В момент, когато Съединените щати и техните съюзници се опитват да формулират координирана политика, за да предотвратят нахлуването на Русия в Украйна, Москва, Пекин и Техеран дават на Вашингтон да разбере, че отклонява погледа си от Източна Азия и Близкия Изток на свой риск. Освен това те го правят много координирано, напомняйки на администрацията на Байдън, че колкото и да се опитва, тя не може да раздели кризите, пише американският вестник The Hill.

В средата на декември руският президент Владимир Путин проведе видеоразговор с китайския си колега Си Дзинпин. Двамата се съгласиха, както се изрази Си, че "Китай и Русия трябва да увеличат съвместните си усилия за по-ефективнa защита на сигурността и на двете страни“. Наистина, старшият съветник на Путин по националната сигурност Юрий Ушаков, бивш посланик в Съединените щати, каза пред репортери, че Си е предложил подкрепата си за позицията на Путин срещу Запада. Двамата лидери трябва да проведат лична среща на върха в Китай на 4 февруари, в деня на откриването на Зимните олимпийски игри.

Миналата седмица Путин се срещна и с иранския президент Ебрахим Раиси. Въпреки че посещението не беше особено съществено, то със сигурност сигнализира за нарастващo затопляне между двете страни. Раиси предостави на Путин проект на актуализирано 20-годишно споразумение за сътрудничество между Иран и Русия. Ако бъде сключено успешно, това споразумение ще последва подписването през март 2021 г. на 25-годишната "програма за сътрудничество“ на Иран с Китай. Преди две седмици иранският външен министър Хосеин Амир-Абдолахиан посети Китай, за да обсъди прилагането на споразумението; още в края на декември Техеран се съгласи Пекин да открие генерално консулство в своето стратегическо пристанище Бандар Абас.

Тази седмица Русия, Иран и Китай проведоха третото си съвместно военноморско учение, наречено CHIRU - първото бе проведено през декември 2019 г. Те проведоха тридневното учение в Оманския залив, точно до Ормузкия проток, критичната точка за преминаването на петрола от Персийския залив към Индийския океан. Русия изпрати три кораба на учението: ракетния крайцер "Варяг“, кораб за борба с подводници и танкер. Китай изпрати разрушителя с управляеми ракети "Урумчи“ – кръстен на столицата на Синцзян, дом на по-голямата част от неговото уйгурско население, кораб за доставки, корабни хеликоптери и 40 членове на морската пехота на ВМС на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) . Иран изпрати 11 кораба, както и по-малки кораби, командвани от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, именно които са обичайното превозно средство на Техеран за тормоз на западните военноморски сили и търговски кораби.

Моментът на учението не би могъл да бъде по-благоприятен, поне за Русия. Министерството на отбраната на Москва описа учението като "съвместно тактическо маневриране и отработен артилерийски огън по морска цел, както и мисии за търсене и спасяване в морето“. Това, което руснаците нарекоха "тактическо маневриране“, Техеран по-откровено описа като "нощни боеве“. Иранците казаха също, че учението включва противопожарни тренировки, които биха били от решаващо значение при всяка размяна на огън със западен флот. От своя страна китайското министерство на отбраната изрази мнение, че учението има за цел "съвместно да защити морската сигурност“, вероятно от "американски хищници“.

Приблизително по същото време, когато трите страни провеждаха ученията си, китайските военновъздушни сили отново проникнаха в зоната за идентификация на ПВО на Тайван. Подобно на учението, посланието беше ясно: Вашингтон е по-добре да се съобрази със способността на всеки от своите противници да използва и да обръща внимание на всеки един от тях. Всъщност по-рано тази седмица външният министър на Китай Ван И коментира Украйна и Тайван в разговор с държавния секретар Антони Блинкен, заявявайки, че по отношение на Украйна "регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване или дори разширяване на военните блокове“ и че Съединените щати трябва "да спрат да си играят с огъня по въпроса с Тайван и да спрат да създават различни антикитайски клики“.

Освен това тристранните учения, срещите, новите споразумения, изявленията имат за цел да предадат послание, че нито една от тези три страни не е толкова изолирана, както Вашингтон често твърди. За Путин, по-специално, това означава, че той има резервен вариант, ако Вашингтон наистина наложи санкции, които имат за цел да "осакатят“ руската икономика. Той може да търси високотехнологично сътрудничество в Пекин и продажба на оръжие в Техеран. И за трите държави това е още един показател за степента, в която се готвят да запълнят регионалния вакуум, който Вашингтон започна да създава, когато се оттегли от Афганистан.

Има, разбира се, различия между трите – например между Русия и Иран в Сирия, между Китай и Иран относно тесните връзки на Пекин с Израел и Саудитска Арабия и между Москва и Пекин относно нарастващото присъствие на Китай в Източен Сибир. Въпреки това тяхната споделена враждебност към Вашингтон и общото желание да изгонят Съединените щати поне от Близкия Изток и Индийския океан вероятно преодоляват каквито и да е различия между тях. Вашингтон би било добре да се помисли как да се гарантира, че каквито и санкции, които налага в случай на руска инвазия в Украйна, ще преодолеят способността на Путин да смекчи въздействието им върху икономиката на страната си, като използва ресурсите, които неговите антиамерикански партньори със сигурност ще му предоставят.

Освен това, докато подготвя своя бюджет за отбрана за финансовата 2023 г., администрацията на Байдън трябва да вземе предвид, че вече не може да приема, че може да се справи с множество заплахи последователно и по този начин да намали натиска за увеличаване на разходите за отбрана. По-скоро трябва да признае, че възпирането на антиамериканската триада изисква допълнителен бюджет и материали, с които да се отговори на кризи в множество региони, които тези държави със сигурност ще генерират по координиран начин.

Като алтернатива, ако реши да не предоставя достатъчно ресурси за възпиране на Русия, Китай и Иран, администрацията на Байдън трябва да приеме, че с течение на времето тя на практика ще им отстъпи влиянието си не само в Близкия Изток, но може би и в Европа.

Превод и редакция: Юлиян Марков