Антоновден (Лелинден)
На днешния ден празнуват: Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка, Донко, Тони
Свети Антоний Велики е роден около 260 г. Житиенисецът му Атанасий Александрийски съобщава, че е прекарал двадесет години в пълно усамотение в пустинята. Там на стари години той се отдръпва от света. Макар и толкова далече, мнозина го търсели за съвет, за лек, за разговор. Антоний давал на всеки това, от което се нуждаел. Когато бил на 104 години, влязъл в открит диспут с привържениците на арийското учение и ги победил. Това било тържество на християнството и хората завинаги свързали името на светеца с християнската религия. На следващата година Антоний умрял. Погребали го на тайно място. Много по-късно пренесли мощите му във Виена.
ПРИТЧИ В ХРАМА
На утренната
(Матей 11/27-30)
Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина освен Отец; и нито Отца познава някой освен Сина, и комуто Синът иска да открие. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой на душите си; защото игото Ми е благо и бремето Ми леко.
На литургията (Послание на св. Апостол Павел до евреите)
Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят; бдят за вашите души, та с радост това да вършат, а не с въздишка, понеже туй не е полезно за вас.
Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. Още повече моля да вършите това, за да не ви бъда върнат по-скоро.
А Бог на мира, който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овцете - Господа нашего Иисуса (Христа).
Нека ви направи съвършени във всяко едно дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса: Нему слава вовеки веков! Амин.
(Лука 6/17-23) И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Йерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
Бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше
сила и изцеряваше всички. И той, като повдигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви като лошо заради Сина Човечески.
Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата
ви на небесата.
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
Във фолклора св. Антоний се представя като по-малък брат близнак на св. Атанас. Братята били ковачи или според различните поверия ножари, железари, налбанти (хора, които подковават конете). Знае се, че в митологичните представи ковачите близнаци заемат видно място като първотворци, ковачи на вселената, оформящи света чрез стихията на огъня - разрушителна, но и божествена. Затова и в образите им се вплитат както представата за тази божественост и съзидание, така и респект пред демоничните сили, които покровителстват. Вплита се и представата на старите езически вярвания за небесните богове на огъня Зевс, Хермес, Тангра и Перун. Магическа е силата както на ковачите, небесни творци, така и на всичко, произлязло от техните огнени ръце. Двойно по-магическа става силата, когато са двама близнаци ковачи като св. Антоний и св. Атанас. В митичното време, когато все още не били измислени ковашките клещи, братята изваждали желязото с голи ръце направо от огъня, оформяли го с тежки юмруци. Веднъж Антоний гледал спящо със свити лапи куче и бил озарен от прозрение - техният инструмент можел да изглежда точно така, като кучешки крачета. Народът оценил ума на Антоний и му отделил празник - един ден преди деня на брат му св. Атанас. Според друга легенда обаче клещите вече били измислени, но един ден ковачът Атанас загубил най-важния за ковачите инструмент. Желязото започнало да прегаря в пещта, а хората да се сърдят и да хокат виновника. Обиден, ковачът Атанас бръкнал с ръце в огъня и започнал да кове желязото направо с юмруци. Тогава всички се убедили в необикновената му сила и го обявили за светец. Каквато и да е истината, ковачите и железарите и до днес знаят кои са покровителите на техните занаяти и празнуват в чест на двамата светци.
Според друга легенда двата дни (17 и 18 януари) са празник, посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедни дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден св. Атанас облякъл „знатни дрехи", влязъл с тях в кръчмата и, както се очаква, всички мигом скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение. Затова в Странджа наричат 17 януари Сиромах Атанас. На места денят се смята за тежък, лош празник. Разказва се, че на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в Дявола и светецът се сърди люто.
РИТУАЛИ
Празнува се в чест на чумата. Жените изпичат и раздават за здраве на „лелята" (табуирано название на болестта) медени питки.
И двата дни се тачат и в чест на едрия рогат добитък. Свещеникът обикаля селото и пръска стадото със светена вода. Освещават се в черквата ярма и царевица, които сетне се дават на животните. За да се отбележи първото пролетно затопляне, в някои региони българите изкарват животните на улицата.
ЗАБРАНИ
На този ден има редица забрани поради стремежа да се преборят чумата и други болести.
Жените не варят боб, леща, царевица, за да не се разболяват децата от шарка. В Пиринско вярват, че на Антоновден се събират всички болести заедно и на следващия ден „тръгват по хората". Затова наричат двата празника „сладки и медени". Стопаните залостват здраво вратите, пускат капаците на прозорците и не палят свещи, така че да не съгледат болестите светлината и да тръгнат по нея.
Не се яде свинско месо, за да „не се разсърдят" болестите.
Не плетат с куки, не шият с игли - ако се убодат, раните няма да зараснат лесно. Не се пипа вълна, защото се смята, че чумата спи във вълна. Не се работи, за да няма гръмотевици през годината.
Жените не решат косите си, за да не пада върху тях гръм през лятото.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Братя близнаци
Народът ни вярва, че само братя близнаци могат да спасят селището от тежки болести и от чума. Само те могат да заорават, да поставят браздата, от която бягат демони и зли сили, да изковават плуга на ралото, да спасяват и да защитават хората. Само те могат да добиват и жив магическия огън, който да лекува хора и животни. Ритуалното добиване на нов огън, на жив огън, повтаря магията на митичното зараждане на света, на първотворението, при което хаосът се превръща в космос (в ред).
ИМЕННИЦИТЕ: Антон, Антония и техните производни:
1. Андон, Андони, Андонко, Анко, Анчо, Андонета, Антоана, Антоанета, Антоанина, Антонина, Антонка.
2. Донко, Доне, Донинко, Донкин, Донко, Донован, Дончо, Доньо, Дочо, Дона, Донина, Донка.
3. Тони, Тонко, Тончо, Тоньо; Тона, Тони, Тоница, Тонка.
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
На днешния ден празнуват: Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка, Донко, Тони
Свети Антоний Велики е роден около 260 г. Житиенисецът му Атанасий Александрийски съобщава, че е прекарал двадесет години в пълно усамотение в пустинята. Там на стари години той се отдръпва от света. Макар и толкова далече, мнозина го търсели за съвет, за лек, за разговор. Антоний давал на всеки това, от което се нуждаел. Когато бил на 104 години, влязъл в открит диспут с привържениците на арийското учение и ги победил. Това било тържество на християнството и хората завинаги свързали името на светеца с християнската религия. На следващата година Антоний умрял. Погребали го на тайно място. Много по-късно пренесли мощите му във Виена.
ПРИТЧИ В ХРАМА
На утренната
(Матей 11/27-30)
Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина освен Отец; и нито Отца познава някой освен Сина, и комуто Синът иска да открие. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой на душите си; защото игото Ми е благо и бремето Ми леко.
На литургията (Послание на св. Апостол Павел до евреите)
Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят; бдят за вашите души, та с радост това да вършат, а не с въздишка, понеже туй не е полезно за вас.
Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. Още повече моля да вършите това, за да не ви бъда върнат по-скоро.
А Бог на мира, който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овцете - Господа нашего Иисуса (Христа).
Нека ви направи съвършени във всяко едно дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса: Нему слава вовеки веков! Амин.
(Лука 6/17-23) И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Йерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
Бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше
сила и изцеряваше всички. И той, като повдигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви като лошо заради Сина Човечески.
Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата
ви на небесата.
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
Във фолклора св. Антоний се представя като по-малък брат близнак на св. Атанас. Братята били ковачи или според различните поверия ножари, железари, налбанти (хора, които подковават конете). Знае се, че в митологичните представи ковачите близнаци заемат видно място като първотворци, ковачи на вселената, оформящи света чрез стихията на огъня - разрушителна, но и божествена. Затова и в образите им се вплитат както представата за тази божественост и съзидание, така и респект пред демоничните сили, които покровителстват. Вплита се и представата на старите езически вярвания за небесните богове на огъня Зевс, Хермес, Тангра и Перун. Магическа е силата както на ковачите, небесни творци, така и на всичко, произлязло от техните огнени ръце. Двойно по-магическа става силата, когато са двама близнаци ковачи като св. Антоний и св. Атанас. В митичното време, когато все още не били измислени ковашките клещи, братята изваждали желязото с голи ръце направо от огъня, оформяли го с тежки юмруци. Веднъж Антоний гледал спящо със свити лапи куче и бил озарен от прозрение - техният инструмент можел да изглежда точно така, като кучешки крачета. Народът оценил ума на Антоний и му отделил празник - един ден преди деня на брат му св. Атанас. Според друга легенда обаче клещите вече били измислени, но един ден ковачът Атанас загубил най-важния за ковачите инструмент. Желязото започнало да прегаря в пещта, а хората да се сърдят и да хокат виновника. Обиден, ковачът Атанас бръкнал с ръце в огъня и започнал да кове желязото направо с юмруци. Тогава всички се убедили в необикновената му сила и го обявили за светец. Каквато и да е истината, ковачите и железарите и до днес знаят кои са покровителите на техните занаяти и празнуват в чест на двамата светци.
Според друга легенда двата дни (17 и 18 януари) са празник, посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедни дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден св. Атанас облякъл „знатни дрехи", влязъл с тях в кръчмата и, както се очаква, всички мигом скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение. Затова в Странджа наричат 17 януари Сиромах Атанас. На места денят се смята за тежък, лош празник. Разказва се, че на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в Дявола и светецът се сърди люто.
РИТУАЛИ
Празнува се в чест на чумата. Жените изпичат и раздават за здраве на „лелята" (табуирано название на болестта) медени питки.
И двата дни се тачат и в чест на едрия рогат добитък. Свещеникът обикаля селото и пръска стадото със светена вода. Освещават се в черквата ярма и царевица, които сетне се дават на животните. За да се отбележи първото пролетно затопляне, в някои региони българите изкарват животните на улицата.
ЗАБРАНИ
На този ден има редица забрани поради стремежа да се преборят чумата и други болести.
Жените не варят боб, леща, царевица, за да не се разболяват децата от шарка. В Пиринско вярват, че на Антоновден се събират всички болести заедно и на следващия ден „тръгват по хората". Затова наричат двата празника „сладки и медени". Стопаните залостват здраво вратите, пускат капаците на прозорците и не палят свещи, така че да не съгледат болестите светлината и да тръгнат по нея.
Не се яде свинско месо, за да „не се разсърдят" болестите.
Не плетат с куки, не шият с игли - ако се убодат, раните няма да зараснат лесно. Не се пипа вълна, защото се смята, че чумата спи във вълна. Не се работи, за да няма гръмотевици през годината.
Жените не решат косите си, за да не пада върху тях гръм през лятото.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Братя близнаци
Народът ни вярва, че само братя близнаци могат да спасят селището от тежки болести и от чума. Само те могат да заорават, да поставят браздата, от която бягат демони и зли сили, да изковават плуга на ралото, да спасяват и да защитават хората. Само те могат да добиват и жив магическия огън, който да лекува хора и животни. Ритуалното добиване на нов огън, на жив огън, повтаря магията на митичното зараждане на света, на първотворението, при което хаосът се превръща в космос (в ред).
ИМЕННИЦИТЕ: Антон, Антония и техните производни:
1. Андон, Андони, Андонко, Анко, Анчо, Андонета, Антоана, Антоанета, Антоанина, Антонина, Антонка.
2. Донко, Доне, Донинко, Донкин, Донко, Донован, Дончо, Доньо, Дочо, Дона, Донина, Донка.
3. Тони, Тонко, Тончо, Тоньо; Тона, Тони, Тоница, Тонка.
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
