Ако признаем, че през цялата история на отношенията между народите дипломацията и войната са вървели ръка за ръка, тогава дори най-успешното продължаване на преговорите, които започнаха между Русия и САЩ, не означава всеобщ мир в Европа. Но това, което наистина може да се постигне, е намаляването на заплахата за Русия, където укрепването на Съединените щати наистина е от фундаментално значение. В случай, че стратегическата подготовка на страните стане по-прозрачна за тях, съдбата на Украйна може да се определи вече в работен ред - без да се създава напрежение на най-високо ниво в света, най-вече в контекста на вътрешната еволюция на това държавно образувание, пише руският вестник “Взгляд“.

Към момента на писане на този материал не можем да знаем какви конкретни контрапредложения ще получи Русия от Съединените щати по време на срещата на външните министри на двете страни в Женева този петък. Много е вероятно те да бъдат подробни коментари по всяка точка от представените от Русия проекти на споразумения за европейската и не само европейска сигурност. Така Вашингтон вече ще направи крачка напред в своето разбиране и ще покани Русия да продължи разговора. В този момент, между другото, най-вероятни са провокации около Украйна - само за да не бъде "скучно“ на Русия да подготви реакцията си на американския отговор. Това е съвсем в духа на американската дипломация.

Досега, въз основа на съществената страна на руските предложения, представени пред Съединените щати през декември, преговорите не доведоха до никакви промени. Първият, но не и последният рунд беше използван от Съединените щати за дипломатически цели – за да се проучи по-добре руската позиция, да се опита в лична комуникация да разбере какви слабости може да има и къде се открива вероятна готовност за компромис. Това открито се признава от американските представители. Публичният резултат от това "разузнаване със сила" в момента е, че Москва няма да преговаря за промяна на изискванията си. Но най-вероятно има закрити изводи, които и двете страни правят въз основа на оценка на поведението на другия.

Трябва да се направи веднага една уговорка, че продължаващото дипломатическо общуване е именно разговор между двете столици. Другото поле под формата на НАТО или ОССЕ е частен начин за изучаване на руската позиция от Съединените щати, които просто имат такава колосална инфраструктура за политическо влияние в Европа. Неслучайно руската страна заяви, че като цяло смята диалога по линия на ОССЕ за по-нататъшно безсмислен – вече е обърнато достатъчно внимание на този напълно деградирал реликт от ерата на пълно господство на Запада.

Сега най-значимият резултат от руската дипломатическа офанзива, която има публичен характер, е началото на широка политическа дискусия по въпроси, които дори не са били на дневен ред през последните 30 години. Цялата политика на Съединените щати и техните най-важни съюзници в областта на европейската сигурност след Студената война се основаваше на тезата, че те не могат да бъдат предмет за обсъждане. Сега под руски натиск се оказва, че все още има за какво да се говори. В самите Съединени щати общественото мнение, че НАТО е остаряло и вече причинява повече вреда, отколкото полза, остава доста маргинално. Началото на преговорите обаче принуждава партньорите на Русия на Запад да обсъждат онова, което им изглеждаше немислимо още вчера – въпроса дали Москва има свои интереси. Следователно, Русия вече преодоля най-важното следствие от това как завърши Студената война – формалното съществуване в дискусията само на една, западна, гледна точка.

Политиката на Европейския съюз стана забележимо раздразнителна. ЕС като цяло, като организация, не играе никаква роля в текущия процес и самите Съединени щати подчертават неговата неуместност. Но желанието по някакъв начин да бъде ангажиран в най-важния процес за съвременна Европа води до факта, че Брюксел започва да променя мирогледа си. И така, преди няколко дни върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел каза нещо за необходимостта от ревизия на европейската архитектура за сигурност. Ясно е, че ЕС има нужда от подобни открития, за да се опита да постави на първо място въпроса за разширяване на кръга на участниците в преговорите за своя сметка. Но в крайна сметка виждаме, че дори Европейският съюз, който тихо седи зад НАТО от десетилетия, признава съществуването на проблема за обективната разлика в интересите на силите, които са важни за мира в Европа.

Освен това винаги трябва да се има предвид, че най-фундаменталните въпроси в отношенията между ядрените суперсили все още засягат темата за взаимното възпиране. Преговорите за това са толкова по-значими от всичко друго, че остават на заден план на фона на другата дипломатическа шумотевица. В допълнение към обичайното дипломатическо ниво, отношенията между Русия и Съединените щати се развиват в област, която е наистина "трансцендентална" от гледна точка на други участници в международната политика. Да не забравяме, че един от най-важните, ако не и най-важният фактор в конфликта беше оттеглянето на Съединените щати от Договора за противоракетната отбрана (ПРО) през 2002 г.

Това решение на Вашингтон не засягаше толкова символични неща като разширяването на НАТО, а основите на взаимното възпиране - една от големите ядрени сили обяви намерението си да разработи оръжейни системи, които намаляват способностите на втората в единствената област, където сигурността и на двете наистина имат значение. През 2019 г. по инициатива на САЩ беше прекратен Договорът за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег. Възобновяването на сериозен разговор за този вид оръжия, вероятността от разполагането им в Европа, както и системите за противоракетна отбрана също може да бъде предмет на преговори между Москва и Вашингтон.

При цялата значимост на проблема за разширяване на инфраструктурата на конвенционалните сили на САЩ в Източна Европа, оцеляването на Русия може да бъде застрашено само от постепенна промяна в полза на американците в баланса на силите в областта, където двете държави са непобедими за цялото останало човечество. Именно тук е възможен сблъсък, при който първият удар може да означава шанс за победа - и следователно промяната в баланса на силите в областта на ядрените ракетни оръжия е най-опасна за света. В крайна сметка именно притежаването на ядрени арсенали определя мястото на Русия и САЩ в съвременния свят. И е много вероятно в тази област да се водят интензивни преговори.

И накрая, дори напредъкът на диалога между Русия и САЩ по основните параметри на европейския ред не означава, че можем да изключим възможността за въоръжен конфликт на територията на съвременна Украйна. Той може да бъде резултат от вътрешна криза в украинското ръководство и последвали авантюристични действия срещу Донбас. Историята знае много примери, когато слабите режими са започвали привидно самоубийствени войни. Киевските власти са доста способни да започнат подобен конфликт. И тъй като съдбата на украинската държава по вътрешни причини изглежда изключително мътна, подобни ситуации ще се повтарят и в бъдеще.

Освен това местен сблъсък за Украйна може да е резултат от опит на САЩ да тества сериозността на руската подготовка, независимо дали има напредък в двустранните преговори между Москва и Вашингтон. В края на краищата самото съществуване на Украйна не е от сериозно значение за националната сигурност на Съединените щати.

Така че, дори ако преговорите за общите параметри на европейската сигурност се окажат относително успешни, Съединените щати може да изпратят своите киевски сателити в битка само за да поддържат Русия "в добра форма“ и да наложат допълнителни санкции срещу нея. Малка война или друга мярка за икономически натиск не е пречка за общата дипломация и дори за компромиси. Особено в условия, когато истинските важни въпроси между Русия и САЩ по принцип са свързани с Украйна само приблизително.

***

Москва. Поредният, вече седми полет до Украйна, от понеделник насам, беше извършен от тежък военно-транспортен самолет C-17A Globemaster III на британските кралски военновъздушни сили, става ясно от данните на западните сайтове за наблюдение на въздушния трафик, пише руският вестник “Независимая газета“.

Друг самолет ZZ178 пристигна в сряда на летище Бориспол край Киев. Британски самолети излитат за Украйна от военновъздушната база Брейз Нортън в Англия. Операцията, в която участват поне половината от осемте тежки транспортни самолета на Кралските военно въздушни сили (RAF), започна в понеделник. Всеки C-17A Globemaster III е в състояние да превозва до 77,5 тона товар.

Според изданието The Drive всеки самолет може да достави най-малко 24 палета с по 9 противотанкови системи във всеки от тях. Така от сряда Лондон вече може да е доставил на Украйна повече от 1500 преносими противотанкови управляеми ракети NLAW.

***

Москва. Владимир Путин и иранският президент Сейед Ебрахим Раиси обсъдиха ядреното споразумение, ситуацията в Афганистан, борбата с тероризма в Сирия и икономическото сътрудничество между страните, пише “Российская газета“.

В началото на разговора руският лидер е благодарил на Раиси, че е посетил Москва в тези трудни времена на пандемия. "Веднага след встъпването Ви в длъжност ние сме в постоянен контакт. Но, разбира се, нито видеоконференциите, нито телефонните разговори могат да заменят личното общуване“, каза Путин. Президентът на Руската федерация отбеляза също, че въпреки пандемията през миналата година е имало лек ръст на търговията - над 6%. "А в миналото – повече от 38 процента“, добави Путин.

Между Русия и Иран се изпълняват големи проекти, работи се в много области, подчерта той. Говорейки за икономическото сътрудничество, Путин също така припомни, че отношенията на Иран с Евразийския икономически съюз се развиват на базата на временно споразумение. "Ние работим активно за създаване на дългосрочна основа, зона за свободна търговия между Иран и нашата асоциация“, каза руският лидер. Иран и Руската федерация могат да засилят икономическото сътрудничество няколко пъти, сигурен е на свой ред Раиси. "Нашите търговско-икономически връзки в сегашната ситуация, разбира се, не предизвикват удовлетворение. Разбира се, можем да увеличим нивото на търговско-икономическото си сътрудничество няколко пъти", каза той.

Между двете страни има сътрудничество и на международна основа. "Дори не говоря за това, че благодарение на нашите усилия до голяма степен успяхме да помогнем на сирийското правителство да преодолее заплахите, свързани с международния тероризъм“, каза Путин. Раиси от своя страна каза, че опитът от взаимодействието между Русия и Иран в Сирия може да създаде предпоставки за прилагането му в други области.

Той каза още, че в сегашните условия, когато има противопоставяне на едностранните действия на Запада, в частност на САЩ, Техеран и Москва могат да създадат синергия във взаимодействието между двете страни. "Ние се съпротивляваме на американците повече от 40 години. И никога няма да спрем напредъка и развитието на страната заради санкции или заплахи. Разбира се, сега полагаме усилия да гарантираме, че санкциите ще бъдат отменени", каза Раиси . В разговорите беше обсъдена и ситуацията в Афганистан. Това тревожи Русия, отбеляза Путин. "Бих искал да обсъдя всички тези въпроси с Вас, да знам вашата позиция по тези проблеми“, обърна се руският лидер към иранския президент.

Друга важна тема, която беше повдигната по време на разговора между двамата лидери, беше изпълнението на Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма (СВПД). Путин отбеляза, че би искал да знае позицията на президента на Иран по този въпрос. Като цяло руският лидер подчерта, че преговорите са имали голям дневен ред. Раиси от своя страна каза, че иранската страна е предала на Русия проект на споразумение за стратегическо сътрудничество за период от 20 години. След протоколния разговор преговорите по традиция продължиха при закрити врати.

***