Високопоставени служители на Европейския съюз работят задкулисно, за да "коригират“ нов закон в Босна и Херцеговина (БиХ), който криминализира отричането на клането на 8 000 мюсюлмани в Сребреница, след като насаме са заключили, че именно той рискува да разпали нов регионален конфликт, пише британският вестник The Guardian.

Милорад Додик, сръбският член на Президиума на БиХ, бива обвиняван през последните месеци, че се стреми да доведе до разпад страната чрез оттегляне на сръбската й част от институциите на държавно ниво.

Додик твърди, че има дисбаланс на силите и че когато Валентин Инцко, напускащият тогава поста на Върховен представител в БиХ, забрани отричането на геноцида това лято, е взел недемократично решение, отприщило проблема.

Ходовете на Додик да си върне правомощията бяха широко осъдени от международната общност, която го обвинява, че води региона към война, но изтекли протоколи разкриват, че европейският комисар по разширяването Оливер Вархели е стигнал до заключението, че законът на Инцко е отговорен за настоящата криза.

По време на среща с делегацията на ЕС в Босна, Вархели – който отговаря за укрепването на отношенията на Блока с БиХ – даде своята "откровена оценка“, че Инцко "е виновен за настоящата политическа криза“ в страната и "делегитимирането“ на кабинета на Върховния представител.

"Докато измененията на Инцко не можеха да бъдат оспорени от гледна точка на същността на закона, фактът, че те бяха наложени в последния ден от мандата му, е проблематичен“, се казва в протокол от среща на 25 ноември, в която е участвал Вархели.

"Особено защото това беше важно решение, то трябваше да се основава на задълбочен дебат с участието на всички. Въпросът е как да коригирам това“.

Вархели, унгарец, близък до десния министър-председател Виктор Орбан, е казал на колегите си представители на ЕС, че лидерът на мюсюлманите в БиХ е дал сигнал за готовност да разреши този въпрос чрез приемането на нов закон, който може да върне Додик и Република Сръбска към институциите.

Сега заемащият поста на върховен представител Кристиан Шмид също потвърди в изявление, че подкрепя ново законодателство, което изрично отричането на какъвто и да е геноцид. "Върховният представител приема много сериозно въпроса за възхвалата и военните престъпления“, бе казано в съобщение.

"Основният фокус на Върховния представител обаче е върху ясната необходимост от създаване на основа за парламентарен законодателен процес чрез широка обществена дискусия, включваща социални и религиозни заинтересовани страни. Той много ясно предупреждава срещу политизирането на въпроса. Когато е изправена пред гробовете на невинни хора, партийната политика трябва да мълчи“.

Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. сложи край на гражданска война, която отне живота на около 100 000 души след разпадането на Югославия, включително на повече от 8 000 босненски мюсюлмански мъже и момчета, убити в и около град Сребреница.

Споразумението създаде нова конституция за БиХ, държава от два субекта: Федерация Босна и Херцеговина, състояща се предимно от босненски мюсюлмани и хървати, и Република Сръбска. В Президиума влизат представители на тези три основни етнически групи.

През 1997 г. бяха предоставени съществени правомощия за законотворчество на службата на Върховния представител, отговарящ за прилагането на споразумението. Така той има правомощията да налага решения или да уволнява длъжностни лица, които подкопават следвоенния етнически баланс и усилията за помирение.

Инцко, австрийски дипломат, направи отричането на геноцида наказуемо с до пет години затвор през юли. Той цитира отказа на парламента на босненските сърби да оттегли отличията, присъдени на трима осъдени военнопрестъпници като част от мотивите си.

Протоколът разкрива, че Вархели е изразил увереност, че има изход от настоящата криза и че е санкционирал специално заседание на събранието на Република Сръбска на 10 декември, където членовете са подкрепили резолюция, подкрепяща връщането на правомощия на Баня Лука. Неговото условие обаче е било законодателството да бъде отложено за шест месеца, за да бъде подсигурено време за преговори.

Вархели каза, че преодоляването на проблема около закона за геноцида е жизненоважно, за да накара Додик да признае наследника на Инцко като легитимен. По думите на унгареца, регионът е изправен пред най-голямата си криза от четвърт век насам.

Говорител на Европейската комисия каза: "Процесът на помирение изисква признаване на случилото се, почит към жертвите и истинско насърчаване на помирението чрез изправяне срещу корените на омразата, довела до геноцида“.

Превод и редакция: Тереза Герова