СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Зоран Миланович: Брюксел насъсква Украйна срещу Русия, а в ЕС е пълно с шарлатани

Зоран Миланович: Брюксел насъсква Украйна срещу Русия, а в ЕС е пълно с шарлатани

Загреб. Политиците от Европа са безотговорни към Украйна и я насъскват срещу Русия, заяви в поредното си неполиткоректно изказване хърватският президент Зоран Миланович по телевизия RTL.„Вече осем години Украйна е в плашещо положение по отношение към Европейския съюз, който се отнася към Украйна безотговорно. Те не получиха нищо от ЕС, а им бяха обещани милиарди и милиарди. К...

30 Януари 2022 | 14:29 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Санкциите на САЩ против Русия няма да засегнат енергийния сектор

The Wall Street Journal: Санкциите на САЩ против Русия няма да засегнат енергийния сектор

Ню Йорк. Новият пакет от антируски санкции, които се подготвят във Вашингтон във връзка с възможна руска „военна инвазия“ в Украйна, може да засегне банките, високотехнологичния износ и сделките с държавни дългове, пише The Wall Street Journal, като се позовава на неназовани източници от Белия Дом. В същото време се отбелязва, че този пакет не включва санкции, които биха засегнали износа на енергийни ресурси или изключването на Русия от международната междубанкова система (SWIFT). Администрацията на Байдън стеснява списъка с мишени за икономически санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна, като удари големи банки и държавни компании“, съобщава изданието. ВТБ беше посочена сред банките, за които се предвиждат ограничения. Изданието обаче отбеляза, че списъкът може да се промени с финализирането на санкциите. В същото време се подчертава фактът, че тази стратегия е изправена пред същите пречки, които предотвратяваха предишни кампании за натиск върху Русия. Преди това Bloomberg съобщи, че САЩ и Европейският съюз са близо до финализирането на разработването на антируските санкции, които могат да бъдат въведени в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. Беше съобщено също, че администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е провела разговори с представители на най-големите американски банки. Обсъдени са негативните последици от потенциалните антируски санкции за световната финансова система. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:51 | Агенция "Фокус"

Началникът на обединените щабове на САЩ: Руско нахлуване в Украйна ще има „ужасяващи последствия и сериозни жертви“

Началникът на обединените щабове на САЩ: Руско нахлуване в Украйна ще има „ужасяващи последствия и сериозни жертви“

Вашингтон. Ако Русия хвърли силите, които е събрала близо до границата с Украйна, за да нахлуе в съседа си, резултатът ще бъде „ужасяващ“ и ще доведе до значителни жертви, каза висшият американски военен офицер в петък, сравнявайки този момент със Студената война, предава Reuters. Армейският генерал Марк Мили, председателят на Обединения комитет на началниците на щабове, направи коментарите на фона на дипломацията между САЩ и Русия в по-широкото противопоставяне между Изтока и Запада за Украйна. Москва поиска от НАТО да изтегли войските и оръжията от Източна Европа и да гарантира писмено, че Украйна никога няма да влезе в Алианса. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО отхвърлят тази позиция, но казват, че са готови да обсъдят други теми като контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие, които биха убедили Русия да изтегли войските си близо до границата с Украйна. Говорейки на пресконференция в Пентагона, Мили каза, че като се имат предвид видовете сили, които Русия разполага, „всички те са събрани заедно, ако това бъде отприщено срещу Украйна, би било значително, много значимо и ще доведе до значително количество жертви“. Той добави: „И можете да си представите как може да изглежда това в гъсти градски райони, покрай пътища и така нататък и така нататък. Би било ужасяващо, би било ужасно“. Говорейки заедно с Мили, министърът на отбраната Лойд Остин каза, че макар Съединените щати да не вярват, че руският президент Владимир Путин е взел решение дали да нахлуе, сега той има военни способности да го направи. „[Има] множество опции, които са на разположение на [Путин], включително завземането на градове и значителни територии, но също и принудителни действия и провокативни политически действия като признаването на отцепили се територии“, каза Остин. Той каза, че Съединените щати остават фокусирани върху противодействието на руската дезинформация, включително всичко, което може да бъде използвано като претекст за атаки срещу Украйна. Той добави, че Съединените щати са се ангажирали да помогнат на Украйна да се отбрани, и отбеляза американските позволения за доставка на противотанково оръжие. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:23 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: САЩ прехвърлят малък контингент войска в Източна Европа

Джо Байдън: САЩ прехвърлят малък контингент войска в Източна Европа

Вашингтон. САЩ възнамеряват в близко бъдеще да изпратят малък допълнителен контингент американски войски в Източна Европа, заяви президентът на САЩ Джо Байдън, цитиран от ТАСС. „Ще прехвърля американски войски в Източна Европа, в страните от НАТО, в близко бъдеще. Не много“, каза американският лидер, цитиран от пресслужбата на Белия дом. На въпрос дали има нова информация за ситуацията в Украйна, Байдън отговори: „Не, не през последните няколко часа“. В понеделник говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че САЩ са готови да изпратят 8500 войници в Европа, но окончателно решение по този въпрос все още не е взето. По думите му това са бойни, разузнавателни, авиационни, медицински и транспортни подразделения. Във вторник Кърби поясни пред CNN, че САЩ нямат планове да разполагат войските си в Европа извън територията на страни, които са съюзници на НАТО. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:06 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Русия наложи санкции на ръководители на европейски ЧВК и няколко политици от ЕС

РИА Новости: Русия наложи санкции на ръководители на европейски ЧВК и няколко политици от ЕС

Москва. Москва разшири списъка с представители на ЕС, на които е забранено да влизат в страната, съобщи руското външно министерство, цитирано от РИА Новости. Както следва от изявлението на ведомството, това решение е взето на основата на принципа за реципрочност и паритет. От ведомството припомнят, че ЕС редовно взема решения, които ограничават правата на руснаци и руски организации, в основата на които са необосновани обвинения. „Руските ответни мерки засегнаха преди всичко ръководителите на отделни европейски ЧВК, действащи в различни региони на света, които по някаква причина не предизвикват алергия у европейските чиновници в Брюксел“, се казва в текста. Списъкът включва и представители на правоприлагащите органи, законодателните и изпълнителните органи на някои страни-членки на ЕС, които носят лична отговорност за насърчаването на антируската политика и „налагането“ на мерки, които нарушават законните права на рускоезичните жители и медиите. Министерството на външните работи на Русия е информирало европейската страна за тази стъпка, като е изпратило съответна нота до делегацията на ЕС в Русия. „Приканваме Брюксел да се вслуша във все по-активните гласове на здравомислещи европейци, призоваващи за изоставяне на санкционната политика срещу Русия и нейните съюзници, която подкопава международното право и очевидно е задънена улица“, пишат от ведомството. От министерството заключиха, че това ще бъде важна предпоставка за възстановяване на стабилността и сигурността в евроатлантическото пространство. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Газовите хранилища в Европа са запълнени на под 40%, а в България са под 33%

ТАСС: Газовите хранилища в Европа са запълнени на под 40%, а в България са под 33%

Москва. Капацитетът на газовите подземни хранилища (ПХГ) в Европа към 27 януари е запълнен на под 40%, показват данните на Gas Infrastrucure Europe (GIE). За първи път от 2011 г. това се случи толкова рано от началото на годината, предава ТАСС. На 27 януари изпомпването на газ от съоръженията на ПХГ в Европа възлиза на около 660 милиона кубически метра. Европейските подземни газови хранилища вече са запълнени само на 39,65% - това е с 15,7 процентни пункта по-ниско от средното за тази дата през последните пет години. Преди това най-бързият спад на складовите запаси под 40% от началото на календарната година се случи на 3 февруари 2017 г. Тази година тази цифра беше достигната седмица по-рано. В момента в европейските хранилища има около 42,8 милиарда кубически метра газ - с 15,9 млрд. куб.м. по-малко от миналата година. Най-ниски показатели показват Австрия (23,26%), Нидерландия (27,49%) и България (32,92%). Хранилищата в Германия са запълнени на 38%, Франция - 37,4%, Италия - 50,9%, Великобритания - 67,2%. Газовите потоци от терминалите за втечнен природен газ към европейската газопреносна система продължават да протичат с рекордни темпове. Постъпленията на втечнен газ от терминалите на 27 януари достигнаха около 434 млн. куб.м, което е рекордна цифра за тази дата и 2,4 пъти повече от средното за 20 януари за последните пет години. Капацитетите за регазификация на втечнен газ и по-нататъшното му впръскване в тръбопроводите в Европа вече са натоварени на 72% от максимума. Общо към 27 януари, от началото на месеца, потокът на регазифициран ВПГ в европейската ГТМ възлиза на малко над 10 милиарда кубически метра. Според резултатите от петък ще бъде актуализиран рекордът от януари 2019 г., а до края на месеца вероятно абсолютният рекорд на постъпленията на газ от ВПГ терминали в ГТС на Европа от ноември 2019 г. Запасите от втечнен природен газ в европейските резервоари за съхранение на втечнен газ също са доста високи за средата на януари, но почти са паднали до средните за пет години. The Wall Street Journal съобщи, че повече от две дузини танкери, превозващи втечнен природен газ, се насочват от САЩ към Европа - това може да даде нов тласък на ръста на запасите от ВПГ в Стария свят в близко бъдеще. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:49 | Агенция "Фокус"

Nikkei: Танкери с втечнен природен газ се стичат към ЕС

Nikkei: Танкери с втечнен природен газ се стичат към ЕС

Токио. Служители на вестник Nikkei са анализирали сателитни данни и са установили, че броят на танкерите, превозващи втечнен природен газ (ВПГ), се е увеличил драстично във водите на Европейския съюз. Съответната информация беше публикувана в събота на сайта на изданието. През януари 2021 г. в района е имало 24 танкера, но този януари вече са били средно 40. Освен това над 20 кораба, доставяли ВПГ в азиатския регион през ноември 2020 г., са били забелязани по морските маршрути между Европа и Близкия изток или Северна Америка. Редица западни медии съобщиха, че в случай на хипотетична руска инвазия в Украйна, ЕС е готов да предприеме строги санкции срещу Москва, които може да включват изоставяне на газопровода „Северен поток 2“. При такъв сценарий Брюксел признава, че Русия може в отговор да намали доставките на газ за Европа, което заплашва с тежка енергийна криза Стария свят. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:36 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ и ЕС са близко до съгласуване на антируските санкции

Bloomberg: САЩ и ЕС са близко до съгласуване на антируските санкции

Ню Йорк. Съединените щати и Европейският съюз са близо до завършване на разработването на антируски санкции, които могат да бъдат въведени в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на източници и поверителни документи. Според агенцията санкциите могат да засегнат транзакциите с държавния дълг на Руската федерация. Освен това ограниченията предполагат забрана на „най-големите руски банки да извършват някои междубанкови транзакции в долари“. Активите могат да бъдат замразени и достъпът до капиталовите пазари на „определени банки и свързани с правителството предприятия“ ограничен. Ограниченията могат да засегнат и „руските олигарси“ и държавните предприятия. Bloomberg подчертава, че представители на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън и ръководството на европейските държави от няколко седмици договарят подробностите за евентуални санкции. Сега този процес е „близо до завършване“, отбелязва агенцията. В същото време, според нейната информация, САЩ и европейските им съюзници все още не са съгласни каква точно трябва да е причината за въвеждането на ограничения, както и какви мерки трябва да се предприемат в случай на „агресивни или дестабилизиращи стъпки, които не водят до последващо нахлуване на руски сили в Украйна“. По-рано американската администрация многократно заплашваше да наложи изключително строги санкции в случай на нахлуване на Русия в Украйна. В същото време представители на Белия дом отговориха на повечето въпроси относно конкретни възможни мерки, че не изключват нищо, но не направиха недвусмислени изявления. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:32 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия разположи дивизион „Панцир-С“ в Беларус

ТАСС: Русия разположи дивизион „Панцир-С“ в Беларус

Москва. Русия е разположила в Беларус зенитно-ракетно-оръдеен дивизион „Панцир-С“, който ще бъде използван за изпитание на силите за реагиране на съюзната държава. Това съобщиха пред журналисти от руското министерство на отбраната, предава ТАСС. „Поделенията на руските въоръжени сили, участващи в проверката на силите за реагиране на Съюзната държава, продължават да се преразпределят в Република Беларус. Друг влаков ешелон достави на станцията за разтоварване зенитно-ракетно-оръдеен дивизион „Панцир-С“ от Източния военен окръг“, казаха от министерството. Както казаха по-рано в Министерството на отбраната, проверката ще се проведе на два етапа. На първия етап до 9 февруари ще бъде извършена възможно най-скоро предислокацията и създаването на групировки войски на територията на Беларус, охраната и отбраната на важни държавни и военни съоръжения, охраната на държавната граница във въздушното пространство. Ще се проведе и проверка на готовността и способността на дежурните сили и средства за ПВО да изпълняват задачи за прикриване на важни обекти на територията на републиката. По време на втория етап на проверката, от 10 до 20 февруари, ще се проведат съвместни учения „Съюзническа решимост – 2022“, в рамките на които ще се отработват задачи за потискане и отблъскване на външна агресия, както и противодействие на тероризма и защита на интересите на Съюзната държава. Според Министерството на отбраната по време на ученията ще бъдат предприети мерки за засилване на охраната на държавната граница за предотвратяване на проникването на въоръжени групировки бойци, за блокиране на каналите за доставка на оръжие и боеприпаси, както и за претърсване , блокиране и унищожаване на незаконни въоръжени формирования и диверсионно-разузнавателни групи на условния противник. Практическите действия на войските ще се проведат на полигоните Домановски, Гожски, Обуз-Лесновски, Брест и Осиповичски и летищата Барановичи, Лунинец, Лида и Мачулищи. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:28 | Агенция "Фокус"

Зоран Миланович: Хърватският премиер се държи като „украински агент“

Зоран Миланович: Хърватският премиер се държи като „украински агент“

Загреб. Президентът на Хърватия Зоран Миланович обвини премиера на страната Андрей Пленкович, че се държи като „украински агент“, предава агенция HINA. Миланович заяви, че Пленкович се е държал като „украински агент“, докато самият той действа като хърватски президент. По този начин държавният глава даде да се разбере, че не възнамерява да се откаже от изявлението за изтеглянето на хърватските военни от силите на НАТО в случай на потенциален конфликт между Русия и Украйна и не планира да се извини на властите в Киев, както го направи ръководителят на правителството на републиката. „Слава Богу, че те (Украйна) съществуват, защото тогава ние не сме най-лошите“, каза Миланович. Той отхвърли тезата, пропагандирана от отделни политици, че е проруски политик. „Миналата седмица бях проамерикански настроен, когато призовах правителството да приеме подарък [от САЩ] под формата на 80 и нещо [БМП] „Брадли“. Виждате как това се променя от седмица на седмица“, заяви президентът . Миланович разкритикува позицията на ЕС към Украйна. „Те (украинците) не са получили нищо от ЕС, а им бяха обещани милиарди и милиарди“, посочи държавният глава. „Не казвам това, за да обидя никого. Аз не съм враг на Украйна и не съм някакъв вид приятел на Русия“. В същото време Миланович обвини Украйна, че прославя участниците в кланетата на поляци и евреи. „Степан Бандера, протестите на Майдана, които имаха явни елементи на държавен преврат и сваляне на законно избраното правителство. Със сърдечната помощ на ЕС <...> и Вашингтон“, подчерта хърватският президент. Миланович каза във вторник, че хърватските власти ще изтеглят войските си от силите на НАТО в Източна Европа в случай на конфликт между Русия и Украйна. Той също така изрази мнение, че Украйна „няма място в НАТО“. След това президентът на Хърватия влезе в базата на скандалния украински ресурс „Миротворец“ като „антиукраински пропагандист“, а украинските власти поискаха официално извинение от него. Премиерът на Хърватия от името на правителството поднесе официално извинение на Киев и обвини Миланович в подкопаване на авторитета на страната. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:23 | Агенция "Фокус"

RT: Путин е договорил засилване на военното сътрудничество с Куба, Венецуела и Никарагуа

RT: Путин е договорил засилване на военното сътрудничество с Куба, Венецуела и Никарагуа

Москва. Руският президент Владимир Путин се договори с лидерите на Куба, Венецуела и Никарагуа да развиват партньорство в редица области, включително засилване на военното сътрудничество, съобщи руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от RT. В изказване в сряда пред Думата – руския парламент – Лавров съобщи, че Путин е разговарял наскоро с лидерите на трите латиноамерикански държави и че те са се договорили да работят заедно за укрепване на стратегическото си сътрудничество. „Президентът Путин проведе скорошни телефонни разговори с колегите си от тези три правителства, с които сме много близки и приятелски настроени, и те се съгласиха да потърсят по-нататъшни начини за задълбочаване на нашето стратегическо партньорство във всички области без изключения“, каза Лавров. Той отбеляза, че Русия вече има близки отношения с тези страни в много сфери, „включително военна и военно-техническа“. На въпрос относно перспективите за засилване на военното сътрудничество с трите държави, Лавров отговори, че „в близко бъдеще разчитаме на редовни заседания на съответните комисии“. По-рано този месец заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков беше попитан за възможността за изпращане на войски в Латинска Америка и той отказа да изключи тази възможност. „Американският стил е да има няколко отворени възможности за външната и военната политика“, каза той. „Това е крайъгълният камък на мощното влияние на тази страна в света“. „Президентът на Русия говори многократно по въпроса какви биха могли да бъдат мерките, например с участието на руския флот, ако нещата отидат към провокации срещу Русия и допълнително увеличаване на военния натиск върху нас от страна на САЩ“, продължи той. „Не искаме това. Дипломатите трябва да постигнат споразумение“. Съветникът по националната сигурност на Съединените щати Джейк Съливан отговори, отбелязвайки, че руската военна дейност в Латинска Америка не е била предмет на дискусия на последните разговори по сигурността, но каза, че САЩ ще действат „решително“, ако това се случи. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 14:52 | Агенция "Фокус"

Дмитрий Песков: Кремъл не изпитва особен оптимизъм, но няма да бърза с коментарите на отговорите на САЩ

Дмитрий Песков: Кремъл не изпитва особен оптимизъм, но няма да бърза с коментарите на отговорите на САЩ

Москва. Кремъл смята, че няма много поводи за оптимизъм след отговора на САЩ на предложенията за гарантиране на сигурността на Русия, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от TACC. Отговаряйки на журналистически въпроси в четвъртък, говорителят на руския президент Дмитрий Песков се позова на изявления на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, където „те абсолютно недвусмислено говориха за отхвърлянето на основните опасения, които Руската федерация изказа. Въз основа на това, разбира се, няма много причини за оптимизъм", каза говорителят на Кремъл. В същото време той се въздържа „от каквито и да било концептуални оценки“ относно отговора на САЩ на предложенията на Руската федерация. На въпрос дали има материя за компромис между страните в отговора на САЩ, Песков засега също отказа да даде оценки. „От това, което нашите колеги (в САЩ и НАТО) казаха вчера, става изключително ясно, че по отношение на основните категории, които бяха изложени в тези проектодокументи, които предадохме на нашите контрагенти, не може да се каже, че нашите съображения са взети предвид или че е демонстрирана някаква готовност да бъдат взети предвид нашите опасения“, каза Песков. Той припомни, че САЩ и НАТО поискаха руската страна да не публикува документи с отговорите им. „Но нашите колеги са изложили подробно съдържанието на тези документи, които сега по принцип наистина не трябва да бъдат (публикувани)“, каза говорителят на Кремъл. Кремъл няма да бърза Говорителят добави, че Кремъл няма да бърза да коментира отговорите на САЩ и НАТО и е необходимо време те да бъдат анализирани. "Всички тези документи (са) се намират у президента (на Руската федерация Владимир Путин). Разбира се, ще отнеме известно време, за да ги анализираме. Нека не бързаме с каквито и да било заключения", каза говорителят на Кремъл. Той потвърди, че Путин вече е прочел писмените отговори на Запада на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. "Повтарям още веднъж, нека не бързаме с оценките. Отнема време да се анализира и в крайна сметка нашият президент да формулира подходящата позиция. Ще видим каква ще бъде тя", каза прессекретарят на руския лидер. В същото време Русия няма да отлага да реагира на отговорите на Запада относно гаранциите за сигурност. "Не мога да ви кажа точна дата. Ясно е, че никой няма да отложи реакцията, но вероятно би било глупаво да я очакваме на следващия ден", каза говорителят на Кремъл. Песков припомни, че е отнело около месец на САЩ и Европа да проучат руските документи. „Затова нека не очакваме нашата реакция точно сега“, призова говорителят на руския лидер. Песков беше попитан и дали Путин планира да проведе срещи по тази тема. В отговор той обясни, че при необходимост президентът се консултира с членове на Съвета за сигурност, негови помощници и други представители на ръководството на страната. В същото време решението за това как Москва ще отговори на западните отговори относно гаранциите за сигурност все още не е взето, каза говорителят на Кремъл. Говорейки за това колко публичен би могъл да бъде отговорът на Русия, той обясни: „За това ще бъде взето отделно решение“. Въпроси относно Договора за ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) Обсъждането на темата за ограниченията за разполагане на ракети със среден и по-малък обсег не е жизнеспособно в изолация от цялостната архитектура на сигурността, добави Песков. „Разбира се, може да се каже нещо отделно за Договора за ДРСМО, но само по себе си обсъждането на темата за ДРСМО в изолация от общите проблеми на цялостната архитектура на сигурността и стратегическата стабилност – е, такива контакти едва ли са жизнеспособни“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 13:18 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: Блинкен предупреди американците да напуснат Украйна, защото САЩ няма да могат да спасят попадналите в конфликтни зони

Washington Examiner: Блинкен предупреди американците да напуснат Украйна, защото САЩ няма да могат да спасят попадналите в конфликтни зони

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ отново би алармата за американците в Украйна и ги призова да напуснат страната възможно най-скоро заради неминуемата заплаха от руска инвазия, пише Washington Examiner. Посолството на САЩ в Украйна също повиши осведомеността, като издаде в сряда препоръка, която насърчава гражданите на САЩ да излязат с търговски полети извън страната и да поддържат връзка с посолството. „Нашето послание към всички американци в Украйна е силно да обмислят напускането си, като използват търговски или други частни транспортни опции“, каза Блинкен по време на пресконференция в сряда вечерта американско време. „Ако Русия нахлуе, цивилни, включително американци, които все още са в Украйна, могат да се окажат в конфликтната зона между воюващи сили. Правителството на САЩ може да не е в състояние да помогне на хора при тези обстоятелства“. Блинкен каза, че все още Съединените щати не са сигурни дали Русия ще нахлуе, но Държавният департамент има задължение да издаде съвет. Той отбеляза, че посолството може да обработва паспорти и да предоставя заеми на американци, които търсят транспорт извън страната. Русия натрупва войски по границата си с Украйна през последните седмици. Представители на САЩ смятат, че над 100 000 руски войници са на границата, което предизвиква опасения относно инвазия или други военни действия срещу Украйна. Русия потърси отстъпки от НАТО в замяна на намаляване на броя на войските си, включително премахване на политиката си на отворени врати и не изпращане на сили или оръжия към страни, които все не са били в Алианса преди май 1997 г. САЩ и НАТО публично отхвърлиха тези искания. Държавният департамент нареди на семействата на американски служители в посолството да напуснат в неделя. Външнополитическото ведомство понастоящем е поставил Украйна в ниво четири за пътуване, което казва на жителите на САЩ да не пътуват там поради опасения за сигурността от Русия. Ведомството също така издаде подобен съвет срещу пътуването до Русия. Някои украински служители изглежда изразиха безпокойство от действията на Държавния департамент в неделя, предполагайки, че са преждевременни или че са играли в ръцете на Русия. „Изключително важно е да се избягва дейност, която може да бъде използвана в информационното пространство за повишаване на напрежението в обществото и дестабилизиране на икономическата и финансовата сигурност на Украйна“, каза в „туийт“ говорителят на външното министерство Олег Николенко. Посланикът на САЩ в Русия Джон Съливан изпрати писмен отговор до Москва в сряда на техните искания. Докато Блинкен потвърди това по време на пресконференцията си в сряда, той не уточни по същество какво е съдържанието. Той също така застана зад позицията на САЩ срещу промяната на политиката на отворени врати на НАТО. В понеделник Пентагонът обяви, че привежда 8500 войници в повишена готовност за евентуално разполагане в Източна Европа. Администрацията на Байдън заяви, че няма планове за разполагане на американски войски в Украйна преди възможни военни действия от Русия. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент на САЩ: „Северен поток 2“ ще бъде спрян, ако Русия нахлуе в Украйна

Държавният департамент на САЩ: „Северен поток 2“ ще бъде спрян, ако Русия нахлуе в Украйна

Вашингтон. Газопроводът „Северен поток 2“ ще бъде спрян, ако Русия нахлуе в Украйна, предупреиха САЩ в сряда вяечерта, след като ръководството на НАТО обсъди засилването на отбраната в Източна Европа, пише The Times. Нед Прайс, говорител на Държавния департамент, каза, че администрацията на Байдън ще работи с Германия, за да гарантира, че проектът ще бъде спрян. „Искам да бъда много ясен: ако Русия нахлуе в Украйна по един или друг начин, „Северен поток 2“ няма да продължи напред“, каза той пред NPR. „Няма да навлизам в подробности. Ще работим с Германия, за да гарантираме, че няма да продължи напред“. Германия беше най-неохотната сила, която заема твърда позиция спрямо Русия, но нарастващият натиск от страна на съюзниците променя нейните изчисления относно почти завършения тръбопровод, широко разглеждан като геополитически проект от Кремъл, за да му даде повече лостове за влияние върху Европа. Посланикът на Германия във Вашингтон Емили Хабер сигнализира, че Берлин е готов да направи отстъпката, като написа в „Туитър“: „САЩ и Германия съвместно заявиха миналото лято: ако Русия използва енергията като оръжие или ако има друго нарушение на суверенитета на Украйна, Русия ще плати висока цена. Нищо няма да бъде изключено, включително „Северен поток 2“. Бен Уолъс, министърът на отбраната на Обединеното кралство, каза, че иска Германия да използва „Северен поток 2“ като „лост“ срещу президента Путин, след като той призна, че „не е оптимист“, че конфликтът може да бъде избегнат. По думите му, газопроводът „Северен поток 2“ е „един от малкото козове, които могат да направят разлика“. Уолъс започна двуседмичен дипломатически блиц около Европа, за да убеди съюзниците си да подкрепят тежките санкции срещу Русия и да изпратят смъртоносни оръжия в Украйна. Говорейки преди среща с германския си колега в Берлин, той каза, че иска „по-силен сигнал за санкции“ от правителството. Военният министър на Обединеното кралство също така провежда дискусии със съюзниците от НАТО за изпращане на британски войници, военни кораби и самолети в региона. Западните съюзници се подготвят за реакцията на Русия на писмените отговори от САЩ и НАТО на исканията й Алиансът да се оттегли от Източна Европа и да се откаже официално от присъединяването на Украйна към Алианса. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза пред репортери, че Вашингтон не е направил отстъпки пред исканията на Русия, но е предложил други области, в които биха могли да постигнат реципрочни споразумения. „Топката е в тяхното поле“, каза той. По-рано руският външен министър Сергей Лавров предупреди за „ответни мерки“, ако централните искания на Москва не бъдат изпълнени. Отговорите сега ще бъдат поставени пред Путин за разглеждане на следващата стъпка на Русия. Путин не е коментирал публично кризата в Украйна от 23 декември и американското разузнаване смята, че той все още не е решил дали да нареди военни действия. Президентът на Франция Макрон трябва да говори с Путин по телефона в петък, докато Уолъс потвърди, че ще отиде в Москва през следващите няколко дни в опит да убеди Кремъл да отстъпи. Той ще се срещне с руския си колега Сергей Шойгу в първите подобни преговори от 2013 г. Запитан какво се надява да постигне, министърът каза: „Искам руснаците да разберат, че украинците ще се бият и Русия рискува икономиката си, рискува да бъде изолирана и това не е наследство, с което президентът Путин иска да бъде запомнен“. Той добави, че иска да избегне кръвопролития „за руски семейства или за украинци“. Германия обаче настоява, че е правилно да не се изпращат смъртоносни оръжия в Украйна, защото подобен ход би ескалирал конфликта. Смята се, че САЩ и Обединеното кралство обмислят изпращането на по 1000 войници в Румъния, България и Унгария, за да се допълнят силите на НАТО, разположени в Източна Европа. Великобритания няма сили в тези страни. Уолъс каза: „Определено бихме могли да разположим повече сили на суша, море или въздух“. Една от възможностите е изпращането на фрегата или разрушител в Черно море. След разговори в Нидерландия и в щаба на НАТО в Брюксел, той заяви още: „Това, което искаме от Германия, като най-голямата икономика в Европа, е ясен сигнал за санкциите“. Лиз Тръс, външният министър, който също настоява да посети Москва, каза, че Обединеното кралство не изключва подкрепата за лични санкции срещу Путин в случай на нахлуване, след като президентът Байдън каза, че преценява тази опция. Китайското правителство отхвърли информациите в медиите, че президентът Си е помолил Путин да отложи всяка инвазия в Украйна до след Зимните олимпийски игри в Пекин следващия месец. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 12:40 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ призоваха за деескалация в Украйна, предлагат на Русия дипломатически път

Reuters: САЩ призоваха за деескалация в Украйна, предлагат на Русия дипломатически път

Вашингтон. Съединените щати обявиха в сряда, че са изложили дипломатически път за справяне с широките руски искания в сферата на сигурността в Източна Европа, информира Reuters. В писмен отговор на исканията на Русия, отправени лично от посланика им в Москва, САЩ повториха ангажимента си да поддържат политиката на „отворени врати“ на НАТО, като същевременно предлагат „принципна и прагматична оценка“ на притесненията на Кремъл, заяви държавният секретар Антъни Блинкен . Блинкен разговаря с китайския външен министър Ван И за Украйна в сряда, като подчерта глобалната сигурност и икономическите рискове, които могат да произтекат от по-нататъшната руска агресия, съобщи Държавният департамент. „Секретарят Блинкен... предаде, че деескалацията и дипломацията са отговорният път напред“, каза говорителят на ведомството Нед Прайс в изявление. Русия поиска от НАТО да изтегли войските и оръжията си от Източна Европа и да забрани на нейната съседка Украйна, бивша съветска република, да се присъедини към Алианса. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО отхвърлят тази позиция, но казват, че са готови да обсъждат други теми като контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие. „Излагането на нещата в текст е... добър начин да се уверим, че сме възможно най-точни и руснаците разбират нашите позиции, идеите ни възможно най-ясно. В момента документът е при тях и топката е в техния двор“, каза Блинкен пред репортери. Дали президентът Владимир Путин е готов да приеме дневния ред на Вашингтон и неговите съюзници, ще определи следващата фаза на кризата, в която Москва е събрала около 100 000 войници близо до границата с Украйна, като същевременно отрича плановете си за нахлуване. НАТО казва, че поставя сили в готовност и подсилва Източна Европа с повече кораби и бойни самолети, докато САЩ, Великобритания и други предоставят оръжия, за да помогнат на Украйна да се защитава срещу много по-голямата армия на Русия. Запитан колко време ще трябва на Русия, за да проучи отговора на НАТО, заместник-министърът на външните работи Александър Грушко заяви пред „Интерфакс“: „Ще го прочетем. Ще го проучим. Партньорите проучваха нашия проект почти месец и половина“. В Париж дипломати от Русия, Украйна, Франция и Германия проведоха повече от осем часа преговори за прекратяване на конфликта в Източна Украйна, част от по-широката криза между Москва и Киев, която рискува да се превърне в пълномащабна война. Преговорите в „Нормандския формат“ са добър сигнал от Русия и стъпка към намаляване на по-широкото напрежение, въпреки че остават големи различия с по-нататъшните преговори, планирани в Берлин след две седмици, каза френски служител. Разногласията между Запада и Русия излязоха изцяло наяве във вторник, когато президентът на САЩ Джо Байдън каза, че ще обмисли налагането на санкции лично на Путин, ако той нахлуе в Украйна, част от опит на Вашингтон да убеди Москва, че всяко ново действие срещу Украйна ще доведе до огромни разходи. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че личните санкции срещу Путин биха били „политически разрушителни“, добавяйки, че на висшите ръководители на Русия е законно забранено да притежават активи, имущество и банкови сметки в чужбина. Личното богатство на Путин е чувствителна тема в Русия. Според последното му официално разкритие, той е спечелил само 10 милиона рубли (126 175 долара) през 2020 г. Песков по-рано каза, че налагането на санкции срещу Путин би означавало прекъсване на дипломатическите отношения. Русия проведе нови военни учения на сушата и в Черно море в сряда и прехвърли нови парашутисти и бойни самолети в Беларус, северно от Украйна, за това, което описва като съвместни учения там следващия месец. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба каза, че Москва все още не е събрала достатъчно сили за мащабна офанзива, но това не означава, че не може да го направи по-късно. Блинкен каза, че американците в Украйна трябва да обмислят напускането си. Ден след като САЩ доставиха противотанкови ракети, пускови установки и друго оборудване за Javelin на Украйна, Германия беше подложена на критика, защото каза, че ще достави на Киев 5000 военни каски, като обяви категорично, че няма да предостави оръжия на Киев. Кметът на украинската столица Виталий Кличко каза пред вестник Bild, че германските каски са били шега. „Каква подкрепа ще изпрати Германия след това?“ попита той. — Възглавници?“ Спорът подчертава сложната задача, пред която са изправени САЩ в опитите си да изградят споразумение с европейските съюзници, които поддържат силни бизнес отношения с Русия и разчитат в голяма степен на нея за енергия, относно силен пакет от санкции, ако Москва атакува. Най-добрите италиански бизнес лидери, включително UniCredit Bank, проведоха видеоконференция с Путин в сряда, въпреки призива от правителството им да не участват. Украйна не е обсъждана, каза италианският организатор. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс каза в сряда, че газопроводът „Северен поток 2“ между Русия и Германия „няма да продължи напред“, ако Русия нахлуе в Украйна, въпреки че не уточни дали Германия е заела същата позиция. Вашингтон се притеснява, че „Северен поток 2“ ще увеличи зависимостта на Европа от Русия за газ. Представители на САЩ твърдят, че водят преговори с големи производители на енергия и компании по целия свят за потенциално отклоняване на доставките за Европа, ако Русия нахлуе в Украйна. На въпрос за докладите, че индустрията има малък или никакъв капацитет да осигури необходимите доставки, прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза в сряда, че Съединените щати са изправени пред логистични предизвикателства, особено около транспортирането на природен газ. „Това е част от нашите дискусии с много компании и държави“, каза Псаки. „Но отново, тези разговори продължават и ние нямаме намерение да се проваляме.“ Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 09:45 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Германия казва, че зависи от руския газ "около 55%"

ТАСС: Германия казва, че зависи от руския газ "около 55%"

Берлин. Основните обеми газ от Русия за Германия не идват през територията на Украйна и Полша, а през газопровода "Северен поток-1". Това съобщи в сряда на пресконференция вицеканцлерът и министър на икономиката и защитата на климата на Германия Роберт Хабек, цитиран от TACC. „Ние сме в ситуация, в която се използват всички споразумения за доставки. Германия зависи приблизително 55% от руския газ", каза той, като отбеляза, че способността на Германия да диверсифицира маршрутите за доставки се е разширила. „Всички споразумения за доставка на (газ) от Русия се спазват, но (тези доставки се извършват) вече не чрез тръбопровод през Украйна, не през Полша по „Ямал-Европа“, продължи Хабек. „По-голямата част от него идва чрез „Северен поток-1.“ Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Януари 2022 | 17:08 | Агенция "Фокус"

„УП“: Хърватският премиер се извини на Украйна за думите на Зоран Миланович

„УП“: Хърватският премиер се извини на Украйна за думите на Зоран Миланович

Загреб. Хърватският премиер Андрей Пленкович се извини на украинците за изявлението на президента на страната Зоран Миланович. Както пише „Украинская правда“, изявлението на премиера е публикувано на страницата на хърватското правителство в „Туитър“. „Като се има предвид, че в Украйна няма наши войници, а контингентът в Полша вече се е върнал, не знам кои военни възнамерява да изтегли президентът. Неговото изявление за корупцията в Украйна не е наша позиция и от името на правителството се извинявам на украинците за подобни абсурди“, каза той. Както припомня изданието, по-рано президентът Миланович каза, че Украйна няма място в НАТО и в случай на ескалация с Русия Загреб ще се дистанцира максимално от събитията. На въпрос как ще реагира Хърватия на ситуацията в Украйна, Миланович каза: „Няма да имаме нищо общо с това. Ако има ескалация, ще изтеглим и последния хърватски войник от региона“. „Украйна няма място в НАТО. Когато Украйна смени властта, тогава това движение, което не беше демократично, беше преврат“, каза между другото той. Украинското външно министерство вече реагира на това изявление, като покани посланика на Хърватия Аница Ямич. „Хърватският президент показа своето пренебрежително отношение и неблагодарност за помощта, която Украйна и украинците оказаха на Хърватия по време на нейната борба за независимост, както и в борбата с опустошителни пожари в миналото. Но сме сигурни, че тази неблагодарност е негова лична черта и не се отнася за хърватския народ, с когото сме обединени от приятелство и взаимно уважение“, заявиха от украинското външно министерство. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 11:46 | Агенция "Фокус"

El Mundo: САЩ и НАТО са слаби

El Mundo: САЩ и НАТО са слаби

Барселона. Развитието на събитията около Украйна е знак за слабост на САЩ. Това мнение изрази френският политолог Жил Кепел в интервю, публикувано в сряда за испанския вестник El Mundo. Според него изтеглянето на американските войски от Афганистан „показва, че САЩ не разполагат с такива глобални властови ресурси, както в миналото“. „НАТО беше създадено, за да сдържа Съветския съюз, но няма същата ефективност срещу Китай“, смята политологът. „НАТО не беше преосмислено след [прекратяването] на Варшавския договор и падането на Берлинската стена, но беше само преориентирано, а днес то достигна своя предел, стана неефективно“. „Това, което виждаме сега, е слабостта на САЩ“, каза Кепел. „Това, което виждаме в Близкия изток, е един знак, а това, което виждаме на границата с Украйна, е друг знак“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 09:55 | Агенция "Фокус"

Politico: Жозеп Борел призова Европа да намали енергийната си зависимост от Русия

Politico: Жозеп Борел призова Европа да намали енергийната си зависимост от Русия

Брюксел. Европа е изправена пред „най-опасния момент“ след Студената война на фона на опасенията, че Москва ще нахлуе в Украйна, заяви първият дипломат на Брюксел Жозеп Борел, призовавайки блока да намали енергийната си зависимост от Русия и да се обедини около цялостна стратегия за сигурност, пише европейската редакция на Politico. „През последните две години се наблюдава сериозно влошаване на нашата стратегическа среда до степен, че днес преживяваме най-опасния момент от периода след Студената война“, каза Борел във вторник по време на събитие, организирано съвместно от Европейската служба за външна дейност. и Института на ЕС за изследвания на сигурността. „Русия направи икономиката си по-устойчива на санкции, изгради силна устойчивост. Русия днес е третият притежател на активи в долари — 400 милиарда долара. Но ние не направихме същото в енергийната област и трябва да намалим нашата зависимост върху руската енергетика“, добави Борел. Забележките му идват в момент, когато страните-членки на ЕС се опитват да се споразумеят как да отвърнат на Москва, ако нападне съседа си. Една от спорните точки е газопроводът „Северен поток 2“, минаващ от Русия до Германия, който Берлин не се е ангажирал напълно да отмени, ако Русия нахлуе въпреки натиска от страна на съюзниците. „Кризата Украйна-Русия показа, че сме изправени пред все по-стратегическа среда. Но отново дебатът за европейската сигурност отива далеч отвъд кризата Украйна-Русия“, каза Борел. „Огледайте се около нас: Балканите, Близкия изток, Африка, НАТО, Тихия океан – тези дни заплахите идват отвсякъде и се проявяват във всички стратегически области“. Той добави, че след две десетилетия на планиране на сигурността, които доведоха само до „анализа, инициативи и планове с много акроними“, ЕС трябва да се споразумее за цялостен подход към сигурността, който се превръща в конкретни действия. „Основният факт е, че сигурността и отбраната вероятно са областта, в която интеграцията в Европейския съюз има най-голямата разлика между очакванията на гражданите и резултатите“, каза Борел. Миналата година Борел представи първия проект на нов „Компас за сигурност“ на ЕС, който има за цел да изложи по-силна военна стратегия. Той каза във вторник, че тези планове представляват основния геополитически избор на ЕС между „сериозно инвестиране в способността ни да действаме или приемане да бъдем обект“, а не участник във външната политика. Той добави, че подобно на установяването на валутата на еврото и приемането на единен план за възстановяване от коронавирус, Компасът за сигурност ще изисква ЕС да „скочи заедно“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 09:53 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Германия защитава изключването на енергийния сектор от възможните санкции срещу Русия

Bloomberg: Германия защитава изключването на енергийния сектор от възможните санкции срещу Русия

Берлин. Правителството на ФРГ настоява, че руският енергиен сектор не трябва да бъде обект на ограничителни мерки срещу Руската федерация в случай на ескалация на ситуацията около Украйна, съобщава Bloomberg, позовавайки се на документи, с които разполага. Германските власти се опасяват, че без такова изключение енергийните доставки за Европа ще бъдат застрашени. Това изключение обаче няма да се прилага за потенциални санкции срещу газопровода „Северен поток 2“. Според Берлин замразяването на руски активи и забраната за транзакции с руски банки ще нанесат сериозни щети на финансовите институции на страната и европейската икономика, като например разходите, направени от европейските финансови институции след въвеждането от страна на САЩ на санкции срещу Иран. „Същата обосновка важи и за изключването на руските банки от системата SWIFT“, цитира агенцията документа. Позицията на Германия се подкрепя и от други страни от Западна Европа, твърди агенцията. Някои от тях от своя страна предлагат като алтернатива да се направи преходен период между налагането на санкциите и началото на тяхното изпълнение или да се изключат ограничителни мерки за вече подписани договори. Президентът на САЩ Джо Байдън, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, лидерите на Великобритания, Италия, Полша, Франция и Германия обсъдиха в понеделник чрез видео връзка консултациите с Руската федерация по въпросите на сигурността, както и подготовката на възможни санкции. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 09:13 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: НАТО отговори на предложенията на Москва с прехвърляне на войски на Изток

„Независимая газета“: НАТО отговори на предложенията на Москва с прехвърляне на войски на Изток

Москва. НАТО започна малки прехвърляния на войски на изток. В същото време Държавният департамент нареди на семействата на служители на американското посолство в Киев да напуснат Украйна, а също така позволи на част от персонала на дипломатическата мисия да го направи. Лондон също започна да евакуира служителите на посолството, въпреки факта, че няма заплаха за живота им, както казват самите британски служители. ЕС досега отказва да предприеме подобни мерки. Всички тези стъпки се оправдават със страха, че Русия ще нахлуе на украинска територия, пише руската „Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса от Агенция „Фокус“. В изявлението на НАТО се посочва, че Дания изпраща една фрегата и четири бойни самолета в Литва, докато Испания изпраща кораби и евентуално бойни самолети към България. В тази страна се кани да изпрати бойни самолети и Нидерландия. Франция изрази готовност да изпрати своите войски в Румъния. А New York Times съобщава, че в бъдеще САЩ са готови да разположат до 10 000 войници в Европа. „НАТО ще продължи да предприема всички необходими мерки за защита на всички съюзници, включително чрез укрепване на източната част на Алианса. Ние винаги ще реагираме на всяко влошаване на нашата среда за сигурност, включително чрез укрепване на нашата колективна отбрана“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Кремъл коментира изявлението на НАТО. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков обвини Алианса, че нагнетява напрежението. „Искам да отбележа, че всичко това не се случва заради това, което ние, Русия, правим. Всичко това се случва заради това, което правят НАТО, Съединените щати и заради информацията, която разпространяват”, каза той пред репортери. В понеделник започнаха ученията на руския Балтийски флот. В тях участват 20 военни кораба. Решението на Великобритания да започне евакуация на служителите на посолството си в Киев дойде почти веднага след изявленията на Държавния департамент за евакуацията на семейства на американски служители от Украйна. В същото време Би Би Си отбелязва, че не е имало заплахи срещу британците. Половината от персонала на британското посолство ще остане в Киев, а Европейският съюз и страните членки изобщо няма да евакуират дипломатическия си персонал. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел отбеляза, че Брюксел не знае конкретните причини за решението на САЩ и Великобритания и засега няма да повтори действията им. В същото време той потвърди, че се формира пакет от нови потенциални санкции срещу Русия. В Европейския съюз като цяло възгледите за това как да се отговори на руската заплаха се различават. Полша и балтийските държави са радикални в това отношение. Но Германия се опитва да поеме максимален неутралитет и отказа да доставя оръжие на Украйна. Кметът на Киев Виталий Кличко вече изрази разочарованието си от това. „Белият Дом сам лансира мита за руската заплаха и потенциална инвазия и се опитва да убеди своите съюзници в непредсказуемостта, ненадеждността на Русия и необходимостта от мобилизация. Но в крайна сметка нищо не се случва и Вашингтон трябва да поддържа известно напрежение. Характерно е, че промяната в реториката и обвинението на Москва вече не е в подготовка за атака срещу Украйна, а в „непредвидимо поведение“. В същото време всъщност това е опит да се измести вниманието от предложенията на Москва, които първоначално се отнасяха не до Украйна, а до сигурността като цяло“, каза директорът на Фонда за изследване на САЩФранклин Рузвелт към Московския държавен университет Ломоносов Юрий Рогулев. Експертът подчерта, че Русия изпълнява Минските споразумения, докато Западът непрекъснато подтиква Украйна да предприема активни действия и да нарушава споразуменията. В същото време военните доставки на американците и техните съюзници играят по-скоро информационна роля и символизират подкрепата за Киев, макар че всъщност не се говори за значително повишаване на боеспособността на украинските войски, смята експертът. „Реалната подкрепа е много незначителна, а самият Киев почти не вярва в нейната ефективност. В същото време Европа гледа по-класически на конфликт, който не засяга самата нея и следователно отказва да доставя оръжия“, каза Рогулев. Въпреки това Александър Тевдой-Бурмули, доцент в катедра „Интеграционни процеси“ в МГИМО, има различен поглед върху ситуацията. Той разглежда предложенията на Москва по-скоро като невъзможен ултиматум, който не може да успее. „Структурата за сигурност в Европа започна да се променя след събитията от 2014 г. Следователно инициатор на напрежението е по-скоро Русия. Западът е принуден да действа твърдо, независимо дали Москва блъфира или не. А противопоставянето му срещу Русия вече е по-значително, отколкото преди 7-8 години. Трябва също да се разбере, че САЩ имат подобен проблем с Тайван и затова не могат да се откажат. В същото време Вашингтон все още беше готов да отиде на обсъждане на частни въпроси с участието на военни експерти“, заявява експертът пред НГ. В същото време не може да се говори за преразглеждане на устава на НАТО и връщане на вече заети позиции. Експертът смята, че признаването на ДНР и ЛНР и последващата им интеграция в Руската федерация е друг възможен сценарий. Москва обаче ще трябва да плати много висока цена за това. „Всъщност този вариант би бил губещ за Москва. Първо, това би означавало пълно политическо поражение в Украйна с невъзможност да наложи вето на решения на Киев чрез ДНР и ЛНР. Тоест Украйна окончателно ще напусне зоната на влияние на Кремъл и последният се бори за нея като цяло, а в никакъв случай само за двете непризнати републики. Второ, това е отклонение от Минските споразумения от руска страна, която настояваше за тяхното изпълнение“, смята Тевдой-Бурмули. Той добавя, че в случай на успешна офанзива от страна на Украйна, Кремъл може дори да бъде изправен пред труден избор: да превземе Донецк с големи загуби или не. През последните години украинската армия, не без помощта на Запада, стана по-силна. Сега тя има всичко необходимо, за да атакува Донецк. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 17:53 | Агенция "Фокус"

Борис Джонсън: Едва ли НАТО ще изпрати войски в Украйна ако Русия я нападне

Борис Джонсън: Едва ли НАТО ще изпрати войски в Украйна ако Русия я нападне

Лондон. Борис Джонсън призова Брюксел да финализира своя отговор на руската агресия спрямо Украйна, за да може да представи единен фронт с Лондон и Вашингтон, пише европейската редакция на Politico. В същото време британският премиер изрази съмнение, че НАТО ще изпрати войска в помощ на Украйна, ако Русия я нападне. В изявление пред парламента на Обединеното кралство във вторник лидерът на Консервативната партия каза, че страната му вече е подготвила „тежък пакет от санкции“ срещу Русия, „готов за действие“, но призова лидерите на ЕС да разрешат вътрешните различия относно отговора си на Москва колкото е възможно по-скоро. „Искаме да видим нашите европейски приятели, готови да пуснат този пакет веднага щом изобщо има руско нахлуване в Украйна“, каза той. Френският президент Еманюел Макрон заминава за Берлин, за да обсъди обща позиция относно санкциите с германския канцлер Олаф Шолц, както и съвместен отговор на исканията на Русия, след като външните министри на ЕС в понеделник не успяха да достигнат до съгласие за общ фронт срещу Москва. Джонсън потвърди, че Великобритания ще разположи повече войски в подкрепа на НАТО в Източна Европа, ако Русия нахлуе в Украйна. Но той каза, че е малко вероятно НАТО да изпрати военен персонал в самата Украйна, тъй като страната не е член на Алианса. Външният министър Лиз Тръс ще посети Украйна следващата седмица, за да обсъди ситуацията с правителството там. Джонсън каза, че санкциите, насочени срещу физически лица, са „най-добрият начин да се привлече вниманието в Кремъл“, но че Великобритания също ще излезе със санкции, насочени срещу компании от „критичен стратегически интерес за Русия“. Той потвърди, че Лондон води дискусии с Вашингтон за спиране на достъпа на Русия до банковата система Swift – мярка, която той описа като „много мощно оръжие“, но такава, която може да бъде разгърната само с помощта на САЩ. Британският премиер каза пред депутатите, че вярва, че „всички страхове на Русия все още могат да бъдат разсеяни“ чрез по-нататъшни дипломатически контакти – стига Москва да се разграничи от всякакво нахлуване. „Можем да намерим път към взаимна сигурност чрез търпелива и принципна дипломация, при условие че президентът Путин избегне капана за започване на ужасна война“, добави той. Джонсън обвини Москва, че планира да „нареже на салам“ Украйна, след като обгради страната с повече от 100 000 руски войници. Той твърди, че Русия се опитва да създаде второ ниво от страни в Източна Европа, на които е забранено да се присъединят към НАТО или други съюзи без одобрението на Русия. „Не можем да се пазарим с визията за цяла и свободна Европа, която се появи в онези невероятни години от 1989 до 1991 г., излекувала разделението на страните ни от Желязната завеса“, каза Джонсън. И добави: „Ние няма да отворим отново това разделение, като се съгласим да отменим европейския ред за сигурност, защото Русия е поставила пистолет в главата на Украйна. Не бихме могли да приемем и доктрината, загатната в предложенията на Русия, че всички държави са суверенни, но някои са по-суверенни от други“. Междувременно Джонсън похвали Шолц за сигнала, че Германия може да спре газопровода „Северен поток 2“ в случай на руско нахлуване в Украйна, както и за неговата решимост „да застане с останалата част от Запада, за да има единен фронт“. Лидерът на опозиционните лейбъристи Кейр Стармър подкрепи правителството в усилията му да засили способността на Украйна да се защитава от Русия, но каза, че Обединеното кралство трябва да направи повече за справяне с руското пране на пари на британска земя - послание, повторено от консерваторите, включително председателя на комисията по външни работи Том Тугендхет. „Не можем да се противопоставим на руската агресия в чужбина, като същевременно улесняваме руската корупция у дома“, каза Стармър. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 17:33 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Белият Дом предупреди Русия, че ще понесе тежки последствия от финансовите санкции при евентуално нахлуване в Украйна

„Известия“: Белият Дом предупреди Русия, че ще понесе тежки последствия от финансовите санкции при евентуално нахлуване в Украйна

Вашингтон. Финансовите санкции на САЩ в случай на нахлуване на Русия в Украйна ще бъдат по-тежки от тези през 2014 година, когато рублата загуби 50% от стойността си, заяви в хода на брифинг представител на Белия Дом, цитиран от руското издание „Известия“. „Готови сме да наложим санкции с мащабни последствия, каквито не сме разглеждали през 2014 година. Това означава, че повече няма да има поетапност“, отбеляза говорителят на президента на САЩ Джо Байдън. Както припомнят във Вашингтон, тогава Централната банка на Русия изразходва 25% от резервите за подкрепа на националната валута. Освен това Белият дом предупреди за подготовката срещу Русия на ограничения за доставка на съвременни технологии в допълнение към финансовите ограничения. По-рано във вторник британският премиер Борис Джонсън каза, че обсъжда със Съединените щати възможността за изключване на Русия от международната междубанкова система SWIFT. Той подчерта, че Лондон трябва да използва всички налични международни платформи за диалог с Москва. На 21 януари ръководителят на международната комисия на Камарата на представителите на САЩ, демократът Грегъри Мийкс, представи собствен проект за санкции срещу Руската федерация. Документът предвижда ограничения срещу „Северен поток 2“, добивната индустрия, поне три финансови институции, държавния дълг, руския президент Владимир Путин и други представители на руските власти. На 20 януари републиканският представител Джим Банкс представи проект за санкции срещу Русия. Според The Washington Post законопроектът включва санкции срещу редица руски служители, служители по сигурността, журналисти и бизнесмени. В същия ден депутатът от Държавната дума на Русия Вячеслав Никонов подчерта, че новият проект за антируски санкции са „истории за сплашване, които никога не са работили и няма да работят“. На 18 януари говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призова хората да не се ръководят от информацията, разпространявана в чуждестранни медии, че Европейският съюз и САЩ обмислят налагането на санкции срещу руски банки. Както припомни Песков, по-рано също се обсъждаха планове за изключване на Русия от SWIFT, но те не бяха изпълнени. На 15 януари заместник-държавният секретар на Съединените щати Виктория Нуланд обяви, че Вашингтон е подготвил 18 различни сценария за ограничителни мерки в случай на руска атака срещу Украйна, чиито подробности тя отказа да разкрие. Тогава Песков отбеляза, че Русия не показва военна ескалация срещу Украйна. Според него това са твърдения на САЩ, които не са предоставили доказателства за твърденията. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 16:36 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Катар отказва на Европа да увеличи доставките на газ в случай на конфликт в Украйна

Bloomberg: Катар отказва на Европа да увеличи доставките на газ в случай на конфликт в Украйна

Доха. Катар няма да може да увеличи значително доставките на природен газ за Европа в случай на прекъсване на доставките от Русия, съобщава Bloomberg, позовавайки се на два запознати със ситуацията източници. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън преди това е провела разговори с големи производители на газ, включително Катар, за възможността за увеличаване на доставките за Европа, ако бъде спрян вносът от Русия поради евентуална ескалация на конфликта в Украйна. Катар, един от най-големите износители на втечнен природен газ, вече работи на пълен капацитет, като по-голямата част от товарите отиват в Азия по дългосрочни договори, които не може да наруши, посочват източниците. Те заявяват още, че Катар не би искал тези азиатски споразумения да бъдат компрометирани, дори ако спечели политически ползи в Европа. Държавната Qatar Energy продава част от втечнения си природен газ (ВПГ) на европейските спотови пазари. Но обемите, които биха могли да бъдат набрани, са твърде малки, за да бъдат от голямо значение, допълват събеседниците на агенцията. Министърът на енергетиката на Катар Саад Ал-Кааби каза през октомври, че страната не може да изпомпва повече газ, за да свали цените, които скочиха миналата година., „Изчерпахме своите възможности“, каза тогава Ал-Кааби, добавяйки, че износът на втечнен природен газ от Катар възлиза на около 80 милиона тона годишно. „Правим каквото можем“. Катар инвестира почти 30 милиарда долара в проект за увеличаване на производствения си капацитет с 50%, но той не се очаква да бъде завършен в рамките на пет години. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 16:21 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: В отговора си към Русия, САЩ ще посочат предизвикващите опасения в Европа действия на Москва

Bloomberg: В отговора си към Русия, САЩ ще посочат предизвикващите опасения в Европа действия на Москва

Вашингтон. Вашингтон в отговора си на предложенията на Русия за гаранции за сигурност ще изброи действията на Москва, които предизвикват безпокойство сред европейските държави, пише Bloomberg, позовавайки се на неназован източник в ЕС. Според съобщения в медиите е малко вероятно подробно обсъждане на изискванията. В същото време САЩ координират отговор с Европейския съюз и НАТО: в него те планират освен страховете на Брюксел да посочат области, в които проблемите могат да бъдат решени. В края на 2021 г. Русия публикува проекти на договор със САЩ и споразумение със Северноатлантическия алианс за гаранции за сигурност. Москва, по-специално, изисква от западните си партньори правни гаранции за отказ от по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, от присъединяване към украинския блок и от създаване на военни бази в постсъветските страни. Предложенията съдържат и клауза за неразгръщане на ударни оръжия близо до границите на Русия и изтеглянето на силите на съюза в Източна Европа до позициите от 1997 г. Все още няма отговор. През януари се проведоха поредица от консултации относно гаранциите за сигурност. Още преди началото на преговорите Вашингтон определи някои точки от документа като неприемливи, Москва отбеляза, че това не е ултиматум, но няма да направи едностранни отстъпки, особено под натиск. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Bild: САЩ са предложили нови жестоки санкции срещу Русия в случай на ескалация в Украйна

Bild: САЩ са предложили нови жестоки санкции срещу Русия в случай на ескалация в Украйна

Берлин. САЩ са предложили нови санкции срещу Русия в случай на ескалация в Украйна. Става въпрос за ограничения на върху износа на суровини и оръжия и намаляване на дипломатическите контакти. Очакванията са икономически щети за Русия във връзка с въвеждането на тези санкции да достигне до 50 милиарда долара, съобщи във вторник таблоидът BILD, цитирайки собствена информация. Според BILD планът за санкции е разработен от директора на ЦРУ Уилям Бърнс и е бил представен в Берлин. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е запознал западните съюзници с този план. Говорим конкретно за „блокиране на руските търговски пътища по света“, блокиране на доставките на суровини от Русия, „блокиране на пътища за доставки“, както и „рязко съкращаване на персонала на руските посолства в западните страни“. Очакваните икономически щети за Русия във връзка с въвеждането на тези санкции се очаква да бъдат 50 милиарда долара, съобщава таблоидът, позовавайки се на неназован източник. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 15:49 | Агенция "Фокус"

Зоран Миланович: Хърватия ще отзове военните си от НАТО в случай на конфликт между Русия и Украйна

Зоран Миланович: Хърватия ще отзове военните си от НАТО в случай на конфликт между Русия и Украйна

Загреб. В случай на конфликт между Русия и Украйна хърватските власти ще изтеглят целия си военен персонал от силите на НАТО в Източна Европа. Това съобщи във вторник президентът на републиката Зоран Миланович по националната телевизия HRT. „Аз, главнокомандващият на хърватската армия, гледам изявления, според които НАТО – не отделна държава, не САЩ – увеличава присъствието си и изпраща някакви разузнавателни кораби. Ние нямаме нищо общо с това и няма да има нищо, гарантирам го“, подчерта държавният глава. „Хърватия не само няма да изпрати, но в случай на ескалация ще изтегли всички, до последния хърватски войник. До последния!“ - обеща президентът. Той обаче отбеляза, че това няма нищо общо с Украйна или Русия. Решението, според него, се дължи на „динамиката на американската вътрешна политика, а именно Джо Байдън и неговата администрация“, чието издигане на власт подкрепи Миланович. „Въпреки това по въпросите на международната сигурност виждам непоследователност и по същество опасно поведение“, подчерта хърватският президент. Миланович спомена и своите политически опоненти - външният министър Гордан Гърлич-Радман, министърът на отбраната Марио Банойич и премиерът Андрей Пленкович. „Ако искат Гърлич-Радман и Бане да отидат в Брюксел, но що се отнася до хърватската армия, нищо няма да излезе, Хърватия няма да участва в това, а Пленкович може да заплашва Русия колкото си иска. Хърватия трябва да бяга от това като огън“, каза президентът. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 15:11 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Макрон ще предложи на Путин „път за понижаване на напрежението“ в Украйна

Le Figaro: Макрон ще предложи на Путин „път за понижаване на напрежението“ в Украйна

Париж. Френският президент Еманюел Макрон ще предложи на Владимир Путин „път за намаляване на напрежението“ в украинската криза, пише Le Figaro, цитирайки изявление на Елисейския дворец. „Президентът скоро ще се срещне с Владимир Путин, за да му предложи начин за понижаване на напрежението“, казаха от администрацията на френския президент и добавиха, че размяната на мнения ще се състои „в следващите дни“. Според обкръжението на френския президент Еманюел Макрон смята, че в ситуация, в която около Украйна се чува „дрънкане на оръжие“, все още има място за „дипломация и деескалация“. За тази цел специалният представител на Еманюел Макрон за Русия Пиер Вимон ще посети Москва във вторник, съобщи Елисейският дворец. Според изданието в сряда, 26 януари, Франция, Германия, Русия и Украйна ще проведат среща в Париж за Украйна на ниво дипломатически съветници. На нея ще присъстват съветници на Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, руският вицепремиер Дмитрий Козак, както и ръководителят на администрацията на Владимир Зеленски. Така нареченият Нормандски четиристранен формат е насочен към прилагане на мирните споразумения от Минск от 2015 г., чието изпълнение в момента е в задънена улица. Според Елисейския дворец в близко бъдеще украинската Рада ще преразгледа подготвения през лятото на 2021 г. закон, признаващ Русия за „държава-агресор и държава окупатор“, което Москва смята за противоречащо на Минските споразумения. „Освен това можем да се споразумеем за хуманитарни мерки“, като размяна на затворници и отваряне на контролно-пропускателни пунктове, добавят от Елисейския дворец. Освен това администрацията обеща да се опита да договори дата за преговори между Киев и милициите за статута на Донбас. Франция подчерта необходимостта да не се изостря нарастващата криза в отношенията между Запада и Русия заради Украйна. „Загрижени сме и много внимаваме да не създадем неяснота, допълнителна нестабилност“, подчертава Елисейският дворец. Както припомня вестникът, Великобритания наскоро обвини Русия, че се опитва да инсталира проруски режим в Киев и обмисля възможна окупация на Украйна. Вашингтон, Лондон и Канбера също обявиха изтеглянето на своите дипломати от Украйна, като се позоваха на перспективата за руска инвазия „всеки момент“. Освен това Съединените щати поставиха в бойна готовност до 8500 войници, които биха могли да бъдат разположени като част от силите на НАТО в случай на руска инвазия в Украйна. „В Европа се отнасят към Русия по различен начин“, признаха служители на администрацията на Макрон. Според тях обаче Москва и Париж са обединени от обща загриженост за нестабилната ситуация от двете страни на Атлантика. По отношение на исканите от Русия гаранции за сигурност от САЩ и НАТО „ние искаме отговорът да бъде възможно най-единен, възможно най-обединен, по начин, който е напълно убедителен, осъществим и обединява всички в една цел - стратегическа сигурност в Европа“, казват в обкръжението на френския лидер. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 15:07 | Агенция "Фокус"

Жак Атали пред Les Echos: Руските танкове може да тръгнат срещу Украйна с разтапянето на снеговете

Жак Атали пред Les Echos: Руските танкове може да тръгнат срещу Украйна с разтапянето на снеговете

Париж. Бившият директор на Европейската банка за възстановяване и развитие, както и най-знаменит член на тайнствения Билдербергски клуб, Жак Атали дава прогнозата си за събитията в Украйна на страниците на френското издание Les Echos в материал, предаден без редакторска намеса от Агенция „Фокус“. Руснаците имат всички основания да изпълнят заплахата си за нахлуване в Украйна. И европейците, както и американците, имат основателни причини да не се намесват в ситуацията. Конфликтът обаче ще има сериозни геополитически последици, подчертава Жак Атали. Русия ще започне да продава газа си на китайците и ще направи юана алтернатива на долара за сделки с горива. Ако искаме да разберем геополитическата ситуация и да предвидим нейното развитие, първо трябва да приемем, че всички участници имат основателни причини да действат по начина, по който действат сега. По-специално, за да се оцени сериозността на украинската криза, е необходимо да се разбере защо всички действат по този начин, а не по друг начин, и да се направи заключение за това какви по-нататъшни действия ще отговарят най-добре на интересите на всеки от участниците в това конфронтация. Първо, руснаците не могат да допуснат Украйна, люлката на руската държава, да стане враждебна демокрация и член на всички западни съюзи. В продължение на 30 години самите руснаци бяха лишени от всякаква перспектива, дори и много далечна, да бъдат приети в европейския клуб. В същото време президентът на САЩ Джордж Буш тържествено обеща по време на разпадането на Съветския съюз, че Украйна никога няма да влезе във враждебен на Русия съюз. От друга страна, украинците също са прави, като настояват, че никой не може да решава съдбата им вместо тях. Прави са и украинците, когато казват, че ако искат да се присъединят към Европейския съюз и НАТО, това трябва да зависи само от тях и бъдещите им партньори. Те са записали това в своята конституция. Разрив между двата тежко въоръжени съседи може да доведе до драматични последици през следващите седмици или месеци. Сега руснаците настояват САЩ и техните съюзници да потвърдят стария си ангажимент никога да не приемат Украйна в НАТО, нито да разполагат стратегически ядрени оръжия в други европейски страни, граничещи с Русия. Но американците и техните европейски съюзници очевидно няма да обещаят това. Руснаците може да си помислят, че днес е най-доброто време да вземат военно това, което отказват да им се даде по дипломатически път. И за да демонстрират своята решителност, те са концентрирали над 100 000 много опитни войници и най-високо ниво на технологични сили на границата с Украйна. Когато снегът се стопи (скоро), тяхната бронетехника с мълниеносна атака ще стигне до Киев за по-малко от седмица и ще могат да поставят на власт проруско правителство, водено от един от бившите украински президенти или друг виден политик. Достъпът до руски газ Моментът е избран отлично, тъй като европейците и американците нямат много средства да предотвратят това. Европейците, страхувайки се да не загубят достъпа си до руски газ, са много разделени относно възможните репресии. Новият германски канцлер все още не се ползва с доверие в Москва, а Франция ще бъде заета с предизборната кампания през следващите пет месеца. Американците също са много слаби, оплетени в маса вътрешни проблеми. Обществото не изглежда готово да рискува живота дори на един американски войник, за да защити украинската територия. Те дори наскоро заявиха, че в случай на руска инвазия в Украйна, няма да прибягнат до основната си заплаха - да лишат руските банки от достъп до системата Swift, което ще изхвърли руската икономика в периферията на световната финансова система, но и ще доведе до две неприемливи последствия за Запада. А именно прекъсването на доставките на руски газ за Европа и началото на продажбите на руски енергийни ресурси за юани. Това от своя страна ще доведе до укрепване на съюза на Русия с Китай и рязък спад на долара, който вече няма да бъде единствената базова валута в света за плащане на стоки. Значителни последици Съюзът с Китай е важен за руснаците, тъй като вратите на всеки друг съюз са затворени за тях. Освен това Китай, отслабен от проблемите на борбата с епидемията от Covid, неефективността на своите ваксини и диктатурата на една партия, която забавя работата на най-динамичните компании, не може да претендира за доминираща роля в този съюз. Следователно война в Украйна е малко вероятна. И не защото Русия няма да го направи, въпреки че има всички основания да нахлуе в Украйна през следващите седмици: геополитиката не се подчинява на разума. Но военните, икономическите и геополитическите последици от подобен конфликт биха били много значими, особено за Европа. Ето защо трябва да започнем да се подготвяме незабавно. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 13:20 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Кремъл обеща да формулира позицията на Русия след отговора на САЩ на искането за гаранции за сигурност

„Взгляд“: Кремъл обеща да формулира позицията на Русия след отговора на САЩ на искането за гаранции за сигурност

Москва. Русия ще формира допълнителна позиция въз основа на концептуалните насоки на президента Владимир Путин след отговора на САЩ на предложенията на Москва за гаранции за сигурност, заяви прессекретарят на държавния глава Дмитрий Песков, цитиран от вестник „Взгляд“. Той беше попитан как оценява изявленията, които се правят в САЩ за невъзможността да се преразгледа политиката за приемане на нови членове в НАТО. „Все още не искам да формулирам нищо и няма смисъл, преди да получим отговор. Нека първо получим отговора. Той ще бъде анализиран, след което ще бъде формулирана позиция въз основа на концептуалните насоки на държавния глава“, каза той, цитиран ТАСС. В същото време, според Песков, Кремъл е загрижен за ескалацията на напрежението от страна на САЩ, но прехвърлянето на 8,5 хил. американски войници в състояние на повишена готовност за разполагане в Европа няма да повлияе на хода на преговорите. „Това не се отразява на хода на преговорите, всъщност преговорите са приключили на настоящия етап. Преди да има яснота как и кога ще продължим, трябва да получим този много прословут текст. Надяваме се, че това ще се случи тази седмица“, предава думите му РИА Новости. „И фактът, че има както информационна, така и фактическа ескалация на напрежението от страна на Съединените щати, говорихме много за това вчера, тук нищо не се променя. Ние наблюдаваме тези действия на САЩ с голяма загриженост“, каза още говорителят на Кремъл. По-рано беше съобщено, че НАТО привежда силите си в състояние на готовност и засилва присъствието си на източния си фланг на фона на ситуацията около Украйна. На 16 януари Кремъл изрази загриженост относно резултата от преговорите със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност. Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов заяви, че дискусиите със САЩ и НАТО все още не са дали съществени резултати, като подчерта, че решението на Москва за целесъобразност от по-нататъшна съвместна работа зависи от писмените отговори на Вашингтон и Брюксел на руските предложения. Външният министър Сергей Лавров, отговаряйки на въпрос за последствията от провала на преговорите, подчерта, че руското ръководство е в състояние надеждно да гарантира интересите на сигурността на страната и правата на гражданите. През декември 2021 г. президентът Владимир Путин каза, че Северноатлантическият алианс е „измамил“ Русия, когато е обещал да не се разширява на Изток през 90-те години на XX век. На 1 декември президентът Путин предложи да се започнат преговори за предоставяне на Москва на надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност, за разработване на конкретни споразумения, изключващи всяко по-нататъшно напредване на НАТО на изток и разполагане на оръжейни системи, застрашаващи Русия, в непосредствена близост до границите на Руската федерация. През декември 2021 г. руското външно министерство разпространи два руски проектодокумента за осигуряване на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и страните-членки на НАТО. Проектодоговорът със САЩ и споразумението с алианса бяха предадени на американската страна на 15 декември на среща в руското външно министерство. В проектоспоразумението с НАТО Русия предложи на Алианса да се ангажира с по-нататъшно неразширяване, изключвайки, наред с други неща, присъединяването на Украйна. Москва призова алианса да се откаже от всякаква военна дейност извън своите граници - в Украйна и други територии на Източна Европа, Закавказието и Централна Азия. Алиансът беше помолен да не разполага допълнителни оръжия и нови военни контингенти извън страните, в които са били разположени от май 1997 г. (преди включването на страните от Източна Европа в НАТО). Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 12:29 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle: Люксембург се обяви срещу военните доставки за Украйна като способ за разрешаване на кризата

Deutsche Welle: Люксембург се обяви срещу военните доставки за Украйна като способ за разрешаване на кризата

Люксeмбург. Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн се обяви срещу предаването на Украйна на оръжие като способ за разрешаване на конфликта. „Не мисля, че голямата разлика, която съществува между Украйна и Русия във военно отношение, сега може да бъде компенсирана от доставката на оръжия“, цитира думите на дипломата Deutsche Welle. Според него конфликтът около Украйна е възможно да се разреши само чрез дипломация. Припомняме, медиите съобщиха, че Берлин не разрешава на Естония да предава на Украйна оръжия, които са с германски произход. Германският канцлер Олаф Шолц каза, че германските власти също не планират да изпращат смъртоносни оръжия в Украйна. По-рано Кулеба каза, че Киев е благодарен на Германия за дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта в Донбас, но последните изявления на Германия за невъзможността за прехвърляне на отбранителни оръжия на Украйна са разочароващи и противоречат на предоставената подкрепа. Според него украинците ще помнят това с десетилетия. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 12:22 | Агенция "Фокус"

The New York Times: Пентагонът е вдигнал 8500 войници в повишена бойна готовност за възможно разполагане в Източна Европа

The New York Times: Пентагонът е вдигнал 8500 войници в повишена бойна готовност за възможно разполагане в Източна Европа

Вашингтон. На фона на напрежението около Украйна, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин е поставил 8500 американски войници в „повишена бойна готовност“ за евентуалното им разполагане в Източна Европа, пише The New York Times. Така НАТО и САЩ се подготвят за евентуално руско нахлуване в Украйна, се казва в статията. Според говорителя на Пентагона Джон Кърби повечето от 8500 войници трябва да действат като част от силите за бързо реагиране на НАТО. Останалият персонал ще бъде част от специален отговор на САЩ на задълбочаващата се криза, най-вероятно да успокои съюзниците на САЩ в Източна Европа, които се опасяват, че плановете на Русия за Украйна могат да се разпространят и за Балтийските страни и други страни от т.нар. източен фланг на НАТО. „Ясно е, че руснаците нямат намерение да облекчават напрежението в момента“, каза Кърби на пресконференция в понеделник. „Но става дума за успокояване на нашите съюзници от НАТО“. Изявлението на Кърби дойде малко след като „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че президентът Байдън обмисля преместване на военни кораби, самолети и няколко хиляди американски войници в съюзнически държави в НАТО в Балтийските страни и Източна Европа. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 11:54 | Агенция "Фокус"

Washington Post: САЩ ще ударят стратегическите отрасли на Русия с ново оръжие

Washington Post: САЩ ще ударят стратегическите отрасли на Русия с ново оръжие

Вашингтон. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън заплашва, че ако Русия нахлуе в Украйна, ще бъде приложен нов контрол върху износа, за да навреди на стратегическите руски индустрии - от изкуствен интелект и квантови технологии до гражданския авиокосмически сектор, пише The Washington Post, позовавайки се на източници в Белия дом. Администрацията може също да реши да използва този контрол по-широко, за да лиши потенциално руските граждани от смартфони, таблети и игрови конзоли, твърдят американски служители. Преди това такова „оръжие“ е използвано само веднъж - за практическото изваждане от строя на китайския технологичен гигант Huawei. Става втъпрос за правилото за чуждестранни стоки, което помогна Huawei през миналата година да претърпи зашеметяващ спад от 30% от догодите си на годишна база. Привлекателността на това правило идва от факта, че почти цялата електроника в наши дни включва полупроводници – малките компоненти, от които зависят всички съвременни технологии, от смартфони през самолети до квантови компютри. И почти няма полупроводникови елементи на нашата планета, които да не са направени с американско оборудване или разработени с помощта на американски софтуер. С правилото за директни чуждестранни стоки администрацията на Байдън може да се опита да принуди компании от други страни да спрат да изнасят такива продукти за Русия. Сега служители във Вашингтон казват, че работят със своите европейски и азиатски съюзници, за да създадат версия на правилото, която има за цел да спре потока от основни компоненти към индустриите, в които руският президент Владимир Путин има големи амбиции. Например гражданската авиация, морското корабоплаване и високите технологии. Опитите за използване на контрол върху износа могат да се сблъскат с съпротива от американските и европейските бизнес общности, които се опасяват, че използването на този механизъм може да доведе до руски ответни удари в други области - и в крайна сметка да принуди чуждестранни компании да изключат американските технологии от своите продукти на етапа на разработка. Всичко е свързано с това, че разпространението на правилото не е върху една компания, а върху цяла държава или цели индустрии на тази страна, е безпрецедентно. Анализатори казват, че Русия е уязвима, защото не произвежда потребителска електроника или чипове в големи количества. По-специално, тя не произвежда полупроводници от най-висок клас, необходими за съвременна скорост на изчисление. Тази област е доминирана от Тайван, Южна Корея, САЩ, Европа и Япония. Американски служители обаче казват, че администрацията на Байдън все още не е решила дали да ограничи контрола върху износа само до стратегическите сектори на руската икономика или да го разшири до ежедневните устройства. Белият дом казва, че може също да удари Русия със забрана за износ, подобна на тази за Иран, Куба, Сирия и Северна Корея. Подобна забрана, според експерти, вероятно ще засегне основна електроника, части за самолети, телекомуникации и софтуер. Износът на такива стоки от САЩ за Русия обаче е сравнително малък, така че мярката ще има ограничен ефект, освен ако други страни не въведат подобни забрани на свой ред. Целенасоченото използване на правилото за директни чуждестранни стоки може да бъде удар за руските въоръжени сили, които разчитат на чипове „Елбрус“. Последните, макар и разработени в Русия, се произвеждат в Тайван в завода на компания TSMC. Ако Съединените щати забранят на TSMC да доставя тези чипове на Русия, тъй както успешно забрани на същата компания да доставя на Huawei, експертът по електроника Костас Тигос казва, че този ход ще има „разрушителен ефект“. Анализатори казват, че западните мултинационални компании вероятно ще спазват контрола върху износа, тъй като всички производители на чипове в САЩ включват клаузи в своите договори, изискващи клиентите да спазват експортните правила на САЩ. Съединените щати, както пишат The Washington Post, също така имат „мощна бухалка“, с която могат да принудят всяка компания да спазва това правило. Вашингтон може да постави всяка компания-нарушител в един вид черен списък на Министерството на търговията на САЩ, което на практика забранява на американските фирми да продават своите технологии на такива нарушители. Междувременно, според анализатори, обаче Китай също може да предостави на Русия някакъв изход. Китай вече е основен доставчик на електроника за Русия. През 2020 г. той представлява около 70% от руския внос на компютри и смартфони. Според анализатора на IDC Саймън Бейкър, китайските производители може да решат да продължат да продават електроника на Русия, дори ако техните продукти използват американски технологии. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 11:50 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ няма да отстъпят на Русия по въпроса за гаранциите за сигурност

Държавният департамент: САЩ няма да отстъпят на Русия по въпроса за гаранциите за сигурност

Вашингтон. Американските власти изхождат от предпоставката, че всякакви стъпки по отношение на предложенията на Москва за европейска сигурност трябва да се извършват на двустранна основа, Вашингтон не възнамерява да прави отстъпки по този въпрос. Това изявление направи в понеделник ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент Нед Прайс на редовен брифинг за журналисти, предава ТАСС. „Фактът, че след срещата на върха между президента [руския Владимир] Путин и президента [американския Джо] Байдън през юни стартира така нареченият диалог за стратегическа стабилност показва, че ние вярваме, че има въпроси, свързани например с контрола на въоръженията, по които можем да проведем ползотворни дискусии с руската страна. Това може да реши проблемите със сигурността, които предизвикват безпокойство <...>, а също така може да бъде отговор на някои въпроси, за които Русия е изразила загриженост“, каза представителят на американското външнополитическо ведомство, разяснявайки позицията на Вашингтон. „Говорихме по-специално за разполагането на ракети в Европа, възможностите по отношение на стратегически и нестратегически ядрени оръжия и мерки за контрол на въоръженията, за повишаване на прозрачността и стабилността“, добави Прайс. „Ключовият момент тук е, че нито една от тези стъпк, които предприемаме, няма да бъде отстъпка, те трябва да са на реципрочна основа, което означава, че руската страна също ще трябва да направи нещо, което ще спомогне за укрепване на нашата сигурност, нашите позиции в сферата на сигурността“. На 17 декември 2021 г. руското външно министерство публикува проекти на договор със САЩ за гаранции за сигурност, както и споразумения за мерки за гарантиране на сигурността на Русия и страните членки на Северноатлантическия договор. Руско-американските консултации по тези въпроси се проведоха на 10 януари в Женева, на 12 януари се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО в Брюксел, а на 13 януари тези инициативи бяха обсъдени на заседание на Постоянния съвет на ОССЕ във Виена. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 10:47 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Руската армия провежда танкови учебни стрелби в Крим

ТАСС: Руската армия провежда танкови учебни стрелби в Крим

Москва. Танкови части от армейския корпус на Русия провеждат учебни стрелби на полигон в Крим, съобщиха от пресслужбата на Черноморския флот (ЧФ) пред репортери във вторник, предава ТАСС. „Екипажите на танковете Т-72Б3 в състав танковите части на армейския корпус на Южния военен окръг пристъпиха към изпълнение на учебна стрелба на полигона Ангарски в Република Крим. Стрелбата се извършва в съответствие с плана за бойната подготовка на танковите части на формированието за брегова отбрана. Танкистите изпълняват стрелба както от място с директен прицел, така и в движение по пресечен терен по време на условен насрещен бой“, се казва в доклада. Изяснява се, че отделен епизод от обучението на танкистите е разработването на тактика за потискане на противотанкови екипажи на имитиран враг, разположени на оборудвани позиции, и тренировъчна стрелба по цели, имитиращи бронирана техника и артилерийски системи на условен противник. „За личния състав, изпълняващ задачи в рамките на бойната подготовка в полето, са оборудвани допълнителни отоплителни места, където военнослужещите могат да се затоплят, да изсушат връхното си облекло и да пият горещ чай между занятията“, се казва в прессъобщението. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 09:39 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС предоставя 1 милиард евро на Украйна срещу руска агресия

Politico: ЕС предоставя 1 милиард евро на Украйна срещу руска агресия

Брюксел. Европейската комисия предложи повече от един милиард евро потенциално финансиране за Украйна, призовавайки блока да гласува бързо пакета на фона на опасенията от руска инвазия, пише европейската редакция на Politico. Този ход е последният опит на европейските съюзници да покажат подкрепа за Украйна, която, както се предполага, е изправена срещу над 100 000 руски войници, струпани по нейната граница, подхранвайки предупрежденията за заговори на Кремъл за дестабилизиране или нападение на страната. И това идва в момент, когато Украйна изрази разочарование от страни от ЕС като Германия за отказа да изпрати оръжия. Все пак не е ясно колко бързо парите на ЕС могат да стигнат до Украйна. Финансирането трябва да получи зелена светлина от страните от ЕС и Европейския парламент, преди да бъде финализирано. Пакетът, който може да достигне 1,32 милиарда евро, съдържа смесица от заеми и безвъзмездни средства, за които председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обеща, че „ще помогнат на Украйна сега да отговори на нуждите си от финансиране поради конфликта“. Ако бъде одобрен, добави тя, ЕС може да започне „бързото изплащане“ на Украйна в размер на 600 милиона евро. Служител на Комисията подчерта, че целият пакет представлява „нови“ пари за Украйна, които ще бъдат лесно достъпни. Фон дер Лайен, каза служителят, действа бързо, за да изпрати силно послание за подкрепа на фона на продължаващата руска заплаха. Освен предложеното в понеделник финансиране, фон дер Лайен каза, че Комисията „скоро ще започне работа“ по дългосрочен пакет от финансова помощ за Украйна, „за да подкрепи усилията на страната за модернизация“. Освен това Комисията се придвижва към увеличаване на двустранната си помощ за Украйна, като отпуска още 120 милиона евро безвъзмездни средства. „Нека да бъда ясна още веднъж“, каза фон дер Лайен. „Украйна е свободна и суверенна държава. Тя прави собствен избор. ЕС ще продължи да стои на нейна страна“. Външните министри на ЕС в понеделник потвърдиха подкрепата си за Украйна, като за пореден път осъдиха Русия и предупредиха за единен, твърд отговор, ако Москва нахлуе. Но съюзниците също са изправени пред разногласия относно това как точно да реагират, с различни мнения за това кои санкции биха наказали най-ефективно Русия, като същевременно ограничат щетите за европейската икономика. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел също каза в понеделник, че блокът няма да евакуира семействата на дипломати от ЕС от Украйна засега, дори когато САЩ и Великобритания започнаха този процес, тъй като напрежението с Русия ескалира. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 09:17 | Агенция "Фокус"

Алексей Пушков: НАТО върви към повторение на Карибската криза

Алексей Пушков: НАТО върви към повторение на Карибската криза

Москва. „НАТО не оценява адекватно ситуацията. Вероятно затова вместо споразумения с Русия за гаранции за сигурност, те решиха да ескалират ситуацията“, каза руският сенатор Алексей Пушков пред вестник “Взгляд“. По-рано НАТО обяви увеличаване на силите в Източна Европа, а Пентагонът възнамерява да прехвърли сухопътни сили, самолети и кораби на САЩ в региона заради напрежението около Украйна. „Вместо да предоставят на Русия гаранции за сигурност и да сключват с нея споразумения, които биха засилили европейската сигурност и стабилност, страните от НАТО решиха да отидат към сплашване и да засилят военното си присъствие в държавите, граничещи с Русия, като същевременно въоръжават Украйна“, каза председателят на комисията на Съвета на Федерация за информационна политика и взаимодействие с медиите Алексей Пушков. „Това е съзнателната линия на Северноатлантическия алианс. Още повече, че преди няколко дни Джо Байдън заяви, че укрепването на НАТО в Източна Европа и Балтийските страни ще се случи само в случай на още по-голямо изостряне на ситуацията около Украйна. Но очевидно думите на президента на Съединените щати в случая означават малко, тъй като западният алианс започна да натрупва сили дори при настоящото статукво, обясни сенаторът. „В крайна сметка нищо качествено ново не се е случило около Украйна. Русия не е предприела никакви враждебни действия срещу нея. „Въпреки това НАТО продължава да ескалира ситуацията, без дори да чака някакъв официален претекст“, каза Пушков. „Това предполага, че в Алианса именно заради всичко това през последните седмици ескалираха ситуацията. Вероятно исканията и предупрежденията на Русия все още се възприемат като риторични там.“ „Това показва, че НАТО не оценява адекватно ситуацията. И сега вървим към остра военно-политическа криза, напомняща Карибската криза от 1962 г. И страните от НАТО са отговорни за това“, заключи Пушков. В понеделник стана известно, че НАТО привежда силите си в бойна готовност и увеличава присъствието си на източния фланг "на фона на продължаващото натрупване на сили на Русия в и около Украйна". Посочено е, че Дания ще изпрати фрегата в Балтийско море и четири изтребителя F-16 в Литва; Испания ще изпрати кораби към България; Франция обяви готовността си да прехвърли сили към Румъния; Холандия ще изпрати два изтребителя F-35 в България. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2022 | 17:19 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Може ли да се вярва на Германия като на съюзник

The Wall Street Journal: Може ли да се вярва на Германия като на съюзник

Вашингтон/Берлин. Намирайки се в затруднено положение заради противопоставянето на световните свръхсили, Германия направи избор в полза на собствените си интереси, предизвиквайки раздразнение у Вашингтон, пише американският вестник The Wall Street Journal. Авторът на статията Дейвид Готард нарича Берлин „ненадежден партньор“ за Вашингтон и изброява действията му, като ясно посочва, че идването на власт на новия канцлер Олаф Шолц не прави Германия по-послушна по отношение на Белия дом. По-специално, журналистът изтъква като особено показателно решението на германската страна да откаже доставката на оръжие на Киев, както и да пречи на други държави да го правят. „Ако разузнавателните полети минаваха през германското въздушно пространство – това е най-прекият маршрут между Обединеното кралство и Украйна, то полетите с оръжия заобикаляха Германия. Министерството на отбраната на Обединеното кралство омаловажи значението на прелитанията, потвърждавайки, че не е поискало разрешение за прелитане от Германия. Но ето нещо: Великобритания не е поискала разрешение, защото това би принудило Германия да изпълни или отхвърли искането. Обединеното кралство смята, че това решение ще бъде трудно за новото правителство на канцлера Олаф Шолц", каза Готард. Друг фактор, по който мненията на Германия и САЩ се разминават, е „Северен поток-2". Ако официален Вашингтон е сигурен, че руският газопровод трябва да бъде блокиран заради „инвазията“, то Шолц призовава за разграничение между политически игри и икономически задачи. "На въпроса (на журналисти. - ред.) за спирането на „Северен поток-2", министърът на отбраната (в правителството. - ред.) на Шолц отговори: „Не трябва да въвличаме „Северен поток-2" в този конфликт. " Генералният секретар на управляващата Социалдемократическа партия призна, че „всичко в мен се противопоставя на идеята за създаване на конфликти, само за да се погребе противоречивия проект.“ Външният министър Аналена Бербок може да се противопостави на газопровода, но това е само един глас в кабинета и Шолц призова за "квалифицирано ново начало" в отношенията с Путин, продължава Готард. Освен това с идването на новия канцлер Германия също активно си сътрудничи с Пекин, което изглежда в очите на Вашингтон като „липса на загриженост за демократичния международен ред“. „Шолц изглежда е ангажиран с поддържането на износа на Германия от 150 милиарда долара годишно за Китай на всяка цена“, пише журналистът. Като пример той посочи неотдавнашната ситуация с Литва, която позволи на Тайван да открие представителство в страната. „Германският бизнес, вместо да подкрепи своя демократичен съсед, предупреждава Литва да отстъпи пред исканията на Китай или да се откаже от германските инвестиции“, възмущава се авторът на материала. . Наскоро украинското външно министерство извика германския посланик Анка Фелдхузен и изрази „дълбоко разочарование“ от решението на германското правителство да не предоставя отбранителни оръжия на Киев. Според външния министър на Украйна Дмитро Кулеба подобни изявления, включително за безперспективността на връщането на Крим и колебанията да бъде изключена Русия от SWIFT, не отговарят на нивото на отношенията между страните. Министърът каза, че украинците ще помнят това с „десетилетия". Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2022 | 16:45 | Агенция "Фокус"

Cumhuriyet (Турция): Плановете на САЩ за Украйна ще се провалят

Cumhuriyet (Турция): Плановете на САЩ за Украйна ще се провалят

Истанбул. Представеният от Вашингтон и Лондон сценарий "ще избухне война", естествено, предизвиква безпокойство и в турската общественост. Въпросът „дали украинската криза ще прерасне в горещ конфликт“ е най-често задаваният тези дни... Според автора вероятността от „горещ конфликт“ е много малка. Горещ конфликт може да се случи само ако империалистическите САЩ „полудеят“. А администрацията на Байдън не прави такова впечатление и, напротив, започва да прави крачка назад от Русия, пише турският вестник Cumhuriyet в материал, представен без редакторска намеса. Най-важният въпрос за Турция и Германия Основната причина, поради която вероятността от горещ конфликт е много ниска, е, че САЩ не могат да убедят Европа. Оста Берлин - Париж забавя Вашингтон. Освен това, според изявленията на френския президент Макрон, ЕС се стреми да реши проблема чрез дипломация. Двете страни, които ще пострадат най-много от конфронтацията на САЩ с Русия за Украйна, са Германия и Турция. А САЩ вече използват въпроса с Украйна като средство да задържат двете страни на своя страна чрез НАТО и да подкопаят отношенията им с Русия. Следователно уреждането на украинската криза и разрешаването на проблема чрез дипломация най-вече отговаря на интересите на Турция и Германия. Маса без участието на САЩ От тази гледна точка информацията, която попадна в пресата от дипломатически източници, че „срещите от Минск могат да се прехвърлят в Истанбул“ е изключително важна. Изборът на Истанбул вместо Минск, където Украйна отказва да пътува поради беларуско-полската криза, и съгласието на представителите на Русия, Украйна, Донецк, Луганск и ОССЕ да възобновят преговорите по Протокола от Минск от 2014 г. предполагат редица предимства. Първо, атмосферата на горещ конфликт ще отшуми. Дейностите на триото САЩ-Великобритания-Канада на терен ще бъдат ограничени. Второ, Турция и Германия ще допринесат за известно смекчаване на кризата, което би им се отразила негативно. Трето и най-важното, форматът на преговорите ще изключи Съединените щати. Байдън направи две крачки назад Да преминем към събитията, които ни карат да кажем, че САЩ са започнали да правят стъпки назад пред Русия. Всъщност тези стъпки бяха два сигнала от президента на САЩ Байдън за Украйна, обявени на пресконференция след резултатите от първата година от неговото президентство. 1.Байдън използва термина "незначителна агресия" за първи път. В същото време украинските власти изразиха недоумението си от този израз. А на въпроса на журналистите какво имат предвид Байдън даде следния отговор: кибератака или изпращане на шпиони в Украйна от Русия и т.н. 2. Освен това Байдън каза: „Не мисля, че Украйна ще може да изпълни условията и да се присъедини към НАТО в краткосрочен план“. Така Байдън отчасти се съгласи с условието на Русия „Украйна да не става член на НАТО“, а също така промени реториката по отношение на негативния сценарий, който предполага, че „Русия ще нахлуе в Украйна“. Без съмнение за Москва това са все още само думи, на които не може да се вярва. Затова Кремъл настоява за „писмени гаранции“. Още повече, че точно преди срещата на върха Блинкен-Лавров на 21 януари руското Министерство на външните работи направи изявление с искане НАТО да напусне и България и Румъния! САЩ не могат да убедят съюзниците си Сега на въпроса защо САЩ не могат да направят нищо... Отговорът на това даде самият Байдън: „В НАТО има разногласия за това какво са склонни да направят страните, в зависимост от това какво се случва“. Това е същността на въпроса от самото начало. САЩ не успяха да убедят Западна Европа по оста Берлин-Париж да се противопостави на Русия (и, разбира се, на Китай). По-нататъшните действия на САЩ срещу Китай и Русия обаче стратегически зависят от способността им да убедят първо ЕС, а след това Индия. Това е основната цел на администрацията на Байдън от първия ден и тя не успя да постигне нищо в тази посока. Заедно със страни като Полша, Канада, Австралия, администрацията на САЩ едва ли ще направи нещо „безумно“. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2022 | 15:52 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: България е сред страните, поискали затягане на санкциите срещу Русия заради Крим

Der Spiegel: България е сред страните, поискали затягане на санкциите срещу Русия заради Крим

Берлин. ЕС планира да затегне санкциите срещу Русия, наложени във връзка с анексирането на Кримския полуостров, пише Der Spiegel, позовавайки се на поверителен доклад на германската дипломатическа мисия в Брюксел. Според източника миналата седмица в ЕС страни като България, Дания, Литва и Румъния са настоявали за нови ограничения. Те са поискали в санкционните списъци да бъдат включени още пет физически или юридически лица, като не се посочват конкретни имена. Според представителите на гореспоменатите държави разширяването на мерките е „необходим отговор в светлината на насърчаваната от Русия русификация на анексираните региони“ на Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2022 | 15:19 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Кремъл нарече заплахата от нападение на Киев срещу Донбас „много висока“

„Российская газета“: Кремъл нарече заплахата от нападение на Киев срещу Донбас „много висока“

Москва. Заплахата от въоръжена офанзива на Украйна в Донбас е много висока, заяви прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков, отговаряйки на въпроси на журналисти. Той е цитиран от “Российская газета“. Представители на медиите са попитали Песков дали Москва разполага с разузнавателни данни за това кога се планира предполагаемата атака на Украйна срещу самопровъзгласилите се републики в Донбас. „Няма да бъдем като нашите колеги и да правим същите неща, които приличат на истерия, истерични действия“, каза Песков. Той се въздържа от отговор, но отбеляза, че "заплаха има и сега тя е много висока, по-висока от преди". Украинските власти съсредоточават огромно количество сили и средства на границата със самопровъзгласилите се републики, на линията на съприкосновение, отбеляза прессекретарят на президента. Естеството на тази концентрация говори за подготовка за настъпателни действия - "а такава заплаха съществува и сега", сигурен е той. И всяко отделно оръжие, отбранително или нападателно, „за пореден път вдъхновява „горещите глави“ в Киев да започнат операцията“, продължи Песков. „Не можем да не се притесняваме, ние говорим за това от доста време“, каза той. Москва би искала страните от НАТО в многобройните си изявления всеки път да призовават Киев дори да не мисли за възможността за силово уреждане на конфликта в Украйна, завършва прессекретарят на президента. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2022 | 14:48 | Агенция "Фокус"

Урсула фон дер Лайен: ЕС ще отпусне 1,2 милиарда евро помощ на Украйна

Урсула фон дер Лайен: ЕС ще отпусне 1,2 милиарда евро помощ на Украйна

Брюксел. Европейският съюз ще отпусне 1,2 милиарда евро на Украйна във връзка с конфликта в страната, а също така подготвя нов пакет от макрофинансова помощ. Това съобщи пред журналисти в понеделник ръководителят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, цитирана от TACC. „Днес обявявам нов пакет от помощ под формата на спешни заеми и безвъзмездни средства. На първо място, Европейската комисия предлага нов пакет за макрофинансова помощ от 1,2 милиарда евро. Този пакет ще помогне на Украйна сега да посрещне дължимите си финансови нужди заради конфликта. Очакваме Съветът и Европейският парламент да одобрят този пакет възможно най-скоро", каза тя. „Освен това скоро ще започнем да работим по втора, по-голяма, програма за макрофинансова помощ в подкрепа на усилията за модернизиране на страната“, добави Фон дер Лайен. Освен това, според Фон дер Лайен, Европейската комисия ще удвои финансовата помощ за Киев през 2022 г., както и ще увеличи инвестициите в украинската икономика. „Второ, Европейската комисия почти ще удвои двустранната си помощ за Украйна чрез безвъзмездни средства тази година: ще бъдат отпуснати 120 милиона евро. И накрая, ние ще продължим да инвестираме в бъдещето на тази страна. Нашият план е за повече от 6 милиарда евро инвестиции. “, добави тя. Ръководителят на Европейската комисия припомни, че Европейският съюз, неговите държави-членки и институции вече са отпуснали повече от 17 милиарда евро помощ за Украйна от 2014 г. насам. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2022 | 14:27 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Австралия призова гражданите на страната да напуснат Украйна

ТАСС: Австралия призова гражданите на страната да напуснат Украйна

Канбера. Австралийските власти препоръчаха на гражданите на страната да се въздържат от пътуване до Украйна, а австралийците, които се намират там, да напуснат възможно най-скоро. Това съобщиха в понеделник от Министерството на външните работи на Австралийския съюз, цитирано от TACC. „Консулските услуги и способността ни да предоставяме консулска помощ може да бъдат ограничени поради ситуацията в страната. Австралийците, които решат да останат в Украйна, трябва да преразгледат плановете си по отношение на личната си сигурност, да бъдат готови да намерят безопасно място, ако е необходимо, да поддържат своята информираност и да се регистрират в (австралийското) министерство на външните работи и търговията“, се казва в изявление на правителството. Междувременно Sydney Morning Herald съобщи, че Австралия е започнала да евакуира семействата на дипломати от Киев. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2022 | 13:35 | Агенция "Фокус"

ТАСС: НАТО ще изпрати допълнителни сили в Източна Европа

ТАСС: НАТО ще изпрати допълнителни сили в Източна Европа

Брюксел. Северноатлантическият алианс изпраща допълнителни сили в Източна Европа във връзка със ситуацията около Украйна. Това се казва в изявление на НАТО, публикувано в понеделник в Брюксел и цитирано от TACC. „Съюзниците от НАТО привеждат сили в готовност и изпращат допълнителни кораби и бойни самолети за разполагане в Източна Европа, засилвайки възпирането и отбраната на съюзниците, докато Русия продължава да увеличава военната си мощ в и около Украйна“, се казва в съобщението. В документа се подчертава, че „през последните дни редица съюзници направиха изявления относно текущото или предстоящото разполагане“ на силите в Източна Европа. „Дания изпраща фрегата в Балтийско море и възнамерява да изпрати четири бойни самолета F-16 в Литва в подкрепа на дългогодишната мисия на НАТО за защита на въздушното пространство в региона. Испания изпраща кораби за присъединяване към военноморските сили на НАТО и обмисля изпращането на изтребители в България“, поясняват от НАТО „Франция изрази готовност да изпрати войски в Румъния под командването на НАТО. Нидерландия изпраща два бойни самолета F-35 в България от април, за да подкрепи дейностите на НАТО за въздушна сигурност в региона, както и кораби и сухопътни подразделения на силите за реагиране на НАТО. САЩ също дадоха да се разбере, че обмислят увеличаване на военното си присъствие в източната част на Алианса." Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг приветства „предоставянето на допълнителни сили на НАТО от страна на съюзниците“. "НАТО ще продължи да предприема всички необходими мерки за защита на всички съюзници, включително чрез укрепване на източната част на Алианса. Ние винаги ще реагираме на всяко влошаване на нашата среда за сигурност, включително чрез укрепване на нашата колективна отбрана", каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2022 | 12:13 | Агенция "Фокус"

The New York Times: Байдън иска да разположи няколко хиляди американски военни в балтийския регион и Източна Европа

The New York Times: Байдън иска да разположи няколко хиляди американски военни в балтийския регион и Източна Европа

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън обмисля разполагането на няколко хиляди американски войници, както и военни кораби и самолети в съюзниците на НАТО в балтийските страни и Източна Европа, като по този начин разшири американското военно участие на фона на нарастващите страхове от руско нахлуване в Украйна, според служители на неговата администрация, пише The New York Times. Този ход ще сигнализира за сериозен поврат за администрацията на Байдън, която доскоро заемаше сдържана позиция по отношение на Украйна, от страх да не провокира Русия. Но след като президентът на Русия Владимир Путин засили своите заплашителни действия спрямо Украйна и преговорите между американски и руски официални лица не успяха да го обезкуражат, сега администрацията започва да се отказва от стратегията си „Не провокирай“. На среща в събота в Кемп Дейвид, президентското имение в Мериленд, висши служители на Пентагона са представили на Байдън няколко възможности, които биха предслоциларали американските военни сили много по-близо до Русия, казаха служители на администрацията му. Вариантите включват изпращане на 1000 до 5000 войници в източноевропейските страни с потенциал да се увеличи този брой десетократно, ако нещата се влошат. Тази информация е споделена при условие за анонимност, тъй като служителите не са били упълномощени да говорят публично за проведената дискусия. Очаква се Байдън да вземе решение още тази седмица, според информацията на вестника. В събота Великобритания обвини Москва, че разработва планове за инсталиране на проруски лидер в Украйна. „Дори докато сме ангажирани с дипломация, ние сме много фокусирани върху изграждането на отбрана, изграждането на възпиране“, каза държавният секретар Антони Блинкен в интервю, излъчено в неделя по „Face the Nation“ на CBS. „НАТО ще продължи да бъде подсилван значително, ако Русия извърши актове на агресия. Всичко това е на масата." Засега нито една от военните опции, които се разглеждат, не включва разполагане на допълнителни американски войски в самата Украйна и Байдън даде да се разбере, че не желае да влиза в нов конфликт след болезненото излизане на Америка от Афганистан миналото лято след продължилия 20 години конфликт. Но след като действаха предпазливо по въпроса каква военна подкрепа да предостави на Украйна, от страх да не бъде провокирана Русия, представители на Байдън наскоро предупредиха, че Съединените щати могат да хвърлят тежестта си зад украински партизански действия, ако Путин нахлуе в Украйна. А разполагането на хиляди допълнителни американски войници на източния фланг на НАТО, който включва Естония, Латвия и Литва, , е точно сценарият, който Путин иска да избегне, според служители на администрацията на Байдън тъй като именно по този начин западният военен алианс се приближава до границата на Русия. Същевременно Държавният департамент е наредил на всички членове на семействата на служителите на американското посолство в Киев да напуснат Украйна, позовавайки се на заплахата от руски военни действия, и разреши на някои служители на посолството също да напуснат по желание, според висши служители на Държавния департамент, които информираха репортери в неделя . Източниците обаче са отказали да кажат колко служители на посолството и членове на семейството са в страната. Съкращаването на персонала в американските посолства е често срещана предпазна мярка, когато възникнат конфликти или други кризи, които могат да поставят американските дипломати или техните семейства в опасност. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2022 | 09:33 | Агенция "Фокус"

„Известия“: В Държавната дума на Русия коментираха плановете на Запада да „неутрализира" Калининград

„Известия“: В Държавната дума на Русия коментираха плановете на Запада да „неутрализира" Калининград

Москва. Калининград е „апетитна хапка" за Запада, но плановете за завладяването му остават фантазии. Това заяви Юрий Швиткин, заместник-ръководител на Комисията по отбрана на Държавната дума на Русия, цитиран от руския вестник “Известия“. По този начин той коментира изявлението на Сара Уайт, анализатор от американския институт „Лексингтън“, според което Западът уж може да „неутрализира“ Калининград в случай на въоръжен конфликт с Русия. „Калининград е апетитна хапка за страните от блока на НАТО, защото съществува като отделна територия на страната ни и пряка връзка с Русия е възможна само по въздух. Оттук в главите на експертите се раждат невероятни фантазии “, подчерта Швиткин, чиито думи се цитират от руската агенция НСН. Той също така обърна внимание на факта, че Западът се нуждае от подобни планове, по-специално, за да лобира за интересите на американския военно-промишлен комплекс и други страни от НАТО. По-рано, на 14 януари, шведските военни съобщиха за увеличаване на видимата активност на остров Готланд в Балтийско море заради напрежението между НАТО и Русия. Готланд е най-големият остров в Швеция, има стратегическо значение и се намира на около 330 км от Калининград, щаб квартирата на руския Балтийски флот. Ден по-късно прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков отбеляза, че Русия няма да обсъжда с никого възможността за изтегляне на оръжия от територията на Калининградска област. Тази територия принадлежи на Руската федерация, припомни той. Въпреки това, през декември 2021 г. шведският политолог и почетен професор в университета „Умео“ Пар Саландер съобщи, че Западът е измислил „руската заплаха“, за да мотивира постепенната интеграция на Швеция с НАТО и Съединените щати. Според учения след анализ на последните изявления на шведски политици и реалните им действия на международната арена може да се направи само един извод – за „дългата ръка” на Вашингтон в Северна Европа, коментира руският вестник „Известия“. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2022 | 17:39 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Президентът Ердоган се стреми да предотврати война в Украйна

Yeni Safak: Президентът Ердоган се стреми да предотврати война в Украйна

Анкара. САЩ се оттеглиха от проекта за Източносредиземноморски газопровод EastMed. Гръцкото решение за транспортиране на средиземноморски природен газ до Европа се провали. Най-големите проекти, които можеха да бъдат измислени и използвани срещу Турция, се провалиха, пише турският проправителствен журналист Ибрахим Карагюл на страниците на близкия до управляващите вестник Yeni Safak в материал, представен без редакторска намеса. Веднага след като САЩ се оттеглиха от EastMed , израелско-турското сближаване набра скорост. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган също обяви, че води преговори с Израел по въпроса за EastMed. Сега се очаква израелският президент Исак Херцог да посети Турция. Това развитие е един от най-важните индикатори за това как всички планове, целящи задушаване на Турция в Средиземно море, са нулирани един след друг. Израел, някои арабски страни, Европа и САЩ заедно създадоха Средиземноморски фронт срещу Турция. От съвместни учения до съвместни енергийни проекти, от екстравагантно и безразсъдно позиране до открити предизвикателства, всички те отстъпиха пред съпротивата на Турция. Тези, които не успяха да затворят Южната порта, се опитаха да запечатат Средиземно-Егейско-Западната порта! Изглежда, че всички те сега правят крачка назад. От иранската граница до Средиземно море, от Егейско море до Балканите проектите, насочени към ограничаване, обкръжаване и спиране на Турция се провалят един след друг. Изглежда, че тезите на Турция ще изградят нови оси на съюза на средиземноморската енергийна шахматна дъска. Арабският фронт също рухна. Първо ОАЕ, после Израел. Формира ли се нов икономически басейн на хоризонта? Да си спомним; ОАЕ, Саудитска Арабия, Бахрейн, Египет и Израел създадоха т.нар. „Арабски фронт" срещу Турция. САЩ, Европа и арабите щяха да се опитат да спрат страната Този проект също се срина ОАЕ сигнализира за желанието си за сближаване с Турция. Ако този бизнес върви добре, отношенията между Саудитска Арабия и Турция ще набират скорост и ще започне ново сближаване. Това може да предизвика формирането на нов политически и икономически басейн. Прави впечатление, че отношенията между Турция и Израел омекнаха веднага след сближаването с ОАЕ. Както ледът, който се размрази между арабските приятели с Турция, така и пропадането на проекта EastMed, и важността на тезите на Турция бяха решаващи фактори за Израел. Турция присъства във всички сфери като глобален играч Въпреки факта, че това постижение се размива и експлоатира от вътрешната опозиция в Турция, случилото се може да се нарече регионална конвергенция. Да, Турция има нужда от това. Но ОАЕ, Саудитска Арабия и Израел се нуждаят от това още повече. Плановете за кризата в Казахстан бяха осуетени. Всяка война в Украйна ще запали Черно море Точно на север от Турция назрява война. Русия открито заплашва да нахлуе в Украйна. Преговорите между САЩ-Русия, НАТО-Русия не успяха да предотвратят задаващата се криза. Войната, която ще избухне в Украйна, ще запали цялото Черно море. Тя няма да да бъде ограничена само до Украйна. Тя директно поглъща Турция и застрашава цяла Източна Европа, Балканите и Кавказ. Опитите, целящи да отклонят вниманието на Русия към Изтока, към Казахстан, да я отклонят от Централна Азия и да я държат далеч от Европа, се провалиха. Казахстан се стабилизира много бързо. След този опит подобни кризи в Централна Азия ще бъдат изфабрикувани много скоро. Ами ако Турция направи това, което НАТО, САЩ не успяха да направят, и спре тази надвиснала криза? И Русия продължи точно от там, където спря и отново върна погледа си към Украйна. Ехото на войнствената риторика над Украйна се чу в цяла Европа, а за САЩ Украйна е главният фронт на разделението на силата Изток-Запад. Затова е под заплаха. Подобни кризи ще възникнат във всички страни по тази линия от Полша до Егейско море. Сега Турция се задейства. Президентът Ердоган заминава за Киев. Руският президент Владимир Путин и украинският му колега Владимир Зеленски бяха поканени в Турция. Анкара е в добри отношения и с двете страни. Той е повече от способен да предложи решение. Ами ако инициативата на Турция е успешна, ако поне отложи кризата? Какво би се случило, ако Турция направи това, което не успяха да направят САЩ, Европа и НАТО? Какво би било възприятието за Турция по света? Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2022 | 16:27 | Агенция "Фокус"

„Страна“ (Украйна): Британският „план“ и световната реакция

„Страна“ (Украйна): Британският „план“ и световната реакция

Киев. Тази нощ британското външно министерство излезе с изявление, че Русия подготвя "окупационно правителство" за Украйна, припомня украинското опозиционно издание “Страна“ в материал, представен без редакторска намеса. Съобщава се, че ще то ще бъде оглавено от лидера на партията „Наши“ и собственик на канала „Наш“ Евгений Мураев, който се намира в Украйна. Там могат да влязат и политически емигранти, живеещи в Русия - Николай Азаров, Сергей Арбузов, Андрей Клюев и Владимир Сивкович. Мураев вече заяви, че тази информация е фалшива, тъй като вече четвърта година е под руски санкции. Останалите участници в списъка са попаднали там във видимо произволен ред - обединява ги само емиграцията след 2014 г. Иначе те винаги са представлявали различни политически групировки (с изключение евентуално на Сивкович и Клюев, които бяха близки по време на президентството на Янукович, но какви отношения имат сега не е ясно). Лондон не предоставя никакви доказателства за думите си. Ако за хората, живеещи в Украйна, съмнителността на този списък е очевидна, то на Запад реакцията се оказа двуяка. От една страна, темата беше официално подхвана в САЩ, изразявайки „загриженост“. От друга страна западните медии бяха до голяма степен скептични към информацията на британското външно министерство. „Страна“ проследи реакцията на изявлението на Лондон и анализира защо изобщо е направено то. Официална реакция в света Русия почти веднага пусна отговор на публикацията на британското външно министерство. Те нарекоха британските изявления дезинформация, "глупости" и опит за разпалване на конфликт между Киев и Москва. „Дезинформацията, разпространявана от британското външно министерство, е още едно доказателство, че именно страните от НАТО, водени от англосаксонците, ескалират напрежението около Украйна. Призоваваме британското външно министерство да спре провокативните действия, да спре да разпространява глупости и да се концентрира върху изучаване на историята на татаро-монголското иго", казаха от външното министерство на Русия. След руската реакция дойде американската. От него ставаше ясно, че САЩ по същество подкрепят изявленията на своите британски съюзници. "Този вид конспирации са дълбоко обезпокоителни. Украинският народ има суверенното право да определя собственото си бъдеще и ние подкрепяме нашите демократично избрани партньори в Украйна", каза говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Емили Хорн. Тоест Байдън се съгласи с твърдението на Лондон, че има някакъв заговор. Това също беше съобщено от CNN, която е близка до Демократическата партия (за която ще стане дума по-долу). В крайна сметка имаме доста добре координирана позиция на двете страни, които интензивно разпространяват слухове за атаката на Русия срещу Украйна в близко бъдеще, обобщава „Страна“. Независимо колко е вярна информацията за „окупационното правителство“, тя потвърждава, че именно САЩ и Великобритания повишават степента на напрежение и сеят паника в украинска посока. И изявленията на Лондон се вписват в очертанията на „подготовката за руска инвазия“ в Украйна. Също така тази кампания може да даде началото на нов кръг от политически репресии в Украйна – с прочистване на всякакви сили, които повдигат темата за деескалация и нормализиране на отношенията с Русия. Вярно е, че дори на Запад не всички вярват в истинността на казаното от британските власти. "Отклоняване на вниманието от собствените трудности." Какво пише във Великобритания Западните медии са скептични относно „сензационните новини“, разпространени от британското външно министерство за предполагаемия план на Русия да създаде „окупационно правителство“ начело с бившия народен представител Евгений Мураев след „атаката“ срещу Украйна. Между редовете се четат предположения за фалшивостта на нашумялото изявление на британското външното министерство – поради липса на подробности и несъответствия. The Guardian отбелязва, че съобщението, че "Путин планира преврат в Украйна" е предизвикало объркване. „Изявлението на Министерството на външните работи относно заговора за създаване на промосковско правителство в Киев съдържа оскъдни подробности“, пише вестникът. BBC отбелязва още, че представителят на британското външно министерство отказа да отговори на въпроси как и кога Русия възнамерява да смени ръководството на Украйна. Във Великобритания се подозира, че премиерът Джонсън се опитва да отклони вниманието от влошаващите се вътрешни проблеми чрез увеличаване на натиска върху Русия и ескалация около украинския въпрос. Липсата на подробности за заговора и внезапният дипломатически натиск след период на дипломация на международната сцена рискуваха да изложат Джонсън на обвинения, че използва нестабилна международна ситуация, за да укрепи позицията си у дома. „Настоящият непосредствен вътрешен контекст е правителство, което, честно казано, има история на организиране на сензационни новинарски интервенции, за да отклони вниманието от собствените си затруднения“, каза пред изданието Дейвид Кларк, бивш специален съветник в британското външно министерство. Според британски анализатори и регионални експерти, с които Guardian разговаря, изявлението на британското външно министерство не съдържаше никакви очевидни нови разузнавателни данни, като се има предвид, че Москва съсредоточава войски близо до границата и не крие недоволството си от сегашното правителство на страната. Изданието цитира и Василий Филипчук, бивш говорител на украинското външно министерство, а сега ръководител на мозъчен тръст, който нарече обвиненията „нелепи“. „Този сценарий (с „марионетно правителство“ – ред.) ще работи само при пълномащабна инвазия в Киев, каза той. „Градът ще бъде опустошен, земите му изгорени и един милион души ще напуснат града. В столицата имаме 100 000 души с оръжие, които ще се бият. Може и да има план, но това са глупости“, каза Филипчук. Телевизионният журналист Евгений Кисельов каза пред The Guardian, че основните опозиционери, които се противопоставят на украинския президент Владимир Зеленски, никога няма да разговарят с руските разузнавателни агенции, независимо колко недоволни са от сегашното правителство в Киев. Друга причина да поставим под съмнение изявлението на външното министерство е фактът, че според ВВС руските санкции са в сила срещу Мураев от 2018 г. и че той ги свързва с конфликта си с Виктор Медведчук, който се смята приближен на Путин. „Там са арестувани активите на семейството ми. Как според британските разузнавателни служби и външното министерство, това се комбинира с факта, че Русия уж иска да ме назначи за ръководител на „окупационното правителство“ – това е въпрос към мистър Бийн. The Guardian открито постави под въпрос избора на кандидати за "окупационното правителство". САЩ подхванаха британската история В същото време САЩ повтарят казаното от Великобритания - източник на CNN каза, че Съединените щати уж разполагат със „същата информация“ като Обединеното кралство. „Източник от американското и британското разузнаване потвърди, че САЩ разполагат със същите доказателства като Обединеното кралство относно руския заговор за поставяне на приятелско правителство в Украйна. „Да, видяхме разузнавателни данни, че Русия търси начини за бързо прекратяване на продължителната война . Това включва неща като поставяне на приятелско правителство и използване на техните шпионски агенции за разпалване на разделението", каза източникът. Друг източник каза, че САЩ "имат същата информация." Русия преди това беше обвинявана, че се опитва да всява хаос в Украйна чрез кибератаки. и се твърди, че е в заговор за поемане на контрол над правителството в Киев, но Кремъл многократно отрича да е планирал инвазия. CNN по-рано съобщи, че САЩ обвиниха Русия, че е набирала настоящи и бивши украински правителствени служители, за да се "опитват да поемат контрола над украинското правителство, точно когато новите санкции бяха разкрити в четвъртък" (имат се предвид санкциите на САЩ срещу Тарас Козак, Владимир Олейник, Владимир Сивкович Олег Волошин - въпреки че сред тях няма нито един настоящ украински чиновник). Мураев каза пред CNN, че "няма какво да се коментира" по обвиненията, тъй като той е украински гражданин и все още е под руски санкции. Но една любопитна подробност – в САЩ започнаха да пишат за „проруското правителство“ в Украйна в събота следобед по киевско време, тоест преди официалното изявление на британското външно министерство. „Путин най-вероятно търси начини за инсталиране на режим, зависим от Русия. Много украинци не биха подкрепили проруски лидер, но биха ли подкрепили САЩ антируски бунт?“ попита Washington Post. Авторът на статията Дейвид Лейк, професор по политически науки в Калифорнийския университет в Сан Диего, който завършва книга за непрякото управление на САЩ, обсъжда „какво ще се случи след това, ако Русия нахлуе в Украйна“. Стратегията на Русия, според него, включва "непряко управление". Москва, смята той, „ще се опита да свали сегашното президентско правителство на Владимир Зеленски и ще управлява косвено чрез проруски украински пълномощник, както се случи при друго украинско правителство. „Те казват, че това ще гарантира, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, което Русия иска. „Стратегията на Русия е класическата стратегия за създаване на сфери на влияние чрез непряко управление“, пише той. И посочва като пример „намесата на Русия в делата на Беларус през 2020 г. в подкрепа на Александър Лукашенко“ и „скорошната експедиция в Казахстан в подкрепа на Касим-Жомарт Токаев“. Но в същото време експертът не е сигурен, че Русия има нужда от марионетки в Украйна. "Москва може в крайна сметка да реши, че поддържането на приятелско правителство в Украйна не си струва кръвта и парите." Защо беше всичко? Така дори в западните медии мнозина с голям скептицизъм възприеха публикуваната информация за „марионетното правителство“ начело с Мураев. А за хората, които малко или много са запознати с украинската политика и знаят поне, че срещу Мураев са наложени руски санкции, фалшивостта на „сензационното“ изявление на британското външно министерство беше очевидна от самото начало. Тогава защо е направено? Според една версия по този начин Западът (и прозападните кръгове в Украйна) принуждават Зеленски да затвори телевизионния канал „Наш“ чрез санкциите на Съвета за национална сигурност и отбрана. „Наш“, след закриването миналата година на трите опозиционни телевизионни канала NewsOne, 112 и ZIK (техният собственик е депутатът от Опозиционната платформа за живот Тарас Козак), сега остава единственият ефирен канал, който излъчва дневния ред на условните " партии на мира“ (в тълкуването на националистите – „проруски разкази“). И в същото време има добър рейтинг. Следователно чрез натрупване на информация за „марионетното правителство“ на Мураев може да се направи подготовка за затварянето на канала „Наш“. В същото време целите може да са по-широки – почистване на цялото политическо поле на Украйна от всички сили, които са обозначени като „проруски“. Освен това е възможно това да е планирано за някои бъдещи действия. По-специално при ескалацията на конфликта в Донбас. „Изглежда, че някои сили на Запад се облагодетелстват от конфликта и планират да го отприщят чрез провокация от украинска страна в Донбас, след като убедят всички, че коварната атака е подготвена в Кремъл“, написа народният депутат Олег Волошин на страницата си във „Фейсбук“, коментирайки информацията на британското външно министерство. Коя версия е вярна - ще видим как ще се развие този скандал. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2022 | 16:00 | Агенция "Фокус"