На 17 август 1756 г. започва Седемгодишната война (1756 г. – 1763 г.) – общоевропейска война между 2 коалиции: Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания (в съюз с Хановер) и Португалия. На същата дата през 1771 г. английският учен Джоузеф Пристли открива, че растенията отделят кислород, а през 1877 г. - американският морски астроном Асаф Хол открива двата спътника на планетата Марс – “Фобос" и “Деймос", като изчислява техните орбити. Той използва 26-инчов телескоп, най-големият от вида си. Откритието е направено в обсерваторията във “Фоги Ботъм". На 17 август са родени: Робърт Де Ниро – американски актьор, режисьор и продуцент; Карл I - последният австрийски император (1916 г. – 1918 г.) и крал на Унгария (под името Карл IV), от династията на Хабсбургите, племенник на император Франц Йосиф I. На тази дата умират: Франческо Косига, бивш президент на Италия; Хосе Сан Мартин – национален герой на Аржентина, генерал, един от ръководителите на Войната за независимост на испанските колонии в Америка.

2017 г.

Терористична атака в Барселона убива 16 души и ранява над 120. Граждани на 28 страни са сред убитите и ранените. ИДИЛ официално поема отговорността за терористичния акт.

2016 г.

Заместник-посланикът на Северна Корея в Обединеното кралство, Тае Йонг-Хо, бяга със семейството си в Южна Корея.

2016 г.

Отвлечен е малайзийски петролен танкер.

2015 г.

Бомба експлодира в близост до храма Ереван в Банкок, Тайланд, убивайки поне 19 души и ранявайки 123 други.

2014 г.

В столицата на Либерия Монровия група въоръжени лица нападат карантинен център на болни от Ебола. В резултат всички заразени от опасната инфекциозна болест се оказват на свобода.

2014 г.

В Берлин се провежда четиристранна среща между външните министри на Русия, Германия, Франция и Украйна за урегулиране на украинската криза.

2014 г.

Въоръжените сили на Чад освобождават 90 нигерийци, пленници на групировката "Боко Харам“.

2012 г.

Акциите на Facebook поевтиняват два пъти от първоначалната обявена стойност.

2011 г.

Турската авиация нанася удар по кюрдски лагери в Ирак.

2008 г.

Американският плувец Майкъл Фелпс става първият човек, който спечелва осем златни медала в едни Олимпийски игри.

2000 г.

Тина Търнър прави последния си голям концерт в Европа.

Тина Търнър (псевдоним на Ани Мей Булък) е американска рок певица и киноактриса. Родена е на 26 ноември 1938 г. в Браунсвил, Тенеси, САЩ. Започва кариерата си в нощните клубове на Сент Луис през 1956 г., когато се среща с известния музикант Айк Търнър (по-късно неин съпруг). Няколко години по-късно двамата създават един от най-популярните дуети на соул музиката. През 1975 г. настъпва разривът им. Едва през 1982 г. името й отново се появява в класациите. През 1985 г. получава три награди “Грами", а видеоклиповете й са сред бестселърите. Сътрудничи с Брайън Адамс, Дейвид Бауи, Марк Кнопфлър и Мик Джагър. Първата й роля в киното е във филмовата версия на рок-операта “Томи", а през 1985 г. участва в “Лудият Макс III". В България има концерт през 1981 г. Албуми: “Acid Queen" (1975 г.), “Rough" (1979 г.), “Private Dancer" (1984 г.), “Break Every Rule" (1986 г.), “Tina Live in Europe" (1988 г.), “Foreign Affair" (1989 г.), “Look Me in the Heart" (1990 г.), “What’s Love Got to Do with It" (1993 г.), “Wildest Dreams" (1996 г.), “Wildest Dreams [Bonus CD]" (1998 г.), “Dues Paid, Vol. 1" (1999 г.), “Twenty Four Seven" (1999 г.), “Tina Turner [Virgin]" (1999 г.), “Tina Turner [Bella Musica]" (1999 г.), “Good Hearted Woman" (1999 г.).

1999 г.

Силно земетресение от 7,8-ма степен по Рихтер разтърсва северозападна Турция. Загиват над 17 хиляди души, а хиляди са ранени. Предизвикана е вълна цунами в Мраморно море. Епицентърът на труса се намира в Измирския залив.

1998 г.

Русия е принудена да девалвира рублата, икономическата криза е подсилена от политическата ситуация, а властта на президента Борис Елцин е силно разклатена. Обявена е 20-процентната девалвация на рублата. Кризата в Русия е резултат от неуспешна икономическа политика, която е съчетана с азиатската финансова криза и резкия и дългосрочен спад на цените на петрола и металите.

1978 г.

Трима американци завършват успешно първия полет с балон над Атлантика.

1977 г.

Осъществена е експедиция до Северния полюс от руския атомен ледоход “Арктика". Това е първият кораб, който достига полюса. Корабът преодолява лед с дебелина 3 метра, като общото времетраене на пътешествието е 7 денонощия и 8 часа, а разстоянието, което преодолява – 2528 морски мили. В експедицията участват повече от 200 души.

1976 г.

Унищожително земетресение от 8-ма степен по Рихтер разтърсва остров Минданао, намиращ се в западните Филипини. Епицентърът се намира в залива Моро, в морето Целебес. В следствие се образува голяма вълна цунами, която убива повече от 10 хиляди души на островите Сулу и Минданао.

1965 г.

САЩ започват първата си голяма сухопътна операция във Виетнам.

1945 г.

Провъзгласена е независимостта на Индонезия.

Република Индонезия е държава в Югоизточна Азия, с площ 1 919 440 км2. Страната е разположена върху голяма част от Малайския архипелаг ( Зондските острови, Молукските острови и западната част на остров Нова Гвинея). Населението на страната през 2000 г. наброява 224,8 млн. души, съставено от индонезийци (над 150 народности), китайци, араби и др. Столицата на Индонезия е град Джакарта. Официалният език е индонезийски. 87% от населението са мюсюлмани. Официалният празник на страната е 17 август. Парична единица: индонезийска рупия. Държавният глава е президент, избиран за срок от 5 г. от Народния консултативен съвет - върховен орган на държавната власт. Законодателният орган - Съвет на народните представители (еднокамарен парламент). Изпълнителният орган - правителство, оглавявано и назначавано от президента.

1916 г.

Румъния приема да се присъедини към Антантата по време на Първата световна война.

1896 г.

Джордж Кармак открива злато в един от притоците на река Клондайк в Канада - “Рабит Крийк", с което поставя началото на златната треска в района. Въпреки наближаващата сурова зима, повече от 100 хиляди души се втурват в търсене на злато. По този начин Сиатъл се превръща в център на пътуващите търсачи, а Ванкувър и Едмънтън удвояват населението си.

1877 г.

Американският морски астроном Асаф Хол открива двата спътника на планетата Марс – “Фобос" и “Деймос", като изчислява техните орбити. Той използва 26-инчов телескоп, най-големият от вида си. Откритието е направено в обсерваторията във “Фоги Ботъм".

1876 г.

Виктор Юго произнася реч във Френския парламент, в която изобличава равнодушието на европейската дипломация към жертвите на Априлското въстание в България, извършено през 1876 г. и отправя апел към Европа в защита на българския народ, пострадал от османските жестокости по време и след потушаването на въстанието. Речта му намира горещ отклик сред българската емиграция в Румъния, а Българското централно благотворително общество, в знак на признателност за големия му жест, го провъзгласява за свой почетен член.

Виктор Мари Юго е френски поет, романист, драматург и общественик. Той е роден е на 26 февруари 1802 г. в Безансон, в семейство на бригаден генерал. Юго започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия и са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения", която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал" (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературното дружество “Сенакъл", в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Александър Дюма и други млади писатели-романтици. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица". През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията от 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата ( 2 февруари 1851 г.) е принуден да избяга от Франция.

Романи от 60-те год.: Клетниците" (1862 г.), “Морски труженици" (1866 г.), “Човекът, който се смее" (1869 г.). Юго се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година" (1872 г.) и “93-та година" (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете". Умира на 22 май 1885 г. в Париж.

1812 г.

В битката при Смоленск, армията на Наполеон разбива руските войски по време на похода си към Москва.

1807 г.

Американецът Робърт Фултън прави демонстрация в залива на Ню Йорк на своя пръв параход "Клермон".

1771 г.

Английският учен Джоузеф Пристли открива, че растенията отделят кислород.

Джоузеф Пристили е английски химик, философ и богослов. Той е роден през 1733 г. Член е на лондонското Кралско дружество. Завършва духовна семинария, а по-късно е проповедник, преподавател по физика и химия, библиотекар на маркиз Лансдаун. Преселва се в Америка. Открива дишането на растенията, азотния двуокис, азота и др. Джоузеф Пристли умира през 1804 г.

1756 г.

Започва Седемгодишната война (1756 г. – 1763 г.) – общоевропейска война между 2 коалиции: Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания (в съюз с Хановер) и Португалия. Войната е предизвикана от съперничеството на Великобритания и Франция за колониите в Северна Америка и Индия и изострянето на отношенията между Прусия и Австрия, Франция и Русия. Войната започва с нахлуването на пруските войски в Саксония. Като използва несъгласуването на плановете на антипруската коалиция, крал Фридрих II разгромява френската и австрийската армии при Росбах (1757 г.). Руската армия на фелдмаршал С. Ф. Апраксин разбива пруската армия при Грос-Егерсдорф и окупира Източна Прусия (1758 г.); през 1759 г. побеждава пруските войски в сраженията при Палциг и Кунерсдорф; окупира Померания (1760 г.), а един корпус под командването на ген. З. Г. Чернишов превзема Берлин. През 1761 г. – 1762 г. Прусия загубва Померания, Силезия, Саксония и е пред катастрофа. Новият руски император Петър III сключва сепаративен мир с Прусия (1762 г.) и отстъпва източната й част, окупирана от руски войски. След свалянето на Петър III императрица Екатерина II се отказва от договора, но не участва с войски във войната. Действията на Русия по същество спасяват Прусия от пълно поражение. Великобритания и Франция водят жестока борба по море и в колониите. Войната завършва с подписването на Парижкия мирен договор между Франция и Великобритания (1763 г.). Великобритания взема от Франция Канада, Източна Луизиана, Флорида и част от колониите в Индия; между Прусия и Австрия със Саксония е подписан Хубертсбургският договор (1763 г.). Прусия взема Силезия и заедно с Великобритания укрепва политическото си положение в Европа.

1502 г.

Христофор Колумб обявява Хондурас за собственост на Испания.

Република Хондурас е държава в Централна Америка. Площта й е 112 100 кв. км. с брой на населението - 5 700 000 жители. (1996 г.). Около 90% от населението са метиси с испанско-индиански произход, около 6% са индианци, останалите жители са негри и преселници от европейски страни, Индия, Китай и др. Официалният език на страната е испански. Столицата на Хондурас е град Тегусигалпа. Парична единица на държавата е ленпира. Главата на държава и правителството е президент. Законодателният орган на Република Хондурас е еднокамарен национален конгрес.

През 1502 г. земята е открита от Христофор Колумб. В периода 1523 г. – 1525 г. е под испанска колонизация. През 1821 г. Република Хондурас е освободена в резултат на Войната за независимост на испански колонии в Америка. През 1824 г. е отменено робството. През 1838 г. е създадена независима република. През 1880 г. Хондурас води война с Гватемала. В периода 1933 г. – 1949 г. е установена военна диктатура, начело с Т. К. Андино. От 1821 г. до 1981 г. ( в период от 160 години) управляват 159 правителства. През 80-те години Хондурас е в центъра на централно-американски конфликти. Страната е член на ОАД от 1948 г. и член на ООН от 1945 г.

На тази дата са родени:

1960 г.

Роден е Шон Пен – американски актьор и режисьор. Той започва кариерата си като театрален актьор в Лос Анджелис. След участие в бродуейската постановка "Хартланд" е поканен да работи в киното. Критиците го забелязват в роля от филма "Fast Times at Ridgment High" (1982 г.); следва поредица от успешни роли в "Лоши момчета" (1983 г.), "Да се надбягваш с луната" (1984 г.), "Соколът и снежният човек" (1985 г.), "Ограничен обхват" (1987 г.), "Ние не сме ангели" (1989 г.). През 1985 г. сключва брак с певицата Мадона (заедно участват в "Шанхай експрес" (1986 г.). Вторият му брак е с актрисата Робин Райт, която среща по време на снимките на филма "Състояние на състрадание" (1990 г.). Режисьорски дебют - "Индиански беглец" (1991 г.). След няколкогодишно оттегляне се завръща с роля в "Пътят на Карлито" (1993 г.).

Филмография: "Осъденият на смърт идва" (1995 г.), "Обратен завой" (1997 г.), "Играта" (1997 г.), "Тънка червена линия" (1998 г.), "Сладък и гаден" (1999 г.), "Тежестта на водата" (2000 г.), "Аз съм Сам" (2001 г.), "21 грама" (2003 г.).

1943 г.

Роден е Робърт Де Ниро – американски актьор, режисьор и продуцент. Утвърждава се в театъра с "Магьосникът от Оз", "Среднощен посетител", "Кюба и неговото мъниче" (1986 г.). В киното дебютира със филма "Сватба". От 70-те години е сред водещите звезди на американското кино. Участва в: "Бедните улички" (1973 г.), "Майкъл" (1974 г.), "ХХ век" (1975 г.), "Шофьор на такси" (1976 г.), "Ню Йорк, Ню Йорк" (1977 г.), "Последният магнат" (1977 г.). Сред най-зрелите му изяви се открояват "Кървавата мама" (1971 г.), "Удряй бавно барабана" (1972 г.), "Ловецът на елени" (1978 г.), "Разяреният бик" (1980 г.), "Изповед" (1981 г.), "Кралят на комедията" (1982 г.), "Имало едно време в Америка" (1983 г.), "Да се влюбиш" (1984 г.), "Бразилия" (1985 г.), "Мисията" (1986 г.), "Недосегаемите" (1987 г.), "Ангелско сърце" (1987 г.), "Ножът" (1988 г.), "Среднощно препускане" (1988 г.), "Ние не сме ангели" (1989 г.), "Добри момчета" (1990 г.), "Пробуждане" (1990 г.), "Черен списък" (1991 г.), "Нос страх" (1991 г.), "Обратна тяга" (1991 г.), "Нощта и градът" (1992 г.), "Бясното куче и Глория" (1993 г.), "Животът на това момче" (1993 г.), "Франкенщайн" (1994 г.), "Анализирай това" (1999 г.), "Мъже на честта" (2000 г.), "Запознай се с нашите" (2000 г.), "15 минути" (2001 г.), "Град край морето" (2002 г.), "Хаос" (2003 г.). Продуцент е на "Гръмотевични слънца" (1991 г.), "Холивудската метреса" (1992 г., и актьор), "Годините на невинността" (1993 г.). Режисьор и изпълнител на една от възловите роли в "Приказка от Бронкс" (1993 г.), "Казино" (1995 г.), "Слиперс" (1996 г.), "Фенът" (1997 г.), "Ронин" (1998 г.).

1941 г.

Роден е Николай Николаевич Губенко – руски актьор, режисьор и сценарист. Завършва актьорско майсторство и режисура във ВГИК (1964 г., 1970 г.). От 1964 г. е в театъра на "Таганка", в края на 80-те години за кратко е министър на културата на СССР (бивш). В киното работи от 1965 г. "Аз съм на 20 години", "Последният лъжец" (1967 г.), "Първият куриер" (1968 г.), "Парола не е нужна" (1968 г.), "Директорът" (1970 г.), "Искам думата" (1975 г.), "Те се сражаваха за родината" (1975 г.), "Олово в крилете" (1977 г.). Работи и като постановчик - "Войникът се върна от фронта" (1972 г.), "Олово в крилете" (1977 г.), "Из живота на почиващите" (1981 г.), "И живот, и сълзи, и любов" (1984 г.), "Забранена зона" (1988 г.).



1932 г.

Роден е Найпол Видиадхар Сураджпрасар - английски писател от индийски произход. Завършва Оксфордския университет и живее в Англия повече от 30 години. Литературното си творчество започва като битоописател ("Масажистът мистик", 1957; "Улица “Мигел", 1959), но постепенно произведенията му добиват социално звучене ("Дом за мистър Бисвас", 1961); не остава чужд и на политическото и икономическото обновление на страните от третия свят ("Градски партизани", 1975; "Майкъл Х, или Убийствата в Тринидад" и "Завръщането на Ева Перон", 1980). През 1984 г. излиза най-зрелият му роман "Да намериш истината". Носител е на нобелова награда за литература (2002 г.).

1892 г.

Родена е американската актриса и секссимвол Мей Уест (1892 - 1980). Участва във филма "Не съм ангел".

1890 г.

Роден е американският политик Хари Хопкинс (1890 - 1946). Бил е съветник на президента Франклин Рузвелт по време на Втората световна война.

1887 г.

Роден е Карл I - последният австрийски император (1916 г. – 1918 г.) и крал на Унгария (под името Карл IV), от династията на Хабсбургите, племенник на император Франц Йосиф I. По време на революцията (1918 г.) е принуден да се отрече от австрийския и от унгарския престол . Умира на 1 април 1922 г. във Фуншал, о. Мадейра.

1753 г.

Роден е Йозеф Добровски – чешки филолог, абат от йезуитския орден, смятан за родоначалник на славистиката. Пише на чешки, немски и латински езици по въпроси на историята, литературата, езиците. Формулирал правилата на прозодията (1795 г.). Член на Руската академия на науките (1828 г.). Добровски е противник на германизацията на славяните. През 1822 г. издава най-доброто си съчинение (на латински език) "Основите на старославянския език". Умира на 6 януари 1829 г. в Бърно.

1629 г.

Роден е Ян Трети Собиески - полски крал от 1674-1696 г., воювал се срещу шведи, турци, татари и казаци. Той е полски национален герой. Ян Трети Собиески е избран за крал след решителната му победа над отоманските турци при Хоким. На 12 септември 1683 г. неговата армия от 81 хиляди войници атакува турска войска, която наброява повече от 140 хиляди. Въпреки численото мнозинство, турците са принудени да се оттеглят, като се разбягват хаотично. Папата го провъзгласява за спасител на Виена и на Западната европейска цивилизация.

1601 г.

Роден е Пиер Ферма в Бомон де Ломан - френски математик, по професия юрист; съветник на парламента в Тулуза (от 1631 г.). Автор е на математически трудове, много от които издадени след смъртта му от неговия син - “Различни съчинения" (1679 г.). Разпространява получените научни резултати чрез кореспонденция и лично общуване с математици и други учени. Той е един от създателите на теорията на числата, в която с неговото име са свързани 2 теореми: великата теорема на Ферма и малката теорема на Ферма. В геометрията развива в по-добър систематичен вид, отколкото Декарт, метода на координатите и предлага уравнение на правата и на линиите от втори ред, като скицира доказателство на твърдението за това, че всички криви от втори ред са конични сечения. В областта на безкрайно малките величини систематично изучава диференцирането, формулира общ закон за диференциране на степен и използва този закон за диференциране на дробни степени. За съвременните методи на диференциалното смятане голямо значение има създаденото от него правило за намиране на екстремумите. Дава общо доказателство на закона за интегриране на степен и го разпространява върху случаите с дробни и отрицателни степени. В трудовете на Ферма се развиват двата основни процеса на метода на безкрайно малките величини, но той, както и своите съвременници, не успява да забележи връзката между операциите диференциране и интегриране. Тази връзка е установена малко по-късно в систематична форма от Г. Лайбниц и И. Нютон. Във физиката Ферма определя основния принцип на геометричната оптика. Умира в Кастр на 12 януари през 1665 г.

На тази дата умират:

2010 г.

Умира Франческо Косига, бивш президент на Италия.

Франческо Косига е роден на 26 юли 1928 година в Сасари. През 1976-1978 година, по време на отвличането и убийството на Алдо Моро, той е министър на вътрешните работи. По-късно е министър-председател (1979-1980), председател на Сената (1983-1985) и президент (1985-1992). В края на 90-те години участва в просъществувалата кратко партия Демократичен съюз за републиката. Франческо Косига умира на 17 август 2010 година в Рим.

1988 г.

В самолетна катастрофа загива президентът на Пакистан Зиа Ул Хак. Има съмнения, че инцидентът е инсцениран и цели именно неговата смърт.

1969 г.

Умира Ото Щерн – германски физик. Роден е на 17 февруари 1888 г. в Зорау, Силезия. Завършва университета в Бреслау (Вроцлав) през 1912 г. От 1920 г. е доцент, после професор в университета във Франкфурт на Майн, а от 1922 г. е професор в университета в Рощок. От 1923 г. до 1933 г. е професор и директор на физико-химичната лаборатория към Хамбургския университет. Щерн емигрира в САЩ през 1933 г., където е професор в Технологичния институт Карнеги в Питсбърг (1933 г. – 1945 г.). Основните му трудове са върху ядрената и квантовата физика и термодинамиката. Пръв измерва скоростта на молекулите (1920 г.), представя възможността за експериментална проверка на пространственото квантоване на магнитния момент на атома (1921 г.), като доказва тази възможност заедно с немския физик В. Герлах. Заедно с Р. Фриш измерва магнитния момент на протона в молекула Н2 (1933 г.). Лауреат на Нобелова награда за физика през 1943 г.).

1886 г.

Умира Александър Михайлович Бутлеров – руски химик, създател на теорията за химическия строеж на веществата. Роден е на 15 септември 1828 г. в Чистопол, днес Татарстан. Академик в Петербургската академия на науките от 1874 г. Почетен член на научни дружества в Русия и в чужбина. През 1871 г. изказва основни идеи на теорията за химическия строеж на веществата в доклада "За химическия строеж на веществата". Бутлеров първи дава обяснение на явлението изомерия, определя изомерите като съединения, които имат еднакъв състав на елементарните частици, но различен химичен строеж. На основата на теорията за химическия строеж на веществата започва систематично изследване на полимеризацията, продължено в Русия от последователите му и увенчано с откритието на С. В. Лебедев - промишления

Княз Александър I се връща в страната и одобрява действията на наместничеството и кабинета на Васил Радославов. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I Батенберг от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август с.г. той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. Александър I Батенберг умира на 19 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

1850 г.

Умира Хосе Сан Мартин – национален герой на Аржентина, генерал, един от ръководителите на Войната за независимост на испанските колонии в Америка. Роден е на 22 февруари 1778 г. в Япею, провинция Кориентес в семейството на капитан от испанската армия. Получава военно образование в Мадрид. През 1808 г. – 1812 г. участва в освободителната война на испанския народ срещу Франция. Завръща се в Аржентина през 1812 г. През 1814 г. е назначен за командващ Северната армия на аржентинските патриоти, която се бори срещу испанските колонизатори. След провъзгласяване на независимостта на Обединените провинции Ла Плата (от 1826 г. - Аржентина) става главнокомандващ на Андската армия и извършва труден поход през Чилийските Анди (1816 г.). В битките при Чакабуко (февруари 1817 година) и Майпу (април 1818 година) разбива испанските войски, в резултат на което Чили получава своята независимост. През 1820 г. – 1821 г. извършва поход в Перу, прогонва испанците и провъзгласява независимостта на страната. Оглавява първото правителство на Перу, което провежда редица реформи за укрепване на икономическото и военното положение на страната. След срещата си със Симон Боливар в Гуаякил (1822 г.), по време на която Боливар отклонява предложението на Сан Мартин за съвместни действия, се оттегля от политиката и заминава за Франция.

1786 г.

Умира Фридрих II – пруски крал (от 1740 г.) от династията Хохенцолерни, пълководец. Роден е на 24 януари 1712 г. в Берлин. Син на Фридрих Вилхелм I. В резултат на Първата (1740 г. – 1742 г.) и Втората (1744 г. – 1745 г.) Силезийски войни взема от Австрия по-голямата част от Силезия. В съюз с Англия напада Саксония и предизвиква Седемгодишната война (1756 г. – 1763 г.); разбива австрийските и френските армии, но руските войски неутрализират политически успехи от тези победи. Провежда политика на религиозна веротърпимост; протекционистична икономическа политика, която способства за развитието на манифактурното производство. Фридрих II е един от най-големите военни специалисти и пълководец от епохата на абсолютизма. Създава най-силната армия в Западна Европа (до 200 000 д.), за която изразходва 2/3 от държавния бюджет. При неговото управление Прусия фактически се превръща в казарма, в която болшинството от населението работи за армията. Основа на стратегията на Фридрих II е сложното маневриране на театъра на военните действия с цел лишаване на противника от снабдителни бази, крепости и територия. По такъв начин той се стреми да избягва големи сражения и да постигне сключване на изгоден мир. В областта на тактиката усъвършенства линейния боен ред. Като използва т. нар. “коса атака" се стреми да обхване по-слабия фланг на противника и да го разгроми, а след това да унищожи и останалите сили. Въвежда много новости във военното дело и във военното изкуство. Обучението и бойната подготовка на войските са построени върху строгата дисциплина. Въвежда конната артилерия в кавалерийските полкове. Благодарение на точното взаимодействие на линейните бойни редове и умелото маневриране на бойното поле пруската армия разгромява няколко пъти австрийските и френските войски (Розбах – 1757 г., Лайден – 1757 г. и др.). Военната система на Фридрих II съществува до началото на ХIХ в. и се използва широко в армиите на всички европейските страни до Наполеоновите войни.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;