Босилек



Цвете, на което народното вярване приписва предпазна и продуцираща сила. Босилекът е широко представен в поетичната традиция и обредите на българите. Белият цвят и хубавият мирис на босилека, който се запазва и след изсъхването му, го определят като символ на младостта, хубостта и здравето. Заради употребата му през цялата година народът вижда в босилека вечнозелено растение, символизиращо непреходността. Смята се любимо цвете на момите, възпявано в народните песни с епитетите „ран", „росен", „ситен", „миризлив". Момината градинка е немислима без босилек. С китка от босилек момата се кичи и я дава на момъка в знак на любов. Много често в песните босилекът се отъждествява с мома или момък. На сватба младата невеста поръчва на майка си да полива босилека в градината й: „Сутрена с росица /на пладне с водица/, а вечер със слъзици." Легендата, че върху Христовия гроб (или „честните божи кръстове", закопани от евреите) израснал босилек, поражда представата за връзка между босилека и християнската вяра. Това е отразено в редица песенни текстове („християнска вяра мирише като на бял босилек"). На Йордановден свещеникът ръси от кръстената вода с китка босилек по домовете за здраве. Босилекът се слага като апотропей върху шапката на новороденото и кърпата на родилката. С босилек забъркват брашното на засевки. Босилек се използва при украса на сватбеното знаме и кумовото дръвце. Стръкове босилек забучват като украса върху коледни хлябове. Босилек се размесва със семето за посев. Босилек слагат при мъртвеца. Употребява се често и в народната медицина за кадене на болни и при баене.




За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.