.
*Архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.