НАТО започна малки прехвърляния на войски на изток. В същото време Държавният департамент нареди на семействата на служители на американското посолство в Киев да напуснат Украйна, а също така позволи на част от персонала на дипломатическата мисия да го направи. Лондон също започна да евакуира служителите на посолството, въпреки факта, че няма заплаха за живота им, както казват самите британски служители. ЕС досега отказва да предприеме подобни мерки. Всички тези стъпки се оправдават със страха, че Русия ще нахлуе на украинска територия, пише руската "Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

В изявлението на НАТО се посочва, че Дания изпраща една фрегата и четири бойни самолета в Литва, докато Испания изпраща кораби и евентуално бойни самолети към България. В тази страна се кани да изпрати бойни самолети и Нидерландия. Франция изрази готовност да изпрати своите войски в Румъния. А New York Times съобщава, че в бъдеще САЩ са готови да разположат до 10 000 войници в Европа. "НАТО ще продължи да предприема всички необходими мерки за защита на всички съюзници, включително чрез укрепване на източната част на Алианса. Ние винаги ще реагираме на всяко влошаване на нашата среда за сигурност, включително чрез укрепване на нашата колективна отбрана“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Кремъл коментира изявлението на НАТО. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков обвини Алианса, че нагнетява напрежението.

"Искам да отбележа, че всичко това не се случва заради това, което ние, Русия, правим. Всичко това се случва заради това, което правят НАТО, Съединените щати и заради информацията, която разпространяват", каза той пред репортери. В понеделник започнаха ученията на руския Балтийски флот. В тях участват 20 военни кораба.

Решението на Великобритания да започне евакуация на служителите на посолството си в Киев дойде почти веднага след изявленията на Държавния департамент за евакуацията на семейства на американски служители от Украйна. В същото време Би Би Си отбелязва, че не е имало заплахи срещу британците. Половината от персонала на британското посолство ще остане в Киев, а Европейският съюз и страните членки изобщо няма да евакуират дипломатическия си персонал. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел отбеляза, че Брюксел не знае конкретните причини за решението на САЩ и Великобритания и засега няма да повтори действията им. В същото време той потвърди, че се формира пакет от нови потенциални санкции срещу Русия.

В Европейския съюз като цяло възгледите за това как да се отговори на руската заплаха се различават. Полша и балтийските държави са радикални в това отношение. Но Германия се опитва да поеме максимален неутралитет и отказа да доставя оръжие на Украйна. Кметът на Киев Виталий Кличко вече изрази разочарованието си от това.

"Белият Дом сам лансира мита за руската заплаха и потенциална инвазия и се опитва да убеди своите съюзници в непредсказуемостта, ненадеждността на Русия и необходимостта от мобилизация. Но в крайна сметка нищо не се случва и Вашингтон трябва да поддържа известно напрежение. Характерно е, че промяната в реториката и обвинението на Москва вече не е в подготовка за атака срещу Украйна, а в "непредвидимо поведение“. В същото време всъщност това е опит да се измести вниманието от предложенията на Москва, които първоначално се отнасяха не до Украйна, а до сигурността като цяло“, каза директорът на Фонда за изследване на САЩФранклин Рузвелт към Московския държавен университет Ломоносов Юрий Рогулев.

Експертът подчерта, че Русия изпълнява Минските споразумения, докато Западът непрекъснато подтиква Украйна да предприема активни действия и да нарушава споразуменията. В същото време военните доставки на американците и техните съюзници играят по-скоро информационна роля и символизират подкрепата за Киев, макар че всъщност не се говори за значително повишаване на боеспособността на украинските войски, смята експертът.

"Реалната подкрепа е много незначителна, а самият Киев почти не вярва в нейната ефективност. В същото време Европа гледа по-класически на конфликт, който не засяга самата нея и следователно отказва да доставя оръжия“, каза Рогулев.

Въпреки това Александър Тевдой-Бурмули, доцент в катедра "Интеграционни процеси“ в МГИМО, има различен поглед върху ситуацията. Той разглежда предложенията на Москва по-скоро като невъзможен ултиматум, който не може да успее.

"Структурата за сигурност в Европа започна да се променя след събитията от 2014 г. Следователно инициатор на напрежението е по-скоро Русия. Западът е принуден да действа твърдо, независимо дали Москва блъфира или не. А противопоставянето му срещу Русия вече е по-значително, отколкото преди 7-8 години. Трябва също да се разбере, че САЩ имат подобен проблем с Тайван и затова не могат да се откажат. В същото време Вашингтон все още беше готов да отиде на обсъждане на частни въпроси с участието на военни експерти“, заявява експертът пред НГ.

В същото време не може да се говори за преразглеждане на устава на НАТО и връщане на вече заети позиции. Експертът смята, че признаването на ДНР и ЛНР и последващата им интеграция в Руската федерация е друг възможен сценарий. Москва обаче ще трябва да плати много висока цена за това.

"Всъщност този вариант би бил губещ за Москва. Първо, това би означавало пълно политическо поражение в Украйна с невъзможност да наложи вето на решения на Киев чрез ДНР и ЛНР. Тоест Украйна окончателно ще напусне зоната на влияние на Кремъл и последният се бори за нея като цяло, а в никакъв случай само за двете непризнати републики. Второ, това е отклонение от Минските споразумения от руска страна, която настояваше за тяхното изпълнение“, смята Тевдой-Бурмули.

Той добавя, че в случай на успешна офанзива от страна на Украйна, Кремъл може дори да бъде изправен пред труден избор: да превземе Донецк с големи загуби или не. През последните години украинската армия, не без помощта на Запада, стана по-силна. Сега тя има всичко необходимо, за да атакува Донецк.

***

Вашингтон. Финансовите санкции на САЩ в случай на нахлуване на Русия в Украйна ще бъдат по-тежки от тези през 2014 година, когато рублата загуби 50% от стойността си, заяви в хода на брифинг представител на Белия Дом, цитиран от руското издание "Известия“.

"Готови сме да наложим санкции с мащабни последствия, каквито не сме разглеждали през 2014 година. Това означава, че повече няма да има поетапност“, отбеляза говорителят на президента на САЩ Джо Байдън.

Както припомнят във Вашингтон, тогава Централната банка на Русия изразходва 25% от резервите за подкрепа на националната валута.

Освен това Белият дом предупреди за подготовката срещу Русия на ограничения за доставка на съвременни технологии в допълнение към финансовите ограничения.

По-рано във вторник британският премиер Борис Джонсън каза, че обсъжда със Съединените щати възможността за изключване на Русия от международната междубанкова система SWIFT. Той подчерта, че Лондон трябва да използва всички налични международни платформи за диалог с Москва.

На 21 януари ръководителят на международната комисия на Камарата на представителите на САЩ, демократът Грегъри Мийкс, представи собствен проект за санкции срещу Руската федерация. Документът предвижда ограничения срещу "Северен поток 2“, добивната индустрия, поне три финансови институции, държавния дълг, руския президент Владимир Путин и други представители на руските власти.

На 20 януари републиканският представител Джим Банкс представи проект за санкции срещу Русия. Според The Washington Post законопроектът включва санкции срещу редица руски служители, служители по сигурността, журналисти и бизнесмени.

В същия ден депутатът от Държавната дума на Русия Вячеслав Никонов подчерта, че новият проект за антируски санкции са "истории за сплашване, които никога не са работили и няма да работят“.

На 18 януари говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призова хората да не се ръководят от информацията, разпространявана в чуждестранни медии, че Европейският съюз и САЩ обмислят налагането на санкции срещу руски банки. Както припомни Песков, по-рано също се обсъждаха планове за изключване на Русия от SWIFT, но те не бяха изпълнени.

На 15 януари заместник-държавният секретар на Съединените щати Виктория Нуланд обяви, че Вашингтон е подготвил 18 различни сценария за ограничителни мерки в случай на руска атака срещу Украйна, чиито подробности тя отказа да разкрие.

Тогава Песков отбеляза, че Русия не показва военна ескалация срещу Украйна. Според него това са твърдения на САЩ, които не са предоставили доказателства за твърденията.

***

Москва. Русия ще формира допълнителна позиция въз основа на концептуалните насоки на президента Владимир Путин след отговора на САЩ на предложенията на Москва за гаранции за сигурност, заяви прессекретарят на държавния глава Дмитрий Песков, цитиран от вестник "Взгляд“.

Той беше попитан как оценява изявленията, които се правят в САЩ за невъзможността да се преразгледа политиката за приемане на нови членове в НАТО.

"Все още не искам да формулирам нищо и няма смисъл, преди да получим отговор. Нека първо получим отговора. Той ще бъде анализиран, след което ще бъде формулирана позиция въз основа на концептуалните насоки на държавния глава“, каза той, цитиран ТАСС.

В същото време, според Песков, Кремъл е загрижен за ескалацията на напрежението от страна на САЩ, но прехвърлянето на 8,5 хил. американски войници в състояние на повишена готовност за разполагане в Европа няма да повлияе на хода на преговорите.

"Това не се отразява на хода на преговорите, всъщност преговорите са приключили на настоящия етап. Преди да има яснота как и кога ще продължим, трябва да получим този много прословут текст. Надяваме се, че това ще се случи тази седмица“, предава думите му РИА Новости.

"И фактът, че има както информационна, така и фактическа ескалация на напрежението от страна на Съединените щати, говорихме много за това вчера, тук нищо не се променя. Ние наблюдаваме тези действия на САЩ с голяма загриженост“, каза още говорителят на Кремъл.

По-рано беше съобщено, че НАТО привежда силите си в състояние на готовност и засилва присъствието си на източния си фланг на фона на ситуацията около Украйна.

На 16 януари Кремъл изрази загриженост относно резултата от преговорите със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност. Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов заяви, че дискусиите със САЩ и НАТО все още не са дали съществени резултати, като подчерта, че решението на Москва за целесъобразност от по-нататъшна съвместна работа зависи от писмените отговори на Вашингтон и Брюксел на руските предложения. Външният министър Сергей Лавров, отговаряйки на въпрос за последствията от провала на преговорите, подчерта, че руското ръководство е в състояние надеждно да гарантира интересите на сигурността на страната и правата на гражданите.

През декември 2021 г. президентът Владимир Путин каза, че Северноатлантическият алианс е "измамил“ Русия, когато е обещал да не се разширява на Изток през 90-те години на XX век. На 1 декември президентът Путин предложи да се започнат преговори за предоставяне на Москва на надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност, за разработване на конкретни споразумения, изключващи всяко по-нататъшно напредване на НАТО на изток и разполагане на оръжейни системи, застрашаващи Русия, в непосредствена близост до границите на Руската федерация.

През декември 2021 г. руското външно министерство разпространи два руски проектодокумента за осигуряване на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и страните-членки на НАТО. Проектодоговорът със САЩ и споразумението с алианса бяха предадени на американската страна на 15 декември на среща в руското външно министерство.

В проектоспоразумението с НАТО Русия предложи на Алианса да се ангажира с по-нататъшно неразширяване, изключвайки, наред с други неща, присъединяването на Украйна. Москва призова алианса да се откаже от всякаква военна дейност извън своите граници - в Украйна и други територии на Източна Европа, Закавказието и Централна Азия. Алиансът беше помолен да не разполага допълнителни оръжия и нови военни контингенти извън страните, в които са били разположени от май 1997 г. (преди включването на страните от Източна Европа в НАТО).