На 13 август 1911 г. с първия български самолет "Блерио" летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет.

1987 г. - задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заподозрени в извършване на серия бомбени атентати в периода 1984 - 1985 г. През 1985 година тримата взривяват влак и отнемат живота на седем души. Осъдени са на смърт чрез разстрел и са екзекутирани през 1988 г. През септември 1998 г. по заповед на окръжния прокурор на Бургас Емил Христов паметните им плочи в с.Трънак, Русенска община са демонтирани.

1992 г.

Между България и Хърватия са установени дипломатически отношения. Хърватия е държава в Югоизточна Европа. Страната е разположена в северозападната част на Балканския полуостров. Страната е разположена в северозападната част на Балканския полуостров. Населението й е 4 430 хил. жители. Столицата на страната е град Загреб. В края на ХVIII в. става част от империята на Хабсбургите (след 1867 г. - Австро-Унгария). През 1918 г., след разпадането на Австро-Унгария, става част от Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1929 г. се преименува на Кралство Югославия. В периода 1941-1945 г. е образувана Независима държава Хърватско. От 1945 г. до 1991 г. е в състава на Югославия, като съюзна република. На 25 юни 1991 г., една година след първите демократични избори, е приета декларация за пълна независимост на страната. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 г. През 1992 г. Хърватия е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации.

На посещение в София е македонският президент Киро Глигоров. Той е роден е на 3 май 1917 г. в Щип. Завършва гимназия в Скопие. Дипломира се в Юридическия факултет в Белград през 1939 г. Заема различни високи длъжности в изпълнителната власт, преди всичко в областта на икономиката и финансите. Той е една от водещите фигури, които се застъпват за въвеждането на пазарна икономика в Югославия. В края на 80-те години напуска Белград и се връща в политическия живот на Македония. На първите многопартийни избори (27 януари 1991 г.) е избран за президент на страната. На изборите през октомври 1994 г. получава втори 5-годишен мандат за президент. На 3 октомври 1995 г. е извършен атентат срещу първия македонски президент Киро Глигоров. Кола-бомба избухва в близост до кортежа му пред хотел “Бристол" в Скопие. Глигоров е тежко ранен, но оцелява след операция извършена в Париж. При експлозията загиват шофьорът на служебния му автомобил и случаен минувач.

Непосредствено след атентата се лансират версии за намеса на югославските тайни служби и дори се появява “българска следа". Тези предположения, обаче, остават непотвърдени.

1987 г.

Задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заподозрени в извършване на серия бомбени атентати в периода 1984-1985 г. През 1985 година тримата взривяват влак и отнемат живота на седем души. Осъдени са на смърт чрез разстрел и са екзекутирани през 1988 г. През септември 1998 г. по заповед на окръжния прокурор на Бургас Емил Христов паметните им плочи в с.Трънак, Русенска община са демонтирани.

1983 г.

Провеждат се юбилейни тържества в Странджанския край, посветени на Илинденско-Преображенското въстание.

1957 г.

В периода 13 – 17 август в България гостува президентът на Демократична република Виетнам Хо Ши Мин. В съвместна декларация се заявява, че България подкрепя "законния стремеж на виетнамския народ за мирно обединение на неговата родина чрез провеждане на общи избори, както предвиждат Женевските споразумения от 1954 г."

1945 г.

На България е връчена нота от правителството на САЩ, в която се заявява, че условията в страната не позволяват провеждането на демократични избори. В нея не се настоява за отлагане датата на провеждането им.

1911 г.

С първия български самолет "Блерио" летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет. Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Служи в 4-ти артилерийски полк в София. След конкурс е изпратен в школата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Симеон Петров е първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател. По повод на това геройство френските пощи издават картичка с лика му. Участва в Балканската война, като на 7 ноември 1912 г. става първия пилот, извършил нощна бомбардировка, а на 14 март 1913 г. пръв в света лети над противникова столица —Цариград. Така поставя началото на стратегическите действия на авиацията.Симеон Петров конструира авиационните бомби тип "Чаталджа", изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и така бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война. През войната Симеон Петров е началник на II-ро аеропланно отделение.

На тази дата са родени:

1969 г.

Роден е Емил Кременлиев - български футболист, защитник. Започва професионалната си кариера в “Славия" и се утвърждава като титуляр. Преминава в “Левски", с който е шампион през 1993-1994 г. и 1994-1995 г. През 1995 г. е носител и на Купата на България. Играе в “Олимпиакос" - Пирея, след което се връща в “Левски". Изиграл е над 150 мача в АРФГ. Участва в националния отбор, спечелил четвърто място на Световното първенство в САЩ през 199 г., участва и на Европейското първенство в Англия (1996 г.). В момента е играещ президент на отбора на Казичене.

1960 г.

Роден е Андрей Слабаков - български режисьор. Завършва кинорежисура във ВИТИЗ (1984 г.). Работи в СИФ “Бояна". През първата половина на 90-те години на ХХ в. живее и работи в Италия. Филмография: “Под игото" (актьор, 1990 г.), “Влак за морето" (1990 г.), “Евреите в България" (1995 г.), “Вагнер" (1998 г.), “Перловец - реката на живота" ( 2001 г.), “Вълци" ( 2001 г.).

1953 г.

Родена е Кристалина Георгиева – български икономист, политик и европейски комисар.

Вицепрезидент е на Световната банка (от март 2008 до февруари 2010), членува в съвета на настоятелите и е доцент в катедра "Икономикс“ на Университета за национално и световно стопанство в София.

Встъпва в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010 г., когато комисията Барозо II е одобрена от Европейския парламент.

Обявена е на 30 ноември 2010 г. за "комисар на годината“ и за "европеец на годината“ в годишните награди на електронното издание "Юръпиън войс“ (European Voice). Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.

1946 г.

Роден е Михаил Белчев - български режисьор, поет. Завършва IV курс на ВМГИ - София; телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия "Черкасов", Ленинград. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София. През 1982 г получава орден "Кирил и Методий". Носител е на 9 награди от фестивала Златният Орфей. Печели Златен Орфей за цялостно творчество през 1996 г. Режисьор е на телевизионни спектакли, филми, автор на музика за театрални постановки и филми. С песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова, музика Ал. Бръзицов, печели сребърна Братиславска лира (1983 г.) и втора награда на фестивала в Сопот, Полша (1984 г.). Автор е на творбите: "По първи петли" (1987 г.); "Човек за прегръщане" (1994 г.), "Не всичко е пари, приятелю…"(1997 г.), "Поезия" (2000 г., 2001 г.) и "Поезия/Poesie" (2001 г., билингва на италиански). Сред неговите албуми са: "Къде сте приятели" (1972 г.), "Двойник" (1977 г.), "Преквалификация" (1988 г.), "Човек за прегръщане" (1994 г., песни по стихове на Белчев), "Късна любов" (1996 г., и CD), "Мила моя" (2000 г., и CD).

1944 г.

Роден е Димитър Бочев - съвременен български писател. Изключван е два пъти от Софийския университет, където следва философия. От 1972 г. е политически емигрант в Германия (ФРГ), където работи като журналист в радио "Дойче веле" и програмен директор в българската секция на "Свободна Европа". Автор е на книгите "Междинно падане", "Хомо емигрентище", "Генезис II" и др.

1938 г.

Роден е Драгомир Георгиев Шопов - български поет. Завършва българска филология в Софийския университет (1965 г.). Работи като редактор (1967-1972 г.) и е отговорен редактор (1972 г.) в Радио София, заместник-главен редактор е на вестник “Земеделско знаме" (от 1974 г.). Член е на БЗНС. Печата за пръв път през 1959 г. във вестник “Нродна армия". Автор е на съчиненията: “В една капка дъждовна" (1970 г.), “Ветровете нямат възраст" (1974 г.), “Какво запомних от деня" (1979 г.), “Трева и сняг" (1979 г.), “Летопис за началото. Поема" (1982), “Преди да се завърна" (1984), “Непослушен влак" (1986 г.), “Въздух за песен" (1987 г.), “Да не лъжем живота" (1987 г.), “За дълго тук" (1988 г.), “Малкият художник" (1989 г) и др.

1923 г.

Родена е Леа Иванова - българска популярна изпълнителка на шлагери, легенда в българската забавна музика. Израства в Цариград, където пее в детския хор на Българската екзархия. Учи в Дупница, а в началото на 40-те години се премества в София. Пее като солистка в джаз "Славянска беседа", в "Джаз Овчаров" и оркестър "Оптимистите", с който работи до 1956 г. Изпълненията £ са в стил "суинг". От 1956 г. е в оркестрите на Хр. Вучков, Д. Ганев, Големия оркестър към Концертна дирекция. Сътрудничеството £ с Е. Казасян започва от 1957 г. и продължава почти 30 години. В началото на 60-те години прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия, Берлин. От 1963 г. до 1983 г. работи във вариетета от висока класа в чужбина, продължават концертите £ в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Има издадени албуми от фирмите "Qaliton" (Унгария), "Electrecord" (Румъния), "Deutsche Vogue" (Германия), "Балкантон". Умира на 28 май 1986 г. в София. Книга за живота £ излиза през 1988 г.- "Би трябвало да имам два живота" от Г. Георгиев и Е. Казасян.

1870 г.

Роден е Цоньо Калчев - български писател. Учи в педагогическото училище в Казанлък и в Търново. Завършва педагогически курсове в София. Над 30 години работи като учител и читалищен организатор. Автор е на учебници и учебни помагала. Преразказва детски приказки. Цоньо Калчев е автор на съчиненията “Детски приятел" (1898 г.), “Лятна разходка" (1902 г.), “Песни и картинки" (1902 г.), “Зимни вечери" (1903 г.), “Честити дни" (сборник с разкази и приказки, 1907 г.), “Софроний, епископ Врачански" (1930 г.) и др.Умира на 18 февруари 1942 г. в София.

1847 г.

Роден е Георги Странски (1 август стар стил) в Калофер. През 1864 г. заминава за Букурещ, където завършва първо медицинско училище, а през 1874 - медицина в Букурещкия университет. През следващите години работи като лекар в Бузъу и Букурещ и издава книгата "Медицински беседи“ (1876). Той е близък със своя съгражданин Христо Ботев, на когото става кум.

До Георги Странски, Иван Кавалджиев и Иван Грудов Христо Ботев изпраща знаменитото си писмо от борда на "Радецки", в което изповядва:

"Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва."

В Румъния Георги Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество, което наследява под благовиден предлог БРЦК след разгрома на Априлското въстание. По време на Сръбско-турската война (1876) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската война (1877-1878) е военен лекар в румънската армия.

По време на Временното руско управление Георги Странски е окръжен лекар на Плевен. След това е народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Обикновено Народно събрание (1879). През 1879 се установява в Пловдив, където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е директор на финансите (1880-1881), член на Постоянния комитет (1879-1880, 1882-1883) и негов председател (1883-1884), председател на Областното събрание (1883). Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския таен централен революционен комитет и след преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България.

След Сръбско-българската война Георги Странски е дипломатически агент на България в Белград (1886-1887). След това е министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов (1887) и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887-1890). Той е и народен представител в V Обикновено Народно събрание (1887-1890) и VI Обикновено Народно събрание (1890-1893). След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897-1899 е управител на Александровска болница в София, а през 1899-1900 е окръжен лекар в Русе. От 1900 до 1904 е председател на Върховната сметна палата.

Георги Странски умира на 17 януари (4 януари стар стил) 1904 г. в София.

На неговото име е кръстена Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Плевен.

1826 г.

Родена е Неделя Петкова. Моминското име е Неделя Делюва Гульова. Получава елементарна грамотност по взаимоучителната метода в Сопотския девически манастир, след което се самообразова. По препоръка на Найден Геров става учител в новооткритото девическо училище в София (1858-1861), където работи със Сава Филаретов. По-късно е учителка в Самоков (1862-1864), Кюстендил (1864-1865), Прилеп (1865-1866), Охрид (1868-1869), Велес (1870-1871).

В Прилеп организира за първи път честване на празника на Светите братя Кирил и Методий, а във Велес се включва в местния революционен комитет. След разкриване на участието ѝ в комитета, тя е изгонена от града и с подкрепата на Зографския манастир основава смесено българско училище във Вардарския квартал на Солун. Участва в борбата на местното население срещу гъркоманите, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в Русия.

След Освобождението живее в Кюстендил (1878), а през 1879 година се заселва в София. През 1883 г. се установява в Ракитово и работи за просветата на чепинските българи. Умира в София на 1 януари 1894 г.

Неделя Петкова е майка на Станислава Караиванова-Балканова. Двете ушиват знаме, което е използувано за обявяване на Разловското въстание. Омъжена е за най-малкия вуйчо на Васил Левски (брат на майка му Гина) - Петко Караиванов.

На тази дата умират:

2006 г.

Умира българският състезател по борба калсически стил Георги Райков.

Роден е на 18 октомври 1953 г. в град София. Състезава се в борба класически стил при треньор е Христо Мирянов. Утвърждава се като добър борец още от юноша. Младежки световен (1973) и европейски шампион (1974). През 1975 г. на европейското първенство в Людвигсхафен, дебютира отлично при мъжете и завоюва европейска титла в категория до 90 кг. Преминава в горната категория до 100 кг.

Спечелва златен медал от летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. Двукратен европейски шампион (1975, 1980) и сребърен медалист (1977,1978). Двукратен световен вицешампион (1978, 1979) и бронзов медалист през 1977 г. Прекратява спортната си кариера на 27 годишна възраст.

Завършва висше образование във ВИФ.

Умира внезапно от инфаркт по време на тържествата в Копривщица по случай 35-та годишнина от спечелената първа световна отборна титла по класическа борба в София (1971). В град Копривщица всяка година се организира Турнир по класическа борба за кадети "Георги Райков“.

1936 г.

Умира Иван Андреев Георгов - български философ, член на БКД от 1902 г., професор, доктор, член-кореспондент на чуждестранни институти. Той е роден на 19 януари 1862 г. във Велес. Завършва педагогическо училище във Виена, философия в Йена и Женева, полага докторски изпит в Йена по философия, математика и санскритски език. Автор е на творбите: "Принос към граматическия развой на детския говор" (1906 г.), "Словният имот на детския говор", ч. I и II (1910-1911 г.), "История на философията" т. I (1926 г.) и др.

1934 г.

Умира Георги Минчов Вазов - български офицер, генерал-лейтенант. Роден е на 5 януари 1860 г. в Сопот. Брат е на Иван Вазов. Завършва Одеското пехотно училище (1880 г.) и Руската военно-инженерна академия. Един от организаторите на преврата на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия, където служи в Закаспийската област около 10 години. След завръщането си в България е инспектор на инженерните войски (1904-1908 г.). Уволнен е от армията през 1909 г. По време на Балканската война (1912-1913 г.) в Одринската операция командва източния сектор. Министър на войната е от 27 юни до 28 август 1913 г. Издава няколко труда за войните през 1885 г.и 1912-1913 г.

1895 г.

В София умира Трайко Трайко Китанчев (1858 - 1895) - писател, деец на македонското революционно движение. Пръв председател на Македонския комитет (по-късно Върховен Македоно-Одрински комитет). Роден е в село Подмочани, Ресенско, на 1 септември 1858 г. Учител е в Българската мъжка гимназия в Солун, в Пловдив, училищен инспектор в Търновско. Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Китанчев е основен инициатор за обединяване на македонските дружества в България и е първият председател на Македонския комитет. Автор е на статии и други материали за националната идея. Прави първия превод на български език на "Дон Кихот" на Сервантес.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;