Действията на Руската федерация са насочени към разделяне на ЕС с НАТО и блокиране на капацитета на САЩ за контрол на сигурността в Европа, смятат от украинското Министерство на отбраната, пише киевското издание “Главред“.

Русия на практика завърши съсредоточаването на войските си близо до границите на Украйна. Повече от 127 000 военнослужещи са разположени в районите, граничещи с украинската държава. Подобни действия са насочени към провокиране на разцепление на Запада и намаляване на способността на САЩ да гарантират сигурността в Европа. Руснаците са разположили и тактически комплекси "Искандер" и могат да използват ракети със среден обсег за унищожаване на стратегически важни обекти. Това съобщиха от Министерството на отбраната на Украйна.

Според CNN, позовавайки се на информация, предоставена от ведомството, руснаците завършват изтеглянето на войски към границите на Украйна и вече са съсредоточили повече от 127 000 войници по границите.

"Общата численост на сухопътната групировка на въоръжените сили на РФ в украинското направление е повече от 106 000 души. Заедно с военноморския и въздушния състав, общата численост е над 127 000 военнослужещи", отбелязаха от Министерството на отбраната.

Посочва се, че маневрите, извършвани от Русия, целят разцепването на Европейския съюз с НАТО и са опит за ограничаване на възможностите на САЩ да осигуряват сигурност в Европа.

Русия подсилва войските си в Донбас

Министерството на отбраната поясни още, че Русия подкрепя над 35 000 бойци в Донбас и е разположила около 3000 свои военни в окупираните райони на Украйна. До украинската граница са разположени допълнителни радиокомуникационни звена. Ако сравним ситуацията с миналата година, сега руснаците са утроили броя на полетите, които се извършват с цел разузнавателна дейност.

Русия може да нанесе ракетни удари

Според министерството на отбраната Русия може да използва ракети със среден обсег за "унищожаване на жизненоважни обекти“. Това се доказва от прехвърлянето от руснаците на допълнителни тактически групи от оперативно-тактическите комплекси "Искандер". Такива ракети са способни да поразяват цели на разстояние 500-700 километра. Могат да летят до Киев.

Заплахата от руска военна намеса в Украйна

Американският телевизионен канал CNN по-рано съобщи, че американското разузнаване е получило информация, според която Русия работи по подготовката на оперативна група за атака "под фалшив флаг" срещу екстремистите в Донбас. Подобни действия трябва да бъдат мотивацията за военната намеса на Русия в Украйна.

Говорителят на Белия дом Джен Псаки потвърди съобщенията на разузнаването, че Русия може да подготвя провокация, за да оправдае новата си военна операция срещу Украйна.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че руските войски се намират на руска територия и остават в районите, граничещи с Украйна поради предполагаемата напрегната ситуация в региона и действията на НАТО. Той нарече движението на войските "предпазни мерки“.

***

Лондон. Отслабен от зависимостта си от руския газ, Берлин пречи на Запада да овладее Путин, пише британският вестник The Telegraph в материал, представен без редакторска намеса.

Празната реторика на Германия, че Русия ще "плати скъпо" за нахлуването в Украйна, е опасна, сигурен е авторът на статията. В същото време Москва многократно е посочвала, че няма да атакува никого.

"От встъпването си в длъжност говорих за Украйна и нейната сигурност повече, отколкото за която и да е друга държава“, каза германският външен министър Аналена Бербок пред украинския си колега Дмитро Кулеба в понеделник. Но освен да говори, тя никога не е предлагала нищо на Киев срещу руските ботуши и танкове на украинската граница. Всички заплахи, че Москва ще "плати скъпо“ за инвазията, остават напразни, защото самата Бербок твърди, че дипломацията е единственият път напред. По този начин Германия подкопава опитите на Запада да сдържа Путин и само сближава открития конфликт.

Нека Киев не се учудва, че Бербок пристигна с празни ръце. В дните и седмиците преди това Киев отприщи поредица от неистови молби, искания, обвинения и гадни напомняния за нацистките зверства в Украйна срещу Германия, за да играе жертва и да принуди Берлин да действа.

Но всичко е напразно. Зависимостта на Германия от руския газ е по-силна от желанието й да се противопостави на агресията на Путин. Въпреки че наскоро Бербок застана рамо до рамо с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, когато нарече газопровода "Северен поток-2“ "европейски лост срещу Русия“, прекъсванията на електрозахранването в Германия едва ли ще бъдат приемлива цена за охрана на украинските граници.

Бербок е във властта само от 43 дни и мнозина очакваха, че тя ще заеме по-принципна позиция във външната политика на Германия. Тя каза пред репортери миналия юли, че газопроводът не е бил необходим поради съображения за околната среда и европейската политика. Но сега усеща, че осъзнаването на реалността е дошло. Ако тя и нейните колеги са решени да изключат всички ядрени реактори на Германия тази година, зависимостта от руския газ ще бъде неизбежна последица.

По време на вчерашното си посещение в Москва на Бербок със сигурност е била напомнена тази неприятна истина от руския външен министър Сергей Лавров, наречен "Г-н Не“. Заради упоритостта и отказа си да прави компромиси, той е смятан за строг събеседник сред западните дипломати. Междувременно ново проучване показва, че 60% от германците смятат, че сравнително неопитната Бербок не е годна за възложената й работа, което е най-ниското ниво от всеки новозапочващ министър.

Бербок се надяваше да убеди Москва да се върне към преговорите между Русия, Германия, Франция и Украйна в така наречения "Нормандски формат“. Въпреки че не е ясно с какви убеждения или заплахи е планирала да постигне това.

Независимо от това е несправедливо да се обвинява само Бербок за настоящата ситуация. Дилемата, в която попадна, бе уредена от други - бившите канцлери Герхард Шрьодер и Ангела Меркел. Първият стартира "Северен поток-2" и все още председателства комитета на неговите акционери. Вторият ръководи изграждането му и ускорява затварянето на германските атомни електроцентрали. И сега политическата вина за зависимостта на Германия от Русия падна върху плещите на Бербок.

Нейният съпредседател на Зелената партия Робърт Хабек (бивш категоричен привърженик на продажбата на оръжие за Украйна) запазва мълчание, а новият канцлер Олаф Шолц отговаря уклончиво. Той вече нарече "Северен поток 2" "частен икономически проект" и на въпрос за Украйна по време на посещението си в Мадрид в понеделник, той отговори, че "трябва да се вземат всички мерки, за да се предотврати военна ескалация". Без никаква подкрепа от колегите си, да не говорим за канцлера, Бербок по същество отиде в Москва с вързани ръце.

Празната реторика на Германия, че Русия ще "плати скъпо“ за нахлуването в Украйна, е опасна за нея и нейните съюзници. Напрежението в отношенията със САЩ и Обединеното кралство е очевидно заради това. Германия се измъкна на косъм от икономическите санкции на САЩ заради "Северен поток 2" и въпросът все още е на дневен ред. Но Обединеното кралство изпраща на Украйна леки противотанкови оръжия - и предизвикателно заобикаля германското въздушно пространство. За Путин е ясно, че Западът няма да се противопостави на руската агресия с единен фронт. Но конфликтът все още може да бъде избегнат чрез сдържане. Германия обаче се държи безразсъдно: само лае, но не хапе.

***

Киев. Не след дълго САЩ и НАТО трябва да дадат на Русия писмен отговор на исканията й за стратегическа стабилност. Поне официално се очаква писмена реакция в Русия. И Западът не отрече, че се готви да ги предостави. Но докато се пише отговорът, напрежението около "руската инвазия в Украйна" ескалира все повече и повече, пише украинското опозиционно издание “Страна“ в материал, представен без редакторска намеса.

В края на миналата седмица САЩ заявиха, че Москва готви провокации, които ще се превърнат в претекст за война. Тези и други изявления вече активно сриват гривната (украинската валута-бел.ред.) и генерират в Украйна истинска нестабилност, за чието създаване обвиняват Путин. "Страна" анализира как слуховоте за война около Украйна нарастват през последните дни.

Летят самолети, возят оръжия, хем се говори за война, хем се извършват конкретни действия, които само повишават напрежението. В чисто военна сфера. Британски разузнавателни самолети RC-135W Rivet Joint предизвикателно летят над Донбас, като се сменят един друг. А четвъртият военнотранспортен самолет С-17 на Кралските военновъздушни сили кацна в Киев. Британското издание The Guardian пише, че в Киев се внасят противотанкови системи NLAW, аналози на американските "Джевлин“, но не толкова мощни.

Интересно е, че доставката, съдейки по услугите за проследяване на въздушния трафик, заобикаля територията на Германия (между другото, германците отричат, че са затворили въздушното си пространство за преминаване на самолети с оръжие, както вече писаха британските медии това). Над украинската територия летя и американски "Боинг" Е-8, самолет за военно управление. Global News съобщи, че малка група канадски специални части на KSOR са пристигнали в Украйна, уж за да помогнат на украинското правителство в случай на "инвазия“, както и за евакуация на канадски дипломати.

В същото време руските части започнаха да пристигат в съседна Беларус – на десети февруари там започват ученията "Съюзническа решимост“. Интересното е, че през февруари в Беларус ще се проведе референдум за нова конституция. Следователно е възможно ученията да бъдат фон на това вътрешно събитие. Но има и външен контекст: Александър Лукашенко каза, че броят на украинските военни близо до границите на страната му нараства и повечето от тях са националисти. "Украйна продължава да натрупва силите си, съсредоточавайки части на националната гвардия от "радикални националисти". Това е дори по-лошо от военните на НАТО. И всичко това е в непосредствена близост до държавната граница на страната ни", каза беларуският президент.

В същото време в Донбас се активизираха разговорите за подготовка на химическа атака – като провокация за война. Такава вероятност се обявява както в Киев, така и в "републиките". Вярно е, че ОССЕ отрече данните на военното разузнаване на Украйна за изтичане на амоняк в завода "Стирол" в Горловка - според украинското разузнаване това "изтичане" е щяло да бъде използвано за да бъде обвинена Украйна. Всичко това, разбира се, не означава подготовка за "инвазия в Украйна“. Очевидно е обаче, че ситуацията се нажежава в навечерието на финала на руско-американските преговори.

"Русия евакуира дипломати"

Друг типичен пример за това как ескалира ситуацията е статия в The New York Times, че Москва е започнала да евакуира своите дипломати и семействата им от Украйна. Изданието пише, че седмица преди да започнат преговорите за ситуацията на границата с Украйна, Русия е започнала евакуация на служители на своето посолство в Киев и консулства в в други украински градове. На 5 януари 18 души - предимно деца и съпруги на руски дипломати, които работят в Украйна, са се качиха на автобуси за 15-часовото пътуване до вкъщи до Москва. Според източник от СБУ в следващите дни се очаква 30 души да напуснат Украйна от Киев и консулството в Лвов. Съобщава се, че официален Вашингтон е бил наясно с предстоящата евакуация. Но веднага след тази публикация излязоха две опровержения.

Първият е от руското външно министерство. Неговият официален представител Мария Захарова каза, че всички дипломатически представителства на Русия в Украйна работят както обикновено. И тя упрекна The New York Times, че по някаква причина неговите постоянни кореспонденти в Москва не са се свързали с нея за коментар. От което Захарова заключи, че целта на публикацията "подвърляне“, а не установяване на точни факти. Освен това, според Захарова, това може да е е дело на украинските служби. Тогава украинското външно министерство заяви, че не е получавало информация от Русия за евакуацията на служители. Както и от посолствата на други държави. И няма планове за изтегляне на украински дипломати от Руската федерация. Тоест информацията на американското издание наистина прилича повече на "подхвърляне“. И тук трябва да припомним, че The New York Times (изданието се смята за близко до сегашната американска администрация на демократите) е един от най-активните вестоносци на "руската инвазия“ в Украйна.

Дипломатически жестове

В навечерието на обявеното "нашествие“ се увеличават и дипломатическите пътувания. Зеленски се срещна с група американски сенатори и дори им каза, че причината за инвазията може да бъде защитата на руски граждани в непризнатите републики вДонабас. Въпреки че като цяло украинското правителство отрича подготовката на такова нахлуване и очевидно е решило просто да каже "нещо приятно" за задграничните гости. Също стана известно, че на 12 януари директорът на американското ЦРУ Уилям Бърнс направи тайно посещение в Киев. Той се срещна със Зеленски и разговаря с ръководството на украинското военно разузнаване. Посещението на Бърнс не беше рекламиран, но беше съобщено едва сега, позовавайки се на източници от CNN. Те са обсъдили възможността за "руска инвазия в Украйна.“ Стана известно, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен ще лети до Киев на 19 януари. Официалната версия е да се подкрепи Киев пред лицето на нарастващата ескалация.

Източник от украинските дипломатически кръгове обаче каза за "Страна“, че Зеленски има съвсем други очаквания от посещението на Блинкен. И там, в действията на американците, както се казва, "намирисва на зло“. А именно, че американците ще се опитат да принудят Украйна да изпълни политическата част от Минските споразумения, което Москва отдавна изисква.

"Основният дневен ред, който администрацията на Байдън се опитва да наложи на украинските власти, е да приемат политическата част от Минските споразумения и да направят редица отстъпки на Русия във вътрешната политика под предлог за необходимостта от деескалация – това е част от споразумението между САЩ и Путин. По този начин американците искат да ни принудят да предприемем стъпките, описани по-горе, за да изпълним условията на някои от техните големи споразумения с Кремъл. Повтаря се ситуацията от февруари 2015 г., когато Западът принуди Порошенко да се съгласи на вторите Мински споразумения, въпреки че не искаше. И той го направи не само заради изнудване със заем от МВФ, а защото гривната падна и нямаше друг изход да спре колапса. Зеленски също не иска да прави това И икономическата ситуация сега, макар и сложна, не е толкова лоша, както през февруари 2015 г.

В момента няма такава критична зависимост от заемите на МВФ. Но благодарение на публикациите в западните медии за предстоящата война ситуацията бързо се влошава. Чужденците масово теглят пари, изхвърлят нашите държавни облигации и еврооблигации, гривната пада. Затова в президентството е все по-популярна версията, че всички тези публикации в западните медии имат за цел икономически да довършат Украйна и да я принудят да прави това, което искат американците. Зеленски казва, че са шокирани от подобен цинизъм и двуличие от страна на Байдън и неговата администрация.

Що се отнася до войната с Русия, украинските власти не вярват във вероятността от мащабна инвазия, а възможната ескалация в Донбас не се счита за толкова голям проблем, че да си струва да се правят отстъпки на Русия. Друго нещо е, че ако сривът на гривната се наслагва върху това, тогава ще стане наистина сложно. Така че ситуацията не е лесна и все още не е много ясно какво окончателно решение ще вземе политическото ръководство на Украйна“, казва източникът.

Доколко са верни предположенията, че американците наистина се опитват да окажат натиск върху украинските власти за изпълнение на Минските споразумения в рамките на някои глобални споразумения с Русия, ще стане ясно в близко бъдеще. Засега само трябва да се отбележи, че цялата тази ситуация (ескалацията на темата за "бъдещото нахлуване на Русия“, икономическите проблеми на Украйна, историята на "Минск-2“) създава много сериозно политическо напрежение в Украйна.

Наслоено върху ескалацията, конфронтацията между властите и различни опозиционни сили, това може да доведе до експлозивна ситуация в страната без външна военна намеса. Решението с изпълнението на Минските споразумения наистина може да бъде изход. На първо място, от гледна точка на прекратяването на войната в Донбас и общата деескалация на ситуацията около (и вътре) Украйна. Но засега нищо не показва, че сегашното украинско правителство е готово да го направи.