Преглед на някои от основните теми в световния печат (Агенция "Фокус")

Вашингтон. Военната помощ, която САЩ и други западни страни предоставят на Украйна, не е ефективен лост за разрешаване на нарастващата криза. Това пише американското списание Foreign Policy.

„Американската военна техника наистина няма да помогне на украинците или да сплаши Путин“, се казва в статията, написана от двама анализатори от Rand Corporation, експертна структура, която извършва военни изследвания от името на Пентагона.

Авторите припомнят, че САЩ са предоставили на Украйна 2,5 милиарда долара такава помощ от 2014 г. насам.

Но в същото време Киев всъщност не е воювал пряко с руската армия оттогава. Самите украински власти признават, че повечето от силите, които им се противопоставят, са украински граждани от районите на Донецк и Луганск.

Да, те са били въоръжени и обучени от Русия, пише Foreign Policy. Но като цяло руската армия се е намесвала директно в конфликта само два пъти - близо до Иловайск и Дебальцево.

„И двата епизода завършиха със съкрушително поражение за украинците“, посочват авторите.

Русия, според тях, е използвала само „мъничка част от своите възможности“ срещу украинците в Донбас. Например ракети и самолети изобщо не са били използвани.

И ако започне мащабна война, тя ще бъде коренно различна от това, което се случва през последните седем години.

„Русия има способността да проведе мащабна настъпателна операция с участието на десетки хиляди войници, хиляди бронирани машини и стотици бойни самолети. Най-вероятно тя ще започне с опустошителни въздушни и ракетни удари от сухопътни, въздушни и военноморски сили, нанасяне на удари дълбоко в Украйна с цел нанасяне на удари по щабове, летища и пунктове за логистична подкрепа.

Украинските сили ще започнат конфликта почти обкръжени от самото начало, руските сили ще бъдат подредени по източната граница, военноморските и десантните сили ще ги застрашат от Черно море на юг, а потенциалното разполагане на допълнителни руски сили в Беларус ще предизвика заплаха от север, където границата е на по-малко от 65 мили от Киев“ – така авторите рисуват хипотетична картина на руската офанзива.

Ето защо, според експерти, доставката на американско и британско оръжие изобщо няма да помогне за обещаното „сдържане на Русия“.

„Украинските въоръжени сили са създадени за борба с конфликта в Донбас и представляват малка възпираща заплаха за Русия“, казват авторите и обясняват защо снабдяването на въоръжените сили на Украйна от Запада няма да работи.

Анализаторите сравняват укрепената фронтова линия в Донбас, която е заета от въоръжените сили на Украйна, с "линията Мажино" - френските укрепления от Втората световна война, които никога не са били полезни. Казват, че никой няма да щурмува тези укрепления челно, а най-вероятно ще ги удари отзад.

Ако Москва е готова да започне голяма война, като нахлуе във втората по големина страна в Европа с население от над 40 милиона души, като същевременно получи огромни икономически санкции от Запада, тогава е малко вероятно някаква военна помощ от САЩ да я възпре.

И единствените оръжейни системи, които биха могли да променят плановете на Русия - ракети земя-въздух и бойни самолети - едва ли ще бъдат предоставени от САЩ на украинците.

„Военният баланс между Русия и Украйна е толкова изместен в полза на Москва, че всяка помощ, която Вашингтон може да предостави през следващите седмици, ще бъде твърде малка за определяне на изхода на конфликта. Предимствата на Русия по отношение на способностите и географията се комбинират, за да създадат непреодолими предизвикателства за украинските сили “ – се казва в статията.

Авторите също така критикуват заплахите за въоръжаване на евентуално украинско партизанско движение и планираното доставябне на системата за противовъздушна отбрана Stinger, правейки аналогии с афганистанските муджахидини, които също са били снабдени с тези оръжия за борба със съветските войски.

"Перспективата за малко по-скъпа окупация е малко вероятно да промени нещо за Москва, ако тя вече е достигнала този етап. Войната вече ще е погълнала много по-значими ресурси дотогава", казват експертите от Rand.

В същото време основните разходи за войната ще бъдат поети не от руснаците, а от украинците.

„Хиляди, по-скоро десетки хиляди украинци ще загинат. Всяка победа, която те постигнат срещу руските окупатори, ще струва скъпо на украинските бунтовници; опитът на сирийската опозиция или чеченските бунтовници не е нещо, което американците биха могли да пожелаят за близък партньор като Украйна ." пишат авторите на статията.

Затова те смятат, че най-ефективният начин Вашингтон да помогне на Украйна е да работи за намиране на дипломатическо решение на конфликта.
***

Берлин/Талин. Германия пречи на Естония да оказва военна подкрепа на Украйна, като отказва да издава разрешения за износ на оръжия с германски произход за Киев на фона на потенциална руска инвазия, пише американският вестник The Wall Street Journal

За разлика от САЩ, Великобритания, Полша и други съюзници, германското правителство отказа да изнася смъртоносни оръжия директно за Украйна.

В случая с Естония, Берлин също отказва да позволи на трета страна да изпрати артилерия в Украйна, тъй като оръжията произхождат от Германия, според естонски и германски официални лица.

Проблемът се разглежда от западните специалисти по сигурността и Украйна като тест за политиката на Берлин за трансфер на оръжие по време на нарастваща криза в Европа и посочва трудностите, пред които са изправени САЩ и техните европейски съюзници при изковаването на общ отговор на натрупването на военни сили на Русия близо до Украйна и искания.

„Германия, те имат много колебания да ни доставят“, каза министърът на отбраната на Украйна Алексий Резников в интервю за The Wall Street Journal.

Германските служители казаха, че задънената улица е резултат от дългогодишна политика по отношение на износа на оръжие в напрегнати региони.

„Принципът, който управлява износа на оръжие, винаги е един и същ – независимо дали идва директно от Германия или от трети страни – и на този етап не е издадено разрешение“, каза говорител на германското правителство. „В момента не е възможно да се оцени резултатът от процеса“, добави той.

Представител на естонското правителство каза, че неговото правителство все още се опитва да убеди Германия да промени решението си.

„Надяваме се, че ще получим одобрението от Германия“, каза Кристо Ен Вага, съветник на естонския министър на отбраната. „Естония показа, че искаме да помогнем на Украйна практически по всякакъв начин."

Украински официални лица заявиха, че всякакви оръжия са отчаяно необходими и че разрешаването на Естония да изпрати артилерийските оръжия може да бъде прецедент за изпращане на допълнителни системи с германски произход от други страни. Макар че естонските оръжия няма да променят динамиката на бойното поле, отказът на Германия може да бъде разчетен от Москва като нов знак за разделение в редиците на Запада.
***

Берлин. Летаргията на Ангела Меркел покри Германия като „килим от мъгла“, негудува Фридрих Мерц през 2019 г. Никога не е имало топли чувства между бившия канцлер на Германия и мъжа, когото тя принуди да напусне високия пост в консервативния Християндемократически съюз (ХДС) през 2002 г. , пише британското списание The Economist в материал, представен без редакторска намеса, по повод на предстоящото избиране на Мерц за лидер на ХДС на конгреса на консервативната формация, който се провежда в събота в Берлин.

Мерц напусна Бундестага през 2009 г., само за да се появи отново девет години по-късно, за да се състезава за поста на партиен лидер, който Ангела Меркел тогава напусна. Кандидатурата му развълнува членовете на ХДС, желаещи втвърдяване на Съюза . Но умерените тогава намираха арогантността му за отблъскваща. Неговата кандидатура се провали и тогава и миналата година.

Но през септември новоизпеченият лидерр на ХДСАрмин Лашет доведе ХДС и ХСС до изборно поражение. Сега ХДС най-накрая се обърна към Мерц, който ще поеме поста лидер този уикенд. Той бшее известен с навика си да дразни политически коректните, но сега 66-годишният Мерц се представя като умерен.

Центристите от ХДС изглежда са готови да да го приемат, въпреки че някои депутати изпитват толкова недоверие към крайните консерватори около Мерц, че обмислят напускането на партията. Други обаче са доволни от развитието. „Нуждаем се от уверена гражданска политика, която ясно се позиционира срещу ексцесиите в политиката на идентичност“, казва Кристоф Плос, млад член на демократите, който отдавна подкрепя Мерц. Първият тест на новия лидер ще бъде бъде на няколко регионални избори, които предстоят тази година.

На следващите федерални избори през 2025 г. Мерц ще се надява да да свали Олаф Шолц, от канцлерския пост. Засега той ще се съсредоточи върху проблеми като работни места, индустриални промени и инфлация - най-високата от три десетилетия. Мерц казва, че Европейската централна банка трябва да следва политиката на Федералния резерв на САЩ и да се подготви за повишаване на лихвите.
***

Вашингтон. Американски служители са поискали от руските си колеги да не публикуват писмения отговор на Вашингтон на предложенията на Москва за гаранции за сигурност, пише американският вестник The Washington Post.

Въпреки това, както отбелязва вестникът, "висш служител на Държавния департамент призна, че Кремъл може да реши да публикува" документа, след като го получи следващата седмица.

Държавният департамент също така e заявил пред The Washington Post, че писменият отговор на САЩ ще включва предложения на САЩ по въпросите на сигурността и ще демонстрира интереса на Вашингтон да продължи диалога с Москва. Както отбелязва вестникът, документът няма да съдържа обещания, че НАТО ще се откаже от политиката на отворени врати по въпроса за присъединяването на нови страни към Алианса.

Въпреки това администрацията на САЩ смята за важно да изпрати писмен отговор, тъй като в този случай документът може да бъде прочетен директно от руския президент Владимир Путин. „В Русия един човек взема решения. Това е президентът Путин. <...> Ако това (изпращането на документа) ще позволи на човека, който взема окончателните решения в Русия, да обмисли тези идеи и да реши дали да продължи напред, тогава това е в наш интерес. <...> Ние не искаме да сме тези, които изключват дипломатическо решение", е казал друг служител на американската администрация пред The Washington Post.