Преглед на някои от основните теми в британския печат (Агенция "Фокус")
Абу Даби. Обединените арабски емирства обявиха, че занапред няма да цензурират западни филми, които ще може да бъдат гледани от всички над 21-годишна възраст. Продукциите вече ще бъдат прожектирани в страната „според международната им версия“, увериха от Медийния регулаторен орган, пише британският вестник The Times.
Преди това в ОАЕ имаше категория прожекции 18+, но толкова малко международни филми отговарят на нея, че тези със „зрели“ или „обидни“ сцени биваха представени на борда за цензура и незабавно биваха блокирани.
Римейкът на Стивън Спилбърг на „Уестсайдска история“, пуснат в Обединеното кралство този месец, беше забранен в редица държави от Персийския залив, очевидно защото включва транссексуален герой. ОАЕ и останалите поискаха от Disney да направи съкращения на филма, но компанията отказа.
Не е ясно дали медийните власти ще пуснат повторно филми, които преди това са били забранени или силно цензурирани.
През последната година имаше драматично преразглеждане на строгите ислямски закони, които отдавна господстват в ОАЕ: хората вече не се нуждаят от лиценз за закупуване на алкохол; неженените двойки имат право да живеят заедно; самоубийството е декриминализирано; и неомъжените жени не трябва да бягат от страната, за да раждат. Работната седмица е съкратена на четири дни и половина – в момент, когато пандемията накара хората по света да преоценят работните си графици – и от следващата година уикендите ще се състоят от събота и неделя, за да се приведат в съответствие със западните празници и пазари.
Последните усилия са част от продължаващия стремеж за привличане на повече чужденци в страната. Те вече превъзхождат местните жители с девет към едно, но повечето отдавна са в противоречие със строгите ислямски закони, наложени от държавата, която стана независима през 1971 г.
ОАЕ е втората по големина икономика в Персийския залив и се сблъска с тежка рецесия миналата година, тъй като COVID-19 се отрази върху туристическата индустрия и цените на петрола достигнаха рекордно ниски нива. Тъй като регионът се опитва да се подготви за бъдеще след петрола, привличането на инвестиции и квалифицирани работници е от решаващо значение.
Темпът на реформите е отчасти свързан с развитието в Саудитска Арабия, която се опитва да се преобразува като по-толерантно общество, като ОАЕ са нетърпеливи да си върнат част от чуждестранните инвестиции, които са отишли към Рияд.
***
Лондон/Берлин. В Германия, на фона на продължаващото покачване на цените на енергията, цените на електроенергията за домакинствата се повишиха до рекорд - и сега, когато тежката зима наближава, хуманитарните работници все повече изразяват опасения, че кризата може да бъде тежък удар за най-бедните семейства в страната, пише The Independent.
„Тарифите за отопление в Германия са се увеличили с около 30 процента от миналата година“, каза Нина Олмайер, директор на Германския детски фонд за правна подкрепа, пред британския вестник. „За да отопляват апартаментите си, бедните семейства трябва да спестяват от други основни стоки и услуги - например храна или дрехи. А коронавирусът допълнително усложни ситуацията, тъй като хората прекарват повече време у дома“.
Според статистическата служба на ЕС Евростат, тарифите за електроенергия за домакинствата в Германия през първата половина на 2021 г. са били най-високите в целия Европейски съюз - 0,3193 евро за kWh. Междувременно, освен тези разходи, сметките за ток в страната се начисляват с различни такси, данъци и плащания за използване на мрежата, за които германците трябва да плащат още повече, пише The Independent. Както отбелязва наблюдателят на изданието, през октомври бившият канцлер на Германия Ангела Меркел се опита да постигне намаляване на разходите за електроенергия в домакинствата, като намали таксата за поддържане на енергия от възобновяеми източници с 42,7%, но тъй като тази мярка ще влезе в сила едва през януари 2022 г., бедните семейства така и не осетиха смекчаването на финансовия товар.
„Вероятността хората, живеещи близо до линията на бедността, да я пресекат, сега се е увеличила и всичко това е заради тарифите за електроенергия“, коментира Нина Олмайер ситуацията в интервю за The Independent. „Възможно е някои семейства да не могат да купят подаръци за децата си, защото в противен случай ще трябва да ги оставят без парно. Това е, което ни тревожи“.
Както се подчертава в материала The Independent, в Германия почти 3 милиона деца живеят под прага на бедността; в същото време, въпреки че исторически делът им е бил по-висок в бившата ГДР, напоследък те стават все повече и повече във ФРГ. И въпреки факта, че много семейства получават социална подкрепа от държавата, която покрива по-голямата част от сметките за ток, те все пак трябва да плащат сами основната ставка и тя ще трябва да нарасне през 2022 г., пише британският вестник.
Енергийната сигурност е един от основните приоритети на новия германски канцлер Олаф Шолц и неговото коалиционно правителство, се казва в статията. Като част от споразумението, сключено между партиите в новата управляваща коалиция, Берлин предвижда напълно да се откаже от въглищата до 2030 г., а до 2040 г. - от газа, но това изисква мащабни инвестиции в развитието на възобновяема енергия - и тези разходи вече се прехвърлени върху плещите на немските потребители, пише The Independent.
Отделна роля в енергийната криза в ЕС изигра „скандалния“ газопровод „Северен поток 2“, който беше завършен, но не започна работа, тъй като операторите все още чакат съответните разрешения от европейските надзорни органи, отбелязва авторът. „Според някои“, в отговор на тези забавяния руският президент Владимир Путин реши да намали доставките на синьо гориво за Европа, което провокира кризата, подчертава журналистът. Както отбелязва той, самият руски лидер рязко отрече подобни предположения – активната подкрепа на Германия за изграждането на газопровода обаче силно разгневи съюзниците на страната, които смятат, че Москва може да превърне проекта в „политическо оръжие“.
***
Брюксел. Държавите от НАТО все още не са решили какъв ще бъде съставът на участниците и форматът на преговорите с Русия по въпроса за гаранциите за сигурност, пише британският вестник The Financial Times.
Позовавайки се на официалните представители на Алианса, изданието отбелязва, че все още „няма консенсус“ по този въпрос. Според един от събеседниците на вестника в момента се водят дискусии как точно НАТО ще отговори на предложенията на Москва. Изданието твърди, че западните политици ги смятат за неприемливи, но биха искали да избегнат категоричен отказ, който заплашва допълнително да усложни отношенията с Руската федерация, и да се опитат да намерят общ език.
„Проблемът тук е, че ако просто кажете „не“ [в отговор на исканията на Москва], тогава се губи цялото пространство за маневриране в преговорите“, каза високопоставен дипломат от НАТО пред изданието.
На 17 декември руското външно министерство разпространи два проектодокумента за предоставяне на правни гаранции за сигурност от САЩ и НАТО. В същия ден Северноатлантическият съвет потвърди получаването им и обяви готовността си за диалог с Русия за изграждане на доверие, ако Москва „предприеме конкретни мерки за намаляване на напрежението“.
По-рано беше съобщено, че помощникът на руския президент Юрий Ушаков е казал на американския съветник по националната сигурност Джейк Съливан, че Москва е готова незабавно да започне преговори по тези документи. Русия ще бъде представена на консултациите от заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков.
По-рано руският президент Владимир Путин призова НАТО да започне съществени преговори с цел предоставяне на Москва на надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност. Той уточни, че Русия има нужда точно от това, тъй като западните колеги на Москва не са изпълнили съответните си устни ангажименти.
***
