Подчертахме с ясен консенсус необходимостта да напомним за европейската перспектива на страните от Западните Балкани, заяви френският министър Клеман Бон, който днес ръководи последното заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси под председателството на Франция.

Той отбеляза очакването за скорошно начало на преговорите с Албания и Република Северна Македония. Френското председателство и България, заедно с Европейската комисия, опитват да преодолеят трудностите, за да можем да дадем знак за напредък, това е важно и се надявам да се случи дори в следващите дни. Работим за това, добави Бон.

Никой днес не постави условия за обвързването на пътя на страните от Западните Балкани към ЕС с бъдещето на присъединяването на Украйна и други държави, каза той. По неговите думи войната в Украйна налага да се ускори разширяването на ЕС особено там, където процесът отдавна е започнал.

Той определи въпроса с началото на преговорите със Скопие и Тирана като част от символен процес. Надявам се в следващите дни да се постигне решение по разногласията между София и Скопие, но политическата обстановка в българската столица е трудна тези дни. Няма да жалим сили до последния час на френското председателство, обобщи Бон.

Министърът посочи, че не може да се твърди, че френското предложение за изход от двустранния спор е в ущърб на Скопие. По неговите думи предложената преговорна рамка внимателно засяга по-широки от двустранните въпроси. Той поздрави България и Република Северна Македония за усилията, които полагат за постигане на съгласие. Бон заяви, че е в общ интерес присъединителните преговори със Скопие да започнат и добави, че за първи път от дълго време от българска страна се наблюдава добра воля в тази насока.

Министърът допълни, че преди заседанието на Европейския съвет тази седмица ще има среща ЕС-Западни Балкани, за да не изглежда, че тези страни остават забравени. Той не можа да потвърди кои от държавните и правителствените ръководители от региона ще пристигнат за срещата в Брюксел.

Един от основните въпроси за разширяването на ЕС към Западните Балкани е свързан със спора между България и Република Северна Македония, уточни заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович. Надяваме се много скоро да има значителен напредък, посочи той и благодари на Франция за положените дипломатически усилия.

Бон допълни, че днес европейските министри са подкрепили оценката, че Украйна заслужава да получи статут на кандидат за присъединяване към ЕС възможно най-скоро. Това не означава незабавно приемане в ЕС, уточни той. Надяваме се Европейският съвет да подкрепи становището, че Хърватия може да въведе еврото от 1 януари догодина, добави френският министър.

България благодари за усилията на френското председателство за отразяване на приоритетите за нашата страна в проекта на преговорна рамка за Република Северна Македония, се посочва в съобщение на министерството на външните работи по повод участието в днешното заседание на заместник-министър Васил Георгиев. Последователно се придържаме към позицията, че са необходими надеждни гаранции за спазване на Договора за добросъседство и приятелство между двете държави. Гарантирането правата на българите, в т. ч. посредством включването им в конституцията на Северна Македония, представлява условие за започване на преговори за членство, е добавил заместник-министърът, цитиран в съобщението.

Той е посочил, че България подкрепя европейската перспектива за Украйна, Молдова и Грузия, и предоставянето на статут на кандидати за членство в ЕС на първите две от тях.

Превод и редакция: БТА