В търсене на нов оптимизъм в началото на новата година, сред причините за новия оптимизъм, като единствена изключително за хората в Република Северна Македония, битова причина, е напускането на Зоран Заев, както и дали изборът на нов премиер и ново правителство ще бъде знак за осъзнаване, че политическата система, основана на клиентелизъм и корупция, е изчерпана или не, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса.

Още преди избора на новото правителство, с напускането на Зоран Заев, започна загубата на контрол и то първо в съдебната система. Ясна индикация за това е освобождаването от ареста на Йордан (Орце) Камчев, който беше използван като наказание. Дали нещата ще означават ново начало зависи от Димитър Ковачевски, новият лидер на СДСМ и кандидат за министър-председател. Въпреки полемиката около фаворизирания му избор в СДСМ, авторът на публикацията заявява, че Димитър Ковачевски е честен и всеотдаен. Според него той заслужава шанс за подкрепа през първите 100 дни.

Първият тест за неговата власт ще е изборът на министри от правителството. За съжаление, формулата за клиентелизъм се повтаря. Коалиционните партньори първо си поделят функциите, а след това партиите предлагат имена. Когато Димитър Ковачевски се появи в пресата, за да обяви състава на правителството, той всъщност не беше премиер, а председател на партия и обяви само министрите от СДСМ, но не и тези от ДСИ и "Алтернатива“. А трябваше да се действа в обратният ред, страните да представят номинациите и да подредят функциите въз основа на най-добрите предложения.

Според автора са необходими министър на правосъдието и главен прокурор, готови да се справят с корупцията на върха, като Гордон Калайджиев и Ленче Ристовска. И ще има нужда от министър на транспорта и икономиката, който заедно с Фатмир Битичи, като вицепремиер, ще движи публичните инвестиции, инфраструктурата, енергетиката и икономиката. Никола Тупанчевски е признат експерт и може би най-доброто предложение в правителството и най-доброто предложение за министър на правосъдието от дълго време. За съжаление, от друга страна, в транспорта и икономиката не е така.

В обществото, включително и сред привържениците на СДСМ, всъщност най-голямо недоволство предизвиква триото Оливер Спасовски, Люпчо Николовски и Благой Бочварски. За СДСМ поне двама от тях, ако не и тримата, носят ключова отговорност за загубата на изборите и оттеглянето им се очакваше заедно със Зоран Заев. Колкото и да възмути престоя им, може би още по-отвратително е обяснението на премиера, че са имали положителни резултати в работата си. Какви положителни неща има Благой Бочварски, какво е постигнал в инфраструктурата, в капиталовите инвестиции? Справедливо е да се каже, че това е резултат от вътрешнопартиен лобизъм. Например, ако бъде сменен Бочварски, министър ще бъде Петре Шилегов, който току-що загуби изборите за Скопие. Въпреки това, защитавайки тези решения, Димитър Ковачевски започна да изчерпва кредита си на доверие. А без резултати, например в транспорта, трудно ще се стигне до завършване на мандата.

Още на втория ден след обявяването на имената на новото правителство дойде и "бруталната честност" на Никола Димитров. Никола Димитров каза само това, което цялата общественост знае, че няма доверие на Буяр Османи, защото е готов на всяка цена да преговаря с България, че за него са по-важни бързината и сроковете, отколкото същността, съдържанието на договореното. Нищо ново, известно от момента, когато след първите слухове от България срещу Никола Димитров той беше сменен като външен министър с Буяр Османи.

Никола Димитров остана ясен с бруталната честност, че зад скоростта и сроковете стои Зоран Заев, а не Буяр Османи. Това е особено важно, защото посочването на Буяр Османи за главен виновник може да отвори нова междуетническа пропаст. .

Шумът на напускането на Никола Димитров привлече вниманието не само към тези, които ще бъдат избрани, но и към тези, които не са избрани. Напускането на Венко Филипче и Мила Царовска както от партийни, така и от правителствени позиции означава край на опита на Зоран Заев да изгради свой щаб в Скопие. Напускането на Никола Димитров, както и тихото напускане на Ирена Стефоска, която между другото, също като Димитров, има различни виждания за България, означава край на широката коалиция на СДСМ наред с другите участници в "Цветната революция“, която доведе СДСМ на власт. С изключение на Тупанчевски, новите имена са класически партийни имена. Това стесняване на базата му допълнително ще проблематизира легитимността на правителството и неговото оцеляване.

Превод и редакция: Юлиян Марков