В 2022 г. Русия и Китай влизат с много сходни геополитически проблеми. И двете страни са под силен американски натиск и двете имат територии, които САЩ се опитват да използват или вече използват срещу тях. В случая на Русия това е Украйна, а в случая на Китай – Тайван. Трудно е да си представим, че китайските и руските лидери в пряка комуникация не биха обърнали внимание на сходството на позициите си, което означава, че има основание да се очаква, че решението на техните проблеми ще бъде до известна степен координирано, пише хърватското аналитично издание Advance в материал, представен без редакторска намеса.

Русия се противопоставя на НАТО, докато Алиансът явно иска да продължи разширяването си и се доближава до границите й, прониквайки в най-опасната зона – Украйна. Тази цел на НАТО е разбираема само защото никой от представителите на този военен блок не каза нищо лошо в отговор на украинския призив за приемане на Украйна в Алианса възможно най-скоро. Освен това единственото, което се чува от НАТО, е отхвърлянето на исканите от Русия т. нар. "гаранции за сигурност“ и думите, че всяка страна има право сама да решава към кой военен блок да принадлежи.

В Азия (все още) няма НАТО, но САЩ формират подобни коалиции там, като четиристранния диалог за сигурност (QUAD) и AUKUS (съюз между САЩ, Великобритания и Австралия). По принцип стратегията е същата: първо се създава блок за целите на сигурността, а след това се разширяват военните му цели и бива обграден Китай. В този смисъл Тайван играе изключително важна роля, тъй като САЩ го подкрепят от години, включително с военно-политически средства, въпреки че де юре не са свързани с Тайван чрез дипломатически отношения, тоест политиката на "един Китай" официално продължава, в рамките на който Тайван е част от Китай.

Но в практически смисъл, особено ако погледнете ситуацията през призмата на американската изключително амбициозна стратегия за военно обкръжаване на двата геополитически съперника, Тайван е китайската Украйна, а Украйна е руският Тайван.

В същото време много сходна визия се формира сред американските съюзници както в Европа, така и в Индо-Тихоокеанския регион. Разбира се, "мненията“ на американските съюзници винаги са подчинени на решаващото влияние на САЩ и затова сходството на техните позиции в различните части на света не е никак изненадващо. Какво е това мнение? Става дума за убеждението, че на Русия/Китай повече не трябва да се позволява да се държат агресивно и че е необходимо да се постави (червена) линия и с всички средства да се защитава независимостта и демокрацията на Украйна/Тайван.

Влизаме в новата година с много сходни очаквания в тези два различни края на света. Говори се, че Русия се готви скоро да нахлуе в Украйна и за това вече е съсредоточила около сто хиляди войници близо до украинската граница. За Китай се казва, че китайските войски активно работят по план за нахлуване в Тайван и затова все повече и повече китайски военни самолети нахлуват в зоната за противовъздушна отбрана на Тайван, за да тестват и "изчерпват“ отбранителната готовност на Тайван.

Независимо дали това е вярно или не (или само частично - в единия край на света), факт е, че Китай и Русия са в много сходна ситуация и това допълнително ги сближава. И двете страни са представени като опасни агресори, които трябва да бъдат подложени на силен натиск да се осуетят плановете им (засега само в политически, дипломатически и икономически смисъл). По отношение на плановете и Москва, и Пекин са запознати със съдържанието на публично достъпните документи за стратегията на НАТО 2030. Там черно на бяло пише, че Русия и Китай са "заплахи“, а сега се набляга повече на Китай. Освен това все повече и повече чуваме за разширяването на американските инициативи за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион.

В същото време Русия, въпреки че е съсредоточила военните си сили на украинската граница, се бори срещу разширяването на НАТО по американска инициатива, както и срещу прякото американско военно присъствие в Източна Европа. Затова руският президент Владимир Путин изпрати руски искания за "гаранции за сигурност" към САЩ и НАТО, но големият въпрос е дали поне едно от тях ще бъде удовлетворено, включително основното – да се спре разширяването на НАТО към Русия.

Следователно възниква още един интересен въпрос. Ако Русия и Китай координират действията си в отговор на случващото се, възможно ли е двете страни едновременно да нахлуят в онези територии, в които виждат нарастваща опасност за себе си? Трудно е да си представим, че техните военни стратези поне веднъж не биха се сетили за този вариант. Двоен удар - по един в различните краища на света и тогава, може би, Съединените щати просто няма да могат да им отговорят едновременно.

Още по-важен е въпросът, свързан с много близкото бъдеще. Дали Русия и Китай в противопоставянето си на САЩ ще се ограничат само до сътрудничество в политическата сфера или ще разширят взаимодействието си и след това то ще се развие в мощна военна руско-китайска ос, което вероятно не би била по Съединените щати и техните съюзници?

Досега Русия и Китай не са коментирали на глас проблемите на другия. Русия отказа да коментира ситуацията в Тайван, Южнокитайско море и Хонконг, а Китай умишлено не говори за Донбас, ситуацията в сирийската провинция Идлиб, газопровода "Северен поток-2" ...

Така беше досега, но времената се променят и през 2022 г. всичко може да се промени завинаги. Русия и Китай определено няма да влязат в открита конфронтация със Съединените щати и техните ключови съюзници, но също за тях е необходимо да спрат по-нататъшното засилване на американския натиск върху себе си.

За Пекин и Москва е напълно ясно, че през повечето време САЩ ги притискат, разчитайки на своите съюзници и партньори от организации като НАТО, а сега и QUAD и AUKUS в Азия. Всъщност Вашингтон рядко прави политическо изявление, без да се крие зад фрази като "заедно с нашите съюзници и партньори“.

Може да си представим колко по-впечатляващи например биха изглеждали сегашните руски искания към САЩ и НАТО, ако зад тях стои и Китай, или ако Русия открито беше застанала на китайската страна по отношение на напрежението в Южнокитайско море .

И преди е писано по тази тема и засега не е ясно защо все още не се е осъществил такъв съюз между Русия и Китай. Но ситуацията се променя през цялото време и вече в началото на тази година вероятно ще видим промени. Някои важни отговори на тези въпроси ще получим след преговорите между руски и американски представители относно настоящата криза в Източна Европа.

По-нататъшното засилване на американския натиск върху Пекин и Москва ще доведе до още по-голямо изглаждане на различията, които, разбира се, съществуват между тези страни. Много скоро може да се окаже, че Русия и Китай няма да имат друг избор освен да се сближат, образувайки нещо по-конкретно от сегашното си приятелство, тъй като това, което ги свързва днес, не се приема сериозно от САЩ и те ги притискат в различните краища на света.

Разбира се, щом се появи такъв съюз, още на следващия ден ще има истерични заглавия за "края на свободния свят“. Всъщност обединението на силите на Изтока може да доведе до големи глобални промени, включително промяна в доминиращия глобален режим, който все още се диктува от Съединените щати. Разбира се, при такъв сценарий ще възникне най-опасният въпрос: дали тези промени ще станат мирно, или ще има голяма война? Не бива обаче да се гмуркате в подобни апокалиптични сценарии, тъй като просто няма нужда от тотална "смяна на световния режим“. Факт е, че и Русия, и Китай подкрепят идеята за многополюсен свят и не се стремят към ред, в който да доминира само една сила. Сега просто Съединените щати трябва да се убедят, че това е единственият разумен изход.

Превод и редакция: Юлиян Марков