Православната църква отбелязва Успение на Свети Иван Рилски. През 1836 г. - по предложение на сръбските погранични власти около 200 пиротчани се прехвърлят на сръбска територия, за да уговорят условията за прекратяване на бунта. Обкръжени от сръбска войска, те са принудени "да признаят своята грешка". Двадесет души измежду пристигналите са арестувани. През 1917 г. - в хода на Първата световна война започва едномесечна българска офанзива по Солунския фронт, отблъсната от Антантата, която завзема Лерин и Поградец. През 1924 г. - германското правителство отпуска на цар Фердинанд I лична помощ от 1 000 000 златни марки, а през 1925 г. - още 1 000 000 златни марки.

През 1937 г. - приключва участието на Българска църковна делегация (митрополит Стефан Софийски и протопрезвитер проф. Стефан Цанков) във Втората икуменическа църковна конференция в Единбург. На 18 август е роден българският балетист и хореограф Богдан Ковачев

На тази дата умира българският светец свети Иван Рилски.

2006 г.

Народното събрание приема на второ четене промените в Закона за трансплантациите. Според поправките в закона донор може да бъде всеки българин, който не е записал несъгласие за това и ако роднините не са отказали даряването на органи веднага след смъртта му. Последната дума ще имат близките. Те трябва да бъдат задължително уведомени. Органи ще се взимат само ако близките не са възразили.

1992 г.

Между България и Словения са установени дипломатически отношения.

1991 г.

В Москва започва т.нар. "Августовски пуч". Група комунисти - хардлайнери завземат сградата на парламента и арестуват президента Михаил Горбачов.

1983 г.

На посещение в България е делегация на Лигата на арабските държави, водена от генералния й секретар Шедли Клиби.

1982 г.

Западните информационни агенции съобщават за статията на американската журналистка Клеър Стърлинг в "Рийдърс Дайджест", в която се лансира "българската следа" в атентата срещу папа Йоан Павел II.

1924 г.

Германското правителство отпуска на цар Фердинанд I лична помощ от 1 000 000 златни марки, а през 1925 г. - още 1 000 000 златни марки.

1917 г.

В хода на Първата световна война започва едномесечна българска офанзива по Солунския фронт, отблъсната от Антантата, която завзема Лерин и Поградец.

Първата световна война ( 1914-1918 г.) е война между две големи европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението.

Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация.

1912 г.

Завършва учредителна конференция на Съюза на работническата социалдемократическа младеж (СРСМ).

1836 г.

По предложение на сръбските погранични власти около 200 пиротчани се прехвърлят на сръбска територия, за да уговорят условията за прекратяване на бунта. Обкръжени от сръбска войска, те са принудени "да признаят своята грешка". Двадесет души измежду пристигналите са арестувани.

Периодът 1834-1837 г. се характеризира с Берковско-пиротски въстания. През 1832 г. Високата порта ликвидира разложената военно-спахийска система и пристъпва към създаването на редовна армия. Заедно с това тя прокламира и аграрна реформа, която вдъхва известни надежди на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата обаче се провежда твърде половинчато, а в северозападните краища на България тя остава само на книга. Това поражда остро недоволство сред местното население.

Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това поражда надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.

Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието било преустановено.

Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достигат до няколко хиляди души. От тях обаче е въоръжена само една твърде незначителна част. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършва с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престава.

През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдигнало отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и водила сражение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество.

На тази дата са родени:

1932 г.

Роден е Морис Аладжем - български естраден композитор. Член е на Съюза на българските композитори от 1970 г., главен художествен ръководител на дирекция "Българска естрада" (1980-1985 г.). Песни на Аладжем се изпълняват от известни български естрадни изпълнители, награждавани са на наши и чужди конкурси. Има издадени 2 авторски албума от "Балкантон" (1981 г., 1983 г.) и 1 от фирмата "Мелодия" (1985 г.).

1924 г.

Роден е Богдан Миланов Ковачев – български балетмайстор, балетист, изтъкнат хореограф. Учи в балетната школа при Софийската народна опера (1947 г.). В периода 1947 –1961 г. работи като балетист и балетмайстор в Държавният музикален театър в София. От 1961 до 1968 г. е балетмайстор в Пловдив, а от 1977-1978 г. в Националния академичен театър за опера и балет . Като балетмайстор е канен в Италия, Швеция, Дания, Румъния, Югославия. Един от създателите на телевизионния шоуспектакъл в България.

На тази дата умират:

2011 г.

Умира Юри Николаев Жиров - български режисьор и сценарист.

Роден е в град София на 9 август 1944 г. Завършва през 1971 г. българска филология в Софийския университет.

2007 г.

Умира Владилен Тодоров Попов - български шахматист, треньор, журналист и шахматен анализатор.

Попов е шампион на България по шахмат през 1959 г. По-късно става треньор. Той е водач и анализатор на отбора по шахмат за жени на олимпиадата в Меделин, Колумбия през 1974 г., когато българките печелят бронзови медали.

1979 г.

Умира Иван Кръстев Маринов – български офицер, генерал-лейтенант, син на ген. Кр. Маринов. Роден е на 6 януари 1896 г. През 1915 г. завършва Военното училище, а през 1930 г. Генерал-щаб на академия в София. Участва в I световна война (1915-1918 г.) като командир на взвод и пилот. В периода 1936-1939 г. е Военен аташе във Франция. От 1940-1942 г. е командир на 6-а пехотна дивизия, след което и на 15-а пехотна дивизия. Министър на войната в правителството на К. Муравиев (2-8 септември 1944 г.). Той е против обявяването на война на Германия. След 9 септември 1944 г. е единственият министър от кабинета на К. Муравиев, който не е съден от т. нар. Народен съд.

1976 г.

Умира Саша Попов (Александър Димитров) - български музикант, диригент и цигулар, професор (от 1928 г.). Завършва Виенската консерватория. Един от първите български инструменталисти, активно занимаващ се с концертна дейност. През 20-те години е концертмайстор в Софийската опера. След 1928 г. едновременно с концертната си дейност е и диригент. Създава и дирижира Академичния симфоничен оркестър (1928-1936 г.), диригент на Царския военен симфоничен оркестър (1936-1944 г.), на Софийската държавна филхармония (1945-1956 г.) и др. От 1963 г. живее в чужбина. Негови ученици са В. Стефанов, П. Христосков и др.

946 г.

Умира Св. Иван Рилски - български светец, първият български отшелник; известен лечител. Според житието му, когато родителите му умират, той приема монашество, вероятно в манастира "Св. Димитър" (Руенският манастир). Живее като отшелник по долината на р. Струма и във Витоша, а по-късно се заселва в Рила, където към 930-931 г. основава Рилския манастир. Постепенно славата му на духовен отец, наставник и лечител се разнася по цялата българска земя, като среща с него търси и цар Петър I . В края на живота си св. Иван Рилски напуска манастира, като се отдава на отшелнически живот в близост до него. Съставя "Завет", в който дава напътствия за бъдещия живот на монасите. Канонизиран от църквата, най-таченият от български народ роден светец. Мощите му са пренесени с почести в Средец (София) и поставени в храма "Св. евангелист Лука". Оттам през 1183 г. са отнесени в Унгария, но три години по-късно са върнати на Византия, като отново са поставени в Средец. През 1195 г., когато цар Асен I превзема града, мощите на светеца тържествено са пренесени в столицата Търново и положени в храм на името на светеца на хълма Трапезица. В Търново култът получава още по-голяма популярност, като се превръща в общоправославен. През 1469 г. османската власт разрешава на трима монаси да върнат мощите в Рилския манастир, където са и днес. За светеца са известни над 10 жития, включително и на гръцки език. Най-старото от известните днес жития е т. нар. Народно житие, създадено преди 1183 г. на основата на народни предания и легенди. Друго известно житие е това на византийския писател Георги Скилица (ок. 1180 г.), управител на София по времето на император Мануил I Комнин. В Търново (вер. през ХIII в.) се появяват 2 кратки жития, отбелязвани като Първо и Второ проложно житие. Автор е на най-интересното и художествено издържано житие на Иван Рилски е патриарх Евтимий Търновски. Като негово продължение през ХV в. се явява т. нар. "Рилска повест" на Владислав Граматик, която разказва за възобновяването на Рилския манастир и пренасянето на мощите на светеца от Търново в манастира. Известни са също житието с похвала от Димитър Кантакузин, който пребивава в манастира от 1469 г. до 1479 г., житие от ХVIII в., писано от монах Даниил и др. Образът на Иван Рилски е представен в много стенописи и иконни изображения, които свидетелстват за всенародната обич към светеца. Паметта му се почита на 19 октомври/1 ноември.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;