Хорó



Нарича се още кóлó, орó. Хорóто е основен компонент в обредността. Първоначално хората се изпълняват на песенен съпровод, а по-късно и на музикален. Играят се в отворен или затворен кръг, във верига или на леса (в къса права редица). Захващането на играчите е различно: за ръце, пуснати свободно надолу или скършени в прав или остър ъгъл от лактите; за ръце, кръстосани на пояса или обхващащи раменете на съседните играчи. При смесените мегдански хора народната традиция забранява непосредствения допир между момите и ергените, които се захващат с помощта на кърпа. При бавното тракийско сглядно хоро танцуващите са наредени един зад друг, с лява ръка, опряна на лявото рамо на предния играч. По начина на изпълнението според народната терминология хората се делят на кротки, тропани, сурнати, луди, влачени, ходени, ситни, рипнати. Съобразно с посоката на движение те биват десни и леви. В съответствие с пъстрия етнографски състав на българите в различните райони условно хората се разделят на шопски, тракийски, северняшки, добруджански, пирински и македонски. Изпълняват се при сватба и други семейни чествания, играят се на хорището по време на всеки голям календарен празник или събор. Имат древна символика, свързана вероятно със слънчевия култ, с откъслечно съхранени тотемистични вярвания и представи и с култа към предците. Народната традиция забранява хората по време на Великите пости.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител – Анани Стойнев. Издателство „Захарий Стоянов”. С., 2006.