Обредни вещи, храни и символи





Босилек

С босилек се мие и къпе починалия. Босилек се слага задължително във възглавницата за ковчега.



Бръшлян

Бръшлянът е символ на безсмъртието, на умиращата и възкръсващата природа. При ходене на гроб китка от бръшлян се оставя при главата, при помен - върху житото.
Като символ на безсмъртието е постоянен атрибут на Дионис, посвещава се на умиращи и възкръсващи божества, като Атис и Артемида.
Бръшлянът има и предпазна сила. При заплаха от тежки епидемии от клонките му се правят малки кръстчета, които се носят като амулети.


Вода

Водата се осмисля като преход от света на живите в света на мъртвите. Вярвало се, че душата на починалия преминава в „оня" свят през река.
Водата е силно очистително и пропъждащо средство. Вампирите се страхуват от вода и не преминават през нея. Затова и измиването на починалия е задължително.
На някои места още преди да си отиде човекът, за предпазване на останалите от дома изливат водата от съдовете (нарича се мъртвешка) и ги оставят наведени, докато мъртвецът не се пренесе през място, където тече вода. Застоялата вода съхранява, задържа бедата, а течащата я отмива, очиства другите от нея.
Очистителната сила на водата се използва веднага след погребението, когато всички задължително трябва да си измият ръцете. По-късно, когато се разотиват от трапезата за Бог да прости, пред всеки трябва да се излее пак вода, за да отмие злото и болестта.
Вдовецът излива на гроба на починалата си жена цял котел с вода, за да отмие лошото минало и да му върви вече по-добре. А също и да измоли прошка за второ венчило.
Нов квас се взима от къща през река. Границата, която поставя водата, отделя доброто от злото, болестта от здравето, смъртта от живота. Водата предпазва и е гаранция за чистота и здраве.
Казват, че който пие вода в шепа, на онзи свят ще носят душата му в шепа.
Водата като преход и граница с отвъдното се вижда в поверието, че ако двама пият заедно вода, заедно ще умрат.
Водата в дома на починалия става „опасна", „мъртва". Вярвало се, че починалият „се е измил с нея", че е „станала кръв", че Архангел Михаил е измил ножа си в нея, че душата на починалия се крие в нея, че ако не се излее, мъртвият ще бъде жаден на оня свят. „Мъртвешка" вода не се пие, „който пие такава вода, ще умре". Излива се веднага при смъртта, а понякога и малко преди това. Празните съдове се обръщат, стомните се по-хлупват, „за да не се скрие душата в тях". За замесването на хлябовете се носи прясна вода. „Мъртва" става и водата в съседните къщи, които също изливат и похлупват съдовете си. Същото е и с къщите, покрай които мине погребалното шествие, на места изнасят съдовете на двора, похлупени и полегнали по посока на отминалата процесия. Нова вода се носи едва след като починалият е извън дома, след като шествието е отминало. Така водата от дома на покойник се излива два пъти. Веднъж при настъпването на смъртта и втори път - при изнасянето му от дома.
Навсякъде наличието на вода в дома, докато в него се е настанила смъртта, се счита за опасно. Освен защото душата може да се скрие в съдовете с вода, да се настани, вмести в тях, водата е опасна и заради способността си да предизвиква огледално отражение. За да не се огледа душата и по този начин смъртта в дома да се удвои, съдовете за вода се покриват.



За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.