Не европейските ни партньори изискат, а служебното ни правителство е предложило реформи в Прокуратурата и фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от конкретната личност, заемаща длъжността. Това каза на брифинг зам. главният прокурор Красимира Филипова, предаде репортер на Агенция "Фокус“."Ръководството на Прокуратурата на Р България категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на Прокуратурата на Р България и фигурата на главния прокурор. Ежедневно сме свидетели на изказвания на политици, които имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на българската държава са в пряка зависимост от личността на главния прокурор. В резултат на този подход вместо да се търсят и намират решения на реални проблеми, фокусът на обществото се измества и се фокусира върху главния прокурор. Планът за възстановяване по никакъв начин не е обвързан с горното. Целта на тези изказвания е манипулирането на общественото мнение с цел отстраняване на настоящия главен прокурор и овладяване на Прокуратурата на Р България“, заяви Филипова.

"Фактите са следните. Въвеждането в Плана на мерки за съдебна реформа е по изричното настояване на служебното правителство, а не на ЕК. Твърди се, че България ще загуби милиарди евро заради липсата на средства за отчетност и отговорност на главния прокурор, както и че европейските институции изискват мерки в тази посока, за да одобрят националния План за възстановяване. Механизмът за възстановяване и устойчивост е основен стълб на Плана за възстановяване на Европа, който осигурява финансова подкрепа на страните от ЕС заради кризата от COVID-19. Средствата, които се отпускат са на базата на националните планове на държавите членки, които трябва да отговарят на приоритетите на ЕС“, посочи Филипова.

"Макар плановете да подлежат на оценка и приемане от ЕК и Съвета на ЕС, европейските институции не могат да поставят изисквания за конкретни мерки и да се намесват във вътрешно-държавни процеси. Несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост за реформи в Прокуратурата и в частност за отчетността на главния прокурор. Подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическо състояние на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат поставени като условия от ЕК. Предвид това е ясно, че твърденията на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат единствено политически интереси и да генерират негативно отношение към Прокуратурата и главния прокурор. Факт е, че коментарите при последното връщане на Плана от 15 октомври и допълненията от 17 – 19 ноември са основно насочени към предложеният, изискващи финансиране, и тези, свързани със здравната реформа. Не европейските ни партньори изискат, а служебното ни правителство е предложило реформи в Прокуратурата на Р България и фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от конкретната личност, заемаща длъжността“, заяви тя.