Украйна очаква през следващите десет години от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) конкретни стъпки към приемането й в Алианса. Това заяви вицепремиерът на Украйна по европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина в интервю за германското издание Der Spiegel.

"За нас е важно да видим през следващите десет години конкретни стъпки (от страна на организацията) за приемането на Украйна като член“, каза тя. Вицепремиерът добави още, че все още не е ясна точната дата на присъединяването на страната към НАТО. Според Стефанишина "агресивните стремежи" на Русия само ще се увеличават, а влизането на Украйна в Алианса е решаващо средство за тяхното овладяване.

НАТО на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. прие политическо изявление, че "Украйна и Грузия в крайна сметка ще станат членове на Алианса", но отказа да предостави на двете страни План за действие за подготовка за членство, което е първата стъпка в правната процедура за присъединяване на държава към организацията. През февруари 2019 г. Върховната Рада на Украйна одобри изменения в конституцията, които фиксират стремежите на страната да се присъедини към НАТО. Украйна също получи статут на партньор на организация с разширени възможности.

***

Брюксел. Роберта Мецола ще поеме председателството на Европейския парламент (ЕП) във вторник, завършвайки кампания, в която се представи като млада, но опитна жена лидер, която може да вдъхнови и изгради консенсус в рамките на политическите разделения в Европа, пише европейската редакция на Politico.

И все пак бяха необходими усилия до последния момент на 42-годишния малтийски политик, за да си гарантира, че ще бъде избрана, тъй като група от социалистически евродепутати продължиха да изразяват опасения, че новоспеччеленото от тях влияние в Европа(например след изборите в Германия) няма да бъде справедливо представено при Мецола и особено заради позицията за абортите, които тя не подкрепя.

В крайна сметка пътят пред нейното избиране се разчисти в понеделник следобед, след като на социалистите им бяха обещани набор от видни позиции в замяна на подкрепата на Мецола.

Сделката укрепва възхода на Мецола през парламента, където тя вече е добре известно име като беше първи заместник-председател на ЕП и временен лидер на органа след внезапната смърт миналата седмица на досегашния председател Давид Сасоли. Изкачването й беше подкрепено от големия дясноцентристки и консервативен контингент на ЕП, както и от много центристи.

"Мецола е единственият сериозен претендент за поста“, каза един високопоставен служител на парламента. "На нея се гледа като на "сигурен чифт ръце““.

Резултатът е, че Мецола ще поеме контрола над законодателния орган на ЕС за две години и половина в деликатен момент – издигната от големия консервативен блок, но изправен пред все по-силните социалистически и лявоцентристки групи, вървейки към изборите през 2024 г. . Поемането на властта след смъртта на популярния Сасоли също ще създаде свои собствени предизвикателства.

Тя ще се ориентира в тази динамика, докато Парламентът се занимава с някои от най-спорните си въпроси: намаляване на въглеродните емисии, дигитализация на икономиката, укрепване на армията на блока и засилване на спазването на върховенството на закона от ЕС.

"Следващите две години и половина ще бъдат едни от най-критичните за Европейския парламент, тъй като излизаме от опустошителна пандемия“, каза Метсола пред журналисти през ноември, след като дясноцентристката група на Европейската народна партия (ЕНП), най-голямата в парламента, обяви, че ще подкрепи нейната кандидатура. "Ще падне върху конструктивните сили на тази институция да запушат дупките в нашите основи.“