На 10 и 12 януари се проведоха разговори между Русия и САЩ и между Русия и НАТО, относно руските предложения за гаранции за сигурност. Въпреки липсата на конкретни споразумения и Русия, и Западът отбелязват важността на изминалите срещи. Тревожно е обаче, че изводите в различните столици не са еднакви. Ако задачата на преговорите беше да формират общо разбиране за съществуващите предизвикателства, тогава преговорите се провалиха: Москва, Брюксел и Вашингтон получиха коренно различни сигнали, тласкащи ги към взаимно неизгодни решения, пише руският вестник “Независимая газета“.

Както обикновено се случва, оценката на преговорите, проведени в Женева и Брюксел, зависи от очакванията на конкретния наблюдател. Много експерти не очакваха абсолютно нищо от разговорите, поне не добро. Например Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. "Русия в глобалните въпроси“, в интервю за "Известия“ отбеляза, че "нищо не се е случило и това е добре“. В рамките на този подход самата организация на срещи вече изглежда успешна, особено след като Сергей Рябков дори изглежда се усмихва на съвместна снимка с Уенди Шърман.

Умерените оптимисти очакваха поне някакви решения и компромиси от срещите в Брюксел и Женева, макар и не непременно фундаментални. Разговорите отговориха и на това ниво на очаквания. Елена Черненко от издателство "Комерсант“ пише, че "САЩ и техните европейски съюзници са заявили готовност да се договарят с Русия по редица въпроси, които от много години отказват дори да обсъждат“. Това, разбира се, е преди всичко за готовността на Запада за преговори за ракетите със среден и по-малък обсег в Европа и да ограничи мащаба на военните учения.

По-далеч от това обаче преговорите не продължиха. По доста предвидими причини САЩ и техните съюзници отказаха сериозно да обсъждат гаранциите за неразширяване на НАТО, както и потенциалното връщане на инфраструктурата на НАТО към линиите от 1997 г. В Москва се стремяха да поставят тези две теми в центъра на преговорния процес. От средата на ноември руски политици и високопоставени служители повишават залозите, убеждавайки чуждата публика, че Русия няма да отстъпи от исканията си. А това, че няма меню, от което човек да избира, всъщност не е така. Мненията на западните политици как да отговорят на исканията на Русия нямаше как да не се разделят.

Сигналите, идващи от Москва за първостепенното значение на гаранциите за сигурност, не помогнаха на външните наблюдатели да оценят обективно самата сериозност на намеренията на руските дипломати и военните. От една страна, руското Министерство на външните работи се опита с всички сили да покаже на Вашингтон, че няма без гаранции да стане нищо. От друга страна Вашингтон съвсем очаквано изхожда от факта, че Москва не може да не разбере, че подобни гаранции са нереалистични. В резултат на това на Запад естествено се формира тенденция да се разглеждат исканията на Москва като блъф, чиято цел е да се получат отстъпки от Запада по онези въпроси, по които те наистина са възможни.

След преговорите реториката на Русия не се промени. На 13 януари Сергей Рябков отбеляза, че ако дипломацията се провали, "в бъдеще ще бъдат приложени други мерки и други методи“. Заместник-министърът на външните работи посочи още, че няма основания за нови кръгове на преговори в близко бъдеще, тъй като САЩ и техните съюзници "при никакви обстоятелства и по каквато и да е причина“ не са съгласни с исканията на Москва. Устойчивостта на същата реторика след получаване на някои отстъпки е ясен знак, че Русия няма да се откаже от исканията си за гаранции в близко бъдеще. Но дори този факт може да се тълкува по различни начини.

След срещата на 12 януари заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза: "Ако Русия се оттегли (от преговорите), ще бъде много ясно, че те никога не са разглеждали сериозно дипломатическата опция“. Още на следващия ден стана известно, че руската страна не планира нови кръгове от преговори в близко бъдеще. Има голям риск сега във Вашингтон да решат, че преговорите са се превърнали само в прикритие за "предстоящата руска инвазия в Украйна“.

Самата Русия се намира в неудобна ситуация. Москва трудно може да се откаже от предишните си искания за гаранции за сигурност след няколко месеца активна информационна кампания. В същото време обаче естествено изглежда и нежеланието да се премине към многократно обещаните военни и военнотехнически мерки, които дипломацията е призвана да избягва.

Сигналите, получени от европейските политици, очевидно няма да зарадват нито Москва, нито Вашингтон. Балтийските страни вече поискаха от НАТО да увеличи броя на войските на тяхна територия. Освен това европейците са сериозно загрижени, че толкова важни въпроси на европейската сигурност са били обсъждани без тях. Това сочат заглавията на европейските вестници и изявленията на отделни политици. Бившият полски външен министър Радослав Сикорски вече каза, че е "изумен", че на преговорите не са поканени представители на Европейския съюз. Въпреки цялата неяснота на репутацията на Сикорски в Русия, Полша и Брюксел, думите му имат тежест. Въпреки че Русия е убедена, че европейските съюзници на САЩ нямат голямо влияние върху нищо, Вашингтон ще трябва по един или друг начин да отговори на призивите и притесненията на европейците.

Въпреки декларираната готовност на западните партньори на Русия да направят отстъпки по някои въпроси, цялостната ситуация в областта на европейската сигурност най-вероятно няма да се подобри след преговорите, проведени в Женева и Брюксел. Въпросът дали ще се влоши все още е открит.

***

Москва. Руският външен министър Сергей Лавров призова държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да не повтаря спекулациите за предполагаема предстояща "руска агресия" в Украйна, а да принуди Киев да изпълни Минските споразумения. Това съобщиха във вторник, 18 януари, в руското външно министерство, цитирани от московския вестник “Известия“.

По-рано във вторник по инициатива на американската страна се проведе телефонен разговор между Лавров и Блинкен. По време на разговора страните са обсъдили резултатите от последния кръг от диалога между Руската федерация и САЩ за стратегическа сигурност, както и заседанието на Съвета Русия-НАТО.

"В контекста на ситуацията в югоизточната част на Украйна министърът призова държавния секретар да не повтаря спекулациите относно предполагаемата предстояща "руска агресия“, а да принуди властите в Киев да спазват напълно споразуменията от Минск“, се казва в изявлението.

В същото време в хода на разговорите Лавров отново изтъкна основните моменти в представения по-рано от Русия проект на двустранен договор със САЩ и споразумения с НАТО. Документите, както отбелязват в руското външно министерство, "фиксират правни гаранции за сигурността на Русия в рамките на принципа за неделимост на сигурността, одобрен от всички евроатлантически страни“.

В същото време Лавров и Блинкен обсъдиха възможността за продължаване на контактите в близко бъдеще.

По-рано Лавров каза, че украинските власти са длъжни да спазват Минските споразумения, те не могат да имат план "Б“. Според него Украйна е под външния контрол на САЩ. В същото време министърът обърна внимание на факта, че Вашингтон е в състояние да принуди Киев да спазва Минските споразумения.

През последните седмици редица западни медии съобщиха за предполагаемите планове за руската инвазия в Украйна. И така, на 7 януари The New York Times състави и публикува карта с предполагаемото местоположение на руските войски по границата с Украйна.

Москва многократно отхвърля подобни данни. На 23 декември 2021 г. по време на пресконференция Владимир Путин отговори на въпрос за предполагаеми планове за нахлуване в Украйна. Според него заради подобни изявления се създава впечатлението, че украинската страна подготвя нова операция в Донбас.

***

Москва/Вашингтон. Руският външен министър Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Антони Блинкен разговаряха по телефона. Според руския вестник "Коммерсантъ“ дипломатите са се договорили да се срещнат на 21 януари в Женева.

По време на разговорa Блинкен e потвърдил "непоклатимата подкрепа" на Съединените щати за суверенитета на Украйна и нейната териториална цялост, а също така посочи важността на дипломатическото сътрудничество за целите на деескалацията, според уебсайта на Държавния департамент на САЩ.

Държавният секретар е подчертал важността от продължаването на дипломатическия път за преодоляване на деескалацията в Украйна и край нейните граници. Антъни Блинкен подчерта, че всяко обсъждане на сигурността в Европа трябва да се обсъжда със съюзниците на САЩ в НАТО и европейските партньори, включително Украйна.