Москва. Северноатлантическият алианс не може да се счита за отбранителен, предвид операциите му в Югославия, Либия и Афганистан. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров, отговаряйки на въпроси в рамките на предаването "Воскресное время“ по руския Първи канал.

"Отговорът, получен от Брюксел от [генералния секретар на НАТО] Йенс Столтенберг, гордо заявява, че НАТО е отбранителен съюз и как са се държали в Афганистан“, посочи Лавров.

Според министъра след края на Студената война Алиансът е престанал да бъде по своята същност отбранителен. "По време на Студената война, когато съществуваше Берлинската стена, беше ясно каква територия да защитаваме. Стената падна, в рамките на ОССЕ обявихме вечно приятелство, неделимостта на сигурността, солидарността, разбрахме се, че никой трябва да засилва сигурността си за сметка на другите –а те продължават да приемат държави“, заяво първият дипломат на Москва.

Руската федерация изпраща искане до НАТО и ОССЕ да изяснят дали възнамеряват да изпълнят ключовите си задължения в сферата за сигурност, каза министърът.

"Днес чрез Министерството на външните работи изпращаме официално искане до нашите колеги в страните от Алианса и ОССЕ спешно да обяснят как възнамеряват да изпълнят задължението си да не засилват сигурността си за сметка на сигурността на другите“, каза той. "Ако не възнамеряват, тогава да обяснят защо. Това ще бъде ключов въпрос при определянето на нашите по-нататъшни предложения, за които ще докладваме на руския президент Владимир Путин“.

На 17 декември миналата година руското външно министерство публикува руски проекти на споразумения за гаранции за сигурност, които Москва очаква от Вашингтон и НАТО. Двете споразумения - със САЩ и членове на Алианса - предполагат, наред с други неща, отказ от разширяване на НАТО на изток, включително отказ за допускане на Украйна в НАТО, както и въвеждане на ограничения за разгръщане на настъпателни оръжия, по-специално ядрени. На 26 януари САЩ и НАТО предоставиха на Русия своя писмен отговор на предложенията на Москва за гаранции за сигурност. Както Лавров каза в четвъртък, отговорите на САЩ не съдържат положителна реакция на основния въпрос - недопустимостта на по-нататъшно разширяване на НАТО.

Русия няма да остане в положение, в което нейната сигурност е подкопана, каза Лавров.

"Имаме и свои собствени интереси, фактори, живот. Всеки си има такъв. Поучили сме се от горчивия опит, не искаме да оставаме в положение, при което сигурността ни се нарушава ежедневно“, каза той.

По думите на Лавров, Русия няма илюзии и иска добри, равни, взаимноуважителни, равноправни отношения със САЩ и другите страни по света. "Руският президент Владимир Путин говори за това с президента на САЩ Джо Байдън, който на срещата в Женева през юни 2021 г. потвърди именно това отношение“, добави министърът.

"В САЩ политиката се "прави“ от редица играчи. Има една объркваща система, която често прави най-важните въпроси на глобалната сигурност и стабилност заложници на вътрешнопартийни игри, интересите на сенатор от един или друг щат. Всеки закон може да бъде "натоварен“ с неуместни поправки. Така са свикнали да живеят. Но това не улеснява другите“, подчерта Лавров.

"В САЩ изборите се провеждат на всеки две години. Дори през есента на 2021 г. те казаха, че основната им задача е да започнат да се подготвят за есенната кампания на 2022 г., ще има избори. На всеки две години имат събития, които са важни за бъдещето на Съединените щати. На международната арена те се позовават на факта, че този фактор трябва да бъде взет предвид“, добави ръководителят на руското външно министерство.

Русия знае от грешките си колко струват думите на Запада и ще се стреми да получи от него уважение на законните си интереси, каза министърът.

По думите му, сега Русия има сериозни проблеми, защото Западът е действал небрежно и нечестно спрямо руските интереси. "Можеше да е различно, но в историята няма "ако“. Станахме по-мъдри. Казват, че се учим само от грешките си. Сега знаем колко струват думите на Запада“, отбеляза Лавров. "Ние ще търсим не само гаранции, но и политически задължения“ на хартия, "както и правно обвързващи гаранции, които биха гарантирали сигурността на целия европейски континент при пълно, равноправно отчитане на законните интереси на Руската федерация“.

Лавров отбеляза, че отношенията между Русия и САЩ в началото на 90-те години са изглеждали абсолютно безоблачни. "Несъмнено имаше "набег“ на еуфория. На тези, които определяха външната политика, изглеждаше, че всички проблеми ще бъдат решени автоматично, тъй като Русия ще стане част от "цивилизования“ свят, западната култура, архитектурата на сигурността и ще получи силна подкрепа в различни области“, добави той.

Според министъра Западът по това време е затвърдил вярата си, че Русия сега ще следва курс, който отразява неговите интереси, и това продължи доста дълго до 90-те години на миналия век. Въпреки това, както посочи Лавров, в началото на 2000-те Русия възстанови своята историческа и национална идентичност. "Западът започна да обръща внимание на това и да отправя упреци, че Русия се отдалечава от "демократичните принципи“, каза той.

"Границата е речта на [руския президент] Владимир Путин в Мюнхен през 2007 г. Появиха се поредица от публикации в американски научни и политически научни списания, където авторитетни автори привличат вниманието към изявлението на Русия през 2007 г. за това какво се е натрупало у нея и за нарастващото разочарование от отношението на Запада към нейните интереси. Те директно казват, че Путин не е бил чут тогава“, добави ръководителят на руското дипломатическо ведомство.

Превод и редакция: Иван Христов