На 3 юли 2000 г. правителството на Иван Костов постига споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), което трябва да даде възможност за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението. На тази дата през 1877 г. българското Опълчение преминава р. Дунав в хода на Руско - турската освободителна война (1877 - 1878).

На 3 юли 1895 г. в центъра на София е извършено покушение срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира.

На 3 юли са родени: тракологът проф. Александър Фол, актьорът Стефан Гецов, писателят Славчо Чернишев, военният деец Петър Груев.

На 3 юли умират: писателят Андрей Гуляшки, писателят и преводач Цветан Стоянов.


2000 г.

Правителството на Иван Костов постига споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), което трябва да даде възможност за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението.

Международния валутен фонд (МВФ) е международна агенция, основана на конференцията в Бретън Уудс през 1945, със седалище във Вашингтон и с над 150 държави членки. Фондът осигурява валутни запаси, злато и специални права на тираж за стабилизиране на националните валутни курсове.

Иван Костов е роден на 23 декември 1949 г. в София. Завършва средно образование в 18-то СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") в София през 1967 г. Учи за летец в Селскостопанската авиация в гр. Кременчук, Украйна, 1974 г. Завършва специалност "Политическа икономия" в УНСС и "Математическо моделиране на икономическите процеси" в СУ "Св. Климент Охридски". Заема длъжността началник "Планов отдел" в Завода за преработка на хартия - София, 1979 г. В периода 1982- 1992 г. е старши асистент по политическа икономия в Техническия университет в София. От 1984 г. е доктор на икономическите науки, а от 1992 г. - доцент. Член е на Съвета на икономическите експерти на СДС от 1990 г. Избиран е за депутат в VІІ Великото народно събрание, в ХХVІ, в ХХVІІ и в ХХVІІІ Народно събрание от Парламентарна група на СДС. Председател е на Комисията по икономическа политика в VІІ ВНС. Иван Костов заема длъжността министър на финансите в коалиционното правителство на Димитър Попов в периода декември 1990 г. – октомври 1991 г. Същата длъжност – министър на финансите, заема и в правителството на СДС от ноември 1991 г. до декември 1992 г. Заместник-председател е на парламентарната група на СДС в ХХVІІ Народно събрание (1993-1994 г.). Председател е на СДС от декември 1994 г. От 1997 г. до юни 2001 година е министър-председател на България. След загубата на ОДС на парламентарните избори през юни 2001 година напуска председателския пост в СДС. Член е на Националния изпълнителен съвет на СДС до 12 март 2002 г. От 2001 г. е народен представител от ОДС в ХХХІХ Народно събрание. От 2004 г. е председател на партията "Демократи за силна България". Депутат е в XL Народно събрание.

1975 г.

Народното събрание утвърждава Людмила Живкова за член на кабинета и председател на Комитета за изкуство и култура (КИК). На 1 юли същата година седмият пленум на Комитета я избира за председател на мястото на Павел Матев.

1973 г.

От 3 до 4 юли в София се провежда III конгрес на Съюза на архитектите в България.

Съюзът на архитектите в България (САБ) е доброволна творческо-професионална организация на архитекти, независимо от дейността им.

САБ е продължител на творческите традиции и приемник на Българското техническо дружество (основано през 1885 г.) и правоприемник на Българското инженерно-архитектно дружество (основано 1893 г.), на Дружеството на българските архитекти (основано 1926 г.), на Съюза на българските инженери и архитекти (основан 1937 г.) и на Научно-техническия съюз (за периода от основаването му 1949 г. до 1965 г.) – по отношение дейността на Дружество “Архитектура".

САБ представлява своите членове и защитава техните творческо-професионални интереси пред държавни, общински и международни институции, юридически и физически лица.

1970 г.

В периода 25 юни - 3 юли в София се провеждат българо-гръцки разговори и са подписани документи за свързване на енергийните системи на двете страни, за използване на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни, и за туризма.

1957 г.

Създава се Българският автомобилен турингклуб (по-късно - Съюз на българските автомобилисти).

Съюзът на българските автомобилисти е доброволна обществена организация с нестопанска цел на любители на автомобилизма, автотуризма, автомобилния спорт и картинга. Участва в разработването на нормативни актове и др. документи, свързани с автомобилизма, организира обучението и квалификацията на водачите на моторни превозни средства и др. От 1966 г. оказва и пътнотехническа помощ.

1944 г.

В хода на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.

1941 г.

На 2 и 3 юли са извършени масови арести на комунисти: до юли 1942 г. са арестувани около 1600 души.

1932 г.

В периода 26 юни - 3 юли в Белград се провежда турнира за ІІ Балканска купа по футбол. България побеждава последователно Румъния (2:0), Югославия (3:2) и Гърция (2:1) и печели първо място.

1929 г.

От 3 до 6 юли се провежда анкета на социалистическите депутати Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, Сотир Янев и Димитър Нейков за положението по сръбско-българската граница. Изложението им от 18 юли до Социалистическия работнически интернационал настоява за международна анкета по станалите инциденти.

1926 г.

1929 г.

Със закон е дадена концесия на Bulgarian Development Company Limited за производство и износ на бекон и продукти от свинско месо (свинската концесия).

1905 г.

Сключва се българо-сръбски договор за митнически съюз.

1904 г.

От 3 до 6 юли в София е проведен учредителен конгрес на Съюза на свещеническите братства под председателството на митрополит Максим Скопски.

1895 г.

В центъра на София е извършено покушение срещу Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира от раните си. Съпругата му Поликсения не позволява на княз Фердинанд да присъства на погребението.

Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. В периода 1888-1894 г. е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 г. Стефан Стамболов провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на България. Влиза в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд.

1894 г.

В периода 3 – 7 юли се провежда първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), който се явява и учредителен. На него се сливат Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз. Разединени, двете партии и особено БСДС стигат до заключението, че не могат да постигнат желаното от тях влияние в обществено-политическия живот на страната. Поради това именно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединение с партистите (привържениците за БСДП). Първоначално Димитър Благоев (на снимката) и неговите последователи не са склонни да приемат направеното им предложение за обединение на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 г. е подписано съглашение между БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Димитър Благоев преценява направената в тази насока стъпка като голяма грешка, тъй като бившите съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите, които строго се придържат към учението на К. Маркс и Фр. Енглес и техните ученици - лидерите на Втория интернационал К. Кауцки, В. Плеханов, Авг. Бебел, Жул Гед и др.

Между двете бивши течения изникват остри разногласия по редица въпроси от организационно и идейно естество - за мястото и ролята на демократическия централизъм, за мястото и ролята на печата и особено много - за социалната среда на партията и чии интереси ще защитава тя. Превес получават привържениците на бившите партисти. От 1897 г. Димитър Благоев започва издаването на теоретичния орган на партията - сп. "Ново време", а неговите най-близки съратници участват в редактирането на печатните органи на БРСДП - в. "Социалист" (1894 г.-1897 г.) и в. "Народ" (1897 г.-1898 г.). От есента на 1897 г. започва да излиза в. "Работнически вестник". От 1898 г. този вестник става и печатен орган на партията.

Привържениците на съюзистите след ранната смърт на Сл. Балабанов се групират около Я. Сакъзов. Той и някои от неговите съмишленици, като Е. Дабев, К. Бозвелиев и др., участват години, както в централното ръководство на БРСДП, така и в нейните печатни издания. Въпреки това в противовес на партийния устав Я. Сакъзов предприема издаването на ново списание, наречено "Общо дело". Всички опити за помирение между двете течения в края на XIX и началото на ХХ в. остават напразни и през лятото на 1903 г. се стига до разцепление в редовете на БРСДП. Образуват се две самостоятелни политически организации, които носят едно и също име - БРСДП, които се определят като "тесни" и "широки".

1882 г.

С княжески указ е разформирована жандармерията и вместо нея е създаден драгунски корпус начело с подполковник Лонгвенов, организиран в 9 драгунски окръжия, съществувал до септември 1883 г.

1877 г.

В хода на Руско-турската война (1877 - 1878) Българското опълчение преминава река Дунав. Българското опълчение е самостоятелна българска доброволческа войска, която взима участие на страната на руската армия. Инициатор за нейното създаване е руският генерал Р. А. Фадеев, който намира подкрепа от Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия. Те закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони, и ги предоставят на българските опълченци. Началото на Българското опълчение се поставя на 13 ноември 1876 г. в Кишинев (Молдова). В него са привлечени главно български доброволци, които взимат участие в националноосвободителната борба и в Сръбско-турската война (1876). Според плана на руското командване, от октомври 1876 г., първоначалното предназначение на Българското опълчение е да служи като "Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич". Най-напред са създадени три дружини. Записването на доброволци не престава и до обявяването на войната. На 17 април 1877 г. Пешият конвой е реорганизиран в Българското опълчение и за негов командир е определен руският ген. Н. Столетов. Под ръководството на руски офицери на служба в руската армия, българските опълченци трябва да преминат и известна военна подготовка. На 6 май 1877 г. жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме, което е връчено на 3. опълченска дружина. От Кишинев военната подготовка на опълченците продължава в Плоещ. Българското опълчение е включено в състава на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко. Участва в боевете при Велико Търново, Стара Загора и Шипка.

Българските опълченци проявяват голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9 – 11 август 1877 г.). Въпреки многократно превишаващата ги османска войска заедно с руските войници те не допускат армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България. В края на декември същата година взимат участие и в боевете при Шипка и Шейново, където е разбита армията на Вейсел паша. След подписването на Санстефанския договор (1878) Българското опълчение е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на новата българска войска.

На тази дата са родени:

1933 г.

Роден е проф. Александър Фол (1933 - 2006). Той е историк-траколог, филолог, доктор на науките. Бил е министър на просветата в периода 1980 - 1986 г. Основател и пръв директор на Института по тракология при БАН. Основател на Националната гимназия за древни езици и култури в София през 1977. От 1980 г. е председател на Международния комитет по тракология към Международната асоциация за проучвания на Европейския югоизток и главен секретар (от 1988 г.) на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания. Автор е на: “Политическа история на траките", “Тракийски орфизъм", “Тракийска култура", “Казано и премълчано" и др.

Умира на 1 март 2006 г. в София.

1932 г.

Роден е Стефан Гецов – български драматичен и филмов актьор. От 1955 г. е в Националния драматичен театър. Негови роли в театъра са: Отело (“Отело" от У. Шекспир), Дмитрий (“Братя Карамазови" по Ф. М. Достоевски), Македонски (“Хъшове" от И. Вазов), Големанов (“Големанов" от С. Л. Костов); роли в киното: Иван Шишман от едноименния филм, Г. Димитров в “Наковалня или чук". Умира на 10 октомври 1996 г. в София.

1924 г.

Роден е Славчо Чернишев – български писател. Учи славянска филология и философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски" в периода 1945 г. – 1951 г. Работи като коректор и технически уредник в издателство “Наркоиздат" (1945 г.), уредник на сп. “Жената днес" и в-к “Стожер" (1946 г.). Драматург на радиотеатъра при Радио София, член е на сценаристката комисия и завеждащ редактор “Реклама и пропаганда" при Българска кинематография (1957 г. – 1950 г.). Редактор е във в-к “Литературен фронт" за периода 1952 г. – 1953 г., завежда литературен отдел във в-к “Народна култура" (1953 г.). От 1954 г. живее в Созопол. Член е на Съюза на българските писатели. Публикува за пръв път стихотворение през 1941 г. в сп. “Българска реч". Автор е на съчиненията: “Земя и небе" (1952 г.), “Поема за летеца" (1954 г.), “Зад синия далечен океан" (1955 г.), “Неспокойно сърце" (1955 г.), “Вятърната мелница" (1957 г.), “Морето" (1957 г.), “Капитан Леванти" (1960 г.), “Созополски разкази" (1963 г.), “Стихове" (1965 г.), “Ветрове, пясъци и звезди" (1966 г.), “Стихотворения" (1966 г.), “Отвъд хоризонта" (1968 г.), “Корабни дневници" (1972 г.), “Лунните острови" (1980 г.) и др. Умира на 30 юни 2000 г. в София.

1855 г.

Роден е Петър Димитров Груев - военен деец, генерал-лейтенант. Започва образованието си в Южнославянския пансион на Т. Минков в гр. Николаев, след което постъпва във Военно училище в Санкт Петербург. Участва в Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г., след което завършва артилерийска академия в Русия. Постъпва на служба в българската армия и като офицер участва в Сръбско-българската война през 1885 г. Отличава се в сраженията при Сливница и Пирот. След войната е назначен за началник на Военното училище в София. Взема ръководно участие при детронирането на княз Александър I Батенберг от българския престол (9 август 1886 г.), след което е обявен за главнокомандващ българските войски. Поради неуспеха на преврата е принуден да емигрира в Румъния, откъдето продължава борбата си срещу Регентството (1886 г.-1887 г.) и първия стамболовистки режим (1887 г.-1894 г.). По-късно постъпва на служба в руската армия, в която впоследствие получава генералски чин. След Октомврийската революция (1917 г.) работи в различни учреждения и предприятия в гр. Тула. Умира на 9 февруари 1942 г.

На тази дата умират:

1995 г.

Умира писателят Андрей Гуляшки (1914 - 1995). Той е роден на 7 май 1914 г. в с. Раковица, Видинско. След 9 септември 1944 г. е редактор в редица издания: главен редактор е на сп. "Пламък" (1956 – 1966), директор е на Народния театър, главен редактор на сп. "Съвременник" (1972 – 1973), секретар на Съюза на българските писатели (1956 - 1962), заместник-председател на Съюза на българските писатели. През последните години от живота си твори в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Автор е на съчиненията: "Дон Кихот от Селвеция" (1936), "Жени" (1938), "Смъртна присъда" (1940), "МТ станция" (1950), "Село Ведрово" (1952), "Златното руно" (1958), "Приключенията на Авакум Захов" (1962), "Седемте дни на нашия живот" (1964), "Малка нощна музика" (1965), "Романтична повест" (1970), "Скитник броди по света" (1982), "Краят на Лалелия" (1987) и др.

1971 г.

Умира Цветан Савов Стоянов - български преводач, критик, писател. Той е роден на 28 януари 1930 г. в София. Завършва гимназия в София през 1947 г. и школата по журналистика през 1954 г. През 1970 г. защитава дисертация на тема “Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на ХVIII в. до средата на ХIХ в.". Член е на Съюза на българските писатели. Превежда и издава произведенията на Шели, Гамзатов, Байрон, Дикинсън, Суифт, Стайнбек, Колдуел, Брейн, Харпър, Шекспир, Б. Шоу и др. Завършва и право в Софийски университет “Св. Климент Охридски" през 1952 г. В периода 1953 г. – 1955 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА). За една година (1955 г. - 1956 г.) е литературен сътрудник във в-к “Земеделско знаме". В периода 1961 г.-1963 г. е редактор в отдел “Критика" на сп. “Септември", а след това във в-к “Литературен фронт" (1967 г.-1969 г.). От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории. Автор е на съчиненията: “Ние и Арчи. Екскурзоводска история" (1961 г.), “Над твоя дом спокойствие" (1967 г.), “Нишките, които се прекъсват" (1967 г.), “Мъдростта на древните митове" (1968), “Изключителната биография на Буди Будев. Роман" (1969 г.), “Броселиандовата гора" (1973 г.), “Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература" (1973 г., в 3 т.), “Геният и неговият наставник" (1978 г.), “Невидимият салон" (1978 г., в 2 т.), “Отчуждението" (1988 г.), “Избрано и непубликувано" (1994 г.).



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.