Преглед на някои от основните теми в руския печат (Агенция "Фокус")
Москва. "Газпром" на търга в понеделник, 17 януари, не резервира допълнителен капацитет за транзит на природен газ през територията на Украйна през месец февруари, пише “Российская газета“.
Общо на търг бяха пуснати допълнителни мощности в размер на 9,8 милиона кубически метра на ден. По-рано „Газпром“ по подобен начин не резервира допълнителни мощности, предложени от Украйна за януари, но се ограничи до задълженията по настоящия дългосрочен договор, съгласно който доставя средно около 109 милиона кубически метра на ден до края на 2024 г.
Известно е също, че руският холдинг не е запазил капацитета на газопровода „Ямал-Европа“ за февруари за транзит на газ през Полша. Това следва от тръжните данни на GSA Platform. Общо в понеделник беше предложено да се запази транзитният капацитет на полския участък в размер на 89 милиона кубически метра газ на ден, но предложението остана непоискано.
Изданието припомня, че газопроводът „Ямал-Европа“ не работи или работи в реверсен режим, пренасяйки газ от Германия за Полша от края на миналата година. Освен това „Газпром“ отговорно резервира част от капацитета за януари (19 милиона кубически метра на ден) за износ на Запад, но нямаше заявки за доставки от Европа.
В същото време, според самия „Газпром“, обемът на активния газ в съоръженията на ПГХ в Европа в средата на януари е бил с 25% по-нисък от година по-рано. Според руската компания общо 62,6% от газа, изпомпван през летния период, вече е взет от подземните хранилища в Европа. Обемът на активния газ в европейските хранилища към 15 януари е само 46,9 милиарда кубически метра, което е с един милиард кубични метра под исторически минимални стойности за тази дата, подчертават от „Газпром“. Според холдинга запасите в украинските подземни газохранилища са намалели до 12,6 милиарда кубически метра. Разликата с миналогодишните данни е 44,2% и с 2,7 милиарда кубически метра по-малко в сравнение с началната дата на натрупване през месец април 2021 г.
***
Москва/Киев. Тази седмица външните министри на Германия и Канада ще посетят Киев. Посещенията ще се проведат на фона на изявления за вероятността от „провокации, които ще доведат до нахлуването на Русия в Украйна“. Владимир Зеленски предложи да се обсъди ситуацията в тристранен формат - с президентите на Руската федерация и Съединените щати. Нито Москва, нито Вашингтон все още са потвърдили подготовката за подобни преговори, пише руският вестник “Независимая газета“.
Преди месец държавният министър на германското външно министерство Тобиас Линднер дойде в Киев и се срещна с украинския министър Дмитрий Кулеба. Страните се договориха за посещението на Аналена Бербок. Тя пристигна в Киев на 17 януари, а на 18 ще проведе разговори в Москва.
В същото време стана известно за посещението на канадския външен министър Мелани Джоли. Трябва да се отбележи, че миналия вторник се проведоха телефонни разговори между Владимир Зеленски и канадския премиер Джъстин Трюдо, който увери украинския президент, че „всяка военна инвазия в Украйна ще има сериозни последици, включително координирани санкции“. Джоли в интервю за канадския телевизионен канал CTV не даде директен отговор на въпроса дали се планират доставки на оръжие за въоръжените сили на Украйна. Тя каза: "Най-важният въпрос в момента е сътрудничеството с Украйна по отношение на заплахите за нейната сигурност... Министърът на отбраната работи активно по това, водят се преговори със съюзниците." Ръководителят на канадската дипломация обясни, че сигурността на Европа зависи от сигурността на Украйна, което означава сигурността на целия свят, включително и на Канада.
Според Reuters след разговори в Киев Мелани Джоли ще пътува до западните региони на Украйна, където от 2015 г. действа мисия на канадски военни инструктори, които обучават украински военнослужещи. Работата на мисията се удължава ежегодно по искане на Киев. В рамките на европейската си обиколка канадският министър ще проведе разговори в Париж с френския си колега Жан-Ив льо Дриан, а в Брюксел ще се срещне с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел. „Канада ще работи със своите партньори за поддържане на основания на правила международен ред“, каза Джоли в навечерието на посещението, цитирани от украински медии.
Западът е убеден в съществуването на нови заплахи за международната сигурност. Както и преди, има тревожни изявления за вероятността от война на украинска територия. В края на миналата седмица CNN, позовавайки се на високопоставени служители, съобщи, че САЩ са получили информация за подготовката на руската страна за специална операция в Източна Украйна. Предполага се, че се организира атака, за да се обвинят въоръжените сили на Украйна за това и да се използва провокацията като претекст за инвазията. В унисон с това съобщение Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната миналия петък съобщи, че „руските специални служби подготвят провокации срещу военнослужещите на въоръжените сили на Руската федерация, за да обвинят Украйна за това“. В съобщението се казва, че провокацията може да бъде извършена в артилерийските складове на Оперативната група сили на Руската федерация в Приднестровието.
В същия ден се появиха и други тревожни новини. Първо, мащабна хакерска атака беше извършена върху няколко десетки украински правителствени уебсайтове, след което хората в Киев започнаха да говорят за заплахите от подобни атаки срещу критични инфраструктурни съоръжения. В тази връзка Европейският съюз свика специално заседание на съответната комисия. Жозеп Борел, по време на брифинг след неформална среща на външните министри на ЕС, каза: „За съжаление, не мисля, че това ще бъде последната хакерска атака, така че сме готови да изпратим специалисти веднага щом Киев ги поиска.
Второ, Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна обяви авария в големия химически завод „Концерн Стирол“, намиращ се в Горловка, на територията на Донбас, неконтролирана от Киев. Според официалния доклад от 14 януари в предприятието има изтичане на амоняк поради разхерметизиране на резервоарите. „Химичното замърсяване може да доведе до екологична катастрофа в източната част на страната. Москва може да използва ситуацията, за да разшири военната си агресия срещу Украйна“, такива доклади, позовавайки се на разузнаване, публикуваха украинските медии през уикенда. Освен това беше съобщено, че мисията на ОССЕ е открила военно оборудване и оръжия извън местата на дислокация в райони, които не са контролирани от Киев. И че анализаторите от Conflict Intelligence Team са открили прехвърлянето на ракетни системи „Искандер“ от Далечния изток към границите на Украйна. Като цяло се очертава информационна картина, която подхранваше предишни изявления за вероятността от война.
Ръководителят на украинската мисия към НАТО Наталия Галибаренко каза в интервю за Voice of America, че след последната среща напрежението по украинските граници не е спаднало: „Трябва да сме готови да продължим дипломатическите усилия. Но също така трябва да разберете, че Русия може да избере пътя на въоръжен конфликт. Руските новинарски агенции в този момент цитират говорителя на президента Дмитрий Песков, който казва, че Москва все още иска „много конкретен отговор на своите много конкретни предложения“ относно гаранциите за сигурност на Руската федерация. Той обясни: „Имаме твърде много напрежение на границата. Твърде много напрежение в тази част на Европа." В същото време Песков припомни, че Западът не е публикувал доказателства за изявления за подготовка на руска военна инвазия на украинска територия.
Бившият ръководител на Службата за външно разузнаване на Украйна генерал Николай Маломуж написа в статия за Главред: „Ясно е, че Русия отново вдига залозите, дори след неуспешните преговори в рамките на САЩ-Русия-НАТО-ОССЕ. Има ескалация на ситуацията, степента е висока, но не се очакват мащабни операции на Русия. В определени региони (например в Донбас) са възможни само специални операции“. Той смята, че никой не е заинтересован от глобална война, в която могат да бъдат замесени страни с ядрени потенциали. Маломуж отбеляза, че страната му трябва да се страхува не толкова от пряка военна инвазия, за която пишат медиите, колкото от операция за дестабилизиране на мирната територия на Украйна: „Русия ще продължи да удря болното място – религиозните, междурегионалните и политическите отношения в Украйна“.
В западните столици смятат, че въпросът няма да се ограничи до вътрешна дестабилизация. Показателно е изявлението на Тобиас Елууд, председател на комисията по отбрана на Камарата на общините на британския парламент. Според The Independent той каза, че руската военна агресия срещу Украйна е "неизбежна ". И за това следващата седмица ще бъде решаваща.
Андрей Ермак, ръководител на кабинета на президента на Украйна, каза, че Зеленски е предложил да проведе разговори с Путин и Байдън: „... да организираме тристранна среща, вероятно чрез видеоконферентна връзка... Очакваме реакцията на руска страна, но нашите американски партньори приеха предложението с интерес. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков каза пред репортери, че Москва все още не е получила предложения от Вашингтон за провеждане на такава среща на върха. Говорителят на Белия дом Джен Псаки отбеляза, че няма информация за украинското предложение, но като цяло Съединените щати са готови за различни преговори: „Ако решат, че искат да участват в дипломатически преговори, ние сме отворени за това.
Владимир Фесенко, украински политолог и директор на мозъчния тръст Penta, каза, че „засега шансовете да се проведе среща в тристранен формат, меко казано, не са много големи. Мисля, че Русия едва ли ще се съгласи с това.” Според него Владимир Путин е готов да разговаря само с Джо Байдън.
***
Москва. Откакто в началото на януари избухнаха най-тежките вълнения в Казахстан след независимостта, първият президент на републиката Нурсултан Назарбаев мълчи. 225 души загинаха, но лидерът на нацията, който дълги години я олицетворяваше, просто изчезна, пише руският вестник “Московский Комсомолец“, като се позовава на западни медии.
Някои източници на британското издание на The Guardian съобщиха, че той се крие някъде на брега на Женевското езеро. Други твърдят, че е отлетял за Дубай, трети, че вероятно е мъртъв.
Но най-вероятно той все още е в Казахстан.
„Според последната ми информация, Назарбаев е в яростни разговори с Касим-Жомарт Токаев за преразпределението на активи, бизнес и банкови сметки“, каза пред изданието добре запознат с нещата в Казахстан представител на западното правителство в Казахстан.
Токаев, някога верен на Назарбаев, сега възнамерява да лиши от власт бившия си благодетел и членовете на семейството му.
„Борбата за власт продължава. Няма гаранция, че всичко ще приключи мирно“, каза западният служител.
Бившият министър и съветник на Назарбаев Ермухамет Ертисбаев каза, че бившият му шеф все още е в Казахстан.
„Преговорите продължават, но е ясно, че ерата на Назарбаев е приключила“, каза Ертисбаев. Той хвърли вината за неотдавнашното насилие върху "реакционните и консервативни сили от клана Назарбаев".
Токаев все още не е критикувал публично бившия лидер на републиката, но има реални признаци, че култът към личността е приключил. По-специално, статуята на Назарбаев не беше възстановена на пиедестала, уличните табели с неговото име изчезнаха от улиците на Алмати.
Местният елит бърза да декларира своята обвързаност с Токаев. Те се надяват чистките в правителството да приключат с членовете на семейството на Назарбаев и най-близкото му обкръжение.
„Токаев е здравомислещ човек и знае колко важен е имиджът на страната. Той ще действа плавно и внимателно. Той няма да стреля с картечница, ще стреля точно по нежелани хора със снайпер “, каза източникът на изданието.
Хората в Казахстан се чудят дали Назарбаев някога ще се появи публично, дали Токаев ще се откаже напълно от предшественика си, дали ще възроди култа към личността или просто ще замълчи.
