Завършването на първия препис на Паисиевата история от Софроний Врачански, освобождаването на град Смолян в Руско-турската война са част от събитията, с които се свързва дата 29 януари в българската история.

Софроний Врачански преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Животът си описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана е във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).

През 1878 г. в хода на Руско–турската освободителна война Двадесет и шеста дивизия, начело с генерал Делингсхаузен, влиза в Бургас. През този ден отрядът на ген. Струков овладява Чорлу (днешна Турция), части на Западния отряд освобождават Пашмакли (Смолян), а Източния отряд Ески Джумая (Търговище). Освободен е още Кюстендил, като в боевете се включва четата на Ильо Марков. Междувременно в Одрин е проведен парад на гвардейските части.

В хода на Първата световна война 23-ти Шипченски полк овладява Елбасан и излиза на Адриатическо море. Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е създаден с указ № Н/19.01.1889 г. на княз Фердинанд I. Той е образуван от 3-та и 4-та дружина на 12-ти пехотен Балкански полк. Знамената на тези дружини стават полковите знамена на новосъздадения 23-ти пехотен полк. През Балканските войни от 1912 - 1913 г. 23-ти пехотен Шипченски полк участва в обсадата и превземането на Одринската крепост на 12-13 март 1913 г.

Датата е официален празник на град Търговище и на град и на град Кюстендил
.

2016 г.

Президентът Росен Плевнелиев се присъединява към петицията за изучаване на тоталитарните режими през ХХ век в учебниците по история, инициирана от народния представител Методи Андреев. Документът обединява четири досегашни подписки – на народни представители, на български евродепутати, както и две граждански инициативи и ще продължи да набира подкрепа под патронажа на държавния глава.

2008 г.

Президентът Георги Първанова връчва на оперния певец, режисьор и педагог Павел Герджиков огърлие "Стара планина" "за особено значимите му заслуги за развитие на културата и музикалното изкуство.

2008 г.

Президентът Георги Първанова връчва на художничката Калина Тасева орден "Стара планина" първа степен "за особено големите ѝ заслуги в областта на културата и изкуството“

2008 г.

Президентът Георги Първанова връчва на Елена Божкова орден "Стара планина" втора степен "за заслуги в областта на културата и читалищното дело“.

1998 г.

Парламентарната група на демократичната левица (ПГДЛ) внася вот на недоверие срещу кабинета на Иван Костов. Причината е неодобрение на здравната политика на управляващите. Вотът е отхвърлен.

1990 г.

Бившият държавен глава на България Тодор Живков е арестуван в обвинение за насилствена смяна на имената на българските турци и принуждаване към изселване.

След 1990 г. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура. През 1990 г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. На 18 януари 1990 г. e издадена заповед за арестуването на Живков. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест. На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта". Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва" за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г.

1960 г.

Общественото осигуряване по законодателен път е прехвърлено в прерогативите на Българските професионални съюзи.

1946 г.

В София е основано Общество на свободните писатели извън Съюза на българските писатели. То съществува до 1950 г.

1916 г.

В хода на Първата световна война двадесет и 3-ти Шипченски полк овладява Елбасан и излиза на Адриатическо море.

Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е създаден с указ № Н/19.01.1889 г. на княз Фердинанд I. Той е образуван от 3-та и 4-та дружина на 12-ти пехотен Балкански полк. Знамената на тези дружини стават полковите знамена на новосъздадения 23-ти пехотен полк. През Балканските войни от 1912 - 1913 г. 23-ти пехотен Шипченски полк участва в обсадата и превземането на Одринската крепост на 12-13 март 1913 г.

1889 г.

Избира се първият ректор на Висшето педагогическо училище в София, днешният Софийски университет. За позицията кандидати са Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станмиров и Иван Данев. При второто гласуване, в присъствието на пратеника на Министерство на просветата Иван Шишманов, е избран Александър Теодоров – Балан.

Александър Теодоров-Балан е езиковед, литературен историк и библиограф, академик. Той е роден в с. Ку-Бей, Бесарабия. Завършва славянска филология с докторат в Прага. През 1884 г. се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния СУ "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Няколко пъти е ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1889 г., 1896–1897 г., 1902–1903 г.) и декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900 г., 1904–1905 г.). В края на ХIХ и началото на ХХ в. Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес БАН). От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия. Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист". Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи и др. На тази проблематика са посветени трудовете му: "Българска граматика", "Нова българска граматика за всякого", "Борба за съвременен правопис (1921–1923 г.)" и др. Публикува изследвания и в областта на литературната история – "Паисий Хилендарски. История славянобългарская 1762", "Софроний Врачански", "Кирил и Методий" и др.

1878 г.

В хода на Руско–турската освободителна война Двадесет и шеста дивизия, начело с генерал Делингсхаузен, влиза в Бургас. През този ден отрядът на ген. Струков овладява Чорлу (днешна Турция), части на Западния отряд освобождават Пашмакли (Смолян), а Източния отряд Ески Джумая (Търговище). Освободен е още Кюстендил, като в боевете се включва четата на Ильо Марков. Междувременно в Одрин е проведен парад на гвардейските части.

1765 г.

Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на Паисиевата история.

Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец. Роден е в Котел през 1739 г. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Той преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Животът си описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана е във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).

На тази дата са родени:

1939 г.

Роден е Георги Любенов Минчев - български композитор. През 1963 г. завършва Музикалната академия, специалност “Композиция" при проф. М. Големинов. От 1968 г. до 1970 г. специализира при Р. Шчедрин в Москва. През 1972 г. получава стипендията за музика на ЮНЕСКО и учи в САЩ, Англия и Франция. От 1963 г. работи в БНР. В периода 1987-1988 г. е Генерален директор на “Балкантон"; заместник-председател и главен секретар на СБК. Главен художествен ръководител е в БНР. Носител е на редица международни награди. През 1979 г. неговият “Концерт за пиано" е селекциониран за международната награда на критиката в САЩ, а през 1981 г. заема I място сред произведенията, препоръчани от Международната трибуна на композитора. През 1989 г. Георги Минчев е удостоен със званието “Почетен сенатор на Академията", присъдена му от Международната академия “Медичи", Флоренция, носител е на наградата “Лоренцо Великолепния". Негови творби са изпълнявани във Франция, Русия, Холандия, Полша, Австралия, Гърция, Куба, Австрия. Творби: оратория “Старобългарски хроники", “Три поеми за мецосопран и симфоничен оркестър", “Концертна музика за оркестър", “Концерт за пиано и оркестър", “Фаренхайт 451", балет по Р. Бредбъри, “SentiMetal", концерт за виолончело и оркестър, “Интермецо и акварели" за две флейти, чембало и струнни, “Фрески", вокален цикъл за сопран, пиано и камбани, концерт Breve I за десет духови инструмента, концерт Breve II “ContempoRetro" за духов квинтет и др.

1900 г.

Роден е Александър Христов Занков - художник и скулптор. Той е роден в София на 29 януари 1900 година, в семейството на Христо Занков. Брат е на революционера Георги Занков. Завършва Трета мъжка гимназия в София. От една паралелка е с художника Александър Жендов. След завършване на гимназия споделя със семейството си, че е решил да се занимава с изучаване на скулптура. Баща му е бил твърдо против, защото смятал това за несериозна професия. Въпреки това младият Александър заминал за Италия с малко пари. Там следвал и работил за да се издържа. Следва в Художествената академия във Флоренция при Либерто Андрести. В Рим се запознава с руската балетмайсторка, родена в Киев, Анна Воробьова (1898 – 1985) и там през 1926 година сключват брак. Имат двама сина: Огнян Занков (професор д.п.н.) и Орлин. През 1927 година завършва Художествената академия в Рим при проф. Е. Лупи. През 1929 година специализира в Париж при проф. Антоан Бурдел (ученик на Роден). През 1934 година се завръща в България.

Александър Занков участва в много общохудожествени изложби и в много конкурси за паметници. Работи в областта на монументално-декоративната скулптура и композиция. През 1939 година създава "Паметник на освободителите“ в Кърджали. През 1941 година участва в пластичното оформление на Военната академия в София, моделира каменните фигури за фасадата на сградата. След 9 септември 1944 г. участва в осъществяването на временната монументална украса на София и на статуята на "Републиката“ през 1946 година. През същата година прави бронзова фигура на българския войник пред Военното гробище в София, орнаменталната пластика на салоните на Театъра на народната армия в София и на Културния дом на профсъюзите "Георги Димитров“ (днес Син сити) през 1948 година, а в колектив печели конкурса и строи Паметник на съветската армия в Шумен. Негов е страничният релеф на Паметника на съветската армия в Пловдив от 1957 година, Паметник на Иван Вазов, София от 1956 година, Паметника на загиналите руски войни, връх Етрополска Баба. През 1960 година в София осъществява първата си самостоятелна изложба. През 1967 година на пътя между Пазарджик и Пещера създава паметник на Алеко Константинов. Негови творби се намират в художествени галерии и музеи в страната и чужбина, като София, Казанлък, Москва и други, а също и в много обществени сгради и паркове в страната.

Умра в София на 27 юни 1982 година.

1893 г.

Родена е Милка Иванова Ламбрева е българска драматична актриса. Около 1909–1910 година учи актьорско майсторство в Париж при Силвен и Муне-Сюли. През 1911 година Ламбрева постъпва в трупата на Народния театър, където дебютира на 17 декември с ролята на Симона от "Бялата женитба“ на Жул Льометър. В ролята на Мария Луиза в "Орлето“ от Едмон Ростан, 1934 г.

За 30-годишната си сценична дейност, до 1942 година, Ламбрева се превъплъщава в множество предимно класически образи, като Офелия ("Хамлет“ от Шекспир), Бианка ("Укротяване на опърничавата“ от Шекспир), Джесика ("Венецианският търговец“ от Шекспир), Мариана и Елмира ("Тартюф“ от Молиер), Анжелика ("Жорж Данден“ от Молиер), Доримена ("Благородникът“ от Молиер), Елисавета Андреевна ("Живият труп“ от Толстой), Баронеса Щрал ("Маскарад“ от Лермонтов), Наталия Димитриевна ("От ума си тегли“ от Грибоедов), Огудалова ("Без зестра“ от Островски), Паула Танкери ("Втора жена“ от А. Уинч),Кейт Трент ("Да бъдеш баща не е лесно“ от Карпентиер), Кора Петри ("Перлите“ от Бруно Франк). Умира на 50-годишна възраст на 30 януари 1943 г.

На тази дата умират:

1989 г.

Умира Симеон Стефанов Султанов - български литературен критик и литературен историк. Роден е на 1 юни 1927 г. в Сливен. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като завеждащ “Художествена самодейност" в главния щаб на младежката строителна бригада “Георги Димитров" и редактор-уредник на сп. “Бригадирска естрада" (1947 г.), член на редакционната колегия на сп. “Младеж" (1948-1949 г.), в културния отдел на в. “Народна младеж" (1950 г.), в издателство “Народна младеж" (1952-1956 г.). Директор е на издателство “Български писател" (1968-1989 г.). Член е на редакционната колегия на поредицата “Български критици". За пръв път печата през 1944 г. във в. “Заря". Литературните му интереси са насочени предимно към творчеството на Й. Йовков, Св. Минков, А. Каралийчев, Г. Райчев и др. Съчинения: “Ангел Каралийчев" (литературно-исторически очерк, 1958 г.), “Четирима белетристи (Г. П. Стаматов, Г. Райчев, А. Каралийчев, И. Волен)" (1960 г.), “Литературни очерци" (1964 г.), “Йовков и неговият свят" (1971 г.), “Насаме със Светослав Минков" (1972 г.), “Незавършени разговори" (1976 г.), съставител и редактор е на “Есета, статии, студии, рецензии" от Ив. Мешеков и др.

1982 г.

Умира Цветан Константинов Ангелов - български детски писател. Член на БКП от 1944 г. Член е на Съюза на българските писатели. Издава под псевдонимите Кактус, Камен Ралев, Скорпион, Танчо Тантилов, Алексей Туманов. Написал около 70 книги с разкази, повести и стихове за деца и юноши. Много от тях са преведи на немски, руски, румънски, украински и други езици. Автор е на текста на обичаната от поколения българи детска песничка "Тихо се сипе първият сняг“.

1898 г.

Умира Христо Иванов Крачулов (Големия, Книговезеца, Ловчалията, Войводата) - революционер, близък другар на Васил Левски, участник в двете Български легии в Белград, деен член на Търновския частен революционен комитет и Вътрешната революционна организация (ВРО), участник в Априлското въстание (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). Христо Иванов е роден на 14 септември 1840 г. в село Къкрина, Ловешко. Христо учи в Горнокрайското взаимно училище "Свети Апостоли“ при учителите Петко Славейков и Манол Лазаров. През 1860 г. емигрира в Сърбия. Тук се запознава с Георги Раковски и Васил Левски. Работи в книговезниците "Волф“ и "Караджич“ и в "Сръбската правителствена книговезница“. Постъпва в Първата българска легия (1862), където преминава начално военно обучение. Участва в битките за Белградската крепост при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия.

След разтурянето на Легията се завръща в България и се установява в Пловдив, където работи кат окниговезец. Активно участва в борбата за Българска православна църква. Урежда си документи за емиграция в Америка. С кораб пътува по маршрута Цариград - Сицилия - Генуа - Марсилия. Поради изчерпване на парите отпътува за Порт Саид (Египет) и работи на строежа на Суецкия канал. Завръща се в Сърбия и на 12 октомври 1867 г. постъпва във Втората българска легия. От 1862 г. активно сътрудничи на Васил Левски и се ангажира със създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО). Заселва се във Велико Търново и още през 1870 г. създава Търновския частен революционен комитет, на който е председател, а по-късно подпредседател. Във ВРО е началник на Тайната полиция и Тайната поща, като неуморно организира тяхната мрежа и дейност. Подчинен е пряко на Васил Левски. След смъртта на Левски продължава революционната си дейност. Участва в част от заседанията на Гюргевския революционен комитет. Помощник е на Стефан Стамболов в Първи търновски революционен окръг за Ловеч, Троян, Ново село и Севлиево. Участва в битки по време на Априлското въстание при с. Ново село, Дебневския боаз и връх Марагидик. След поражението на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат Никола Цвятков чак до началото на м. юли 1877 г. Успява да напусне Ловеч и се присъединява към Руската армия. С отряда на полковник Алексей Жеребков се сражава при първото освобождение на Ловеч. Участва в защитата на града при настъплението на Рифат паша, но не успява да го напусне при възстановяването на турската власт. Отново се укрива, този път в скривалището на Величка Хашнова. След второто освобождение на Ловеч създава българска доброволческа чета за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници, башибозук и черкези. Съдейства на генерал-лейтенант Йосиф Гурко при освобождението на Етрополе, Ботевград, София и Пловдив. След Освобождението участва в създаването на Комитетите "Единство“. Работи като иконом в стопанството "Образцов чифлик Русе“ (1880-1881). Възстановява книговезката си работилница. Продава книги и ученически пособия. Формира Търновска доброволческа чета "Раковски-Левски“ от 500 човека и е неин войвода по време на Сръбско-българската война (1885). Деен член на Народно-либералната партия (стамболовисти). Народен представител от Ловеч в VI-о Обикновено народно събрание (1890-1893). Оставя ценни "Спомени“ за революционните борби.

През 1984 г. на ул. "Гурко“ във Велико Търново е открит бронзов паметник в цял ръст на Христо Иванов-Големия. Скулптор на паметника е Георги Върлинков, а архитект Косьо Антонов. Улици в Ловеч и София носят неговото име. През 2011 г. негов барелеф е поставен на Къкринското ханче.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";