През 1935 г. цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. През 1930 г. започват предавания от предавателя "Родно радио". През 1930 г. е създаден Съюз на радиолюбителите в България, който ръководи дейността на радиото. Предаванията са 2-3 пъти седмично по 3-4 часа. Съдържат реклами, борсови сведения, музика и информация. От 1932 г. се въвеждат всекидневни предавания с продължителност по 3 часа. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на "Радио София" е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик

1945 г.

В София е създаден Народният театър на младежта.



1935 г.

Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.

През 1930 г. започват предавания от предавателя "Родно радио". През 1930 г. е създаден Съюз на радиолюбителите в България, който ръководи дейността на радиото. Предаванията са 2-3 пъти седмично по 3-4 часа. Съдържат реклами, борсови сведения, музика и информация. От 1932 г. се въвеждат всекидневни предавания с продължителност по 3 часа. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на "Радио София" е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма "Стандарт" за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел - за Радио София, край село Могила - за Радио Стара Загора, и край разклона за Шумен - за Радио Варна. На 21-ви май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.



1913 г.

В хода на Балканската война турското командване прави опит за десант при Подима на Черно море от няколкостотин души с цел да отвлече вниманието от Галиполи и Шаркьой.

1895 г.

Натуралният десятък е заменен с поземлен данък (до 1900 г.). Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ в. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва (наречен е юшур) и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез този данък е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението десятъка продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които десятъка окончателно е заменен с поземлен (1901 г.).



1893 г.

Обнародван е Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество по Черно море (основано 1892 г.).



1891 г.

С Указ № 14 на княз Фердинанд I се откриват две инспекторски управления по пехотата и длъжност помощник на началника на генералния щаб.



1881 г.

В София е открита Държавна печатница, в Пловдив - Областна печатница. Държавната печатница е създадена през 1881 г. с кредит от 50 000 лева, гласувани от Народното събрание по предложение на Петко Каравелов. За нея са доставени от Австро-Унгария: 3 полски машини, 2 американски, ръчна преса, един апарат за стереотипия и един книговезки нож. Печатницата временно е настанена в сградата на Бююк джамия (сегашния Археологически музей) заедно с Народната библиотека. Персоналът е бил от 30 души.

1879 г.

Основана е Българската народна банка. Тя е централната (емисионната) банка на България. Първоначално работи като универсална банка, от началото на XX в. - като централна банка. От функциите си на търговска банка се освобождава през 1991 г. с приемането на закона за БНБ. Има право да емитира банкноти и да сече монети. Първите български банкноти са емитирани през 1885 г. Провежда парична и кредитна политика за поддържане на стабилността на националната парична единица. Регулира и контролира дейността на националната банкова система, съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми. БНБ е юридическо лице със седалище в София и клонове в страната. За дейността си се отчита пред Народното събрание. С въвеждането на валутен борд в България (1 юли 1997 г.) е изменен Законът за БНБ - променят се дейността и структурата на БНБ. Парите в обръщение съответстват на валутния резерв на управление "Емисионно", на БНБ не е разрешено да кредитира правителството, запазва функциите си на кредитор от последна инстанция за търговските банки само в изключителни случаи. Сградата на БНБ в София е построена през 1934 –1939 г. от архитектите И. Васильов и Д. Цолов.



1878 г.

В хода на Руско-турската освободителна война отрядът на генерал Струков освобождава Лозенград. Лозенград е град в Турция, административен център на едноименния вилает Лозенград. Намира се на западната страна на Странджа, на границата с България. Лозенград е важен транспортен възел в Османската империя, от който започва Кримският път. Градът е населен предимно с българи, гърци и турци. В 1859 г. в Лозенград се отваря българско класно училище, а през 1860 г. българите изгонват гръцкия владика. В средата на XIX век в района действат лозенградските хайдути Филчо и Хаджи Константин. През 1878 г. според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники" в Лозенград живеят 6 700 българи, 2 850 гърци и 2 700 турци.

1866 г.

Али паша предлага на патриарх Софроний да избере три варианта за решаване на българския въпрос: 1. Българите да си изберат епископ, който да управлява църковните им дела, но да зависи от патриарха. 2. Да се реши църковният въпрос според народонаселението. 3. Да се реши църковният въпрос според 8-те български точки. Софроний поискал въпросът да се реши от специално свикан събор. Али паша е османски дипломат и държавен деец. Посланик в Лондон (1841-1844 г.), министър на външните работи (1846 г., 1854-1855 г., 1858-1859 г. и 1867-1871 г.). Полага усилия за модернизиране на законодателството и държавния апарат на Османската империя. Под натиска на борбата на българския народ за извоюване на църковна национална независимост издава ферман за учредяване на Българската екзархия (1870 г.).



На тази дата са родени:

1902 г.

Роден е Петър Павлов Панчевски (Пьотр Георгиевич Павлов) - български военен, армейски генерал. Той е единственият българин, служил в Съветската армия и получил генералско звание. Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийския селски бунт. Емигрира в Югославия. От 1925 г. е в СССР. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.). Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и в Отечествената война (начело на инженерните войски на 24. армия). Завръща се в България през 1945 г. Командир е на обединение (1949-1950 г.), министър е на народната отбрана (1950-1958 г.). Народен представител (1950-1961 г.). Посланик е в КНР (1958-1962 г.). Умира на 17 ноември 1982 г. в София.1886 г. Роден е генерал от пехотата Георги Марков, командващ 2-ра армия (1936 – 1941 г.).

1858 г.

Роден е Симеон Николов Ванков - български офицер, генерал-майор от руската армия (1911 г.). Учи в Южнославянския пансион в Николаев (1877 г.). Завършва Константиновското военно училище в Санкт Петербург (1878 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командир на полубатарея в 26. артилерийска бригада. След войната служи в артилерията на българската армия. Завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1883 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на артилерийския арсенал в Русе, командва Дунавската флотилия, която осъществява снабдяването с оръжие и боеприпаси на Северния отряд и на отбраняващите Видинската крепост. Участва в детронацията на княз Александър I (9 август 1886 г.). След контрапреврата емигрира в Русия и служи в руската армия. Организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток. След Октомврийския преврат (1917 г.) е уволнен от армията и се занимава с научноизследователска работа в областта на цветната металургия. Умира на 21 юни 1937 г. в Москва.

1854 г.

Роден е Георги Николов Златарски - български геолог и професор. Завършва гимназия и университет (естествени науки) в Загреб, специализира геология. Професор е по геология и палеонтология в СУ “Св. Климент Охридски". Организира ежегодни научни екскурзии из България за изучаване на геологията. Член е на Българското книжовно дружество (1881 г.). Основател е на Геологическия институт. Трудове: "Геологически изследвания на север от Балкана" (1888 г.), "Принос към геологията на Искърския пролом" (1904 г.), "Геология на България" (1927 г.) и др. Умира на 9 август 1909 г.

На тази дата умират:

2012 г.

В София умира българският актьор Коста Цонев.

1954 г.

Умира Дамян Велчев (Д. В. Дамянов) - български офицер, генерал-полковник (1945 г.), политик и държавник. Роден е на 20 февруари 1883 г. в Габрово. Министър е на войната (1944-1945 г.). Завършва Военното училище в София (1903 г.), участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1915-1918 г.). Един от организаторите (1919 г.) и ръководител (от 1922 г.) на Военния съюз. Уволнен е от армията (1920 г.) от правителството на Александър Стамболийски. Участва в организацията и в провеждането на военния преврат от 9 юни 1923 г. След преврата е началник на Военното училище (1923-1928 г.). Един от организаторите е на военния преврат (19 май 1934 г.). Уволнен е от армията (1935 г.), изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. Прави опит за организиране на преврат (1935 г.), за което е осъден на смърт (1936 г.). Смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Освободен е от затвора при амнистия (1940 г.). Участва в завземането на властта от Отечествения фронт. Пълномощен министър е в Швейцария (25 септември 1946 – 25 октомври 1947 г.).

1927 г.

Умира Иван Милев (И. М. Лалев) - български художник. Роден е на 19 февруари 1897 г. в Казанлък Завършва Художествената академия в София (приложен отдел) с отличие. Работи като художник в Народния театър в София (1924-1927 г.). Произведения: “Годеници", “Болен юнак", “Слънчева женитба", “Целувка". Един от създателите е на новия българския декоративен стил. Майстор е на акварела и температа.

1893 г.

Умира Григор Ставрев Пърличев - български писател, преводач, общественик. Роден е на 18 януари 1830 г. Учи в Охрид, учител в Тирана. Следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, прехвърля се във Филологическия факултет. През 1860 г. печели първа награда в ежегодния поетически конкурс с поемата си "Арматилос" ("Сердарят"). От 1860 г. е учител в Охрид. Проявява се като педагог, патриот и общественик. Сплотява българската интелигенция и въвлича широки народни маси в движението против фанариотите. Написва поемата "Скендербег" (1862 г.). Заменя гръцкия език с български в училищата и в църквите (1863 г.). По негова инициатива през 1869 г. е създадено първото читалище в Охрид. Пърличев е автор на: "Докога, братя мили българи", "Чуйте, чеда македонци", "Песен за унищожението на Охридската патриаршия" и др. Пише дописки във в."Време", "Македония", "Право". През 1884 г. пише "Автобиография" (1894 г., посм.). Пърличев е първият български преводач на Омир.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Енциклопедии - LAROUSSE

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.