СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Американският анализатор Том Роган: Германия води „абсурдна“ външна политика, играе в полза на Путин

Американският анализатор Том Роган: Германия води „абсурдна“ външна политика, играе в полза на Путин

Вашингтон. Американският външнополитически анализатор Том Роган разкритикува остро Германия, като заяви, че тя води „абсурдна“ външна политика и действа в полза на Владимир Путин, пише Daily Express.Това се случи, след като Германия отказа да изпрати оръжие в Украйна и попречи на Естония да изпрати оръжия, произведени в Германия.Роган сочи и отношението на Германия към „Севере...

30 Януари 2022 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Polsat: Полша изпраща на Украйна ПЗРК, дронове и боеприпаси

Polsat: Полша изпраща на Украйна ПЗРК, дронове и боеприпаси

Варшава. Полската преносима зенитно-ракетна система „Гром“ (Grom), безпилотни летателни апарати и боеприпаси са в списъка на оръжията, които Полша е готова да достави на Украйна. Това обяви във вторник на брифинг преди полета си за Киев премиерът Матеуш Моравецки, предава Polsat. Отговаряйки на журналистически въпроси за планираните доставки, ръководителят на полското правителство каза, че става дума за „боеприпаси, Гром и различни видове дронове, които също са предназначени за отбрана“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 09:25 | Агенция "Фокус"

Константин Косачов: Раздухването на заплахи по отношение на Украйна се превръща в чисто англосаксонска афера

Константин Косачов: Раздухването на заплахи по отношение на Украйна се превръща в чисто англосаксонска афера

Москва. „По всичко личи, че раздухването на заплахи за предполагаема предстоящата атака на Русия срещу Украйна все повече се превръща в чисто англосаксонска афера. Обединеното кралство, Съединените щати и Канада задават (трябва да кажа много истеричен) тон на кампанията за санкциите, с които заплашват Русия," пише заместник-председателят на съвета на Федерацията на Русия Константин Косачов на своята страница във „Фейсбук“, цитиран от “Российская газета“ в материал, представен дословно без редакторска намеса. И тук обаче ключовите играчи имат различни мотиви. Като цяло и трите страни имат общ интерес – да представят ситуацията като предвоенна, Русия като агресивна, самите себе си като единни и ефективни срещу заплахата. И колкото повече казваме (Русия-бел.прев.) , че никой няма да атакува, толкова повече шум се вдига за това какви последствия ще има тази атака. При известно развитие на ситуацията това може да се счита за добър знак. В крайна сметка трябва да покажат, че Русия се е уплашила и те са спасили света. И Зеленски може най-накрая да получи сигнал, че е възможно да се размине и без провокация, а това е основното за днес. Има обаче нюанси. Да речем, че Канада просто стана заложник на собствената си проукраинска политика, която се формира преди 50-60 години (точно, хората на Бандера от Украйна най-вече се преселиха в Канада). И нейната дипломация в тази посока отдавна не дава признаци на живот. За Великобритания поддържането на висока степен на русофобия е принципен въпрос. Лондон вярва, че ако е най-активният антируски играч в Европа, това ще увеличи значението му като глобален играч и ще се отрази благоприятно на фона на все по-заекващия Европейски съюз. Оттук и все по-страшните заплахи за санкции на фона на едновременни предложения за преговори с Русия – искате ли да намалите напрежението? Говорете не само (или дори не толкова) с Вашингтон. Цинично, но типично за Великобритания. В САЩ, разбира се, има и принципен въпрос - всяко несъгласие с политиката на САЩ трябва да бъде премахнато в зародиш. И точка. Но, от друга страна, там има доста специфични интереси, като тези, за които американският военно-промишлен комплекс лобира в Капитолия. И за тази индустрия например, изтеглянето на САЩ от Афганистан е досадно обстоятелство, но на този фон перспективата за военен конфликт в Европа изглежда много примамлива. Както Тръмп откровено призна, когато беше президент, "те (военно-промишленият комплекс) имат голяма сила. Те харесват военните действия. Те правят големи пари, когато някой се бие." Така че, когато Зеленски се оплаква от Съединените щати, че те вече са отишли твърде далеч с предвоенната пропагандна кампания, която вече може да доведе до загуби за украинската икономика, той просто не взема предвид, че ако нещо е било, то ще бъде пак. Но, при всички случаи, да се надяваме, че англосаксонците скоро ще се наиграят достатъчно на сплашване и ще преминат към победоносни репортажи по темата – „Москва отстъпи“. Това все още е по-малко кървав вариант в сравнение с провокация в Донбас. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 15:14 | Агенция "Фокус"

The Hill: Байдън преценява настроението сред уморената от войни американска общественост

The Hill: Байдън преценява настроението сред уморената от войни американска общественост

Вашингтон. Белият дом преценява настроенията сред населението на САЩ, уморено от чужди войни, докато обмисля отговор на потенциална руска инвазия в Украйна, пише американският вестник The Hill. Заради стоте хиляди руски войници, разположени близо до границата с Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън трябва да работи с европейските съюзници и да балансира дипломацията със силата, докато се опитва да предотврати кърваво нахлуване, като същевременно се фокусира върху безброй неотложни проблеми в собствената си страна. Главнокомандващият също трябва да отчита вътрешната политика, характеризираща се с рядка двупартийна подкрепа за Украйна, както и с общественото колебание страната да бъде въвлечена в пореден отвъдморски конфликт след катастрофалния край на 20-годишната война в Афганистан. Това колебание може значително да повлияе на решенията, които Байдън ще вземе в крайна сметка, докато се стреми да управлява разгръщащата се криза, смятат експерти. „Мисля, че като цяло американците не са заинтересовани да водят поредна война“, каза Робърт Макконъл, съосновател на нестопанската фондация САЩ-Украйна. Например, само 31 процента от вероятните американски гласоподаватели казаха, че смятат, че американските сили трябва да бъдат изпратени да помогнат, ако Русия атакува Украйна, според анкета на консервативния Rasmussen Reports, публикуван миналата сряда. Въпреки че беше ясен, че никакви американски сили няма да бъдат изпратени директно в Украйна, Байдън смята скоро да изпрати над 8500 американски войници в Източна Европа, за да противодейства на войнствения Кремъл. Тези сили бяха приведени в повишена бойна готовност миналата седмица. „Ще изпратя войски в Източна Европа в страните от НАТО в близко бъдеще“, каза Байдън пред репортери в петък в базата „Ендрюс“, след като се върна от пътуване до Питсбърг. "Не твърде много." Администрацията в петък също пусна най-силното си послание досега към Русия, призовавайки президента Владимир Путин да се оттегли от Украйна. Министърът на отбраната Лойд Остин и председателят на съвместното командване на началник-щабовете генерал Марк Мили призоваха Москва да избере дипломацията пред инвазията. „Няма причина тази ситуация да прерасне в конфликт“, каза Остин пред репортери в Пентагона. „Той (Путин) може да избере да деескалира. Той може да нареди на войските си да се махнат. Той може да избере диалог и дипломация." Остин добави, че каквото и да реши Путин, „САЩ ще застанат с нашите съюзници и партньори“. Съединените щати в продължение на месеци наблюдават как Кремъл трупа десетки хиляди войници по украинската граница, включително някои, наскоро разположени в съседна Беларус под претекст за военни учения, насрочени за следващия месец. Ходовете на Русия приличат на тези преди превземането на Кримския полуостров през 2014 г. и подкрепата на Москва на сепаратистките движения в Украйна в конфликт, който отне живота на повече от 14 000 души за осем години. Въпреки че Украйна не е член на НАТО, Алиансът разглежда нахлуването в страната като опасно за по-широкия европейски суверенитет и се стреми да изпрати сили към съюзниците в близост. В унисон с това Байдън обеща на съюзниците си, че Вашингтон смята задълженията си към други страни от НАТО за „свещени“ и че атака срещу един член трябва да се счита за атака срещу всички тях. Но доскоро САЩ се колебаеха да използват военната сила като възпиращ фактор за агресивните действия на Москва, вместо това акцентираха върху дипломацията и обещаха да отприщят „бързи и тежки“ икономически санкции, ако Русия нахлуе в съседната й страна. Тези финансови мерки включват такива, които биха засегнали финансовите институции на Москва, критичните индустрии и олигарсите. След седмици на до голяма степен неуспешни разговори между Запада и Русия обаче НАТО се придвижи към укрепване на силите си за сигурност по източния фланг, тъй като Украйна граничи с четири страни-членки на Алианса. Кремъл отрече каквото и да е намерение да нахлува в Украйна и вместо това твърди, че отговаря на предполагаеми агресии от страна на НАТО. Тежката ситуация вече беше използвана от бившия президент Тръмп и други републиканци, които се опитаха да се възползват от всяка възможна грешка на администрацията на Байдън, за да подкрепят твърденията си, че Байдън е слаб и неефективен главнокомандващ. „Това, което се случва с Русия и Украйна, никога не би се случило при администрацията на Тръмп“, каза Тръмп в изявление миналия понеделник. „Дори не би имало такава възможност! Но Белият дом категорично отхвърля всяко твърдение, че администрацията се подсигурява в зависимост от конюнктурата в страната. „Президентът взема решения за националната сигурност въз основа на интересите на националната сигурност на Съединените щати, точка“, каза говорител пред вестник The Hill в петък. Пентагонът също така защити своя отговор на заплахата, като прессекретарят Джон Кърби в четвъртък посочи пакета от 200 милиона долара за помощ на Украйна, одобрен от администрацията през декември и изразяващ се и в смъртоносни оръжия. И докато обществеността може да не харесва идеята за конфликта, „Конгресът наистина има апетит да осигури истинска военна смъртоносна помощ за Украйна“, необходима стъпка за възпиране на Путин, каза Макконъл. „Има много голяма вероятност украинците да се справят във войната на Путин срещу Украйна, ако те – украинците – са напълно оборудвани с оръжията, които биха превърнали по-нататъшната инвазия в много кървава битка“, каза той. Бившият съветник на Държавния департамент Елиът Коен каза, че един положителен резултат от противопоставянето е, че „има почти двупартиен консенсус“ за подпомагане на защитата на Украйна. Администрацията е „направила всички правилни неща там“, каза Коен, който сега е професор в Училището за напреднали международни изследвания на Университета „Джонс Хопкинс“. „Те са сравнително твърди (с Путин), доставят оръжие там, предупреждават войските за разполагане, ясно дават да се разбере, че ще бъдат наложени доста тежки санкции, ако руснаците атакуват и мисля, че те свършиха сравнително добра работа по мобилизирането на съюзниците." Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 14:32 | Агенция "Фокус"

LB.ua: Според украинския министър на отбраната към момента няма пряка заплаха от въоръжен конфликт с Русия

LB.ua: Според украинския министър на отбраната към момента няма пряка заплаха от въоръжен конфликт с Русия

Киев. Украинският министър на отбраната Олексий Резников не вярва, че в момента има каквито и да било признаци за очакваната от Запада руска инвазия в Украйна, цитира думите му киевският портал LB.ua. „Към момента не е сформирана ударната група на въоръжените сили на Руската федерация. Всеки военен експерт може да каже, че ударната група има няколко признака. Днес няма такива признаци", каза Резников в интервю за портала. В същото време той отбеляза, че „това не означава, че тези знаци не могат да се появят утре, ако има съответно решение в Кремъл“. „Може да се формира, техният потенциал дава възможност за формиране на ударна група, но за това е необходимо време. И определено ще видим, че се случват определени събития, които показват началото на формирането на евентуална ударна група. Това ще разберем предварително. Към днешна дата ситуацията не е по-различна от пролетното обостряне“, каза Резников. Министърът също така потвърди, че Западът и Украйна имат еднакви данни за броя на руските войски и оръжия близо до украинската граница, но различни оценки за ситуацията. „Имаме еднакви данни. Оценките наистина са различни", каза министърът. Според него всеки ден, а понякога и няколко пъти на ден, той обсъжда ситуацията с главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни и Генералния щаб. Освен това, отбеляза министърът, се провеждат срещи в Съвета за национална сигурност и отбрана с участието на представители на разузнаването, МВР, Гранична служба и Националната гвардия. „Оглеждаме се на всички страни“, увери Резников. Той цитира данните на Киев за броя на руските сили по границите на Украйна. „Говорим за условно 110 хиляди наземен компонент, ако говорим за количествения състав на войниците на въоръжените сили на Руската федерация. Ако добавим въздушния и морския компонент, ще има не повече от 120-125 хиляди по цялата граница на Украйна <...>. Още веднъж повтарям: цифрите са същите като през пролетта на 2021 г.“, подчерта Резников. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 11:55 | Агенция "Фокус"

The Times: Правителството на Великобритания ще представи нов пакет от санкции срещу Русия

The Times: Правителството на Великобритания ще представи нов пакет от санкции срещу Русия

Лондон. Правителството на Обединеното кралство ще представи в понеделник нов пакет от санкции срещу Русия, които могат да засегнат активите на руските енергийни компании. Това съобщава лондонският вестник The Times, позовавайки се на източници от британския кабинет. Според информацията новите санкции, които предполагат замразяване на активи и забрана за влизане в Обединеното кралство, ще бъдат разширени и за физически и юридически лица със „стратегическо значение“ за руските власти. В неделя британският външен министър Лиз Тръс в интервю за Sky News каза, че властите на страната ще променят действащото законодателство, за да могат да разширят списъка със санкции. „В момента можем да наложим санкции само срещу онези, които са пряко замесени в дестабилизационни дейности в Украйна. Ще разширим списъка, така че всяка компания, която представлява интерес за Кремъл и руския режим, да може да бъде обект на санкции“, каза тя. В същото време Тръс отказа да разкрие каквито и да било подробности за това какви ще бъдат новите санкции. „Нищо не е изключено“, каза тя, отговаряйки на въпрос за възможни мерки срещу имуществото на големи руски бизнесмени, живеещи в Лондон. Освен това тя подчерта, че в случай на „руска инвазия в Украйна“ Германия е готова да се откаже от газопровода „Северен поток-2“. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Американският анализатор Том Роган: Германия води „абсурдна“ външна политика, играе в полза на Путин

Американският анализатор Том Роган: Германия води „абсурдна“ външна политика, играе в полза на Путин

Вашингтон. Американският външнополитически анализатор Том Роган разкритикува остро Германия, като заяви, че тя води „абсурдна“ външна политика и действа в полза на Владимир Путин, пише Daily Express. Това се случи, след като Германия отказа да изпрати оръжие в Украйна и попречи на Естония да изпрати оръжия, произведени в Германия. Роган сочи и отношението на Германия към „Северен поток 2“. Този тръбопровод на стойност 11 милиарда долара може да осигури сравнително евтина топлина на 26 милиона домакинства в Германия. Берлин все още не е дал окончателната си резолюция, но Съединените щати вярват, че Русия може да използва този тръбопровод, за да подкопае енергийната и националната сигурност на страните от ЕС, както и че ще увеличи влиянието на Москва в Европа. Ето защо Роган казва: „В ситуация, в която над европейската сигурност надвисва критична заплаха за идеалите на ЕС и Германия като демократична федерална република, германската политика не само не е в съответствие с тези ценности и интереси, но е в съответствие с интересите на Русия“. Коментаторът обяснява, че: „Не само енергийната й политика е от полза за Владимир Путин и пряко в ущърб на страни като Полша и балтийските държави, и особено Украйна. Същото е в политиката за сигурност, където е налично не само нежелание просто да се предостави на Украйна легално военно оборудване, но и има опит да се попречи на други държави да прехвърлят тези оръжия в Украйна. Според него решението на Германия да изпрати 5000 каски в Украйна е абсурд, доведен до нелепост. Роган не пропуска да отправи критики към Германия и за отношението й към Китай, който той нарече „най-голямата заплаха за международния ред и демокрация“. Според него Германия се отнася към Китай по същия начин като с Русия. По-рано подобни упреци отправи и ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер, според когото сдържаната позиция на германските власти по украинската криза е довела до загуба на репутация и доверие в Германия от редица партньори. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: САЩ и ЕС разработват алтернативни доставки на газ за Европа

Пентагонът: САЩ и ЕС разработват алтернативни доставки на газ за Европа

Вашингтон. Съединените щати и Европейският съюз работят по алтернативни маршрути за доставки на природен газ за Европа в случай, че кризата около Украйна ескалира, заяви говорителят на Пентагона Джон Кърби. „Министерството на отбраната и администрацията на САЩ работят със страни по света и в региона, за да обсъдят вариантите за алтернативни енергийни доставки, в случай че Русия реши да използва енергийните си ресурси като оръжие в конфликта около Украйна“, заяви Кърби в ефира на Fox News, отговаряйки на въпроса за гарантиране на енергийната сигурност на Европа в случай на по-нататъшна ескалация на украинската криза. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:48 | Агенция "Фокус"

Reuters: Сенатът на САЩ е близко до сделка за санкциите срещу Русия

Reuters: Сенатът на САЩ е близко до сделка за санкциите срещу Русия

Вашингтон. Американските сенатори са много близо до постигането на споразумение относно законодателство за санкциониране на Русия заради действията й срещу Украйна, включително някои мерки, които могат да бъдат въведени преди всяка инвазия, заявиха в неделя двамата водещи сенатори, работещи по законопроекта, цитирани от Reuters Сенаторите Боб Менендес и Джеймс Риш, председателят и висш републиканец в комисията по външни отношения на Сената, заявиха, че ще продължат работата по законопроекта тази седмица. „Бих го описал така, че сме на гол-линията“, каза Менендес в предаването „Състоянието на съюза“ на CNN, използвайки „на линията на първя ярд“ - препратка към американския футбол, която означава много близо до целта. „Това, което няма съмнение, е, че има невероятна двупартийна решимост за подкрепа на Украйна, невероятно силна двупартийна решимост да има тежки последици за Русия, ако нахлуе в Украйна, а в някои случаи и за това, което вече е направила“, обясни Менендес. Някои от тях включват масивни санкции срещу най-значимите руски банки и руския държавен дълг, както и изпращането на повече смъртоносни оръжия на Украйна. Запитан дали санкциите ще влязат в сила само след пряка инвазия или ще бъдат превантивни, Риш каза: „Мисля, че това е комбинация от двете“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:25 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Доставките на втечнен газ в Европа надхвърлиха всички рекорди

„Известия“ (Русия): Доставките на втечнен газ в Европа надхвърлиха всички рекорди

Москва. През месец януари доставките на втечнен природен газ (ВПГ) в Европа са рекордни за цялото време на наблюдение, започнало през 2011 година, пише вестник „Известия“, цитирайки данни на Gas Infrastructure Europe. В петък, 28 януари, европейската газопреносна система получи 405 милиона кубически метра втечнен газ. Тази цифра също е рекордна за тази дата. Това е 2,2 пъти повече от средното за последните пет години. Към 28 януари, от началото на месеца, Европа вече е получила 10,44 млрд. куб. м. ВПГ. Това надхвърля рекорда от 2019 г. Ден по-рано стана известно, че нивото на запасите от газ в подземните хранилища (ПХГ) на страните от ЕС е спаднало до 39,65%. Това е 15,7% под средното за последните пет години. На 28 януари Financial Times съобщи, че Европейският съюз е започнал да търси нови доставчици на газ, които да заместят Русия в случай, че бъдат наложени санкции срещу Руската федерация. Стана известно също, че САЩ водят преговори с големи енергийни компании по света за евентуално пренасочване на доставките на газ към Европа в случай на руско „нашествие“ в Украйна и прекъсване на доставките. На 24 януари The Times, позовавайки се на източници от британския кабинет, съобщи за опасенията на властите от намаляване на доставките на газ за Европа в случай на строги санкции срещу Русия. Както каза в същия ден прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, страховете на британските власти са „фалшива истерия“. Русия винаги е била „надежден гарант за енергийна сигурност“ за Европа, дори в най-трудните моменти на отношенията, припомни той. На 18 януари Wintershall Dea, най-голямата германска петролна и газова компания, коментирайки причините за газовата криза в Европа, припомни, че „Газпром“ е бил надежден доставчик на руски газ повече от 30 години. Един от основните фактори, повлияли на газовата криза в Европа, е ръстът на търсенето на ВПГ в Азия, отбелязват от компанията. В западните медии многократно се появяват статии за предполагаемо възможната руска инвазия в Украйна. На този фон американските депутати призовават за по-строги санкции срещу Москва. Русия многократно отхвърля съобщенията за предполагаема възможна инвазия в Украйна, припомня „Известия“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:12 | Агенция "Фокус"

Reuters: НАТО призовава Европа да диверсифицира енергийните си източници на фона на напрежението с Русия

Reuters: НАТО призовава Европа да диверсифицира енергийните си източници на фона на напрежението с Русия

Лондон. Европа трябва да диверсифицира своите енергийни доставки, заяви генералният секретар на НАТО в неделя, докато Великобритания предупреди, че е „много вероятно“ Русия, основен доставчик на природен газ, да иска да нахлуе в Украйна, съобщава Reuters. Както отбелязва агенцията, Русия е концентрирала около 120 000 войници близо до съседа си и поиска от Алианса да изтегли войските и ракетите със среден обсег от Източна Европа и да заяви, че Украйна, бивша съветска държава, никога няма да се присъедини към НАТО. Москва отрича какъвто и да е план за нахлуване, като в неделя поиска от НАТО да изясни дали възнамерява да изпълни ключовите си ангажименти в сферата на сигурността. По-рано Русия обяви, че отговорът на Алианса на исканията му не е отишъл достатъчно далеч. „Ако не възнамеряват да го направят, тогава трябва да обяснят защо“, каза руският външен министър Сергей Лавров по държавната телевизия. „Това ще бъде ключов въпрос при определянето на нашите бъдещи предложения“. Съединените щати заявиха, че чакат отговор от Русия. НАТО няма да се оттегли от Източна Европа или да обяви, че се отказва от присъединяване на Украйна, но е готов да обсъди теми като контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие. Вашингтон прекара седмици в опити да изгради споразумение с европейските партньори за силен пакет от санкции, ако Русия нападне Украйна. Но въпросът предизвиква разделение, като Германия призовава за „благоразумие“. Европейският съюз зависи от Русия за около една трета от своите доставки на газ и всяко прекъсване би изострило съществуваща енергийна криза, причинена от недостиг. „Загрижени сме за енергийната ситуация в Европа, защото демонстрира уязвимостта да бъдем твърде зависими от един доставчик на природен газ и това е причината съюзниците от НАТО да са съгласни, че трябва да работим и да се съсредоточим върху диверсификацията на доставките“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Великобритания обяви в неделя, че ще разшири обхвата на своите възможни санкции в законодателството тази седмица, като възпираща мярка за руския президент Владимир Путин. „Смятаме, че е много вероятно той да иска да нахлуе в Украйна. Ето защо правим всичко възможно чрез възпиране и дипломация, за да го подтикнем да се откаже“, каза външният министър Лиз Тръс пред телевизия BBC. Тръс, която трябва да посети и Украйна, и Русия през следващите две седмици, заяви още пред Sky News, че законодателството ще позволи на Великобритания да порази много по-голямо разнообразие от цели, „така че не може да има никой, който да мисли, че ще бъде имунизиран срещу тези санкции“. Попитана дали новите правомощия могат да включват възможността за изземване на собственост на руските олигарси в Лондон, Тръс посочи: „Всичко е на масата“. Центърът за американски прогрес, мозъчен тръст от САЩ, смята, че Великобритания ще се изправи пред трудно предизвикателство, ако поиска да изпълни заканата си да удари богатите руснаци с връзки с Кремъл от Лондон предвид тесните връзки „между руските пари и управляващата консервативна партия на Обединеното кралство, пресата и нейната индустрия за недвижими имоти и финансова индустрия“. Запитана за това, Тръс каза: „Тук има реална заплаха за свободата и демокрацията в Европа. И това е по-важно от краткосрочните икономически печалби, както за Обединеното кралство, така и за нашите европейски съюзници“. Администрацията на Байдън планира да пощади обикновените руснаци от тежестта на американския експортен контрол, ако Русия нахлуе в Украйна, и да се съсредоточи върху индустриалните сектори, заяви служител на Белия дом в събота. Висш търговски служител каза по-рано, че „ключови хора“ ще бъдат изправени пред „масивни санкции“. Очаква се британският премиер Борис Джонсън да говори с Путин по телефона следващата седмица. Засилвайки дипломатическите усилия, след като беше изправен пред критики, че не е направил достатъчно, той каза, че е наредил на военните да се подготвят, за да помогнат за укрепването на границите на източноевропейските страни-членки на НАТО. Столтенберг отново потвърди, че НАТО няма планове за разполагане на войски в Украйна, която не е членка на НАТО, в случай на руска инвазия, добавяйки, че „ние се фокусираме върху предоставянето на подкрепа“. Джонсън също заяви в неделя, че картината на границата на Украйна с Русия е „все по-тревожна“. „Продължавам да призовавам Русия да се включи в преговори и да избегне безразсъдна и катастрофална инвазия“, написа той в „Туитър“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 16:56 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Киев се оплака от „икономически страдания“ заради създаваната паника за неминуемо руско нашествие в Украйна

„Взгляд“: Киев се оплака от „икономически страдания“ заради създаваната паника за неминуемо руско нашествие в Украйна

Киев. Украйна вече страда икономически заради паниката заради предполагаемо влошаване на ситуацията в страната, заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба, цитиран от руското издание „Взгляд“. „Вече страдаме икономически и отслабваме заради паниката, която се разпространява в обществото“, обясни първият дипломат на Киев. Според него пазарите и хората трябва да разберат, че Киев и неговите партньори работят за предотвратяване на „най-лошия сценарий“. Кулеба добави, че някои западни съюзници поради „липса на политическа воля“ не помагат на Украйна толкова активно, колкото биха могли. Министърът обаче се въздържа от назоваване на конкретни държави. По-рано беше съобщено, че постоянните изявления за „руска инвазия“ са довели до това, че Украйна е на ръба на финансов колапс. Президентът на страната Владимир Зеленски каза, че след стартирането на информационната истерия по въпроса от Украйна са изтеглени 12,5 милиарда долара. Украйна не може да се справи с подобни предизвикателства, националната валута се стабилизира от държавните резерви, така че това излиза много скъпо за Украйна. В петък украинският политолог Андрий Золотарев заяви пред „Взгляд“, че Киев и Съединените щати играят дълго време на „руската военна заплаха“, но сега условията за Украйна са се влошили фундаментално. Анализаторът посочи, че разпалвайки военна истерия, САЩ принуждават Киев да спазва Минските споразумения, които могат да се превърнат в обща допирна точка между позициите на Москва и Вашингтон в настоящия диалог по сигурността. В същото време Западът обещава финансова помощ в размер на 1,2 милиарда евро, а кабинетът на президента на Украйна казва, че не по-малко от 3,5 милиарда евро ще спасят страната от колапс - „и това също показва разединението на позициите на Киев и Съединените щати, Зеленски вече няма да може да монетизира „руската заплаха“. В петък сутринта CNN цитира висш украински служител, който каза, че телефонният разговор между президентите на САЩ и Украйна Джо Байдън и Владимир Зеленски „не мина много добре“, до голяма степен поради разногласия относно „нивото на заплаха“ от руската атака. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 15:40 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: Не виждаме никакви признаци, че Китай ще се замеси в Украйна

Пентагонът: Не виждаме никакви признаци, че Китай ще се замеси в Украйна

Вашингтон. САЩ не виждат признаци, че Китай ще се замеси в ситуацията в Украйна, заяви говорителят на Пентагона Джон Кърби. „Нека китайските лидери говорят сами за себе си. Но не виждаме признаци, че Китай ще се намеси в това по някакъв значителен начин“, каза Кърби в интервю с журналистката Грета ван Състърн в телевизионното шоу Full Court Press, когато беше попитан за вероятна подкрепа за Русия от Китай в ситуацията в Украйна. Според Кърби, в случай на ескалация в Украйна от Москва, Русия не само ще се сблъска със „сериозни икономически последици“, но и „нейната изолация ще се засили“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 15:34 | Агенция "Фокус"

Секретарят на Съвета за сигурност на Русия: Приказките, че Русия заплашва Украйна са „пълна нелепост“

Секретарят на Съвета за сигурност на Русия: Приказките, че Русия заплашва Украйна са „пълна нелепост“

Москва. Русия по никакъв начин не заплашва Украйна и всички твърдения на САЩ за евентуална инвазия са нелепи, каза Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия. Той смята, че Западът преследва собствените си егоистични стремежи, обвинявайки Русия, че иска война, пише вестник „Коммерсанть“. „В момента казват, че Русия заплашва Украйна. Пълни глупости! Няма заплаха“, каза Патрушев. „Американските власти казват, че има заплаха и са готови да се бият, предоставяйки оръжие, до последния украинец“. Николай Патрушев каза, че Русия няма нужда от война. „Тези, които го налагат, особено от Запада, преследват егоистичните си измислици“, каза секретарят на Съвета за сигурност на РФ. Съединените щати смятат, че Русия има военен потенциал да действа срещу Украйна. В същото време Пентагонът приема, че Москва не е взела окончателно решение за използването на сили срещу Киев. Владимир Зеленски е недоволен от изявленията за неизбежността на войната. Според американските медии офисът на украинския президент се опасява, че САЩ умишлено преувеличават руската заплаха, за да сключат споразумения с Русия. Русия отрича плановете за нападение на Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 14:49 | Агенция "Фокус"

Зоран Миланович: Брюксел насъсква Украйна срещу Русия, а в ЕС е пълно с шарлатани

Зоран Миланович: Брюксел насъсква Украйна срещу Русия, а в ЕС е пълно с шарлатани

Загреб. Политиците от Европа са безотговорни към Украйна и я насъскват срещу Русия, заяви в поредното си неполиткоректно изказване хърватският президент Зоран Миланович по телевизия RTL. „Вече осем години Украйна е в плашещо положение по отношение към Европейския съюз, който се отнася към Украйна безотговорно. Те не получиха нищо от ЕС, а им бяха обещани милиарди и милиарди. Казвам го, не за да обидя никого. Аз не съм нито враг на Украйна, нито приятел на Русия. Това, че са корумпирана държава го пише в докладите на ЕС“, заяви президентът на Хърватия. Той подчерта, че Киев има проблеми и е време властите да започнат да ги решават. „Трябва да се продължат преговорите със сепаратистите, които дори Русия не е признала и да не се пренебрегва факта, че там има преговарящи, които не са най-добрите момчета, но трябва да се разговаря и с тях. А не постоянно да вървим по пътя на конфронтацията с ядрена и хиперзвукова сила, като Русия. И независимо кой ги подстрекава към това, той е опасен шарлатанин, а в момента в Европа има доста такива“, подчерта Миланович. По думите на хърватския лидер, той владее руски език, наблюдава от години ситуацията в Украйна и в него няма „нито любов, нито омраза към нея“. „Украйна прославя „героите“ от Втората световна война, които са били масови убийци на поляци и евреи. На тези хора, като Степан Бандера, се издигат паметници в Западна Украйна. Протестите на Майдана, които имаха всички елементи на държавен преврат и сваляне на легитимно избраното правителство, се ползваха със сърдечната помощ на ЕС, Съвета на Европа и Вашингтон. Националните герои на част от Украйна са толкова лоши, колкото Павелич (лидерът на Независимата държава Хърватия през Втората световна война). Бандера и неговият колега Шушкевич, или както се казва, са на пощенски марки“, подчерта Миланович. Той отбеляза, че има сериозни проблеми, а когато става дума за страха и неврозата, довели до сепаратизма и Крим, тогава „на нещата трябва да се гледа по различен начин“. „Над Украйна издевателстват същите бюрократи от Брюксел, които преди това издевателстваха над други държави. Продават им мъгла, обещават някакъв асоцииран статус. Страната, според ЕС, е в много лошо положение, след като те бяха развити, а сега БВП на глава от населението е на нивото на Косово“, посочи още хърватският президент. В заключение той изрази съмнение, че политиката на Брюксел по този въпрос е била успешна. Хърватският премиер Андрей Пленкович по-рано нарече „безсмислици“ думите на президента Миланович за изтеглянето на военните от НАТО по време на ескалацията в Украйна и поясни, че хърватският контингент преди това е планирано да бъде върнат от Полша, а също така се извини на Киев. Миланович каза миналия вторник, че Хърватия ще ще изтегли военнослужещите си от силите на НАТО в Източна Европа в случай на ескалация в Украйна. Според него става дума за „политика на администрацията на президента на САЩ“. Украинското външно министерство нарече неприемливи изявленията на президента на балканската държава за ситуацията в страната и членството й в НАТО и посочи, че тези думи противоречат на официалната позиция на държавата и вредят на отношенията. Киев също поиска опровержение на изявлението на Миланович. Заради изявленията си президентът на Хърватия в същия ден влезе в базата на скандалния украински ресурс „Миротворец“ като „антиукраински пропагандист“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 14:29 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: САЩ могат да предадат своите приятели в името на собствената си изгода

Сергей Лавров: САЩ могат да предадат своите приятели в името на собствената си изгода

Москва. Съединените щати могат, за своя собствена изгода, да предадат онези, с които са били приятели и сътрудници. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров в ефира на програмата „Воскресное время“ по руския Първи канал. „Вашингтон в действията си на международната арена е прагматичен, някъде утилитарен. Когато на Съединените щати им изглежда, че нещо отговаря на техните интереси, те могат до известна степен да предадат тези, с които са били приятели и са си сътрудничили и които са обезпечавали позициите им в различни региони на света“, каза той. В тази връзка Лавров припомни бившия египетски президент Хосни Мубарак. „Вашингтон не си мръдна пръста, когато беше арестуван“, подчерта министърът. „Въпреки че не избяга никъде, той остана в Египет, след като напусна поста си. Дълго време го въртяха по съдилищата в клетка“. „Вижте какво се случи в Афганистан. Има много примери, когато американците са се ръководили единствено от своите прагматични, по-народному, егоистични интереси“, отбеляза руският външен министър. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 12:53 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: НАТО трудно може да бъде определено като „отбранителен съюз“

Сергей Лавров: НАТО трудно може да бъде определено като „отбранителен съюз“

Москва. Северноатлантическият алианс не може да се счита за отбранителен, предвид операциите му в Югославия, Либия и Афганистан. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров, отговаряйки на въпроси в рамките на предаването „Воскресное время“ по руския Първи канал. „Отговорът, получен от Брюксел от [генералния секретар на НАТО] Йенс Столтенберг, гордо заявява, че НАТО е отбранителен съюз и как са се държали в Афганистан“, посочи Лавров. Според министъра след края на Студената война Алиансът е престанал да бъде по своята същност отбранителен. „По време на Студената война, когато съществуваше Берлинската стена, беше ясно каква територия да защитаваме. Стената падна, в рамките на ОССЕ обявихме вечно приятелство, неделимостта на сигурността, солидарността, разбрахме се, че никой трябва да засилва сигурността си за сметка на другите –а те продължават да приемат държави“, заяво първият дипломат на Москва. Руската федерация изпраща искане до НАТО и ОССЕ да изяснят дали възнамеряват да изпълнят ключовите си задължения в сферата за сигурност, каза министърът. „Днес чрез Министерството на външните работи изпращаме официално искане до нашите колеги в страните от Алианса и ОССЕ спешно да обяснят как възнамеряват да изпълнят задължението си да не засилват сигурността си за сметка на сигурността на другите“, каза той. „Ако не възнамеряват, тогава да обяснят защо. Това ще бъде ключов въпрос при определянето на нашите по-нататъшни предложения, за които ще докладваме на руския президент Владимир Путин“. На 17 декември миналата година руското външно министерство публикува руски проекти на споразумения за гаранции за сигурност, които Москва очаква от Вашингтон и НАТО. Двете споразумения - със САЩ и членове на Алианса - предполагат, наред с други неща, отказ от разширяване на НАТО на изток, включително отказ за допускане на Украйна в НАТО, както и въвеждане на ограничения за разгръщане на настъпателни оръжия, по-специално ядрени. На 26 януари САЩ и НАТО предоставиха на Русия своя писмен отговор на предложенията на Москва за гаранции за сигурност. Както Лавров каза в четвъртък, отговорите на САЩ не съдържат положителна реакция на основния въпрос - недопустимостта на по-нататъшно разширяване на НАТО. Русия няма да остане в положение, в което нейната сигурност е подкопана, каза Лавров. „Имаме и свои собствени интереси, фактори, живот. Всеки си има такъв. Поучили сме се от горчивия опит, не искаме да оставаме в положение, при което сигурността ни се нарушава ежедневно“, каза той. По думите на Лавров, Русия няма илюзии и иска добри, равни, взаимноуважителни, равноправни отношения със САЩ и другите страни по света. „Руският президент Владимир Путин говори за това с президента на САЩ Джо Байдън, който на срещата в Женева през юни 2021 г. потвърди именно това отношение“, добави министърът. „В САЩ политиката се „прави“ от редица играчи. Има една объркваща система, която често прави най-важните въпроси на глобалната сигурност и стабилност заложници на вътрешнопартийни игри, интересите на сенатор от един или друг щат. Всеки закон може да бъде „натоварен“ с неуместни поправки. Така са свикнали да живеят. Но това не улеснява другите“, подчерта Лавров. „В САЩ изборите се провеждат на всеки две години. Дори през есента на 2021 г. те казаха, че основната им задача е да започнат да се подготвят за есенната кампания на 2022 г., ще има избори. На всеки две години имат събития, които са важни за бъдещето на Съединените щати. На международната арена те се позовават на факта, че този фактор трябва да бъде взет предвид“, добави ръководителят на руското външно министерство. Русия знае от грешките си колко струват думите на Запада и ще се стреми да получи от него уважение на законните си интереси, каза министърът. По думите му, сега Русия има сериозни проблеми, защото Западът е действал небрежно и нечестно спрямо руските интереси. „Можеше да е различно, но в историята няма „ако“. Станахме по-мъдри. Казват, че се учим само от грешките си. Сега знаем колко струват думите на Запада“, отбеляза Лавров. „Ние ще търсим не само гаранции, но и политически задължения“ на хартия, „както и правно обвързващи гаранции, които биха гарантирали сигурността на целия европейски континент при пълно, равноправно отчитане на законните интереси на Руската федерация“. Лавров отбеляза, че отношенията между Русия и САЩ в началото на 90-те години са изглеждали абсолютно безоблачни. „Несъмнено имаше „набег“ на еуфория. На тези, които определяха външната политика, изглеждаше, че всички проблеми ще бъдат решени автоматично, тъй като Русия ще стане част от „цивилизования“ свят, западната култура, архитектурата на сигурността и ще получи силна подкрепа в различни области“, добави той. Според министъра Западът по това време е затвърдил вярата си, че Русия сега ще следва курс, който отразява неговите интереси, и това продължи доста дълго до 90-те години на миналия век. Въпреки това, както посочи Лавров, в началото на 2000-те Русия възстанови своята историческа и национална идентичност. „Западът започна да обръща внимание на това и да отправя упреци, че Русия се отдалечава от „демократичните принципи“, каза той. „Границата е речта на [руския президент] Владимир Путин в Мюнхен през 2007 г. Появиха се поредица от публикации в американски научни и политически научни списания, където авторитетни автори привличат вниманието към изявлението на Русия през 2007 г. за това какво се е натрупало у нея и за нарастващото разочарование от отношението на Запада към нейните интереси. Те директно казват, че Путин не е бил чут тогава“, добави ръководителят на руското дипломатическо ведомство. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 12:45 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО не знае какви са истинските намерения на Русия спрямо Украйна

Йенс Столтенберг: НАТО не знае какви са истинските намерения на Русия спрямо Украйна

Лондон. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза в неделя, че организацията не знае какви са истинските намерения на руското правителство по отношение на Украйна. „Има неопределеност относно намеренията на Русия в Украйна“, каза той в интервю за BBC, отговаряйки на въпрос дали „заплахата от руска инвазия“ е неизбежна. В същото време Столтенберг отново подчерта, че Алиансът не планира да изпраща войски в Украйна в случай на военен конфликт между Киев и Москва. Вместо това НАТО ще се съсредоточи върху доставката на оръжия за Украйна и разработването на санкционни мерки срещу Руската федерация, добави генералният секретар. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 12:31 | Агенция "Фокус"

The Hill: Белият Дом прави борбата с дезинформацията основен стълб на стратегията си срещу Кремъл

The Hill: Белият Дом прави борбата с дезинформацията основен стълб на стратегията си срещу Кремъл

Вашингтон. Администрацията на американския президент Джо Байдън отдава все по-голямо значение на разкриването на руската дезинформация и пропаганда, като ще го направи основен стълб на стратегията си срещу Москва и в защита на Украйна в лицето на руските военни тактики, пише The Hill. Стратегията бележи промяна в поведението на Вашингтон, който иска да се противопостави челно на руските действия след години на трудно научени уроци, в които Москва е успяла да всее объркване и да предизвика раздори в Европа, Близкия Изток и самиет САЩ. „Взехме решение - стратегическо решение - да посочваме дезинформацията, когато я видим“, заяви прессекретарят на Белия дом Джен Псаки по време на брифинг с репортери в сряда. „Ние сме много по-наясно с руската машина за дезинформация, отколкото през 2014 г. ... Русия има безграничен капацитет да представя погрешно истината и това, което прави“, каза тя. По думите на Псаки, Русия възнамерява да извърши операция с „фалшив флаг“ в Украйна, за да създаде претекст за нахлуване и американското разузнаване, според съобщенията, подкрепя оценката на британското външно министерство, че Москва възнамерява да инсталира „про-руски лидер“ в Киев. Експертите, проследяващи руските операции по дезинформация, приветстват грубите оценки на администрацията, дадени от високопоставени служители. И докато служителите са задържали от обществеността конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си, експерти казват, че това вероятно е насочено към защита на източници и методи. Миналата седмица Държавният департамент също публикува два информационни листа, развенчаващи фалшиви руски истории, докато Министерството на вътрешната сигурност издаде предупреждения за възможни руски кибератаки срещу американски компании и инфраструктура. Освен това администрацията заяви, че е изпратила подкрепа на Украйна, след като наскоро правителствени уебсайтове претърпяха кибератака, която служителите в Киев до голяма степен приписват на Русия. Всичко това се разглежда като многостранен подход за противодействие на широкия спектър от предполагаеми дезинформационни операции на Русия. „Виждам, че администрацията е предприела няколко стъпки, много от тях през последната седмица, за да се опита да парира руската хибридна дейност“, казва Джесика Бранд, политически директор на Инициативата за изкуствен интелект и нововъзникващи технологии в института Брукингс. „Тези усилия за проследяване, каталогизиране и излагане са много важни“. Бранд добавя, че изобличаването на възможни саботажни операции - като предполагаемата операция под фалшив флаг и „проруски“ правителствен заговор - може да направи „невъзможно или поне значително по-трудно за Кремъл да изпълни този заговор без да пострада авторитетът й“. Решението на президента Байдън и висшите служители да се насочат към изобличаването на руските тактики за дезинформация може да се проследи до опита им през 2014 г. по време на администрацията на Обама, където Байдън беше вицепрезидент. Тогава длъжностните лица се занимаваха от първа ръка със способността на Москва да прикрива и замита прякото си участие в конфликта. По-специално, Русия отрече, че е изпратила свои собствени войници да нахлуят и окупират Кримския полуостров на Украйна през 2014 г. По-късно Путин и други официални лица потвърдиха, че войниците, които се появиха в Крим, облечени в зелени униформи без военни знаци, всъщност са руски сили. „Русия има дълга история на използване на мерки, различни от явни военни действия, за извършване на агресия в паравоенни тактики, така наречените атаки в сива зона и действия на руски войници, които не носят руски униформи“, каза Байдън от Белия дом на 20 януари, „Ние сме много по-наясно с руската машина за дезинформация, отколкото през 2014 г. ... Русия има безграничен капацитет да представя погрешно истината и това, което прави“, каза тя. Миналата седмица Държавният департамент също публикува два информационни листа, развенчаващи фалшиви руски разкази, докато Министерството на вътрешната сигурност издаде предупреждения за възможни руски кибератаки срещу американски компании и инфраструктура. Освен това администрацията заяви, че е изпратила подкрепа на Украйна, след като наскоро правителствени уебсайтове претърпяха кибератака, която служителите в Киев до голяма степен приписват на Русия. Греъм Бруки, старши директор на лабораторията за цифрови криминалистични изследвания на Атлантическия съвет, която е участвала в усилията за документиране и разкриване на руска дезинформация, каза, че стратегията на Белия дом е „разкриване и ангажиране“. „Първо излагане на тази дейност и след това ангажиране с нея и нейното значение и значението на силния отговор срещу нея“, каза той. Следващото служители на администрацията планират да използват заседанието на Съвета за сигурност на ООН в понеделник, за да се изправят срещу руските служители, които се опитват да представят Украйна и Запада като агресори. Длъжностни лица казват, че Съветът за сигурност е изключително важно място за провеждане на дипломация и избягване на опасен военен конфликт и влошаваща се хуманитарна криза в Украйна. Приблизително 3 милиона украинци получават помощ от ООН заради осем години бойни действия в Източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинските военни. „Също така разглеждаме срещата в понеделник като възможност за Русия да обясни какво прави и сме готови да я изслушаме“, каза висш служител на администрацията на брифинг пред репортери в петък. „Също така ще бъдем готови да изтъкнем дезинформация и тактики за отклоняване, които Русия може да използва, включително техните твърдения, че Украйна провокира конфликта и че НАТО е виновно за това напрежение. За съжаление сме твърде запознати с тези тактики“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 11:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посолството на САЩ отново призова американците да напуснат Украйна, препоръча им маршрути за евакуация

ТАСС: Посолството на САЩ отново призова американците да напуснат Украйна, препоръча им маршрути за евакуация

Киев. Посолството на САЩ отново призова своите граждани да напуснат Украйна и публикува пътна карта със списък на страните, в които може да се отиде от Украйна. Това се казва в съобщението на сайта на американското посолство, предава ТАСС. „Ситуацията със сигурността в Украйна остава непредвидима поради нарастващите заплахи от руски военни действия и може да се влоши без предупреждение. Гражданите на САЩ в Украйна трябва да обмислят да напуснат сега, използвайки търговски или други частни превозни средства. Вижте информацията, какво може и не може да направи Държавния департамент в условията на криза“, отбелязват от посолството. Пътищата за евакуация са публикувани по-долу. Отпътувания се предлагат през Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова. В същото време се отбелязва, че е невъзможно да се пътува през територията на Приднестровието. Отбелязва се обаче, че посолството на САЩ в Киев остава отворено. „Департаментът моли всички граждани на САЩ в Украйна да попълнят онлайн формуляр, за да можем да се свържем с вас. Това е особено важно, ако планирате да останете в Украйна. И накрая, както беше отбелязано в предишната ни публикация, търговски полети са налични от международните летища на Украйна “, се казва в съобщението. По-рано, в допълнение към Съединените щати, обявиха евакуацията на някои от техните дипломати и техните семейства Австралия, Великобритания, Германия, Канада и Япония. Украинските власти смятат подобно решение за преждевременно и не виждат реална причина за това. Украинският външен министър Дмитро Кулеба смята, че това са „тънкости на сложна дипломатическа игра“. Президентът Владимир Зеленски каза, че евакуацията на дипломати на редица страни от Украйна все още не означава неизбежна ескалация на ситуацията в страната. Той дори проведе специална среща с ръководителите на дипломатически мисии на чужди държави и международни организации, акредитирани в Украйна, и ги призова да не напускат страната. Зеленски каза, че вдигането на тревога нанася не по-малко загуби на Украйна, отколкото военните операции. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 11:30 | Агенция "Фокус"

Sky News: Великобритания налага нови санкции на Русия в следващите дни

Sky News: Великобритания налага нови санкции на Русия в следващите дни

Лондон. Властите на Обединеното кралство ще разширят санкциите срещу Русия следващата седмица във връзка със ситуацията около Украйна. Това заяви в неделя външният министър на Обединеното кралство Лиз Тръс в интервю за Sky News. „Тази седмица ще представим мерки за подобряване на законодателството за санкции“, заяви министърът. „В момента можем да наложим санкции само срещу онези, които са пряко замесени в дейности по дестабилизация в Украйна. Ще разширим списъка с всяка компания, която представлява интерес за Кремъл и руския режим може да бъде санкциониран, а олигарсите на [президента Владимир] Путин и руските компании, които служат като гръбнака на руската държава, няма да могат да се скрият“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 11:25 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Лидерът на ХДС разкритикува идеята за изключване на Русия от SWIFT

Die Welt: Лидерът на ХДС разкритикува идеята за изключване на Русия от SWIFT

Берлин. Лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) на Германия Фридрих Мерц смята, че Европа ще направи грешка, ако се опита да изключи Русия от международната платежна система SWIFT. Той изрази това мнение в интервю пред Die Welt. „Ако изключим Русия от SWIFT, тогава има голяма опасност тази система да се срине и тогава може да се наложи да преминем към китайската платежна система. Правейки това, ще си нанесем сериозна вреда“, каза Мерц и добави че въпреки това възможността за изключване на Руската федерация от SWIFT „остава въпрос на обсъждане“ в Европа. Мерц посочи, че ЕС „определено е направил грешка“, когато е сключил споразумение за асоцииране с Украйна. „Това доведе до противоречия относно съществуващите търговски споразумения с Русия“, каза той. „Като ЕС трябва да уважаваме факта, че страните, които например сключват споразумения за асоцииране или споразумения за зона за свободна търговия с Европейския съюз, могат едновременно да имат задължения към други икономически зони“, каза лидерът на ХДС. Що се касае до перспективите за влизане на Украйна в НАТО, Мерц припомни, че „има решение на НАТО от 2008 г., според което Украйна няма да бъде приета до определен момент“. „Мисля, че тази позиция е правилна и днес. Но е немислимо да изпълним дългосрочното искане на Русия да изключим тази свобода на решение относно влизането на Украйна“, каза той. Мерц също обвини канцлера Олаф Шолц в бавност на ситуацията около Украйна. Според него действията на правителствения глава във външната политика до голяма степен се движат от страх от представителите на собствената му Германската социалдемократическа партия. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 10:59 | Агенция "Фокус"

Reuters: Великобритания планира мащабно разполагане на военни сили в Източна Европа

Reuters: Великобритания планира мащабно разполагане на военни сили в Източна Европа

Лондон. Великобритания обмисля да направи мащабно разполагане на сили по източния фланг на НАТО като част от план за укрепване на европейските граници в отговор на струпването на руски войски на границата с Украйна, съобщава Reuters, като се позовава на изявление на правителството. Обединеното кралство предупреди, че всяко руско нахлуване в Украйна ще бъде посрещнато с бързи санкции и ще бъде опустошително и за двете страни. Премиерът Борис Джонсън трябва да посети региона следващата седмица, а също така ще говори с Владимир Путин по телефона. Джонсън обмисля най-голямата възможна оферта към членовете на пакта за отбрана на НАТО в Северните и Балтийските страни, която би удвоила числеността на войските и ще изпрати отбранителни оръжия в Естония, съобщи неговият кабинет. „Този пакет ще изпрати ясно послание към Кремъл – ние няма да толерираме тяхната дестабилизираща дейност и винаги ще стоим с нашите съюзници от НАТО пред лицето на руската враждебност“, подчерта Джонсън в изявление. „Наредих на нашите въоръжени сили да се подготвят за разполагане в цяла Европа следващата седмица, като гарантирам, че сме в състояние да подкрепим нашите съюзници от НАТО“. Длъжностните лица ще финализират детайлите на офертата в Брюксел следващата седмица, като министрите ще обсъдят военните варианти в понеделник. Засилвайки дипломатическите усилия, след като беше изправен пред критики, че не прави достатъчно, Джонсън ще направи второ пътуване, за да се срещне с колегите си от НАТО в началото на следващия месец, съобщиха от „Даунинг стрийт“ 10. Министрите на външните работи и отбраната на Великобритания също ще отидат в Москва за разговори с руските си колеги през следващите дни с цел подобряване на отношенията и деескалация на напрежението. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 10:48 | Агенция "Фокус"

Gas Infrastructure Europe: Рекордни доставки на втечнен газ в Европа през януари

Gas Infrastructure Europe: Рекордни доставки на втечнен газ в Европа през януари

Брюксел. Потоците на газ от терминалите за втечнен природен газ към европейската газопреносна система през януари 2022 г. поставиха рекорд за този месец от 2011 г., показват данните на Gas Infrastructure Europe. Постъпленията на втечнен газ от терминалите на 28 януари възлизат на 405 милиона кубически метра, което е рекорден показател за тази дата и 2,2 пъти повече от средното за последните пет години. Общо към 28 януари, от началото на месеца, потокът на регазифициран ВПГ в европейската газотранспортна мрежа (ГТМ) вече възлиза на 10,44 милиарда кубически метра. По този начин, предсрочно три дни преди края на януари, доставките на ВПГ за Европа актуализираха рекорда от януари 2019 г. След това, приблизително на 30 януари, падна и абсолютният рекорд за постъпления на газ от ВПГ терминали в ГТМ на Европа от ноември 2019 г. (малко повече от 11 милиарда кубически метра). Капацитетите за регазификация на втечнен газ и по-нататъшното му пренасяне в тръбопроводите в Европа вече са натоварени на 67,4% от максимума. Запасите на европейските резервоари за съхранение на втечнен газ също са доста високи за края на януари - 5% над средното за пет години. The Wall Street Journal съобщи, че повече от две дузини танкери, превозващи втечнен природен газ, се насочват от САЩ към Европа - това може да даде нов тласък на ръста на запасите от ВПГ в Стария свят в близко бъдеще. Нивото на запасите от газ в подземните хранилища в Европа спадна до 39,22% предния ден, което е с 15,6 процентни пункта по-ниско от средното за тази дата през последните пет години. Сега в европейските складове има около 42,34 милиарда кубически метра газ - с 15,7 млрд. куб.м. по-малко от 2021 г. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Волфганг Ишингер: Сдържаната позиция на Германия вреди на репутацията и доверието към нея от западните партньори

Волфганг Ишингер: Сдържаната позиция на Германия вреди на репутацията и доверието към нея от западните партньори

Берлин. Ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер смята, че сдържаната позиция на германските власти по украинската криза е довела до загуба на репутация и доверие в Германия от редица партньори. В интервю за DPA, публикувано в неделя, Ишингер изрази мнение, че „непохватността“ на германските власти по въпроса за доставките на оръжие за Украйна и позицията по газопровода „Северен поток 2“ са накарали САЩ и други съюзници сега да видят Германия „в лоша светлина“. „Германия вече загуби доверието на редица партньори или има опасност да го загуби“, смята ръководителят на Мюнхенската конференция. В същото време Ишингер отбеляза, че всичко, което беше казано за Германия във Вашингтон, Брюксел и Киев, както и написано в международната преса през последните няколко дни, предизвиква у него „страх и безпокойство“. „Имаше някои неловкости. Не мисля, че е непоправимо. Щетата на репутацията обаче вече е нанесена“, подчерта той. В този контекст Ишингер твърди, че сдържаната позиция на германските власти играе в полза на Русия. „Разбира се, колебанията на различни германски политици със сигурност бяха забелязани в Москва“, каза той. Причината за тази ситуация в Германия в момента според Ишингер е свързана между другото и с позицията на федералните власти по отношение на „Северен поток 2“. По-специално той смята, че проектът е „трън в окото“ на външната политика на Германия. Освен това Ишингер разкритикува решението, което все още не е взето от властите, относно прехвърлянето от Естония в Киев на 122-мм гаубици D-30, произведени в ГДР. „Нека оставим на естонците да решат“, заключи ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността. По-рано Der Spiegel съобщи, че САЩ започват да гледат на Германия като на „ненадежден партньор“ поради сдържаната позиция на германските власти по отношение на украинската криза. Такава оценка се съдържа в поверително писмо от германския посланик в САЩ Емили Хабер, което тя изпрати до германското външно министерство. Хабер написа, че не само медиите, но и Конгресът на САЩ виждат Берлин като пречка, когато става дума за санкции. Освен това, както посочва изданието, друга причина за разочарованието на американската администрация е отказът на Берлин да доставя оръжие на Украйна. Германските власти се противопоставят на предоставянето на смъртоносни оръжия на Украйна, това многократно е подчертавано както от канцлера Олаф Шолц, така и от външния министър Аналена Бербок. В същото време Берлин е подложен на силен натиск от партньорите от ЕС, преди всичко Полша и балтийските страни, и САЩ, които изискват „ясни сигнали“ от германското правителство в посока Москва. Някои представители на Украйна дори обвиниха Германия в „предателство на приятели“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:43 | Агенция "Фокус"

The New York Times: Санкциите на САЩ срещу Русия могат да дестабилизират глобалната финансова система

The New York Times: Санкциите на САЩ срещу Русия могат да дестабилизират глобалната финансова система

Ню Йорк. Икономическите санкции, които САЩ възнамеряват да наложат на Русия в случай на ескалация на ситуацията около Украйна, могат да застрашат стабилността на световната финансова система. Това се посочва в анализ, публикуван в събота от The New York Times. Както отбелязват авторите на статията, никоя страна преди това не се е опитвала да наложи толкова обширни ограничения върху толкова голяма икономика като руската. Експертите смятат, че тези мерки ще доведат до разстройство в икономиките на развитите страни, особено в европейските, което ще доведе до дестабилизация на световната финансова система. Освен това подобен ход на САЩ, според анализатори, може да доведе до сериозни ответни мерки от страна на Русия. По-рано американската администрация многократно заплашваше да наложи изключително строги санкции в случай на нахлуване на Русия в Украйна. В същото време представители на Белия дом отговориха на повечето въпроси относно конкретни възможни мерки, че не изключват нищо, но не направиха недвусмислени изявления. В петък The Wall Street Journal съобщи, че санкциите на САЩ срещу Русия ще засегнат държавните банки, високотехнологичния износ и сделките с държавни дългове. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:38 | Агенция "Фокус"

Доналд Тръмп: Некомпетентността на Байдън може да доведе до Трета световна война

Доналд Тръмп: Некомпетентността на Байдън може да доведе до Трета световна война

Остин. Некомпетентната и слаба политика на американския президент Джо Байдън може да доведе до Трета световна война. Това мнение изрази бившият президент на САЩ Доналд Тръмп в събота по време на реч пред поддръжниците си в град Конроу (щата Тексас), предава ТАСС. „Слабостта и некомпетентността на Байдън представляват реален риск от трета световна война“, каза той. Тръмп добави, че по време на президентството на Байдън КНДР е увеличила броя на изстрелванията на ракети до рекордни нива и отбеляза слабото управление на изтеглянето на американските войски от Афганистан. По време на речта си републиканецът също така посъветва настоящия ръководител на Белия дом да обърне внимание на ситуацията с нелегалните мигранти на границата между САЩ и Мексико и на първо място да изпрати войски там, а не в Европа. „Преди да изпрати войски за защита на границата на Източна Европа, той трябваше да защити нашата граница тук, в Тексас“, каза Тръмп. „Преди нашите лидери да говорят за нахлуване в други страни, те трябва да спрат нахлуването в нашата страна“, заключи бившият президент. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:35 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Украинското разузнаване е изнесло секретни документи от щаб-квартирата си в Киев преди евентуалното руско нашествие

The Washington Post: Украинското разузнаване е изнесло секретни документи от щаб-квартирата си в Киев преди евентуалното руско нашествие

Киев. Украинското разузнаване е преместило секретни документаи от централата си в Киев в западната част на страната. Това се казва в материал, публикуван в събота в The Washington Post. „Украинското разузнаване е преместило секретни документи и оборудване от централата си в столицата на безопасни места в западната част на страната“, твърдят източници на вестника. Според авторите на материала подобни действия на украинското разузнаване са „външни знаци“, че Киев се готви за евентуално изостряне на ситуацията на границата с Русия. Наред с други подобни признаци, изданието отбелязва продължаващите доставки на смъртоносни оръжия в страната. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:32 | Агенция "Фокус"

The Hill: САЩ са готови да намалят ученията в Европа, ако и Русия направи същото

The Hill: САЩ са готови да намалят ученията в Европа, ако и Русия направи същото

Вашингтон. Съединените щати са готови да намалят мащаба на редица учения в Европа, ако Русия отвърне на реципрочна основа. Това заяви говорителят на Пентагона Джон Кърби в интервю с американската журналистка Грета ван Състърн, което ще бъде показано в неделя. Откъси от този разговор публикува американския вестник The Hill Кърби коментира преговорите с Русия по предложенията на Москва за гаранции за сигурност. "Когато започнахме тези разговори с него (руския президент Владимир Путин - бел. ред. ), ние бяхме готови да предложим нещо, ако Русия отговори със същото. Например, да намалим, може би, размера и обхвата на някои от нашите учения на континента, но това ще изисква реципрочност от Русия. Те (Русия) не желаеха да го направят", каза той. "Така че, отново, ние не затваряме вратата за преговори. Държавният департамент даде да се разбере, че все още има място за това , но трябва да погледнем до какво ще доведе ." Говорителят добави, че по подобни предложения Вашингтон е готов да работи с Москва, но не е съгласен да се приеме забарана за влизането на Украйна в НАТО. „Владимир Путин не може да налага вето дали дадена страна се присъединява към НАТО или да кандидатства за членство в която организация иска. Не е право на Владимир Путин да решава, че нейният суверенитет може да бъде нарушен толкова лесно. Следователно очевидно има определени принципи, според които ние не планираме да правим компромис,“, добави Кърби. Той заявява, че Русия "продължава да натрупва сили на границата с Украйна и около нея, както и в Беларус". Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 17:42 | Агенция "Фокус"

„Коммерсантъ“: Унгария няма да разполага на своя територия допълнителни сили на НАТО

„Коммерсантъ“: Унгария няма да разполага на своя територия допълнителни сили на НАТО

Будапеща. Унгария смята за неуместно в настоящата ситуация да разполага допълнителни сили на НАТО на нейна територия, заяви министърът на отбраната на страната Тибор Бенке. Според него идеята за разполагане на чужди войски в страната е неуместна, цитира думите му руският вестник “Коммерсантъ“. „В същото време нашата позиция е, че в съответствие с основната директива на „Програмата за развитие на отбраната и въоръжените сили“, Унгария вече е създала такава национална сила и е формирала такъв национален потенциал, че в настоящия ситуация няма нужда да се разчита на чужди въоръжени сили и части. Ние се движим по този път, така че сега, в сегашната ситуация, не смятаме за целесъобразно и не изискваме тук да бъдат разположени допълнителни сили на НАТО.“ Това каза г-н Бенке в ефира на унгарската радиостанция InfoRdi, отговаряйки на въпроса дали САЩ преговарят за разполагане на бойни части на НАТО, включително и с Унгария.. Министърът на отбраната отбеляза, че ситуацията около Украйна не представлява непосредствена опасност за Унгария, затова страната не се нуждае от допълнителни сили на НАТО. Министърът добави още, че преразпределението на руските войски по границата с Украйна не показва, че Русия иска да атакува Украйна. По-рано британският телевизионен канал Sky News съобщи, че Обединеното кралство обмисля създаването на бойно подразделение на НАТО в Румъния, България, Унгария и Словакия. Освен това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че НАТО проучва възможността за разполагане на допълнителни войски в Източна Европа. В същото време военни няма да бъдат разположени в Украйна, обеща той. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 17:10 | Агенция "Фокус"

„Главред“ (Украйна): Русия изтегля част от войските си от украинската граница

„Главред“ (Украйна): Русия изтегля част от войските си от украинската граница

Киев/Москва. От пресслужбата на Западния военен окръг на Руската федерация съобщиха, че планираната проверка на бойната готовност е приключила. Войските и самолетите се завръщат в своите бази, пише украинското издание “Главред“.. „Всички задачи, които стоят пред войските в рамките на проверката на бойната готовност, са завършени в пълен обем. Продължаваме планираните учебно-бойни дейности на полигоните", съобщиха от пресслужбата на Западния военен окръг. По данни на Щаба на окръга в пунктовете на постоянното си дислоциране пристигат бригади за свръзка, предни отряди на инженерни части, както и войски за радиационна, химическа и биологична защита (РХБЗ). Самолетите, участващи в проверката, също са се върнали в базовите си летища“, съобщиха от пресслужбата. Те допълниха, че при завръщането им е организирана поддръжка и ремонт на въоръжението и бойната техника - попълват се необходимите запаси от горива и смазочни материали, ракети и боеприпаси, изразходвани по време на тактическите учения. Както съобщи „Главред“, на 19 януари журналисти от CNN, позовавайки се на Министерството на отбраната на Украйна, съобщиха, че Русия завършва концентрацията на войски близо до границите на Украйна и вече събрала над 127 000 около украинските граници. Министерството на отбраната призна, че руснаците могат да предприемат ракетни атаки срещу стратегически важни цели. Президентът на Украйна Владимир Зеленски се обърна към хората и ги призова да не се паникьосват. Той припомни, че ситуацията остава сложна от 2014 г. насам. Рискът от военна инвазия на Русия не се е увеличил, но има повече „шум“. Президентът увери, че държавата работи за мирно уреждане на конфликта, като обаче уточни, че трябва да има и готовност за защита на страната. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 15:13 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Кремъл не изключи среща между Путин и Зеленски в Пекин

„Московский Комсомолец“: Кремъл не изключи среща между Путин и Зеленски в Пекин

Москва. Кремъл отбеляза, че руският президент Владимир Путин, който ще присъства на откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин на 4 февруари, няма планове за двустранни срещи поради Сovid-19, включително с украинския президент Владимир Зеленски, който също ще бъде там. В същото време този вариант не е напълно изключен, пише русият вестник “Московский Комсомолец“. Прессекретарят на руския държавен глава Дмитрий Песков каза, че организаторите на церемонията по откриването на Игрите прилагат редица строги ограничения заради коронавируса не само за спортисти, но и за поканените официални лица. „Така че по очевидни причини в графика на президента на Русия в Пекин не са предвидени двустранни срещи“, каза Песков. На уточняващ въпрос за възможна среща с президента на Украйна Владимир Зеленски, който също ще присъства на церемонията по откриването на Олимпиадата, Песков каза: „В момента няма планове за такава среща“. „Въпреки че не можем да я изключим напълно“, уточни ръководителят на пресслужбата на президента на Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 14:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на Германия и Франция ще посетят Украйна на 7 и 8 февруари

ТАСС: Външните министри на Германия и Франция ще посетят Украйна на 7 и 8 февруари

Париж. Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан каза, че той и неговият колега от Германия Аналена Бербок ще посетят Украйна на 7 и 8 февруари, предава TACC. „Заедно с Аналена Бeрбок ще пътувам до Украйна на 7 и 8 февруари“, написа в „Туитър“ френският министър. Льо Дриан обяви намерението си да посети Украйна в близко бъдеще след неформалната среща на външните министри на ЕС, която се проведе в средата на януари в Брест, Франция. „Днес уверих (украинския външен министър) Дмитро Кулеба в нашата пълна подкрепа и солидарност с Украйна. Ще продължим усилията си, включително в рамките на „Нормандския формат,“ за деескалация на напрежението“, подчерта Льо Дриан. В петък вечерта френският президент Еманюел Макрон обсъди по телефона работата в „Нормандския формат“ с украинския лидер Владимир Зеленски. Няколко часа по-рано, според Елисейския дворец, Макрон е провел разговори с руския президент Владимир Путин. От администрацията на френския лидер посочиха, че президентите на двете страни по време на телефонен разговор са се договорили за необходимостта от деескалация на напрежението около Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle: Германските медии в ярост от Зоран Миланович

Deutsche Welle: Германските медии в ярост от Зоран Миланович

Берлин. Германските медии изпаднаха в ярост от последните изявления на хърватския президент Зоран Миланович, който обяви, че ще оттегли всичките войници на страната от Източна Европа в случай на ескалация на ситуацията в Украйна, пише Deutsche Welle. Агенция ДПА предаде ключовите изявления на Миланович - като например, че в настоящия конфликт трябва да се вземат предвид интересите на сигурността на Русия, както и оценката на Миланович, че Украйна е една от най-корумпираните държави. ДПА съобщи, че хърватският премиер Андрей Пленкович се е извинил на украинците за изявлението на президента, като добави, че Хърватия е надежден партньор в Европейския съюз и НАТО и ще спази своите ангажименти. В новината на агенцията се казва, че Миланович е все по-профилиран като „популист“, описвайки го като твърдоглав президент, който се очертава като критик на ограниченията на човешките права, произтичащи от мерките срещу Covid-19, поддръжник на хърватите националисти в Босна и Херцеговина и човек, който насърчава „бруталното отношение“ на хърватската полиция срещу бежанците“. Мнението на Миланович по актуалните въпроси на сигурността е тема на статия в днешния брой на Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ). Под заглавие „Загреб и Западът“ всекидневникът отбелязва, че изявленията на Миланович за изтеглянето на хърватските войски „до последния“ са привлекли голямо внимание в Русия и страните членки на НАТО „и защото могат да бъдат разбрани като оттегляне на Хърватия от Организацията на Северноатлантическия договор, като цяло“. FAZ подчертава, че президентът на Хърватия не може да вземе такова решение сам, напомня, че Хърватия не е военна сила, но също така отбелязва, че политическият сигнал от подобни изявления, особено тези дни, много устройва Москва. Тези изявления в медиите срещнаха противоречиви реакции, пише FAZ. Съобщава се, че Jutarnji List нарече хърватския президент „звезда на руските медии, лоялни към Кремъл“, но също така предаде оценката на руския RT, който пише „Най-накрая един разумен европейски лидер“ и смята, че Миланович казва само това, което мнозина в ЕС мислят, но досега не са се осмелили да говорят публично. Изявленията на Миланович противоречат на линията на хърватското правителство, пише FAZ. Външният министър Гордан Гърлич Радман в изявление пред вестника подчерта, че президентът не говори от името на Хърватия, а от свое име и подчерта, че Хърватия е лоялен член на НАТО. Докато Пленкович е начело на правителството, външнополитическите изказвания на Миланович няма да минат без противоречия в Хърватия, смята FAZ. Но в края на статията вестникът отбелязва: „Вярно е също, че Миланович е най-популярният политик в страната. Може би е по-точно да се каже, че той е най-малко непопулярен.“ Като цяло, заключава FAZ, Хърватия остава страна, чиито жители са ориентирани към Запада. Вестникът цитира резултатите от неотдавнашно проучване на Евробарометър, в което 70 процента от респондентите в Хърватия отговориха „да, напълно“ или „да, частично“ на въпроса дали се чувстват граждани на Европейския съюз. По отношение на НАТО картината не е толкова ясна, пише FAZ: 44% от респондентите в Хърватия имат доверие в НАТО, а 47% недоверие. „Изявленията на Миланович вероятно дават плодове сред част от населението. И това може да са калкулирани изявления“, заключава FAZ. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 11:04 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Санкциите на САЩ против Русия няма да засегнат енергийния сектор

The Wall Street Journal: Санкциите на САЩ против Русия няма да засегнат енергийния сектор

Ню Йорк. Новият пакет от антируски санкции, които се подготвят във Вашингтон във връзка с възможна руска „военна инвазия“ в Украйна, може да засегне банките, високотехнологичния износ и сделките с държавни дългове, пише The Wall Street Journal, като се позовава на неназовани източници от Белия Дом. В същото време се отбелязва, че този пакет не включва санкции, които биха засегнали износа на енергийни ресурси или изключването на Русия от международната междубанкова система (SWIFT). Администрацията на Байдън стеснява списъка с мишени за икономически санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна, като удари големи банки и държавни компании“, съобщава изданието. ВТБ беше посочена сред банките, за които се предвиждат ограничения. Изданието обаче отбеляза, че списъкът може да се промени с финализирането на санкциите. В същото време се подчертава фактът, че тази стратегия е изправена пред същите пречки, които предотвратяваха предишни кампании за натиск върху Русия. Преди това Bloomberg съобщи, че САЩ и Европейският съюз са близо до финализирането на разработването на антируските санкции, които могат да бъдат въведени в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. Беше съобщено също, че администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е провела разговори с представители на най-големите американски банки. Обсъдени са негативните последици от потенциалните антируски санкции за световната финансова система. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:51 | Агенция "Фокус"

Началникът на обединените щабове на САЩ: Руско нахлуване в Украйна ще има „ужасяващи последствия и сериозни жертви“

Началникът на обединените щабове на САЩ: Руско нахлуване в Украйна ще има „ужасяващи последствия и сериозни жертви“

Вашингтон. Ако Русия хвърли силите, които е събрала близо до границата с Украйна, за да нахлуе в съседа си, резултатът ще бъде „ужасяващ“ и ще доведе до значителни жертви, каза висшият американски военен офицер в петък, сравнявайки този момент със Студената война, предава Reuters. Армейският генерал Марк Мили, председателят на Обединения комитет на началниците на щабове, направи коментарите на фона на дипломацията между САЩ и Русия в по-широкото противопоставяне между Изтока и Запада за Украйна. Москва поиска от НАТО да изтегли войските и оръжията от Източна Европа и да гарантира писмено, че Украйна никога няма да влезе в Алианса. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО отхвърлят тази позиция, но казват, че са готови да обсъдят други теми като контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие, които биха убедили Русия да изтегли войските си близо до границата с Украйна. Говорейки на пресконференция в Пентагона, Мили каза, че като се имат предвид видовете сили, които Русия разполага, „всички те са събрани заедно, ако това бъде отприщено срещу Украйна, би било значително, много значимо и ще доведе до значително количество жертви“. Той добави: „И можете да си представите как може да изглежда това в гъсти градски райони, покрай пътища и така нататък и така нататък. Би било ужасяващо, би било ужасно“. Говорейки заедно с Мили, министърът на отбраната Лойд Остин каза, че макар Съединените щати да не вярват, че руският президент Владимир Путин е взел решение дали да нахлуе, сега той има военни способности да го направи. „[Има] множество опции, които са на разположение на [Путин], включително завземането на градове и значителни територии, но също и принудителни действия и провокативни политически действия като признаването на отцепили се територии“, каза Остин. Той каза, че Съединените щати остават фокусирани върху противодействието на руската дезинформация, включително всичко, което може да бъде използвано като претекст за атаки срещу Украйна. Той добави, че Съединените щати са се ангажирали да помогнат на Украйна да се отбрани, и отбеляза американските позволения за доставка на противотанково оръжие. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:23 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: САЩ прехвърлят малък контингент войска в Източна Европа

Джо Байдън: САЩ прехвърлят малък контингент войска в Източна Европа

Вашингтон. САЩ възнамеряват в близко бъдеще да изпратят малък допълнителен контингент американски войски в Източна Европа, заяви президентът на САЩ Джо Байдън, цитиран от ТАСС. „Ще прехвърля американски войски в Източна Европа, в страните от НАТО, в близко бъдеще. Не много“, каза американският лидер, цитиран от пресслужбата на Белия дом. На въпрос дали има нова информация за ситуацията в Украйна, Байдън отговори: „Не, не през последните няколко часа“. В понеделник говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че САЩ са готови да изпратят 8500 войници в Европа, но окончателно решение по този въпрос все още не е взето. По думите му това са бойни, разузнавателни, авиационни, медицински и транспортни подразделения. Във вторник Кърби поясни пред CNN, че САЩ нямат планове да разполагат войските си в Европа извън територията на страни, които са съюзници на НАТО. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:06 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Русия наложи санкции на ръководители на европейски ЧВК и няколко политици от ЕС

РИА Новости: Русия наложи санкции на ръководители на европейски ЧВК и няколко политици от ЕС

Москва. Москва разшири списъка с представители на ЕС, на които е забранено да влизат в страната, съобщи руското външно министерство, цитирано от РИА Новости. Както следва от изявлението на ведомството, това решение е взето на основата на принципа за реципрочност и паритет. От ведомството припомнят, че ЕС редовно взема решения, които ограничават правата на руснаци и руски организации, в основата на които са необосновани обвинения. „Руските ответни мерки засегнаха преди всичко ръководителите на отделни европейски ЧВК, действащи в различни региони на света, които по някаква причина не предизвикват алергия у европейските чиновници в Брюксел“, се казва в текста. Списъкът включва и представители на правоприлагащите органи, законодателните и изпълнителните органи на някои страни-членки на ЕС, които носят лична отговорност за насърчаването на антируската политика и „налагането“ на мерки, които нарушават законните права на рускоезичните жители и медиите. Министерството на външните работи на Русия е информирало европейската страна за тази стъпка, като е изпратило съответна нота до делегацията на ЕС в Русия. „Приканваме Брюксел да се вслуша във все по-активните гласове на здравомислещи европейци, призоваващи за изоставяне на санкционната политика срещу Русия и нейните съюзници, която подкопава международното право и очевидно е задънена улица“, пишат от ведомството. От министерството заключиха, че това ще бъде важна предпоставка за възстановяване на стабилността и сигурността в евроатлантическото пространство. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Газовите хранилища в Европа са запълнени на под 40%, а в България са под 33%

ТАСС: Газовите хранилища в Европа са запълнени на под 40%, а в България са под 33%

Москва. Капацитетът на газовите подземни хранилища (ПХГ) в Европа към 27 януари е запълнен на под 40%, показват данните на Gas Infrastrucure Europe (GIE). За първи път от 2011 г. това се случи толкова рано от началото на годината, предава ТАСС. На 27 януари изпомпването на газ от съоръженията на ПХГ в Европа възлиза на около 660 милиона кубически метра. Европейските подземни газови хранилища вече са запълнени само на 39,65% - това е с 15,7 процентни пункта по-ниско от средното за тази дата през последните пет години. Преди това най-бързият спад на складовите запаси под 40% от началото на календарната година се случи на 3 февруари 2017 г. Тази година тази цифра беше достигната седмица по-рано. В момента в европейските хранилища има около 42,8 милиарда кубически метра газ - с 15,9 млрд. куб.м. по-малко от миналата година. Най-ниски показатели показват Австрия (23,26%), Нидерландия (27,49%) и България (32,92%). Хранилищата в Германия са запълнени на 38%, Франция - 37,4%, Италия - 50,9%, Великобритания - 67,2%. Газовите потоци от терминалите за втечнен природен газ към европейската газопреносна система продължават да протичат с рекордни темпове. Постъпленията на втечнен газ от терминалите на 27 януари достигнаха около 434 млн. куб.м, което е рекордна цифра за тази дата и 2,4 пъти повече от средното за 20 януари за последните пет години. Капацитетите за регазификация на втечнен газ и по-нататъшното му впръскване в тръбопроводите в Европа вече са натоварени на 72% от максимума. Общо към 27 януари, от началото на месеца, потокът на регазифициран ВПГ в европейската ГТМ възлиза на малко над 10 милиарда кубически метра. Според резултатите от петък ще бъде актуализиран рекордът от януари 2019 г., а до края на месеца вероятно абсолютният рекорд на постъпленията на газ от ВПГ терминали в ГТС на Европа от ноември 2019 г. Запасите от втечнен природен газ в европейските резервоари за съхранение на втечнен газ също са доста високи за средата на януари, но почти са паднали до средните за пет години. The Wall Street Journal съобщи, че повече от две дузини танкери, превозващи втечнен природен газ, се насочват от САЩ към Европа - това може да даде нов тласък на ръста на запасите от ВПГ в Стария свят в близко бъдеще. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:49 | Агенция "Фокус"

Nikkei: Танкери с втечнен природен газ се стичат към ЕС

Nikkei: Танкери с втечнен природен газ се стичат към ЕС

Токио. Служители на вестник Nikkei са анализирали сателитни данни и са установили, че броят на танкерите, превозващи втечнен природен газ (ВПГ), се е увеличил драстично във водите на Европейския съюз. Съответната информация беше публикувана в събота на сайта на изданието. През януари 2021 г. в района е имало 24 танкера, но този януари вече са били средно 40. Освен това над 20 кораба, доставяли ВПГ в азиатския регион през ноември 2020 г., са били забелязани по морските маршрути между Европа и Близкия изток или Северна Америка. Редица западни медии съобщиха, че в случай на хипотетична руска инвазия в Украйна, ЕС е готов да предприеме строги санкции срещу Москва, които може да включват изоставяне на газопровода „Северен поток 2“. При такъв сценарий Брюксел признава, че Русия може в отговор да намали доставките на газ за Европа, което заплашва с тежка енергийна криза Стария свят. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:36 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ и ЕС са близко до съгласуване на антируските санкции

Bloomberg: САЩ и ЕС са близко до съгласуване на антируските санкции

Ню Йорк. Съединените щати и Европейският съюз са близо до завършване на разработването на антируски санкции, които могат да бъдат въведени в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на източници и поверителни документи. Според агенцията санкциите могат да засегнат транзакциите с държавния дълг на Руската федерация. Освен това ограниченията предполагат забрана на „най-големите руски банки да извършват някои междубанкови транзакции в долари“. Активите могат да бъдат замразени и достъпът до капиталовите пазари на „определени банки и свързани с правителството предприятия“ ограничен. Ограниченията могат да засегнат и „руските олигарси“ и държавните предприятия. Bloomberg подчертава, че представители на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън и ръководството на европейските държави от няколко седмици договарят подробностите за евентуални санкции. Сега този процес е „близо до завършване“, отбелязва агенцията. В същото време, според нейната информация, САЩ и европейските им съюзници все още не са съгласни каква точно трябва да е причината за въвеждането на ограничения, както и какви мерки трябва да се предприемат в случай на „агресивни или дестабилизиращи стъпки, които не водят до последващо нахлуване на руски сили в Украйна“. По-рано американската администрация многократно заплашваше да наложи изключително строги санкции в случай на нахлуване на Русия в Украйна. В същото време представители на Белия дом отговориха на повечето въпроси относно конкретни възможни мерки, че не изключват нищо, но не направиха недвусмислени изявления. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:32 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия разположи дивизион „Панцир-С“ в Беларус

ТАСС: Русия разположи дивизион „Панцир-С“ в Беларус

Москва. Русия е разположила в Беларус зенитно-ракетно-оръдеен дивизион „Панцир-С“, който ще бъде използван за изпитание на силите за реагиране на съюзната държава. Това съобщиха пред журналисти от руското министерство на отбраната, предава ТАСС. „Поделенията на руските въоръжени сили, участващи в проверката на силите за реагиране на Съюзната държава, продължават да се преразпределят в Република Беларус. Друг влаков ешелон достави на станцията за разтоварване зенитно-ракетно-оръдеен дивизион „Панцир-С“ от Източния военен окръг“, казаха от министерството. Както казаха по-рано в Министерството на отбраната, проверката ще се проведе на два етапа. На първия етап до 9 февруари ще бъде извършена възможно най-скоро предислокацията и създаването на групировки войски на територията на Беларус, охраната и отбраната на важни държавни и военни съоръжения, охраната на държавната граница във въздушното пространство. Ще се проведе и проверка на готовността и способността на дежурните сили и средства за ПВО да изпълняват задачи за прикриване на важни обекти на територията на републиката. По време на втория етап на проверката, от 10 до 20 февруари, ще се проведат съвместни учения „Съюзническа решимост – 2022“, в рамките на които ще се отработват задачи за потискане и отблъскване на външна агресия, както и противодействие на тероризма и защита на интересите на Съюзната държава. Според Министерството на отбраната по време на ученията ще бъдат предприети мерки за засилване на охраната на държавната граница за предотвратяване на проникването на въоръжени групировки бойци, за блокиране на каналите за доставка на оръжие и боеприпаси, както и за претърсване , блокиране и унищожаване на незаконни въоръжени формирования и диверсионно-разузнавателни групи на условния противник. Практическите действия на войските ще се проведат на полигоните Домановски, Гожски, Обуз-Лесновски, Брест и Осиповичски и летищата Барановичи, Лунинец, Лида и Мачулищи. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:28 | Агенция "Фокус"

Зоран Миланович: Хърватският премиер се държи като „украински агент“

Зоран Миланович: Хърватският премиер се държи като „украински агент“

Загреб. Президентът на Хърватия Зоран Миланович обвини премиера на страната Андрей Пленкович, че се държи като „украински агент“, предава агенция HINA. Миланович заяви, че Пленкович се е държал като „украински агент“, докато самият той действа като хърватски президент. По този начин държавният глава даде да се разбере, че не възнамерява да се откаже от изявлението за изтеглянето на хърватските военни от силите на НАТО в случай на потенциален конфликт между Русия и Украйна и не планира да се извини на властите в Киев, както го направи ръководителят на правителството на републиката. „Слава Богу, че те (Украйна) съществуват, защото тогава ние не сме най-лошите“, каза Миланович. Той отхвърли тезата, пропагандирана от отделни политици, че е проруски политик. „Миналата седмица бях проамерикански настроен, когато призовах правителството да приеме подарък [от САЩ] под формата на 80 и нещо [БМП] „Брадли“. Виждате как това се променя от седмица на седмица“, заяви президентът . Миланович разкритикува позицията на ЕС към Украйна. „Те (украинците) не са получили нищо от ЕС, а им бяха обещани милиарди и милиарди“, посочи държавният глава. „Не казвам това, за да обидя никого. Аз не съм враг на Украйна и не съм някакъв вид приятел на Русия“. В същото време Миланович обвини Украйна, че прославя участниците в кланетата на поляци и евреи. „Степан Бандера, протестите на Майдана, които имаха явни елементи на държавен преврат и сваляне на законно избраното правителство. Със сърдечната помощ на ЕС <...> и Вашингтон“, подчерта хърватският президент. Миланович каза във вторник, че хърватските власти ще изтеглят войските си от силите на НАТО в Източна Европа в случай на конфликт между Русия и Украйна. Той също така изрази мнение, че Украйна „няма място в НАТО“. След това президентът на Хърватия влезе в базата на скандалния украински ресурс „Миротворец“ като „антиукраински пропагандист“, а украинските власти поискаха официално извинение от него. Премиерът на Хърватия от името на правителството поднесе официално извинение на Киев и обвини Миланович в подкопаване на авторитета на страната. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:23 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия доставя кръв и медицински материали край Украйна

Reuters: Русия доставя кръв и медицински материали край Украйна

Ню Йорк. Военното натрупване на руски войски близо до Украйна се разширява, като в него се включват доставки на кръв заедно с други медицински материали, които биха й позволили да лекува пострадали, което е още един ключов индикатор за военната готовност на Москва, са заявили американски служители пред Reuters при условия на анонимност. Настоящи и бивши американски служители казват, че конкретни показатели - като доставките на кръв - са от решаващо значение като показател дали Москва ще бъде готова да извърши инвазия, ако руският президент Владимир Путин реши да го направи. Разкриването на тази новина за доставките на кръв от американски служители, пожелали анонимност, добавя още един контекст към нарастващите опасения на САЩ, че Русия може да се готви за нова инвазия в Украйна, тъй като е събрала над 100 000 войници близо до границите на тази бивша съветска република. Тези предупреждения включват прогнозата на президента Джо Байдън, че е вероятно руско нападение, и забележките на държавния секретар на САЩ Антони Блинкен, че Русия може да започне нова атака срещу Украйна след „много кратко време“. Пентагонът по-рано е признавал разполагането на "медицинска подкрепа" като част от натрупването на Русия. Но разкриването на доставките на кръв добавя ниво на детайлност, което според експертите е от решаващо значение за определяне на руската военна готовност. „Това не гарантира, че ще има нова атака, но вие не бихте извършили атака, освен ако нямате това (резерви от кръв) под ръка“, каза Бен Ходжис, пенсиониран генерал-лейтенант на САЩ, който сега работи в изследователския институт на Центъра за анализ на европейската политика. Руското министерство на отбраната не отговори веднага на писмено искане на Reuters за коментар. Говорител на Белия дом не коментира каквито и да било руски доставки на кръв, но отбеляза многократните публични предупреждения на САЩ за руската военна готовност. Пентагонът също отказва да обсъжда оценките на разузнаването. Тримата американски служители, които са съобщили на Reuters за доставките на кръв не съобщават конкретно кога Съединените щати са открили за тях. Двама от тях обаче казаха, че това е станало през последните седмици. Руските власти многократно отричат да планират нахлуване. Но Москва казва, че се чувства застрашена от нарастващите връзки на Киев със Запада. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 19:51 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Кризата около Украйна спря разширението на НАТО

„Взгляд“: Кризата около Украйна спря разширението на НАТО

Москва. На пръв поглед може да изглежда, че настоящата криза около Украйна не донесе на Русия нищо освен загуби. Първо, това показа уязвимостта на руската икономика спрямо Запада. Така медийната истерия, отприщена от Съединените щати и Великобритания около уж започналата руска инвазия в Украйна, срива руския фондов пазар от ден на ден. И това са само последствията от медийна истерия – Западът дори не е започнал да прилага обещаните икономически санкции, пише доцентът по политология Геворг Мирзаян в руския вестник “Взгляд“. Второ, тя показа уязвимостта на Русия към украинските провокации. Достатъчно е Киев да атакува Донбас, за да принуди Москва да изпрати войски за защита на ДНР и ЛНР (там живеят стотици хиляди руски граждани) и по този начин отново да започне спиралата на ескалация в руско-западните отношения. И накрая, трето, преговорният процес между Москва и Вашингтон, изглежда, е спрял. САЩ изпратиха писмен отговор на руските предложения за гаранции за сигурност, който не се хареса на Кремъл. „Що се отнася до съдържанието на документа, там има реакция, която ни позволява да разчитаме на началото на сериозен разговор, но по второстепенни въпроси. Няма положителна реакция по основния въпрос в този документ. Основният въпрос е нашата ясна позиция за недопустимостта на по-нататъшно разширяване на НАТО на изток“, обясни руският външен министър Сергей Лавров. От друга страна обаче тази криза донесе положителни резултати и за Русия. Вятърът й отвя и разпръсна редица сламени къщи на западната пропаганда, в които бяха замесени както страни-членки на НАТО, така и техните сателити. И така, митът за предполагаемото единство на Алианса относно необходимостта от конфликт с Русия беше разрушен. Доскоро представители на НАТО на всеки ъгъл крещяха за необходимостта от защита срещу руската агресия, а страните-членки се състезаваха в антируска реторика. Тези от тях, които не вярваха в тази агресия или просто не искаха да се карат с Москва, предпочитаха да си мълчат - така беше по-безопасно. Но когато въздухът откровено замириса на война с Русия, редица страни членки на НАТО открито заявиха, че няма да участват в нея. И говорим не само за нежеланието за участие във войната в периферията на територията на Украйна, но и за нежеланието да се защитават други държави. Така президентът на Хърватия заяви, че ще върне у дома всички свои военни от страните от Източна Европа. А българските власти предупредиха, че няма да изпращат войници извън националните граници без решение на парламента. Да, Хърватия и България не са най-значимите членове на Алианса. Подобна позиция обаче заемат и редица други държави – една Унгария, например. Лъвският пай от обвиненията в дезертьорство като цяло пада върху един от най-важните европейски членове на НАТО - Германия, която уж в часа на голяма украинска нужда отказва да доставя на Киев оръжия, произведени в Германия, и забранява на други страни (като Естония например ) за да го направят. Някои западни медии направо казват, че Берлин вече не може да се счита за съюзник, защото „за Германия евтиният газ... и желанието да запази г-н Путин спокоен изглеждат по-важни от съюзническата демократична солидарност“. Въпросът обаче не е в предателството, а в преливането на чашата на търпението от американската политика. Европейските елити отдавна гледат търпеливо как Вашингтон жертва европейската стабилност в своите антируски игри. Той се оттегли от ключови споразумения в областта на поддържането на европейската сигурност (Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег и по-малък обсег на действие (ДРСМО), Договора за открито небе (ДОН)), провокира нестабилност в съседните на Москва държави и дори посочва Русия като основен враг в ключови документи на НАТО. .Европейските политици нямаха намерение да увеличават военните разходи и да натоварват бюджетите си. Очевидно те смятаха, че всичко това са просто политически игри между Вашингтон и Москва, че нещата няма да стигнат до истински конфликт. Сега, когато този конфликт отчетливо замириса, всички някак рязко изтрезняха и помолиха американския шофьор да намали скоростта. Очевидно състоянието на трезвост ще се запази и след края на този етап от конфликта, което ще доведе до редица интересни последици за Кремъл. На първо място, отказът на НАТО да се разшири на Изток. Да, според Сергей Лавров, САЩ отказаха да дадат каквито и да било гаранции в това отношение - настоящата криза обаче показа крайното нежелание на редица европейски държави да влязат в конфликт с Русия в името на, както каза хърватският президент, "един от най-корумпираните режими в света". Осъзнавайки, че това ще означава автоматичен билет за война с Русия и след като надуши тази война, Европа няма да гласува за възможното влизане на Украйна в НАТО- и вероятно не една или две държави, а по-голямата част от европейските държави ще заемат такава позиция. Гласуването ще бъде подобно за Молдова и Грузия - европейските държави не са готови да се бият с Москва за Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия. Освен това този конфликт може да доведе до промяна в подхода на САЩ към Русия – по-специално до намаляване на производителността на американския политически елит. Доскоро САЩ демонстрираха увереност в абсолютното подчинение на европейските политици и служители на ЕС. Президентът Байдън, държавният секретар Блинкен и други уважавани хора на всеки ъгъл казаха, че Западът е единен както никога досега, че всички страни членки на НАТО са готови да накажат Русия със санкции за нарушаване на украинския суверенитет. Сега се оказва, че далеч не всичко (припомняме уговорката на президента на САЩ, че в случай на „малка инвазия“ на Москва в Украйна може да няма санкции, тъй като ще има разногласия между САЩ и съюзниците по тях). Оказва се, че дори аморфната европейска бюрокрация не само не е готова да подкрепи американо-британската медийна истерия, но и й се противопостави (припомняме думите на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, че ЕС „не вижда особени причини ” да последва Вашингтон и Лондон в изтеглянето на семейства на дипломати от Украйна). И ако САЩ направят трезв анализ на причините за случващото се, те ще разберат, че за всичко е виновна изключително агресивната американска политика спрямо Руската федерация. Тогава може би тя ще бъде модифицирана - освен ако, разбира се, не искат най-накрая да унищожат мита за единството на Запада, както и за целостта на НАТО и готовността на Алианса да отблъсне колективно всички външни заплахи. И накрая, бихме искали да се надявам, че този конфликт ще доведе до известно отрезвяване на украинското ръководство. През последните няколко години режимът в Киев успешно продава своята агресивна русофобска политика както на Запада, така и на собственото си население. На украинците, които не искаха да влизат във война с Русия, беше обяснено, че големите западни съюзници изобщо не са ги оставили в беда, че НАТО оценява евроатлантическата ориентация на Украйна и няма да я остави насаме с Москва. Настоящите събития показаха, че това не е така. Че Алиансът не само няма да изпраща войски за защита на Киев, но дори се противопоставя на прехвърлянето на оръжия в Украйна. Да, британците го доставят - но само онези видове, които не са в състояние да променят хода на потенциална война в полза на Украйна. Ако все още има хора, които мислят с главите си в Киев, тогава те ще разберат, че времето на русофобията отминава, че е необходимо да се модифицира политиката спрямо Москва и да се опитат да преговаряме с нея. Нещо повече, това трябва да се направи сега – докато САЩ и Русия не се договорят за Украйна зад гърба на Украйна (възможно е някои предложения по този въпрос да са били направени в прословутия американски отговор – в рамките на „вторичните въпроси“, за които Лавров говори). Или Европа не се съгласи на срещите на върха с Путин, каквато сега се опитват да организират френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц. Така че кризата означава не само проблеми, но и възможности. Сега основното е страните да ги използват правилно. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 19:39 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Украинската криза сближи Байдън и Ердоган

„Независимая газета“: Украинската криза сближи Байдън и Ердоган

Анкара. Новият посланик на САЩ в Турция Джеф Флейк официално встъпи в длъжност. Това идва в критичен момент в отношенията Анкара-Вашингтон, когато администрацията на американския президент Джо Байдън изглежда търси по-голямо участие на Турция в украинския въпрос. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган за пореден път обяви готовността си да окаже посредническа помощ за евентуални разговори между Москва и Киев, но също така подчерта намерението си да запази задълженията си към НАТО в случай на война, пише руският вестник “Независимая газета“. В официално изявление Джеф Флейк отбеляза, че Турция е незаменим съюзник на САЩ в НАТО и важен партньор в „непрекъснато променящ се регион“. Флейк подчерта, че интересите на двете държави надхвърлят политиката и сигурността. „САЩ и Турция се възползват от тясно икономическо партньорство, основано на балансирана търговия, инвестиции, иновации и сътрудничество“, каза Флейк по същото време. „В Турция има около 2000 американски компании. Турският бизнес е успешен в САЩ, подчерта той. Изявлението има особен резонанс на фона на икономическата криза, пред която е изправена Анкара. Медиите в региона обръщат специално внимание на факта, че Флейк започва работа, когато членовете на НАТО обмислят отговор на Москва в случай на въоръжена конфронтация за Украйна. Анкара изгради специални отношения както с Москва, така и с Киев, което й даде шанс да внесе предложение за организиране на среща на президентите Владимир Путин и Владимир Зеленски на нейна територия. Онзи ден по телевизията Ердоган потвърди готовността си "ако и двете страни желаят" да приеме лидерите на двете държави, за да могат те "да продължат пътя на възстановяване на атмосферата на мир". Трудно е обаче да се каже колко сериозно Кремъл приема подобни предложения. Между другото, Ердоган подчерта, че страната му се застъпва за целостта на Украйна. Ако над Киев надвисне заплахата от въоръжен конфликт, Анкара ще спази задълженията си в рамките на НАТО, каза Ердоган. „Искаме да намерим решение на настоящата криза чрез диалог и дипломация“, каза той. „Продължаваме да призоваваме Русия и Украйна да се държат конструктивно и сдържано. Но Турция ще изпълни изискванията си във връзка с членството си в НАТО. Така той отговори на въпроса на журналист дали републиката ще подкрепи Украйна в случай на въоръжен конфликт. Но какви са изискванията в рамките на военния блок, Ердоган не уточни. Флейк представляваше Аризона в Сената на САЩ от 2013 до 2019 г. Той има опит в работата в комисията по външни работи на горната камара на Конгреса. Въпреки принадлежността си към републиканския лагер, Флейк често критикува политиката на предишния президент Доналд Тръмп. В навечерието на президентските избори през 2020 г. Флейк излезе в подкрепа на Байдън, като отказа да гласува за преизбирането на своя предшественик. Дипломатът идва от семейство мормонски пионери, което породи спекулации, че дейността му като посланик в Анкара ще бъде отчасти насочена към защита на правата на религиозните малцинства в Турция. Тази версия засега не е потвърдена. „След като Ердоган номинира Мурат Мерджан за първия в историята политически назначен за поста посланик във Вашингтон през февруари 2021 г., Байдън отвърна с реципрочността, като номинира Джеф Флейк за политически назначен през юли миналата година“, заяви бившия турски депутат и старши директор на турската програма към американската фондация за защита на демокрациите Айкан Ердемир. „Много анализатори прогнозираха, че появата на посланици с преки връзки с техните президенти ще помогне за разрешаване на обтегнатите отношения. А отношенията между Вашингтон и Анкара са засенчени от дипломатически спорове и кризи, припомни той. „Въпреки факта, че администрацията на Байдън все още смята Ердоган, с неговия нарастващ авторитаризъм, за политически токсична фигура и се въздържа да го покани на срещата на върха на демокрациите миналия декември, предизвикателствата, пред които Вашингтон беше изправен в Афганистан и Украйна, принудиха САЩ да търсят по-прагматични отношения с представители на турския естаблишмънт, участващи в сигурността и политиката“, обясни експертът, като отбеляза, че тези връзки, според Вашингтон, се основават на способността да се извършват „транзакционни сделки“. Тези настроения, каза Ердемир, са отразени не само в изявленията на Флейк, но и в нарастващото нежелание на администрацията на Байдън да обвинява Турция в нарушаване на правата на човека. „Ердоган се надява, че обстоятелствата и проблемите на сигурността, пред които е изправена администрацията на Байдън, ще принудят Вашингтон да отстъпи от обещанието си да следва линия, фокусирана върху човешките права, в полза на бизнес отношения quid pro quo“, заключи събеседникът на вестника. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 17:51 | Агенция "Фокус"

The Hill: Администрацията на Байдън се изправя пред опасна антиамериканска триада

The Hill: Администрацията на Байдън се изправя пред опасна антиамериканска триада

Вашингтон. В момент, когато Съединените щати и техните съюзници се опитват да формулират координирана политика, за да предотвратят нахлуването на Русия в Украйна, Москва, Пекин и Техеран дават на Вашингтон да разбере, че отклонява погледа си от Източна Азия и Близкия Изток на свой риск. Освен това те го правят много координирано, напомняйки на администрацията на Байдън, че колкото и да се опитва, тя не може да раздели кризите, пише американският вестник The Hill. В средата на декември руският президент Владимир Путин проведе видеоразговор с китайския си колега Си Дзинпин. Двамата се съгласиха, както се изрази Си, че „Китай и Русия трябва да увеличат съвместните си усилия за по-ефективнa защита на сигурността и на двете страни“. Наистина, старшият съветник на Путин по националната сигурност Юрий Ушаков, бивш посланик в Съединените щати, каза пред репортери, че Си е предложил подкрепата си за позицията на Путин срещу Запада. Двамата лидери трябва да проведат лична среща на върха в Китай на 4 февруари, в деня на откриването на Зимните олимпийски игри. Миналата седмица Путин се срещна и с иранския президент Ебрахим Раиси. Въпреки че посещението не беше особено съществено, то със сигурност сигнализира за нарастващo затопляне между двете страни. Раиси предостави на Путин проект на актуализирано 20-годишно споразумение за сътрудничество между Иран и Русия. Ако бъде сключено успешно, това споразумение ще последва подписването през март 2021 г. на 25-годишната „програма за сътрудничество“ на Иран с Китай. Преди две седмици иранският външен министър Хосеин Амир-Абдолахиан посети Китай, за да обсъди прилагането на споразумението; още в края на декември Техеран се съгласи Пекин да открие генерално консулство в своето стратегическо пристанище Бандар Абас. Тази седмица Русия, Иран и Китай проведоха третото си съвместно военноморско учение, наречено CHIRU - първото бе проведено през декември 2019 г. Те проведоха тридневното учение в Оманския залив, точно до Ормузкия проток, критичната точка за преминаването на петрола от Персийския залив към Индийския океан. Русия изпрати три кораба на учението: ракетния крайцер „Варяг“, кораб за борба с подводници и танкер. Китай изпрати разрушителя с управляеми ракети „Урумчи“ – кръстен на столицата на Синцзян, дом на по-голямата част от неговото уйгурско население, кораб за доставки, корабни хеликоптери и 40 членове на морската пехота на ВМС на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) . Иран изпрати 11 кораба, както и по-малки кораби, командвани от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, именно които са обичайното превозно средство на Техеран за тормоз на западните военноморски сили и търговски кораби. Моментът на учението не би могъл да бъде по-благоприятен, поне за Русия. Министерството на отбраната на Москва описа учението като „съвместно тактическо маневриране и отработен артилерийски огън по морска цел, както и мисии за търсене и спасяване в морето“. Това, което руснаците нарекоха „тактическо маневриране“, Техеран по-откровено описа като „нощни боеве“. Иранците казаха също, че учението включва противопожарни тренировки, които биха били от решаващо значение при всяка размяна на огън със западен флот. От своя страна китайското министерство на отбраната изрази мнение, че учението има за цел „съвместно да защити морската сигурност“, вероятно от „американски хищници“. Приблизително по същото време, когато трите страни провеждаха ученията си, китайските военновъздушни сили отново проникнаха в зоната за идентификация на ПВО на Тайван. Подобно на учението, посланието беше ясно: Вашингтон е по-добре да се съобрази със способността на всеки от своите противници да използва и да обръща внимание на всеки един от тях. Всъщност по-рано тази седмица външният министър на Китай Ван И коментира Украйна и Тайван в разговор с държавния секретар Антони Блинкен, заявявайки, че по отношение на Украйна „регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване или дори разширяване на военните блокове“ и че Съединените щати трябва „да спрат да си играят с огъня по въпроса с Тайван и да спрат да създават различни антикитайски клики“. Освен това тристранните учения, срещите, новите споразумения, изявленията имат за цел да предадат послание, че нито една от тези три страни не е толкова изолирана, както Вашингтон често твърди. За Путин, по-специално, това означава, че той има резервен вариант, ако Вашингтон наистина наложи санкции, които имат за цел да „осакатят“ руската икономика. Той може да търси високотехнологично сътрудничество в Пекин и продажба на оръжие в Техеран. И за трите държави това е още един показател за степента, в която се готвят да запълнят регионалния вакуум, който Вашингтон започна да създава, когато се оттегли от Афганистан. Има, разбира се, различия между трите – например между Русия и Иран в Сирия, между Китай и Иран относно тесните връзки на Пекин с Израел и Саудитска Арабия и между Москва и Пекин относно нарастващото присъствие на Китай в Източен Сибир. Въпреки това тяхната споделена враждебност към Вашингтон и общото желание да изгонят Съединените щати поне от Близкия Изток и Индийския океан вероятно преодоляват каквито и да е различия между тях. Вашингтон би било добре да се помисли как да се гарантира, че каквито и санкции, които налага в случай на руска инвазия в Украйна, ще преодолеят способността на Путин да смекчи въздействието им върху икономиката на страната си, като използва ресурсите, които неговите антиамерикански партньори със сигурност ще му предоставят. Освен това, докато подготвя своя бюджет за отбрана за финансовата 2023 г., администрацията на Байдън трябва да вземе предвид, че вече не може да приема, че може да се справи с множество заплахи последователно и по този начин да намали натиска за увеличаване на разходите за отбрана. По-скоро трябва да признае, че възпирането на антиамериканската триада изисква допълнителен бюджет и материали, с които да се отговори на кризи в множество региони, които тези държави със сигурност ще генерират по координиран начин. Като алтернатива, ако реши да не предоставя достатъчно ресурси за възпиране на Русия, Китай и Иран, администрацията на Байдън трябва да приеме, че с течение на времето тя на практика ще им отстъпи влиянието си не само в Близкия Изток, но може би и в Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 17:22 | Агенция "Фокус"