СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Хърватският президент: Без Русия няма европейска стабилност

Хърватският президент: Без Русия няма европейска стабилност

Загреб. Президентът на Хърватия Зоран Миланович оцени, че не е възможна европейска стабилност без Русия, цитира думите му македонското електронно издание “Фактор“.„Трябва да се договорите с нея (Русия-бел.ред.)“, каза Миланович пред репортери в Загреб.Миланович оцени, че Великобритания „подтиква“ Киев и че Украйна „няма да бъде щастлива, ако слуша сегашния Лондон".Той повтори,...

2 Февруари 2022 | 14:19 | Агенция "Фокус"

Хърватският президент: Без Русия няма европейска стабилност

Хърватският президент: Без Русия няма европейска стабилност

Загреб. Президентът на Хърватия Зоран Миланович оцени, че не е възможна европейска стабилност без Русия, цитира думите му македонското електронно издание “Фактор“. „Трябва да се договорите с нея (Русия-бел.ред.)“, каза Миланович пред репортери в Загреб. Миланович оцени, че Великобритания „подтиква“ Киев и че Украйна „няма да бъде щастлива, ако слуша сегашния Лондон". Той повтори, че е приятел на Украйна и че е безотговорно да се държи страната в тежка беда, като заложник на Лондон и Вашингтон, докато същевременно ЕС й изпраща объркващи послания,. „Не искам нито един украинец или руснак да умре и в никакъв случай хървати“, каза Миланович. Коментирайки кризата на украинско-руската граница, Миланович каза миналата седмица, че ще изтегли всички хърватски войници „до последния", ако кризата в района ескалира, тъй като Хърватия няма нищо общо с този конфликт. Той заяви още тогава, че това е сериозна криза, която „няма нищо общо" с Украйна и Русия, а е свързана с динамиката на вътрешната политика на американския президент Джо Байдън и неговата администрация. Той също така оцени, че Украйна няма място в НАТО и че е една от най-корумпираните държави. Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович се дистанцира от изявленията му и се извини на украинците, припомня „Фактор“. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 14:19 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Кремъл акцентира върху три послания на Путин относно гаранциите за сигурност

„Российская газета“: Кремъл акцентира върху три послания на Путин относно гаранциите за сигурност

Москва. Руският президент Владимир Путин говори със сдържан оптимизъм за възможността за решаване на проблема с гаранциите за сигурност на Русия, ако има желание от страна на САЩ и НАТО. Това коментира неговият прессекретар Дмитрий Песков, цитиран от „Российская газета“. „Все пак той говори с много сдържан оптимизъм и надежда за възможността проблемът с гаранциите за сигурност на Русия да бъде решен, ако има такова желание, и, разбира се, чрез дипломатически преговори“, каза Песков. Ден преди това на пресконференция след разговори с унгарския премиер Виктор Орбан руският лидер оцени хода на преговорите и отговорите на САЩ и НАТО относно гаранциите за сигурност на Руската федерация. Песков отбеляза три основни послания от Путин. Първото е, че навремето Западът е измамил Москва, когато е обещал, че силите на НАТО няма да се разширяват на изток. Президентът на Руската федерация също така обърна внимание на факта, че стратегията за национална сигурност на Украйна директно позволява използването на сила за връщане на територии. Тогава хипотетично може да възникне ситуация, когато тя като бъдещ член на НАТО атакува страната ни, което ще създаде заплаха от война между Русия и НАТО. Третото послание са думите на Владимир Путин за политиката на отворени врати на НАТО, което, според него, не е записано в нито един международен документ. Той обясни, че никъде не е написано, че НАТО ще може да приеме всяка страна, която пожелае да се присъедини към него. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 13:47 | Агенция "Фокус"

Reuters: Путин обвини САЩ, че се опитват да въвлекат Русия във война

Reuters: Путин обвини САЩ, че се опитват да въвлекат Русия във война

Вашингтон/Москва. Руският президент Владимир Путин обвини Запада във вторник, че умишлено е създал сценарий, предназначен да въвлече Русия във война и игнорира опасенията на страната му за сигурността във връзка с Украйна, предава Reuters. В първите си директни публични коментари за кризата от близо шест седмици Путин не показа никакви признаци за отстъпление от исканията за сигурност, които Западът определи като „неподходящи за старт на преговори“ и възможно извинение за започване на инвазия - нещо, което Москва отрича. „Вече е ясно... че фундаменталните руски опасения бяха пренебрегнати“, каза Путин на пресконференция с гостуващия премиер на Унгария, един от няколкото лидери на НАТО, които се опитват да се ангажират в диалог с него, докато кризата се засилва. Путин описа потенциален бъдещ сценарий, при който Украйна бива приета в НАТО и след това се опита да си върне полуостров Крим, територия, завзета от Русия през 2014 г. "Нека си представим, че Украйна е член на НАТО и започва тези военни операции. Трябва ли да влезем във война с блока на НАТО? Някой мислил ли е за това? Очевидно не", каза той. Русия е събрала повече от 100 000 войници край украинската граница и западните страни казват, че се опасяват, че Путин може да планира да нахлуе. Русия отрича това, но заяви, че може да предприеме неуточнени действия, ако предложенията й за сигурност не бъдат изпълнени. Западните страни в отговор предупреждават , че всяка инвазия ще доведе до санкции срещу Москва. Кремъл иска Западът да спазва споразумение от 1999 г., според което никоя страна не може да укрепва собствената си сигурност за сметка на другите, което според него е в основата на кризата, каза външният министър Сергей Лавров. Той визира хартата, подписана в Истанбул от членове на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която включва Съединените щати и Канада, по време на разговор с държавния секретар на САЩ Антони Блинкен. Лавров каза, че Блинкен е приел необходимостта от по-нататъшно обсъждане на въпроса, докато версията на САЩ за разговора се фокусира върху необходимостта Москва да се оттегли. „Ако президентът Путин наистина не възнамерява да води война или да предизвика смяна на властта (в Украйна),“ е казал Блинкен на Лавров, „тогава сега е моментът да оттеглите войските и тежките въоръжения и да се включите в сериозна дискусия“, каза висш служител на Държавния департамент пред репортери. САЩ са готови да обсъдят предоставянето на Кремъл начин да провери отсъствието на крилати ракети „Томахоук" в базите на НАТО в Румъния и Полша, ако Русия сподели подобна информация за ракети в някои руски бази, съобщи Bloomberg. Белият дом и Държавният департамент не отговориха веднага на искания за коментар, но източник, запознат със ситуацията, каза, че Съединените щати само са предложили да проведат разговори по различни проблеми на Русия, като въпросите за контрола на въоръженията в съответните форуми. Путин не е говорил публично за кризата в Украйна от 23 декември, оставяйки неяснота относно личната си позиция, докато дипломати от Русия и Запада са били ангажирани в многократни кръгове от преговори. Изказванията му във вторник отразяват светоглед, според който Русия трябва да се защитава от агресивните и враждебни Съединени щати. Вашингтон не е загрижен преди всичко за сигурността на Украйна, а за контролирането на Русия, каза Путин. „В този смисъл самата Украйна е просто инструмент за постигане на тази цел“, каза той. „Това може да стане по различни начини, като ни въвлече в някакъв вид въоръжен конфликт и, с помощта на техните съюзници в Европа, наложи въвеждането срещу нас на онези сурови санкции, за които говорят сега в САЩ. Унгарският премиер Виктор Орбан, който често спори със западноевропейските лидери относно демокрацията в собствената си страна, каза, че след разговорите си с Путин вярва, че има място за компромис. „Днес се убедих, че съществуващите различия в позициите могат да бъдат преодолени и е възможно да се подпише споразумение, което да гарантира мир, да гарантира сигурността на Русия и да е приемливо и за страните членки на НАТО“, каза Орбан. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 12:43 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: В Кремъл отказаха да коментират публикуването на отговорите на САЩ и НАТО

РИА Новости: В Кремъл отказаха да коментират публикуването на отговорите на САЩ и НАТО

Москва. Кремъл не коментира публикуването на отговорите на САЩ и НАТО на предложенията на Руската федерация за гаранции за сигурност, които се появиха в медиите, предава РИА Новости. „Ние не сме публикували нищо и не искам да го коментирам. От Вас зависи да се свържете с вестника или с испанското ръководство, в края на краищата, не с нас. Разбира се, видяхме публикацията. Вчера президентът даде обща концептуална оценка на получените отговори в тази част, която засяга фундаментално важни за Русия въпроси“, каза говорителят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, отговаряйки на въпроси на журналисти. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 12:27 | Агенция "Фокус"

El Pais: Какво съдържат отговорите на САЩ и НАТО на руските предложения за гаранции за сигурност

El Pais: Какво съдържат отговорите на САЩ и НАТО на руските предложения за гаранции за сигурност

Мадрид. Испанският вестник El País публикува в сряда пълния текст на поверителния отговор на САЩ и НАТО на предложенията за сигурност на Русия. Според изданието става дума за два документа на английски: отговорът на Алианса на четири страници и отговорът на Вашингтон на пет страници. Текстовете съдържат разпоредби, които под една или друга форма вече са казани от западната страна на официално ниво или са се появили в западните медии с позоваване на източници. Американската страна е поискал да не се публикуват клаузите на отговора, изпратен на Руската федерация, и Москва се съгласи с това изискване. Въпреки това, както отбеляза руският външен министър Сергей Лавров, съдържанието на предложенията на САЩ скоро ще стане известно на широката общественост, тъй като са били обсъдени с всички съюзници на Вашингтон в НАТО и с Киев. Съответствие с ДОВСЕ САЩ и НАТО са призовали Русия да се върне към спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), включително да предостави информация за размера и разполагането на силите. „Русия да възобнови прилагането на ДОВСЕ, да се върне към участие в съвместната консултативна група и предоставя подробни годишни данни и информация, предвидени в този Договор“, се казва в документа. Изтегляне на войските от Крим, Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия Съединените щати и НАТО са предложили на Русия диалог за контрол на въоръженията и мерки за предотвратяване на инциденти в замяна на деескалация в Украйна и изтегляне на руските войски и миротворци от Крим, Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия. „Русия да изтегли всички войски от територията на Украйна (НАТО признава Крим за украинска територия – бел. ред), Молдова (има се предвид Приднестровието – бел. ред), Грузия (Южна Осетия и Абхазия – бел. ред), където се намират нейни войски без съгласието на ръководството на тези страни“, се казва в документа. Алиансът също така призовава Русия спешно да деескалира ситуацията в Украйна. Вместо това НАТО и Съединените щати предлагат началото на „смислен диалог“ относно контрола на въоръженията, включително ракетите, предотвратяването на военни инциденти и наблюдението на ученията. Инспекция на съоръжения за противоракетна отбрана в Румъния и Полша Съединените щати са готови да обсъдят с Русия възможността за инспектиране на съоръжения за противоракетна отбрана в Румъния и Полша в замяна на инспекция на руски съоръжения. Според El País отговорът на американската страна гласи, че Съединените щати са готови да обсъдят „механизъм за прозрачност, за да потвърдят липсата на крилати ракети „Томахоук“ в съоръжения <...> в Румъния и Полша, при условие че Русия предложи мерки за взаимна прозрачност по отношение на избор на две наземни ракетни бази в Русия. „Трябва да се консултираме по този въпрос със съюзниците от НАТО, включително Румъния и Полша“, се казва в документа. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Reuters: Президентските съветници на САЩ и Турция обсъдиха „руската агресия“ срещу Украйна

Reuters: Президентските съветници на САЩ и Турция обсъдиха „руската агресия“ срещу Украйна

Вашингтон/Анкара. Американският съветник по националната сигурност Джейк Съливан и Ибрахим Калън, главен съветник на президента на Турция, говориха във вторник и обсъдиха ангажимента си за „възпиране на по-нататъшната руска агресия срещу Украйна“, се казва в изявление на Белия дом, цитирано от Reuters И Русия, и Украйна са отворени към идеята Турция да играе роля за облекчаване на напрежението между двете страни, както беше предложено от Анкара през ноември, казаха турски дипломатически източници миналия месец. По-рано във вторник руският президент Владимир Путин обвини Запада, че умишлено е създал сценарий, предназначен да го въвлече във война, и игнорира опасенията на Русия за сигурността, свързани с Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 09:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Блинкен е заявил на Лавров за готовността на САЩ за сериозна дипломатическа работа с Русия

ТАСС: Блинкен е заявил на Лавров за готовността на САЩ за сериозна дипломатическа работа с Русия

Вашенгтон. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза на руския външен министър Сергей Лавров, че Вашингтон е готов за сериозна дипломатическа работа с Москва на реципрочна основа. Това съобщи във вторник на редовен брифинг за журналисти ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент Нед Прайс, цитиран от TACC. „Държавният секретар заяви ясно на министър Лавров, че сме готови за сериозен дипломатически ангажимент с Руската федерация на реципрочна основа“, каза той. Според него Вашингтон смята, че аспектите на сигурността, които вълнуват Москва, и въпросите, които вълнуват САЩ и техните съюзници в Европа, се пресичат, така че има възможност „да се отговори на тези въпроси, които вълнуват и двете страни, на реципрочна основа“. „Това ще изисква активна, смислена, сериозна и продължителна дипломатическа работа, ако искаме да постигнем това. Готови сме за нея“, добави Прайс. Координация на НАТО Вашингтон приветства дипломатическата ангажираност между своите съюзници и Русия, стига тя да е координирана с НАТО, каза Прайс. „Знаем, че редица наши колеги по света са взаимодействали с Руската федерация, някои с (руския) външен министър (Сергей) Лавров, някои директно с (руския президент Владимир) Путин. Ние последователно заявявахме, че подкрепяме диалога, подкрепяме дипломатическото взаимодействие, което се осъществява по същия начин, както и ние - в пълна координация и в консултация със([Северноатлантическия) алианс. Това беше за нас пътеводна звезда по отношение на взаимодействието ни с руската страна, в която нашите съюзници не вземат пряко участие", каза представителят на американското външнополитическо ведомство. „Така че бихме подкрепили всеки диалог, всяко дипломатическо взаимодействие, осъществявано в същия дух, особено ако може да доведе до осезаеми признаци на деескалация“, добави той. „Ще дам възможност на нашите унгарски съюзници да преценят дали взаимодействието им с Руската федерация е било координирано“, отговори Прайс на уточняващ въпрос във връзка с посещението на унгарски премиер Виктор Орбан в Москва и срещата му с Владимир Путин. По-рано Орбан определи посещението си в Русия като мироопазващо. Той направи това изявление в Москва на съвместна пресконференция с президента на Русия. Американският отговор на руските предложения по сигурността САЩ вярват, че Москва подготвя отговор на изявленията на Вашингтон относно предложенията за сигурност, каза Прайс. „Отново чухме, че работят върху официален отговор на работния документ на САЩ, който беше изпратен преди няколко дни“, каза говорител на външната политика на САЩ. „Както знаем и предполагахме през цялото време, проектодокумента ще отиде при президента Путин. Когато той успее да го прочете и одобри, той (отговорът) ще бъде изпратен в Съединените щати“, каза Прайс. „Разбираме, че руската страна също иска да продължи диалога, когато това се случи“, добави той. Говорителят на Държавния департамент заяви, че форматът на това потенциално взаимодействие все още не е определен и ще зависи от отговора на Москва. Прайс коментира изявлението на руския президент, че САЩ и НАТО в отговорите си на руските предложения за гаранции за сигурност са пренебрегнали фундаменталните искания на Москва. „Чухме различни неща от президента Путин“, каза представител на дипломатическото ведомство. Той каза, че ще даде възможност на политолозите и експертите по Русия да „се опитат да тълкуват и оценят значението на тези изявления“. „Не е нужно да правим това, защото знаем, че ще последва официален отговор от Руската федерация, чухме това днес от руския министър (на външните работи Сергей) Лавров“, каза Прайс. Говорейки за съдържанието на документа, който САЩ преди това изпратиха на Руската федерация, той отбеляза: „Отговорът, който изпратихме на Русия, засяга въпросите, повдигнати от Руската федерация, въпреки че това не означава, че руснаците ще се съгласят с това как е направено." Според говорителя на Държавния департамент в споменатия отговор се отбелязва, че има области, в които според американската страна „дипломацията може да доведе до резултати“. Освен това в него се казва, че някои от предложенията на Москва „се явяват непроходими“. Според Прайс това „не беше изненада за Русия или някой друг“. По искане на журналисти той поясни и изявлението на Държавния департамент в понеделник за получаването на писмо от руската страна в контекста на предложенията на Москва. „Нямаше намерение да се опитаме да твърдим, че това е точно официалният отговор на Руската федерация“, каза ръководителят на пресслужбата. „Както съобщи един от вашите колеги и както чухте от високопоставен служител на Държавния департамент, получихме второ писмо от Руската федерация. Бих дал възможност на външния министър Лавров и руската страна да посочат какви са намеренията им, но <...> Лавров публично говори за това съобщение през уикенда“, добави Прайс. „И както видяхме отново днес, ще получим официален отговор от Руската федерация, когато бъде одобрен от президента Путин“, каза той. Преговори между Путин и Байдън Прайс каза, че Вашингтон е готов за нови контакти между руския и американския президент Владимир Путин и Джо Байдън, но всичко ще зависи от по-нататъшното развитие на нещата. „Оставаме в готовност и се съгласяваме с нов ангажимент на лидерско ниво между президента Байдън и президента Путин“, каза той. „Ако решим, че сме на етап, в който нов контакт на ниво лидери има потенциал да придвижи ситуацията по-далеч по отношение на дипломацията, тогава това, разбира се, е нещо, за което сме готови да се съгласим, ” но добави: „Но това ще зависи от това къде ще стигнем след следващата стъпка“. Руски военни на границата с Украйна Говорителят на Пентагона Джон Кърби добави, че САЩ все още вярват, че над 100 000 руски войници са съсредоточени на границата между Русия и Украйна и броят им се увеличава. "Ние се придържаме към тази цифра <...>. И виждаме допълнителен приток на войски", отговори той на журналистически молба да коментира думите на Василий Небензя, постоянен представител на Руската федерация в ООН, който в понеделник на заседание на Съвета за сигурност каза, че руската страна не разбира откъде западните страни вземат такива цифри. В същото време представителят на американското ведомство за отбрана не отговори на въпроса на кореспондента как точно и въз основа на какви данни Пентагонът определя числеността на руските въоръжени сили на границата с Украйна. Той също така остави без отговор въпроса доколко са уверени американските власти в своите оценки. Кърби добави, че според Пентагона Русия също така засилва медицинската подкрепа за своите войски по границата, включително „полеви болници, лекари и парамедици“, но подчерта, че „това не е задължително да означава неизбежна инвазия“. Четиристранни контакти Антони Блинкен проведе четиристранен телефонен разговор, за да обсъди ситуацията около Украйна с върховния представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и действащия председател на ОССЕ, полския външен министър Збигнев Рау. Това се казва в съобщението на Държавния департамент на САЩ, публикувано във вторник. В него се отбелязва, че Блинкен отново е потвърдил подкрепата си за украинския суверенитет и е обсъдил дипломатически ангажимент с Русия с партньорите. „Участниците [в разговора] се съгласиха да продължат да координират [усилията] и обещаха да търсят дипломатическо решение за предотвратяване на по-нататъшна агресия срещу Украйна“, се казва в текста. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 09:24 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: Блинкен е заплашил Русия със сурови последствия в телефонен разговор с Лавров

Държавният департамент: Блинкен е заплашил Русия със сурови последствия в телефонен разговор с Лавров

Вашингтон/Москва. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е заплашил Русия със „сурови последствия“ при евентуално нахлуване в Украйна по време на телефонен разговор с първия дипломат на Москва Сергей Лавров във вторник, съобщават от американското външнополитическо ведомство. „Държавният секретар Антъни Блинкен разговаря днес с руския външен министър Сергей Лавров в продължение на писмения отговор на САЩ на руските предложения за сигурност. Държавният секретар подчерта готовността на САЩ, както двустранно, така и със съюзници и партньори, да продължат съществен обмен с Русия за взаимни опасения в сферата на сигурността“, се казва в прессъобщението. Държавният департамент добави, че САЩ възнамеряват да водят такъв диалог в пълна координация със своите партньори и съюзници. Същевременно „държавният секретар призова за незабавна деескалация на Русия и изтегляне на войските и оборудването от границите на Украйна. Той подчерта, че по-нататъшното нахлуване в Украйна ще бъде посрещнато с бързи и сурови последици и призова Русия да следва дипломатическия път“, гласи прессъобщението на Държавния департамент. Блинкен подчерта ангажимента на САЩ към суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и „правото на всички страни да определят своята външна политика и съюзи“, се казва в изявлението. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 18:08 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Украйна обяви, че създаването на съюза с Великобритания и Полша се отлага за неопределен срок

„Известия“ (Русия): Украйна обяви, че създаването на съюза с Великобритания и Полша се отлага за неопределен срок

Киев. Обявлението за създаване на съюз между Украйна, Великобритания и Полша се отлага за неопределено време. Това съобщи във вторник, 1 февруари, министърът на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба, цитиран от руското издание „Известия“. „Планира се първото официално съобщение за създаването на нов формат да бъде направено от външните министерства на трите държави по време на посещението на британската ни колежка [британският външен министър Лиз Тръс] в Киев. За съжаление тя се е заразила с COVID-19 и отлагаме това съобщение за по-късна дата“, написа той на страницата си във Фейсбук. Кулеба обясни още, че Украйна е поела инициативата за започване на подобно тристранно сътрудничество през октомври миналата година. Той уточни, че новият формат е част от стратегията на малките съюзи като активна външна политика на Украйна. „Същината е в това, че не можем да очакваме сигурност и просперитет някъде в бъдеще, когато станем членове на ЕС и НАТО. Имаме нужда от тях днес. И днес постигаме практическо укрепване, като се обединяваме с приятелски и близки държави в малки съюзи“, обясни министърът. Кулеба подчерта, че Варшава, Киев и Лондон имат не само „реалистично разбиране за заплахите за европейската сигурност и стратегия за противодействие на предизвикателствата от Руската федерация“, но и голям потенциал за тристранно сътрудничество в областта на търговията, инвестициите и енергетиката. Украинският лидер Владимир Зеленски обяви по-рано през деня, че Украйна, Великобритания и Полша ще сформират нов съюз. Президентът обаче не говори за конкретните детайли на сътрудничеството между трите страни в новия формат. Политикът подчерта, че дипломатическата подкрепа за Украйна е на най-високото си ниво от 2014 г. насам. Той добави, че страната „оценява подкрепата на всички, но разчита само на себе си“. По-рано същия ден беше съобщено, че Украйна и Полша са се договорили да построят газопровод, за да увеличат обема на синьото гориво, доставяно на изток. В същия ден стана известно, че Варшава ще прехвърли снаряди за системи за противовъздушна отбрана в Киев. На 19 януари британското правителство достави на Украйна няколко хиляди противотанкови управляеми ракети в случай на руско „нашествие“. Заместник-министърът на отбраната на Обединеното кралство Джеймс Хипи отбеляза, че Украйна е изправена пред „екзистенциална заплаха“ от Русия. Два самолета с оръжие от Лондон кацнаха в Украйна на 17 януари, а на 18-и последният самолет достави противотанкови оръжия. Предполага се, че говорим за противотанкови системи NLAW. Западни политици и представители на медиите постоянно предупреждават за възможна руска агресия срещу Украйна. Руската страна многократно отрича подобни изявления. Москва подчерта, че няма планове да „нахлува“ в Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 17:50 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Полша може да доставя на Украйна газ по нов газопровод

РИА Новости: Полша може да доставя на Украйна газ по нов газопровод

Киев. Полша и Украйна са се договорили да построят газопровод, за да увеличат количеството на доставяния на изток газ, заяви полският премиер Матеуш Моравецки, цитиран от РИА Новости. Моравецки каза след среща с украинския си колега Денис Шмигал в Киев, че „говорихме за разширяване на капацитета от запад на изток, изграждане на газопровод, който може да пренася големи обеми газ в близко бъдеще“. Трябва да се отбележи, че преди пътуването до Киев политикът каза, говорейки за бежанците, че украинците „като евтина работна ръка никога няма да са излишни“, отбелязва руската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 17:34 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС може да преразгледа въпросите за инвестициите в руската икономика

Жозеп Борел: ЕС може да преразгледа въпросите за инвестициите в руската икономика

Брюксел. Въпросите за инвестициите на ЕС в руската икономика „определено ще трябва да бъдат преразгледани"“ Това заяви върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в интервю за руския опозиционен телевизионен канал „Дождь“. „Когато казваме, че ще ударим стратегическите сектори, имаме предвид изключително чувствителните аспекти на дейността на Русия, които са свързани с военни и научни разработки, които изискват инструменти, материали, изискват технологии... които ние (ЕС) частично осигуряваме“, заяви Борел. Той отбеляза, че страните членки на ЕС са най-големият инвеститор в руската икономика. „Може да имаме разногласия, но на практика, от икономическа гледна точка, ние, европейците, сме тези, които инвестираме повече пари в руската икономика от всеки друг. И това определено ще трябва да се преразгледа“, каза ръководителят на дипломацията на ЕС . Европейският съюз заплашва с нови санкции срещу Русия през последните няколко седмици в случай на „инвазия в Украйна“. Както редовно заявява ръководството на ЕС, Брюксел вече е започнал да разработва потенциални ограничителни мерки срещу Москва. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:51 | Агенция "Фокус"

САЩ: Считаме заседанието на СС на ООН за Украйна за „абсолютен успех“, нахлуването на Русия не е неизбежно

САЩ: Считаме заседанието на СС на ООН за Украйна за „абсолютен успех“, нахлуването на Русия не е неизбежно

Ню Йорк. САЩ оценяват проведеното в понеделник заседание на Съвета за сигурност на ООН за Украйна като абсолютен успех. Това заяви във вторник постоянният представител на Вашингтон при световната организация Линда Томас-Гринфийлд, цитирана от ТАСС. „Това беше абсолютен успех за нас, в смисъл, че позволихме на света да чуе това, което чухме от руснаците“, каза тя в интервю за NPR. В същото време Томас-Гринфийлд заяви, че САЩ не вярват, че конфронтацията за Украйна е неизбежна и възнамеряват да продължат да се опитват да намерят дипломатическо решение. „Не бих казала, че смятаме това [нашествието] за неизбежно, защото все още се опитваме да намерим дипломатическо решение, за да дадем на Русия изход от ситуацията“, каза тя в отговор на съответстващ въпрос. „Надяваме се, че това ще проработи и че [руският президент Владимир] Путин ще разбере, че пътят на дипломацията е по-добър от пътя на войната и конфронтацията. Ние им даваме възможност да обсъдят своите опасения за сигурността, опасенията на Европа и Украйна в тази област“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:38 | Агенция "Фокус"

АНА-МПА: Гърция демонстрира пълна хармонизация със Запада по украинския въпрос

АНА-МПА: Гърция демонстрира пълна хармонизация със Запада по украинския въпрос

Мариупол. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас във вторник посети районите с гръцко население около украинския град Мариупол, с което демонстрира пълната хармонизация на Атина със Запада по украинския въпрос, съобщава гръцката държавна агенция АНА-МПА. Дендиас поднесе венец пред паметника на жертвите на конфликтите през 2014 г. в Сартана, намиращ се в покрайнините на Мариупол, където се намира и Историко-етнографският музей на гърците от Приазовието. Дендиас разговаря и с украинския си колега Дмитро Кулеба по телефона. Кулеба изрази своята признателност за решението на Гърция да не изтегля персонал от посолството в Киев и за решението на Дендиас да посети страната „в този момент на предизвикателство“. Дендиас отбеляза, че Гърция подкрепя независимостта и териториалната цялост на всички държави. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:32 | Агенция "Фокус"

The Hill: Украинската криза заплашва Инто-Тихоокеанските интереси на САЩ

The Hill: Украинската криза заплашва Инто-Тихоокеанските интереси на САЩ

Вашингтон. „Неумолимата дипломация“ на администрацията на Джо Байдън досега не е довела до значителни успехи. Тя се е провалила в Афганистан с неуспешното си изтегляне през 2021 г. и е близо до провал в Иран заради възобновеното споразумение за ядрени оръжия. Нейните резултати тепърва ще се видят в Украйна, но продължаващото военно натрупване на Русия по границата с Украйна не дава повод за оптимизъм, пишат Сет Кропси, бивш офицер от ВМС на САЩ и основател на Йорктаунския Институт и Хари Халем, специалист по политическа философия от Лоднонското икономическото училище за американското издание The Hill. Материалът е предаден без редакторска намеса. Има обаче резултат от погрешната вяра на администрацията на Байдън в дипломацията вместо силата. Това предотврати голямо нарастване на силите в Европа, което може да постави индо-тихоокеанските интереси на САЩ в опасност. Предвид перспективата за едновременна борба на два фронта, САЩ трябва да обмислят увеличаването на своите индо-тихоокеански сили, за да попречат на Китай да се възползва от очевидната слабост на САЩ. Всъщност тази очевидна слабост и съпътстващият въпрос за едновременността придават на Украйна нейното значение за американските държавници. Украйна де факто е буфер между НАТО и Русия. Въпреки че населението й симпатизира на запада, икономически и диспозиционно, то остава извън защитата на сигурността на НАТО - както трябва. Балтийските страни вече са разширен ангажимент за НАТО; добавянето на Украйна ще разшири допълнително границите на НАТО и ще добави към редиците й полуклептократична „частична демокрация“. Успешна руска инвазия, която откъсна „Новорусия“ – бюрократичен термин от руското имперско минало, който днешният Кремъл възкреси, отнасящ се до региона от Донбас до Приднестровието и на север до Днепропетровск – би позволило на Русия да натисне Румъния и България, застрашавайки южния фланг на НАТО . Но успешното руско нахлуване е малко вероятно, като се има предвид размера на Украйна, огромната враждебност на населението към руското управление и огромния брой войници, необходими за завладяването на градските центрове. По-ограниченото руско нападение, което свързва Донбас и Крим през Мариупол и крайбрежието на Азовско море, има по-голяма вероятност за успех и ще създаде проблеми за НАТО в Черно море. Дори това обаче ще предизвика украински бунт. Следователно САЩ и НАТО имат интерес от оцеляването на Украйна, въпреки разумното им нежелание да предоставят обвързващ военен ангажимент към Киев. Въпреки рисковете Русия може да избере да форсира въпроса. Кризата в Украйна е вторият случай на антиамерикански натиск за пет месеца. Точно както завладяването на Южен Виетнам от Севера предизвика съветската активност в Латинска Америка, Африка и Близкия изток, падането на Афганистан пред талибаните насърчи враговете на Америка. Успешно или неуспешно, нападението на Русия ще постави под въпрос благонадеждността на САЩ, като се имат предвид връзките на Америка с Украйна и реторическия капитал, който администрациите на Обама и Байдън, в по-малка степен, инвестираха в нейното оцеляване От другата страна на Евразия Китай жадно гледа Тайван, надявайки се да погълне островната република, да ограби полупроводниковата й индустрия и да използва този пробив в Първата островна верига, за да изтласка силите на съюзниците във Филипинско море. Руско нападение срещу Украйна може да предизвика - координирано или по друг начин - едновременна китайска атака срещу Тайван. Подобна координирана стратегия е вероятна, като се има предвид ясното сливане на руските и китайските интереси. Наскоро обявените руско-китайско-ирански военни учения са още един пример за планирано сътрудничество между противниците на Америка. По-специално за Китай и Русия, всеки следва целите на другия. Руският натиск отклонява американското внимание и ресурси от Индо-Тихоокеанския регион, докато китайската победа ще ускори способността на Русия да навреди или разбие НАТО. Русия има индо-тихоокеанско присъствие - не толкова силно, колкото съветските си предшественици, но въпреки това значимо. Руските подводници от Тихоокеанския флот, разположени в техните бази, като минимум биха разцепили вниманието на японците и американците и в най-добрия случай, ако стигнат до Тайванския проток, ще изместят тактическия баланс в полза на китайско-руската коалиция. Китайските пропагандни издания се въздържаха от открита подкрепа за руските действия, вместо това дадоха неутрален тон. Това вероятно произтича от желанието на Китай да запази политическа гъвкавост в Източна Европа – в края на краищата Украйна може да бъде ценен участник в китайската инициатива „Един пояс, един път“. Но китайският такт не трябва да се бърка със съпротива срещу Русия. Ако Русия нахлуе, може да очакваме Китай да подготви информационното пространство за действие срещу Тайван, цитирайки същите разкази, които Кремъл използва, за да оправдае „исторически претенции“ към суверенна Украйна. В по-широк план, американското бездействие ще насърчи нашите индо-тихоокеански съюзници да преосмислят позициите си. Тайванските лидери разбират очевидните паралели между двете страни: докато Тайван е много по-стратегически важен от Украйна, и двете са извън официалните структури на съюзите на САЩ и следователно извън очертания американски отбранителен периметър; други азиатски страни, които обмислят по-големи връзки със САЩ, най-вече Виетнам, ще наблюдават отговора на Америка. А азиатските съюзници, включително партньори като Япония и Австралия, може да погледнат косо на американските ангажименти за отбрана, предвид тенденцията от последните пет месеца. Америка може да предотврати тази ерозия на своята благонадеждност - и да подкрепи позицията си за незабавно възпиране - в Индо-Тихоокеанския регион чрез бързото разполагане на военноморски и въздушни средства там. Четири стъпки са критични. Първо, САЩ трябва да изпрати подводници по-далеч на запад. Военноморската база Гуам е домакин на четири подводници от клас Лос Анджелис; десет са предислоцирани в Пърл Харбър заедно с пет ядрени подводници от клас Вирджиния (SSN) и пет Сан Диего. Въпреки че ВМС използват своите подводници от клас „Морски вълк“ за специални мисии, трите подводници Seawolf са базирани в Бремертън и Бангор, Вашингтон. По този начин Индо-тихоокеанското командване на САЩ разполага с до 27 атакуващи подводници. Кейовите места в Гуам вероятно могат да приемат значителен брой SSN във всеки един момент. По-високото оперативно темпо ще наблегне на двукорабните подводни сили на ВМС, но флотът вероятно би могъл да издържи това темпо в продължение на шест до осем седмици - тоест прозореца на уязвимост, който би създала войната в Украйна. Второ, САЩ трябва да разположат поне една от двете си подводници с управляеми ракети от клас Охайо, базирани на Западното крайбрежие, в Тайванския проток. (USS Nevada беше забелязан в Гуам на 15 януари.) Подводница с балистична ракета е публичен сигнал за американска решимост. Това обаче не е легитимен възпиращ фактор срещу конвенционалните действия. Китай разбира, че неговият арсенал от балистични ракети не е достатъчно голям, за да нанесе фатален удар срещу САЩ; подводницата с управляеми ракети, за разлика от тях, осигурява незабавна конвенционална бойна мощ. 96-те ракетни клетки на разрушител от клас „Арли Бърк“ носят смесица от противовъздушна отбрана, противоповърхностни и наземни ракети. Разрушител с управляеми ракети, действащ в обсега на китайски ракети, ще даде приоритет на противовъздушната отбрана, ограничавайки възможностите за удар до между 16 и 32 ракети, в зависимост от точното натоварване. Но подводница от клас Охайо носи 154 крилати ракети „Томахоук“ в 22 изстрелващи тръби и може да разчита на своята стелт система, за да избегне откриване до изстрелването. Залп от над 100 ракети би попречил на всеки опит за десант на Китай в Тайван. САЩ трябва да докажат, че подводница с управляема ракета е в театъра на бойните действия, в идеалния случай като изпратят такава в или близо до Тайванския проток. Трето, САЩ трябва да насочат стратегически бомбардировачи към Гуам. Това се случваше в миналото, последно по време на кризата в Северна Корея през 2017-2018 г. Бомбардировачите B-1, B-2 и B-52 са идеални платформи за носене на американските ракети с по-голям обсег като AGM-158C. Провеждането на непрекъснати патрули с бомбардировачи, които се приближават до Тайванския проток – особено ако ядрените и конвенционалните приготовления остават необявени – ще осигури допълнително покритие на крилати ракети в случай на китайска атака. Четвърто, САЩ трябва да увеличат противовъздушната отбрана на Гуам. По време на война Гуам ще бъде една от основните цели на Китай, като се има предвид централната му роля в западнотихоокеанската логистика на САЩ. Американската армия се бавеше с разполагането на противоракетна отбрана на Гуам в продължение на близо десетилетие; това е моментът да се разгърне напред система Patriot PAC-3 заедно със системата за противобалистични ракети THAAD, която вече е в Гуам. През следващата година САЩ трябва да преразгледат цялата си евразийска военна позиция, в идеалния случай да я преориентират към противодействие на Китай, което множество администрации одобриха, но нито една не изпълни. Преди този момент — и преди кризата в Украйна да бъде разрешена — остава прозорец на уязвимост. Незабавният прилив на въздушни и военноморски сили в западната част на Тихия океан ще намали тази уязвимост, като същевременно ще увери съюзниците и партньорите на САЩ, че в случай на инвазия те няма да споделят съдбата на Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:27 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Украйна укрепва боеспособността на армията си с 20 нови бригади

„Российская газета“: Украйна укрепва боеспособността на армията си с 20 нови бригади

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви пред Върховната Рада, че е подписал указ за укрепване на боеспособността на въоръжените сили, пише „Российская газета“. Документът предвижда увеличаване на броя на въоръжените сили на Украйна със 100 хиляди души през следващите три години, както и създаване на 20 нови бригади в украинската армия. Освен това Киев планира да прехвърли изцяло въоръжените сили на договорна основа и да увеличи срока на службата на войниците по договор. Привлекателността на военната служба се планира да се постигне чрез увеличаване на надбавката до ниво не по-ниско от три минимални заплати, както и разработване на концепция за осигуряване на военнослужещите с жилище. Освен това Зеленски каза, че „се работи за съгласуване на дата за нова среща на съветниците на държавните глави от Нормандския формат.“ Украинският президент изрази надежда, че „те ще се споразумеят за среща на върха“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 14:36 | Агенция "Фокус"

Владимир Зеленски: Украйна, Великобритания и Полша създават нов формат на политическо сътрудничество

Владимир Зеленски: Украйна, Великобритания и Полша създават нов формат на политическо сътрудничество

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че сътрудничеството между Великобритания, Полша и Украйна добива формата на нов формат, предава ТАСС. „Създаваме нов формат на политическо сътрудничество в Европа между Украйна, Великобритания и Полша“, каза той, говорейки във вторник при откриването на редовна сесия на Върховната Рада. Предполага се, че съответните споразумения ще бъдат консолидирани във вторник по време на посещението в Киев на премиерите на Великобритания и Полша Борис Джонсън и Матеуш Моравецки. Зеленски каза още, че дипломатическата подкрепа за Украйна е на най-високото си ниво от 2014 г. В същото време той добави, че страната му „оценява подкрепата на всички, но разчита само на себе си“. Първият заместник-председател на Радата Александър Корниенко каза пред репортери, че новият съюз на Украйна, Великобритания и Полша не е замислен като алтернатива на други съюзи. „Това не е някаква алтернатива на нещо. Това не е алтернатива на НАТО или ЕС, дори не е алтернатива на другото регионално формирование - т.нар. Триморие. Това е допълнителна възможност за сътрудничество“, подчерта Корниенко. . Ръководителят на украинското правителство Денис Шмигал отбеляза, че новият формат на сътрудничество ще засили регионалната сигурност. „Надяваме се да приложим новия формат на сътрудничество между Великобритания, Полша и Украйна <...>. Трябва да бъде подписан тристранен документ за укрепване на регионалната сигурност“, каза той на съвместна пресконференция с полския премиер Матеуш Моравецки. На свой ред министърът за реинтеграцията на неконтролирани територии Ирина Верещук заяви пред представители на медиите, че новият съюз на трите страни ще бъде ефективен в противодействието на „руската заплаха“. „Аз съм голям оптимист в това, защото разбирам колко важни са подобни формати днес. И г-н Джонсън, и г-н Моравецки, с които ще се срещнем днес, правят това, което трябва да направят лидерите на свободния свят - обединяват се и помагат Украйна“, каза Верещук. По думите й подобни формати са по-ефективни от по-широките. „Не казвам, че е „тройно НАТО“, но казвам, че този съюз може да има добър ефект както във военен, така и в политически смисъл“, каза още министърът. По-рано медиите съобщиха за създаването на нов формат за взаимодействие между трите страни, позовавайки се на дипломатически източници, но без да уточняват подробности. За първи път британският външен министър Лиз Тръс спомена този вариант на взаимодействие, изказвайки се в Австралия на 21 януари. По думите й сътрудничеството между Великобритания, Полша и Украйна е било обсъдено по време на посещението на Зеленски в Лондон през декември 2021 г. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 14:16 | Агенция "Фокус"

Axios: Държавният департамент изтегля семействата на дипломатите от Беларус

Axios: Държавният департамент изтегля семействата на дипломатите от Беларус

Вашингтон. Държавният департамент е наредил на членовете на семействата на служителите на правителството на САЩ в Беларус да се евакуират в понеделник, като е посочил „необичайното и тревожно струпване на руски военни по границата на Беларус с Украйна“, съобщава американският портал Axios. Нареждането идва малко повече от седмица, след като Държавният департамент нареди подобна евакуация от посолството на САЩ в Киев, което накара украинското правителство да обвини САЩ, че предизвикват паника заради заплахата от възможна руска инвазия. Американски служители предупредиха, че Русия може да използва съвместните си военни учения в Беларус като прикритие за инвазия в Украйна от север и така да удари светкавично района на столицата Киев... Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Гринфийлд предупреди в понеделник, че САЩ разполагат с доказателства, че Русия планира да добави допълнителни 30 000 войници близо до границата между Беларус и Украйна до началото на февруари. „Поради увеличаване на необичайната и тревожна руска военна активност край границата с Украйна, гражданите на САЩ, които се намират или обмислят пътуване до Беларус, трябва да са наясно, че ситуацията е непредвидима и има повишено напрежение в региона“, обяснява Държавният департамент. „Способността на правителството на САЩ да предоставя рутинни или спешни услуги на граждани на САЩ в Беларус вече е силно ограничена поради ограниченията на правителството на Беларус относно персонала в американското посолство“, добавят от американското външнополитическо ведомство. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Reuters: На визитата си в Киев, Борис Джонсън ще обещае да защитава суверенитета на Украйна

Reuters: На визитата си в Киев, Борис Джонсън ще обещае да защитава суверенитета на Украйна

Лондон. Британският премиер Борис Джонсън ще обещае да поддържа суверенитета на Украйна по време на визитата си в Киев във вторник като част от дипломатическите усилия на Запада да спре евентуална руска инвазия, за която Москва твърди, че няма доказателства, че планира, информира Reuters. Това идва, след като Съединените щати заявиха, че са в активни дискусии със съюзниците си за възможно разполагане на американски войски на източния фланг на НАТО, отделно от около 8500 военнослужещи, които вече бяха поставени в готовност миналата седмица. Русия, която присъедини Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепя сепаратистите в източната част на страната, настоява за гаранции за сигурност, включително обещание, че НАТО никога няма да приеме Киев. Съединените щати заявиха, че има малък шанс Украйна да се присъедини скоро, но че страната има правото да решава за собственото си бъдеще. Междувременно Вашингтон и Москва се опитват да постигнат споразумения за сигурност в Европа, след като тези, подписани по време на Студената война, спряха да работят. Едновременно с това двете сили са конкуренти на енергийния пазар на ЕС. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:50 | Агенция "Фокус"

Матеуш Моравецки: Руският неоимпериализъм се възражда пред очите ни

Матеуш Моравецки: Руският неоимпериализъм се възражда пред очите ни

Варшава. „Руският неоимпериализъм се възражда пред очите ни и дестабилизира ситуацията в Европа. Военната мобилизация на Русия и нейните нереалистични искания за бъдещето на НАТО означават, че отговорът трябва да е ясен: без илюзии и пълна подкрепа за Украйна“, написа в „Туитър“ полският премиер Матеуш Моравецки преди във вторник да замине на визита в Киев, предава електронното издание Onet. В Киев ръководителят на полското правителство ще се срещне с президента и премиера на Украйна. Порталът припомня, че миналата седмица в полския град Висла вече се проведоха тет-а-тет преговори между президентите на Полша Анджей Дуда и Украйна Владимир Зеленски. Ситуацията със сигурността в региона беше основна тема на консултациите на лидерите. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:42 | Агенция "Фокус"

The New York Times: САЩ и Русия в „дипломатическа престрелка“ по повод Украйна в СС на ООН

The New York Times: САЩ и Русия в „дипломатическа престрелка“ по повод Украйна в СС на ООН

Ню Йорк. Съединените щати и Русия имаха „дипломатическа престрелка“ в Съвета за сигурност на ООН, като се критикуваха едни други заради кризата в Украйна. На срещата, която беше белязана от язвителни коментари и от двете страни, цареше атмосфера, напомняща епохата на Студената война, пише The New York Times. В същото време никой не очакваше, че срещата, инициирана от Вашингтон, ще доведе до някакъв дипломатически пробив: Съветът за сигурност на ООН е по-известен с неуспехите си в предотвратяването на въоръжени конфликти, отколкото с успехите. Въпреки това срещата даде шанс на двете най-големи ядрени сили да повлияят на световното мнение за изостряне на ситуацията около Украйна, смята изданието. Американците, подкрепени от западните си съюзници, обвиниха Русия, че е разположила 100 000 войници на западната граница, както и заплашва мира и дестабилизира глобалната сигурност. В същото време „кремълските дипломати” упрекнаха САЩ, че се занимават с необосновано и истерично всяване на страх, целящо провокиране на въоръжен конфликт, отбелязва вестникът. „Ние сме изправени пред спешна и опасна ситуация в Европа“, каза посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд в своето встъпително слово. „Действията на Русия удрят в самото сърце на хартата на ООН. Според Томас-Грийнфийлд Москва, натрупвайки войски близо до границите на Украйна, следва „познат модел на ескалиращо напрежение“. Вашингтон е ангажиран с мирно разрешение, но ако инвазията се осъществи, „никой не може да каже, че не сме го предвидили“, добави постоянният представител. В отговор руският й колега Василий Небензя отбеляза, че именно американците са се държали като провокатори, „усилвайки напрежението и предизвиквайки ескалация“. В крайна сметка, според него Москва няма планове да нахлуе в Украйна. „Приказките за предстояща война са провокативни сами по себе си. Изглежда, че призовавате за това, искате и чакате да се случи, сякаш искате да превърнете предположенията си в реалност “, каза Небензя, визирайки Томас Грийнфийлд. Той припомни, че Вашингтон и неговите съюзници са създали кризата, за да отслабят Русия и да забият клин между Москва и Киев. Според дипломата именно САЩ стоят зад „Майдана“ от 2014 г., в резултат на който на власт в Украйна дойдоха „националисти, радикали, русофоби и просто нацисти“. Небензия също се опита да направи аналогия с изфабрикуваните от САЩ доказателства за оръжия за масово унищожение в Ирак, които оправдаха инвазията на САЩ през 2003 г. „Какво се случи с тази страна, е известно на всички“, каза постоянният представител. Участниците в заседанието на Съвета за сигурност на ООН настояха за необходимостта от мирно уреждане. Въпреки това тонът на спора между представители на Москва и Вашингтон даде да се разбере, че разделението между двете страни относно Украйна и заплахата от използване на военна сила не отслабва. Заседанието беше прекъснато след два часа без резултат. Небензя „напусна предизвикателно срещата“ преди тя да приключи, когато думата получи постоянният представител на Украйна Сергей Кислица, обръща внимание изданието. Впоследствие Томас-Гринфийлд каза пред репортери, че е разочарована от реакцията на Русия към срещата. „Ние се застъпихме за провеждането на тази среща, за да позволим на руснаците да ни обяснят действията си“, каза тя. „Те не ни дадоха отговорите, на които всеки от нас се надяваше“. Въпреки това администрацията на Байдън вижда срещата като важна демонстрация, че САЩ и техните съюзници са решени да се противопоставят на Москва. „Ако Русия е искрено ангажирана с разрешаването на нашите съответстващи проблеми със сигурността чрез диалог, тогава Съединените щати, нашите съюзници и партньори ще продължат да действат добросъвестно“, обеща ръководителят на Белия дом. „Ако вместо това Русия реши да се откаже от дипломацията и да атакува Украйна, тогава тя ще бъде подведена под отговорност и ще бъде изправена пред бързи и тежки последици“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:33 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Сенатът на САЩ може да съгласува санкции срещу Русия още тази седмица

Bloomberg: Сенатът на САЩ може да съгласува санкции срещу Русия още тази седмица

Ню Йорк. Сенатът на САЩ може да договори пакет от антируски санкции в случай на влошаване на ситуацията около Украйна още тази седмица. Това съобщи в понеделник Bloomberg, позовавайки се на свои събеседници от Конгреса. „Надяваме се да обсъдим няколко последни точки, по които трябва да постигнем споразумение, след което можем да продължим напред“, цитира Bloomberg председателя на комисията по външни работи на Сената на САЩ Робърт Менендес (Д). Сенаторът от Демократическата партия Крис Мърфи вярва, че окончателните детайли могат да бъдат договорени „в следващия ден“. На свой ред сенатор Джим Риш (Р) каза, че е възможно да се „съобщи за напредък“ в дискусиите между двете страни. Според Bloomberg американските законодатели все още не са стигнали до консенсус относно това дали трябва да се въведат ограничителни мерки срещу Руската федерация като превантивна мярка. Освен това депутатите спорят какви мерки могат да предприемат Съединените щати по отношение на газопровода „Северен поток 2“ в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. По-рано Менендес каза, че някои от санкциите, които се обсъждат в Сената на САЩ срещу Русия заради ситуацията срещу Украйна, могат да бъдат въведени преди инвазията, която се твърди, че Русия подготвя. Той не обясни какви санкции могат да бъдат въведени предварително. Американската администрация по-рано се противопоставяше на използването на санкции преди предполагаемата инвазия на Русия в Украйна, тъй като в противен случай те биха загубили възпиращия си ефект. По-рано група демократи, водени от Менендес, внесоха в горната камара на законодателния орган на САЩ законопроект, наречен Закон за защита на суверенитета на Украйна от 2022 г. Той включва налагане на санкции срещу руския президент, министър-председателя, ръководителите на министерствата на външните работи и на отбраната, началника на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ и други представители на военното ръководство. Освен това ограничителните мерки могат да засегнат газопровода „Северен поток 2“. Идентичен законопроект по-късно беше внесен и в Камарата на представителите на Конгреса. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:18 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: САЩ обсъждат двустранно с европейските съюзници от НАТО прехвърляне на американски войски в Източна Европа

Пентагонът: САЩ обсъждат двустранно с европейските съюзници от НАТО прехвърляне на американски войски в Източна Европа

Вашингтон. Съединените щати обсъждат със своите европейски съюзници от НАТО възможността за разполагане на американски войски на територията на страните от източния фланг на Алианса, но за момента няма окончателно решение. Това заяви в понеделник на редовен брифинг за журналисти говорителят на Пентагона Джон Кърби, цитиран от ТАСС. „Ние сме в активни дискусии с редица съюзници за американските сили, които те биха искали да [разположат] и биха могли да поискат, но днес не мога да кажа за каквото и да е окончателно решение“, каза представителят на военното ведомство на САЩ. В същото време Кърби отбеляза, че част от американските сили могат да бъдат разположени на територията на страните от източния фланг на НАТО не в рамките на механизмите на самия Алианс, а в рамките на двустранно споразумение между конкретни държави и Съединени щати. „Ако те искат допълнителни сили, особено в страните от източния фланг, за да увеличат способностите си за самоотбрана, тогава искаме да проведем дискусии с тях, искаме да сме готови да ги предоставим“, обясни той. „Тук, в САЩ, има някои части, които са приведени в повишена бойна готовност и които могат да участват в такова едностранно или, по-добре да се каже, двустранно (действие)“, добави говорителят. Коментирайки думите на президента на САЩ Джо Байдън, който преди това обяви намерението си да изпрати малък допълнителен контингент от американски войски в Източна Европа в близко бъдеще, Кърби също така подчерта, че президентът е могъл да има предвид точно такова изпращане на войски на двустранна основа, а не в рамките на НАТО. „Силите за реагиране на НАТО и това, за което говори президентът, не са непременно едно и също нещо“, каза той. „НАТО трябва да гласува за въвеждане на сили за реагиране. Искам да кажа, че трябва да дойде от самия Алианс и това не се случи“, каза говорител на Пентагона. В същото време той поясни, че все още не може да каже нито за конкретни подразделения, които биха могли да бъдат разположени, нито за времето на това прехвърляне. „Нямам какво да обявявам днес“, каза Кърби. По-рано Кърби съобщи, че САЩ са готови да изпратят 8500 войници в Европа, но окончателно решение по този въпрос все още не е взето. По думите му това са бойни, разузнавателни, авиационни, медицински и транспортни подразделения. Той уточни още, че САЩ не планират да разполагат войските си в Европа извън територията на държави, които са съюзници на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 09:48 | Агенция "Фокус"

Polsat: Полша изпраща на Украйна ПЗРК, дронове и боеприпаси

Polsat: Полша изпраща на Украйна ПЗРК, дронове и боеприпаси

Варшава. Полската преносима зенитно-ракетна система „Гром“ (Grom), безпилотни летателни апарати и боеприпаси са в списъка на оръжията, които Полша е готова да достави на Украйна. Това обяви във вторник на брифинг преди полета си за Киев премиерът Матеуш Моравецки, предава Polsat. Отговаряйки на журналистически въпроси за планираните доставки, ръководителят на полското правителство каза, че става дума за „боеприпаси, Гром и различни видове дронове, които също са предназначени за отбрана“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 09:25 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Киев заяви за готовност за конструктивни преговори с Москва

„Известия“: Киев заяви за готовност за конструктивни преговори с Москва

Киев. „Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че Киев е готов за конструктивни преговори с Москва, но няма да прави отстъпки, цитира думите му руският вестник “Известия“. „Украйна е готова за конструктивни преговори, но никой няма да окаже натиск върху нас, никой няма да ни принуди да правим нищо, защото Украйна вече направи достатъчно за мира. Сега на ход е Русия“, каза той. Министърът отбеляза, че е настъпил моментът, в който Русия трябва да направи отстъпки и да спре „военната си ескалация“. „Нашата цел и говорим откровено за това с нашите партньори, че именно Русия трябва да направи отстъпки, сега е време тя да направи отстъпки и да демонстрира искрен интерес към мира“, каза Кулеба. Според него изявлението на руското министерство на отбраната за началото на изтеглянето на войските от границата се възприема положително, но Киев все още не вижда това на практика. „От една страна, всяко съобщение на Русия за изтеглянето на войските само по себе си е положителен сигнал. От друга страна, все още не се знае откъде точно се изтеглят съответните части, до каква степен и по какъв начин това изтегляне допринася за деескалация на ситуацията“, отбеляза Кулеба. На 28 януари руският външен министър Сергей Лавров каза, че Русия е готова да приеме украинския президент Владимир Зеленски, ако иска да обсъжда двустранните отношения, но не и Донбас. Министърът отбеляза, че ако украинската страна планира да говори за Донбас, тогава тя трябва да се обърне към контактната група, в която според решението на „Нормандския формат“ всички въпроси за урегулирането трябва да се разглеждат директно между Киев и Донецк и Киев и Луганск". На 19 януари беше съобщено, че президентите на Русия и Украйна са поканени в Турция за обсъждане и разрешаване на различията. На следващия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган потвърди желанието на Анкара да проведе среща между Путин и Зеленски на нейна територия. Турският лидер отбеляза, че е разстроен от образувалата се "атмосфера на война" между Москва и Киев. В същия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Москва би приветствала само ако турските партньори успеят да накарат Киев да изпълни Минските споразумения. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 17:24 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган ще посети Украйна в четвъртък

Reuters: Ердоган ще посети Украйна в четвъртък

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган ще посети Украйна в четвъртък за разговори с президента Владимир Зеленски, които имат за цел да облекчат напрежението между Киев и Москва, каза високопоставен турски служител, цитиран от Reuters. Анкара има добри връзки както с Киев, така и с Москва, но се противопоставя на руската политика в Сирия и Либия, както и на анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. Докато създава сътрудничество с Русия в областта на отбраната и енергетиката, Анкара също продаде високотехнологични дронове на Украйна, ход, който ядоса Москва. „Ердоган ще предаде послания на Зеленски за поддържане на мира в региона и предотвратяване на нарастване на напрежението и горещите конфликти“, каза служителят. Той каза също, че се правят планове руският президент Владимир Путин да посети Турция след Зимните олимпийски игри, които ще се състоят в Китай между 4 и 20 февруари. „Очакваме и двата разговора да бъдат ефективни за намаляване на напрежението между Русия и Украйна“, каза служителят, пожелавайки анонимност. Миналата седмица Ердоган каза, че Русия би било неразумно да атакува Украйна и в такъв случай Турция ще направи необходимото като член на НАТО. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 16:46 | Агенция "Фокус"

Константин Косачов: Раздухването на заплахи по отношение на Украйна се превръща в чисто англосаксонска афера

Константин Косачов: Раздухването на заплахи по отношение на Украйна се превръща в чисто англосаксонска афера

Москва. „По всичко личи, че раздухването на заплахи за предполагаема предстоящата атака на Русия срещу Украйна все повече се превръща в чисто англосаксонска афера. Обединеното кралство, Съединените щати и Канада задават (трябва да кажа много истеричен) тон на кампанията за санкциите, с които заплашват Русия," пише заместник-председателят на съвета на Федерацията на Русия Константин Косачов на своята страница във „Фейсбук“, цитиран от “Российская газета“ в материал, представен дословно без редакторска намеса. И тук обаче ключовите играчи имат различни мотиви. Като цяло и трите страни имат общ интерес – да представят ситуацията като предвоенна, Русия като агресивна, самите себе си като единни и ефективни срещу заплахата. И колкото повече казваме (Русия-бел.прев.) , че никой няма да атакува, толкова повече шум се вдига за това какви последствия ще има тази атака. При известно развитие на ситуацията това може да се счита за добър знак. В крайна сметка трябва да покажат, че Русия се е уплашила и те са спасили света. И Зеленски може най-накрая да получи сигнал, че е възможно да се размине и без провокация, а това е основното за днес. Има обаче нюанси. Да речем, че Канада просто стана заложник на собствената си проукраинска политика, която се формира преди 50-60 години (точно, хората на Бандера от Украйна най-вече се преселиха в Канада). И нейната дипломация в тази посока отдавна не дава признаци на живот. За Великобритания поддържането на висока степен на русофобия е принципен въпрос. Лондон вярва, че ако е най-активният антируски играч в Европа, това ще увеличи значението му като глобален играч и ще се отрази благоприятно на фона на все по-заекващия Европейски съюз. Оттук и все по-страшните заплахи за санкции на фона на едновременни предложения за преговори с Русия – искате ли да намалите напрежението? Говорете не само (или дори не толкова) с Вашингтон. Цинично, но типично за Великобритания. В САЩ, разбира се, има и принципен въпрос - всяко несъгласие с политиката на САЩ трябва да бъде премахнато в зародиш. И точка. Но, от друга страна, там има доста специфични интереси, като тези, за които американският военно-промишлен комплекс лобира в Капитолия. И за тази индустрия например, изтеглянето на САЩ от Афганистан е досадно обстоятелство, но на този фон перспективата за военен конфликт в Европа изглежда много примамлива. Както Тръмп откровено призна, когато беше президент, "те (военно-промишленият комплекс) имат голяма сила. Те харесват военните действия. Те правят големи пари, когато някой се бие." Така че, когато Зеленски се оплаква от Съединените щати, че те вече са отишли твърде далеч с предвоенната пропагандна кампания, която вече може да доведе до загуби за украинската икономика, той просто не взема предвид, че ако нещо е било, то ще бъде пак. Но, при всички случаи, да се надяваме, че англосаксонците скоро ще се наиграят достатъчно на сплашване и ще преминат към победоносни репортажи по темата – „Москва отстъпи“. Това все още е по-малко кървав вариант в сравнение с провокация в Донбас. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 15:14 | Агенция "Фокус"

The Hill: Байдън преценява настроението сред уморената от войни американска общественост

The Hill: Байдън преценява настроението сред уморената от войни американска общественост

Вашингтон. Белият дом преценява настроенията сред населението на САЩ, уморено от чужди войни, докато обмисля отговор на потенциална руска инвазия в Украйна, пише американският вестник The Hill. Заради стоте хиляди руски войници, разположени близо до границата с Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън трябва да работи с европейските съюзници и да балансира дипломацията със силата, докато се опитва да предотврати кърваво нахлуване, като същевременно се фокусира върху безброй неотложни проблеми в собствената си страна. Главнокомандващият също трябва да отчита вътрешната политика, характеризираща се с рядка двупартийна подкрепа за Украйна, както и с общественото колебание страната да бъде въвлечена в пореден отвъдморски конфликт след катастрофалния край на 20-годишната война в Афганистан. Това колебание може значително да повлияе на решенията, които Байдън ще вземе в крайна сметка, докато се стреми да управлява разгръщащата се криза, смятат експерти. „Мисля, че като цяло американците не са заинтересовани да водят поредна война“, каза Робърт Макконъл, съосновател на нестопанската фондация САЩ-Украйна. Например, само 31 процента от вероятните американски гласоподаватели казаха, че смятат, че американските сили трябва да бъдат изпратени да помогнат, ако Русия атакува Украйна, според анкета на консервативния Rasmussen Reports, публикуван миналата сряда. Въпреки че беше ясен, че никакви американски сили няма да бъдат изпратени директно в Украйна, Байдън смята скоро да изпрати над 8500 американски войници в Източна Европа, за да противодейства на войнствения Кремъл. Тези сили бяха приведени в повишена бойна готовност миналата седмица. „Ще изпратя войски в Източна Европа в страните от НАТО в близко бъдеще“, каза Байдън пред репортери в петък в базата „Ендрюс“, след като се върна от пътуване до Питсбърг. "Не твърде много." Администрацията в петък също пусна най-силното си послание досега към Русия, призовавайки президента Владимир Путин да се оттегли от Украйна. Министърът на отбраната Лойд Остин и председателят на съвместното командване на началник-щабовете генерал Марк Мили призоваха Москва да избере дипломацията пред инвазията. „Няма причина тази ситуация да прерасне в конфликт“, каза Остин пред репортери в Пентагона. „Той (Путин) може да избере да деескалира. Той може да нареди на войските си да се махнат. Той може да избере диалог и дипломация." Остин добави, че каквото и да реши Путин, „САЩ ще застанат с нашите съюзници и партньори“. Съединените щати в продължение на месеци наблюдават как Кремъл трупа десетки хиляди войници по украинската граница, включително някои, наскоро разположени в съседна Беларус под претекст за военни учения, насрочени за следващия месец. Ходовете на Русия приличат на тези преди превземането на Кримския полуостров през 2014 г. и подкрепата на Москва на сепаратистките движения в Украйна в конфликт, който отне живота на повече от 14 000 души за осем години. Въпреки че Украйна не е член на НАТО, Алиансът разглежда нахлуването в страната като опасно за по-широкия европейски суверенитет и се стреми да изпрати сили към съюзниците в близост. В унисон с това Байдън обеща на съюзниците си, че Вашингтон смята задълженията си към други страни от НАТО за „свещени“ и че атака срещу един член трябва да се счита за атака срещу всички тях. Но доскоро САЩ се колебаеха да използват военната сила като възпиращ фактор за агресивните действия на Москва, вместо това акцентираха върху дипломацията и обещаха да отприщят „бързи и тежки“ икономически санкции, ако Русия нахлуе в съседната й страна. Тези финансови мерки включват такива, които биха засегнали финансовите институции на Москва, критичните индустрии и олигарсите. След седмици на до голяма степен неуспешни разговори между Запада и Русия обаче НАТО се придвижи към укрепване на силите си за сигурност по източния фланг, тъй като Украйна граничи с четири страни-членки на Алианса. Кремъл отрече каквото и да е намерение да нахлува в Украйна и вместо това твърди, че отговаря на предполагаеми агресии от страна на НАТО. Тежката ситуация вече беше използвана от бившия президент Тръмп и други републиканци, които се опитаха да се възползват от всяка възможна грешка на администрацията на Байдън, за да подкрепят твърденията си, че Байдън е слаб и неефективен главнокомандващ. „Това, което се случва с Русия и Украйна, никога не би се случило при администрацията на Тръмп“, каза Тръмп в изявление миналия понеделник. „Дори не би имало такава възможност! Но Белият дом категорично отхвърля всяко твърдение, че администрацията се подсигурява в зависимост от конюнктурата в страната. „Президентът взема решения за националната сигурност въз основа на интересите на националната сигурност на Съединените щати, точка“, каза говорител пред вестник The Hill в петък. Пентагонът също така защити своя отговор на заплахата, като прессекретарят Джон Кърби в четвъртък посочи пакета от 200 милиона долара за помощ на Украйна, одобрен от администрацията през декември и изразяващ се и в смъртоносни оръжия. И докато обществеността може да не харесва идеята за конфликта, „Конгресът наистина има апетит да осигури истинска военна смъртоносна помощ за Украйна“, необходима стъпка за възпиране на Путин, каза Макконъл. „Има много голяма вероятност украинците да се справят във войната на Путин срещу Украйна, ако те – украинците – са напълно оборудвани с оръжията, които биха превърнали по-нататъшната инвазия в много кървава битка“, каза той. Бившият съветник на Държавния департамент Елиът Коен каза, че един положителен резултат от противопоставянето е, че „има почти двупартиен консенсус“ за подпомагане на защитата на Украйна. Администрацията е „направила всички правилни неща там“, каза Коен, който сега е професор в Училището за напреднали международни изследвания на Университета „Джонс Хопкинс“. „Те са сравнително твърди (с Путин), доставят оръжие там, предупреждават войските за разполагане, ясно дават да се разбере, че ще бъдат наложени доста тежки санкции, ако руснаците атакуват и мисля, че те свършиха сравнително добра работа по мобилизирането на съюзниците." Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 14:32 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: За какво му е на Борис Джонсън война с Русия

РИА Новости: За какво му е на Борис Джонсън война с Русия

Москва. Делата на британския премиер трябва да вървят изключително зле, ако само войната може да го спаси или по-скоро една въображаема война. Борис Джонсън възнамерява да посвети тази седмица на Русия, оставяйки домашните дела, които не са му носили радост от дълго време. Той се кани да се обади на Владимир Путин, готов е да удвои британския военен контингент в Естония и да разшири пакета от санкции, които Лондон може да предприеме срещу Русия, пише руският журналист Александър Хабаров в материал за РИА Новости, представен без редакторска намеса. Изразените в публикацията мнения и лични оценки са на автора и Агенция „Фокус“ не се ангажира с тях. На министър на външните работи Елизабет (Лиз) Тръс беше поверено да огласи страшните мерки. Ръководителят на британската дипломация, изглежда, все още не е слязла от танка, на който позира близо до руската граница. С артилерийска откровеност в ефира на Sky News тя обеща тежко наказание за „всяка компания, която представлява интерес за Кремъл“. Водещият попита дали британските власти биха отнели лондонските имоти на богатите руснаци (в Англия това е любима тема от много години), на което Лиз Трус отговори: „Възможно е. Сега няма да уточняваме на кого и как ще се отразят санкциите." Но веднага щом въпросите започнаха да засягат вътрешния дневен ред, министърът заусуква тя изрече нещо неясно за съдбата на Северна Ирландия, която се превърна в неразрешим проблем в отношенията с Европейския съюз и напълно се смачка, когато стана дума за ситуацията около премиера, като обясни, че мислите й вече са изцяло заети с Русия и Украйна. Сякаш не се интересуваше ни най-малко от съдбата на шефа на британския кабинет, чието място, теоретично, тя самата би заела с удоволствие, пише дословно руският журналист. Сега Джонсън прави отчаяни опити да се спаси. Скандалът с партита в резиденцията му стигна твърде далеч, но тогава на помощ на премиера се притече лондонската полиция. Миналата седмица Джонсън обеща да публикува доклад на собствената си подчинена Сю Грей, която разследва "кой с кого е седял, какво са пили и къде са стояли". Всичко се промени, след като Скотланд Ярд внезапно пое управлението на кризата. Началникът Кресида Дик каза, че нейни подчинени ще разпитат дори самия премиер, на което той с радост се съгласи, защото следващото искане на комисаря беше подробностите от доклада, обещан от Джонсън, да не се издават, докато тече разследването. Ясно е, че полицейското разследване ще се проточи с месеци, а премиерът се нуждае от време сега повече от всякога. Очертаващата се пауза трябва спешно да бъде запълнена, в противен случай ще стане неудобно и дори пагубно за Джонсън: гласоподавателите вече се сблъскаха с рязко покачване на цените на газа и тока, а от април ще бъдат изправени и пред увеличение на данъците. А през май в Обединеното кралство ще се проведат местни избори, резултатите от които ще определят бъдещата съдба на премиера. И Джонсън с натежала глава се впуска в руско-украинската тема: той е готов да изпрати войски на континента и дори смята да отиде сам в Източна Европа. От всички страни му дават окуражаващи съвети. „Този път Путин трябва да разбере, че ако се осмели да докосне някой от съюзниците в НАТО или неутрална членка на Европейския съюз, тогава ще се бием и трябва да се подготвим сега“, пише във британския вестник The Times Джонатан Пауъл, бивш началник на кабинета на премиера Тони Блеър. Той изглежда ще мълчи, без да си спомня как самият той участва в откровена измама, за да въвлече Великобритания в кампания срещу Ирак. Методите изобщо не са се променили - измислени разузнавателни доклади, мащабна кампания в пресата. През последните седмици британските журналисти, които разпалваха страстите около Украйна, се изчерпаха с идеи и фотобанката им очевидно се изчерпа. Към момента антируската истерия се води там, където има сериозни изборни проблеми. Джонсън и Байдън имат проблеми с рейтингите, Макрон го очакват избори през април. Всеки трябва да се грижи за себе си. Колективните усилия на съюзниците са насочени към разтърсване на германците, които се съмняват в собствените си сили. Отказвайки срамно да доставят оръжия на Украйна, казват те, създават лоши асоциации със средата на миналия век, затова новото германско правителство въпреки това изпрати каски там. Разбира се, от Германия се очаква не да дава каски, а да се откаже от „Северен поток-2“, за да закуца, като се простреля сама в крака. Призивът за подобна саморазправа се отправя преди всичко от Великобритания и САЩ, надявайки се да решат собствените си проблеми, включително и за сметка на германците. Не се знае дали британският премиер ще успее да избегне разправиите сред собствения си народ, като разпалва страсти около Русия. Идеята със сигурност не е нова. Същата техника беше използвана от предшественика му Тереза Мей, завъртайки темата за Скрипал и строгия режим на санкции. Борбата с руския капитал, обещана тогава безславно и доста глупаво, завърши с виза, която не беше издадена на Роман Абрамович. За собственика на Челси това беше като ухапване от комар, но самата г-жа Мей напусна резиденцията на премиера. Превод: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 13:58 | Агенция "Фокус"

LB.ua: Според украинския министър на отбраната към момента няма пряка заплаха от въоръжен конфликт с Русия

LB.ua: Според украинския министър на отбраната към момента няма пряка заплаха от въоръжен конфликт с Русия

Киев. Украинският министър на отбраната Олексий Резников не вярва, че в момента има каквито и да било признаци за очакваната от Запада руска инвазия в Украйна, цитира думите му киевският портал LB.ua. „Към момента не е сформирана ударната група на въоръжените сили на Руската федерация. Всеки военен експерт може да каже, че ударната група има няколко признака. Днес няма такива признаци", каза Резников в интервю за портала. В същото време той отбеляза, че „това не означава, че тези знаци не могат да се появят утре, ако има съответно решение в Кремъл“. „Може да се формира, техният потенциал дава възможност за формиране на ударна група, но за това е необходимо време. И определено ще видим, че се случват определени събития, които показват началото на формирането на евентуална ударна група. Това ще разберем предварително. Към днешна дата ситуацията не е по-различна от пролетното обостряне“, каза Резников. Министърът също така потвърди, че Западът и Украйна имат еднакви данни за броя на руските войски и оръжия близо до украинската граница, но различни оценки за ситуацията. „Имаме еднакви данни. Оценките наистина са различни", каза министърът. Според него всеки ден, а понякога и няколко пъти на ден, той обсъжда ситуацията с главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни и Генералния щаб. Освен това, отбеляза министърът, се провеждат срещи в Съвета за национална сигурност и отбрана с участието на представители на разузнаването, МВР, Гранична служба и Националната гвардия. „Оглеждаме се на всички страни“, увери Резников. Той цитира данните на Киев за броя на руските сили по границите на Украйна. „Говорим за условно 110 хиляди наземен компонент, ако говорим за количествения състав на войниците на въоръжените сили на Руската федерация. Ако добавим въздушния и морския компонент, ще има не повече от 120-125 хиляди по цялата граница на Украйна <...>. Още веднъж повтарям: цифрите са същите като през пролетта на 2021 г.“, подчерта Резников. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 11:55 | Агенция "Фокус"

The Times: Правителството на Великобритания ще представи нов пакет от санкции срещу Русия

The Times: Правителството на Великобритания ще представи нов пакет от санкции срещу Русия

Лондон. Правителството на Обединеното кралство ще представи в понеделник нов пакет от санкции срещу Русия, които могат да засегнат активите на руските енергийни компании. Това съобщава лондонският вестник The Times, позовавайки се на източници от британския кабинет. Според информацията новите санкции, които предполагат замразяване на активи и забрана за влизане в Обединеното кралство, ще бъдат разширени и за физически и юридически лица със „стратегическо значение“ за руските власти. В неделя британският външен министър Лиз Тръс в интервю за Sky News каза, че властите на страната ще променят действащото законодателство, за да могат да разширят списъка със санкции. „В момента можем да наложим санкции само срещу онези, които са пряко замесени в дестабилизационни дейности в Украйна. Ще разширим списъка, така че всяка компания, която представлява интерес за Кремъл и руския режим, да може да бъде обект на санкции“, каза тя. В същото време Тръс отказа да разкрие каквито и да било подробности за това какви ще бъдат новите санкции. „Нищо не е изключено“, каза тя, отговаряйки на въпрос за възможни мерки срещу имуществото на големи руски бизнесмени, живеещи в Лондон. Освен това тя подчерта, че в случай на „руска инвазия в Украйна“ Германия е готова да се откаже от газопровода „Северен поток-2“. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Американският анализатор Том Роган: Германия води „абсурдна“ външна политика, играе в полза на Путин

Американският анализатор Том Роган: Германия води „абсурдна“ външна политика, играе в полза на Путин

Вашингтон. Американският външнополитически анализатор Том Роган разкритикува остро Германия, като заяви, че тя води „абсурдна“ външна политика и действа в полза на Владимир Путин, пише Daily Express. Това се случи, след като Германия отказа да изпрати оръжие в Украйна и попречи на Естония да изпрати оръжия, произведени в Германия. Роган сочи и отношението на Германия към „Северен поток 2“. Този тръбопровод на стойност 11 милиарда долара може да осигури сравнително евтина топлина на 26 милиона домакинства в Германия. Берлин все още не е дал окончателната си резолюция, но Съединените щати вярват, че Русия може да използва този тръбопровод, за да подкопае енергийната и националната сигурност на страните от ЕС, както и че ще увеличи влиянието на Москва в Европа. Ето защо Роган казва: „В ситуация, в която над европейската сигурност надвисва критична заплаха за идеалите на ЕС и Германия като демократична федерална република, германската политика не само не е в съответствие с тези ценности и интереси, но е в съответствие с интересите на Русия“. Коментаторът обяснява, че: „Не само енергийната й политика е от полза за Владимир Путин и пряко в ущърб на страни като Полша и балтийските държави, и особено Украйна. Същото е в политиката за сигурност, където е налично не само нежелание просто да се предостави на Украйна легално военно оборудване, но и има опит да се попречи на други държави да прехвърлят тези оръжия в Украйна. Според него решението на Германия да изпрати 5000 каски в Украйна е абсурд, доведен до нелепост. Роган не пропуска да отправи критики към Германия и за отношението й към Китай, който той нарече „най-голямата заплаха за международния ред и демокрация“. Според него Германия се отнася към Китай по същия начин като с Русия. По-рано подобни упреци отправи и ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер, според когото сдържаната позиция на германските власти по украинската криза е довела до загуба на репутация и доверие в Германия от редица партньори. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: САЩ и ЕС разработват алтернативни доставки на газ за Европа

Пентагонът: САЩ и ЕС разработват алтернативни доставки на газ за Европа

Вашингтон. Съединените щати и Европейският съюз работят по алтернативни маршрути за доставки на природен газ за Европа в случай, че кризата около Украйна ескалира, заяви говорителят на Пентагона Джон Кърби. „Министерството на отбраната и администрацията на САЩ работят със страни по света и в региона, за да обсъдят вариантите за алтернативни енергийни доставки, в случай че Русия реши да използва енергийните си ресурси като оръжие в конфликта около Украйна“, заяви Кърби в ефира на Fox News, отговаряйки на въпроса за гарантиране на енергийната сигурност на Европа в случай на по-нататъшна ескалация на украинската криза. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:48 | Агенция "Фокус"

Reuters: Сенатът на САЩ е близко до сделка за санкциите срещу Русия

Reuters: Сенатът на САЩ е близко до сделка за санкциите срещу Русия

Вашингтон. Американските сенатори са много близо до постигането на споразумение относно законодателство за санкциониране на Русия заради действията й срещу Украйна, включително някои мерки, които могат да бъдат въведени преди всяка инвазия, заявиха в неделя двамата водещи сенатори, работещи по законопроекта, цитирани от Reuters Сенаторите Боб Менендес и Джеймс Риш, председателят и висш републиканец в комисията по външни отношения на Сената, заявиха, че ще продължат работата по законопроекта тази седмица. „Бих го описал така, че сме на гол-линията“, каза Менендес в предаването „Състоянието на съюза“ на CNN, използвайки „на линията на първя ярд“ - препратка към американския футбол, която означава много близо до целта. „Това, което няма съмнение, е, че има невероятна двупартийна решимост за подкрепа на Украйна, невероятно силна двупартийна решимост да има тежки последици за Русия, ако нахлуе в Украйна, а в някои случаи и за това, което вече е направила“, обясни Менендес. Някои от тях включват масивни санкции срещу най-значимите руски банки и руския държавен дълг, както и изпращането на повече смъртоносни оръжия на Украйна. Запитан дали санкциите ще влязат в сила само след пряка инвазия или ще бъдат превантивни, Риш каза: „Мисля, че това е комбинация от двете“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:25 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Доставките на втечнен газ в Европа надхвърлиха всички рекорди

„Известия“ (Русия): Доставките на втечнен газ в Европа надхвърлиха всички рекорди

Москва. През месец януари доставките на втечнен природен газ (ВПГ) в Европа са рекордни за цялото време на наблюдение, започнало през 2011 година, пише вестник „Известия“, цитирайки данни на Gas Infrastructure Europe. В петък, 28 януари, европейската газопреносна система получи 405 милиона кубически метра втечнен газ. Тази цифра също е рекордна за тази дата. Това е 2,2 пъти повече от средното за последните пет години. Към 28 януари, от началото на месеца, Европа вече е получила 10,44 млрд. куб. м. ВПГ. Това надхвърля рекорда от 2019 г. Ден по-рано стана известно, че нивото на запасите от газ в подземните хранилища (ПХГ) на страните от ЕС е спаднало до 39,65%. Това е 15,7% под средното за последните пет години. На 28 януари Financial Times съобщи, че Европейският съюз е започнал да търси нови доставчици на газ, които да заместят Русия в случай, че бъдат наложени санкции срещу Руската федерация. Стана известно също, че САЩ водят преговори с големи енергийни компании по света за евентуално пренасочване на доставките на газ към Европа в случай на руско „нашествие“ в Украйна и прекъсване на доставките. На 24 януари The Times, позовавайки се на източници от британския кабинет, съобщи за опасенията на властите от намаляване на доставките на газ за Европа в случай на строги санкции срещу Русия. Както каза в същия ден прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, страховете на британските власти са „фалшива истерия“. Русия винаги е била „надежден гарант за енергийна сигурност“ за Европа, дори в най-трудните моменти на отношенията, припомни той. На 18 януари Wintershall Dea, най-голямата германска петролна и газова компания, коментирайки причините за газовата криза в Европа, припомни, че „Газпром“ е бил надежден доставчик на руски газ повече от 30 години. Един от основните фактори, повлияли на газовата криза в Европа, е ръстът на търсенето на ВПГ в Азия, отбелязват от компанията. В западните медии многократно се появяват статии за предполагаемо възможната руска инвазия в Украйна. На този фон американските депутати призовават за по-строги санкции срещу Москва. Русия многократно отхвърля съобщенията за предполагаема възможна инвазия в Украйна, припомня „Известия“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:12 | Агенция "Фокус"

Reuters: НАТО призовава Европа да диверсифицира енергийните си източници на фона на напрежението с Русия

Reuters: НАТО призовава Европа да диверсифицира енергийните си източници на фона на напрежението с Русия

Лондон. Европа трябва да диверсифицира своите енергийни доставки, заяви генералният секретар на НАТО в неделя, докато Великобритания предупреди, че е „много вероятно“ Русия, основен доставчик на природен газ, да иска да нахлуе в Украйна, съобщава Reuters. Както отбелязва агенцията, Русия е концентрирала около 120 000 войници близо до съседа си и поиска от Алианса да изтегли войските и ракетите със среден обсег от Източна Европа и да заяви, че Украйна, бивша съветска държава, никога няма да се присъедини към НАТО. Москва отрича какъвто и да е план за нахлуване, като в неделя поиска от НАТО да изясни дали възнамерява да изпълни ключовите си ангажименти в сферата на сигурността. По-рано Русия обяви, че отговорът на Алианса на исканията му не е отишъл достатъчно далеч. „Ако не възнамеряват да го направят, тогава трябва да обяснят защо“, каза руският външен министър Сергей Лавров по държавната телевизия. „Това ще бъде ключов въпрос при определянето на нашите бъдещи предложения“. Съединените щати заявиха, че чакат отговор от Русия. НАТО няма да се оттегли от Източна Европа или да обяви, че се отказва от присъединяване на Украйна, но е готов да обсъди теми като контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие. Вашингтон прекара седмици в опити да изгради споразумение с европейските партньори за силен пакет от санкции, ако Русия нападне Украйна. Но въпросът предизвиква разделение, като Германия призовава за „благоразумие“. Европейският съюз зависи от Русия за около една трета от своите доставки на газ и всяко прекъсване би изострило съществуваща енергийна криза, причинена от недостиг. „Загрижени сме за енергийната ситуация в Европа, защото демонстрира уязвимостта да бъдем твърде зависими от един доставчик на природен газ и това е причината съюзниците от НАТО да са съгласни, че трябва да работим и да се съсредоточим върху диверсификацията на доставките“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Великобритания обяви в неделя, че ще разшири обхвата на своите възможни санкции в законодателството тази седмица, като възпираща мярка за руския президент Владимир Путин. „Смятаме, че е много вероятно той да иска да нахлуе в Украйна. Ето защо правим всичко възможно чрез възпиране и дипломация, за да го подтикнем да се откаже“, каза външният министър Лиз Тръс пред телевизия BBC. Тръс, която трябва да посети и Украйна, и Русия през следващите две седмици, заяви още пред Sky News, че законодателството ще позволи на Великобритания да порази много по-голямо разнообразие от цели, „така че не може да има никой, който да мисли, че ще бъде имунизиран срещу тези санкции“. Попитана дали новите правомощия могат да включват възможността за изземване на собственост на руските олигарси в Лондон, Тръс посочи: „Всичко е на масата“. Центърът за американски прогрес, мозъчен тръст от САЩ, смята, че Великобритания ще се изправи пред трудно предизвикателство, ако поиска да изпълни заканата си да удари богатите руснаци с връзки с Кремъл от Лондон предвид тесните връзки „между руските пари и управляващата консервативна партия на Обединеното кралство, пресата и нейната индустрия за недвижими имоти и финансова индустрия“. Запитана за това, Тръс каза: „Тук има реална заплаха за свободата и демокрацията в Европа. И това е по-важно от краткосрочните икономически печалби, както за Обединеното кралство, така и за нашите европейски съюзници“. Администрацията на Байдън планира да пощади обикновените руснаци от тежестта на американския експортен контрол, ако Русия нахлуе в Украйна, и да се съсредоточи върху индустриалните сектори, заяви служител на Белия дом в събота. Висш търговски служител каза по-рано, че „ключови хора“ ще бъдат изправени пред „масивни санкции“. Очаква се британският премиер Борис Джонсън да говори с Путин по телефона следващата седмица. Засилвайки дипломатическите усилия, след като беше изправен пред критики, че не е направил достатъчно, той каза, че е наредил на военните да се подготвят, за да помогнат за укрепването на границите на източноевропейските страни-членки на НАТО. Столтенберг отново потвърди, че НАТО няма планове за разполагане на войски в Украйна, която не е членка на НАТО, в случай на руска инвазия, добавяйки, че „ние се фокусираме върху предоставянето на подкрепа“. Джонсън също заяви в неделя, че картината на границата на Украйна с Русия е „все по-тревожна“. „Продължавам да призовавам Русия да се включи в преговори и да избегне безразсъдна и катастрофална инвазия“, написа той в „Туитър“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 16:56 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Киев се оплака от „икономически страдания“ заради създаваната паника за неминуемо руско нашествие в Украйна

„Взгляд“: Киев се оплака от „икономически страдания“ заради създаваната паника за неминуемо руско нашествие в Украйна

Киев. Украйна вече страда икономически заради паниката заради предполагаемо влошаване на ситуацията в страната, заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба, цитиран от руското издание „Взгляд“. „Вече страдаме икономически и отслабваме заради паниката, която се разпространява в обществото“, обясни първият дипломат на Киев. Според него пазарите и хората трябва да разберат, че Киев и неговите партньори работят за предотвратяване на „най-лошия сценарий“. Кулеба добави, че някои западни съюзници поради „липса на политическа воля“ не помагат на Украйна толкова активно, колкото биха могли. Министърът обаче се въздържа от назоваване на конкретни държави. По-рано беше съобщено, че постоянните изявления за „руска инвазия“ са довели до това, че Украйна е на ръба на финансов колапс. Президентът на страната Владимир Зеленски каза, че след стартирането на информационната истерия по въпроса от Украйна са изтеглени 12,5 милиарда долара. Украйна не може да се справи с подобни предизвикателства, националната валута се стабилизира от държавните резерви, така че това излиза много скъпо за Украйна. В петък украинският политолог Андрий Золотарев заяви пред „Взгляд“, че Киев и Съединените щати играят дълго време на „руската военна заплаха“, но сега условията за Украйна са се влошили фундаментално. Анализаторът посочи, че разпалвайки военна истерия, САЩ принуждават Киев да спазва Минските споразумения, които могат да се превърнат в обща допирна точка между позициите на Москва и Вашингтон в настоящия диалог по сигурността. В същото време Западът обещава финансова помощ в размер на 1,2 милиарда евро, а кабинетът на президента на Украйна казва, че не по-малко от 3,5 милиарда евро ще спасят страната от колапс - „и това също показва разединението на позициите на Киев и Съединените щати, Зеленски вече няма да може да монетизира „руската заплаха“. В петък сутринта CNN цитира висш украински служител, който каза, че телефонният разговор между президентите на САЩ и Украйна Джо Байдън и Владимир Зеленски „не мина много добре“, до голяма степен поради разногласия относно „нивото на заплаха“ от руската атака. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 15:40 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: Не виждаме никакви признаци, че Китай ще се замеси в Украйна

Пентагонът: Не виждаме никакви признаци, че Китай ще се замеси в Украйна

Вашингтон. САЩ не виждат признаци, че Китай ще се замеси в ситуацията в Украйна, заяви говорителят на Пентагона Джон Кърби. „Нека китайските лидери говорят сами за себе си. Но не виждаме признаци, че Китай ще се намеси в това по някакъв значителен начин“, каза Кърби в интервю с журналистката Грета ван Състърн в телевизионното шоу Full Court Press, когато беше попитан за вероятна подкрепа за Русия от Китай в ситуацията в Украйна. Според Кърби, в случай на ескалация в Украйна от Москва, Русия не само ще се сблъска със „сериозни икономически последици“, но и „нейната изолация ще се засили“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 15:34 | Агенция "Фокус"

Секретарят на Съвета за сигурност на Русия: Приказките, че Русия заплашва Украйна са „пълна нелепост“

Секретарят на Съвета за сигурност на Русия: Приказките, че Русия заплашва Украйна са „пълна нелепост“

Москва. Русия по никакъв начин не заплашва Украйна и всички твърдения на САЩ за евентуална инвазия са нелепи, каза Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия. Той смята, че Западът преследва собствените си егоистични стремежи, обвинявайки Русия, че иска война, пише вестник „Коммерсанть“. „В момента казват, че Русия заплашва Украйна. Пълни глупости! Няма заплаха“, каза Патрушев. „Американските власти казват, че има заплаха и са готови да се бият, предоставяйки оръжие, до последния украинец“. Николай Патрушев каза, че Русия няма нужда от война. „Тези, които го налагат, особено от Запада, преследват егоистичните си измислици“, каза секретарят на Съвета за сигурност на РФ. Съединените щати смятат, че Русия има военен потенциал да действа срещу Украйна. В същото време Пентагонът приема, че Москва не е взела окончателно решение за използването на сили срещу Киев. Владимир Зеленски е недоволен от изявленията за неизбежността на войната. Според американските медии офисът на украинския президент се опасява, че САЩ умишлено преувеличават руската заплаха, за да сключат споразумения с Русия. Русия отрича плановете за нападение на Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 14:49 | Агенция "Фокус"

Зоран Миланович: Брюксел насъсква Украйна срещу Русия, а в ЕС е пълно с шарлатани

Зоран Миланович: Брюксел насъсква Украйна срещу Русия, а в ЕС е пълно с шарлатани

Загреб. Политиците от Европа са безотговорни към Украйна и я насъскват срещу Русия, заяви в поредното си неполиткоректно изказване хърватският президент Зоран Миланович по телевизия RTL. „Вече осем години Украйна е в плашещо положение по отношение към Европейския съюз, който се отнася към Украйна безотговорно. Те не получиха нищо от ЕС, а им бяха обещани милиарди и милиарди. Казвам го, не за да обидя никого. Аз не съм нито враг на Украйна, нито приятел на Русия. Това, че са корумпирана държава го пише в докладите на ЕС“, заяви президентът на Хърватия. Той подчерта, че Киев има проблеми и е време властите да започнат да ги решават. „Трябва да се продължат преговорите със сепаратистите, които дори Русия не е признала и да не се пренебрегва факта, че там има преговарящи, които не са най-добрите момчета, но трябва да се разговаря и с тях. А не постоянно да вървим по пътя на конфронтацията с ядрена и хиперзвукова сила, като Русия. И независимо кой ги подстрекава към това, той е опасен шарлатанин, а в момента в Европа има доста такива“, подчерта Миланович. По думите на хърватския лидер, той владее руски език, наблюдава от години ситуацията в Украйна и в него няма „нито любов, нито омраза към нея“. „Украйна прославя „героите“ от Втората световна война, които са били масови убийци на поляци и евреи. На тези хора, като Степан Бандера, се издигат паметници в Западна Украйна. Протестите на Майдана, които имаха всички елементи на държавен преврат и сваляне на легитимно избраното правителство, се ползваха със сърдечната помощ на ЕС, Съвета на Европа и Вашингтон. Националните герои на част от Украйна са толкова лоши, колкото Павелич (лидерът на Независимата държава Хърватия през Втората световна война). Бандера и неговият колега Шушкевич, или както се казва, са на пощенски марки“, подчерта Миланович. Той отбеляза, че има сериозни проблеми, а когато става дума за страха и неврозата, довели до сепаратизма и Крим, тогава „на нещата трябва да се гледа по различен начин“. „Над Украйна издевателстват същите бюрократи от Брюксел, които преди това издевателстваха над други държави. Продават им мъгла, обещават някакъв асоцииран статус. Страната, според ЕС, е в много лошо положение, след като те бяха развити, а сега БВП на глава от населението е на нивото на Косово“, посочи още хърватският президент. В заключение той изрази съмнение, че политиката на Брюксел по този въпрос е била успешна. Хърватският премиер Андрей Пленкович по-рано нарече „безсмислици“ думите на президента Миланович за изтеглянето на военните от НАТО по време на ескалацията в Украйна и поясни, че хърватският контингент преди това е планирано да бъде върнат от Полша, а също така се извини на Киев. Миланович каза миналия вторник, че Хърватия ще ще изтегли военнослужещите си от силите на НАТО в Източна Европа в случай на ескалация в Украйна. Според него става дума за „политика на администрацията на президента на САЩ“. Украинското външно министерство нарече неприемливи изявленията на президента на балканската държава за ситуацията в страната и членството й в НАТО и посочи, че тези думи противоречат на официалната позиция на държавата и вредят на отношенията. Киев също поиска опровержение на изявлението на Миланович. Заради изявленията си президентът на Хърватия в същия ден влезе в базата на скандалния украински ресурс „Миротворец“ като „антиукраински пропагандист“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 14:29 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: САЩ могат да предадат своите приятели в името на собствената си изгода

Сергей Лавров: САЩ могат да предадат своите приятели в името на собствената си изгода

Москва. Съединените щати могат, за своя собствена изгода, да предадат онези, с които са били приятели и сътрудници. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров в ефира на програмата „Воскресное время“ по руския Първи канал. „Вашингтон в действията си на международната арена е прагматичен, някъде утилитарен. Когато на Съединените щати им изглежда, че нещо отговаря на техните интереси, те могат до известна степен да предадат тези, с които са били приятели и са си сътрудничили и които са обезпечавали позициите им в различни региони на света“, каза той. В тази връзка Лавров припомни бившия египетски президент Хосни Мубарак. „Вашингтон не си мръдна пръста, когато беше арестуван“, подчерта министърът. „Въпреки че не избяга никъде, той остана в Египет, след като напусна поста си. Дълго време го въртяха по съдилищата в клетка“. „Вижте какво се случи в Афганистан. Има много примери, когато американците са се ръководили единствено от своите прагматични, по-народному, егоистични интереси“, отбеляза руският външен министър. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 12:53 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: НАТО трудно може да бъде определено като „отбранителен съюз“

Сергей Лавров: НАТО трудно може да бъде определено като „отбранителен съюз“

Москва. Северноатлантическият алианс не може да се счита за отбранителен, предвид операциите му в Югославия, Либия и Афганистан. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров, отговаряйки на въпроси в рамките на предаването „Воскресное время“ по руския Първи канал. „Отговорът, получен от Брюксел от [генералния секретар на НАТО] Йенс Столтенберг, гордо заявява, че НАТО е отбранителен съюз и как са се държали в Афганистан“, посочи Лавров. Според министъра след края на Студената война Алиансът е престанал да бъде по своята същност отбранителен. „По време на Студената война, когато съществуваше Берлинската стена, беше ясно каква територия да защитаваме. Стената падна, в рамките на ОССЕ обявихме вечно приятелство, неделимостта на сигурността, солидарността, разбрахме се, че никой трябва да засилва сигурността си за сметка на другите –а те продължават да приемат държави“, заяво първият дипломат на Москва. Руската федерация изпраща искане до НАТО и ОССЕ да изяснят дали възнамеряват да изпълнят ключовите си задължения в сферата за сигурност, каза министърът. „Днес чрез Министерството на външните работи изпращаме официално искане до нашите колеги в страните от Алианса и ОССЕ спешно да обяснят как възнамеряват да изпълнят задължението си да не засилват сигурността си за сметка на сигурността на другите“, каза той. „Ако не възнамеряват, тогава да обяснят защо. Това ще бъде ключов въпрос при определянето на нашите по-нататъшни предложения, за които ще докладваме на руския президент Владимир Путин“. На 17 декември миналата година руското външно министерство публикува руски проекти на споразумения за гаранции за сигурност, които Москва очаква от Вашингтон и НАТО. Двете споразумения - със САЩ и членове на Алианса - предполагат, наред с други неща, отказ от разширяване на НАТО на изток, включително отказ за допускане на Украйна в НАТО, както и въвеждане на ограничения за разгръщане на настъпателни оръжия, по-специално ядрени. На 26 януари САЩ и НАТО предоставиха на Русия своя писмен отговор на предложенията на Москва за гаранции за сигурност. Както Лавров каза в четвъртък, отговорите на САЩ не съдържат положителна реакция на основния въпрос - недопустимостта на по-нататъшно разширяване на НАТО. Русия няма да остане в положение, в което нейната сигурност е подкопана, каза Лавров. „Имаме и свои собствени интереси, фактори, живот. Всеки си има такъв. Поучили сме се от горчивия опит, не искаме да оставаме в положение, при което сигурността ни се нарушава ежедневно“, каза той. По думите на Лавров, Русия няма илюзии и иска добри, равни, взаимноуважителни, равноправни отношения със САЩ и другите страни по света. „Руският президент Владимир Путин говори за това с президента на САЩ Джо Байдън, който на срещата в Женева през юни 2021 г. потвърди именно това отношение“, добави министърът. „В САЩ политиката се „прави“ от редица играчи. Има една объркваща система, която често прави най-важните въпроси на глобалната сигурност и стабилност заложници на вътрешнопартийни игри, интересите на сенатор от един или друг щат. Всеки закон може да бъде „натоварен“ с неуместни поправки. Така са свикнали да живеят. Но това не улеснява другите“, подчерта Лавров. „В САЩ изборите се провеждат на всеки две години. Дори през есента на 2021 г. те казаха, че основната им задача е да започнат да се подготвят за есенната кампания на 2022 г., ще има избори. На всеки две години имат събития, които са важни за бъдещето на Съединените щати. На международната арена те се позовават на факта, че този фактор трябва да бъде взет предвид“, добави ръководителят на руското външно министерство. Русия знае от грешките си колко струват думите на Запада и ще се стреми да получи от него уважение на законните си интереси, каза министърът. По думите му, сега Русия има сериозни проблеми, защото Западът е действал небрежно и нечестно спрямо руските интереси. „Можеше да е различно, но в историята няма „ако“. Станахме по-мъдри. Казват, че се учим само от грешките си. Сега знаем колко струват думите на Запада“, отбеляза Лавров. „Ние ще търсим не само гаранции, но и политически задължения“ на хартия, „както и правно обвързващи гаранции, които биха гарантирали сигурността на целия европейски континент при пълно, равноправно отчитане на законните интереси на Руската федерация“. Лавров отбеляза, че отношенията между Русия и САЩ в началото на 90-те години са изглеждали абсолютно безоблачни. „Несъмнено имаше „набег“ на еуфория. На тези, които определяха външната политика, изглеждаше, че всички проблеми ще бъдат решени автоматично, тъй като Русия ще стане част от „цивилизования“ свят, западната култура, архитектурата на сигурността и ще получи силна подкрепа в различни области“, добави той. Според министъра Западът по това време е затвърдил вярата си, че Русия сега ще следва курс, който отразява неговите интереси, и това продължи доста дълго до 90-те години на миналия век. Въпреки това, както посочи Лавров, в началото на 2000-те Русия възстанови своята историческа и национална идентичност. „Западът започна да обръща внимание на това и да отправя упреци, че Русия се отдалечава от „демократичните принципи“, каза той. „Границата е речта на [руския президент] Владимир Путин в Мюнхен през 2007 г. Появиха се поредица от публикации в американски научни и политически научни списания, където авторитетни автори привличат вниманието към изявлението на Русия през 2007 г. за това какво се е натрупало у нея и за нарастващото разочарование от отношението на Запада към нейните интереси. Те директно казват, че Путин не е бил чут тогава“, добави ръководителят на руското дипломатическо ведомство. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 12:45 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО не знае какви са истинските намерения на Русия спрямо Украйна

Йенс Столтенберг: НАТО не знае какви са истинските намерения на Русия спрямо Украйна

Лондон. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза в неделя, че организацията не знае какви са истинските намерения на руското правителство по отношение на Украйна. „Има неопределеност относно намеренията на Русия в Украйна“, каза той в интервю за BBC, отговаряйки на въпрос дали „заплахата от руска инвазия“ е неизбежна. В същото време Столтенберг отново подчерта, че Алиансът не планира да изпраща войски в Украйна в случай на военен конфликт между Киев и Москва. Вместо това НАТО ще се съсредоточи върху доставката на оръжия за Украйна и разработването на санкционни мерки срещу Руската федерация, добави генералният секретар. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 12:31 | Агенция "Фокус"

The Hill: Белият Дом прави борбата с дезинформацията основен стълб на стратегията си срещу Кремъл

The Hill: Белият Дом прави борбата с дезинформацията основен стълб на стратегията си срещу Кремъл

Вашингтон. Администрацията на американския президент Джо Байдън отдава все по-голямо значение на разкриването на руската дезинформация и пропаганда, като ще го направи основен стълб на стратегията си срещу Москва и в защита на Украйна в лицето на руските военни тактики, пише The Hill. Стратегията бележи промяна в поведението на Вашингтон, който иска да се противопостави челно на руските действия след години на трудно научени уроци, в които Москва е успяла да всее объркване и да предизвика раздори в Европа, Близкия Изток и самиет САЩ. „Взехме решение - стратегическо решение - да посочваме дезинформацията, когато я видим“, заяви прессекретарят на Белия дом Джен Псаки по време на брифинг с репортери в сряда. „Ние сме много по-наясно с руската машина за дезинформация, отколкото през 2014 г. ... Русия има безграничен капацитет да представя погрешно истината и това, което прави“, каза тя. По думите на Псаки, Русия възнамерява да извърши операция с „фалшив флаг“ в Украйна, за да създаде претекст за нахлуване и американското разузнаване, според съобщенията, подкрепя оценката на британското външно министерство, че Москва възнамерява да инсталира „про-руски лидер“ в Киев. Експертите, проследяващи руските операции по дезинформация, приветстват грубите оценки на администрацията, дадени от високопоставени служители. И докато служителите са задържали от обществеността конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си, експерти казват, че това вероятно е насочено към защита на източници и методи. Миналата седмица Държавният департамент също публикува два информационни листа, развенчаващи фалшиви руски истории, докато Министерството на вътрешната сигурност издаде предупреждения за възможни руски кибератаки срещу американски компании и инфраструктура. Освен това администрацията заяви, че е изпратила подкрепа на Украйна, след като наскоро правителствени уебсайтове претърпяха кибератака, която служителите в Киев до голяма степен приписват на Русия. Всичко това се разглежда като многостранен подход за противодействие на широкия спектър от предполагаеми дезинформационни операции на Русия. „Виждам, че администрацията е предприела няколко стъпки, много от тях през последната седмица, за да се опита да парира руската хибридна дейност“, казва Джесика Бранд, политически директор на Инициативата за изкуствен интелект и нововъзникващи технологии в института Брукингс. „Тези усилия за проследяване, каталогизиране и излагане са много важни“. Бранд добавя, че изобличаването на възможни саботажни операции - като предполагаемата операция под фалшив флаг и „проруски“ правителствен заговор - може да направи „невъзможно или поне значително по-трудно за Кремъл да изпълни този заговор без да пострада авторитетът й“. Решението на президента Байдън и висшите служители да се насочат към изобличаването на руските тактики за дезинформация може да се проследи до опита им през 2014 г. по време на администрацията на Обама, където Байдън беше вицепрезидент. Тогава длъжностните лица се занимаваха от първа ръка със способността на Москва да прикрива и замита прякото си участие в конфликта. По-специално, Русия отрече, че е изпратила свои собствени войници да нахлуят и окупират Кримския полуостров на Украйна през 2014 г. По-късно Путин и други официални лица потвърдиха, че войниците, които се появиха в Крим, облечени в зелени униформи без военни знаци, всъщност са руски сили. „Русия има дълга история на използване на мерки, различни от явни военни действия, за извършване на агресия в паравоенни тактики, така наречените атаки в сива зона и действия на руски войници, които не носят руски униформи“, каза Байдън от Белия дом на 20 януари, „Ние сме много по-наясно с руската машина за дезинформация, отколкото през 2014 г. ... Русия има безграничен капацитет да представя погрешно истината и това, което прави“, каза тя. Миналата седмица Държавният департамент също публикува два информационни листа, развенчаващи фалшиви руски разкази, докато Министерството на вътрешната сигурност издаде предупреждения за възможни руски кибератаки срещу американски компании и инфраструктура. Освен това администрацията заяви, че е изпратила подкрепа на Украйна, след като наскоро правителствени уебсайтове претърпяха кибератака, която служителите в Киев до голяма степен приписват на Русия. Греъм Бруки, старши директор на лабораторията за цифрови криминалистични изследвания на Атлантическия съвет, която е участвала в усилията за документиране и разкриване на руска дезинформация, каза, че стратегията на Белия дом е „разкриване и ангажиране“. „Първо излагане на тази дейност и след това ангажиране с нея и нейното значение и значението на силния отговор срещу нея“, каза той. Следващото служители на администрацията планират да използват заседанието на Съвета за сигурност на ООН в понеделник, за да се изправят срещу руските служители, които се опитват да представят Украйна и Запада като агресори. Длъжностни лица казват, че Съветът за сигурност е изключително важно място за провеждане на дипломация и избягване на опасен военен конфликт и влошаваща се хуманитарна криза в Украйна. Приблизително 3 милиона украинци получават помощ от ООН заради осем години бойни действия в Източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинските военни. „Също така разглеждаме срещата в понеделник като възможност за Русия да обясни какво прави и сме готови да я изслушаме“, каза висш служител на администрацията на брифинг пред репортери в петък. „Също така ще бъдем готови да изтъкнем дезинформация и тактики за отклоняване, които Русия може да използва, включително техните твърдения, че Украйна провокира конфликта и че НАТО е виновно за това напрежение. За съжаление сме твърде запознати с тези тактики“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 11:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посолството на САЩ отново призова американците да напуснат Украйна, препоръча им маршрути за евакуация

ТАСС: Посолството на САЩ отново призова американците да напуснат Украйна, препоръча им маршрути за евакуация

Киев. Посолството на САЩ отново призова своите граждани да напуснат Украйна и публикува пътна карта със списък на страните, в които може да се отиде от Украйна. Това се казва в съобщението на сайта на американското посолство, предава ТАСС. „Ситуацията със сигурността в Украйна остава непредвидима поради нарастващите заплахи от руски военни действия и може да се влоши без предупреждение. Гражданите на САЩ в Украйна трябва да обмислят да напуснат сега, използвайки търговски или други частни превозни средства. Вижте информацията, какво може и не може да направи Държавния департамент в условията на криза“, отбелязват от посолството. Пътищата за евакуация са публикувани по-долу. Отпътувания се предлагат през Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова. В същото време се отбелязва, че е невъзможно да се пътува през територията на Приднестровието. Отбелязва се обаче, че посолството на САЩ в Киев остава отворено. „Департаментът моли всички граждани на САЩ в Украйна да попълнят онлайн формуляр, за да можем да се свържем с вас. Това е особено важно, ако планирате да останете в Украйна. И накрая, както беше отбелязано в предишната ни публикация, търговски полети са налични от международните летища на Украйна “, се казва в съобщението. По-рано, в допълнение към Съединените щати, обявиха евакуацията на някои от техните дипломати и техните семейства Австралия, Великобритания, Германия, Канада и Япония. Украинските власти смятат подобно решение за преждевременно и не виждат реална причина за това. Украинският външен министър Дмитро Кулеба смята, че това са „тънкости на сложна дипломатическа игра“. Президентът Владимир Зеленски каза, че евакуацията на дипломати на редица страни от Украйна все още не означава неизбежна ескалация на ситуацията в страната. Той дори проведе специална среща с ръководителите на дипломатически мисии на чужди държави и международни организации, акредитирани в Украйна, и ги призова да не напускат страната. Зеленски каза, че вдигането на тревога нанася не по-малко загуби на Украйна, отколкото военните операции. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 11:30 | Агенция "Фокус"

Sky News: Великобритания налага нови санкции на Русия в следващите дни

Sky News: Великобритания налага нови санкции на Русия в следващите дни

Лондон. Властите на Обединеното кралство ще разширят санкциите срещу Русия следващата седмица във връзка със ситуацията около Украйна. Това заяви в неделя външният министър на Обединеното кралство Лиз Тръс в интервю за Sky News. „Тази седмица ще представим мерки за подобряване на законодателството за санкции“, заяви министърът. „В момента можем да наложим санкции само срещу онези, които са пряко замесени в дейности по дестабилизация в Украйна. Ще разширим списъка с всяка компания, която представлява интерес за Кремъл и руския режим може да бъде санкциониран, а олигарсите на [президента Владимир] Путин и руските компании, които служат като гръбнака на руската държава, няма да могат да се скрият“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 11:25 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Лидерът на ХДС разкритикува идеята за изключване на Русия от SWIFT

Die Welt: Лидерът на ХДС разкритикува идеята за изключване на Русия от SWIFT

Берлин. Лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) на Германия Фридрих Мерц смята, че Европа ще направи грешка, ако се опита да изключи Русия от международната платежна система SWIFT. Той изрази това мнение в интервю пред Die Welt. „Ако изключим Русия от SWIFT, тогава има голяма опасност тази система да се срине и тогава може да се наложи да преминем към китайската платежна система. Правейки това, ще си нанесем сериозна вреда“, каза Мерц и добави че въпреки това възможността за изключване на Руската федерация от SWIFT „остава въпрос на обсъждане“ в Европа. Мерц посочи, че ЕС „определено е направил грешка“, когато е сключил споразумение за асоцииране с Украйна. „Това доведе до противоречия относно съществуващите търговски споразумения с Русия“, каза той. „Като ЕС трябва да уважаваме факта, че страните, които например сключват споразумения за асоцииране или споразумения за зона за свободна търговия с Европейския съюз, могат едновременно да имат задължения към други икономически зони“, каза лидерът на ХДС. Що се касае до перспективите за влизане на Украйна в НАТО, Мерц припомни, че „има решение на НАТО от 2008 г., според което Украйна няма да бъде приета до определен момент“. „Мисля, че тази позиция е правилна и днес. Но е немислимо да изпълним дългосрочното искане на Русия да изключим тази свобода на решение относно влизането на Украйна“, каза той. Мерц също обвини канцлера Олаф Шолц в бавност на ситуацията около Украйна. Според него действията на правителствения глава във външната политика до голяма степен се движат от страх от представителите на собствената му Германската социалдемократическа партия. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 10:59 | Агенция "Фокус"

Reuters: Великобритания планира мащабно разполагане на военни сили в Източна Европа

Reuters: Великобритания планира мащабно разполагане на военни сили в Източна Европа

Лондон. Великобритания обмисля да направи мащабно разполагане на сили по източния фланг на НАТО като част от план за укрепване на европейските граници в отговор на струпването на руски войски на границата с Украйна, съобщава Reuters, като се позовава на изявление на правителството. Обединеното кралство предупреди, че всяко руско нахлуване в Украйна ще бъде посрещнато с бързи санкции и ще бъде опустошително и за двете страни. Премиерът Борис Джонсън трябва да посети региона следващата седмица, а също така ще говори с Владимир Путин по телефона. Джонсън обмисля най-голямата възможна оферта към членовете на пакта за отбрана на НАТО в Северните и Балтийските страни, която би удвоила числеността на войските и ще изпрати отбранителни оръжия в Естония, съобщи неговият кабинет. „Този пакет ще изпрати ясно послание към Кремъл – ние няма да толерираме тяхната дестабилизираща дейност и винаги ще стоим с нашите съюзници от НАТО пред лицето на руската враждебност“, подчерта Джонсън в изявление. „Наредих на нашите въоръжени сили да се подготвят за разполагане в цяла Европа следващата седмица, като гарантирам, че сме в състояние да подкрепим нашите съюзници от НАТО“. Длъжностните лица ще финализират детайлите на офертата в Брюксел следващата седмица, като министрите ще обсъдят военните варианти в понеделник. Засилвайки дипломатическите усилия, след като беше изправен пред критики, че не прави достатъчно, Джонсън ще направи второ пътуване, за да се срещне с колегите си от НАТО в началото на следващия месец, съобщиха от „Даунинг стрийт“ 10. Министрите на външните работи и отбраната на Великобритания също ще отидат в Москва за разговори с руските си колеги през следващите дни с цел подобряване на отношенията и деескалация на напрежението. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 10:48 | Агенция "Фокус"