Елен



Животно с небесна, слънчева символика. Според народните вярвания слънцето язди на елен или самото то е елен. със светещи златни рога. Мотивът за слънчевия елен е разпространен в българския фолклор. Наред с това животното се осмисля и като посредник между горния (небесния) и долния (подземния) свят. Често то се свързва с тотемистични представи. За култова почит към елена по нашите земи свидетелстват много скални и графични изображения от XIII-XI в. В народната вяра еленът е животно на самодивите. Горските деви се възприемат като ездачки на крилати елени Млякото на сърната и рогата на елена крият необикновена магическа сила - те правят хората силни юнаци и предпазват от зли духове и болести. Народната традиция окачествява убиването на елена като голям грях. Според поверието
веднъж в годината еленът идва сам при хората и им става доброволна жертва. Веднъж ловците не изчакали умореното животно да си почине и го убили. От тогава еленът престанал да идва и да им става курбан. Легендата за самоволната жертва на еленът е отнесена календарно към празниците на слънчевите християнски светци Константин и Елена, Петър, Павел, Илия, Пантелеймон.




За изготвянето на справка “Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.