Цветя


Още от антични времена цветята са символ на пролетта, растежа и красотата. Това е магическото им значение и в народните празници. Особено характерен е Гергьовден, или Цветен Георги. Българските народни песни възпяват различни цветя - божур, ружа, трендафил, босилек... Някои се смятат за лековити, други се наричат „момински". Вярва се, че божурът, игликата и невенът пазят от лоши очи, от уроки и самовили. От значение е цветът на божура. Бялото и червеното са признак на здраве и младост. Затова цветето присъства при раждане, кръщение, сватба, но не и при смърт. Здравецът е желана магия за всякакви ритуали, поради вечнозеления си цвят. Има и магьоснически цветя - тинтява, росен, перуника, комунига, чемери-ка, омайниче... Те имат разделна, отбранителна или привличаща магия. И пазят спомен за някогашните вярвания в одушевеността на цветята.
В библейската символика цветята са знак за преходност, надежда за възкресение, за вечната пролет в райската градина. В Западна Европа игликата и момината сълза се свързват с Дева Мария и Христос, лилията е символ на Богородица. Червената роза се употребява като символ на духовната красота на св. Димитър и с цвета си говори за кръвта и страданията на светеца.


За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.