Денят 22 май в българската история
На 22 май 1876 г. по време на Априлското въстание турците завладяват Ново село, с което приключва борбата в Севлиевско и Габровско.
През 1910 г. българските депутати в отоманския парламент протестират против настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна и Херцеговина в български села в Скопско. През 1923 г. е конституиран Четвърти държавен съд срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков, съдени като виновници за втората национална катастрофа.През 1941 г. полицията арестува седем българи и чужденци начело с Рафаел Гослен, обвинени, че са британски шпиони – случаят е известен като аферата Гослен. Дипломатическите отношения с Гърция са възстановени през 1954 г. През 1956 г. районът на Тримонциум в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват, известен като "Старинен Пловдив". През 1961 г. в София гостува първият летец-космонавт Юрий Гагарин. Криптата при храм-паметник "Св. Александър Невски" е открита през 1965 г. На среща на политическите сили с президента Желю Желев през 1991 г. е уточнено, че Великото народно събрание е в състояние да приеме конституцията до началото на юли.
На 22 май е роден естрадният изпълнител Борис Гуджунов....
На 22 май умира Мими Балканска - оперна певица, Александър Радев – политик и д-р Любомир Николов Владикин - юрист и белетрист..
2007 г.
Петър Стоянов подава оставка като ;лидер на СДС след поражението на партията на изборите за Европейски парламент.
2002 г.
Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ на“
1. акад. Николай Тодоров
2. акад. Никола Попов
3. Вили Цанков
4. Любен Кулишев
5. Марко Ганчев
6. Лиляна Барева
7. Любка Рондова
8. Елка Деспотова
9. Йосиф Цанков (посмъртно)
1991 г.
На среща на политическите сили с президента Желю Желев е уточнено, че Великото Народно Събрание е в състояние да приеме конституцията до началото на юли. Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува Конституция на Република България. Тя се състои от 169 члена, подредени в 10 глави, с преходни и заключителни разпоредби от 9 параграфа. Конституцията от юли 1991 г. постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията. Народното събрание, което се избира на 4 години, в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган, заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите на Република България. Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ, като в действията си се ръководят от Конституцията и законите, в съответствие със своята съвест и убеждения. Конституцията предвижда освен обикновено Народно събрание и избор на Велико Народно събрание. То се свиква в определени случаи – приемане на нова Конституция или промяна във формата на държавно устройство и държавно управление, както и на съществени, изрично посочени разпоредби от действащата Конституция. Досега са избирани и действали 39 обикновени народни събрания и 7 Велики народни събрания (1879 г., 1881 г., 1886-1887 г., 1893 г., 1911 г., 1946-1949 г., 1990-1991 г.). В кратък период – след суспендирането на Търновската конституция по време на Режима на пълномощията (1881-1883 г.) като висша институция се предвижда държавен съвет. В началото на демократичните промени започнали след ноември 1989 г. и решенията на Националната кръгла маса, през април 1990 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията от 1971 г. в сила до приемането на сега действащата Конституция.
1968 г.
Подписана е спогодба за икономическо и техническо сътрудничество между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Мароко. Спогодбата е в сила от 22 май същата година. Спогодбата е одобрена с разпореждане на Министерски съвет от 07 юни 1968 г.
1968 г.
В сградата на Народното събрание завършва І конгрес на Съюза на българските писатели.
1965 г.
Открива се Криптата при Храм-паметник "Св. Александър Невски" в София (филиал за средновековно и възрожденско българско изкуство при Националната художествена галерия). Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е построен в чест на Александър II (наричан още "Цар Освободител", защото армията му освобождава България от Турско робство през 1878 г.) и носи неговото име. Храмът е най-големият храм-паметник на Балканския полуостров. В подземния етаж на катедралата е разположена "Криптата", където в хронологичен ред са подредени около 300 експоната, предимно икони, а също и стенописни фрагменти и щампи. Експонатите датират от IX в. до края на XIX в. Колекцията е най-представителната сбирка, разкриваща развитието на иконописта по българските земи.
1961 г.
В София гостува първият летец-космонавт Юрий Гагарин.
На 12 април 1961 г. в Космоса полита първият човек – руснакът Юрий Гагарин. Макар и полетът му да продължава само няколко часа, помага много в областта на изследването на пространството около Земята. Юрий Гагарин е роден през 1934 г. край град Гжатск. През 1955 г. постъпва във военновъздушната школа в Оренберг. През 1960 г., след дълъг подбор, Гагарин и още 20 пилоти започват подготовка за полет в Космоса.
1956 г.
Районът на Трихълмието /Тримонциума/ в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват, известен като "Старинен Пловдив".
1954 г.
Възстановени са дипломатическите отношения с Гърция. Това става с подписана в Париж двустранна декларация, според която България потвърждава готовността си да изпълни своите задължения по Парижкия мирен договор от 1947 г. – договор за мир между България и страните победителки във Втората световна война (1939-1945 г.), с който приключва войната за България. Проектът на договора е разработен без участието на български представители. Постигнато е съгласие двустранна комисия от експерти да се събере през юни същата година (1954 г.) в Париж, за да преговаря по уреждане на спорните въпроси между двете страни и най-вече тези за репарациите и реституциите.
1941 г.
Полицията арестува 7 души българи и чужденци начело с Рафаел Гослен, обвинени, че са британски шпиони (аферата Гослен). Трима от тях са осъдени на 10 години затвор.
1938 г.
Открива се XXIV Обикновено Народно Събрание. Председател е Стойчо Мошанов (бивш демократ-сговорист, приобщен към режима). На 31 май са одобрени всички наредби-закони, издадени след 19 май 1934 г.
1923 г.
Конституиран е Четвърти Държавен съд срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков, съдени като виновници за втората национална катастрофа.
1914 г.
30-членната анкетна комисия, избрана от Седемнадесетото Народно събрание за периода на Балканските войни с 21 депутати от мнозинството и 9 от опозицията се разделя на 4 подкомисии: по дипломатическата подготовка (председател Хр. Попов), по военните действия (председател И. Попов), по търговете и военните доставки (председател И. Вълчев) и по реквизициите (председател Р. Радев, от февруари 1915 г. – П. Чорбаджиев).
Комисията се конституира на 17 май с председател Христо Попов (от септември 1916 г. – П. Чорбаджиев).
1910 г.
Българските депутати в отоманския парламент протестират против настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна и Херцеговина в български села в Скопско с мемоар до посланиците на Великите сили в Цариград.
1899 г.
С княжески рескрипт е учреден възпоменателен знак по повод 80-годишнината на княгиня Клементина.
Княгиня Клементина е майка на княз Фердинанд I и дъщеря на френския крал Луи Филип Орлеански. След избора на сина й за български княз княгиня Клементина заминава с него и до края на живота си остава в България. Тя има големи заслуги за преодоляване пречките, създавани от страна на Ватикана около преминаването на престолонаследника княз Борис III в лоното на православието през 1896 г., което улеснява признаването на княз Фердинанд I за законен български владетел от Русия и другите велики сили.
1876 г.
В хода на Априлското въстание в района на с. Нейково, Котленско, четата на Стоил войвода (на снимката – в средата) води тежко сражение срещу редовни турски войници. Войводата е ранен. Успелите да се спасят четници, се разделят на малки групи, като в едната попадат Стоил войвода и Иларион Драгостинов. На път за прохода Демир капия (днес Вратник) апостолът на Втори революционен окръг Иларион Драгостинов загива.
По време на Априлското въстание турците завладяват с. Ново село, с което приключва десетдневната борба на въстаниците в Севлиевско и Габровско.
На тази дата са родени:
1941 г.
Роден е Борис Гуджунов – един от известните български естрадни изпълнители през 60-те и първата половина на 70-те години. Като солист на "Сребърните гривни" и Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио изпълнява популярни шлагери и рокендрол. Записва за пръв път през 1964 г. Участва във фестивалите "Златният Орфей" (II награда през 1971 г. и III награда през 1980 г.) и "Шлагер-фестивал" в Дрезден (1972 г.), представя песни на различни конкурси. Концертира в редица страни.
На тази дата умират:
1984 г.
Умира Мими Михайлова Балканска – българска оперна певица. Тя е родена на 22 юли 1902 г. в гр. Русе. През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Заедно с А. Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др. Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. – в Югославия. Една от основателките е на Художествения оперен театър в София. През 1947 г. работи в Народната оперета и в Държавния музикален театър в София (през 1948-1962 г.). По-важни нейни оперетни роли са: Силва, Щаси, Цецилия ("Царицата на чардаша" от И. Калман), Лиза и Графиня Марица ("Графиня Марица" от И. Калман), Ана Главари ("Веселата вдовица" от Ф. Лехар), Кристел ("Птицепродавецът" от К. Целер), Парася Никаноровна ("Трембита" от Г. С. Милютин), Ангелина ("Бунтовна песен" от Г. Златев-Черкин), Мадам Сан-Жен ("Мадам Сан-Жен" от П. Хаджиев) и др.
1948 г.
Умира д-р Любомир Николов Владикин – български юрист, белетрист. Той е роден на 3 септември 1891 г., в с. Голямо Белово. Син е на Н. Владикин и племенник на Евстатий Пелагонийски (с мирянско име Г. Д. Димитракев). Любомир Владикин завършва право в София, след което специализира държавни науки във Виена и Вюрцбург. Професор е в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” по общо държавно и българско конституционно право (1932 г.). Почетен директор е на университетите в Атина, Букурещ, Загреб, Виена, Рим, Париж и Осло. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Любомир Владикин емигрира в чужбина. Негови съчинения са: "Регентството като държавноправен институт" (1927 г.), "Българското престолонаследие" (1930 г.), "Основите на царската власт и престолонаследието" (1931 г.), "Френският стопански съвет" (1934 г.), "Царевград Търнов" (1928 г.), "Между Царевец и Трапезица" (1931 г.), "История на Търновската конституция" (1994 г.) и др.
1911 г.
Умира Александър Петров Радев – български политик, общественик и държавник. Той е роден на 24 февруари 1864 г., в Битоля. Александър Радев е един от ръководителите на Прогресивно-либералната партия. През 1889 г. завършва право в Атинския университет и служи като съдия в Ловеч, Трън, Търново, София и др. След 1892 г. е адвокат. Участва активно в македоно-одринското освободително движение. Член е на Македонския комитет (от 1900 г. ВМОК) през 1895-1896 г. Председател е на комитета през 1898-1899 г. Председател е и на Адвокатския съвет, на Юридическото дружество и др. От края на ХIХ в. е член на Централното бюро на Прогресивно-либералната партия. Александър Радев е министър на правосъдието (19 февруари 1901 г. – 03 ноември 1902 г.) и министър на народното просвещение (03 ноември 1902 г. 05 май 1903 г.).
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
