"По всичко личи, че раздухването на заплахи за предполагаема предстоящата атака на Русия срещу Украйна все повече се превръща в чисто англосаксонска афера. Обединеното кралство, Съединените щати и Канада задават (трябва да кажа много истеричен) тон на кампанията за санкциите, с които заплашват Русия," пише заместник-председателят на съвета на Федерацията на Русия Константин Косачов на своята страница във "Фейсбук“, цитиран от “Российская газета“ в материал, представен дословно без редакторска намеса.

И тук обаче ключовите играчи имат различни мотиви.

Като цяло и трите страни имат общ интерес – да представят ситуацията като предвоенна, Русия като агресивна, самите себе си като единни и ефективни срещу заплахата. И колкото повече казваме (Русия-бел.прев.) , че никой няма да атакува, толкова повече шум се вдига за това какви последствия ще има тази атака.

При известно развитие на ситуацията това може да се счита за добър знак. В крайна сметка трябва да покажат, че Русия се е уплашила и те са спасили света. И Зеленски може най-накрая да получи сигнал, че е възможно да се размине и без провокация, а това е основното за днес.

Има обаче нюанси. Да речем, че Канада просто стана заложник на собствената си проукраинска политика, която се формира преди 50-60 години (точно, хората на Бандера от Украйна най-вече се преселиха в Канада). И нейната дипломация в тази посока отдавна не дава признаци на живот.

За Великобритания поддържането на висока степен на русофобия е принципен въпрос. Лондон вярва, че ако е най-активният антируски играч в Европа, това ще увеличи значението му като глобален играч и ще се отрази благоприятно на фона на все по-заекващия Европейски съюз. Оттук и все по-страшните заплахи за санкции на фона на едновременни предложения за преговори с Русия – искате ли да намалите напрежението? Говорете не само (или дори не толкова) с Вашингтон. Цинично, но типично за Великобритания.

В САЩ, разбира се, има и принципен въпрос - всяко несъгласие с политиката на САЩ трябва да бъде премахнато в зародиш. И точка.

Но, от друга страна, там има доста специфични интереси, като тези, за които американският военно-промишлен комплекс лобира в Капитолия. И за тази индустрия например, изтеглянето на САЩ от Афганистан е досадно обстоятелство, но на този фон перспективата за военен конфликт в Европа изглежда много примамлива. Както Тръмп откровено призна, когато беше президент, "те (военно-промишленият комплекс) имат голяма сила. Те харесват военните действия. Те правят големи пари, когато някой се бие."

Така че, когато Зеленски се оплаква от Съединените щати, че те вече са отишли твърде далеч с предвоенната пропагандна кампания, която вече може да доведе до загуби за украинската икономика, той просто не взема предвид, че ако нещо е било, то ще бъде пак.

Но, при всички случаи, да се надяваме, че англосаксонците скоро ще се наиграят достатъчно на сплашване и ще преминат към победоносни репортажи по темата – "Москва отстъпи“. Това все още е по-малко кървав вариант в сравнение с провокация в Донбас.

Превод и редакция: Юлиян Марков