"Вашингтон се опитва да изврати и отмени споразумението, което Москва му предлага. Поне такъв извод може да се направи от резултатите от руско-американските консултации, проведени в Женева. Държавният департамент и западните медии се преструват, че на тези преговори не са обсъждани гаранции за сигурност за Русия или разширяването на НАТО“, пише официозното руско издание "Взгляд“ в коментар за преговорите в Женева в понеделник, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

На 10 януари в Женева се проведе важен кръг от руско-американски консултации относно гаранциите за сигурност. В продължение на почти седем часа и половина руската делегация, водена от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, и представители на САЩ, водени от заместник-държавния секретар Уенди Шърман, обсъждаха бъдещето на двустранните отношения при закрити врата.

Без скандали

Разговорът беше изключително труден. Първоначално страните седнаха на масата без никакво доверие един към друг. Как иначе, например, да се обяснят призивите на Държавния департамент да не се вярва на Сергей Рябков, които бяха отправени още преди началото на преговорите? "Очакваме, че руската страна след преговорите ще направи изявления, които няма да отразяват истинската същност на дискусията. Призоваваме нашите съюзници и партньори да разглеждат тези коментари изключително скептично и да продължат да участват в дискусии и консултации със Съединените щати“, се казва в изявление на Държавния департамент от 7 януари.

"Самият факт на преговорите с Русия предизвика критики от републиканците и източноевропейските съюзници на САЩ. А администрацията на Байдън се опасява, че Рябков, след преговорите, може хипотетично да каже нещо, което да хвърли сянка върху Белия дом. Да намекне, че Америка е направила отстъпки на Русия по фундаментални въпроси“, обяснява пред вестник ВЗГЛЯД Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания. "Освен това САЩ се презастраховат в случай, че Русия, за да окаже политически натиск върху Америка, наистина реши да изнесе някои подробности от преговорите при закрити врати за обществено обсъждане. Наскоро Москва, например, публикува съдържанието на закрити преговори за "нормандския формат“.

Русия наистина публикува - но в отговор на това, което страните партньори направиха, и което според Сергей Лавров са били "арогантни, не особено етични изявления“ относно хода на преговорите. Тоест те са излъгали за това, което е обсъждано в дискусиите.

В резултат на това в настоящите преговори всичко вървеше външно прилично и благородно. След дискусиите Сергей Рябков и Уенди Шърман направиха приблизително същите изявления. "Останахме с впечатлението, че американската страна подхожда много сериозно към руските предложения, провела е задълбочено проучване по тях“, каза Сергей Рябков. "Разговорът беше труден, дълъг, много професионален, дълбок и специфичен. Без да се опити нещо да се украсява, да се заобикалят остри ъгли“.

"Имахме сериозни, директни, откровени дискусии в бизнес дух“, каза заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман. "И все още имаме много дълъг път“. И двамата дипломати не говориха за компромисите, които са успели да постигнат. Вероятно защото е нямало много за казване.

Никакво уважение

Очевидно разговорът се оказа не особено продуктивен, тъй като САЩ първоначално реагираха избирателно на руските предложения. Те ги разделиха на т. нар. Нестартиращи (non-srarters), тоест теми, за които е безсмислено дори да започват да се обсъждат, и онези въпроси, по които страните могат да постигнат компромис.

"Всъщност Вашингтон предлага да раздели дневния ред на преговорите и да проведе дискусии по онези въпроси, по които, както смятат Съединените щати, може да се постигне положителен резултат. Тези въпроси включват деескалацията на ситуацията около Украйна и контрола върху въоръженията в Европа. Съединените щати са готови да обсъдят създаването на нов режим за контрол на конвенционалните въоръжения (в рамките на който ще бъдат въведени ограничения за разполагането на тези оръжия в редица региони и правилата за провеждане на военни учения), както и възстановяване на предишния или създаване на нов договор за ракетите с малък и среден обсег в Европа. Американците биха искали да оставят извън скобите въпроса за разширяването на НАТО, тъй като тук, според тях, позициите на страните са диаметрално противоположни и няма да може да се постигне компромис. Съединените щати не са готови да се откажат от принципа на отворени врати към НАТО“, казва Дмитрий Суслов.

"Няма да позволим на никого да затвори политиката на отворени врати на НАТО“, каза Уенди Шърман. А нейният пряк началник, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, даде да се разбере още преди началото на преговорите, че Украйна е основната тема на дискусия за САЩ.

"Те искат да ни въвлекат в дискусията за НАТО, за да не се фокусираме върху обсъждания въпрос, а именно върху тяхната агресия срещу Украйна. Няма да се разсейваме от този въпрос, защото случващото се в Украйна засяга не само Украйна. Това е част от по-широк модел на дестабилизиращо, опасно и често незаконно поведение на Москва, която се стреми да създаде сфера на влияние, която обхваща страни, които някога са били под съветска власт. За да им попречи да реализират своите демократични стремежи като напълно суверенни, независими нации“, каза ръководителят на Държавния департамент.

Освен това "за Съединените щати основното доказателство за напредъка на преговорите е деескалацията на ситуацията в Украйна. Индикаторите за тази деескалация бяха ясно идентифицирани от Уенди Шърман: това е или връщането на руските войски в казармите, или ясно обяснение от Русия на целите и характера на военните учения, които провежда близо до украинските граници“, казва Дмитрий Суслов.

Именно през украинската призма преговорите се отразяват в западните медии. New York Times, Washington Post, Wall Street Journal – всички те пишат изключително за украинските резултати от дискусията. Че Русия обещава да не атакува Украйна или че е отказала да изтегли войските.

И този акцент е разбираем. За Русия Украйна не е нищо повече от локален проблем в руско-западните отношения. Тесен въпрос, в който Вашингтон е готов да направи отстъпки на "източния варварин“ – или (как ще го възприемат в Източна Европа) въпросът дали САЩ действат като защитник на Украйна от руската агресия.

Но дискусията за разширяването на НАТО всъщност е признаване на правото на Москва да участва при равни условия в определянето на базисните основи за съществуването на западния свят и европейската сигурност. Признание, което САЩ не са готови да дадат. Според тях Русия не е нито част от западната цивилизация, нито елемент от европейското пространство, нито играч, с който трябва и може да се съобразява в световен мащаб.

Западните медии и политици ясно дават да се разбере, че Москва не трябва да надига повече глава. "Виждам, че руснаците се оплакват от липсата на разбиране на Запад за изискванията за сигурност на Кремъл. И наистина е така. Почти всичко, което руснаците казаха през последните седмици за това, че НАТО или Украйна внезапно се превръщат в заплаха за Русия, е чиста измислица. Грешка във фактурата “, казва бившият шведски външен министър Карл Билд.

Без компромис

"И сега въпросът за Русия. Ще бъде ли Москва готова да се съгласи със САЩ и да допусне разделяне на дневния ред? Да преговаряме за оръжия, учения и Украйна, без да продължаваме напред по разширяването на НАТО?

Ако Русия остане твърда в първоначалната си позиция, тогава по-нататъшните преговори най-вероятно ще бъдат невъзможни и Москва ще бъде принудена да продължи с по-нататъшна ескалация на напрежението. Не под формата на някакви действия срещу Украйна, а ескалация на напрежението между Русия и НАТО със Съединените щати“, казва Дмитрий Суслов.

Формално, разбира се, Москва може да бъде удовлетвори американския подход и да направи компромис. Отказ от всякакви писмени гаранции и залог на здравия разум, който съществува през последните години.

В крайна сметка Съединените щати може да не затворят официално вратите на НАТО, но в същото време да ги затвори фактически за Украйна, Грузия и Молдова. Това всъщност е да правят това, което правят сега - в края на краищата, след срещата на върха в Будапеща, която се проведе преди почти 14 години, американците не позволиха на Киев, Тбилиси и Кишинев да се доближат крачка по-близо до членство в Алианса . Именно защото не искаха излишна ескалация в отношенията с Руската федерация и разбраха, че за Русия това е червена линия.

И накрая, всички са наясно, че влизането в НАТО на която и да е от тези три държави (имащи териториални конфликти, в които Русия е замесена по един или друг начин) може автоматично да инициира война между Запада и Москва. Що се отнася до възможното разполагане на инфраструктура на НАТО в Украйна, този въпрос ще бъде уреден от споразумението за конвенционалните въоръжени сили в Европа, което САЩ се съгласяват да обсъдят.

На Русия обаче вероятно липсва "разбиране и осведоменост“. Кремъл, според Сергей Рябков, се нуждае от "железни, правни задължения – не обещания, а гаранции“. И тези изисквания, разбира се, имат своя собствена логика.

Москва не е готова да разчита на американския здрав разум, тъй като разумът на Вашингтон намалява всяка година. Отстъпва място на желанието да се играе по забранени по-рано теми, за да се окаже натиск върху неотстъпчив съперник – което сега САЩ, например, правят по въпроса с Тайван. Резултатът от този натиск ще бъде ескалация, ненужна за Москва, и още повече ненужна голяма война. Ето защо Русия предлага да върне отговорността на руско-американските отношения и да ги изгради на основата на твърди, ясно определени гаранции за сигурност.

Що се отнася до украинския въпрос, Русия, очевидно, продължава да го разглежда като производно на отношенията между Русия и НАТО. И няма да отговаря за поведението си на Уенди Шърман. "Ние сами решаваме къде и кога да провеждаме военни учения на наша територия. И ние ще продължим да ги провеждаме в интерес на нашата сигурност“, се казва в изявлението на руското посолство във Вашингтон. Както е вероятно, Русия ще продължи да предприема други стъпки за гарантиране на сигурността, ако Съединените щати не променят подхода си към преговорния процес.

Превод и редакция: Иван Христов