Наместник
Обичаят е известен още като Стопанова гозба , Курбан на дядото. Прави се в чест на анонимно свръхестествено същество (стопан, наместник), което в митологичните представи е покровител на семейно-родствената група или на отделен член от семейството. Наместник е познат в Пиринския край, Родопската област, както и в Тракия. Празникът се устройва в дните около периода на зимния слънцеповрат. Празнува се в някой от понеделниците през януари или Коледни заговезни (в Бургаско, Малкотърновско).
Основните изпълнители на обичая са възрастни жени. В Пиринския край се приготвя трапеза. Канят се и три жени извън семейството. Те не трябва да са повторно омъжени или вдовици. По – рядко гостите са трима мъже (в Пещерско, Асеновградско). В района на Средните Родопи обредната храна за Наместник приготвят мъж и жена извън семейството, които не са съпрузи. Жертвеното животно обикновено е черна кокошка (по - рядко черен овен). Най-възрастната жена коли кокошката при огнището, събира кръвта в дупка и я замазва с кал. Перушината се изгаря. Овенът също се коли до огнището, а кръвта, кожата и вътрешностите се заравят в дупка на пода.
Приготвят се още хляб и баница с брашно, пресято през три сита. Прави се и коливо (варено жито). От обредната храна, заедно с три чаши вино се слага в три ъгъла на тавана „за стопана". Трапезата се нарежда при огнището. В началото и по време на вечерята стопанката изрича различни благословии, например: „Е, дете, добре са собрахме на наместникова трапеза! Да е имовит, да е становит, да е яковит, да е домовит! Сух да излязва, росен да дохожда!", а останалите често повтарят: „Цъфти, кукьо, весели се, стопане!"
В Средните Родопи за здраве на член от семейството обичаят се прави две съботи поред, като се повтарят едни и същи обредни действия - отливат по малко вино на трапезата от паница, покрита с прясно опечена питка и поставена върху вълна. В Бургаско и Малкотърновско жертвеното животно се коли на хармана и там в дупка се събира кръвта, а на трапезата се поканват трима мъже съседи. Вярванията и обредните практики на Наместник, свързани с жертвоприношение на черна кокошка (черен овен), го характеризират като езически по произход обичай. Той се изпълнява за благодарност и осигуряване покровителството на митологично демонични същества - представители на отвъдния свят.
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други
Обичаят е известен още като Стопанова гозба , Курбан на дядото. Прави се в чест на анонимно свръхестествено същество (стопан, наместник), което в митологичните представи е покровител на семейно-родствената група или на отделен член от семейството. Наместник е познат в Пиринския край, Родопската област, както и в Тракия. Празникът се устройва в дните около периода на зимния слънцеповрат. Празнува се в някой от понеделниците през януари или Коледни заговезни (в Бургаско, Малкотърновско).
Основните изпълнители на обичая са възрастни жени. В Пиринския край се приготвя трапеза. Канят се и три жени извън семейството. Те не трябва да са повторно омъжени или вдовици. По – рядко гостите са трима мъже (в Пещерско, Асеновградско). В района на Средните Родопи обредната храна за Наместник приготвят мъж и жена извън семейството, които не са съпрузи. Жертвеното животно обикновено е черна кокошка (по - рядко черен овен). Най-възрастната жена коли кокошката при огнището, събира кръвта в дупка и я замазва с кал. Перушината се изгаря. Овенът също се коли до огнището, а кръвта, кожата и вътрешностите се заравят в дупка на пода.
Приготвят се още хляб и баница с брашно, пресято през три сита. Прави се и коливо (варено жито). От обредната храна, заедно с три чаши вино се слага в три ъгъла на тавана „за стопана". Трапезата се нарежда при огнището. В началото и по време на вечерята стопанката изрича различни благословии, например: „Е, дете, добре са собрахме на наместникова трапеза! Да е имовит, да е становит, да е яковит, да е домовит! Сух да излязва, росен да дохожда!", а останалите често повтарят: „Цъфти, кукьо, весели се, стопане!"
В Средните Родопи за здраве на член от семейството обичаят се прави две съботи поред, като се повтарят едни и същи обредни действия - отливат по малко вино на трапезата от паница, покрита с прясно опечена питка и поставена върху вълна. В Бургаско и Малкотърновско жертвеното животно се коли на хармана и там в дупка се събира кръвта, а на трапезата се поканват трима мъже съседи. Вярванията и обредните практики на Наместник, свързани с жертвоприношение на черна кокошка (черен овен), го характеризират като езически по произход обичай. Той се изпълнява за благодарност и осигуряване покровителството на митологично демонични същества - представители на отвъдния свят.
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други
© 2020 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!