Македонската Civil Media публикува статия на Жарко Траяновски за спора с България,озаглавен "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят на теб!“. Агенция "Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Поучителен мисловен експеримент. Представете си, че Турция е държава-членка на Европейския съюз, а България е кандидат, който иска да започне преговори. Турция решава да наложи вето, а турският парламент приема следната "Рамкова позиция за стабилизиране и асоцииране на Република България в ЕС“:

"Турция е последователна в подкрепата на европейската перспектива на страните от Османските Балкани. Турция обаче не допуска интеграцията на Република България в ЕС да бъде придружена от европейска легитимност на държавно спонсорирана идеология на антитурска основа. Пренаписването на историята на част от турския народ след 1868 г.* е една от основите на антитурската идеологическа основа на българския тоталитаризъм.

За да може Турция да се съгласи с началото на преговорите на България с ЕС, България трябва да постигне реален напредък в изпълнението на следните изисквания:

1. Република България трябва да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каквато и да е форма, на подкрепа и претенции за признаване на т.нар. "българско малцинство" в Турция и в която и да е от страните на Османските Балкани;

2. Провеждане на процес на реабилитация на жертвите на българските профашистки и прокомунистически режими, репресирани заради турската им идентичност;

3. Провеждане на лустрационен процес за всички сътрудници на бивши режими, които са участвали в репресиите срещу хора поради турската им идентичност;

4. Предприемане на системни мерки за заличаване на плочи и надписи от паметници, споменаващи "турско“ или "османско робство“ и "турско иго“, както и всички "освободителни“ паметници (които всъщност са от руската окупация), които разпалват омраза към Турция, като "турски/османски окупатор или "поробител“;

5. В дейността на мултидисциплинарната експертна комисия по исторически и образователни въпроси:

Да се постигнат конкретни резултати за периода на общата история до 1868 г. и да се постигне споразумение за Априлското въстание, мита за "Баташкото клане“, незначителното участие на българите в Руско-турската война и потиснатите турци и лоялно българско население от окупационните руска и румънска армии.

Да промени информационните табели и други маркировки, включително историческите паметници, в съответствие с договорените текстове.

Да се договорят конкретни дати за съвместно отбелязване на събития и лица от общата история, за които е договорено споразумение, и по отношение на езика да се използва изразът "официален език на Република България“.

Да се хармонизират учебните програми по история и литература и да се премахне в учебниците всяко споменаване на романа "Под игото".

Всички исторически извори от османския период, да се изучават на езика, на който са написани първоначално.

България да признае, че петвековната история на Македония преди 1912 г. е част от турската османска история.

Да се преодолее речта на омразата в българското общество, включително към хора, които се самоопределят или са се самоопределили като турци, включително в онлайн медиите.

Турският народ трябва да бъде включен в конституцията на Република България като съставен народ, за да се поправят всички несправедливости срещу турците в България от Априлското въстание от 1876 г. до днес.

Можем само да си представим колко яростни реакции биха имали в българското общество тези или подобни искания от страна на Турция.

Знам, че мнозина ще се смеят на този мисловен експеримент и ще кажат – добре че Турция никога не е имала възможност да отправя такива политически искания към България.

Но Гърция – която е член на ЕС от 1981 г. – беше в състояние да блокира европейската интеграция на България с подобни "исторически искания“, но не успя да го направи. Каква би била реакцията в българското общество, ако Гърция поиска промяна на българската конституция и признаване на гърците в конституцията, ако настояваше за "обща история“ (тълкувана според техните стандарти) или ако бе поискала промяна на учебници по история, особено за Българското Възраждане и конфликта между Патриаршията и Екзархията? Каква би била реакцията в българското общество, ако Гърция твърдеше, че българската идентичност е изградена върху основа от десетилетия на антигръцка реторика?

Каква би била реакцията в българското общество, ако Гърция обуслови България да признае престъпленията, извършени по време на "българофашистката окупация“ (както пише на паметниците в Гърция) през Втората световна война?

Просто е. Не прави на ближния си това, което не искаш друг да направи на теб!

Ако България и Македония се придържат към този морален принцип, ще им бъде много по-лесно да преодолеят взаимните си недоразумения и спорове.

* Вероятно се има предвид 1878 г.

Превод и редакция: Тереза Герова