На този ден през 1809 г. Йеромонах Пантелеймон от Русе завършва своя препис на Паисиевата история. През 1876 г. на днешния ден четата на Христо Ботев е обкръжена на планинския рид Милин камък. Загиват 30 души, сред които и знаменосецът Н. Симов-Куруто. В Лондон руският посланик в Англия П. Шувалов и английския министър на външните работи лорд Р. Солсбъри подписват през 1878 г. тайно споразумение, което довежда до ревизиране на Санстефанския договор от 1878 г. През 1881 г. на този ден започва посещението на екзарх Йосиф I в Източна Румелия и в Княжеството, където се опитва да помири либералите и консерваторите за изменение на Търновската конституция, но е против извънреден и неконституционен режим. През 1886 г. се провеждат се избори в Южна България за допълване на Народното събрание, представени пред Европа като избори за Областното събрание на Източна Румелия, което ще заседава заедно с IV ОНС. През 1994 г. цар Борис ІІІ е удостоен посмъртно от еврейските организации в САЩ с наградата “морален държавник" за ролята му при спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта.

През 1971 г. на тържествено заседание на Народното събрание в зала "Универсиада" е обявено приемането на новата конституция. На 18 май са родени: лекоатлетката Ивет Лалова, оперният певец Борис Христов, Яне Сандански - деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско. На тази дата умират: Стоян Цеков Даскалов – писател, Илия Николаев Петров – художник.

2011 г.

Александър Цветков подава оставка като Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на следващия ден е назначен Ивайло Московски.

2006 г.

Президентът връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий“ на:

1. Никола Корабов - огърлие - "за особено значимите му заслуги за развитието на културата“

2. Йосиф Сърчаджиев - огърлие - "за особено значимите му заслуги за развитието на културата“

3. Гриша Островски - огърлие - "за особено значимите му заслуги за развитието на културата“

4. Никола Инджов - огърлие - "за особено значимите му заслуги за развитието на културата“

5. проф. Андрей Пантев - огърлие "за особено значимите му заслуги за развитието на културата“

6. Васил Казанджиев - огърлие - "за особено значимите му заслуги за развитието на културата“

7. Росица Баталова - първа степен - "за големите ѝ заслуги в областта на изкуството“

8. Луна Давидова - първа степен - "за големите ѝ заслуги в областта на изкуството“

9. Петър Недевски първа степен - "за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и науката“

10. Теодосий Теодосиев - първа степен - "за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и науката“

11. проф. Лазар Груев - първа степен - "за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и науката“

2006 г.

Проведен е извънредния конгрес на БЗНС-Народен съюз на който е решено партията да се преименува на Земеделски народен съюз (ЗНС). Преименуването се налага заради действащия Закон за политическите партии. Това е една от приетите промени в устава. Друга новост е въвеждането на мандатност на избора на председателя на БЗНС-Народен съюз. Съгласно приетите промени председателят ще се избира за не повече от 3 мандата от по 2 години.

2006 г.

Музеят в националния историко-археологически резерват “Мадара" е официално отворен за посетители след 23-годишно прекъсване. Средствата за възстановяване на музейната сбирка са осигурени от община Шумен.

Музейната площ е близо 100 кв. метра. Акцентът при подреждането на експонатите е поставен върху култовото значение на Мадара през вековете.

Експозицията обхваща пет основни теми - Мадара през праисторическия период, през античността, през Средновековието, нумизматични и сугистични паметници от района на Мадара и допълнителна зала за видните изследователи на миналото на историко-археологическия резерват. Според експертите, най-ценнните сред 500-те експоната са уникалният каменен зодиак с култово предназначение, датиран от II век, мраморната плоча на трите нимфи, намерена в Голямата пещера, запазен надпис от тракийския период, свързан с култа към богинята Тюкхе, каменни глави на хора и фигури на животни. Ценните предмети са намерени в района на Мадара, Калугерица и Кюлевча.

Ремонтът на сградата на обща стойност 165 000 лева е извършен през 2005 г. Община Шумен осигурява за ремонта 115 000 лева от бюджета си, останалите 50 000 лева са отпуснати от Министерство на културата.

2000 г.

Депутатите на БСП и Българската евролевица съвместно гласуват вот на недоверие на правителството на Иван Костов, но не събират мнозинство.

1997 г.

Учреден е Либерален съюз "Нов избор". Това става по време на Националната конференция на едноименната предизборна коалиция, основана на 28 юли 1994 г. от партиите Център за нова политика и Сбор за демокрация. Либерален съюз "Нов избор"е регистриран през октомври 1997 г. Председател е Димитър Луджев. Съучредител на коалицията е Обединение за национално спасение и на Либерално-демократичен съюз.

1994 г.

Цар Борис ІІІ е удостоен посмъртно от еврейските организации в САЩ с наградата “морален държавник" за ролята му при спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта.

На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапно депортиране на българските евреи. Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка.

Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 от “стара България". Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Македония и ги депортират с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. От тези евреи оцеляват само няколко души.

Близо деветте хиляди души от "стара България" са избрани в Пловдив. Междувременно се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Група от 25 депутати от управляващото мнозинство, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, се обявяват срещу случващото се. Съюзът на запасните офицери, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество "Славия" също се противопоставят. Българската православна църква реагира остро- Пловдивският митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните.

Протестите принуждават цар Борис III да отмени депортирането на евреите от "стара България". Антиеврейското законодателство обаче не е отменено. То е отменено от правителството на Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.

1982 г.

Влиза в действие четвъртият реактор на АЕЦ "Козлодуй".

1977 г.

Провежда се трети конгрес на българската култура. Комитетът за изкуство и култура се преименува в Комитет за култура, а Людмила Живкова остава негов председател. Тя е на този пост до смъртта си на 21 юли 1981. Уставът на Комитета е утвърден с постановление на Министерския съвет на 28 юли.

Дъщерята на Тодор Живков е родена на 26 юли 1942 г. в София. През 1965 г. тя завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски". От 1974 г. е старши научен сътрудник в Института за балканистика. От 1975 г. тя е председател на Комитета за изкуство и култура и на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". Живкова е председател и на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира", проведена през август 1979 г. в България. Същата година тя става почетен доктор на Токийския университет. Людмила Живкова е народен представител в VII НС. Нейни съчинения са: "Англо-турските отношения 1933-1939" (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.). Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 г.

1971 г.

На тържествено заседание на Народното събрание в зала "Универсиада" е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в "Държавен вестник" и е обявена за основен закон за изграждането на "развито социалистическо общество". В нея БКП се провъзгласява за "ръководна сила на обществото и държавата", а НРБ - за "социалистическа държава". Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган - Държавен съвет. Той "съединява вземането на решения с тяхното изпълнение" и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила. Два дни по- рано, на 16 май, се провежда референдум за приемане на нова конституция. В него участват 99,70 % от всички гласоподаватели, т.е 6 174 635 души, от които с действителни бюлетини - 6 150 695 души, с недействителни - 4607. Общо 6 135 218 души или 99,66 % гласуват за новата конституция, против - 15 477.

На 30 март проектът за нова конституция на Народна Република България е публикуван за всенародно обсъждане. По "официални сведения" за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на Kонституцията. На 7 май Народното събрание започва обсъждане на проекта за нова конституция. Ден по-късно е решено приемането й да стане чрез референдум.

1956 г.

На седмата сесия на СИВ в Берлин е решено България да се специализира в производството на цветни метали, електрокари и електротелфери.

1950 г.

След като в началото на годината в. "Стършел" става издание на ЦК на БКП, на вестника е вменено, че без съгласието на ЦК не може да осмива партийните организации и дейците, които работят в партията. ЦК определя и редакционната колегия на вестника: главен редактор - Димитър Чавдаров-Челкаш, и заместник-главни редактори - Богомил Райнов и Никола Мирчев. В решение на Политбюро на ЦК на БКП за състоянието и задачите на в. "Стършел" от 18 май от вестника се изисква да отразява положителните явления в живота на страната, да отделя внимание на "повишаване на бдителността" и на "борбата срещу трайчокостовщината" и да преустрои работата си на основата на опита на съветското сп. "Крокодил".

1949 г.

Подписана е търговска спогодба с Аржентина - първата, която България сключва с латиноамериканска страна.

1925 г.

В с. Дъбница, Неврокопско е съставен протокол за формиране на “съдебно–следствена комисия и нелегален съд по шпионската и предателска мрежа в Неврокопска революционна околия", който два дни по-късно е утвърден от ръководителя на македонската революционна организация Иван Михайлов. Членовете на централния комитет на ВМРО Ал. Протогеров, Ив. Михайлов и Г. Попхристов и членовете на задграничното представителство Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски посещават селото. На 13 юни 1925 г. Ив. Михайлов одобрява присъда за екзекуцията на 13 души. Смъртни присъди се изпълняват само след одобрени от страна на ЦК или ЗП. Общо за периода май- юни около 38 смъртни присъди са одобрени.

ВМРО полага усилия да елиминира заплахата от емигрантски чети, които са набирани от федералисти около Т. Паница и от политическите емигранти от БКП и БЗНС. От Солун комунистите изпращат оръжие и литература за България, а в Драмско се подвизават федералисти на Т. Паница. В началото на 1925 г. в Солун се провежда федералистки конгрес, на който присъства и Т. Паница. Форумът се ръководи от представителя на сръбското правителство Христо Дорович. Взето е решение ВМРО да бъде унищожена, с помощта на емигрантите от Сърбия и Гърция, подкрепени от сръбско-гръцки войски.

В Неврокопско са създадени канали за връзка с организациите на БКП и са установени контакти с емигранти в Гърция.

На Шестия конгрес на ВМРО се вземат реални мерки за решаването на този проблем. По нареждане на ЦК четата на В. Ганчев, околийски войвода от Серски революционен окръг, остава из Неврокопско от есента на 1924 г. до пролетта на 1925 г. От пролетта и лятото на 1925 г. и милицията е в готовност и действат съгласувано с органите на ВМРО.

След заповед на ЦК започват арести, след което обвиняемите са завеждани в с. Дъбница, на 11 км от Неврокоп (днес Гоце Делчев). Разследването продължава около 40 дни, като за неговия ход вътрешното министерство е редовно уведомявано.

Затворени са бивши четници на Т. Паница, бежанци от Драмско и заподозрени от граничните райони. Всички са разпитвани и обвиненията в противодържавно сътрудничество с избягалите в Гърция емигранти са проверявани. Част от разпитваните са освобождавани. Благодарение на акцията е доказано съществуването на организация, обединяваща политически емигранти . Заловен е шифър и мастило, с което са писани писмата, изпращани по емигрантския канал. Доказано е и че контрачета от Гърция е преминала в Неврокопска околия. Ръководството на ВМРО следи пряко хода на следствието.

1909 г.

С царски рескрипт е учреден най-високият български орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Кабинетът го отменя на 25 май и поради общественото недоволство на 8 февруари 1910 г. е гласуван закон за него. Дава се на лица, достигнали най-високо положение в държавата, наградени преди това с най-високи ордени. Кавалерите му може да бъдат до 15 души. Има единствена степен с кръст и звезда с образите на светите братя и с девиз "Ex Oriente Lux" ("Светлината е от Изток"). Орденската звезда е сребърен малтийски кръст с червени пламъци и сребърни бурбонски лилии. Носи се на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има Голямо (за владетелското семейство) и Малко (за чужди владетели) огърлие. С него са наградени само цар Фердинанд I, княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Ев. Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон Варненско-Преславски и ген. Данаил Николаев и 52 чужди държавни глави.

1906 г.

Състои се откриването на пристанището на Варна. Първите проучвания за строеж на ново пристанище се правят още преди Освобождението. През 1872 г. на главния инженер на марсилското пристанище Паскал е възложено да направи проучвания и представи проект. Той изпраща помощника си френския инженер Адолф Жерард да извърши теренните замервания. През 1873 г. готовият вече проект е предаден на барон Хирш, но до реален резултат не се стига. На 21 януари 1889 г. със закон българското правителство взема решение за построяване на пристанища във Варна и Бургас. На 15 декември 1890 г. Чарлз Хартли, известен английски инженер, представя два проекта - за пристанище в езерото и за пристанище в залива, пред самия град. Макар и добри, поради високата им цена те не са одобрени. През 1893 г. проучване прави и инж. Бьомхен, бивш директор на пристанището в Триест, но проектите са несполучливи и отхвърлени. В края на 1894 г. френският инженер Адолф Жерард, вече инженер-съветник на правителството, представя проекта си, основан на плановете на инж. Хартли, който предвиждал построяване на приморски вълнолом и кейови стени. Първоначално пристанището се строи от българската предприемаческа фирма "Михайловски-Хайрабедян", по-късно от "Безименно акционерно дружество за направа на варненското пристанище". С малки прекъсвания строежът продължава до 1906 г.

1886 г.

Провеждат се избори в Южна България за допълване на Народното събрание, представени пред Европа като избори за Областното събрание на Източна Румелия, което ще заседава заедно с IV ОНС.

1881 г.

Започва посещението на екзарх Йосиф I в Източна Румелия и в Княжеството, където се опитва да помири либералите и консерваторите за изменение на Търновската конституция, но е против извънреден и неконституционен режим.

1876 г.

Четата на Христо Ботев е обкръжена на планинския рид Милин камък. Загиват 30 души, сред които и знаменосецът Н. Симов-Куруто. Ден по-рано при с. Оряхово около 200 души слизат на родния бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил) четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите две - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

Брациговските първенци изпращат парламентьор (дядо Мильо) при водача на турските отряди Хасан паша. Срещу голям откуп селището е спасено от разорение. Васил Петлешков е арестуван и подложен на мъчения. Погълнал отрова, той е доубит от заптиетата по пътя за Пловдив.

1809 г.

Йеромонах Пантелеймон от Русе завършва преписът си на Паисиевата история. "История славянобългарска" ("История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български"), написана от Паисий Хилендарски през 1762 г. е първото произведение на българската историография. Тя е съставена въз основа на произведенията на Цезар Бароний - "Деяния церковная и гражданская" (1719 г.), и на Мавро Орбини - "Книга историография" (1722 г.), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Историята е написана на новобългарски език и чрез нея авторът начертава програмата на Българското възраждане - борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. "История славянобългарска" оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи, които са около 60 на брой. Първият й препис е още от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За пръв път "История славянобългарска" е издадена по оригинала й от Й. Иванов през 1914 г. Оригиналът се съхранява в Зографския манастир.

На тази дата са родени:

1984 г.

Родена е Ивет Лалова – българска лекоатлетка. Висока е 168 см, тежи 54 килограма. Състезател е на софийския спортен клуб “Левски". Европейска шампионка е на 100 и 200 м за девойки. Най-доброто й постижение на 200 м е 22,57, постигнато на финала на Игрите в Атина. Лалова остава в историята като най-успешната българска олимпийка в спринта при жените и в двете дистанции /100 и 200 м/.

1920 г.

Роден е Алексей Димитров Шелудко - български физико-химик, член-кореспондент е на БАН (от 1967 г.). Професор е в СУ “Св. Климент Охридски" (от 1962 г.), доктор е на химическите науки (от 1962 г.), академик (1984 г.). Работи в областта на електрокристализацията и във физико-химията на повърхностите и на дисперсните системи (колоиди). Създател е на методи за изследването на тънките течни слоеве и изучава техните кинетични и термодинамични отнасяния. Автор е на “Колоидна химия" (1957 г., в 4 изд.). Димитровска награда (1969 г.), ордени “НРБ", I ст. (1978 г.) и “Г. Димитров" (1980 г.).

1914 г.

Роден е Борис Кирилов Христов – оперен певец. Той е обявен за “бас ¹1 на планетата". Родът му е от Македония и след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. баща му Кирил Христов учи в София и Париж, а в Пловдив се жени за Райна Христова. Семейството пристига в София през 1917 г. В столицата Борис Христов завършва Втора Софийска мъжка гимназия, където пее в гимназиалния хор, ръководен от Драгия Тумангелов. Музикалната си дейност басът започва в мъжкия самодеен хор “Гусла" под диригентството на Асен Димитров. След гостуването на Ф. Шаляпин в България през 1934 г. Борис Христов заминава за Италия, където живее и пее до края на живота си. Там учи при Р. Страгари. През 1946 г. българинът дебютира в Реджо ди Калабрия в ролята на Колин от “Бохеми" на Дж. Пучини". Той пее в лондонския “Ковънт Гардън" през декември 1949 г. Оттогава завладява най-големите оперни сцени в света. За по-малко от 10 години Борис Христов подготвя репертоар от над 40 роли, които му носят голяма слава. Връх в творческата му кариера са ролите на Б. Годунов и Филип II сред повече от 100 роли. През 1966 г. Софийската народна опера прави в Париж запис на операта “Княз Игор" от Бородин под диригентството на Йежи Семков, в която Христов изпълнява ролите на Галицки и хан Колчак. През януари 1970 г. басът постига триумф в неаполитанския театър “Сан Карло" с операта “Б. Годунов". През септември 1976 г. той идва да пее за пръв път в родината си, когато прави записи с хора на катедралата “Св. Александър Невски". През 1978 г. осъществява нови записи в България с хоровата капела “Св. Обретенов" в съпровод на Камерния оркестър на Българското радио под диригентството на Г. Робев. През 1986 г. Христов основава и ръководи в Рим Българска академия за изкуство и култура.

1872 г.

Роден е Яне Сандански - деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След поражението на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. родителите му се преселват в Дупница и той получава началното си образование там. След това работи като просбописец, държавен чиновник и пр. В националноосвободителната борба на българите от Македония Сандански се включва в края на 90-те години на XIX век. Неколкократно преминава с чети в Македония с цел да съдейства за ускоряването на процеса за изграждането на революционни комитети в различните селища. Заедно с това полага усилия и за набавяне на оръжие и средства за организацията. Една от най-дръзките му акции в тази насока е известната афера "Мис Стоун". На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка, са отвлечени. Похитителите искат откуп от Турция, който, заради натиска от страна на Великите сили, получават. С получените на 18 януари 1902 г. 14 500 златни турски лири е предвидено закупуването на оръжие.

Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес решение за въстание в Македония и Одринско през пролетта на 1903 г. Въпреки това не се противопоставя и се включва дейно в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.

След гибелта на Гоце Делчев Сандански се утвърждава като един от лидерите на левицата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Благодарение на неговите усилия, въпреки погрома на въстанието, в следващите няколко години това течение взема надмощие в организацията. В отсъствието на Христо Матов и д-р Татарчев по време на Рилския конгрес на организацията през 1905 г. левицата се опитва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и приетия нов устав. Марксистите Д. Хаджидимов и Н. Харлаков се включват към групата на Серския революционен окръг и оказват влияние върху поведението на Сандански. Левичарите настояват за над националност и децентрализация в Организацията. През декември 1906 г. е свикан конгрес на ВМРО, на който Сандански и привържениците му поставят начало на разцеплението в Организацията. В борбата си срещу десницата Сандански стига до крайност и през ноември 1907 г. нарежда убийството на двама от нейните водители - Иван Гарванов и Борис Сарафов. С това поставя началото на братоубийствената война между двете течения, която не стихва и след края на Първата световна война 1914-1918 г. На Кюстендилския конгрес от март 1908 г. Яне Сандански е изключен от организацията и е осъден на смърт.След Младотурската революция през юни 1908 г. и Сандански излиза от нелегалност и на много места повереното му оръжието е предадено на властите. Само след две години младотурците започват мащабна кампания за унищожаване на ВМРО. По това време Сандански продължава да получава всеки месец пари от турците. Той става един от основателите и водителите на Народната федеративна партия, която застава зад идеята за независима Македония в рамките на южнославянска федерация.

Сандански се изявява като открит противник на личния режим на цар Фердинанд I. Убит е близо до Роженския манастир, край Мелник.

1856 г.

Роден е Спас Киров Вацов - български метеоролог, климатолог и сеизмолог. Учи в родния си град и в класното училище в София при С. Филаретов (1870-1872 г.). През 1872-1876 г. учи в гимназията в Загреб. Студент във Физико-математическия факултет на Загребския университет. Почетен член е на българската ученическа дружина в Загреб (1879 г.). През 1879 г. завършва пълния 3-годишен курс на факултета и се завръща в България. Инспектор е на Ломското училище (1879 г.), директор на Ломската гимназия (от 25 юни 1880 г.), началник- отделение към Министерството на народната просвета в София и управляващ Софийската класическа гимназия. Главен секретар е към Министерството на народната просвета и редактор на "Учебен вестник" (11 ноември 1880 г. – 1 септември 1884 г.). Учител и директор е на Софийската класическа гимназия (1884-1893 г.). От 1 януари 1894 г. е основател и пръв директор на Централната метеорологична станция, която ръководи до смъртта си. Участва в редица международни метеорологични конференции. Дописен (1881 г.) и действителен (1884 г.) член е на БКД. Секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1909 г.) и на Природо-математическия клон на БАН (1911-1920 г.). Награден е с орден "За гражданска заслуга" V и IV ст. (1895 г.). Член-основател и дългогодишен председател е на Българското природоизпитателно дружество. Умира на 2 февруари 1928 г.

На тази дата умират:

1985 г.

Умира Стоян Цеков Даскалов - писател. Той е роден на 22 август 1909 г. в с. Лиляче, Врачанско. През 1942 г. завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Първата му публикация е от 1930 г. в сп. "Светлоструй". Писателят участва в Отечествената война. Заедно с Д. Чавдаров-Челкаш редактират вестник "Часовой". През 1947-1956 г. е главен редактор на сп. "Дружинка", а през 1957-1958 г. е редактор в сп. "Български воин". Даскалов е сценарист в Българска кинематография. В обемното му белетристично творчество намират отражение животът на селянина, промените в бита и психологията му вследствие от новите икономически условия. Той е автор на много книги за деца и сценарии на филми. Някои от съчиненията му са "Мъка" (1935 г.), "Магдина чука" (1940 г.), "Под ямурлука" (1941 г.), "Път. Роман в три части" (1945 г.), "Мелницата Липовански" (1951 г.), "Своя земя" (1952 г.), "Първа дружба" (1957 г.), "Стубленските липи" (1960 г.), "Село край завод" (1963 г.) и много други.

1975 г.

Умира Илия Николаев Петров - художник. Той е роден в Разград на 9 юли 1903 г. През 1926 г. завършва Художествената академия в София при Н. Маринов, а година по-късно учи и в частното училище на Х. Ман в Мюнхен. От 1946 г. Петров е професор в Художествената академия в София. През 1949-1950 г. е заместник-ректор, през 1957-1962 г.- декан на Факултета за изящни изкуства, а през 1966-1968 г. и ректор. За периода 1949-1950 г. Петров е председател на Съюза на българските художници. Той е признат майстор на портрета: "Автопортрет" (1928 г.), "Автопортрет" (1931 г.), "Дамски портрет" (1931 г.), "Веса Тузсузова" (1932 г.), "Женски портрет" (1941 г.), "Портрет на момченце" (1942 г.), "Художничката Мери Кънева" (1945 г.), "Поетът Божидар Рожилов" (1950 г.), "Портрет на Христо Ботев" (1952 г.), "Атанас Божков" (1964 г.), "Автопортрет" (1967 г.), "Поетесата Дора Габе" (1968 г.) и др. Автор е и на многобройни фигурални композиции на историческа тема: "Шипка" (1935 г.), "Аспаруховата конница" (1936 г.), "Хан Аспарух" (1941 г.), "Септември 1923 година" (1947 г.), "Партизани в акция" (1947 г.), "Сражение между Светослав и Цимисхи" (1954 г.), "Преди разстрела" (1954 г.), "Ивайло разбива Константин Тих" (1955 г.), "Бунтът на Добро поле" (1956 г.), "Партизани" (1964 г.) и др. Негови графики са "След боя" (1936 г.), "Испания" (1939 г.), "Фашисти" (1939 г.), "Септември 1923 година" (1940 г.) и "Христо Ботев" (1949 г.). Петров създава редица рисунки и скици от Индия, работи и в областта на илюстрацията: "Ден последен" от С. Загорчинов (1949 г.), "Пробивът" от Кр. Белев (1952 г.), "Септемврийци" от Ем. Коралов (1953 г.), "Живите помнят" от К. Калчев (1958 г.) и др. Има изяви и в скулптурата: "Глава" (1937 г.), "Седнала жена" (1939 г.), "Фигура на Г. Димитров в Лайпциг" (1959 г., с Ив. Мандов), "Грижа" (1971 г.). Работи също в областта на декоративно-монументалното изкуство ("Влизането на Ивайло в Царевец, посрещането му от болярите" и "Въстанието на Асен и Петър", Исторически музей В. Търново, 1962 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;