Дървото



Дървото е земен аналог на световното, космическото дърво. Символ нa живота, то свързва световете - земния и небесния, човешкия и този нa сенките. Корените му сочат надолу, към земята и всичко, с което се свързва земята в митологичен план, стволът му е по посока на висините, короната, клоните и цветовете са самите висини. Като медиатор между световете дървото участва във всички ритуали на преход, прекрачване, пътуване между тях. Зеленото дърво е знак за живот, сухото - за болест и смърт. На цъфнало дърво или храст се оставя при болест първо жълт после червен конец. Очаква се вълшебство, при което дървото може да дари здраве и да поеме върху себе си болестите и бедите. През процеп на дърво се прекар­ва болно дете. Болестта остава при дървото, а детето оздравява. Покара­лите пръчки участвали в ритуал за лекуване, тъй като означават изцеление и живот. При първото подстригване детенцето сяда под зелено дърво. На зелено дърво закрепват и отрязаната косица - да расте високо и здраво, да стои и да е силно като него. Плодните дървета винаги носят добър благо­слов, за изобилие, здраве, многолюдна челяд. Затова под техните клони всеки обред има магическо действие - бръсненето на младоженеца, сплитането и отбулването на невестата. Магията им действа и когато са само материал за обредните вещи - сватбено знаме, кумово дръвце, дръвце на царя на коледарите и др.
Разказват, че някога, когато в света все още се случвали чудеса, дърве­тата вървели след хората, правели им сянка, сами влизали в дворовете им. Но след като една жена се отнесла лошо, омърсила ги, те спрели да се движат и да помагат на човека.




За изготвянето на справка “Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.