Вода


В сватбения обреден комплекс поради апотропейните си функции водата е постоянен реквизит особено в магическите ритуали, целящи да осигурят сполука при годежа, при излизане на момичето от бащиния дом, при пристъпянето й в дома на младоженеца. Вода „за хаир" се лее навсякъде пред и след колата на младите - по пътя на преминаването им от едно състояние в друго, от един житейски път и съдба в друг. В това време на промяна те са най-уязвими и най-много имат нужда да бъдат защитени, да бъде насочен пътят им към добро, изобилие, да им върви като по вода.
Водата не само ще защити, но и ще изчисти всяко зло. Затова и месачката на сватбата трябва да си измие обредно ръцете преди замесване.
Булката запойват с вода поне три пъти - на излизане от нейния дом, на път за църквата и при посрещането й от свекървата. Преминаването през вода символично означава брака.
С вода невестата полива на всички да се измият още като я посрещнат новите й родители. Същото прави и на връщане след ритуалното ходене „на вода". Пълненето на съдовете с вода и внасянето им пълни в дома на младоженеца в митичното съзнание на българина са свързани с пълнене, забременяване на невестата. Затова тя трябва да влезе „пълна" в новия си дом, затова и ходенето за вода и пълненето на съдовете е истинското завършване на сватбата. Забременяването е нейната крайна цел. Трикратното разливане на водата и пълненето отново е трикратното отхвърляне на състоянието, което неминуемо следва - оплождане, забременяване. То е като борба, но и като вричане. То е магия, за да е съвсем сигурно, че онова, което се играе в ритуала, ще се случи в действителността. „Брачният" смисъл на тази вода може да се открие във вярването, че ако някое момиче пие от нея, скоро ще се ожени. Според някои изследователи ходенето за вода повтаря брачния акт и в същото време цялата сватба. Същата символика е включена и в обичая при успешно свождане да се пълни стомна с „блага" ракия, а при нежелан изход от него на бащата на невестата да се носи ракия в счупен съд. Водата като очистително средство се използва при къпане на недевствени булки. На места я питат „кой ти строши стомните" и тя трябва да отговори пред всички защо не е в състояние да донесе вода, а трябва да бъде изкъпана в нея.
Осмислянето на носенето на вода като брак съществува в съвсем недвусмислени ритуали - пристанала мома да се приема за жена, след като е донесла вода в къщата или паралелно с това е разровила и жаравата в огнището. Огнището като дом и пълният съд с вода като възможност за забременяване народът ни е въвел трайно в своята брачна символика.
В митологичен план пътят до кладенеца и обратно се осмисля като път към, долния" свят и обратно. В сватбения ритуал невестата върви към ,долния"свят (дома на съпруга й) и се връща оттам чак когато роди. Връщането от кладенеца с пълни съдове е поглед и сякаш благословия за това завръщане.
Кладенецът, реката, водата очертават границата, тоест края на един момент, началото на друг. В някои краища разбулването на невестата също е ставало на кладенеца, при вода. Избирането на място с вода за определен ритуал цели да предизвика здраве, плодовитост, късмет, благополучие на новото семейство. Във водата те търсели не само нейната магическа предпазваща и плодоносна сила. Старите българи се надявали чрез водата, намираща се на границата на световете, да се докоснат и до света на отвъдното, до предците си, от които също търсели подкрепа, закрила, покровителство.
Ако се разлее вода по невнимание, носи късмет.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.