На 10 и 12 януари се проведоха разговори между Русия и САЩ и между Русия и НАТО, относно руските предложения за гаранции за сигурност. Въпреки липсата на конкретни споразумения и Русия, и Западът отбелязват важността на изминалите срещи. Тревожно е обаче, че изводите в различните столици не са еднакви. Ако задачата на преговорите беше да формират общо разбиране за съществуващите предизвикателства, тогава преговорите се провалиха: Москва, Брюксел и Вашингтон получиха коренно различни сигнали, тласкащи ги към взаимно неизгодни решения, пише руският вестник “Независимая газета“.

Както обикновено се случва, оценката на преговорите, проведени в Женева и Брюксел, зависи от очакванията на конкретния наблюдател. Много експерти не очакваха абсолютно нищо от разговорите, поне не добро. Например Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. "Русия в глобалните въпроси“, в интервю за "Известия“ отбеляза, че "нищо не се е случило и това е добре“. В рамките на този подход самата организация на срещи вече изглежда успешна, особено след като Сергей Рябков дори изглежда се усмихва на съвместна снимка с Уенди Шърман.

Умерените оптимисти очакваха поне някакви решения и компромиси от срещите в Брюксел и Женева, макар и не непременно фундаментални. Разговорите отговориха и на това ниво на очаквания. Елена Черненко от издателство "Комерсант“ пише, че "САЩ и техните европейски съюзници са заявили готовност да се договарят с Русия по редица въпроси, които от много години отказват дори да обсъждат“. Това, разбира се, е преди всичко за готовността на Запада за преговори за ракетите със среден и по-малък обсег в Европа и да ограничи мащаба на военните учения.

По-далеч от това обаче преговорите не продължиха. По доста предвидими причини САЩ и техните съюзници отказаха сериозно да обсъждат гаранциите за неразширяване на НАТО, както и потенциалното връщане на инфраструктурата на НАТО към линиите от 1997 г. В Москва се стремяха да поставят тези две теми в центъра на преговорния процес. От средата на ноември руски политици и високопоставени служители повишават залозите, убеждавайки чуждата публика, че Русия няма да отстъпи от исканията си. А това, че няма меню, от което човек да избира, всъщност не е така. Мненията на западните политици как да отговорят на исканията на Русия нямаше как да не се разделят.

Сигналите, идващи от Москва за първостепенното значение на гаранциите за сигурност, не помогнаха на външните наблюдатели да оценят обективно самата сериозност на намеренията на руските дипломати и военните. От една страна, руското Министерство на външните работи се опита с всички сили да покаже на Вашингтон, че няма без гаранции да стане нищо. От друга страна Вашингтон съвсем очаквано изхожда от факта, че Москва не може да не разбере, че подобни гаранции са нереалистични. В резултат на това на Запад естествено се формира тенденция да се разглеждат исканията на Москва като блъф, чиято цел е да се получат отстъпки от Запада по онези въпроси, по които те наистина са възможни.

След преговорите реториката на Русия не се промени. На 13 януари Сергей Рябков отбеляза, че ако дипломацията се провали, "в бъдеще ще бъдат приложени други мерки и други методи“. Заместник-министърът на външните работи посочи още, че няма основания за нови кръгове на преговори в близко бъдеще, тъй като САЩ и техните съюзници "при никакви обстоятелства и по каквато и да е причина“ не са съгласни с исканията на Москва. Устойчивостта на същата реторика след получаване на някои отстъпки е ясен знак, че Русия няма да се откаже от исканията си за гаранции в близко бъдеще. Но дори този факт може да се тълкува по различни начини.

След срещата на 12 януари заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза: "Ако Русия се оттегли (от преговорите), ще бъде много ясно, че те никога не са разглеждали сериозно дипломатическата опция“. Още на следващия ден стана известно, че руската страна не планира нови кръгове от преговори в близко бъдеще. Има голям риск сега във Вашингтон да решат, че преговорите са се превърнали само в прикритие за "предстоящата руска инвазия в Украйна“.

Самата Русия се намира в неудобна ситуация. Москва трудно може да се откаже от предишните си искания за гаранции за сигурност след няколко месеца активна информационна кампания. В същото време обаче естествено изглежда и нежеланието да се премине към многократно обещаните военни и военнотехнически мерки, които дипломацията е призвана да избягва.

Сигналите, получени от европейските политици, очевидно няма да зарадват нито Москва, нито Вашингтон. Балтийските страни вече поискаха от НАТО да увеличи броя на войските на тяхна територия. Освен това европейците са сериозно загрижени, че толкова важни въпроси на европейската сигурност са били обсъждани без тях. Това сочат заглавията на европейските вестници и изявленията на отделни политици. Бившият полски външен министър Радослав Сикорски вече каза, че е "изумен", че на преговорите не са поканени представители на Европейския съюз. Въпреки цялата неяснота на репутацията на Сикорски в Русия, Полша и Брюксел, думите му имат тежест. Въпреки че Русия е убедена, че европейските съюзници на САЩ нямат голямо влияние върху нищо, Вашингтон ще трябва по един или друг начин да отговори на призивите и притесненията на европейците.

Въпреки декларираната готовност на западните партньори на Русия да направят отстъпки по някои въпроси, цялостната ситуация в областта на европейската сигурност най-вероятно няма да се подобри след преговорите, проведени в Женева и Брюксел. Въпросът дали ще се влоши все още е открит.

Превод и редакция: Юлиян Марков