"Нелибералният съюз“ на Централна Европа между Унгария и Полша вече е в залеза си поради зейналите различия в позициите им относно инвазията на Русия в Украйна. Въпреки че Варшава се превърна в един от най-гласните защитници на Киев, призовавайки за по-строги санкции срещу Москва и увеличаване на военната помощ, Будапеща избягва всякаква значима подкрепа, като вместо това предпочита да поддържа добри отношения с руския президент Владимир Путин, пише Foreign Policy в материал, представен без редакторска намеса.

Това разделение накара полския премиер Матеуш Моравецки да каже, че пътищата на двете национални консервативни правителства – дългогодишни спътници в противопоставянето им срещу имигрантите, Брюксел и върховенството на закона – са се "разминавали“. Противопоставянето на Полша на войната на Русия донякъде допринесе за възстановяване на нейния имидж в Европа, но това е горчив удар за унгарския премиер Виктор Орбан, който се опита да спаси отношенията с аргумента, че двете страни всъщност имат "съвпад“ на техните надежди за Украйна.

"Проблемът в унгарско-полските отношения е в различните подходи“, каза Орбан наскоро в противоречива реч пред етническите унгарци в Румъния. "И двете искаме точно едни и същи неща, но тази война затруднява отношенията с нашите приятели. … Ние, унгарците, виждаме тази война като война между два славянски народа и като такава, от която искаме да останем настрана. Но поляците гледат на това като на война, в която и те са замесени“.

Ерозията в отношенията между двете страни, които са знаменосци в противопоставянето на демократичните норми на Европейския съюз, представлява възможност да се нанесе удар върху страни, които пренебрегват правилата на блока, казват либерални анализатори.

Това, което дълбоко липсва сега, е доверието. Откакто първата руска ракета падна в Украйна в края на февруари, полското правителство не може да разчита на Орбан и неговата партия "Фидес“. Будапеща не само забави санкциите на ЕС срещу Русия, но и унгарският външен министър Петер Сиярто отиде в Москва за среща с руския си колега Сергей Лавров през юли. Преди инвазията Орбан беше единственият западен лидер, който не посещаваше украинския президент Володимир Зеленски след визита в Кремъл.

"Поляците вече не вярват на унгарските партньори“, каза Даниел Хегедюс, гост-сътрудник за Централна Европа в Германския фонд Маршал.

Разривът означава край на нелибералната ос на Централна Европа и предоставя възможност за демократичните защитници да настояват за реални последствия за онези, които подкопават договорите и ценностите на ЕС. "Това, което имаме, е възможност да вбием клин между тях“, каза Войчех Пржибилски, главен редактор на Visegrad Insight в Res Publica Foundation Warsaw, мозъчен тръст. "Крайната“ стъпка, предложи той, би била в Брюксел да се позоват на собствените правила на ЕС, известни като член 7, за ограничаване на правото на глас и други права на една от непокорните държави-членки, въпреки че той призна, че "това ще изисква някои смели стъпки“. (Както Унгария, така и Полша са били обект на предварително порицание от ЕС по член 7.)

Засега обаче раздялата между двете черни овце на непокорното стадо на Европа не означава почивка за Брюксел. Европейският съюз е в ожесточен спор и с двете страни заради неспазването на върховенството на закона. Въпреки че и Полша, и Унгария се съгласиха на някои реформи по нареждане на Европейската комисия, изпълнителната власт на блока, нито една от страните не е получила средства от ЕС за възстановяване на пандемията от COVID-19, след като получаването на парите беше свързано със спазването на демократичните норми. Миналата седмица Варшава откри огън срещу комисията, след като тя заяви, че блокът отказва да спазва етапите, които е достигнал за получаване на безвъзмездни средства и заеми.

"Показахме максимална добра воля, но отстъпките не помогнаха“, каза пред полските медии Ярослав Качински, председател на управляващата партия "Право и справедливост“. "Тъй като Европейската комисия не изпълнява задълженията си към Полша в тази област, ние нямаме причина да изпълняваме задълженията си към Европейския съюз“.

Будапеща беше съюзник на Варшава срещу Брюксел, но сега те атакуват общия си враг от много различни гледни точки – фрактура, която може допълнително да отслаби нелибералната ос. Орбан заклеймява Европейския съюз като група от либерални елити, които са стигнали твърде далеч в настървението си срещу Москва. Моравецки твърди, че блокът има империалистически тенденции, с които трябва да се води борба, подобна на тази срещу руския империализъм.

"Унгария и Полша имаха стратегическо партньорство, основано на споделени нелиберални ценности и политическа визия, изградена върху силна полуавторитарна държава“, казва Хегедюс. "Винаги е имало различия в тези отношения и повечето от тях могат да бъдат приписани на различни стратегически ориентации спрямо Русия.“ В момента "те на практика прокарват противоположни наративи за Европейския съюз“, посочва той, но "крайните им цели са повече или по-малко същите“.

Това, което разривът обещава да направи, е да остави Орбан по-изолиран, особено на европейската сцена. През март министрите на отбраната на Полша и Чехия отказаха да присъстват на среща на Вишеградската група - блок от Унгария, Полша, Чехия и Словакия - в Будапеща поради позицията на Орбан относно войната. Скоро след това Качински критикува Орбан, след като той отказа да осъди масовото убийство на украински граждани в Буча, Украйна. "Не можем да си сътрудничим както в миналото, ако това продължи“, предупреди фактическият лидер на Полша.

"Орбан през последните 15 години се държи така, сякаш е говорител на даден регион, и това вече не работи“, смята Жолт Ениеди, професор по политически науки в Централноевропейския университет. "Но Вишеградската четворка се разпадна [и отношенията с Полша се влошиха], така че за него е изключително трудно да продължи този дискурс, в който инвестира толкова много. Сега той трябва да премине към нова рамка и това е малко неудобно“.

Един източник на подкрепа може да бъде американската десница, която вижда в Орбан колега националистически кръстоносец. (Орбан, след като направи реч, която ужаси дори собствените му съветници и се приближи до Путин, говори на Конференцията за политически действия на Републиканската консервативна партия в Тексас този месец.) Но той ще трябва да се състезава с републиканците, които вече са насочили копнежния си поглед към Полша, посочва Пржибилски; една от най-големите външнополитически речи на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп беше възхвала на националистическия обрат на Полша по време на посещение в страната.

Орбан все още има някои потенциални съюзници по-близо до дома, включително сръбския президент Александър Вучич и крайнодесните Братя на Италия, които са на път да спечелят изборна победа на общите избори в Италия следващия месец. През цялата си кариера, започнала като продемократичен реформатор, Орбан се връща към чертожната дъска отново и отново, като всеки път се връща по-силен в стремежа си да подкопае демокрацията в Унгария. Нелибералната връзка между Полша и Унгария може и да виси на косъм, но заплахата за европейската демокрация не е изчезнала.

Превод и редакция: Иван Христов